Писмо до любимата 11: Късно лято е!
от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)
от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)
Здравей,любима!
Сега ще ти разкажа какво се случи по-нататък ...
Септември
Любима, забравих да ти кажа, че от началото на септември правя упражнения:
коремни преси - 30 бр. по 5 повторения,
лицеви опори - 20 бр. по 5 повторения
и
клякания - 20 бр. по 5 повторения.
В началото всичко ме болеше и направо не можех да стоя прав.
Започнах да правя упражнения, защото много ме боли кръста от това, че съм надебелял и тялото ми е натоварено с излишни килограми сланина.
А откакто колежката Клюкарка се завърна на работа само мълчи и ме гледа с омраза.
Странна работа!
Какво ли съм й направил този път?
На 23.09.2013 г., понеделник, започнах да си приключвам всички дейности на работното място, така че на края на месеца всичко да ми е готово предварително.
На 24.09.2013 г., вторник, колежката Клюкарка мълча през целия ден и не искаше си говори нито мен, нито с колегата Началник.
В този иначе толкова хубав ден отидох точно в 08:30 на работа.
Колегата закъсня с пет минути.
Голямата работа!
Тя е закъснявала с половин час и никога не сме ходили да я докладваме.
Първо се обади на Шефа, а след това отиде при Директорката да докладва, че и двамата сме закъснели.
По-късно Шефът дойде да ни каже, че Директорката ни предупреждава да не закъсняваме и да идваме точно в 08:25.
Колежката я нямаше в този момент.
Щом Шефа си тръгна аз казах на колегата какви ги е свършила дъртата доносница.
Той малко се ядоса,а на мен не ми пукна изобщо!
Върша си работата на 100 % и толкова.
Тя да си прави каквото си иска.
А една клиентка така ме нахвали, че си потънах в земята от срам.
Даже написа похвала за мен до Директорката.
Интересно дали ще ми разрешат да си закъснявам колкото си искам, ако хората започнат да пишат похвали за Администрацията?
Освен това при мен дойде още една бивша съученичка от средното.
Явно слуха, че работя в държавната администрация се разнася от уста на уста.
А Анонимницата се скарала с приятеля си.
Много е тъп тоя нейн приятел.
Де, аз да имах приятелка - от нея биха ме откопчили само през трупа ми, а той сам се отказва.
Малоумен!
Аман от тъпи хора!
В сряда, 25.09.2013 г., получих напътствие от Директорката по повод похвалата на клиентката от вторник.
Под похвалата отдолу ръкописно беше написано:"Надявам се да продължите да обслужвате клиентите по същия начин".
След това Шефката разказа на колегите за похвалата.
Опитах се да се превърна в мравка, ама не успях.
Събрахме се на съвещание и Шефката ми каза, че няма повече да работя в моята стая, а ще бъда на нейния етаж.
Мисли си, че така ще ми оказва пълен контрол.
Ха-ха-ха!
А, дано, ама надали!
В четвъртък си разпечатах указанията за работа и си ги монтирах в една папка.
Голям роман, голямо нещо!
Как ще ги прочета, не знам.
В петък с колежката Клюкарка се отдадохме на спомени.
Как добре сме си прекарали една година заедно, колко добри колеги сме били, колко забавно ни е било.
Е-е-ех, какви прекрасни времена бяха!
През тази седмица участвах в играта на БГ радио Четирите златни песни" с награда Айфон 5.
Не спечелих аз, любима!
То беше ясно, че няма да спечеля и както винаги ще трябва да си купувам сам телефон - най-вероятно Нокиа 100.
Евтин и практичен телефон с фенерче и радио, който може да набира номера и да праща и получава смс-и.
В събота 28 септември отидох на края на града и обрах плодовете на една изоставена овощна градина.
Набрах ябълки, круши, дюли, грозде и дренки.
В неделя смлях ябълките, крушите и дюлите и направихме омешано сладко.
Мислех да отида отново да бера плодове, но бях уморен, а трябваше да се избръсна, подстрига и изкъпя.
Написах и писмо до Комисията по правни въпроси към Народното събрания, за да агитирам депутатите да променят Изборния кодекс, така че гласуването да стане задължително.
За съжаление пак си легнах късно и в понеделник, 30.09.2013 г. едва се събудих за работа.
В понеделник си направих отчетите.
Приключих си работата за септември с тайната надежда, че ще ми прекратя договора от 1 октомври.
Октомври
На 1 октомври 2013 г., вторник, отидох на работа и разбрах, че ще ми продължат договора до 31 октомври 2014 г. 
Спуках се от работа, защото колежката Клюкарка не искаше да работи.
Има проблем със сина си и си го изкарва на всички.
В среда, 02.10.2013 г., обслужих седемдесет човека.
Направо ми се взе акъла.
Колежката пак не й се работеше.
След обяд изключиха системата и не можах да си въведа информацията за обслужените хора.
Останах след края на работния ден и около 18:00 часа системата дойде.
За половин час въведох всичко и ... системата пак спря.
А колежката колкото и малко работа да свърши за този ден не успя да въведе нищо.
Голям кеф, а!
В четвъртък на работата не успя да дойде Директорката от София.
Всички посраха кълки от страх, но тя така и не се появи.
Колежката Клюкарка даже си беше облякла най-новите дрехи, ама височайшото посещение ни се размина.
На мен не знам защо, но ми беше много спокойно.
Дори и Господ да беше слязъл на Земята пак нямаше да ми пукне.
Същият ден колежката Клюкарка успя да разплаче едно момиче.
Много кофти ми стана.
Момичето си тръгна насред регистрацията.
Аз казах на колежката да не притиска психически момичето,а тя се ядоса.
Не я била притискала ... да, бе, да, а аз съм краля на Англия!
В петък колежката не дойде на работа - явно пак беше болна или пък симулираше за отмъщение, че й направих забележка за работата й.
При мен изпратиха колежката Цербер да ми помага с работата.
Възползвах се от отсъствието й и звъннах по телефона на момичето.
Помолих я да дойде и да си прекрати регистрацията по желание.
Тя се съгласи и след обяд дойде сама.
Казах й, че може отново да регистрира във всеки един момент, когато пожелае.
Тя остана много доволна.
И аз бях доволен, че реших един изкуствено създаден проблем.
В събота качих всички клипове, които имах за качване.
В неделя отидох да бера шипка и забравих да си взема телефона.
Нашите си изкараха акъла.
Върнах се, оставих шипката и отново излязох - да пазарувам от "Кауфланд"-а.
Накупих бая неща!
След това се прибрах в нас, избръснах се, изкъпах се, и си легнах около полунощ, което си беше рекорд за ранно лягане за мен.
В понеделник, 07.10.2013 г., пак ми беше трудно да стана за работа.
Е, станах, ама с доста усилия!
В първият ден от седмицата в стаята работихме само аз и колегата Началник.
Във вторник при нас се нанесе и колегата Шефче.
В сряда при нас цъфна и колегата Набожен.
За съжаление в този иначе толкова хубав ден чорапа на левия ми крак ми убиваше и като се прибрах в нас ми идеше да вия от болка.
На другият ден едва ходех.
В четвъртък и петък крака ме болеше ужасяващо, но някак си оцелях.
В четвъртък си направих снимка за Зелена карта.
В петък, 11.10.2013 г., ми казаха, че е време да се качвам горе.
А охраната ми предложи да правя секс с проститутка.
Но не с каква да е проститутка, а с евтина, защото съм беден и не мога да си позволя някоя елитна, скъпо платена жрица на любовта.
Отказах му предложението, а той не остана доволен.
В петък най-накрая си получих заплатата.
