biggeorge Party Zone

събота, 2 април 2016 г.

Нагорни Карабах - сблъсък на влияние!

Нагорни Карабах - сблъсък на влияние!
Война между Азербайджан(с помощта на Турция) и Армения(с помощта на Русия)

След 22 години един заспал конфликт се събуди.
В нощта на 1 срещу 2 април 2016 г.
тежки боеве избухнаха в Нагорни Карабах.



Тежки боеве с танкове и артилерия избухнаха тази нощ между арменски и азербайджански сили по фронтовата линия в сепаратисткия анклав Нагорни Карабах в Азербайджан, предадоха агенциите Ройтерс и Асошиейтед прес.
Двете страни се обвиниха взаимно за нарушаването на прекратяването на огъня и съобщиха за жертви.
Според военни източници в Нагорни Карабах арменската противовъздушна отбрана е свалила азербайджански хеликоптер, но Азербайджан отрече, посочва Ройтерс.
Министерството на отбраната в Ереван съобщи, че азербайджанските сили използвали бойни самолети, танкове и артилерия, за да навлязат в Нагорни Карабах.
Арменското министерство заяви, че „азербайджанските власти носят цялата отговорност за рязкото засилване на напрежението”.
Според азербайджанското министерство на отбраната боевете избухнали, когато арменските сили изстреляли артилерийски снаряди и мини през фронтовата линия.

Говорител на министерството каза пред АП, че някои от снарядите попаднали в райони, населени с цивилни.
Войната за Нагорни Карабах – анклав в Азербайджан, контролиран от арменски сили и местни етнически арменци – започна през 1991 г., след разпадането на Съветския съюз, припомня Ройтерс.
В нея загинаха около 30 000 души.
През 1994 г. огънят бе прекратен, но на преговорите за уреждане на конфликта под егидата на ОССЕ няма напредък.
Азербайджан, който има значителни петролни залежи и чийто бюджет за отбрана е по-голям от целия бюджет на Армения, периодично заплашва, че ще превземе със сила сепаратисткия Нагорни Карабах, ако преговорите не дадат резултат, добавя АФП.
Руският президент Владимир Путин е дълбоко обезпокоен от съобщенията за възобновяване на бойните действия в Нагорни Карабах, заяви пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Президентът призовава страните в конфликта незабавно да прекратят огъня и да проявяват сдържаност, добави Песков.
В рамките на усилията на Русия по нормализиране на обстановката в Нагорни Карабах външният министър Сергей Лавров е разговарял с колегите си от Армения и Азербайджан и ги е призовал да повлияят за прекратяване на насилието, съобщи външното министерство.
Министерството на отбраната на Армения съобщи за ожесточени сблъсъци между азербайдажанската армия и силите на непризнатата република Нагорни Карабах.
Азербайджанското министерство на отбраната съобщи, че Армения е подложила на интензивен артилерийски обстрел населени местa.
Във връзка с изострянето на конфликтната ситуация руският министър на отбраната Сергей Шойгу е провел спешни телефонни разговори с арменския си колега Сейран Оханян и с министъра на отбраната на Азербайджан генерал-полковник Закир Хасанов.
Те са обсъдили нуждата от неотложни мерки за стабилизиране на ситуацията в зоната на конфликта, съобщава пресслужбата на руското министерство на отбраната.
По-късно азербайджанското министерство на отбраната съобщи, че Азербайджан е установил контрол над редица стратегически височини и населени места в Нагорни Карабах.
В боевете с арменските сили са унищожени 6 арменски танка, 15 артилерийски установки и инженерни укрепления и са убити и ранени над 100 арменски войници, добави азербайджанското министерство на отбраната.
Убити са 12 азербайджански войници и е свален азербайджански хеликоптер.
Освен това азербайджански танк се е натъкнал на мина.
Министерството заяви, че има убити и ранени и сред цивилното население, но не съобщи данни за броя им.
Говорителят на президента на отцепилата се от Азербайджан република Нагорни Карабах Давид Бабаян съобщи, че при азербайджански обстрел с ракети „Град” е убито момче на около 12 години, а други две деца са ранени, предаде Асошиейтед прес.

