biggeorge Party Zone

неделя, 24 май 2015 г.

Търси се ...

Търси се ...
Почтен човек!

Реших да попътувам малко.
За целта се отбих до автогарата да попитам колко струва билетът.
На въпросът ми отговориха със смайващата цена от 12 лева.
Преди 1-2 години билетът беше 6 лева.
Сега обаче понеже БДЖ правят ремонт на жп линията и няма реална конкуренция на автобусния превоз цената на билета е двойно по-висока от преди.
Кожодери!
Явно действат на принципа: "Ден година храни!".
След като разбрах колко скъпо ще ми излезе пътуването се замислих за нещо друго.
Преди време предложих на Министъра на енергетиката да се промени закона, така че да се създаде конкуренция на пазара на електрическа енергия, за да се свалят цените.
Беше ми отговорено, че това няма как да стане и че дори да има промяна в закона цените пак няма да паднат.
Да, ама не!
На телекомуникационния пазар има огромна конкуренция, затова и цените на предоставяните услуги са толкова ниски.
Преди 15 години, когато нямаше конкуренция Интернета беше 50 лева на месец при минимална заплата 120 лева.
Сега има конкуренция, затова Интернета е 10 лева при минимална заплата 360 лева.
Всички тези размишления ме накараха да се замисля за нашите мили, родни политици.
Защо 25 години не можем да се измъкнем от прехода?
Защо 25 години тъпчем на едно място или се връщаме назад?
Защо 25 години политиците отказват да си свършат работата?

Защото нямат конкуренция!
Ако имаха конкуренция щяха да се държат по съвсем друг начин.
Разбира се, веднага някой ще ме обори, че има многопартийна система и всеки сам може да избере за кого да гласува ...
Така е.
Има много партии и кандидати, но те са все едни и същи.
Некадърник до некадърник, майно льо!
Нещата щяха да са съвсем различни, ако имаше поне един човек, който да си свърши работата както трябва и да не мисли за собствения си джоб и за добруването на роднините и приятелите си.
Политиците ни нарочно създават такива условия, за да не може никой да им стане реална конкуренция.
Защото появи ли се дори и един човек, който да си върши работата те ще се превърнат в история.
И така българският народ търси почтен човек, който не го е страх да си свърши работата.
Това звучи като противоречие, но не е.
Условията на работа ще бъдат тежки.
Ще трябва да се бори с политическата некадърност и с корупцията по високите етажи.
Хора с власт и пари ще го заплашват, а подчинените му ще му правят напук и няма да искат да си вършат работата.
И въпреки че една птичка пролет не прави по-добре една, отколкото никаква.
Търси се, ама дали ще го намерим?
А дано, ама надали!