Простотийки от нета 1 ... :D

Опълченците на Администрацията

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

"Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът."

О, Администрация!

Три деня младите дружини
как входа бранят. Градските улици
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по входната пътека
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безработний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са админите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Мама ви админска!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд химикалки, столове и компютри;
дружините наши, оплискани с мастило,
се мятат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди силиконови на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Стените екнат. Безработните ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; администратори, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Цветанов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади администратори,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила Бойко повери
вратата, администрацията и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски безработните орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират ксерокси тогаз,
химикалките липсват, но волите траят,
моливът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тая администрация висока е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всеки компютър меч е, всякой стол - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Шкафове и маси изчезнаха там.
"Грабайте бюрата!" - някой си изкряска
и дървесина мъртва фръкна завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И безработните тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият хора и инвентар,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
химикалките срещат със силиконови си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди бедняшки
гълтат, потопяват орляка администраторски ...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Бойко пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!"

18.01.2013 г.

Забележка 1 на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!

Забележка 2 на автора:Можете да прочетете оригиналната творба ето тук:http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/gu...pylchencite.htm