Днес докато търсех информация за доклада на комисаря по регионалната
политика Йоханес Хан изнесен на конгреса „Проблеми на демографската
политика в Европейския съюз“, 23.04.2013г. установих, че тази новина е
фалшива.
Сред резултатите в Гугъл попаднах на един доклад написан от
Яница Скендерова за Шестата международна научна конференция за студенти и докторанти „Инфраструктура: бизнес и комуникации“ - 25 април 2017 г.
Написаното за фалшивите новини в Интернет е интересно за четене, затова го публикувам.
Ако един ден оригиналния източник изчезне поне информацията ще остане тук.
Фалшивите новини в медиите: същност, развитие и методи за преодоляване
Яница Иванова Скендерова
Университет за национално и световно стопанство
Медии и журналистика
III Курс
Резюме:
Фалшивите
новини са проблем, набрал скорост заради все по–голямото използване на
интернет. В изложения доклад е обяснено понятието фалшиви новини, как и
къде се раждат и какви са последствията от тях. Посочени са два актуални
казуса по проблема, както и методи за овладяването му и хипотези за
бъдещето.
Ключови думи: фалшиви новини, социални мрежи, онлайн медии, интернет
Увод
Социални
мрежи, блогове и интернет страници завладяват все по-силно модерния
човек. Живеем в общество, в което отсъствието от мрежата може да се
счита за дефект на съществуването. Разглежданата тема е актуална и
значима, защото присъствието в интернет пространството е необходимост,
която лесно намира път между хората заради нуждата им да бъдат част от
социално общество. Задоволяването на голям брой от нуждите на обществото
превръща онлайн комуникациите в незаменим помощник в ежедневието, на
който се доверяваме за информиране, комуникация, бизнес и реклама.
От
тази необходимост се зараждат фалшивите новини (fake news, англ.). Те
се разглеждат като проблем, възникнал и набиращ сила благодарение на
бума от използването на социални мрежи и интернет комуникация. Дефинират
се като умишлено публикувани, манипулативно измислени новини и факти,
имащи за цел предимно увеличаване на потребителския трафик и финансови
облаги. Влиянието върху политиката от подобен тип новини е другият
фактор, който придава тежест на проблема. В редица случаи се използва
методът на фалшивите новини, за да се упражни определен контрол и натиск
върху обществото и неговите нагласи. Анализатори на проблема
констатират, че подобно явление е силна заплаха за демокрацията и
правата на човека (Yahoo, News, Agence France-Presse, 2016).
Обект
на изследване са фалшивите новини като явление, превръщащо се във все
по-сериозен проблем на медийната среда. Предметът на разработката е
определяне на значимостта, развитието и методите за преодоляване на
фалшивите новини, влияещи върху икономиката, политиката и социалните
възприятия на аудиторията.
Основната хипотеза е, че явлението
фалшиви новини ще продължи да се задълбочава, въпреки масово
предприетите медийни мерки и сумите, инвестирани в програми и платформи,
борещи се с него. Основните проводници и канали са социални мрежи
като Facebook и Twitter. Обикновените потребители трудно разграничават
истинския журналистически материал от фалшивия.
Ресурсите на медиите
не трябва да бъдат концентрирани единствено върху създаването на фалшиви
интелекти. За разпознаване на фалшивите новини инвестирането в човешкия
интелект и превъзпитанието на потребителя са ключът към справянето с
проблема. Целта на изследването е запознаване със сериозността на
явлението фалшиви новини, които нанасят сериозни отражения на
икономиката, политиката и доверието в целия медиен свят.
Задачата
на научния доклад е да се изследват каналите и следствието от
изкривяването на журналистика. Методологията на изследване е анализ на
случаи от България и света и наблюдения от практиката.
