Писмо до любимата 13: Тормоз!

Писмо до любимата 13: Тормоз!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

Здравей,любима!
Ето какво се случи по-нататък ...

Януари

В събота, 11.01.2014 г., се опитах да кача всички клипове, които имах да качвам.
Легнах си сравнително рано - още в 01:00 часа.
В неделя, 12.01.2014 г., се събудих в 12:30 след 11 и половина часа сън.
От месеци не бях спал толкова много.
Грешката, която направих този ден беше, че ядох чесън.
Хем знам, че от него ми става гадно на корема и все пак го ям.
Не трябваше да се тъпча с чесън, но поне не ядох черен пипер, както обикновено правя.
Избръснах се и се изкъпах сравнително рано.
Направих си и упражненията.
Легнах си в 01:30 часа.
В понеделник, 13.01.2014 г. се събудих в 07:30 часа.
Спеше ми се, но не толкова много колкото предната седмица.
Изкарах работния ден с мъка.
Спеше ми се и бях уморен.
Изтърпях крясъците на колежката Цербер, но след обяд тя отиде на лекар и получи болнични до края на седмицата.
Ура!
Отървах се от нея за цели пет дни.
Колежката Юристка по едно време дойде да разкаже виц - "Един младеж, който не бил женен си сложил обица на носа и баща му казал: Сине, само педерасите си слагат обеци на носа ...".
Тя не довърши вица, защото влязоха клиенти, но уточни, е младежа приличал на мен.
По какво ли, зачудих се аз?
Не я питах.
Действах на принципа: "Казвам ти дъще, сещай се снахо".
За съжаление в понеделник не си получих заплатата.
Вечерта си легнах много рано - още в 23:30.
Направо поставих рекорд по ранно лягане, но на сутринта ми се спеше повече и от предния ден.
Явно повечето сън не ми действа добре и имам нужда от още здравословен сън.
Реших вечерта да си легна още по-рано - примерно преди "Шоуто на Слави" или директно след края на турския сериал по bTV.
Във вторник, 14.01.2014 г., също не си получих заплатата.
Един клиент ми подари църковна книжка - явно беше протестант и агитираше наред.
Приех подаръка му, защото книгата по принцип е хубав подарък.
Той искаше да седне при мен и да ме агитира да стана член на църквата му, но колежката Командорка го повика при нея и му се разминаха нещата.
Регистрирах едно момиче, което не беше нито грозно, нито хубаво, просто момиче.
Докато я регистрирах колегата Осмак, който имаше и рожден ден ме гледаше така все едно искаше да каже: "Давай, братко курварю, сваляй се на тази мацка!".
Обади ми се и една моя клиентка да й помогна да си прекрати регистрацията.
Аз се съгласих, но й казах, че трябва да дойде на живо, защото по телефона няма как да стане.
А пък е секси - направо кърти мивки, лепи плочки.
Но е омъжена и има големи деца.
Жена като нея не би обърнала внимание на момченце като мен.
Има и готина секси дъщеря, която обаче също надали ще ми обърне внимание, а и може би си има приятел, така че е вече заета, като всички останали.
Но по-важното за мен беше да свършим работата и да й прекратя регистрацията.
Но тя дошла в сряда, докато аз бях в обедна почивка.
Разбираемо повече нито ми се обади, нито ме потърси, което изобщо не ме изненада.
Жалко за сладката й дъщеря.
Т.е. жалко за мен, защото дъщеря й надали знае за моето съществуване.
А аз точно такива момичета/жени харесвам.
Както и да е.
През нощта спах 7 часа и все пак ми се спеше зверски на сутринта в сряда.
Най-накрая си получих заплатата.
Платих сметките, здравни, купих храна.
Много работа свърших този ден.
Вечерта, точно преди да си тръгна от работа дойде една клиентка, която регистрирах преди време - помогнах й да си прекрати регистрацията и си поговорихме хубавичко.
Колежката Командорка и колегата Осмак ме гледаха така все едно двамата с клиентката правим публично секс на центъра на града.
Понякога ме карат да се чувствам като някакъв боклук, само защото си говоря приятелски с клиентите.
Срамна работа!
Легнах си в 00:45 и на сутринта в четвъртък едва станах.
Спеше ми се зверски.
Отидох на работа като закъснях с една минута.
Никой нищо не ми каза, ама не беше приятно изживяване, защото ме гледаха така все едно съм убил десет малки негърчета.
В обедната почивка платих телефона.
Ходих и до нас, за да взема рецептите за лекарствата на баща ми.
Вечерта на прибиране купих един шоколад, за да си подсладим живота.
За моя изненада си легнах рано-рано още в 00:30 часа.
В петък се радвах, че е дошъл краят на седмицата, но все пак ми се спеше, когато се събудих сутринта.
През цялата седмица Цербер я нямаше, но аз не свърших повече работа - даже почти нищо не върших, клиентите просто не стигаха до мен.
За сметка на това намерих една интересна компютърна игра, която играх през свободното от клиенти време: Мултиплеър Не се сърди човече
За съжаление петъчната сутрин не започна добре.
Сутринта отивайки за работа на 100 м. от нас срещнах две кучета и стопанина им.
Едното(по-голямото) започна да ме лае, още докато бях на разстояние и като се приближих се нахвърли отгоре ми озлобено.
Другото куче беше по-малко и пак ме лаеше, но не смееше така да се спуска към мен, само обикаляше наоколо и подкрепяше по-големия си събрат да ме ухапе.
Голямото псе се опита да ме захапе в гръб, но аз имам опит и бързо се извъртах да съм все с лице към него.
Като се опитах да го изплаша, то се ядоса още повече, което на практика означава, че кучето е домашно - бездомните бягат и не смеят да се доближат до човека, какво остава да те нападнат.
Всъщност мен бездомни кучета не са ме хапали, веднъж ме ухапа едно домашно гледано куче.
Тогава си дадох сметка, че бездомните кучета не са опасни, страшни са домашно отгледаните зверове.
Собственикът на кучетата направи вяли опити да си усмири псетата.
Успях да премина покрай тях и се отдалечих, но голямото куче продължи да ме следва и да ме лае още 50 м.
В обедната почивка си купих лютив спрей, явно имах нужда от него.
Питам се следното:
Мога ли да напръскам куче с лютив спрей и нося ли наказателна отговорност за това?
Мога ли, докато кучето е олютено да го убия, примерно като му стъпя на врата?
Това жестокост ли е или самозащита?
Какво мога да направя спрямо собственика на кучето?
Мога ли да го напръскам и него с лютивия спрей?
Трябва ли да викам полиция или да се оправям сам в бъдеща подобна ситуация?
За убийство на кучкар няма да питам - знам, че за това се лежи в затвора!
Сутринта в петък се отървах без драскотина - единствено успях да се разсъня за 5 секунди, когато псето се нахвърли отгоре ми.
Според мен човека насъска кучетата си срещу мен, което на практика си е нападение чрез животно.
Чудя се кому направих нещо лошо, че да иска смъртта ми?!?
Докато бях в обедна почивка ми се обади една моя клиентка - тя е Гъдуларка.
Много е хубава.
Има сини очи и руса коса и прилича на принцеса.
И въпреки че е блондинка по рождение не е блондинка по мозък.
Не знам дали си има приятел.
Имаше малко професионални въпроси към мен.
Отговорих й доколкото можах.
Това, което не можах да й кажа се уговорихме са ми звънне след час - около 14:30 ч., когато щях да се върна на работното си място и да погледна в компютърната система.
Като се върнах тя ми се обади точно на часа.
Дадох й нужната й информация и тя ми каза: "Благодаря ти много, как мога да ти се отблагодаря?!?".
За съжаление не можех да й кажа: "Ами излез с мен на среща!".
Досрамя ме!
Отговорих й, че това ми е работата.
След това ми стана тъжно за това момиче.
Дано пак да ми се обади и да си поговорим - за предпочитане на живо.
Анонимницата предложи да я поканя на кафе - ама ако е обвързана това ще е лоша идея.
Пък и как да я поканя пред колегите - половин час след поканата целия град ще знае, че ще ходя на кафе с клиентка.
Смахнати хора!
Вечерта си легнах в 03:00 часа, а исках да си легна рано.
В събота, 18.01.2014 г., за сметка на това станах късно.
Помотах се, хапнах, пийнах вода и като стана 03:00 часа си легнах да спя.
В неделя щом се събудих избръснах баща ми, отидох до Кауфланд-а и накупих две-три раници с храна за 50 лева.
След това като се върнах в нас се избръснах и изкъпах.
На 19.01.2014 г. изпратих писмо до Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към Народното събрание с питане дали текстът на Чл. 5 от СК е противоконституционен и дискриминационен, след като не позволява на еднополови двойки да сключат граждански брак.
В 02:00 часа си легнах да спя.
В понеделник, 20.01.2014 г., се събудих трудно.
Спеше ми се зверски.
Отидох на работа и обслужих няколко клиенти, толкова колкото ми позволиха.
Останалите клиенти ги откраднаха колегите.
От тях не мога да се вредя да обслужвам хора.
Страшна работа!
Цербер пак си крещеше на воля.
Аз обаче нали си имам слушалки за джиесема и ги ползвам като ги включвам към компютъра и си слушам музика, така че да заглуша крясъците й.
Така и така при мен не идваха клиенти реших да пиша на Омбудсмана и Министъра на околната среда и водите за проблема с Парк Странджа.
След това писах и на БНТ, БТВ, Нова телевизия и ТВ7.
Оказа се, че Нова телевизия са отразили проблема, а БТВ ми писаха, че ще го отразят във вторник.
От БНТ и ТВ7 отговори не получих.
Не е ясно дали в тези телевизии работят хора или някакви роботи, които не смятат за нужно да си комуникират с обикновените граждани.