В събота платих сметките, купих лекарствата на баща ми и пазарувах.
В неделя си подадох документите за Зелената карта, избръснах се, изкъпах се и си легнах толкова късно, че нямаше смисъл да спя.
В понеделник, 14.10.2013 г, едва станах за работа!
Мразя понеделниците!
В понеделник не се качих горе в новата стая, защото колегата Началник беше излязъл в болнични за една седмица.
В този ден работих с колежката Клюкарка и колегата Набожен.
Кошмар!
И двамата не искаха да работят.
Колежката и колегата не искаха да подписват и регистрират хора.
Обслужих толкова много хора, че не успях да изляза в обедна почивка.
Най-шантавото беше, че една от моите клиентки дойде и ми поиска телефона пред всички.
След нея и друга клиентка ми поиска телефона публично.
Колегата и колежката ме гледаха осъдително и с омраза.
Направо си потънах в земята от срам - защо ли и аз не знам!
Дадох си телефона, разбира се!
Всъщност в този ден си дадох телефона на дузина хора.
Ама няма нищо лошо в това.
А ония двамата ме анатемосаха все едно съм убил десет малки негърчета!
Освен това колегата Набожен не харесва музиката на БГ радио и едновременно с мен пуска негови набожни песни.
Страшна работа!
не стига, че върша цялата работа ами и трябва да търпя лудостта на колегите си!
Вечерта платих здравните и си върнах книгите в библиотеката.
Взех си нови книги - много яки!
След това се прибрах в нас и се натъпках като морско свинче!
Бях толкова гладен, защото нищо не бях ял цял ден.
След вечеря си заших дънките, защото през деня установих, че са скъсани точно на дупето ми.
Свърших си работата и си легнах да пя - отново след полунощ.
Във вторник едва се събудих!
През този ден се замислих за нещо.
Ясно е, че колежката Цербер ме харесва.
Какво ще стане ако за целия ми живот тя е единствената, която иска да има нещо общо с мен?
Сега аз не я харесвам и не искам да съм с нея, но ако тя е единствения ми шанс да имам съпруга и деца не е ли най-логично да се хвана с нея?
Алтернативата е да остана сам за цял живот.
Откъде да знам дали някоя някога ще ме поиска.
Това най-вероятно никога няма да се случи.
Ти какво мислиш, любима?
Днес колежката Клюкарка каза, че иска и тя да се качи горе в осма стая.
Бахти простотията!
Аз гледам да се отърва от нея, тя иска да идва при мен.
Имам чувството, че ме преследва!
Ако наистина се кача горе и тя дойде при мен значи е преследвачка, но истинска, а не измислена!
В сряда, 16.10.2013 г., изобщо не слушах радио.
Колегата Набожен ми пречи да си слушам музика.
Като пусна БГ радио и пуска набожни или цигански песни и ги надува до дупка.
Бахти лудака!
И аз спрях радиото.
Щом го спрях и той си спря музиката.
Между другото колегата Набожен и колежката Клюкарка показват такова разбирателство все едно са излезли от една и съща вагина и са сукали от една гърда.
Бахти (из)мамата!
Те се мразят и в червата, ама хайде, правя се, че им вярвам!
Във вторник отидох горе и свързах кутията на новия ми компютър с клавиатурата и мишката.
Това беше причината, която накара Клюкарка да иска да се качва горе.
Иска да продължим да работим заедно.
Това си е класическо преследване с неясно дефинирана цел, а това изобщо не ми е приятно!
В сряда реших да си тръгна в 16:59 и колегата Шефче ми направи забележка, че си тръгвам твърде рано.
В четвъртък, 18.10.2013 г., колегата Набожен си тръгна четири часа по-рано.
Странно е, че колегата Шефче не забеляза действията на колегата Набожен, но веднага установи, че си тръгвам с минута по-рано.
Като се има предвид факта, че обедната ми почивка е десет минути вместо трийсет една минута по-ранно тръгване не е проблем, нали, любима?.
След като Набожен си отиде аз си пуснах БГ радио.
А през остатъка от деня Шефче и Клюкарка говориха мръсотии.
А Охраната каза на Шефче, че не искам да се свалям на никоя - аз му казах, че не се свалям на обвързани жени, защото това ще ми създаде излишни проблеми, от които нямам нужда.
Дърт откачалник!
В петък охраната доведе братовчедка си, която е родена през 1961 година, за да ме сватосва с нея.
Слава Богу, поне жената имаше малко разум в главата си и сама се отказа от тази безумна идея.
Направихме и съвещание и Шефката каза, че най-накрая в понеделник се качвам горе.
Разгеле!
В събота и неделя пазарувах като за световно.
Естествено в неделя си легнах да спя в два след полунощ.
В понеделник, 21.10.2013 г., сутринта се чувствах като пребито куче.
Прекрасно усещане, което аз обожавам!
Събрах си нещата и се качих горе.
Веднага Цербер започна да ме стресира.
Това да направя, онова да не правя.
Казах й само едно изречение, което предизвика Третата световна война:
"Стига си ме юркала, мама му стара!".
Оная се ядоса, че псувам умрялата й от рак майка.
Моментално й се извиних, ама тя не млъкна до обяд.
А аз си мълчах, защото нямам какво да кажа, когато някой дрънка простотии.
Айнщайн е прав - Вселената и глупостта са безкрайни, но за Вселената и двамата не сме много сигурни!
Регистрирах само трима клиенти, един, от които беше моя съученичка от 6, 7 и 8 клас.
Подписах само 5 човека.
За деня обслужих по-малко от 10 души.
Ако тази липса на клиенти продължи твърде дълго накрая аз ще изляза некадърният администратор, който е излишното колелце в системата.
Понеделник беше един слаб ден!
За малко да заспя на бюрото си.
Реших във вторник да отида облечен само с фланелка, без дебела блуза, защото жегата в горната стая е убийствена.
По едно време ходих да си измия лицето на чешмата в тоалетната, защото усетих как главата ми завира под преките лъчи на октомврийското слънце.
А какво ли ще е през лятото?!?
Не ми се мисли!
А компютърът, на който работя е лаптоп, собственост на Набожния.
Компютърджията отказа да ми даде монитор, захранващи кабели и мрежови кабел.
Няма сила на света, която да може да го принуди да ми донесе нужните части, за да си сглобя конфигурацията.
Свързах клавиатурата и мишката, които той ми даде към лаптопа на Набожния и горе-долу започнах да се справям с машинката, но ми е трудно, първо, защото не съм работил с лаптоп и второ, защото ме е страх да не го повредя и след това собственика му да поиска да му го платя.
Вече не мога да закъснявам за работа.
Ако закъснея ония двете клюкарки ще ме издадат на Шефката.
Така де, то и Клюкарката ме издаваше на Шефката, но тук доносничките са две, а и кабинета на Шефката е на 5 метра.
Няма как тихомълком да се промъкна в стаята си със закъснение и да започна работа без никой да ме усети.
Ако го направя цялата Администрация ще разбере.
Тръгнах си точно в 17:00 часа.
Нямах търпение да избягам от работата.
И в крайна сметка и аз ще се превърна в бюрократ.
Ще ходя и ще си тръгвам навреме от работа, която мразя, няма да правя нищо по цял ден, ще редя пасианси на компютъра си, ще вземам незаслужено заплата ... единствено няма да тормозя клиентите, но това ще го вършат колегите в моята стая.
Дано поне някой терористи-камикадзе да дойде да се взриви на бюрото ми, за да мога да разнообразя малко деня си.
А иначе ти как си?
Как минава един твой ден, любима?
