Слави Трифонов и Иво Сиромахов - "За мен е чест"
Последният път като ходих в библиотеката попаднах на книгата на Слави Трифонов - "За мен е чест".
Прочетох я и ето какви са моите размисли провокирани от нея:
1. Впечатление ми направи разказа на Слави за концерта на стадион "Васил Левски".
Особено факта как хората са пели химна с ръка на гърдите/сърцето.
Само че това не е български обичай.
Така правят американците.
Те пеят химна с ръка на сърцето.
Българите просто пеят химна без да си слагат ръцете никъде.
Но явно в България за пореден път се вкарват нови традиции и обичаи.
После си спомних как докато гледах концерта ми направи впечатление, че някои хора са си сложили ръката на гърдите, но същото написано в книгата някак си легитимира това поведение и ще го направи още по-масово и популярно.
2. Слави говори, че смяната на поколенията ще изчисти България от лошото наследство, което комунизма е оставил.
Но той забравя, че новите поколения се възпитават от същите тези хора, които той се надява, че ще изчезнат.
Децата приличат на родителите си и няма смисъл да чакаме 100-200 години, за да се промени ситуацията в България.
За да има реална промяна трябва съвременните българи да се променят, за да могат да бъдат различни и бъдещите поколения.
Промяна в начина им на мислене, в начина им на действие, във всичко.
Промяната трябва да засяга и отношението на обикновените хора към политиците.
Българите трябва да оказват контрол над управляващите на национално и местно ниво, над действията и бездействията им.
Политиците искат да им се доверим и да ги оставим да си правят каквото си искат.
Е, няма как да стане!
Непрекъснатият граждански контрол е начинът да предпазим честните и почтени политици от корупцията и шмекерлъците.
Би трябвало трите власти - изпълнителна, законодателна и съдебна да се контролират взаимно, но това не се случва.
Би трябвало медиите като четвърта власт да оказват контрол над трите власти, но това не се случва.
След като няма кой да оказва контрол тогава гражданите трябва да го правят.
3. Много ми хареса разказа на Слави за полета с изтребител F16.
Така се забавлявах, че просто щях да се пукна от смях.
Даже прочетох този откъс от книгата на родителите ми, за да ги развеселя.
Сигурен съм, че ако аз се озова в изтребител F16 ще трябва да съм с памперс, защото в противен случай ще оплескам самолета с телесни течности и фекална маса.
Сега ми е смешно, на борда на изтребител няма да ми е.
4. Слави казва, че дели хората на добри и лоши.
Абсолютно същото казва и Зорба в едноименния филм.
Но кой е лош и кой е добър?
Какво е добро и какво зло?
И дали един добър човек е способен на злини, а един лош човек на добрини?
Ако един добър човек направи нещо лошо той лош човек ли става?
Ако един лош човек направи нещо добро той добър човек ли става?
Има ли само добри и само лоши хора?
Или сме съчетание от двете?
Не мисля, че някога ще науча отговорите на тези въпроси!
5. Моето мнение е, че Слави и още повече Виктор Калев нямат вина за случилото се с Президента.
За съжаление животът е много жесток и няма как да се предвиди какво лошо може да се случи.
Не смятам, че шегите на Виктор Калев с Росен Плевнелиев по някакъв начин го правят виновен за нещастието случило се със семейството му.
Американците казват: "Shit happens!", преведено: "Гадости се случват!" и ако го допълня: "Гадости се случват и нищо не може да се направи!".
6. Направи ми впечатление колко често Красимир Радков присъства в разказите на Слави.
И Слави не разбира защо той се държи по този налудничаво-смешен начин.
Според мен просто Краси е осъзнал, че живота е твърде кратък, за да го приема на сериозно.
Затова и се бъзика с всичко и с всеки, защото краят може да дойде във всеки един момент и е по-добре да умреш с усмивка на уста, отколкото тъжен и нещастен.
Макар че понякога Краси прекалява.
7. Една от темите в книгата е и референдума.
Не знам защо Слави е толкова убеден, че ще промени статуквото с този референдум.
Как очаква това да се случи при положение, че същите хора, които смята да "измете" ще трябва да напишат правилата, по които да стане това измитане?
Да не говорим, че те могат да направят Изборния кодекс, така че накрая пак те да са печелившите, макар че поне привидно ще са се съобразили с волята на хората изразена чрез референдума.
Не можеш да победиш политиците в собствената им политическа игра.
За да стане това трябва да бъдеш като тях, а политиката е една голяма фекална яма.
