Световен ден за превенция на самоубийствата - 10 септември
Международната асоциация за превенция на самоубийствата (IASP) и Световната здравна организация (СЗО) отбелязват съвместно 10 септемри -Световен ден за превенция на самоубийствата. Тази година той се отбелязва за 11 път. Темата е "Стигмата – голямата бариера за предотвратяване на самоубийствата". По този повод на 09.09.2013г./понеделник/ от 12.00 часа в Пресклуб БТА ще се проведе пресконференция. Експерти от сектор „Психично здраве“ на Националния център по обществено здраве и анализи /НЦОЗА/ ще представят националната програма "Превенция на самоубийствата в Република България 2013 - 2018 година". Участници: д-р Христо Хинков, дм; доц. Михаил Околийски, дм; д-р Владимир Наков;д-р Румяна Динилова-Ходжаджикова; д-р Захари Зарков.
Според СЗО и оценки на тежестта на заболяванията, самоубийството е сериозен проблем за общественото здраве в страните с високи доходи и е очертаващ се проблем в страните с ниски и средни доходи. Самоубийството е една от водещите причини за смърт в света, особено сред младите хора. Близо един милион души по света умират от самоубийство всяка година. Това съответства на едно самоубийство на всеки 40 секунди. Броят човешки животи загубени всяка година чрез самоубийство надвишават броя на смъртните случаи, дължащи се на убийства и войни взети заедно. Тези данни не включват нефатални опити за самоубийство, които се срещат много по-често от смъртните случаи.
Голяма част от хората, които умират поради самоубийство страдат от психични разстройства. Данните показват, че делът на психичните разстройства е 25% от всички заболявания през последните две десетилетия, което ги поставя на първо място по значимост /по-значими от онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания/. И все пак значителен брой от хората с психични разстройства, които са извършили самоубийство не са търсили здравни или социални услуги във времето преди суицида. В много случаи не са налице достатъчно услуги, които да помогнат на хората в нужда по време на криза.
Тази липса на достъп до подходящи грижи е един от многото фактори, които увеличават стигмата, свързана с психични заболявания и със суицидни мисли и поведение. Този тип стигма е дълбоко вкоренена в повечето общества и може да възникне по различни причини. Една от причините за стигмата е просто липсата на знания. Преодоляването й може да стане чрез предоставяне на редица обществени образователни програми, които са насочени към специфични подгрупи в рамките на обществото (в зависимост от възрастта, образованието, религиозна принадлежност и др.). Целта на тези програми е да се повиши обществената осведоменост относно характеристиките и лечението на хора с психични заболявания и/или суицидно поведение и на наличните ресурси за лечение в помощ на хората с тези проблеми.
Но знанието не е достатъчно за борба със стигмата. Негативните нагласи /предразсъдъци/ за лица с психични заболявания и/или суицидни мисли или импулси са често срещани в много общности. Тези негативни нагласи често не се променят с познаването на психичните заболявания и суицидното поведение. В действителност, много от здравните специалисти, които се занимават с хора страдащи от психични заболявания или суицидни намерения често притежават отрицателно, негативно отношение към такива пациенти. Това може да доведе до липса на оптимална грижа и подкрепа за лица в криза. Промяната на тези неблагоприятни нагласи изисква дългосрочни усилия за промяна на основните културни ценности на общността и успоредно с това усилия, за да се променят нормите за лечение на медицинските специалисти.
Стигмата също е и основният мотив за дискриминация - неподходящи или незаконни ограничения на свободите на хората с психични заболявания или суицидно поведение. Такива ограничения могат да се появят на лично, обществено или институционално равнище. Един краен пример е криминализирането на суицидно поведение, което все още се среща в много страни. Дискриминацията може да възпрепятства или разубеди хората, засегнати от психични заболявания и/или суицидни мисли/поведение, да потърсят професионална помощ и да се върнат към нормалните си социални роли, след провеждане на лечение за един епизод на болест или криза. Ясно е, че криминализирането на суицидно поведение може да има мощен възпиращ ефект при хора в криза, които отчаяно се нуждаят да получат достъп до грижи и подкрепа, без да бъдат съдени и наказани.