Във вторник денят не беше по-различен от понеделника.
Цербер мрънкаше през всичките 8 часа работен ден.
Добре, че не ми е в къщата.
По-добре сам, отколкото с нея.
Осъзнах и защо мъжете изневеряват - защото свръх контрола от страна на жените води до крайности като изневерите.
Изневярата е отмъщението на подтиснатите мъже.
Луда работа!
Във вторник имаше обучение как да работим с агресивни клиенти.
По нареждане на директорката горе в залата се качиха всички държавни служители плюс Бонбонка.
Аз, Набожния, Шефчето, колежките Цербер и Секси тяло не се качихме.
Любима само искам да уточня, че аз, Цербер и Секси тяло сме администратори, Набожен е ромски администратор, а Шефче е информатор.
Явно ние тримата нямаме бъдеще в тази администрация и затова нямаме нужда от обучение как да работим с агресивни клиенти.
Но за сметка на това Бонбонка е човека!
Интересно, много интересно!
Дреме ми за обучението или за това, че върших работата на колегите.
Дразни ме двойният стандарт, който ми прилагат!
На 22.10.2013 г., сряда, най-накрая получих отговор от Народното събрание.
Хип-хип-ура!
Сега остава и да приемат предложението за задължително гласуване на изборите и готово!
Между другото циганите нямат нужда от специален ромски администратор.
Както стана ясно покрай мен всеки може да ги обслужва.
Самите те не изпитват уважение към Набожния, по-скоро го презират, защото той нищо не прави за циганите, държи се гадно с тях, като с животни.
Назначили са Набожния, защото е връзкар.
Преди е бил в Общината и там са се отървали от него, сега се е вклинил в Администрацията и няма отърване от него.
Никаква работа не върши, само се кара на хората и ги тормози на цигански.
Не регистрира, не възстановява и много рядко прекратява.
Само подписва хората, но по десетина души на ден.
А само днес аз подписах 30 човека и регистрирах двама.
Голям кеф, а?
Всъщност аз не съм държавен служител, заплатата ми идва от ЕС по ОП РЧР(оперативна програма развитие на човешките ресурси).
Като приключи програмата през 2014 година ще ме уволнят и няма да назначат мен, некадърника, повторно на такава отговорна длъжност.
Вероятно през 2014 г. ще се проведе конкурс за държавен служител на позицията "младши специалист".
Предполагам, че ще го спечели Бонбонка.
Аз на конкурс няма да се явявам, защото не искам да ставам държавен служител и не искам цял живот да остана в тази Администрация.
А колегите не са агресивни, те са строги, но справедливи и спазват писаните и неписаните правила на Администрацията.
А аз съм недисциплиниран, невъзпитан, груб, агресивен, прост, ограничен, зъл, мързелив(по данни от Клюкарката).
Кой е лошият в случая?!?
Май аз!
Не се отчита фактът, че моите клиенти за подпис седят по 2-3-5 минути при мен, а при регистрация по 15-20-30 минути.
А докато аз подписвам с ум и разум колегите се гаврят с клиентите.
За съжаление няма друга работа за мен в този град.
Когато напусна сегашната си работа колегите ми така ще ме оплюят пред работодателите, че повече нормална работа няма да мога да си намеря.
Където и да ида ще се гаврят с мен.
И разбира се аз сам съм си виновен, защото не трябваше да започвам работа точно в Администрацията.
Нямаше ли друга работа за мен - не трябваше да се тикам в най-връзкарското работно място, ама аз реших да си пробвам късмета.
Идиот!
Колегите ми няма да се променят, аз няма да се променя, следователно конфликта е неизбежен.
Т.е. изгонването ми е сигурно!
Да видим какъв ще е начина.
Дано да е мирно и тихо, че не ми се иска да се излагам!
И така в сряда денят се оказа осран тотално.
Както се пее в песента на Годжи - Празна стая: "Жив съм , но не питай как, не питай ...".
С цялата си глупост си позволих да извикам една клиентка да седне при мен.
Тя се беше засилила към Цербер, но аз я извиках,
Стана страхотен скандал - Цербер ми се развика защо й крада клиентите.
Нищо не й отговорих.
След това станах, слязох долу до партера и си намерих една друга клиентка, която да регистрирам.
Качихме се горе, но се оказа, че клиентката е майката на снахата на Цербер.
Тя дойде при мен и взе да ми наднича в документите.
Аз й казах: "Нали току що му направи забележка да не ти крада клиентите, не ми кради клиентката, отивай си на твоето бюро!".
Цербер се ядоса още повече и предложи да си разменим клиентките, като директно взе документите на жената и я извика при себе си.
Разменихме си клиентите, но в един момент Цербер се усети, че обслужва роднина и може да се получи конфликт на интереси.
Искаше пак да си ги разменим, но аз отказах.
В този момент се появи колегата Осмак и попита защо отвън чакат десет човека за подпис, а ние и двамата регистрираме хора.
Цербер се ядоса още повече и изпрати роднината си да пие кафе и започна да подписва и едновременно с това да се кара с мен.
Аз пак си мълчах!
Колегата Осмак й направи забележка да не прави скандали пред клиентите, което още повече я ядоса.
Когато тя излезе от стаята той ми каза да не си каня клиенти с думата "Заповядайте!", а те сами да си решават къде да си седнат.
Цербер се върна и аз изпратих моята клиентка.
Следващият клиент влезе в стаята и аз казах на Осмак: "Е, ся ме е страх да кажа едно Заповядайте!", което пак ядоса Цербер, защото сме я коментирали зад гърба й.
Когато и тя приключи с клиентите си реши да си потърси някой клиент за регистрация както аз направих, но ... нямаше никой!
Злобя до обяд и след това й мина.
След обяд започна да ми прави културни забележки как точно да си върша работата според нейните изисквания.
Нищо не й казах.
Гледах да приключа работния ден и точно в 17:00 ч. се изнесох скорострелно от работата.
В четвъртък бързайки няколко пъти минах зад гърба й, вместо по пътеката пред бюрото й.
Тя ми направи остра забележка да не го правя.
Повече не минах зад нея.
След обяд се опита да ме убеди да минавам зад нея, че няма нищо против и не й преча.
Продължих да си минавам по пътеката пред бюрото й.
Опита се да ме накара насила да мина зад бюрото й, като ме стискаше за врата, но аз отказах.
Тръгнах си от работата точно в 16:59 ч.
Поне в този иначе толкова хубав ден регистрирах няколко красиви момичета, което пак ядоса Цербер.
Извиках си и няколко клиента от долу и от опашките пред другите стаи, за да има какво да правя през деня.
Това подразни колегите.
След обяд като стана горещо в стаята се изнесох и целия следобед се мотах по етажите и по чуждите стаи.
Колегите от новата ми стая казаха, че не ги харесвам и не ми е приятно да стоя заедно с тях, че искам да избягам от тях и затова седя долу, а не, че ми е горещо както аз твърдях.
Как разбраха какво си мисля, не знам!
Сигурно са телепати.
Колегите в старата ми стая искаха да разберат дали ми липсват.
Казах им, че ми липсва хладната стая и бързия компютър.
Те се обидиха, че не ми липсват.
А Бонбонка се държи надменно с мен и не ми говори.
Пълно неглижиране на моята личност!
Аз също няма да й говоря, докато не си промени отношението!
За сметка на това колежките, при които се подписвах, когато бях регистриран ми обясниха как точно да си върша работата по-добре и по-правилно.
От тях научавам много нови неща!
Харесвам ги!
Те са умни и търпеливи с мен, а и водим интелигентни разговори.