1. Характеристики и примери за фалшиви новини
Фалшивите
новини са факти с недоказана достоверност и автор. Характерна особеност
е липсата на истинност в съдържанието им, което често е с комерсиална
цел. Основният проблем на подобен род публикации е неизвестният създател
и често неясен първоизточник. В българското законодателство няма закон,
чрез който собствениците на онлайн издания да бъдат с публично
достояние. Характерна черта за фалшивите новини е създаването и
разпространяването им в интернет. Потребителите рядко проверяват
достоверността на информацията, която се разпространява в онлайн
пространството. Психиката на аудиторията и емоционалната нагласа към
обществено значими теми осигуряват превес на бързото разпространение на
фалшивите новини, без те да бъдат проверявани. Често журналисти намират
теми за материалите си именно в социалните мрежи. Ако една фалшива
новина е добре замислена и написана, вероятността да достигне до
по-многобройна аудитория е голяма. Това им предоставя възможност да се
разпространяват и в специализирани канали за целта – телевизия, радио и
печат.
Друга интересна особеност е характерът на фалшивите
новини. Почти всички са с негативно послание и стресиращи факти по
актуални теми и проблеми от ежедневието. Създаването, разпространяването
и влиянието им имат различна сила и ефект, които често зависят от
темата, с която са свързани. Макар и основният замисъл на подобен тип
новини да е икономически или политически, не е изключено и използването
им за популизъм на личности. Освен чрез текст, фалшивите новини могат да
бъдат снимки, изображения, аудио и видеофайлове, подлежащи на
компютърна обработка.
Основният проблем с фалшивите новини са
последствията, които носят – най-често негативни. При сериозно нанесени
последствия се налага намеса от страна на засегнатите лица. Често тя е
обръщение и опровергаване на факти чрез традиционните медии. Когато
новината е с политически характер е възможно да бъдат предизвикани
международни и политически конфликти. По влияние и размер можем да
разделим фалшивите новини на няколко вида: такива, които се раждат и
умират в интернет, такива, които получават отзвук в традиционните медии и
такива, които предизвикват обществени или политически конфликти, като
най-силни последствия (Иван Вълчанов, 2014, „Фолс факти в социалните
мрежи).
Пример за фалшива новина със силно изразен политически
характер и възможност за международен конфликт е публикуваният доклад
„България след българите“. За да бъде доказана гореизложената теза ще
бъдат използвани два примера от България и САЩ, които онагледяват
силата, скоростта, влиянието и последствията на фалшивите новини в
интернет пространството.
-
Казусът „България след българите“
– доклад, изнесен на конгреса „Проблеми на демографската политика в
Европейския съюз“, 23.04.2013г. от комисаря по регионалната политика
Йоханес Хан.
Появата на този доклад в публичното пространство бе
свързан с хиляди коментари, споделяния, социални изблици, конфликти и
намеса на медии. Последствията от тази фалшива новина бяха огромни, тя
събуди гняв, ненавист и страх у българските граждани към целия
Европейски съюз, САЩ, Турция, Русия и конкретно към Йоханес Хан.
Написаното
във въпросния доклад, изнесен пред всички представители на Европейския
съюз, гласи, че в най-близкото бъдеще българската националност ще
изчезне, но територията ще остане свободна и готова за използване и
преразпределение.
България се определя като изключението в съюза,
което трябва да бъде изследвано демографски заради опасенията, че до
четиридесет години българите ще изчезнат като народ, без процесът да е
обратим. Стопяването на българите не се дължи на война, бедствия,
епидемия или геноцид, а изцяло на икономически, политически и социални
особености в народопсихологията. В определението е казано, че народът се
характеризира като изключителни егоисти и индивидуалисти с болно,
застаряващо население и емигрираща млада част. В резултат на това в
лицето на България има територия в рамките на Европейския съюз, която
стремително се обезлюдява. Територия, която е стратегическа, не само от
геополитическа гледна точка, но и от климатична. Във фалшивия доклад е
представена и основната теза, че подобно обезлюдяване няма да остане
незабелязано от другите глобални сили. Това е фактът, който прави
публикацията новина, която предизвиква напрежение, обществени нагласи и
конфликти. В продължението на текста са изнесени предложения за
използване на безлюдния район. Чрез създаването на програма „България с
европейски граждани“ от останалата част на съюза. В доклада е описано,
че държавата е подходящо място за заселване и бягство от напрегнатия
живот в Западна Европа, като проектът субсидира всеки решил да потърси
своя нов дом. Всяка държава може да отпуска квота за брой лица,
желаещи да се заселят на територията на България, като тези хора ще са
подпомагани да се включат в местното управление, за да могат да
променят ситуацията към по-добра за Евросъюза.