След това докато си чатех с познати от Вбокс-а попаднах на едно видео на Слави Трифонов и Радо Шишарката, които плюеха сайта.
Не ми стана приятно и реших да напиша в отговор на техните оплювки едно кратко обяснение каква е истината за Вбокс7.
Вечерта на прибиране към нас малко пазарувах и си купих нови джапанки за баня.
Много са яки, кефят ме!
Като се върнах в нас хапнах, пийнах вода и седнах на компютъра.
За съжаление си легнах прекален късно и във вторник, 21.01.2014 г., едва се събудих.
Мъка, мъка!
През деня свърших доста работа.
Но още сутринта ми звънна една моя клиентка, на която преди време помогнах да си оправи документите.
Тя беше накарала мъжа си да ми донесе една баница за благодарност.
Аз я отказах, но въпреки това той я остави на колегите, които много се зарадваха.
Започнаха да говорят, че съм обслужил клиентката си не само административно, но и сексуално.
Нямам думи просто.
Целият ден се въртеше около баницата.
Добре, че накрая деня свърши и се прибрах в нас.
В сряда денят започна зле.
Оказа се, че вечерта ще се събираме да купонясваме за рождения ден на една колежка.
Дадох 5 лева.
Аз лично исках да си ходя в къщи и да си почивам, но нямах избор.
Вечерта изтърпях цигарения дим и шума точно за 40 минути и щом някои колеги се надигнаха да си ходят аз се изнесох с тях.
На другия ден в четвъртък се оказа, че трябва да помагам за подреждането на архива.
Пипкава работа продължаваща с часове.
Идеше ми да се самоубия като се самозадуша със собствения си език.
Добре, че и този ден свърши.
В петък деня беше скапан.
Качих едно готино клипче във Вбокс-а, а един друг потребител ми го открадна и неговия клип стана по-популярен от моя - номер 1 в Топ 40..
Хитра манипулация!
Аз останах с пръст в устата.
Не е честно, но такива са правилата на играта.
Целият ден подреждах архива на Администрацията.
Вечерта отидох до Kауфланда и си купих маслини, сирене и картофи.
Маслините се оказаха мухлясали и се наложи да отида повторно до хипермаркета и да ги помоля да ми ги сменят.
Те се съгласиха естествено.
Новите маслини бяха хубави.
Единственото лошо беше, че ги изядохме за три дни.
Това беше прекалено, дори и по моите стандарти.
Легнах си късно след полунощ.
В събота се събудих в 12:15 и скорострелно отидох до Търговията, за да купя сапун.
Върнах се и се заех с компютърните си задачи.
Вечерта пак си легнах късно.
В неделя се събудих по обяд, помотах се малко, ходих до Кауфланд, върнах се, избръснах се, погледах телевизия, изкъпах се след полунощ и си легнах да спя.
В понеделник сутринта се събудих, но ми се искаше да не ставам за работа.
Закусих и след като се върнах от тоалетната реших да се претегля на кантара.
Оказа се, че тежа 90 кг.
Направо се шокирах.
Не съм и подозирал, че тежа толкова много.
Не бях напълнявал толкова от 2004 година, а преди това от 2000 година.
Това е всъщност причината да не се чувствам комфортно в тялото си, да ми е лошо, да вдигам кръвно и т.н.
Много се изненадах, че съм толкова дебел.
След това отидох на работа със закъснение от 10 минути.
Снега, който беше навалял ми попречи да се транспортирам бързо до работното си място.
Оправдах се пред колегите с наличието на преспи.
Те не ми повярваха особено.
След един час чакане при мен най-накрая дойде един клиент.
До 11:00 часа бях обслужил шест човека.
По едно време ми писна да гледам как колежките Цербер и Командорка ми крадат клиентите и слязох долу при охраната да си изпрося някой за регистрация.
Но се оказа, че не мога да регистрирам момичето, което си попълваше документите, защото имало ново разпореждане - младежите под 29 години да се регистрират само в Младежката стая.
Това обяснява защо в последните няколко седмици не съм регистрирал нито едно младо момиче или момче.
Хитро, а, любима?
От една страна колегите ми по стая ми обират клиентите, от друга страна клиентите, които преди регистрирах сега ги пращат в други стаи.
А аз съм набутан в кьошето да се занимавам с хора, които са с ниско образование, много болести и никакви шансове да си намерят работа.
Мда-а-а, готин номер!
А моята сила е точно комуникацията в хора - да успявам да убедя малограмотните да започнат да учат, но при положение, че обслужвам по пет човека дневно ефекта от действията ми е минимален.
Този ден не подреждахме никакъв архив.
Клюкарката беше в болничен миналата седмица и работихме спокойно, но тази седмица беше вече на работа и не посмяхме да я обезпокоим с присъствието си.
След обяд регистрирах една готина мацка, но тя си имаше приятел и въпреки това ми поиска телефона - за спешни случаи.
Дадох й го без никакви задни мисли.
За сметка на това колегите имаха достатъчно задни мисли.
А колежката Цербер беше пострадала.
Уж се борила с племенниците си и й насинили окото.
Освен това цялата била в синини от боричкането.
Според мен синьото й око и синините й са в следствие на бой от възрастен човек, някой от близките й най-вероятно.
Цял ден се оплакваше колко я боляло.
Към края на деня дойде колежката от Младежката стая и я попита защо й се синьо окото.
Аз се обадих където не ми е работата като се пошегувах, че вероятно е бита.
Всъщност ако наистина е пострадала случайно би трябвало да може да се насмее над собственото си състояние.
Вместо това Цербер реагира така все едно наистина е бита, започна да ме гледа злобно и каза, че докато е в това състояние лесно може да си изкара медицинско и да обвини някой, че я е пребил ... дори и да не е виновен.
Направо се втрещих!
Аз се шегувам, макар и малко тъпичко, а тя ме заплашва с обвинение в побой.
И след това аз съм психопат.
До края на деня не й проговорих.
Вечерта отидох до аптеката и там видях една моя клиентка, която регистрирах преди време.
Казах й "Здрасти!" и я попитах за лекарства ли чака.
Тя се позасмя, а когато се обърнах с гръб и застанах на опашката на касата се изсули бързо навън.
Голям кеф!
А аз си мислех да я поканя да пием кафе или чай, или вода, или да подишаме чист въздух ...
Явно нямаше такова желание.
Отидох да купя тоалетна хартия от магазина до нас и там всички ме зяпаха странно - така все едно ходя на ръце или имам три очи, или съм чисто гол.
Прибрах се в нас и изхвърлих боклука.
Едва се добрах до контейнера - с падането на нощта кишата беше започнала да замръзва.
Като се върнах в нас си направих упражненията.
След това се навечерях и след като изгледах "Шоуто на Слави" си легнах да спя.
На сутринта във вторник се събудих, но въпреки че бях спал 7 часа пак ми се спеше.
Хапнах само малко манджа и съвсем малко хляб.
Време е за отслабване.
Едва се добрах до работата си - така хлъзгаше.
Естествено закъснях и дори директорката ме видя.
Ама аз едва ходех, така че си имах оправдание.
Важното е, че не паднах.
Още сутринта успях да регистрирам една жена, която беше позната на Цербер - през цялото време двете си говореха, а аз си обработвах документите.
Когато Цербер обслужва клиент нямам право да си говоря с него - дори и да познавам човека.
Успях да си дам телефона на една случайна, но секси жена - му-ха-ха, никой не може да ме спре да си раздавам телефонния номер, но която си поискам!
Не, че от това ще произлезе нещо хубаво, но въпреки това не обичам цензурата, затова щом преценя, че искам да си дам на някоя телефона - го правя и толкова.
След обяд подреждахме архива.
Клюкарката, в чиято стая работихме непрекъснато отваряше прозорците.
Направо измръзнах.
Приключих с архива в 16:50, а в 17:00 ми свършва работното време.
И пак не успяхме да приключим с безкрайния куп папки и досиета.
Слава Богу, този скапан ден свърши и се прибрах в нас.
В сряда беше скапан ден с непрекъснат снеговалеж и киша.
Поне в този ден довършихме подреждането на архива.
Обслужих четирима човека.
За цел ден.
Ебаси майката!
Направо се преработвам.
Поне мога да си слушам на воля музика и да си гледам клипчета, и да се мотам по цял ден.
Направо живот си живея!
Но в следствие на премръзването от предишния ден в стаята на Клюкарката имах един куп болки в тялото си.
Пуснах търсене в Интернет и глобалната мрежа ми показа, че имам простатит.
Това ме уплаши и реших на другия ден задължително да отида на преглед на уролог.
В четвъртък се събудих с една мисъл - да отида на уролог този ден.
Жив или мъртъв трябваше да се прегледам и да установя истината за здравословното си състояние.
Сутринта се обадих на Шефката и отидох до поликлиниката.
Но лекарите-уролози ги нямаше.
На обяд пак отидох и този път лекарите бяха там.
Минах при единия.
Прегледа ме с ехограф.
Каза, че съм добре и че имам възпаление на долните пикочни пътища.
След това ми предписа едно немско лекарство и ме прати в нас да се лекувам.
Купих го от аптеката и се върнах на работа.
Вечерта се прибрах в нас и бях доволен, че края на деня е дошъл.
В петък бях доволен, че края на седмицата е дошъл.
Ура-а-а!
Още повече, че в този ден Командорката я нямаше - беше болна.
В нейно отсъствие Цербер и Осмак се държаха много нормално.
Успях да регистрирам четирима човека.
Направих си отчетите за месеца.
Вечерта се прибрах в нас доволен и спокоен.
И този ден пих лекарството.
Оцвети ми урината.
Гадно, но беше неизбежно да се случи!
Вечерта си легнах в 02:30 часа.