Бабаян определи боевете като най-тежките от 1994 г., когато приключиха бойните действия между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах.
Каква е истината за конфликта?
Защо избухна точно сега?
Коя причината Армения и Азербайджан да започнат отново да се избиват взаимно?
Ето каква е арменската позиция:

Ще помогне ли Москва на Ереван за сигурността в региона?, 26 Октомври 2015 г.



Формално между Армения и Азербайджан действа примирие, докато те се опитват да достигнат пробив във влезлите в задънена улица преговори за съдбата на Нагорни Карабах.
Въпреки това по така наречената линия на съприкосновение борят на жертвите расте.
Тази тенденция кара някои жители на Армения отново да погледнат към стратегическите отношения на страната им с Русия.
От 2013 г. насам броят на загубите във военния личен състав на Армения е нараснал повече от пет пъти.
През първите девет месеца от тази година са загинали 31 войници.
През 2014 г. по линията на съприкосновение са загинали 28 военнослужещи, докато година по-рано загиналите са били само шестима.
Арменците традиционно гледат на Русия, която има военна база в град Гюмри в северната част на републиката, като на ключов съюзник.
Но на фона на нарастване на напрежението около Карабах в Ереван започват да се питат какво може и е готова да направи Москва, за да защити интересите на Армения.
Създава се впечатлението, че Русия не иска да ограничава свободата си при налагането на стратегическо партньорство със страните от региона.
Това поставя пред администрацията на Серж Саркисян и подкрепящите го сложната задача да кажат на населението, че не си струва да очакват прекалено много от Русия.
В разговор за EurasiaNet.org лидерът на парламентарната фракция на управляващата Републиканска партия на Армения Виграм Багдасарян подчерта, че „предотвратяването на азербайджанската агресия не е задължение на Русия“.
През януари Армения взе стратегическото решение да се присъедини към оглавявания от Москва Евразийски икономически съюз, в името на което се наложи страната да се откаже от завързването на по-близки отношения с Евросъюза.
Арменският президент Серж Саркисян, бивш министър на отбраната и ветеран от Карабахската война от 1988 – 1994 г., убеждаваше гражданите, че встъпването в Евразийския икономически съюз ще подобри сигурността на страната.

Но повечето жители на републиката в момента се чувстват в по-малка безопасност, особено в икономическа сфера, отколкото преди членството в Евразийския икономически съюз.
В това време Русия, която изпитва рязък икономически спад, повече вреди, отколкото да помага на икономическия ръст на Армения.
Според официалните данни, през първата половина на 2015 г. арменският износ за Русия е спаднал с цели 35% в сравнение със същия период на миналата година, а вносът е намалял с около 12%.
Също така значително е спаднал и обемът на паричните преводи от Русия, които са изключително важни за икономиката на Армения.
През август техният обем спадна с 49% в сравнение със същия месец година по-рано – от 147,8 млн. долара до почти 71,3 млн. долара.
Около 70% от тези средства са били изпратени от Русия.
40-годишният физик Ваче Герогян, който има роднини в района на Тавуш, не вижда как тези цифри могат да внушат усещане за сигурност.
„Къде е защитата, къде е сигурността, за която говореше правителството? – пита той. – Как ще се осигурява сигурността в пограничните села?“
Някои жители на републиката са на мнение, че освен икономическото сближаване със страните-членки на Евразийския икономически съюз, встъпването в този блок също така ще осигури голяма ангажираност на Русия в осигуряването на сигурността в Армения.
Но зам.-министърът на външните работи на Армения Шаварш Кочарян през септември категорично заяви, че подобни очаквания са неоснователни.

„Евразийската икономическа общност по никакъв начин не е свързана със сферата на сигурност, – каза той. – Що се касае до нашата сигурност и отбрана, на първо място трябва да разчитаме на самите себе си“.
Мантрата за самодостатъчност звучи в районите, разположени по протежението на арменско-азербайджанската линия на съприкосновение.
В пограничното селище Чинари, само на няколко километра от фронтовата линия, ръководителят на местната администрация Самвел Сагоян заяви, че жителите не разчитат на помощта на Русия в случай на нападение на азербайджански войски.

