biggeorge Party Zone

вторник, 24 май 2016 г.

Нощ на музеите 2016 с РИМ - Ямбол

Нощ на музеите 2016 с РИМ - Ямбол

На 21 май тази година с състоя Нощта на музеите.
Разбрах по случайност от Гугъл.
Бяха сложили на заглавната си страница специален дудъл по този случай.
И така и аз реших да се включа в културното мероприятие.
Взех си химикалка и се запътих към Регионалния исторически музей.
Лошото беше, че валеше дъжд.
За съжаление 21 май се оказа силно дъждовен.
Аз си носех чадър, който не разпънах веднага от чиста глупост.
След като се замъкнах до музея от шатрата пред него си взех талон за участие в играта.
Надявах се да спечеля нещо ... защо ли и аз не знам.
Влязох в музея и започнах да разглеждам.
Оказа се, че експозицията не се е променила особено от 2014 г.
Всъщност експонатите си бяха същите, просто аз ги бях позабравил.
Още в първата зала намерих липсващия текст от загадката.
Разбира се, разгледах цялата зала и се качих на втория етаж.
Там също огледах всичко.
Като приключих с музея се отправих към Културно-информационния център в Безистена.
Там още с влизането намерих текста, който ми трябваше за загадката.
Реших да се кача на втория етаж, но се оказа, че са го направили с прозрачен под, което е такава простотия, че няма накъде повече.
Не успях да разгледам, защото ме достраша и едвам слязох обратно по стълбите.
После се разходих из наземното и подземното ниво.
В голямата зала имаше музиканти, които свиреха класическа музика.
В подземното ниво особено ми хареса коридора с иконите.
Накрая точно преди да си тръгна реших отново да се кача на втория етаж.
Страховете трябва да се преодоляват.
Качих се, а след мен тръгна една майка с малко момче.
Успях да се кача горе, но не можах да мина диагонално през балкона, затова вървях покрай парапета и гледах да стъпвам само върху носещите подпори.
Страх ме беше да стъпвам в средата на стъклата.
Осъзнавах, че не могат да се счупят, но това беше някакъв ирационален страх, че ще падна.
Направо ми омекнаха краката.
Майката също си изкара акъла, а на хлапето не му пукаше.
Те се качиха на асансьора, а тя ме попита дали искам и аз да сляза с тях.
Казах й, че ще се опитам да сляза по стълбите.
Имам лек страх и от асансьори.
Като си помисля, че под краката ми има дупка, дълбока десетки метри и изтръпвам.
Слязох по стълбите и се оплаках на една от служителките, че са направили пода прозрачен.
Тя каза, че това не е проблем.
От там се насочих към Музея на бойната слава.
За съжаление докато бях в Безистена навън беше заваляло още по-силно.
В музея разгледах танковете, самолетите, оръдията и хеликоптера.
Имаше полева кухня, пекарна, ПВО, ракетна установка и картечница.
В едно помещение в страни имаше и автомати Калашников, които можеха да се разглобяват и сглобяват.
Някои хора се снимаха с тях.
В основната сграда имаше експозиция на войните - Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни.
В една стая бяха направили и полеви щаб в реален размер.
Беше много интересно.
Намерих и третия текст от загадката.
Попълних го и си написах трите имена.
Върнах се обратно до Регионалния исторически музей, за да си пусна талона за участие в урната.
Цялото обикаляне ми отне два часа и половина - от 17:30 ч. до 20:00 ч.
После се помотах и в 21:45 ч. отново се замъкнах до Регионалния исторически музей за тегленето на томболата.
Нищо не спечелих, но въпреки това беше забавно преживяване.
Трябва да правят такива културни мероприятия по-често.
И Кмета да си вземе бележка да подменят пода на втория етаж на Безистена.
Ако там се качи някой със слабо сърце ще стане трагедия.
Най-добре да го направят непрозрачен, за да не плашат хората.
И най-вече мен.