Февруари

В събота, 01.02.2014 г., станах чак по обяд.
Целият се мотах.
Качих доста неща, свалих доста неща.
Мислех този ден да отида до "Кауфланд"-а, но се отказах.
Легнах си късно през нощта и в неделя станах по обяд.
Реших да изляза, но на 50 м. от нас се подхлъзнах на кишата и паднах в една кална локва.
Леко ми се виеше свят и ми беше трудно да пазя равновесие - в листовката на лекарството пишеше, че може да има подобни странични ефекти.
За съжаление си изкалях белите дънки.
Върнах се и изхвърлих боклука.
След това се прибрах в нас и си смених белите дънки с едни черни.
Имах ги, но не ги носех, защото бях твърде дебел през последната година и ми бяха тесни.
Облякох се наново и тръгнах из града да търся магазин за дрехи, от който да си купя панталон или дънки.
Е, в неделя, в 17:30 не намерих дрехи.
Но видях една от моите клиентки, която ме подмина и дори "Здрасти!" не ми каза.
След това влязох в един магазин и там срещнах друга клиентка, която ме попита как да си прекрати регистрацията.
В извън работно време я консултирах и се изнесох от магазинчето.
Минах по централната улица.
Нямаше много хора.
След половин час обикаляне се прибрах в нас и реших, че ще си ходя на работа с черните тесни дънки и ще трябва да отслабна.
Все още си тежах 90 кг.
Като се прибрах се избръснах, подстригах и изкъпах.
Приготвих си всичко и бях готово за лягане още в 23:00 часа.
Изпих един валериан, за да спя спокойно и си легнах.
В понеделник, 03.02.2014 г., се събудих рано - още в 07:30 ч.
Спеше ми се, но станах за работа.
Облякох си черните дънки и цял ден се задушавах бавно в тях.
Още отивайки на работа колежката Цербер беше нервна.
Аз си траех.
Какво друго да направя.
Слава Богу, поне Командорка я нямаше на работа.
Беше болна от грип.
По едно време Цербер ми се скара защо не обяснявам на клиентката си правилно нещата и с думи ми доказа колко много съм некадърен.
Аз си затраях.
По едно време при нея дойде една клиентка, която искаше да учи, а Цербер успя да я разубеди да не учи повече.
Накрая я попита иска ли в крайна сметка да учи и жената каза, че не иска.
На мен ми стана много смешно, защото жената дойде, точно защото искаше да се запише за ученето.
Казах й: "Браво бе, успя да я разубедиш да не учи!" и се спуках да се смея.
Цербер ми каза да спра да се смея просташки и да не й преча на работата.
Аз й казах да не ми казва какво да правя, защото точно тя не ми е шеф.
Тя се ядоса, но нищо не можеше да направи.
След половин час дойде една колежка да я пита защо не си е свършила работата като хората с една клиентка, която колегата Осмак искаше да обслужи.
Тя каза, че Осмак е виновен за несвършената работа и ада на Земята се отвори!
Той се разкрещя, че няма вина.
Тя се развика.
Той завика още по-силно ...
Успокоиха се за кратко, но след това пак почнаха да крещят и така половин час.
Клиентите в стаята бяха неволни свидетели на цялата сцена.
Накрая една клиентка направи забележка на Цербер да се спре, за да може Осмак да я обслужи и тя да си ходи, защото имала спешна работа.
Спряха се.
И двамата като усетиха, че се излагат зверски.
Аз се оплаках на колежките в съседната стая, че моите колеги си крещят.
Поне моята клиентка, която седеше на моето бюро беше обслужена бързо и качествено.
За понеделника обслужих двайсетина човека.
Беше хубаво.
Успях да кача и двайсет клипа на Валди Събев.
Писах си и с Анонимницата.
Изобщо голяма динамика.
В обедната почивка ходих до един златар да ми ремонтира сребърната верижка, но той каза, че ще може да я оправи другата седмица.
Не ми се чакаше, ама нямах избор.
Вечерта като се прибрах с нас поработих малко на компютъра и си легнах в 00:00.
Във вторник, 04.02.2014 г., станах в 07:30 ч.
Пак ми се спеше, ама не толкова много колкото в понеделник.
Цербер цял ден се цупеше.
Аз си траех.
На обяд излезе на среща с новоназначения колега Психолог.
Цербер се опитваше да провокира в мен някаква реакция.
Аз пак си траех.
Не ми пукаше с кого и къде излиза.
Животът си е нейн, да си го живее както си иска.
През този ден кандидатствах за Академията на Телерик и за Софтуерния университет.
Нямах си и идея какво точно правех, май си търсех белята.
През този ден обслужих петнайсетина човека.
Бях много доволен - запълних си част от деня със смислена работа.
Вечерта си подадох документите за Софтуерния университет и си легнах около 00:00 ч.
Събудих се в сряда, 05.02.2014 г., в 07:30 ч. - спеше ми се, но поне за трета вечер имах сънища и се наспивах малко по-малко.
През този ден свърших адски много работа - обслужих трийсет клиента.
Уморих се доста, но вечерта бях доволен, че деня най-накрая приключи.
Цербер пак излезе на среща с Психолога, а на колегата Новак(Попа) почина баща му.
А колегите от другия отдел решиха да отидат за два дни на почивка в Златоград в края на месец март.
Аз реших да не се записвам за тази екскурзия - нямам излишни 100 лева.
Осмак и Цербер цяла седмица се караха заради една клиентка, която аз наричам Ябълката(на раздора).
Накрая решиха, че аз трябва да обслужа докрай Ябълката, което аз и направих.
Легнах си в полунощ.
В четвъртък, 06.02.2014 г., станах и ми се спеше зверски.
Пак свърших доста работа.
Вечерта направихме едно съвещание, което през повечето време прекарахме в мълчание.
Събрали сме се целия отдел и си мълчим.
И за какво?
Слава Богу, и този работен ден свърши.
Едва изтърпях Цербер и Осмак.
И двамата се скатаваха целия ден.
Обслужват един човек по два часа.
Сега докато Командорка е в болничен те си позволяват да не вършат нищо и да прехвърлят цялата работа на мен.
Не е нормално да върша всичко, както преди това не беше нормално да не правя нищо по цял ден.
Нормално е работата да се разпределя равномерно между всички.
Откакто Цербер започна да се влачи с Психолога не иска да върши нищо, само се дразни с всички.
Тя е ужасен човек!
Има защо майка й да е умряла от рак - вероятно тя я е убила с тормоза си.
Не е нормално това държание.
Не е нормално това отношение.
А Шефката не смее да им направи забележка.
Казах й, че Осмак и Цербер правят скандали от нищо и то пред клиентите, но тя не реагира.
Освен това по цял ден Цербер ме дебне какво правя на компютъра си и изобщо какво правя през деня.
Първоначално си мислех, че е параноя от моя страна, но тя започна да става все по-нагла и по-нагла.
По осем часа на ден ме зяпа какво върша.
Каквото и да върша си е моя работа.
Върша си работата по най-добрия възможен начин.
Не й преча с музиката си.
Не си говоря с нея.
Вече си има мъж.
Какво повече иска от мен?
Шибана ненормалница.
Вечерта в четвъртък си легнах в полунощ.
Сутринта в петък едва станах.
Поне беше краят на седмицата - Слава Богу!
Цял ден опъвах всичката работа.
Цербер нищо не искаше да върши.
А Осмак се моташе.
Направихме още едно съвещание - всички покрещяха, а аз си мълчах.
Успях да свърша всичката работа до 17:05 и си тръгнах.
Разходих се из града.
Прибирайки се срещнах Цербер.
Върнах се в нас и установих, че майка ми е направила две мусаки - а щяхме да ги приготвяме заедно.
Поне си хапнах добре.
Вкусно беше.
Вечерта започнаха и Олимпийските игри.
7 февруари се оказа един много дълъг ден.
Легнах си в полунощ.
В събота станах по обяд.
Мотах се цял ден и си гледах кефа в Интернет.
Вечерта гледах филма на bTV за Македония.
Гледах и един игрален филм.
Легнах си в 05:00 ч.
В неделя станах по обяд и се чувствах страхотно.
Излязох до аптеката да купя лекарства, разходих се из града, отидох до "Билата" и накрая се прибрах в нас.
Избръснах се, изкъпах се, погледах малко телевизия и си легнах след полунощ.
Сутринта в понеделник, 10.01.2014 г., станах в 07:30 ч.
Свърших си работата, но ми се налижи да търпя колежката Цербер и кудкудякането й.
Чаках да си получа заплатата, но не ми я дадоха този ден.
Шефката ме хвана, че не си нося баджа, защото ми се беше скъсала верижката и ми даде нейната вързанка за врат.
Сега баджа ми е закачен на вързанката и прилича на хлопатарка на теле.
Вечерта като се върнах в нас се опитах да правя упражнения, но ме домързя и се отказах.
Легнах си в полунощ, но не можах да се наспя.
Във вторник сутринта закъснях за работа с 4 минути и Шефката ме видя.
След това регистрирах един човек, а те били забранили да регистрираме хора.
Луда работа!
Що не кажат какво искат навреме ...
Както и да е!
Най-накрая си получих заплатата.
След обяд платих сметките и затова закъснях, докато се връщах от почивката.
Оказа се, че водата ни е само три кубика.
Явно инкасаторката беше надписвала сметките ни и най-накрая й се беше наложило да ги изравни.
Като ми казаха "Вода - 5 лева" се стреснах.
Вечерта си тръгнах навреме, разходих се малко и се прибрах в нас.
Свърших всичко, което имах за вършене от доста седмици.
Легнах си пак в полунощ.
Сутринта в сряда се събудих уморен.
Искаше ми се да не ходя на работа, а да си остана в нас и да си почивам.
"Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш."
Опитах се да работя, но за съжаление колежката Командорка обираше всички клиенти.
