Ти как си измисли ника?
Аз започнах да се занимавам с компютри през далечната 1997 г.
В основното училище, в което учех имаше компютърна зала.
Там играех на Solitaire и Minesweeper.
После през 1999 г. с родителите ми ходихме в един клуб да си проверяваме пощите в Yahoo, които ни бяха направили за по 50 лв. на човек от "Ивес" - измамническа фирма за търсене на работа в чужбина.
Тогава заплатите бяха по 80 лева, така че си изхабихме парите за тоя дето духа.
Но тогава за пръв път видях Интернет.
Направо се въодушевих от преживяването.
През 2000 г. учителката ми по Математика ни заведе в Пощата на Интернет фиестата на БТК.
Тогава ни показаха как се прави видеовръзка.
Голяма работа, голямо чудо!
Тогава Интернета беше 50 лв. на месец и беше бавен, а един компютър струваше 2000 лв.
През 2001 г. в БТК пак организираха Интернет фиеста.
4 дни не излязох от Пощата.
Играх игри, мотах се, разглеждах си в Интернет.
Един ден(на 4 март 2001 г., паметната дата за българското Интернет пространство ) попаднах в АБВ Поща.
Стана случайно.
Някой беше забравил прозореца отворен на сайта и аз започнах да си щракам и да разглеждам заглавната страница.
След известно време зяпане реших да се регистрирам.
Влязох във формуляра за регистрация и първо трябваше да си измисля потребителско име.
Трудна работа се оказа.
Започнах да мисля какво да е името ми.
Написах собственото си име, но се оказа заето.
Написах името си + цифри, но не ми хареса - трудно се помнеше.
След това написах име и фамилия - дълго ми се стори.
Накрая се замислих какво винаги ми се е искало - да бъда голям.
А не да ми викат: "Като пораснеш голям, тогава ще разбереш".
Затова написах thebiggeorge - Големият Георги.
Обаче осъзнах, че докато го напиша ще мине половин час.
А и това the ме дразнеше адски.
Махнах го и остана само biggeorge - Голям Георги.
Стори ми се кратко, удобно и лесно запомнящо се.
Оказах се прав, мамка му!
Написах го във формуляра за регистрация и излезе надпис "Името е свободно, побързайте да го регистрирате преди някой да ви го заеме".
Трескаво започнах да попълвам.
Измислих си и парола, ама не си спомням каква беше.
Нещо трудно и дълго.
Накрая се регистрирах.
Системата автоматично ме логна в пощата.
И веднага получих писмо.
Обаче как да го отворя?
Тъпо копеле!
Ми цъкни на него, бе!
Аз гледах, умувах и накрая реших да пиша на Админите през "Пишете ни".
Написах: "Здравейте, тъкмо се регистрирах и получих писмо, не знам как да го отворя, моля помогнете ми!".
Написах си мейла и зачаках.
След 30 секунди ми хрумна, че отговора също ще е писмо и пак няма да мога да го отворя.
Ядосах се, че съм тъп като гъз и започнах да цъкам на всичко, което видях на страницата.
След 5 минути бях отворил първото си писмо, което беше автоматично писмо от Адмните за това, че съм си направил поща.
След половин час получих отговор на запитването си, но аз вече бяха решил проблема.
И така започнах да се логвам и разлогвам от пощата, докато запомня как става.
И тъкмо вече се хилех доволно колко съм умен и в този момент при мен седна една какичка.
Около 20-годишна, добре сложена секси мадама.
Тогава падах по какички.
Попита ме дали може да си направи поща.
Аз се похвалих, че току що съм си направил.
Тя ме помоли да й помогна.
И така гордо, гордо започнах да й обяснявам неща, които бях научил преди 15 минути.
Малък пичага!
Регистрира се момата, обаче си сложи много тъпа парола - 7777.
Казах й, че е слаба, ама на нея не й се мислеше по-сложна.
Обясних й как да си отваря писмата.
И така си прекарахме един много приятен час заедно.
По едно време дойде някаква нейна приятелка и я забърса нанякъде, а аз останах с компютъра.
Когато какичката си тръгна изпитах съжаление, че оставам сам.
Трябвало е още тогава да се усетя как ще свършат нещата, ама бях малък и глупав, а сега съм голям и глупав.
След няколко часа нашите дойдоха да ме приберат, защото аз сам нямаше да си тръгна.
И от този ден нататък започна моята одисея в Интернет.
После започнах да ходя на Интернет клубове, да си чатя, да влизам тук и там, да гледам порно, да чета туй-онуй.
Един ден през 2007 г. бях студент и си търсех информация за медиците в Либия.
Прииска ми се да се включа някъде по темата.
Докато си чатех в АБВ Чат видях отгоре надписа Форуми.
Цъкнах на него и влязох тук.
Разгледах форума, хареса ми и реших да се регистрирам.
Това се случи на 5 април 2007 г.
После започнах да пиша разни простотии, хората ме помислиха за трол и останалото го знаете вече.
Край!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Ти как си измисли ника?