Иска ми се да работя с тях или с колежката, с която работих за един месец през август 2013 г.
Мисля си, че с тях работата ще бъде по-спокойна и по-интересна.
В петък Набожен си прибера лаптопа и нямах компютър, на който да работя.
Голям кеф, а?
Аз пак намерих начин да работя на компютър в съседната стая, ама така направиха работата ми трудно осъществима и дори невъзможна.
В последният работен ден на седмицата обслужих един човек, звъннах на друг и си поговорих с коридора с трети.
Това ми беше работата за целя ден.
Все още нямах монитор, но ми дадоха захранващи и мрежов кабел.
Всички тези мизерии стават само и единствено по нечия заповед.
Компютърджията никога не би направил такива спънки, ако някой не му заповяда.
А Шефката и Шефа са в отпуска.
Шефчето е долу в стара ми стая.
На моя етаж няма нито един началник, който да ми оказва контрола, заради който ме качиха горе.
Защо тогава съм горе?!?
Не знам, но надали е за нещо хубаво!
И не съм песимист, а реалист, любима!
В събота и неделя се разболях от грип.
Наложи се да си купя Осцилококцинум.
В почивните дни си лягах все късно и не успях да си отспя.
В понеделник едва станах за работа.
Не стига, че имах грип, а и ми се спеше зверски!
Обслужих четирима човека - две регистрации и два подписа.
Голям кеф!
Цял ден нищо друго не свърших.
Толкова ми беше скучно, че ми се искаше метеорит да ме удари, за да ми стане малко по-интересно.
Поне ми дадоха монитор.
Сега вече си имам пълна конфигурация.
Не, че имам работа за вършене, де!
Ъпдейтвах си компютъра.
Махнах вирусите.
Направих го да работи като швейцарски часовник.
Но мониторът е така завъртян, че всички могат да виждат какво правя на него, докато техните монитори са така поставени, че да не виждам какво правят.
И в последните няколко дни ми държат сметка какво правя на компютъра си.
Наложи се да скастря Цербер да си гледа нейният компютър, а аз да си гледам моя си.
Тя не остана доволна.
Във вторник регистрирах четирима човека.
Това беше всичката работа, която свърших този ден.
Справих се с работата за 1 час.
В останалите седем часа броих мухите в стаята.
В новата стая имам и втора колежка - наричам я Командорката.
Тя е достойна заместничка на Клюкарката.
Тя и Цербер започнаха да ме тормозят още от първия миг, в който стъпих в тяхната стая.
В този ден излезе обява за работа като държавен служител в моята Администрация.
Цербер, Бонбонка и Секси тяло решиха, че ще подават документи и ще се явяват на изпит.
Аз отказах да подавам документи и да се явявам на изпит и всях смут в душите на всички колеги.
Казах им, че не искам да ставам държавен служител, което ги хвърли в оркестъра.
В сряда регистрирах четирима човека и подписах двама.
Голямо щастие, няма що!
Бахти скуката!
Цербер се скара с мен защо заговарям нейните клиенти.
Бонбонка дойде специално в обедната ми почивка, за да ме попита защо не искам да участвам в конкурса.
След като разбра, че не искам да ставам държавен служител ме попита какво ям.
След като й казах,че ям хляб ми се присмя, че откакто съм в новата стая не регистрирам толкова много хора, както преди ... т.е. върша по-малко работа от нея.
Преди няколко седмици аз на майтап й казах, че върша повече работа от нея.
Явно тази ми шега е накърнила нейното достойнство!
О, Господи, какъв шок!
Мисля, че на конкурса ще спечели Бонбонка, въпреки че Цербер има огромното желание да стане държавен служител.
В тази иначе толкова хубава сряда осъзнах защо ме качиха в осма стая.
За да ме отделят от клиентите, които обслужвах в първа стая.
Вече обслужвам едва по 3-4 души на ден, защото в новата ми стая не ми дават до клиент да припаря.
Ако поискам да стана държавен служител ще ме натоварят с административна работа и пак няма да работя с клиенти.
Всъщност се опитват да ме превърнат в един бюрократ - и понеже не искам да стана бюрократ доброволно го правят насилствено.
Жалко за тях!
Точно на края на работния ден дойде колежката от съседната стая и ми каза, че не съм си свършил работата докрай.
Преди месец ми се наложи да прекратя регистрацията на една жена.
Не изпълни указанията ми и в крайна сметка наруши правилата.
Попитах всички какво да правя - казаха ми "прекрати я".
Обаче не довърших всичко.
Остана едно нещо, което не знаех как да оправя, а и нямаше кого да попитам.
След две седмици шефовете взеха решение как да се процедира в случай като моя.
Обаче аз вече бях прекратил жената и си мислех, че нищо повече не може да се направи, така че оставих нещата такива каквито са.
И точно в тази среда, половин час преди края на работния ден стана ясно, че не съм си свършил докрай работата.
Колежката Командорка, която уж е много компетентна не знаеше какво да направи.
Даде ми толкова нелеп съвет, но с крясъци, че ако я бях послушал щеше да ми създаде по-голям проблем.
Не я послушах, а взех да й се обяснявам какво всъщност се е случило, но нея не я интересуваше, просто искаше да изпълня заповедта й.
За мой късмет в стаята точно в този момент дойде колегата Началник.
Аз му обясних набързо за какво иде реч и той каза какво трябва да се направи.
Оказа се, че в новата ми стая никой не знаеше това, което колегата ми каза.
Отидох при Шефката и двамата направихме това, което колегата Началник каза и проблема лесно беше решен.
И сега как да слушам съветите на колежката Командорка ... е, няма как!
Още повече, че мен достатъчно добре ме обучиха как да си върша работата.
В старата ми стая обслужвах по 50-100 човека на ден!
Никога не съм показвал неуважение към някого - просто отказвам да се подмазвам на псевдо авторитети.
Освен това моето мнение не е едно и също с колектива.
Но аз съм личност, а не овца от стадо.
Имам право на свое мнение.
Имам право да реша на кого да показвам респект и уважение и на кого да не го правя.
Само някои хора заслужават респект и уважение - тези, които показват същото към мен, тези, които не ми забиват ножове в гърба,тези, които са хора, а не зверове към клиентите.
Мога да разказвам с часове, дни, години за нещата, които съм чул и видял в тази администрация.
Лошото е, че много от нещата са толкова гадни, нелепи, налудничави, че никой нормален човек не би ги приел за истина.
На всички места, на които съм бил хората около мен са показвали най-лошото от себе си по отношение на мен.
Това се случва първоначално, след като мине време и се разкрие истинското ми лице всички си променят отношението, но вече е късно, защото вече са показали лошото си лице и няма как да изтрият действията и думите си.
В четвъртък регистрирах само един човек.
Да, това беше последният ден на месеца и трябваше да си направя отчетите, но можех да свърша и повече работа.
Накрая на деня цербер установи, че отчета й не е съвсем верен и се скара с мен, за да си призная, че и моя отчет е сгрешен.
В 17:00 часа скорострелно се изнесох от работата, за да си почина малко от крясъците й през последния един час от работния ден.
В петък, 01.11.2013 г., в първия работен ден на месец ноември не свърших много работа.
Регистрирах двама души и четох закона и правилника през останалото време.
Колегите свършиха останалата работа.
Нямах търпение да дойде вечерта и да се прибера в къщи.
От началото на месец ноември си имам нов колега администратор.
Не съм му измислил прякор все още, защото не го познавам какъв човек е.
През първите десет дни в новата стая се чувствах като машина, която е оставена да работи на празен ход.
Жалко за мен!