Вечерта си прибрах верижката от златаря - чиста и поправена.
Получих и доста точни инструкции как да си почиствам среброто - с винена киселина(нарича се още лимонтозу, лимонена киселина) и вода.
Купих две пакетчета лимонена киселина и с едното си почистих държачката на ахата.
Готино!
Като се прибрах в нас най-накрая сглобих клипчето за казуса на г-н Шишарка.
Естествено легнах си след полунощ.
И в този ден Гъдуларката не ми се обади, нито дойде на живо в Администрацията.
Искаше ми се да я поканя да излезем заедно, но явно това няма да стане.
Пък и тя най-вероятно си има приятел.
В четвъртък сутринта се събудих уморен.
Свърших си работата през деня, доколкото можах.
В обедната почивка отидох на лекар-уролог отново, за да ми предпише по-ефикасно лечение срещу инфекцията , която имах.
Слава Богу, този път попаднах на точния лекар - прегледа ме напълно и се оказа, че нямам никаква инфекция.
Всъщност в резултат на променения ми режим на живот и на застоялата ми работа на бюро съм си повредил кръста и от там болките, които изпитвам отиват към всичките ми вътрешни органи.
Прегледът не ми хареса, но го изтърпях, за да получа най-точната диагноза.
Лекарката ми даде точните лекарства.
Върнах се на работата щастлив и доволен, че няма да умра от болките си.
Всъщност аз изпитвах тези болки от септември 2012 г., но чак сега разбрах от какво се получават.
Лекарката ми препоръча да си купя възглавничка за кръста.
В петък целия ден си намирах такава работа, че да съм в движение и да не стоя на едно място за дълго време.
Колегите Командорка и Осмак забелязаха моята активност и това ги подразни.
Претрупаха ме със задачи, които биха отнели два дни на друг човек.
Вечерта обикалях из града да си търся възглавничка за кръста.
Не намерих, за съжаление.
В събота пазарувах доста.
Легнах си в полунощ и в неделя се събудих свеж като репичка.
Станах рано и отидох да платя телефона.
След това купих лекарствата на баща ми и пак пазарувах.
Накрая се изкъпах и избръснах и си легнах рано.
В понеделник, 17.02.2014 г., се събудих в 07:30 ч. и за пръв път от много време се чувствах наспан.
През този ден колегите не искаха да работят и аз свърших цялата работа.
Цербер уж беше болна и не й се работеше.
Командорка също беше болна и на нея не й се работеше.
Осмак не искаше да работи напук на Командорка и Цербер.
Аз обслужих една даля народ.
По обяд дойде Гъдуларката.
Седна при Командорката и тя я убеди да се отпише.
Мъчно ми стана, че повече няма да я видя.
Гледаше ме сериозно и леко мрачно, и изобщо не искаше да ми се сваля, както на мен ми се искаше.
Вечерта си потърсих възглавничка за гърба, но не можах да си намеря.
След това се прибрах в нас.
В 21:00 часа майка ми забеляза, че един от пръстите ми е посинял и ме прати в спешното да ме прегледат и ако съм го зазлял да се погрижат за мен.
Отидох и ми казаха, че нищо ми няма.
Единствено поискаха да ми бият ваксина против тетанус - съгласих се и ми биха една ваксина.
Цялата драма продължи един час и ми струваше 5 лева.
Прибрах се в нас, донавечерях се и си легнах да спя след полунощ.
Във вторник, 18.02.2014 г., се събудих рано сутринта.
След като закусих правих малко упражнения.
Още с отиването на работа забелязах как всички клиенти се насочваха към колегите.
През този ден не свърших много неща.
В обедната почивка правих упражнения.
Реших, че няма да си купувам възглавница.
Вместо това си промених местоположението на компютърната конфигурация.
Мониторът го поставих срещу себе си и разместих другите неща.
Така стола ми гледа само напред и няма изкривяване на тялото и гръбнака ми.
Освен това започнах да правя упражнения.
Реших и да контролирам храненето си, за да не надебелявам повече, а да отслабна.
Вечерта купих една енергоспестяваща крушка - 7 лева на вятъра.
Прибрах се в нас и пак правих упражнения.
Легнах си в полунощ.
В сряда се събудих в 07:30 ч.
Целият ден почти нищо не свърших.
Най-забавното беше, че в обедната ми почивка едни хора ме срещнаха и ме попитаха къде се намира Дирекция "Социално подпомагане".
Упътих ги естествено.
А на работата консултирах едни момчета и момичета, което не е мое задължение.
Даже на единия му направих CV.
Така запълних 20-30 минути от деня си с нещо.
На края на деня имахме оперативка, на която нищо смислено не си казахме.
Изгубих си времето, а можех през това време да си проверя досиетата на хората, които бях обслужил този ден.
Вечерта се прибрах уморен.
Да стоиш цял ден и нищо да не правиш е също толкова уморително, колкото и да се бъхтиш по 8 часа на ден.
Имаме си и нов колега - назначен е по нашата програма на мястото на колежката Нагаждачка(бившата Бонбонка).
А колегата Поп още не се е върнал на работа след смъртта на баща му.
В четвъртък бях доста недоспал.
Толкова топло беше навън, че не ми се искаше да се връщам от обедната почивка.
И този ден нищо не свърших.
Хората, които обслужих бяха малко и крайно недостатъчни.
На края на деня си направихме още едно съвещание - този път ми хареса, темата беше смислена и научих нещо ново.
Браво на Шефката!
След работа ходих при един златар, на който дадох сребърната си верижка да ми я поправи.
Когато се прибрах в нас бях уморен.
Наместиха новия колега в старата ми стая при колежката Клюкарка.
Това я накара да побеснее!
Никой не я е питал дали е съгласна да го настанят в нейната стая и сега сипе огън и жупел.
Добре, че не съм долу да й слушам простотиите.
И горе ми е гадно - Цербер и Командорка са достатъчно откачени и са достойни заместнички на Клюкарка.
В петък сутринта се събудих почти наспан.
Правих доста упражнения - клякания и коремни преси.
Дойде и краят на седмицата и бях много доволен, че най-накрая ще си почина от всички.
През този ден свърших доста работа и останах доволен от това.
В събота правих още повече упражнения.
Това ме накара да се чувствам добре.
Кръстът спря да ме боли и тялото ми стана малко по-леко.
В неделя се избръснах и изкъпах и си легнах рано.
Понеделникът беше гаден.
На 24 февруари 2014 г. беше студено и дъждовно.
Изсипаха се една дузина клиенти.
Справих се, но ми беше гадно.
Вечерта купих още една енергоспестяваща крушка - третата за една седмица, която ми дойде в повече при положение, че крушките струват 7 лева.
Взех си и мартеници - две със сини зарчета, две със зелени зарчета, една с черепче и една със сърчице.
Легнах си в полунощ.
Във вторник се събудих в 07:30 и бях уморен.
Мускулите ме боляха от упражненията.
Сутринта започна зле.
Панталонът, с който ходех на работа се беше скъсал отново.
Обух си черните дънки, които ми бяха тесни, защото съм дебел.
Цял ден се задушавах.
В обедната почивка си отидох до нас и правих упражнения.
Вечерта отидох до един магазин за дрехи втора употреба и си купих дънки.
Като се прибрах правих още упражнения.
Легнах си в 01:00 часа.
Спеше ми се зверски.
В сряда се събудих в 07:30 ч. и все още ми се спеше.
След закуската си направих кляканията.
Обух си новите дънки и тръгнах за работа.
Успях да стигна на време - като никога преди.
Работих здраво, направо ми се отели вола.
Вечерта се върнах в нас и исках само да си легна да спя.
Вместо това стоях буден до полунощ.
В четвъртък. предпоследния ден на февруари, Цербер я нямаше и всички клиенти минаваха през мен, Командорка и Осмак.
И понеже те работят по-бавно аз обслужих повече клиенти.
Почти изтървах обедната си почивка.
Получих писмо с мартеница и картичка от Анонимницата.
Аз също й пратих писмо и две мартеници.
Вечерта се прибрах и си направих упражненията.
Анонимницата ми се обади по телефона и си поговорихме.
Легнах си да спя в полунощ.
Сутринта в петък, 28.02.2014 г., ми се спеше.
А на работата ме чакаха клиентите.
През деня свърших малко работа, но за сметка на това успях да си направя отчетите за месец февруари.
Ако съм честен колегите през тази последна за месеца седмица се държаха много нормално с мен, което е странно.
Но в петък Цербер и Осмак се скараха жестоко.
То бяха крясъци, то бяха викове, цялата администрация ни разбра.
Аз си мълчах и си вършех работата.
Не ми се искаше да се намесвам в чужди спорове, които в същината си бяха напълно безсмислени.
На обяд срещнах една моя клиентка, която регистрирах преди година и отново преди три месеца.
Преди месец я срещнах в една аптека и сега я видях за четвърти път.
Заприказвахме се.
Беше много забавен, интересен и одухотворен разговор.
Тя е Сладка.
Има нещо умно в нейните очи.
Като ме гледа се чувствам странно.
Мислех си да я поканя да излезем заедно, ама Цербер се появи и ми развали работата.
Аз още в аптеката мислех да я поканя на среща, ама тя изчезна преди да успея да я питам.
След обяд колежката от съседната стая ме попита от къде познавам това момиче.
След като й отговорих подробно ме попита защо досега не съм я поканил на среща.
Досрамя ме малко.
Казах й, че ще си помисля дали да я поканя да излезем заедно.
В крайна сметка колежката е права, че с нея можем да се сприятелим най-малкото.
Вечерта се прибрах в нас уморен.