На правителствено или административно ниво, стигмата може да окаже влияние върху разпределението на ресурсите. В групите с ниски и средни доходи заклеймените като хора с психични заболявания и суицидно поведение получават много по-малка част от бюджета, отколкото е необходимо, предвид огромното им въздействие върху цялостното здраве на общността. Освен това, за набиране на средства, усилията за подкрепа на обществени здравни инициативи в тази област често стават плоски, поради липса на интерес от страна на общини, правителства и международни агенции за финансиране, т.е. заради стигмата.
Опитите за борба със стигмата, чрез предприемане на мащабни програми за обществено образование, са с ограничена ефективност при намаляването й, свързани с психичните заболявания и самоубийствата. Новаторски методи, които са по-целева група специфични или използват творчески възникващите социални медии трябва да бъдат разработени и тествани. Стигмата ще продължи да бъде основна пречка за лечение на психични заболявания, както и за предотвратяване на самоубийства.
Световният ден за превенция на самоубийствата предвижда специална възможност за префокусиране на колективната енергия за решаването на този фундаментален проблем. Промяната на културните нагласи за психичните заболявания и суицидно поведение изисква научна информираност за множеството фактори, които влияят върху обществените норми и общите усилия на широк кръг от заинтересовани страни от общността за продължителен период от време. Световният ден за превенция на самоубийствата е идея, която трябва да вдъхнови хората да работят за постигането на целта като развият творчески нови методи за премахване на стигмата. Комплексни местни или национални планове за превенция на самоубийствата не могат да достигнат пълния си потенциал, докато проблемът със стигмата не бъде ефективно решен.
На Световният ден за превенция на самоубийствата, IASP е инициатор на първата си основна дейност, която ще бъде извършена колективно по целия свят, с цел глобално повишаване на осведомеността за самоубийство, неговото предотвратяване и намаляване на стигмата, свързана с него.
-----------------------------------------------------------------------------------
Източници:
Отбелязваме световния ден за превенция на смоубийствата
10 септември: Световен ден за предотвратяване на самоубийствата
Световен ден за превенция на самоубийствата – 10 септември
Нови въпроси около самоубийството на детето в Стрелча
Младеж скочи от блок в Шумен
Самозапалвания в България (2013 – 2015)
Международната асоциация за превенция на самоубийствата (IASP) и Световната здравна организация (СЗО) отбелязват съвместно 10 септемри -Световен ден за превенция на самоубийствата. Тази година той се отбелязва за 11 път. Темата е "Стигмата – голямата бариера за предотвратяване на самоубийствата". По този повод на 09.09.2013г./понеделник/ от 12.00 часа в Пресклуб БТА ще се проведе пресконференция. Експерти от сектор „Психично здраве“ на Националния център по обществено здраве и анализи /НЦОЗА/ ще представят националната програма "Превенция на самоубийствата в Република България 2013 - 2018 година". Участници: д-р Христо Хинков, дм; доц. Михаил Околийски, дм; д-р Владимир Наков;д-р Румяна Динилова-Ходжаджикова; д-р Захари Зарков.
Според СЗО и оценки на тежестта на заболяванията, самоубийството е сериозен проблем за общественото здраве в страните с високи доходи и е очертаващ се проблем в страните с ниски и средни доходи. Самоубийството е една от водещите причини за смърт в света, особено сред младите хора. Близо един милион души по света умират от самоубийство всяка година. Това съответства на едно самоубийство на всеки 40 секунди. Броят човешки животи загубени всяка година чрез самоубийство надвишават броя на смъртните случаи, дължащи се на убийства и войни взети заедно. Тези данни не включват нефатални опити за самоубийство, които се срещат много по-често от смъртните случаи.
Голяма част от хората, които умират поради самоубийство страдат от психични разстройства. Данните показват, че делът на психичните разстройства е 25% от всички заболявания през последните две десетилетия, което ги поставя на първо място по значимост /по-значими от онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания/. И все пак значителен брой от хората с психични разстройства, които са извършили самоубийство не са търсили здравни или социални услуги във времето преди суицида. В много случаи не са налице достатъчно услуги, които да помогнат на хората в нужда по време на криза.