Шефовете ми не се интересуват колко работа върша и как се чувствам, следователно и мен не трябва да ме интересува колко работа вършат и как се чувстват!
В събота пазарувах перилни препарати.
А в неделя ходих да тичам на игрището и разбира се си легнах късно както винаги.
В понеделник, 04.11.2013 г., едва станах за работа.
Мислех си, че цял ден нищо няма да правя!
Регистрирах 11 човека и подписах двама.
И всичко това, защото колегите ми пращаха хора за регистрация.
Колежката Цербер не остана много доволна, защото при мен имаше доста хубави жени и тя ревнуваше.
Във вторник регистрирах само 4 човека и подписах петнайсет, само защото ме извикаха в старата ми стая да им помогна с работата и опашката.
Другите хора, особено младите момичета ги регистрираха колегите ми в новата ми стая.
Явно не искат да си общувам с млади, необвързани жени, за да може Цербер да има шанс за връзка с мен.
А дано, ама надали!
В сряда установих колко много съм надебелял.
Тежа 89 кг.
А аз се чудя защо ме боли кръста и защо се уморявам толкова лесно.
Започнах да се движа повече и да ям по-малко.
Изключих сладките от хранителния си режим.
Ама за сега не съм отслабнал и с грам.
Също в сряда тръгнах за обедна почивка и на входа ме спря едно момиче да ми пита нещо за работните места.
Аз я поканих да я регистрирам.
Влязохме в старата ми стая, регистрирах я на компютъра на колегата Шефче, дадох й телефона си, свалях й се на воля, свободен от всякакви ограничения.
След това регистрирах още едно момиче.
След това един мъж.
Обядвах в стаята и си стоях долу до 16:30.
Качих се горе колкото да си подредя досиетата и в 17:00 си тръгнах.
Колегите от новата ми стая, разбира се, знаеха къде съм бил, защото Клюкарка им беше разказала всичко с подробности.
Тя докладва и на Шефката, и на Директорката.
Цербер беше бясна, че съм се измъкнал от контрола й.
Ако ми е съпруга ще й изневерявам всеки божи ден!
Ей така, напук на откачения й контрол!
А момиченцето, което регистрирах вместо обедна почивка е сладка като меденка!
Жалко, че не ми е колежка.
В четвъртък Цербер отиде до Бургас да си подава документи за държавната служба.
Целият ден си виках на ум:"Ура-а-а, свобода-а-а-а!".
Аз измислих как да прецакам филтъра на колегите.
Като свърша работата си с някой клиент/ка ставам и отивам до вратата, отварям я и си каня следващия клиент.
Колегите са бесни, а на мен не ми пука!
В петък установих защо нито едно момиче/жена не иска да ми се обади след като я регистрирам.
Регистрирах едно сладко момиченце и отидох да взема документите й от принтера.
Като се върнах момичето беше цялото мораво и ме гледаше притеснено, все едно съм й предложих да правим секс там на място върху бюрото ми.
Осъзнах, че за да изглежда така смутена колегите ми са й казали нещо, но какво не се досетих.
В обедната почивка ме потърси една клиентка, която регистрирах няколко седмици по-рано.
Помогнах й да си попълни документите, за да се отпише от Администрацията.
Колегата Осмак измърмори нещо ехидно по мой и нейн адрес, но аз не му обърнах внимание.
След обяд регистрирах една жена, с която бях разговарял няколко дни по - рано.
Обясних й какви документи са й нужни, за да може да ползва услугите на Администрацията и тя дойде в петък, за да я регистрирам.
Беше довела и малката си сладка дъщеря.
След края на регистрацията колегата Осмак и колежката Командорка започнах да коментира колко много време съм задържал жената и че явно я харесвам.
Колегата Осмак ми каза, че тя е много подходяща за мен, защото има вече голямо отгледано дете и ще съм на сметка.
Направо онемях.
Опитах се да извъртя разговора в посока, че това, което Осмак говори е тъпа шега, но той май не ме разбра.
Продължи да говори мръсотии за жена и за мен.
Тогава осъзнах какво са казали на момичето, което бях регистрирал по-рано - същите курварски простотии.
Ето защо никоя не иска да ми се обади - защото зад гърба ми колегите ми говорят гадории за мен и никоя не би посмяла да се занимава с отвратителен човек като мен.
Любима, как не ми е хрумнало досега, не знам!
Много съм тъп!
През събота и неделя се опитах да си почина максимално, но не знам доколко успях с тази задача.
В неделя се постарах да си легна рано-рано!
В понеделник, 11.11.2013 г., се събудих рано-рано и то наспан.
Хип-хип, ура!
Толкова бях добре, че през деня успях да свърша адски много работа.
Толкова ми се работеше, че чак окрадох клиентите на колегите.
Вечерта си легнах рано.
Във вторник пак се бях наспал и отново имах сили за работа.
За сметка на това колежката Командорка се беше разболяла от същия грип, от който аз бях болен преди време.
Ходи на лекар, взе си болничен.
А аз работех и работех.
В сряда се оказа, че и колежката Цербер е болна от грип.
И тя ходи на лекар и си взе болничен.
Аз естествено си работех, какво друго да правя.
Получих си и заплатата.
Платих тока и водата.
Купих и малко храна.
В четвъртък при нас пратиха колегата Новак.
Опитах се няколко пъти да му обясня туй-онуй, ама той все нищо не знае, все нищо не разбира ... обясних му едно и също нещо по няколко пъти и в един момент усетих, че ми писва.
Оставих го да си прави каквото си иска, а колегата Осмак да му дава съвети.
Реших, че повече с нищо няма да му помагам.
В крайна сметка не съм й длъжен да го уча как да си върши работата - имам колеги, които са много по-"компетентни" от мен.
А и видях как му дават грешни съвети и той ги следва сляпо без да влага и капка мисъл.
В петък беше ден за почивка, макар че на мен ми беше скучно и цял ден се мотах насам-натам.
Появи се един клиент, който имаше сериозен проблем.
Колегата Осмак отказа да ми помогне.
Доста време отне, докато се разберем с клиента.
Накрая отидохме при Шефката и с помощта на Директорката насочихме клиента към друга институция, която може и да му помогне.
Аман от "такива" колеги!
Повече няма да искам помощ от Осмак.
Като ми трябва съвет ще ходя при Шефката - ясно е, че от друг на моя етаж помощ няма да получа.
В събота платих телефона и Интернет-а.
След това купих лекарствата на баща ми.
Накрая купих и храна.
Вечерта като се прибрах бях доста уморен.
В неделя се избръснах и изкъпах.
Отново се постарах да си легна рано-рано!
В понеделник колежката Цербер я нямаше, защото беше в болнични - беше приятно и спокойно без нея.
Свърших малко работа ...
Във вторник се върна и лудницата започна отново.
Едва я изтърпях.
За сметка на това имах усилена чревна дейност.
Цял ден ходих до тоалетната.
Голям кеф, а, любима?
През този ден не свърших нищо - обслужих само пет човека.
В сряда Цербер откачи и започна истерично да учи за изпита, на който смята да се яви.
Едва я изтърпях.
В четвъртък се опитах да се концентрирам върху работата си, но не ми беше добре и побързах да се прибера в нас.
А Цербер ми каза, че съм най-твърдоглавия колега, който е имала.
Аз й казах, че не съм твърдоглав, а просто не се оставям да ме командват.
Тя злобя през остатъка от деня.
В петък ми беше много гадно на корема, имах болки и ми се виеше свят, а обслужих една даля народ.
Едва изтърпях да мине деня и да се прибера в нас.
Оказа се, че съм прекалил с яденето на люти храни.
