Долината на смъртта - едно от най-горещите места на планетата

Долината на смъртта - едно от най-горещите места на планетата




Националният парк Долината на смъртта в Съединените щати е огромна депресия в пустинята Мохаве с площ от 13 500 кв. км.
Паркът включва няколко долини и пустини на изток от планинската верига Сиера Невада.
Това е най-ниската точка в Северна Америка - почти 87 метра под морското равнище, а 10 юли 1913 г. тук е измерена най-високата температура в САЩ и 2-та в света - плюс 56,7 градуса по Целзий.
Поради липсата на вода Долината на смъртта е едно от най-сухите и горещи места в света.
Температури от порядъка на 50°C са нещо обикновено през лятото.
Долината получила зловещото си име през 1849 г., когато заселниците от Европа решили да стигнат до бреговете на Калифорния напряко през това място.
Почти всички участници в тази кампания починали преди дори да са достигнали средата на пустинята.
Тези, които като по чудо успели да оцелеят през знойния ад, завинаги белязали мястото с името Долината на смъртта.
Ако един ден стигнете дотук, ще можете да огледате предстоящото си приключение от висок хълм, на който е разположена табелата, отбелязваща началото на националния парк.
С всеки километър по тесния, стръмен и прашен път № 190 обаче температурите се повишават все повече и повече.
Долината на смъртта има много, което да ви покаже.
В северната й част са разположени пясъчни дюни, на които са заснети голяма част от снимките на Междузвездни войни.
Една дори носи името Star dune.
Някога огромно езеро, Забриски пойнт смайва с причудливите си скали в невероятни цветове.
През 19-и и в началото 20-и век тук се добивал боракс.
Спомен за тези времена са запазени в селището Harmony Borax Works, от което в наши дни могат да се видят пещите и изоставените вагонетки, превозвали готовата продукция.
Иронично наречени "Дяволското игрище за голф" са скалисти зъбери с върхове, покрити със солни кристали.
Дяволското игрище също било под повърхността на изчезналото езеро, но тъй като е разположено по-нависоко, изпаряващата се вода оставила тези фантастични форми от сол.
Въглените пещи са построени през 1867 г. и са използвани за добиване на въглища от дърветата, събирани от околните местности.
Мозаечният каньон лъже!
Със своя широк вход той заблуждава пътешественика, че ще го премине гладко, но само метри по-късно стените се стесняват, оставяйки малък проход между скалите.
Стените на каньона са гладки и изглеждат като полиран мрамор.
Процесът, който го е формирал, се нарича "рязане и запълване".
При проливни дъждове заради ерозията скални отпадъци се свличат в основата на каньона и образуват стъпаловидно дъно.
Може би най-голямата мистерия, която крие долината са прочутите движещи се камъни на Пистовия плаж.
Камъните, понякога с огромно тегло от близо 300 кг, се придвижват сами върху пясъка, оставяйки следи.
Понякога тези следи представляват идеална права линия, а понякога са лъкатушещи.
Никой и никога не е успявал да заснеме самото движение на камъните и макар подобно явление да е регистрирано и на други места, дължината на оставените следи тук е забележителна.
Установено е, че камъните се местят на две-три години.
И накрая пресъхналият басейн Бадуотър (в превод "lоша вода") в Долината на смъртта на 86 метра под морското равнище- най-ниската точка в САЩ и Северна Америка.
Бадуотър е равнинна област с отлагания от чиста сол, която отдалече изглежда като паднал сняг.
Формирана е преди 2000 - 3000 години, когато езерото, намиращо се на това място, пресъхнало и оставило след себе си само солта.
Името отново идва от заселниците, които зарадвани да открият малко вода, се спуснали да пият.
Какво било разочарованието им обаче, когато установили, че водата е солена.