Хапнах малко кекс, пържена цаца и пържени картофки и си легнах да спя.

Март

В събота, 1 март 2014 г., се събудих с температура.
Явно имах лек грип.
Отказах се да звъня по телефона на клиентката Сладка.
Реших да й напиша писмо:
---
Здравей, Сладка!
Аз съм biggeorge от Администрацията.
Пиша ти, защото ако ти се обадя по телефона ще започна да се чудя какво да кажа, а в това писмо мога да обмисля въпроса си и да го формулирам ясно и без заобикалки.
Искаш ли да излезем заедно някъде?
Можем да отидем да потичаме или на кино(макар че филмите, които дават в момента в киното не са много интересни), или просто да се поразходим?
Мислех да те попитам още в петък като се видяхме, но около нас все имаше някой любопитен, който слушаше разговора ни и честно да си призная се почувствах неудобно.
Днешният ден ми се струваше подходящ за разходка, но като се събудих сутринта имах температура и ме болеше гръдния кош - явно съм прихванал грип или съм настинал, защото вчера ходих насам-натам без шапка, а духаше вятър.
Знам, че е малко странно да каниш някого през Интернет, но по-добре така отколкото да гъгна пет минути по телефона
Каня те, защото трите пъти, в които сме си говорили ми беше интересно да си общувам с теб и ми се иска да си поговорим отново.
Ако се чудиш откъде ти имам мейла - запомних го като ми го даде при последната си регистрация.
Ако пък не искаш да излизаме заедно - няма проблем.
Приключвам, че стана прекалено дълго.
Лека вечер.
---
Мислех в събота да отида и да купя сешоар, ама нямах сили, защото с баща ми правихме упражнения.
Легнах си да спя преуморен.
В неделя ми се спеше, ама станах и отидох да купя сешоар.
За съжаление навън валеше дъжд и въпреки чадъра станах мокър като петел.
Отидох до "Технополис"-а.
Там ми показаха всички модели и ми обясниха, че цената на уреда зависи от марката - колкото по-известна е марката, толкова по-скъп е сешоара.
Аз осъзнах, че в "Кауфланд"-а има същите сешоари по 20 лева, а в този хипермеркет бяха по 30-40 лева.
За мен водеща беше цената, а не марката.
Защото всички сешоари се оказаха китайски.
Дали ще купя сешоар за 15 или за 150 лева е все тая.
Ще получа едно и също, но с различно лого и с различна цена.
След като осъзнах това си взех раницата и чадъра и отидох до "Кауфланд"-а.
Там за моя изненада намерих сешоар за 14 лева, който по принцип струваше 28 лева.
Нацелих някаква промоция и си взех този модел.
Марката е AYCO, модела е AHD-2207N.
Напълно неизвестен сешоар.
Оказа се, че гаранцията е 3 години.
И всичко това само за 14 лева.
Доволен съм.
Прибрах се в нас, избръснах баща ми и му направихме упражненията.
След това се уморих твърде много.
Сглобих едно клипче на Валди Събев и качих едно клипче против простотията на Бареков и компанията му.
Накрая си легнах да спя.
В понеделник беше 3 март.
Хубав ден, но всеки малоумник в България беше решил да го ползва за лични цели.
Лошо е, когато популизма и национализма вземат връх над здравия разум.
Избръснах се, подстригах се, изкъпах се.
Освен това успях да си поговоря малко и с клиентката Сладка.
Писахме си мейли.
Голям кеф!
Вечерта за моя неприятна изненада ми изтриха профила в xhamster.
Направих си нов, разбира се.
Легнах си порядъчно късно.
Във вторник, 04.03.2014 г., сутринта едва станах за работа.
Изкарах работния ден много трудно - спеше ми се зверски.
Качих във Вбокс-а един клип, който редакторите сложиха на заглавната страница.
Най-после!
След 5 години чакане най-накрая мой клип попадна в редактора.
Ура!
А на 04.03.2014 г. пощата ми в АБВ-то навърши 13 години.
Вечерта пазарувах зъбни пасти и продукти.
Като се прибрах в нас се замислих кое е наистина важно за мен и реших да изтрия новия си профил в xhamster и повече да не се регистрирам в порно сайтове.
Ако ще се занимавам активно с порно или ще стана порно звезда, или порно продуцент.
Но да бъда порно ъплоудър не е моята мечта.
За едната година през, която качвах клипове в xhamster изгубих много време на вятъра.
Вечерта си легнах късно, но успях малко да се наспя.
В сряда сутринта се събудих трудно, но все пак станах за работа.
Целият ден колегите ме юркаха.
Шефката ме прати да помагам на колегите си - първо в една стая, после в друга, после в трета.
Навсякъде нямаше клиенти.
Колегите ме стресираха зверски.
То не бяха крясъци, то не бяха викове.
Обадиха ми се по телефона и ме накараха да свърша чужда работа, докато при мен имаше клиент.
Лудница!
Срещнах и една съученичка от средното.
А Анонимницата ми писа, че ми е получила писмото с мартениците.
Вечерта се прибрах в нас уморен до краен предел.
Обаче си нямах и идея какво ме чака на другия ден.
В четвъртък, 06.03.2014 г., още с отиването на работа Шефката ме прати в старата ми стая да помагам на колегите.
Аз се чудех какво ще търся там при положение, че там бяха Шефчето, Набожен, Началник и Новия, когото вече наричам Некадърник.
Та какво търсех в тази стая си нямах и идея?!?
Още с началото на работата разбрах, че колегата Некадърник е некадърник.
Бахти тъпанара!
Нищо не може да свърши, нищо не иска да научи, нищо не иска да прави, търси си слуги, които да му вършат работата.
Дори не иска да вдига телефона, което е задължение Номер Едно на всеки администратор.
НЕКАДЪРНИК!
При мен дойде Розата - малко си поговорихме.
Тя е първата, която ме попита за състоянието на баща ми от години!
Поклон пред нея!
Тя е по-истински човек и по-голям приятел от много хора, които съм познавал, които познавам и които ще познавам.
Тя също имаше някакъв проблем, за който аз исках да си поговорим, но Некадърник не спираше да слухти.
Осъзнах и още нещо - клиентката Сладка е малко безмозъчна и не ми пише писма, защото очаква аз да й пиша.
На фона на Розата изглежда и се държи като малко дете.
А не е!
Както и да е!
При мен дойде още една съученичка от средното - да се запише за един курс за обучение и работа.
Животът е гаден за всички!
Да еба и скапания живот!
След такъв живот смъртта ти се струва сладка.
Обслужих много хора и понеже Некадърник ме викаше непрекъснато стреса и умората бяха пълни.
Нямах обедна почивка.
Едва успях да се изпикая веднъж по обяд.
Накрая на деня се чувствах като прегазен от бързия влак.
Вечерта се прибрах в нас смъртно уморен.
На 06.03.2014 г. получих писмо от Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към Народното събрание.
Накратко ми обясняваха, че те могат да установят нищо, но Комисията от своя страна се допитала до Омбудсмана за установяването на противоконституционност на Чл. 5 от Семейния кодекс.
А за дискриминацията на Чл. 5 от Семейния кодекс трябвало да се допитам до Комисията за защита от дискриминация.
Направих си упражненията и си легнах да спя рано-рано.
В петък се събудим уморен и недоспал.
Избутах деня с триста зора.
Вечерта бях съсипан.
Нямах сили за нищо.
Но като се прибрах в нас реших да седна пред компютъра - и така си легнах след полунощ.
Явно причината за късното ми лягане е самият компютър.
Получих писмо от Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите към Народното събрание.
Установих, че курса за програмисти най-накрая е започнал.
И седнах да гледам клипа, но ми се доспа и си легнах да спя.
В събота като се събудих не ми беше до програмиране.
Бях спал 12 часа и пак се чувствах недоспал.
Реших в този ден да си изтрия профила във xhamster.
Направих го и се почувствах по-добре.
Изтрих си и профила в Гепиме.
За 5 години в този сайт не успях да намеря и една жена, с която да правя секс.
Следователно нямаше смисъл да участвам в него.
Почувствах се още по-доволен.
И xhamster, и Гепиме само ми губеха времето.
От твърде много качване на порно вече не гледах порно, което ме караше да се чувствам недоволен.
В неделя се събудих наспан.
Хапнах храна, пийнах вода, помотах се, избръснах баща ми, избръснах се и аз, изкъпах се и си легнах да спя.
В понеделник, 10.03.2014 г., сутринта беше студено.
Отидох на работа и кошмарът започна отначало.
Трудно е да работиш работата си, когато никой не ти казва какво трябва да правиш.
Колегите ми са странни хора - един ден с държат нормално, а на другия ден са напълно полудели.
Във вторник свърших толкова много работа, че накрая на деня нямах сили за нищо.
Поне си получих заплатата.
Нищо не си купих.
На 11.03.2014 г. Изпратих писмо до Комисията за защита от дискриминация с питане дали Чл. 5 от СК е дискриминационен.
В сряда платих тока, водата, здравните вноски и данъка за имота и сметта.
Общо 170 лева.
В сряда, когато не се сяда изобщо не седнах.
Даже извиках един клиент да се запише и той взе да ме благославя.
Страшна работа!
Започнах да гледам клиповете за програмирането.
Май не ме бива в това.
А така си мечтаех да стана българския Бил Гейтс.
В четвъртък се скъсах от работа.
А целият ден се чувствах като пребито куче.
Едва издържах да дойде вечерта, за да си тръгна от работа.
На 13.03.2014 г. получих писмо от Омбудсмана.
Неговото становище беше, че Чл. 5 от СК не противоречи на Конституцията на Република България.
Просто българските политици нямали политическа воля да променят Семейния кодекс.
Така че надеждата ми беше, че КЗД ще открият дискриминация в текстовете на СК и ще направят нещо, за да променят статуквото.
Върнах си книгите в библиотеката и ме глобиха 1,90 лева за закъснението.
След това пазарувах малко зеленчуци.
Накрая се пробрах в нас и седнах да гледам и слушам клиповете а СофтУни.
На лягане реших да си залепя камъка ахат към държачката с лепило, но капнах от лепилото и върху верижката.
Опитах се да я почистя с лимонена киселина, разтворена в гореща вода, но забравих чашата върху котлона и течността вътре стана клей, а цялата верижка се покри с черна патина.
Пробвах да я почистя, но постигнах частичен успех.
Реших да я занеса на златар да я почисти както трябва.
Свърших доста работа, защото Командорка цяла седмица беше в друга стая.
Но докато я нямаше Осмак и Цербер се държаха почти нормално.
Почти!
А колежката, която работи в съседната стая ме попита как е баща ми.
Тя е вторият човек за последните две години, който се интересува от състоянието на баща ми.
Казах й го и на нея й стана неудобно.
Вечерта като се прибрах в нас изпитах облекчение, че най-накрая седмицата е свършила.
Легнах си да спя и като се събудих не бях толкова уморен.
В събота ходих до Търговията да купя перилни препарати.
Изненадах се колко много хора има в Градската градина.
Направо целият град се беше изсипал там - или поне детската част от града.
След това като се прибрах в нас бях толкова уморен, че си легнах да поспя след обяд и се събудих едва вечерта.
Като станах от следобедната дрямка хапнах и поработих малко на компютъра.
По някое време си легнах да спя.
В неделя като се събудих си знаех, че ме очаква натоварен ден.
Избръснах баща ми.
Отидох до Кауфланд и платих телефона.
Купих лекарствата на баща ми.
След това пазарувах и като се прибрах в нас се избръснах и изкъпах.
Легнах си малко след полунощ.
В понеделник си занесох верижката на златар да ми я почисти.
Оказа се, че не може да я почисти.
Купих буркан с мед и една метла.
А през деня колегите както винаги се държаха откачено - това вече е нещо нормално за тях.
И на мен вече не ми прави впечатление ненормалното им държание.
Особено Цербер ми е ясна - търси с кого да се заяжда и тормози.
Аз си трая и с нея не се занимавам.
Във вторник бях зает с многото клиенти.
Оказа се, че сина на Командорка е болен и тя трябва да отсъства от работа.
Така на мен ми се струпа повече работа, защото Осмак и Цербер не искаха да работят..
Цербер се скара с един от колегите, защото бравата на вратата беше повредена.
В резултат на това ни поправиха вратата и Цербер доказа, че е луда.
След това имахме съвещание, на което всички доказаха, че са малко или повече смахнати.
В сряда пак свърших всичко, а Цербер беше заета да върши неща, които не са нейна работа.
Аз и Осмак се напъвахме и с мъка успяхме да свършим всичко.
И понеже Осмак си тръгна от работа още в 16:00 ч., а имаше още какво да се върши се наложи да остана половин час след работа, за да си довърша каквото имах за вършене.
Като си тръгвах се заприказвах с охраната и дойде една жена, която похвали колегата Поп.
Каза, че е много умен и трудолюбив.
Първо Командорка похвали Цербер какъв прекрасен специалист е, сега тая похвали Попа.
Остава някой да похвали и некадърния Новак и ще ме разбият.
В четвъртък пак свърших всичко.
Цербер пак нищо не прави цял ден.
Осмак вършеше туй-онуй, колкото да не е без нищо.
Накрая на деня бях много уморен.
Слава Богу, беше четвъртък и ми оставаше само един ден до почивните дни.
В петък обслужих всички клиенти.
Командорка се върна на работа и натоварването върху мен намаля.
Цербер пак не искаше да работи, но сега работата се преразпределяше между повече хора и не ми се налагаше да обслужвам по една даля народ.
Написах писмо на СЕМ.
Слава Богу, беше петък и дойде краят и на тази дълга и предълга седмица.
Легнах си още в 21:30 и се наспах жестоко.
В събота се събудих свеж и отпочинал като репичка.
Отидох до пощата и платих данъка за имота и сметта.
След това реших да се разходя из града и се качих до хълма, където с изненада установих, че общината е изсипала всичкия боклук в кратера.
След това се качих до върха и на слизане се заприказвах с един човек.
Казва се Иван и си има блог.
Той ми разкри моите тайни лечителски способности.
Поговорихме си хубаво, по-скоро той говори, а аз слушах.
След това се прибрах в нас.
Хапнах, пийнах и късно през нощта си легнах да спя.
В неделя се събудих не толкова свеж колкото в събота.
Избръснах се, изкъпах се, подготвих се за ранно лягане.
Намерих си още един интересен блог.
Хората пишат интересни неща в Интернет.
Легнах си да спя още в 21:00 часа.
В понеделник, 23.03.2014 г., се събудих горе-долу отпочинал.
Платих си данъците и успях да избутам целия ден без произшествия.
Във вторник колегите бяха малко агресивни - един път по между си и друг път към мен.
Слава Богу, и този ден приключи без произшествия.
Вечерта напазарувах малко зеленчуци.
В сряда се събудих трудно.
Спеше ми се и работния ден ми се стори безкраен.
Свърших всичката работа, която трябваше да се свърши в нашата стая.
Не, че беше забелязано от някого.
В четвъртък сутринта не закусих, а директно отидох при личната ми лекарка да ми измери кръвната захар - 3,8.
Подпечата ми и здравните книжки.
След това отидох на работа и ме накараха да анкетирам едни клиенти.
Цял ден с това се занимавах.
На обяд едва успях да се прибера в нас, за да обядвам.
В малкото време, което прекарах с Цербер тя успя да се заяде с мен за нещо безсмислено.
Опитах се да не й обръщам внимание.
Свърших си и малкото работа, която имах и вечерта си купих нова четка за зъби.
Старата ми разраняваше венците.
Легнах си късно, макар че знаех, че в петък ме очаква доста работа.
В петък се събудих трудно.
На работата естествено ме накараха да анкетирам клиенти.
Но понеже списъка беше кратък приключихме бързо.
Добре, че беше петък.
Свърших доста неща, но се уморих зверски.
Ходи на един семинар - правих се компютърен техник.
Махнах си и мартениците - няма смисъл повече да ги нося.
На обяд на 28.03.2014 г. като се прибрах в нас установих, че от Комисията за защита от дискриминация са ми пратили писмо с искане да им изпратя жалбата си до тях с подпис и дата.
През деня си разпечатах бланки и си взех един плик.
Вечерта се прибрах в нас бях уморен.
В събота като се събудих станах и веднага попълних бланките, облякох се и отидох до пощата да ги пратя с препоръчано писмо.
След това отидох до хълма и видях, че боклука си стои там и на никого не му пука за това.
Прибрах се в нас.
Смених часа на часовниците на лятното часово време и си легнах да спя.
В неделя също излязох, за да купя тъй-онуй.
Като се прибрах изпържих цацата, която бях купил.
Свърших и малко къщна работа.
След това се избръснах, подстригах и накрая се изкъпах.
Легнах си късно, затова сутринта в понеделник, последния ден на месец март, ми се спеше.
В този ден си направих отчетите.
Гледах да не се натоварвам много-много.
И без това Командорка я нямаше.
За сметка на това Цербер си беше на работа.
И използва 10 г. дъщеря на колегата Шефче, за да ме тормози.
Когато детето дойде в нашата стая то се похвали, че има ново портмоне.
Цербер й даде 1 лев, а тя се похвали, че вече е събрала 11 лева от такива подарени левчета.
Аз се пошегувах, че ако аз и колегата Поп й дадем по 1 лев ще й станат 13 лева.
Цербер й каза, че за тези ми думи трябва сега да ме набие и детето започна да ме заплашва, че ще ме набие.
Изумих се!
Много невъзпитано дете.
Аз се опитах да се пошегувам, че насилието срещу държавен служител е забранено, но Цербер със злоба в гласа ме контрира, че аз не съм държавен служител и насърчи детето да продължи да ме заплашва, че ще ме набие.
Стана ми обидно.
10 г. пикла ме заплашва с бой.
Аз съм на 29 г., не съм на нейната възраст.
По-скоро на Цербер й се иска да ме набие, ама няма как и накара детето да каже нейните думи.
До края на работния ден си мълчах, като през цялото време хлапето не спираше да ме заплашва, че ще ме набие на другия ден.
Тръгнах си и се прибрах в нас.
Вечерта си легнах рано-рано - още в 00:00 ч.