В събота пазарувах.
А БТК ми спряха Интернет-а.
Големи лайнари.
В неделя се избръснах и изкъпах и за съжаление си легнах късно.
Официално прекръстих Бонбонка на Нагаждачката - тя обича да се нагажда към колегите, само и само да им се хареса.
Така че, любима, помни, че Бонбонката и Нагаждачката са едно и също лице!
В понеделник, 25.11.2013 г., гледах да си свърша малкото работа качествено - така или иначе имам много "работливи" колеги, оставих ги да се оправят както могат с клиентопотока.
Преди обед в първия ден от седмицата регистрирах четирима човека, а Цербер не можа да регистрира никого и ми завидя за моите регистрации.
Започна да мрънка и да изисква от мен аз да й намеря някого за регистрация.
Е, да, ама точно в този момент нямаше клиенти за регистрация.
По едно време при мен дойде едно момче, което аз бях регистрирал преди време да ме пита за информация, която в петък Цербер ни съобщи, но аз не си записах, защото имах клиент.
Като видя момчето започна да натяква с крясъци защо не съм си записал информацията, която тя толкова много искала да ми каже.
Направо си потънах в земята от срам.
Така ме изложи, че се почувствах като някакъв малоумен идиот.
Освен това тръгна да ми се меси как точно да обслужвам клиента си - дали да му давам насочващо писмо, къде да го пратя, какво да му кажа, направо се нахвърли отгоре ми с думи.
Когато при нея има човек не дава да си говорим с него, защото е "нейн" клиент.
А когато при мен има някой, тя идва да ми казва как точно да го обслужвам.
Е, това вече ме вбеси!
Не млъква по цял ден, мрънка с часове за щяло и нещяло, крещи, когато има клиенти, а иска да й пазим тишина, когато тя работи, опитва се да ме командва, да се налага над мен, все едно съм й слуга, на всичкото отгоре е и некадърна, а се мисли за нещо, когато всъщност е едно голямо нищо.
Казах й, че е луда - напълно и тотално луда!
Тя се обиди, а на мен хич не ми пука.
Тя си заслужава всичките обиди на света.
Не е нормално да се държиш по този начин.
Не е колегиално.
Не е човешко да тормозиш околните.
И само напълно луд човек би се държал така при положение, че другите около него не одобряват поведението му!
И ако си мисли, че ще я търпя ... дълбоко се лъже.
Искала да става държавен служител.
Тя е толкова неадекватна, че не заслужава да стъпва в администрация, какво остава да работи в такава.
Най-лошото е, че тя не е единствената в тази администрация.
Тя е една от многото и това е трагедията на България.
Държавата ни е пълна с луди хора, назначени на ръководни позиции.
И след това се чудим защо вървим назад, а не напред.
Няма накъде друга де да отидем, освен в батака с такива хора.
Жалко за нас, жалко за България.
Жалко и за мен, че ми се налага да търпя подобни хора около себе си.
Искам да живея в нормална държава с нормални хора, които се държат човешки едни с други.
А не да търпя тормоза на банда хаховци, които се мислят за елит!
Бахти елита!
Изпитвам гняв.
Дълбок, първичен гняв.
И няма да се успокоя, докато не намеря поне един нормален човек в тази ненормална държава.
Трудна задача си поставям, нали, любима!?!
Направо невъзможна за изпълнение.
До края на деня си мълчах и не говорих нито с Цербер, нито с Командорката, нито с Осмак.
Не е нормално Цербер да се държи по този начин - работил съм с нея в долната стая и там тя не се държеше така.
Не е нормално Командорка и Осмак да си мълчат и да гледат сеири при положение, че се правят на шефове и би трябвало да се намесят.
Шефката преди време ми каза, че не трябва да вземем решение, които не са от моята компетенция.
Би трябвало в средата, в която работя някой друг, по-висшестоящ да налага ред и дисциплина.
И Командорка, и Осмак отказват да поемат отговорност - и за работата, която вършим, и за сработването в екип, и за всичко.
Във вторник, 26.11.2013 г., целият ден си мълчах.
Не ми се говореше нито с Цербер, нито с Командорка, нито с Осмак.
То няма и смисъл да говоря с тях.
Нямаме какво да делим, нямаме какво да обсъждаме.
Трябва просто да изкараме работния ден и да си ходим кой откъдето е.
Във вторник ми се обади една моя клиентка да иска помощ, за да си прекрати регистрацията.
Помогнах й с каквото можах.
Звънна ми и някаква непозната жена да иска информация по телефона.
Казах й да дойде на живо.
Тя се съгласи с мен, но не се представи и след това не дойде на живо.
Така и не разбрах коя беше.
Вечерта се опитах да заредя 10 лева в сим-картите ни, но в магазина на Мтел ми отказаха, защото трябвало да сключим договори.
Писах на Мтел през сайта им, за да ги питам дали трябва да сключваме договори.
В сряда пак си мълчах.
Цербер беше превъзбудена от предстоящия изпит.
От Мтел ми звъннаха и ми казаха, че няма нужда да сключвам никакви договори, а просто трябва да си заредя парите в сим-картите.
В четвъртък имаше пълно и тотално спокойствие в стаята.
Тишината беше дар от Бога!
Цербер беше на изпита и си починах от нея и крясъците й.
За съжаление на този ден, 28.11.2013 г., спрях да правя упражнения.
Омръзнаха ми!
В петък звуковия тормоз беше непоносим, но все пак го изтърпях някак си.
Цербер разказваше как е минал изпита.
Аз си направих отчетите за месец ноември и приключих всичката работа, която имах.
Успях даже да прекратя регистрацията на една клиентка, които не можеше да дойде лично в Администрацията.
Затова аз отидох при нея и заедно попълнихме всички документи, тя ми се подписа навсякъде и това беше всичко.
Върнах се обратно на работа и приключих случая.
Освен това отказах на секретарката на Директорката да плащам за Коледния купон, на който ще ходят всички - без мен обаче.
Първо нямах 20 лева.
И второ, не ми се ходеше.
Трето, незнайно защо колегите адски много искаха да отида на купона.
Като се има предвид, че не съм им любимец за какво съм им да им развалям веселбата.
Освен това няма да сме сами в ресторанта - с нас ще бъдат и служителите на ВИК.
Супер, а, любима!?!
Отказах естествено.
Няма работа на място където ще има алкохол и леки жени.
Ако ме разбираш какво искам да кажа, любима!
Защото аз не пия и по жени не ходя ... те ходят по мен.
Имам чувството, че искат да отида на купона или за да ме напият/дрогират и да се изложа публично - т.е. да ми лъсне добре прикритата простотия., или за да ме сватосват с някоя женена/разведена жена или престаряла мома.
И двата варианта не ме устройват!
В събота и неделя мотах крачоли и си почивах от тежката седмица.
В неделя, 01.12.2013 г., се избръснах, подстригах и изкъпах.
Легнах си късно и в понеделник, 02.12.2013 г., станах рано.
В понеделник колежката Цербер беше особено дразнеща.
Нямам си и идея защо се държи така!?!
Подадох си документите за шестте дни платен отпуск за 2013 г.
Датите, които си избрах са 14, 21, 27 и 30 декември и 2 и 3 януари.
Колежката цербер каза, че не мога да си слагам дати за почивка през януари, след като отпуската е от 2013 година.
Така й казали от Бургас.
Аз се усъмних в думите й и реших да направя проверка по-нататък през седмицата.
За първия ден от седмицата обслужих 15-20 човека, което беше много приятно.
Във вторник също обслужих около 20 човека и денят мина почти неусетно.
