Моите стихотворения 12: Уловен / Caught /

Уловен / Caught /

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Ти си моят свят,
на красота е той богат,
обичам аз безкрайно,
лицето ти омайно.

2
Когато те прегръщам,
в настоящето се връщам,
когато те целувам,
в Рая бавно плувам.

3
Ти си последната надежда,
душата ти към мен поглежда,
обгръщам със ръце,
ангелското ти лице.

4
Когато се събуждам,
първо тебе виждам,
когато пък заспивам,
с тебе аз се сливам.

5
Ти си вихър в мен,
държиш ме в сладък плен,
за миг поне поспри,
душата ми за теб крещи.

6
Когато заминавам,
душата си на теб оставям,
когато пък се връщам,
не спирам аз да те прегръщам.

7
Ти си мечта осъществена,
надеждата е съживена,
любовта не е измама,
път е тя за двама.

8
Когато теб те няма,
за мен това е драма,
а когато си до мен,
пак съм уравновесен.

9
Ти си моята Вселена,
душата ми е запленена,
сърцето ми за теб тупти,
поне за миг ме прегърни.

10
Когато ме прегръщаш,
живота в мене връщаш,
когато те прегръщам,
света голям обгръщам.

04.06.2013 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!