Април

Във вторник беше 1 април - денят на лъжата.
Целият ден слушах дудненето на Цербер.
Вечерта като се прибрах не си усещах мозъка от умора.
През този ден не ме излъгаха, но за сметка на това ме караха да върша всичко за всичко.
В сряда беше същото, но този ден без да искам аз дразних Цербер.
По едно време дойде една клиентка и ми подари бутилка бърбън "Четири рози", пакет бадеми и кутия с бонбони "Тофифи".
Отказах да й приема нещата, но тя не си ги взе и си тръгна.
Много се ядосах.
Тази жена се опитва да опетни доброто ми име.
Почерпих колегите с бонбоните.
Бадемите ги изхвърлих в една кофа за боклук.
А бърбъна го запазих с идеята да го пробутам на докторите от ТЕЛК-а.
Хитро, а, любима?
В четвъртък бях още по-уморен от предишните дни, защото си легнах късно в сряда.
Едва успях да избутам работния ден до края.
За сметка на това си легнах рано-рано и в петък бях кукуряк.
През този ден свърших толкова много работа, че не можах да изляза в почивка.
Обслужих четирсет човека.
По едно време една от колежките ми доведе едно младо момиче за регистрация - Адашката.
И аз я регистрирах, като не пропуснах да й кажа, че е красива и да си дам телефона.
Тя не остана много доволна.
От много време не бях виждал момиче с лунички.
Много сладко носленце имаше!
Освен това е висшистка.
Умна, красива ... значи не е за мен или по-точно аз не съм за нея.
Поне си давам ясна сметка за това, а не да си мечтая, че подобно момиче ще ми обърне внимание.
Глупаво ще е да се филмирам по този начин.
За един ден регистрирах 7 човека.
Както ти казах, любима, нямах обедна почивка.
Накрая на деня бях толкова уморен, че едва успях да се прибера в нас.
Като се прибрах в нас хапнах, пийнах и си легнах да спя.
Пийнах вода, а не алкохол.
В събота отидох до застрахователното ни дружество и платих застраховката на имота ни.
Вечерта напазарувах за 20 лева един куп продукти.
За съжаление си легнах късно през нощта.
Събудих се в неделя и ми се спеше.
Наядох се, направих си упражненията, обръснах баща ми, набрах малко великденче, избръснах се, изкъпах се и си легнах да спя след полунощ.
В понеделник,07.04.2014 г., се събудих недоспал.
Отидох на работа и към 10:00 часа при мен седна една жена - българка, около петдесет годишна.
На външен вид изглеждаше добре.
Започнах да пиша в документите й, а тя се наведе към мен и ми каза: "Какво ми пишете?".
"Моля?" - помислих си аз.
Прииска ми се да й кажа: "Госпожо, седнала сте на стола пред бюрото ми. Аз като администратор имам правото да пиша в документите ви или да ви пращам, в която институция е нужно, за да ви реша проблемите!".
Започнах културно и възпитано да й обяснявам какво съм й написал, а тя ми вика: "И все пак не ми казахте какво ми написахте?".
Подразних се, че ми държи сметка за нещо, което не е в нейна вреда и като видях, че преди мен колегите са й писали други неща започнах да й задавам различни въпроси.
А тя взе да мрънка: "Ама защо ме тормозите така, колегите ви не се държат по този начин!".
Попитах я директно: "За какво сте се регистрирали в нашата администрация?".
А тя отговори: "Ами за социални помощи, а и си чакам пенсията ...".
Аз пак се издразних: "Помощите са в Социални грижи, а пенсиите в НОИ!".
Тя все да мрънка: "Ама аз ще получа ТЕЛК-ово решение, болна съм, чакам пенсия, не искам(опа-а-а!) ... всъщност не мога да работя ...".
Аха-а-а ... и тук вече ми просветна!
Като е видяла, че пиша нещо, понеже почерка ми е нечетлив, не е успяла да разбере какво съм написал и се е уплашила, че ще я накарам да работи.
Няма ТЕЛК-ово решение, няма и да получи, защото няма никакво заболяване.
Прави се на луда, за да не я накара някой да работи.
Надява се, че ще получи пенсия и ще може да смуче от държавата.
В крайна сметка й попълних документите и я пратих да си ходи по живо, по здраво.
Надявам се, че другият път ще седне при някой от другите колеги, защото за мен тя е нежелан клиент.
Хората се молят на работодателите да получат работа, а тя се чуди как да не работи, но да получава пари на аванта.
В крайна сметка получи отсрочка и вече е на една стъпка по-близо до мечтаната пенсия.
Вечерта като се прибрах в нас усетих, че ми е лошо, но не разбрах от къде.
През нощта се събудих - в 05:15 сутринта във вторник усетих, че ми се гади.
Станах и отидох в кухнята, където повърнах в мивката.
След това отидох в тоалетната.
Накрая се върнах пак пред мивката и пак повърнах.
И така до 08:00 часа сутринта - тогава се облякох и се замъкнах при личната ми лекарка.
Тя ме прегледа и ми каза, че ще ми мине за няколко дни - даде ми четири дни болничен.
Пътем си купих чай от мента и ме излъгаха с едно левче в аптеката.
От там отидох на работата си, цялата администрация разбра какво ми има, след това попълних едно заявление за пускане на отпуска и се прибрах в нас.
Легнах си, за да се наспя след безсънната нощ на повръщане.
На обяд станах, хапнах малко препечен хляб и пийнах чай от мента.
Легнах си пак и вечерта като станах отново хапнах препечен хляб с чай от мента и кисело мляко.
Във вторник вечерта си легнах рано-рано.
Бях ужасно уморен от цялото повръщане.
В сряда се събудих горе-долу отпочинал и наспан.
Получих си заплатата.
В четвъртък си почивах целия ден.
В петък си изтеглих заплатата и платих тока и водата.
В събота купих храна.
В неделя избръснах баща ми, себе си и се изкъпах.
Легнах си в 02:00 след полунощ.
В понеделник, 14.04.2014 г., се събудих за работа недоспал.
А трябваше да ходя на работа.
Целият ден Цербер ме зяпаше.
Много кофти ситуация.
Повече няма да мога да обслужвам млади хора под 29 години.
Вечерта пазарувах от "Кауфланда".
Легнах си в полунощ.
Оставаха три дни до отпуската ми, която очаквах с нетърпение от Коледа и Нова година.
Във вторник се събудих и ми се спеше.
Изгърбих се от работа целия ден.
Вечерта се върнах уморен в нас и нямах сили за нищо.
В сряда вече очаквах с нетърпение отпуската.
Пак свърших много работа.
Направо дъх не можех да си поема.
В четвъртък беше последния ден от работната седмица - умората вече ми беше в повече.
Едва изкарах до край деня и се прибрах в нас.
На 17.04.2014 г. получих писмо-уведомлениеот КЗД, че са започнали производство по моята жалба срещу Чл. 5 от СК.
Но искаха от мен да представя доказателства за твърденията си.
В петък спах колкото ми се искаше.
Като се разсъних и наобядвах отидох до "Кауфланд"-а и напазарувах продукти за кльопачка.
След това се прибрах в нас и седнах да работя на компютъра.
В събота приготвихме две тави с бисквитена торта.
Сварихме си и кренвирши и яйца.
Смесихме ги с извара и кисело мляко и се получиха много вкусни порции.
Вечерта си купих слушалки от "Техномаркет"-а.
Оказаха се пълен боклук.
В неделя след като изядохме бисквитените торти си приготвихме две тави с мусака.
И те се оказаха много вкусни.
Дойде Великден и Христос Воскресе!
Воистина Воскресе!
В понеделник отидох до "Техномаркет"-а, за да ми сменят слушалките.
Смениха ги, но си потънах в земята от срам.
Почувствах се много кофти, въпреки че бях в правото си.
Купих си по-скъпи слушалки за 25 лева, т.е. доплатих още 6 лева.
Оказа се, че и новите ми слушали са леко повредени.
Копчето за спиране на звука поставено на усилвателя не работеше.
Освен това микрофона не правеше качествен запис.
Досрамя ме да ходя отново в магазин и реших да си ползвам слушалките такива каквито са.
Поне звука, който създаваха говорителите беше качествен.
Доизядохме си мусаката.
След това прекарах една много спокойна седмица.
Във вторник просто си отспах, но не правих никакви упражнения.
На 22.04.2014 г. изпратих писмо до КЗД, в което накратко обясних, че единственото ми доказателство е самият текст на Чл. 5 от СК.
В сряда, 23.04.2014 г., отидох на работата.
В четвъртък и петък просто се мотах.
В събота си направих упражненията.
В неделя се избръснах, подстригах и изкъпах.
Обръснах и баща ми.
В понеделник, 28.04.2014 г., отново отидох на работата си, за да разпечатам молбата за прекратяване на жалбата до КЗД.
На 28.04.2014 г. изпратих молба до КЗД, че искам да оттегля жалбата си срещу Чл. 5 от Ск поради липсата на доказателства.
Обясних, че съм искал да получа тяхното становище по този казус и че съм искал да разбера дали текста на Чл. 5 от СК е дискриминационен.
Изпратих я с препоръчано писмо.
Във вторник пратих писмо за имения и рождения ден на Анонимницата.
В сряда просто си гледах кефа.