В сряда също обслужих две дузини народ.
Общо взето и клиентите са доволни от мен.
В този ден колегата Началник ме пита какво станало с моя декодер.
Казах му, че все още си е в къщи, непродаден.
Тук се включи пазача Адаш, който поиска да ми купи приемника за 25 лева.
Обаче началник предложи да ми даде стария си принтер и малко пари.
Отказах му офертата и поисках само пари и той се съгласи.
Пазача Адаш се ядоса и се разсърди, че не му подадох декодера.
В четвъртък отивайки на работа пазача Адаш пак поиска да купи приемника, но аз не му го дадох.
По-късно същия ден колегата ми даде 30 лева за устройството.
Аз останах много доволен, но пазача се нацупи и повече не пожела да ми говори.
Голям праз!
С парите реших да си купя нов телефон - само ще добавя 20-30 лева и готово!
В предпоследния ден на седмицата реших да пиша писмо на Шефката на проекта в Бургас, за да я питам дали датите ми за отпуската са подходящи.
Тя ми звънна на джиесема и каза, че няма никакъв проблем.
Колежката цербер пак дрънка глупости - нейната работа става: "Царя дава, пъдаря не дава!".
За съжаление в четвъртък при мен минаха само 5 човека.
В петък, 06.12.2013 г., при мен дойде един клиент, който беше болен от хепатит B.
След него ходих да си мия ръцете със сапун.
След това проверих къде в моя град мога да се тествам за хепатит.
Оказа се, че в болницата има кабинет, където мога безплатно да се тествам за хепатит C.
За другите хепатити трябва да си платя.
Ваксината за хепатит A и B струва 60 лева едната доза, а трябва да се направят три дози, което ме отказа да се ваксинирам, въпреки че имам нужда.
В обедната почивка ходих до болницата, за да се тествам за хепатит C, ама ми казах да дойда в понеделник около 07:00-07:30, сутринта - тогава сестрата щяла да е там и да ме обслужи, в петък вече си била тръгнала.
И в петък през моето бюро минаха само пет човека.
Последните два дни от седмицата колегите не ми позволиха да свърша никаква работа.
И да искам не мога да свърша нещо, при положение, че щом някой влезе в стаята Цербер, Командорка или Осмак го викат при себе си.
Аз съм в дъното в ъгъла и никой не може да стигне до мен.
Сутринта срещнах във фоайето една бивша съученичка и я извиках да я регистрирам, а Командорка с цялата си наглост ми я открадна и хич не й пукна.
Накрая на седмицата уволниха Директорката на Администрацията.
Слава Богу, аз вече си бях тръгнал от работа и нямаше как колегите да ме тормозят на тази тема.
Събота и неделя успях да кача всички клипове, които се бяха натрупали през последните 3-4 седмици.
В неделя си легнах късно и на сутринта в понеделник, 09.12.2013 г., едва се събудих за работа.
Още от петък подозирах, че в понеделник ще ме тормозят заради уволнението на Директорката и се оказах прав.
Цял ден ме разпитваха какво знам по случая.
Все едно аз и Директорката сме свързани по някакъв начин.
Лудница!
Понеже не знаех какво да им кажа нищо не им и отговорих на малоумните въпроси!
Сутринта като се събудих в 07:30 така ми се спеше, че две не виждах.
В 07:50 ми звънна телефона.
Обаждаше се една клиентка, която не можеше да дойде за подпис и ме молеше да не я прекратяваме, а да дойде във вторник.
Аз й записах ЕГН-то, за да й намеря по-лесно досието.
Като отидох на работа отидох при колежките и ги предупредих за случая, те се съгласиха да не я прекратяват.
През деня регистрирах една много красива бесарабска българка.
Ама направо сладкиш!
За съжаление беше обвързана.
Естествено дадох й номера на телефона си, ако има нужда от помощ да се обажда.
В първия ден на седмицата си дадох номера на телефона на цели четири клиентки.
Много съм доволен от себе си.
В понеделник стана ясно, че на конкурса за държавен служител победител е Нагаждачка(бившата Бонбонка).
Ха-ха-ха!
Знаех си, че тя ще е победител.
Един ден може и Директор да стане.
Това момиче има голямо бъдеще с това нагаждане и манипулируемост.
Браво, браво, така се прави!
На държавната администрация са нужни точно такива хора - които да нямат собствено мнение и като ветропоказател да се завъртат спрямо вятъра.
Да живее!
Пожелавам на Нагаждачка да се пенсионира в тази Администрация.
И децата й да работят тука.
И внуците й.
И правнуците й.
Нагаждаческа Администрация!
Колегата Новак, когото назначиха по нашия проект също е пълен некадърник.
Измислих му прякор - колегата Поп.
Защото е учил богословие и така му викат клиентите цигани - Попе.
Нищо не върши по цял ден, от компютри не разбира, нищо не знае, за нищо не може да говори, само си джитка във Фейсбук и си говори с приятелите си по телефона.
Изобщо го е ударил на тотална почивка.
100 % съм сигурен, че и той като Нагаждачка ще стане държавен служител - такива хора са нужни на държавата, за да се движи тя ... назад!
На края на работния ден колежката, при която се подписвах, докато бях регистриран в Администрацията ми предложи замина за Германия, за да уча немски и да работя там.
Аз й отказах с обяснението, че няма как да оставя родителите си тук сами.
Тя би трябвало много добре да го знае това ...
Във вторник сутринта бях неприятно изненадан - навън беше навалял сняг.
Като отивах на работа снега вече се стапяше, ама духаше адски студен вятър.
Гадно време!
Жената, която чаках от понеделник дойде и аз я обслужих.
Доволен съм, че приключих този случай!
Във втория ден на седмицата регистрирах двама и подписах десетина човека.
Другата работа я свършиха Осмак и Цербер.
Командорка я нямаше цялата седмица, защото детето й уж било болно.
Вярвам й - отсъствието й няма нищо общо с уволнението на Директорката в София и евентуалните трусове в Администрацията.
Хората си пазят работата ... на всяка цена!
Нагаждачка обикаляше целия ден насам-натам и си въртеше опашката гордо, че е станала държавен служител.
Това издразни много Цербер.
Най-накрая и на моето бюро седна една работодателка.
Аз обаче не знаех какво да я правя и си поговорихме по човешки с нея.
Обаче това подразни Цербер и тя я извика при себе си.
След като не можа и тя да я обслужи като хората я прати при Осмак, който довърши започнатия от мен разговор.
Накрая Осмак предложи на работодателката да си комуникира с него или с колегата Шефче.
Това вбеси Цербер.
Осмак я пропусна и това беше повод за един ведър и шумен скандал пред клиентите.
Ха-ха-ха!
Цербер твърдеше, че Осмак е пропуснал да спомене Клюкарка, но всъщност я беше яд, че Осмак пропусна нея като евентуален администратор, с който работодателката да си комуникира.
На моето бюро по цял ден звучи БГ радио.
А колежката Цербер откача като чуе музика.
Иска тишина.
А аз искам шум и хаос!
Да живее анархията!
В сряда Цербер се скара с колегата Шефче.
Покрещяха си малко и накрая и двамата се успокоиха.
Не беше приятна гледка и не ми се слушаше простотия, но нямах друг избор.
Колежката Командорка имаше рожден ден и й се обадихме по телефона, за да й честитим.
Тя остана много доволна.
В четвъртък регистрирах само трима човека.
За сметка на това успях да почистя компютъра на колежката Командорка от вируси.
Но докато го правех колежката Цербер отиде при системния администратор да ме докладва, че си позволявам да пипам чуждия компютър и да му правя кой знае какво.