Тази липса на достъп до подходящи грижи е един от многото фактори, които увеличават стигмата, свързана с психични заболявания и със суицидни мисли и поведение. Този тип стигма е дълбоко вкоренена в повечето общества и може да възникне по различни причини. Една от причините за стигмата е просто липсата на знания. Преодоляването й може да стане чрез предоставяне на редица обществени образователни програми, които са насочени към специфични подгрупи в рамките на обществото (в зависимост от възрастта, образованието, религиозна принадлежност и др.). Целта на тези програми е да се повиши обществената осведоменост относно характеристиките и лечението на хора с психични заболявания и/или суицидно поведение и на наличните ресурси за лечение в помощ на хората с тези проблеми.
Но знанието не е достатъчно за борба със стигмата. Негативните нагласи /предразсъдъци/ за лица с психични заболявания и/или суицидни мисли или импулси са често срещани в много общности. Тези негативни нагласи често не се променят с познаването на психичните заболявания и суицидното поведение. В действителност, много от здравните специалисти, които се занимават с хора страдащи от психични заболявания или суицидни намерения често притежават отрицателно, негативно отношение към такива пациенти. Това може да доведе до липса на оптимална грижа и подкрепа за лица в криза. Промяната на тези неблагоприятни нагласи изисква дългосрочни усилия за промяна на основните културни ценности на общността и успоредно с това усилия, за да се променят нормите за лечение на медицинските специалисти.
Стигмата също е и основният мотив за дискриминация - неподходящи или незаконни ограничения на свободите на хората с психични заболявания или суицидно поведение. Такива ограничения могат да се появят на лично, обществено или институционално равнище. Един краен пример е криминализирането на суицидно поведение, което все още се среща в много страни. Дискриминацията може да възпрепятства или разубеди хората, засегнати от психични заболявания и/или суицидни мисли/поведение, да потърсят професионална помощ и да се върнат към нормалните си социални роли, след провеждане на лечение за един епизод на болест или криза. Ясно е, че криминализирането на суицидно поведение може да има мощен възпиращ ефект при хора в криза, които отчаяно се нуждаят да получат достъп до грижи и подкрепа, без да бъдат съдени и наказани.
На правителствено или административно ниво, стигмата може да окаже влияние върху разпределението на ресурсите. В групите с ниски и средни доходи заклеймените като хора с психични заболявания и суицидно поведение получават много по-малка част от бюджета, отколкото е необходимо, предвид огромното им въздействие върху цялостното здраве на общността. Освен това, за набиране на средства, усилията за подкрепа на обществени здравни инициативи в тази област често стават плоски, поради липса на интерес от страна на общини, правителства и международни агенции за финансиране, т.е. заради стигмата.
Опитите за борба със стигмата, чрез предприемане на мащабни програми за обществено образование, са с ограничена ефективност при намаляването й, свързани с психичните заболявания и самоубийствата. Новаторски методи, които са по-целева група специфични или използват творчески възникващите социални медии трябва да бъдат разработени и тествани. Стигмата ще продължи да бъде основна пречка за лечение на психични заболявания, както и за предотвратяване на самоубийства.
Световният ден за превенция на самоубийствата предвижда специална възможност за префокусиране на колективната енергия за решаването на този фундаментален проблем. Промяната на културните нагласи за психичните заболявания и суицидно поведение изисква научна информираност за множеството фактори, които влияят върху обществените норми и общите усилия на широк кръг от заинтересовани страни от общността за продължителен период от време. Световният ден за превенция на самоубийствата е идея, която трябва да вдъхнови хората да работят за постигането на целта като развият творчески нови методи за премахване на стигмата. Комплексни местни или национални планове за превенция на самоубийствата не могат да достигнат пълния си потенциал, докато проблемът със стигмата не бъде ефективно решен.
На Световният ден за превенция на самоубийствата, IASP е инициатор на първата си основна дейност, която ще бъде извършена колективно по целия свят, с цел глобално повишаване на осведомеността за самоубийство, неговото предотвратяване и намаляване на стигмата, свързана с него.
-----------------------------------------------------------------------------------
Източници:
Отбелязваме световния ден за превенция на смоубийствата
10 септември: Световен ден за предотвратяване на самоубийствата
Световен ден за превенция на самоубийствата – 10 септември
Нови въпроси около самоубийството на детето в Стрелча
Младеж скочи от блок в Шумен
Самозапалвания в България (2013 – 2015)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!