Няма как да влезеш в нея и да не се оцапаш.
8. Слави говори, че българите искат да слушат българска музика, но как да стане това, след като по радиостанциите пускат само чуждестранна музика.
За да се промени ситуацията трябват законови промени.
Народното събрание трябва да промени Закона за радиото и телевизията и да запише, че 50 % от музиката по всички радиостанции трябва да е на български изпълнители.
Само така изпълнителите в България ще бъдат финансово стимулирани да правят качествена музика.
Проблемът е и в лейбълите и организациите за колективно управление на авторските права.
Те са доволни от настоящата ситуация и нямат намерение да направят каквито и да е промени, защото ще загубят привилегированото си положение на пазара.
Последният път като ходих в библиотеката попаднах на книгата на Слави Трифонов - "За мен е чест".
Прочетох я и ето какви са моите размисли провокирани от нея:
1. Впечатление ми направи разказа на Слави за концерта на стадион "Васил Левски".
Особено факта как хората са пели химна с ръка на гърдите/сърцето.
Само че това не е български обичай.
Така правят американците.
Те пеят химна с ръка на сърцето.
Българите просто пеят химна без да си слагат ръцете никъде.
Но явно в България за пореден път се вкарват нови традиции и обичаи.
После си спомних как докато гледах концерта ми направи впечатление, че някои хора са си сложили ръката на гърдите, но същото написано в книгата някак си легитимира това поведение и ще го направи още по-масово и популярно.
2. Слави говори, че смяната на поколенията ще изчисти България от лошото наследство, което комунизма е оставил.
Но той забравя, че новите поколения се възпитават от същите тези хора, които той се надява, че ще изчезнат.
Децата приличат на родителите си и няма смисъл да чакаме 100-200 години, за да се промени ситуацията в България.
За да има реална промяна трябва съвременните българи да се променят, за да могат да бъдат различни и бъдещите поколения.
Промяна в начина им на мислене, в начина им на действие, във всичко.
Промяната трябва да засяга и отношението на обикновените хора към политиците.
Българите трябва да оказват контрол над управляващите на национално и местно ниво, над действията и бездействията им.
Политиците искат да им се доверим и да ги оставим да си правят каквото си искат.
Е, няма как да стане!
Непрекъснатият граждански контрол е начинът да предпазим честните и почтени политици от корупцията и шмекерлъците.
Би трябвало трите власти - изпълнителна, законодателна и съдебна да се контролират взаимно, но това не се случва.
Би трябвало медиите като четвърта власт да оказват контрол над трите власти, но това не се случва.
След като няма кой да оказва контрол тогава гражданите трябва да го правят.
3. Много ми хареса разказа на Слави за полета с изтребител F16.
Така се забавлявах, че просто щях да се пукна от смях.
Даже прочетох този откъс от книгата на родителите ми, за да ги развеселя.
Сигурен съм, че ако аз се озова в изтребител F16 ще трябва да съм с памперс, защото в противен случай ще оплескам самолета с телесни течности и фекална маса.
Сега ми е смешно, на борда на изтребител няма да ми е.
4. Слави казва, че дели хората на добри и лоши.
Абсолютно същото казва и Зорба в едноименния филм.
Но кой е лош и кой е добър?
Какво е добро и какво зло?
И дали един добър човек е способен на злини, а един лош човек на добрини?
Ако един добър човек направи нещо лошо той лош човек ли става?
Ако един лош човек направи нещо добро той добър човек ли става?
Има ли само добри и само лоши хора?
Или сме съчетание от двете?
Не мисля, че някога ще науча отговорите на тези въпроси!
5. Моето мнение е, че Слави и още повече Виктор Калев нямат вина за случилото се с Президента.
За съжаление животът е много жесток и няма как да се предвиди какво лошо може да се случи.
Не смятам, че шегите на Виктор Калев с Росен Плевнелиев по някакъв начин го правят виновен за нещастието случило се със семейството му.
Американците казват: "Shit happens!", преведено: "Гадости се случват!" и ако го допълня: "Гадости се случват и нищо не може да се направи!".
6. Направи ми впечатление колко често Красимир Радков присъства в разказите на Слави.
И Слави не разбира защо той се държи по този налудничаво-смешен начин.
Според мен просто Краси е осъзнал, че живота е твърде кратък, за да го приема на сериозно.
Затова и се бъзика с всичко и с всеки, защото краят може да дойде във всеки един момент и е по-добре да умреш с усмивка на уста, отколкото тъжен и нещастен.
Макар че понякога Краси прекалява.