„Имаме много добра черта – ние оказваме съпротива, – каза той. Русия, сигурност – не говорим за нищо подобно“.
Някои анализатори смятат, че арменското правителство негласно е стимулирало сред населението идеята, че встъпването в Евразийския икономически съюз ще осигури голяма военна подкрепа от страна на Русия.
„Правителството използва термина „сигурност“, защото той е разбираем за хората, а въпросът за отбраната, мира са много важни (за Армения) в продължение на столетия“, отбелязва независимият политолог Саро Сароян.
Руските чиновници избягват изявления, които биха могли да създадат впечатлението, че по карабахския въпрос Кремъл би заел страната на Армения, а не на Азербайджан.
Въпреки това през септември Москва предостави на Ереван кредит то 200 млн. долара за покупката на модерно руско оръжие.

Заедно с Франция и САЩ, Русия е член на Минската група, на която бе възложена задачата по наблюдение на отдавна влезлите в задънена улица преговори за Карабах.
В предварителен доклад тази пролет НАТО заяви, че Кремъл „слабо се интересува от разрешаването“ на продължилия вече трето десетилетие конфликт, тъй като тази конфронтация дава на Русия лост за влияние в региона.
Но един анализатор твърди, че тези лостове могат да увеличат сигурността на Армения, било то и не посредством Евразийския икономически съюз.
„Евразийският икономически съюз не е съюз в сферата на сигурността, но в случай на необходимост Русия би използвала цялото си влияние. Дотолкова, доколкото това поиска Армения“, казва политологът Сергей Минасян, зам.-директор на ереванския Институт на Кавказ.
Както става ясно Армения се готви за война и купува оръжие(същото, което прави и България отскоро) от Русия и се надява с помощта на руската армия да победи стария си враг Азербайджан.
А какво прави през това Азербайджан?
Ето какво:

Турция открива втори фронт срещу Русия - този път в Нагорни Карабах, 27 Ноември 2015 г.



Конфликтът между Москва и Анкара се разширява, след като турският премиер Ахмед Давутоглу заяви, че страната му ще направи всичко възможно, за да помогне на Азербайджан да си „върне окупираните от Армения” територии, анализира svpressa.ru.
Днес външният министър на Анкара Мевлют Чавушоглу провежда преговори в Баку с ръководителите на Азербайджан и разисква този въпрос с тях.
Това се приема от наблюдателите като отговор от страна на Турция на обявената от Москва търговска война срещу нея.
Конфликтът в Кавказ между Армения и Азербайджан започна в началото на 90-те години, веднага след разпада на Съветския съюз и доведе до мащабни военни действия.
Това бе и единственият сблъсък между две държави, бивши републики на СССР.
Според Станислав Тарасов, директор на Изследователския център „Близък Изток-Кавказ”, Турция може да разиграе арменската карта в Карабах, където Русия е съюзник на Армения.
От друга страна, ако събитията в Сирия вземат неблагоприятен за Москва и Башар Асад обрат, Русия ще се нуждае от възможност да влезе в Сирия от страната на Закавказието, което означава, че трябва да има добри отношения с Азербайджан.
Ако Баку приеме идеята на Анкара и възобнови конфликта в Карабах, нещата могат да се усложнят както за Армения, така и за Русия при условие, че Турция ще вземе негова страна, анализират експерти.
Очаква се позицията на правителството на Азербайджан по този въпрос ...
Е, вече е ясно каква е позицията на Азербайджан по въпроса за Нагорни Карабах.
Сблъсъкът между Русия и Турция от Сирия се пренася на границата между Армения и Азербайджан.
Тези конфликтни точки съществуват между двете империи(Руската и Турската) от векове.
Кавказ, Крим, Близкия изток ...
Следващата такава точка е на Балканите и България е в епицентъра й.
Това обяснява защо спешно вземаме заеми и купуваме оръжия.
Само не е ясно от кого ще се пазим - от Русия, от Турция или от вътрешен враг?


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!