Аз започнах да се занимавам с компютри през далечната 1997 г.
В основното училище, в което учех имаше компютърна зала.
Там играех на Solitaire и Minesweeper.
После през 1999 г. с родителите ми ходихме в един клуб да си проверяваме пощите в Yahoo, които ни бяха направили за по 50 лв. на човек от "Ивес" - измамническа фирма за търсене на работа в чужбина.
Тогава заплатите бяха по 80 лева, така че си изхабихме парите за тоя дето духа.
Но тогава за пръв път видях Интернет.
Направо се въодушевих от преживяването.
През 2000 г. учителката ми по Математика ни заведе в Пощата на Интернет фиестата на БТК.
Тогава ни показаха как се прави видеовръзка.
Голяма работа, голямо чудо!
Тогава Интернета беше 50 лв. на месец и беше бавен, а един компютър струваше 2000 лв.
През 2001 г. в БТК пак организираха Интернет фиеста.
4 дни не излязох от Пощата.
Играх игри, мотах се, разглеждах си в Интернет.
Един ден(на 4 март 2001 г., паметната дата за българското Интернет пространство ) попаднах в АБВ Поща.
Стана случайно.
Някой беше забравил прозореца отворен на сайта и аз започнах да си щракам и да разглеждам заглавната страница.
След известно време зяпане реших да се регистрирам.
Влязох във формуляра за регистрация и първо трябваше да си измисля потребителско име.
Трудна работа се оказа.
Започнах да мисля какво да е името ми.
Написах собственото си име, но се оказа заето.
Написах името си + цифри, но не ми хареса - трудно се помнеше.
След това написах име и фамилия - дълго ми се стори.
Накрая се замислих какво винаги ми се е искало - да бъда голям.
А не да ми викат: "Като пораснеш голям, тогава ще разбереш".
Затова написах thebiggeorge - Големият Георги.
Обаче осъзнах, че докато го напиша ще мине половин час.
А и това the ме дразнеше адски.
Махнах го и остана само biggeorge - Голям Георги.
Стори ми се кратко, удобно и лесно запомнящо се.
Оказах се прав, мамка му!
Написах го във формуляра за регистрация и излезе надпис "Името е свободно, побързайте да го регистрирате преди някой да ви го заеме".
Трескаво започнах да попълвам.
Измислих си и парола, ама не си спомням каква беше.
Нещо трудно и дълго.
Накрая се регистрирах.
Системата автоматично ме логна в пощата.
И веднага получих писмо.
Обаче как да го отворя?
Тъпо копеле!
Ми цъкни на него, бе!
Аз гледах, умувах и накрая реших да пиша на Админите през "Пишете ни".
Написах: "Здравейте, тъкмо се регистрирах и получих писмо, не знам как да го отворя, моля помогнете ми!".
Написах си мейла и зачаках.
След 30 секунди ми хрумна, че отговора също ще е писмо и пак няма да мога да го отворя.
Ядосах се, че съм тъп като гъз и започнах да цъкам на всичко, което видях на страницата.
След 5 минути бях отворил първото си писмо, което беше автоматично писмо от Адмните за това, че съм си направил поща.
След половин час получих отговор на запитването си, но аз вече бяха решил проблема.
И така започнах да се логвам и разлогвам от пощата, докато запомня как става.
И тъкмо вече се хилех доволно колко съм умен и в този момент при мен седна една какичка.
Около 20-годишна, добре сложена секси мадама.
Тогава падах по какички.
Попита ме дали може да си направи поща.
Аз се похвалих, че току що съм си направил.
Тя ме помоли да й помогна.
И така гордо, гордо започнах да й обяснявам неща, които бях научил преди 15 минути.
Малък пичага!
Регистрира се момата, обаче си сложи много тъпа парола - 7777.
Казах й, че е слаба, ама на нея не й се мислеше по-сложна.
Обясних й как да си отваря писмата.
И така си прекарахме един много приятен час заедно.
По едно време дойде някаква нейна приятелка и я забърса нанякъде, а аз останах с компютъра.
Когато какичката си тръгна изпитах съжаление, че оставам сам.
Трябвало е още тогава да се усетя как ще свършат нещата, ама бях малък и глупав, а сега съм голям и глупав.
След няколко часа нашите дойдоха да ме приберат, защото аз сам нямаше да си тръгна.
И от този ден нататък започна моята одисея в Интернет.
После започнах да ходя на Интернет клубове, да си чатя, да влизам тук и там, да гледам порно, да чета туй-онуй.
Един ден през 2007 г. бях студент и си търсех информация за медиците в Либия.
Прииска ми се да се включа някъде по темата.
Докато си чатех в АБВ Чат видях отгоре надписа Форуми.
Цъкнах на него и влязох тук.
Разгледах форума, хареса ми и реших да се регистрирам.
Това се случи на 5 април 2007 г.
После започнах да пиша разни простотии, хората ме помислиха за трол и останалото го знаете вече.
Край!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Ти как си измисли ника?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!