Административният тормоз!

Административният тормоз!
Често явление или изолиран случай?!?

От август 2012 г. работя в една администрация.
На третата седмица от работата ми реших да пиша на шефката на администрацията и да я помоля да оправи неработещата ни компютърна система.
Тя наистина я оправи и не ме уволни както колегите очакваха.
Причината не беше,че съм връзкар,а защото писмото ми беше много любезно написано.
Опитах се да прочета писмото си на останалите колеги,но те не искаха да изслушат "жалбата ми срещу тях".
След това при мен в стаята сложиха най-злата жена в администрацията.
Тя работи тази работа от двайсет и шест години и със сигурност е агентка на ДС.
Другите работят тук от десетина-петнайсет години и никога не биха посмели да пишат на шефовете си,от страх да ни ги уволнят.
Работя с бюрократични чиновници.и всеки ден колегите ми по стая подлагат и мен,и клиентите на административен тормоз.
Чудите се какво имам предвид?
Не говоря за това,че върша цялата работа,нито че обслужвам всички клиенти,които влязат през вратата.
Тормозът се състои в това,че по цял ден ми повтарят едно и също: "Давай!Хайде,побързай малко!Ускори работата!".
Сега на ден обслужвам по петдесет-шейсет човека и съм достатъчно бърз и ефективен.
За да съм по-точен ето малко статистика.
Обслужените от мен клиенти по месеци са:
Август 2012 - 261 човека;
Септември 2012 - 170 човека;
Октомври 2012 - 242 човека;
Ноември 2012 - 201 човека;
Декември 2012 - 300 човека;
Януари 2013 - 538 човека;
Февруари 2013 - 572 човека;
Март 2013 - 663 човека;
Април 2013 - 225 човека(за 7 работни дни);
Май 2013 - 38 човека (за 2 работни дни);
Юни 2013 - 742 човека.
До декември 2012 г. работата се разпределяше на три между мен,колегата и колежката.
Сега аз върша 60 % от работата,колегата - 30 %,а колежката - 10 %.
От началото на тази седмица колегата е в болнични за десет дни,а след това ще е в платен годишен отпуск за няколко седмици.
В момента аз върша и неговата работа,и тази на колежката.
Тя не върши нищо,като казва,че системата й не работела,че компютъра й не работел,че тока е спрял,че е болна и има разтройство,че е гладна,че е уморена,че й е студено,че й е топло,че Слънцето пече твърде силно,че дъжда е твърде мокър,че вятъра е твърде силен,че музиката от компютъра ми е твърде силна ...
Чуди се как да излезе и тя в болнични.
Дано да го направи,пак ще върша всичко,но поне няма да ме припира.
А как се отнася с клиентите ... просто нямам думи.
Пред тях се прави на най-добрият им приятел,на "техния" човек,но като си тръгнат започва да ги плюе зад гърба им.
Оплюва всички в администрацията,включително и колегата.
Подозирам,че зад гърба ми плюе и мен,но няма как да го докажа,а и не ми пука.
Злобее срещу всичко и всички,и мрази целия свят.
Мисля,че и колегите я мразят,но си траят.
Говори лъжи - и на клиентите,и на колегите.
От устата й излиза само омраза.
Направо не може да се слуша.
Опитвам се да поправям лъжите й като казвам на клиентите истината,която тя крие от тях,но това я дразни и настройва срещу мен.
Преди две седмици ми писна от лъжите й и директно й казах,че е "ужасен човек",защото говори и вярва в неща,които не са истина.
Тя злобя срещу мен през целия следобед и ме плю директно в очите ми.
Каза,че аз я мразя и й мисля злото.
Това ме обиди и след това аз спрях да й говоря.
След това тя явно размисли и реши,че само това да ме товари с работа не ми е достатъчно и започна да ме тормози с препиране и бързане,докато през това време тя нищо не вършеше,а само се правеше,че работи.
Мислех да накарам някой от познатите ми да дойде и да бъде пряк свидетел на всичко,което се случва,но желаещи няма.
Така-а-а ...
Искам да ви питам следното:
Как да се отърва от този административен тормоз?
Да напусна ли работа?
Мога да пиша на шефката и да я помоля да ми прекрати договора предсрочно ... или просто ще откажа да подпиша продължението на договора ми!?!
Или да се оплача от колежката?
Но има ли смисъл,след като тя е тук от години и вече си е създала фалшива репутация на перфектен администратор,а аз съм недисциплиниран(закъснявам всяка сутрин!),неуважителен(говоря си с шефовете все едно сме първи приятели!),досаден(говоря си с всички по всяко време!) шматко(аз съм си аз,вие ме познавате какъв съм! )?
Или да си трая и да продължавам както до сега да търпя административния тормоз?
Работата ми харесва,защото мога да си говоря с хората на всякакви теми и мога да им давам надежда,макар и понякога да е напразна.
Пък и работя с документи и с ума си,а не с пари или с физиката си.
А и заплатата ми,колкото и да е малка(300 лева) ми трябва,за да си плащам сметките и да купувам храна и лекарствата на инсултноболния ми баща.
Е,какво да правя от тук нататък?
Давайте идеи,защото в ума ми се въртят няколко предложения включващи взривяващи се атомни бомби ...


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Административният тормоз!