Фалшивата новина
за изнесения доклад от Йоханес Хан дълго време обикаляше социалните
мрежи и всяваше раздор у потребителите им. Интересен факт около този
казус е, че той се зароди, разви и отшумя в интернет. Малко след
първоначалната еуфория стана ясно, че всичко е измислица и подобен
доклад не същества. Новината е написана от сайта "Бъзикилийкс", който
ясно заявява, че "Всичко написано на тази страница е художествена
измислица и не отговаря на действителността" ("Бъзикилийкс", 2013г.). А
по-късно пресцентърът на Йоханес Хан излезе с официално опровержение.
-
Казусът „Папа Франциск подкрепя Тръмп за президент”
На 14 октомври 2016 In Fake-NewsTagged публикуват новината със заглавие „Папата подкрепя Тръмп”.
Новината
е публикувана в социалните мрежи и бързо обикаля света с шокиращото
изказване на Папа Франциск, че публично подкрепя Доналд Тръмп за
президент на САЩ. Според доклада в продължение на няколко месеца папата
внимателно е обмислял своя избор и застанал твърдо зад кандидатурата на
Доналд Тръмп за президент на Съединените щати. Докладът включва още
официално изявление от папата, в което се разяснява защо той е решил да
обяви подкрепата си за Доналд Тръмп над съперник кандидата Хилъри
Клинтън.
Десетки сайтове, блогове и социални мрежи изразиха
реакцията си. Реакциите към новината само във Facebook са над 2 млн. В
този пример отново наблюдаваме силното влияние, което оказва една
фалшива новина върху хората, икономиката, политиката и религията. След
кратка проверка на достоверността на информацията става ясно, че няма
източници, новини, статии и материали, които да потвърдят историята.
Фалшивият доклад бе публикуван в clickbait сайтове. Това са страници,
които публикуват невярна или некоректно привличаща вниманието информация
с цел повече посещения и печалба. В пространството съществуват стотици
подобни страници, които създават и разпространяват фалшиви новини.
Wtoe5news.com и clickbait.com, World News Daily Report, The Onion News
са само част от фалшивите новинарски сайтове, които „фабрикуват” новини и
ги разпространяват непрестанно.
В представената таблица линията
„Mainstream News” илюстрира тенденцията на обикновените новини, а “Fake
News” – на фалшивите. Тя показва влиянието на фалшивите новини в
социалните медии.
Графика 1. Реакции и трафик във Facebook преди изборите в САЩ.
Източник: BuzzFeed News;
https://www.buzzfeed.com/craigsilverman/vir...3gb1#.kf410YDMr
2. Методи и инструменти за овладяване и справяне с явлението фалшиви новини
През
последните няколко години „популярността“ на фалшивите новини е все
по-голяма. Изследователи на проблема посочват, че основните канали са
Facebook, WhatsApp и Snapchat (Nic Newman, 2017,pp 7). В своя научен
сборник с прогнози за бъдещето на журналистиката Nic Newman прави
заключението, че 70% от разпространението на фалшиви или неточни новини
идва от социалните мрежи. Които от своя страна поемат отговорността за
проблема, търсейки методи за овладяване. Google, Twitter, Snapchat,
Facebook, инвестират милиони в разработки за улавяне на фалшивите
новини. Инструменти за това са специални платформи, които автоматично
проверяват и отсяват информацията.