7. Една от темите в книгата е и референдума.
Не знам защо Слави е толкова убеден, че ще промени статуквото с този референдум.
Как очаква това да се случи при положение, че същите хора, които смята да "измете" ще трябва да напишат правилата, по които да стане това измитане?
Да не говорим, че те могат да направят Изборния кодекс, така че накрая пак те да са печелившите, макар че поне привидно ще са се съобразили с волята на хората изразена чрез референдума.
Не можеш да победиш политиците в собствената им политическа игра.
За да стане това трябва да бъдеш като тях, а политиката е една голяма фекална яма.
Няма как да влезеш в нея и да не се оцапаш.
8. Слави говори, че българите искат да слушат българска музика, но как да стане това, след като по радиостанциите пускат само чуждестранна музика.
За да се промени ситуацията трябват законови промени.
Народното събрание трябва да промени Закона за радиото и телевизията и да запише, че 50 % от музиката по всички радиостанции трябва да е на български изпълнители.
Само така изпълнителите в България ще бъдат финансово стимулирани да правят качествена музика.
Проблемът е и в лейбълите и организациите за колективно управление на авторските права.
Те са доволни от настоящата ситуация и нямат намерение да направят каквито и да е промени, защото ще загубят привилегированото си положение на пазара.
9. Слави говори и за морала.
Колко е важно да си морален, да си лоялен, да изпитваш чувство на благодарност.
Но както стана дума и по-горе за добрите и лошите хора как можеш да разбереш кой е морален и кой не е?
Можеш да разбереш, че един човек не е морален ако извършва неморални неща, но когато не върши нищо такова няма как да разбереш какъв е морала му.
Можеш само да предполагаш.
Можеш да му гласуваш доверие и да се надяваш, че няма да те предаде.
Но няма как да знаеш предварително какво ще се случи.
Дори и най-близките хора, с които си израснал могат да те предадат.
А какво остава за чуждите хора, които срещаш през живота си.
Затова темата за морала ми се струва като темата за извънземния живот.
Моралът може да го има, но може и да го няма.
10. Аз също смятам, че българите в чужбина трябва да имат право да гласуват и да са част от живота в България.
В крайна сметка те не са невъзвращенци.
Те са част от българския народ, но просто не са на територията на страната.
Това разделение на българи в и извън България е най-очебийно при сънародниците ни в Турция.
Те сякаш са осъдени като национални предатели само заради това, че живеят в Турция.
Но тези турци, които живеят в България също не са по-уважавани.
Към тях също има лошо отношение, което не е редно.
Няма значение какъв си, къде живееш, как се казваш и каква религия изповядваш.
Ако обичаш България ти си българин.
Това е.
И накрая само мога да кажа, че книгата беше интересна.
Като едно дълго интервю, което вместо да го гледам по телевизията го четях.
Научих нови неща за Слави и за "Шоуто", които не знаех.
За мен беше чест, че я прочетох.
Колко е важно да си морален, да си лоялен, да изпитваш чувство на благодарност.
Но както стана дума и по-горе за добрите и лошите хора как можеш да разбереш кой е морален и кой не е?
Можеш да разбереш, че един човек не е морален ако извършва неморални неща, но когато не върши нищо такова няма как да разбереш какъв е морала му.
Можеш само да предполагаш.
Можеш да му гласуваш доверие и да се надяваш, че няма да те предаде.
Но няма как да знаеш предварително какво ще се случи.
Дори и най-близките хора, с които си израснал могат да те предадат.
А какво остава за чуждите хора, които срещаш през живота си.
Затова темата за морала ми се струва като темата за извънземния живот.
Моралът може да го има, но може и да го няма.
10. Аз също смятам, че българите в чужбина трябва да имат право да гласуват и да са част от живота в България.
В крайна сметка те не са невъзвращенци.
Те са част от българския народ, но просто не са на територията на страната.
Това разделение на българи в и извън България е най-очебийно при сънародниците ни в Турция.
Те сякаш са осъдени като национални предатели само заради това, че живеят в Турция.
Но тези турци, които живеят в България също не са по-уважавани.
Към тях също има лошо отношение, което не е редно.
Няма значение какъв си, къде живееш, как се казваш и каква религия изповядваш.
Ако обичаш България ти си българин.
Това е.
И накрая само мога да кажа, че книгата беше интересна.
Като едно дълго интервю, което вместо да го гледам по телевизията го четях.
Научих нови неща за Слави и за "Шоуто", които не знаех.
За мен беше чест, че я прочетох.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!