Чудовищният експеримент (1939 г.)

Чудовищният експеримент (1939 г.)






Уендъл Джонсън, преподавател в Университета на Айова, се занимавал с проблемите на речта при децата и най-вече с причините за заекването.
Това изглежда много хуманно, но всъщност той ще остане в историята като създателя на един ужасен психологически експеримент с деца.
Технически погледнато той се провежда от неговата студентка Мери Тюдор, която обаче стриктно следвала насоките му.

В експеримента били включени 22 деца от сиропиталище в Айова, разделени на две групи.
Децата от първата група преминали вербална сесия, при която били хвалени и поощрявани за това колко свободно говорят и колко добре боравят със средствата на речта.
Точно обратното се случило при децата от втората група - по време на вербалната сесия те били поправяни строго за всяка своя грешка, било то стил на изказ или произношение, като постоянно били наричани пелтеци.

На пръв поглед това не изглежда толкова неетично, но обектите на изследването били деца, които тепърва щели да се изграждат като личности.
Още по-лошото е, че тези деца били сираци - т.е те нямали подкрепата на близките си, които да ги поощряват.
Оказало се, че след експеримента много от децата от втората група, които преди това са говорели нормално, започнали да заекват и да проявяват редица психологически проблеми.
За съжаление някои от тях не успели да се възстановят от травмата и запазили проблемите с речта, както и други негативни психологически последици през целия си живот.

След като колегите на Джонсън видели катастрофалния резултат върху психиката на децата експериментът бил потулен.
През 2001 година Университета на Айова публично се извинил и заклеймил експеримента като неморален и неетичен.
Въпреки това някои изследователи на речта отбелязват, че данните получени в резултат от експеримента са най-голямата колекция от научна информация за заекването и че Джонсън е първия, който открито дискутира мислите на заекващите, техните нагласи, убеждения и чувства.