Създаването на изкуствен
интелект за улавяне на лъжливата информация е само част от решението,
което не би било напълно ефективно без проблемът да добие необходимата
гласност. Правилното запознаване и информираност на аудиторията биха
допринесли в голям аспект за улавянето и разпознаването на фалшивите
новини, което би предотвратило бъдещи последици и проблеми. Медийният
пазар създава специализирани сайтове, в които се публикуват умишлено
фалшиви материали с цел предпазване и предупреждаване на потребителите.
Някои от тях са: buzzfeed.com, factcheck.org, hoax-slayer.net,
fullfact.org и българските инициативи на mediapool.bg и dnevnik.bg –
рубрики, създадени специално за разкриване на фалшиви новини.
Третият
стълб, който изгражда основата за борбата срещу проблема, са
журналистите. Журналистиката е във време, в което скоростта е най-важна,
а липса на проверка за достоверност е все по-често срещана практика.
Фалшивите новини са свързани с актуални проблеми в обществото, които
лесно биха били възприети като истинни. Именно за това журналистите са
един от най-добрите филтри, които да регулират публикуването на
материали. Инвестирането в човешки ресурси, качествено образование и
допълнително обучение са ключ към справянето с проблема.
Заключение
Зависимостта
на обществото от интернет няма да спре или намалее, ежедневието става
все по-обвързано с мрежата, но заедно с това се увеличават и рисковете,
които дебнат в нея. Виртуалното пространство става все по-опасно по
много различни начини, а фалшивите новини са един от тях. Най-големият
проблем при тази заплаха е манипулацията, на която те подлагат
аудиторията. Също като в реалния свят, и в мрежата, благодарение на
„лошите“ се раждат „добрите“ или „киберполицията“ за фалшиви новини.
Това e термин, който събира в едно трите стълба (специализираните
сайтове и подсайтове, приложенията и човешките ресурси) за справяне със
ситуацията. Но колкото и ресурси да бъдат влагани за преодоляване на
набиращия сила въпрос, потребителите трябва да си наложат хигиена на
четене. Може би това е най-добрият и ефикасен похват за неутрализиране
на фалшивите новини.
Изводът от научния доклад е, че аудиторията е
лесно манипулируема и податлива на различни влияния, което пряко
застрашава човешките права и демокрация. Една от най-важните задачи на
съвременните медийни професионалисти е да предотвратят подобни влияния
от страна на недоброжелатели.
Източници:
- УНСС; „Информация и дезинформация в интернет; теория и практика в онлайн среда“; том 4-ти (2014)
-
Вълчанов, И., 2014;. „Фолс факти в социалните мрежи“. УНСС „Информация и
дезинформация в интернет; теория и практика в онлайн среда“; том 4-ти (
2014г.), стр.143
- „България след българите“, Бъзикилийкс. Достъпно на:
https://neverojatno.wordpress.com/ 2013/04/23/bulsled/
-
Newman, N. Newman, 2017; JOURNALISM, MEDIA, AND TECHNOLOGY TRENDS AND
PREDICTIONS; Key Trends and Predictions for 2017; Fake News, Algorithms
and Guarding Against the Filter Bubble, pp. 3-10
- Full Fact, Available at:
https://fullfact.org/about/effectiveness
-
Christensen, B., „No, The Pope Has NOT Endorsed Donald Trump For
President“,
<http://www.hoax-slayer.net/no-the-pope-has-not-endorsed-donald-trump-for-president/
- Silverman, Craig. How Viral Fake Election News Stories Outperformed Real News On Facebook. Available at:
https://www.buzzfeed.com/craigsilverman/vir...ApA#.wqk0rEemPm
-----------------------------------------------------------------------------
Източник:
Фалшивите новини в медиите: същност, развитие и методи за преодоляване