Май

В четвъртък беше 01.05.2014 г. и оставаха 5 дни до имения и 8 дни до рождения ми ден.
До 6 май скучах.
Мотаех се из къщи, хапвах, пийвах вода и си гледах кефа.
В неделя, 04.05.2014 г., избръснах, подстригах и най-накрая изкъпахме баща ми.
Време беше!
На 6 май баба ми се обади да ми честити имения ден.
Леля ми изпрати един смс.
Един от охранителите на работата ми, които вече напусна ми звънна по телефона, но спях и като ми се обади без да искам му затворих.
Анонимницата ми честити на 7 май.
На 08.05.2014 г. получих писмо от КЗД, че за да оттегля жалбата си трябва да изпратя категорична молба, че се отказвам от жалбата си и искам производството да бъде пракратено.
Освен това ми получих следната информация:
„По повод законопроект за нов Семеен кодекс, понастоящем вече действаш СК, КЗД, 9-членен състав се е произнесла с Препоръка № 2 от 01.07.2008 г. към Министерски съвет да упражни законодателната си инициатива, като внесе проект за изменение на проекта на Семейния кодекс, така че да се включи в обхвата на уредба на фактическото съжителство и двойките от един и същи пол. При приемането на Семейният кодекс, в сила от 01.10.2009 г., не бе уредено фактическото съжителство както на разнополови, така и на еднополови двойки. Решението на КЗД е влязло в сила и постановената препоръка запазва значението си, такова каквото ЗЗДискр. й дава.“.
Изпратиха ми и Препоръка № 2 от 01.07.2008 г.
Аз от своя страна още същият ден им изпратих молба за оттегляне на жалбата ми и за прекратяване на производството срещу Чл. 5 от СК.
В петък, 09.05.2014 г., беше рождения ми ден.
Предния ден купих бонбони за колегите и рано сутринта ги занесох.

След това се прибрах с нас, говорих с баба ми, получи смс от леля ми, ходих да взема пратката от Анонимницата, върнах се и ми донесоха препоръчано писмо от КЗД.
Слава Богу, най-накрая рожденият ми ден свърши.
Навърших 29 години.
Остарях с още една година.
В събота, 10.05.2014 г., успях да си повредя компютъра, но успях да го поправя.
В неделя, 11.05.2014 г., се избръснах, изкъпах избръснах и баща ми.
В понеделник и вторник си чаках заплатата, която ми преведоха чак в сряда.
Така в средата на седмицата платих сметките, купих лекарства и малко храна.
В сряда получихме и писмото от ТЕЛК-а.
В четвъртък и петък се опитах да намеря доктора Невролог, ама него го нямаше в кабинета му.
В петък, 16.05.2014 г., платих телефона и купих малко зеленчуци.
В събота, 17.05.2014 г., беше европейската нощ на музеите .
Отидох до регионалния музей и реших да участвам в томболата.
В музея трябваше да намерим четири предмета, които не са си на мястото.
Бяха джиесем, топка за тенис, кутийка кока кола и тесла.
След това ми сложиха печат на талончето и се отправих към художествената галерия.
Там трябваше да разгледаме експозицията и да отговорим на пет въпроса.
Със собствени сили успях да отговоря на три от тях, за другите два ми помогна една от служителките в галерията.
Експозицията беше много интересна.
Получих и там печат на талона си.
Накрая се отправих към музея на бойната слава.
Разгледах го.
Имаше самолети, танкове, оръдия, военни облекла, оръжия.
Беше интересно.
Накрая и там ми сложиха печат.
Тръгнах си и по пътя срещнах колежката Клюкарка и съпруга й.
Върнах се при регионалния музей и пуснах номера на талона си в кутията.
Тръгнах си към нас.
На 50 метра от музея нещо падна в краката ми.
Помислих, че е мишка или плъх, но като се наведох се оказа пиленце-синьо синигерче.

Имаше още пух по главичката си.
Опитваше се да лети и беше паднало на земята.
Наведох се, но то не избяга.
Взех го в ръка и то се качи с крачетата си на показалеца ми.
Погалих го по главичката, а то не изглеждаше много уплашено.
Тъкмо се чудех както да го правя, когато изведнъж то хвръкна и с доста усилия се приземи на перваза на прозореца на Военното окръжие.
Забавна ситуация!
Близка среща с птичия вид.
Прибрах се в нас и си оставих химикалката, която ми подариха, картичките и един интересен каталог.
След един час пак се върнах до музея и в 22:00 часа изтеглиха томболата.
Не спечелих нищо.
Голямата награда беше колело, ама беше грозно и скапано.
Така де, гроздето е кисело, казала лисицата.
В неделя станах, хапнах, избръснах се, изкъпах се, избръснах и баща ми и си легнах рано-рано.
В понеделник, 19.05.2014 г., се върнах на работа.
Сутринта си купих плик от пощата, за да пратя картичките от музея на Анонимницата.
След това работих до обяд и в обедната почивка изпратих писмото препоръчано.
След това отидох на лекар УНГ да ми промие двете уши.
Свързах се по телефона с невролога на баща ми, за да си уговоря час за преглед.
През деня не свърших много работа - колкото толкова.
Сюрпризираха ме с новината, че пиша неграмотно и цифрата 1, която пиша прилича на 2 и затова Администрацията има проблеми с моите клиенти.
Изсмукан от пръстите проблем, който началниците ми са създали, като са се съгласили с една клиентка, че 1 е 2.
1 си е 1, 2 си е 2 и толкова.
Те трябва да си носят отговорността за действията си, а не аз.
Аз пиша доста четливо, освен това на всеки клиент индивидуално казвам датата му на подпис.
Така че ... който си е изтървал датата сам си е виновен.
Вечерта се срещнах с него.
След това пазарувах доста, по аптеки, търговски къщи и "Кауфланд"-а.
Чак майка ми дойде да помага.
Вечерта в разговор с Анонимницата тя ми каза, че тя мисли, че аз съм влюбен в нея.
Опитвал съм се да разбия връзката й с приятеля й.
Направо нямах думи!
На лягане приготвих пастет от сварени и смлени картофи, кисело мляко и подправки.
Легнах си много късно вечерта.
Във вторник, 20.05.2014 г., в обедната почивка отидох при личната ми лекарка да ми даде направление за невролог.
Вечерта като си тръгвах от работа видях едно момиче, което работи до моята работа - тя е фотограф и работи като оператор на копирна машина.
Тя също ме погледна и аз си помислих, че ако не се престраша да я заприказвам и да я поканя на среща може да си тръгне завинаги и никога повече да не я видя.
След това отидох при невролога на баща ми, които ми издаде документ за ТЕЛК-а и рецепта за лекарствата на баща ми.
Документите на доктора трябваше да се копират и реших на другия ден да отида при Фотографката.
Като се прибрах в нас бях много уморен.
Най-накрая си оформих профила ъв Вбокс-а.
Легнах си да спя в 02:30 часа.
В сряда, 21.05.2014 г., се събудих много трудно.
На обяд отидох при личната ми лекарка да й занеса документите от невролога.
Към 16:00 часа отидох при Фотографката, копирах си документите и я попитах иска ли да пием заедно кафе, ако е свободна.
Тя се съгласи, даде ми една нейна визитка с номера си и ми каза, че от 24 май повече няма да работи във фотото и ще е свободна по цял ден.
Зарадвах се, че съм сварил да я поканя преди да изчезне завинаги.
След това се прибрах в нас.
Бях уморен адски много и си легнах да спя рано - още в 21:30 часа.
В четвъртък, 22.05.2014 г., се събудих и пак бях уморен и недоспал, но не колкото предишните дни.
През деня си свърших всичката работа, която имах.
Ходих при работодатели.
Купих си и нови маратонки за 48 лева.
Накрая на работният ден се обадих на Фотографката, но тя отложи срещата ни за другата седмица.
Прибрах се в нас уморен и си легнах късно - около полунощ.
В петък свърших доста работа - обслужих около 30 човека.
Почти целият ден бях сам.
Вечерта отидох до "Билата" да пазарувам.
Като се прибрах в нас бях съсипан.
Легнах си да спя рано-рано, още в 23:00 часа.
В събота беше 24 май.
Обаче вместо Денят на Кирил и Методий този 24 май беше денят на голямото гръцко земетресение.
Аз не го усетих, защото пържех цаца и бях в движение.
Майка ми го усети и аз спорих 10 минути с нея, че нищо не е имало.
След това чухме по телевизията, че имало земетресение и спора беше прекратен.
След това сетих за този стар виц:
Грък, сърбин и румънец хванали златна рибка. Тя им се помолила да я пуснат и ще им изпълни по едно желание.
- Искам в България да изригне вулкан! казал гърка
- Искам в България да стане наводнение! казал сърбина
- Искам в България да стане земетресение! казал румънеца
- Готово! казала рибката
Гледат - Насред Солун изригнал вулкан, Белград под вода, а Букурещ изравнена със земята от земетресение!
- АМА ЗЛАТНА РИБКЕ, КАКВО НАПРАВИ?!?!?
- ОЛЕЕЕ!!!! ГЛЕДАЛА СЪМ СТАРА КАРТА!
Вечерта с майка му отидохме до "Кауфланд" да пазаруваме.
Легнах си късно след полунощ.
В неделя беше 25 май - денят на изборите за Европейски парламент.
Събудих се в 07:30 от звъна на алармата на телефона.
Станах, облякох се и тръгнах към избирателната секция.
По пътя видях едно охлювче пълзящо по тротоара - наведох се, взех го и го хвърлих в тревата на една градинка, да не го стъпче някой.
Това не е агитация, нито нарушаване на тайната на вота, но който е достатъчно умен сам може да се досети за кого съм гласувал.
Отидох в моята секция.
Дадох си личната карта и ме намериха в списъка с избиратели.
Откъснаха ми бюлетина от кочана и ми я сгънаха на две.
Сложиха ми печат и ми я дадоха да гласувам.
Влязох в тъмната стаичка и направих каквото трябва, за да ми е валиден гласа.
След това излязох, сложиха ми втори печат и ми откъснаха контролния номер.
Пуснах си бюлетината в урната и при падането на дъното тя се разтвори, при което жената с печата от комисията видя за кого съм гласувал.
Не, че ми пукаше, де, ама не е редно.
Подписах се на списъка и си взех личната карта.
Прибрах се в нас и си легнах да поспя, че не е нормално в неделя да станеш толкова рано.
Като се събудих след обяд хапнах, избръснах се, подстригах се, направих си упражненията и се изкъпах.
Поправих си и сребърната верижка, за да мога да си я ползвам както преди.
Видях какви са резултатите от Евровота и си легнах да спя рано-рано, защото нямаше какво да се гледа по нито една телевизия.
В понеделник, 26.05.2014 г., се събудих горе-долу наспан.
Но този ден беше белязан от агресия и омраза, слава Богу само вербална.
В петък забелязах, че климатика в нашата стая не работи - проверих и се оказа, че батериите на дистанционното са се изхабили.
В понеделник купих нови батерии за дистанционното на телевизора в нас и реших да ги пробвам на дистанционното на климатика - да проверя дали изобщо може да работи.
И се получи проблем.
Колегата Осмак ми каза, че Дъртия шеф забранявал да се ползва климатик.
Моля, в тая жега без климатик?!?
Обаче това не беше върхът на айсберга.
Смених аз батериите и пуснах климатика.
Настроих го първоначално на 18 градуса Целзий, докато проработи.
След 2-3 минути дойде колежката Цербер и взе дистанционното.
Видя, че е на 18 градуса и ги увеличи.
Викам й: "Изчакай малко да се разработи и тогава ги увеличи ...".
Тц, не ме чу.
Но в крайна сметка аз съм дал 2 лева за тези батерии.
Най-малкото като собственик на батериите моето мнение е от някакво значение, нали така?
Да, ама не!
Взе дистанционното в ръце и не го пуска.
Тъй ли?
Станах, отидох при нея, взех й дистанционното от ръцете, отворих му капачето, извадих си батериите и си ги прибрах.
Тя издивя от яд.
Започна да беснее, да ме "плюе".
Колко лош човек съм, как съм я мразел, как не съм можел да я понасям, как съм упражнил върху нея насилие, защото съм й "изтръгнал" дистанционното от нежните й ръце.
Как след някой и друг ден щял съм дай налетя и да я пребия от бой.
И не само нея, ами и другите колеги, и клиентите, и целия свят.
О, Божке!
Плю ме около половин-един час, аз си мълчах, накрая тя се умори също се умълча.
След това искаше да ми плаща батериите, но аз не й ги дадох.
След това тръгна по другите стаи да ме плюе.
Не можеш на нея да й кажеш какво да прави, тя е великият господар на стаята.
Самозабравила се патка.
Така става когато човек се овласти, а е прост и елементарен по душа.
И това, което прави с мен е нищо - как се държи с клиентите не искам да коментирам, защото ако започна ще трябва една седмица денонощно да говоря за това.
Единственото успокоително е, че през юли договора й свършва и ще се разкара.
Но ... съдейки по хората, които продължават да наемат в Администрацията и които са пълни некадърници на нейно място ще дойде някой друг самозабравил се селяндур.
И ако такива хора работят на позиция, от която зависят животите на хора или парите на целия народ, или политиката на България ... не е за учудване, че комунизма се е задържал 45 години, а прехода продължава 25 г.
Явно властта привлича най-простите, но и най-властолюбивите хора.
Държавната администрация е пълна с некадърници, които се правят, че вършат работа, а всъщност само си клатят ... краката.
90 % от цялата администрация може и трябва да бъде уволнена.
Спешно!
Веднага!
Ако ще на бунт да се вдигнат като в Украйна, но трябва тези хора да се премахнат, за да тръгнат нещата напред.
Иначе те стоят като буфер между народа и демокрацията, между дребния бизнес и еврофондовете.
По същият начин и в МВР - орязване на администрацията и увеличаване на броя на редовите полицаи, следователите и дознателите, или както там им беше структурата.
Същото за всички министерства и агенции.
Освен това всички, които работят или ще работят в държавна администрация да минават през тест за интелигентност, тест за лоялност и психо-тест.
Така ще се гарантира, че в администрациите работят интелигенти, нормално и психически здрави хора.
Защото сега аз имам леки съмнения, че Цербер е луда.
Нямам доказателства, разбира се.
Миналата седмица работихме съвсем сами аз и колегата Осмак и това беше най-приятната и спокойна седмица откакто съм в тази стая.
Колежката Командорка беше в друга стая, а Цербер беше в отпуска.
И нямаше кой да крещи, да тормози клиентите и да ме заплашва.
Понеделникът беше гаден ден.
Вечерта ходих да пазарувам на зеленчуковия пазар и в "Кауфланд".
Като се прибирах от пазара срещнах една моя клиентка, която ме покани на йога среща с един индиец през месец юни.
Аз реших, че ще отида - не пречи в крайна сметка да натрупам малко опит и информация в източните религии и изкуства.
Вечерта си легнах късно и бях уморен.
Във вторник се събудих още по-уморен, отколкото предишния ден.
Цял ден си мълчах.
Нямах какво да кажа.
Цербер се държа лошо с клиентите и покрещя на една жена - ей, така за спорта.
Аз алармирах Шефката, за да спася жената, защото щеше да й стане лошо от много крясъци.
Цял ден не говорих на Цербер и на края на деня тя обиколи всички стаи ревейки, че не искам да си говоря с нея.
Тръгнах си с облекчение от работата.
Като се прибрах звъннах на Фотографката, но тя не ми звънна.
Реших, че повече няма да й звъня.
В сряда пак си мълчах.
За целият ден успях единствено да се обезводня.
Вечерта като се прибрах си легнах и заспах веднага.
След 2 часа дремане се събудих и станах да приготвя вечерята.
Наядох се, изкъпах се и си легнах да спя.
В четвъртък се събудих уморен от горещината.
Цял ден пих вода, за да не се обезводня отново.
Дръпнах си и щорите, но Цербер пак ги махна, защото й било тъмно.
А това, че на мен ми пече слънцето не я интересува.
Продължих да не й говоря.
Няма смисъл.
Може би мълчанието ми ще я превъзпита ... а дано, ама надали!
Четвъртъкът беше 29.05.2014 г.
Този ден беше крайно време да сложа точката на това прекалено дълго писмо до теб любима.
Ще продължа в следващото писмо.
Не забравяй, че те обичам!
Не ти казвам сбогом, а до скоро, защото знам, че пак ще ти пиша и ти отново ще прочетеш писмата ми.
До скоро, любима!

11.01.2014 г. - 29.05.2014 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!