Компютърджията нищо не ми каза за това тежко провинение.
Един час преди края на работния ден отидох да си купя крем "Здраве" от близката аптека.
Колежката Цербер отиде при Шефката да ме докладва, че напускам работното си място без да дам обяснение на никого.
Шефката нищо не ми каза за тежкото ми престъпление.
Накрая на деня дойде Нагаждачка(бившата Бонбонка) да се оплаква, че след като е станала държавен служител ще й вземат хубавия компютър, който й дадоха по нашия проект.
А на мен хич не ми пука за нейните терзания.
Вечерта като се прибрах в нас най-накрая успях да заснема клипа за паролите, който отдавна исках да направя.
Много съм доволен.
В петък, 13.12.2013 г., пак регистрирах трима човека.
Цяла седмица чаках да си получа заплатата и до края на седмицата не я получих.
Затова в обедната почивка изтеглих 190 лева, спестени от старите заплати и с тях платих тока и водата, както и здравните вноски за месец декември на майка ми.
След това се върнах на работата, където през остатъка на деня слушах кудкудякането на колежката Цербер.
След обяд колегите от съседната стая ме накараха да свърша тяхната работа и аз започнах да мърморя пред колегата Осмак.
След един час колежката от съседната стая дойде да се обясняваме, защо точно ме е накарала да върша нейната работа.
Явно Осмак е клюкарка.
Друг път нищо няма да му казвам.
Мъж-клюкарка е по-лошо дори и от жена-курва.
Вечерта като се прибрах в нас установих, че монитора ми се е повредил.
Настройката на режима на работа на монитора се включваше и изключваше, когато си иска.
И както си работех режима на работа внезапно започна да се сменя - Standart, sRGB, Photo, Dynamics, Movie и отново.
В събота беше работен ден, но аз си бях пуснал един ден платен отпуск и се наспах като хората.
Като станах, някъде по обяд, се нахраних и след това отидох до Търговията да купя перилни препарати.
След това отидох до аптеката да купя лекарствата на баща ми и до Билата за хранителни продукти.
Два пъти ходих и до Пени Маркет.
Накрая отидох и до Кауфланд.
Вечерта избръснах баща ми, навечерях се, седнах на компютъра и повече нямах сили да мръдна.
Този ден не забелязах да имам някакви проблеми с монитора.
В неделя още с включването на компютъра монитора взе сам да си сменя режима.
Избръснах се и се изкъпах много късно и си легнах в 02:00 часа.
В понеделник станах в 07:30 и отидох на работа.
Казаха ми, че трябва да си избера датите за отпуската през 2014 година.
Избрах си от 17 април до 18 май включително и от 20 септември до 28 септември включително.
Отпуската ми е 21 дни, но с почивните става 41 дни.
Ура-а-а-!
Почивка!
В обедната почивка платих домашния телефон, ходих си до нас, защото имах стомашно-чревни проблеми, купих тоалетна хартия, върнах си книгите на библиотеката и се върнах пак на работа.
След обяд, въпреки че е в отпуска дойде Цербер да си довърши работата от предишната седмица.
След работа отидох пак до библиотеката и си взех книги.
За съжаление в понеделник не си получих заплатата.
Във вторник най-накрая си получих заплатата и в обедната почивка отидох до нас, разглобих монитора и го занесох на техник.
Казаха, че ще се опитат да го оправят.
След работа отидох да купя молив за очи за майка ми, след това изтеглих пари от картата, на банкомата срещнах Цербер и се прибрах в нас.
Взех и втората раница и отидох да напазарувам малко продукти.
Напълних четири раници с храна и на два курса ги донесох до нас.
Като се прибирах срещнах Цербер, но не си говорих с нея.
Като се върнах в нас се оказа, че на хладилника му е изгоряла лампичката.
След това се навечерях и си легнах да спя.
На сутринта в сряда се събудих още в 07:00 часа.
Станах, наядох се и отидох на работа навреме, защото исках да поработя малко на компютър.
В 09:15 часа получих смс от техниците, че монитора ми е готов.
В обедната почивка две фасунги и ги занесох в нас.
През деня направих анкетна карта за проучване на общественото мнение за възстановяването на оригиналния вид и предназначение на Минералната баня, но няма да анкетирам никого.
Няма смисъл - така или иначе не е моя работа да правя такива проучвания.
Като цяло през този ден не обслужих много хора.
Но не защото ме нямаше на работното ми място, а защото никой не искаше да сяда при мен.
Колежката Командорка привикваше всички клиенти при себе си.
Добре поне, че Цербер я нямаше на работа.
За сметка на това аз обикалях по коридорите и си търсех клиенти, които виках да дойдат при мен.
А една от редовните ми клиентки ми даде визитка и ми каза да отида в един магазин, където имало готина продавачка и ако съм ерген да й се свалям.
Не разбирам защо ми предлага продавачката след като самата тя има готина дъщеря - защо не ме запознае с дъщеря си, а ми пробутва някакво друго момиче.
Не, че бих тръгнал да се свалям на напълно непозната.
Най-накрая си получих резултатите от медицинското изследване с биорезонанс, което ми направиха в началото на ноември.
В изследването се казва, че съм дебел - това аз и без това си го знам.
След работа отидох и си прибрах монитора, след това купих лампичка за хладилника и се прибрах в къщи.
Сглобих си монитора и о, чудо - той проработи.
Сложих лампичката на хладилника и о, боже - тя светна!
В четвъртък точно преди обедната почивка на стълбите срещнах една бивша моя клиентка.
Тя е много красива, по моите критерии.
Поговорихме си малко и тя си замина.
През последните няколко седмици я срещах всеки ден отивайки на работа или разхождайки се из града.
Десет минути след като тя си тръгна аз се сетих, че мога да я поканя да излезем заедно на среща.
Обаче тя вече си беше тръгнала и момента, в който можеш да я попитам директно лице в лице беше минал.
Затова се облякох ксерокопирах медицинските си изследвания, занесох ги в нас, обядвах, починах си малко и се върнах обратно на работа.
След обяд се сетих какъв е номера на телефона на момичето и реших да й звънна и да я попитам дали не иска да дойде с мен, когато отида да си купувам нов телефон.
Това ми се стори идеален повод хем да я поканя на среща, хем да не изглеждам като долен, нагъл навлек.
Обадих й се, представих се, разпознахме се, предложих й да дойде с мен на пазаруване на телефон:
"Ще ходя да си купувам нов телефон, искаш ли да дойдеш с мен?"
"Не, заета съм!" - отговори тя и ми затвори.
Направо се втрещих.
Стана ми кофти.
Пак се отказва, ама не така все едно я преследвам.
Почувствах се неудобно - като навлек.
За секунди вдигнах температура от 40 градуса Целзий.
Познавам тялото си, знам колко ми е температурата във всеки един момент.
Доповръща ми се.
От години не съм се чувствал толкова глупав, нелеп, засрамен, мухльо.
Както и да е!
В петък се оказа, че имам нова колежка, която работи в другия отдел - познавам я, защото съм я регистрирал, нея и приятелката й.
Наричам я Британката, защото е ходила във Великобритания.
След фиаското вчерашния ден обаче дори и не искам да си помисля да й се свалям, дори и да е необвързана.
В този последен за мен работен ден за тази година си направих отчетите и приключих с всичко още преди обед.
В обедната почивка отидох при личната си лекарка да й занеса резултатите от изследванията си.
А след обяд си почивах и чаках да дойде края на работния ден.
Нямах търпение да си отида в нас най-накрая и 16 дни само да си гледам кефа!
По едно време при мен дойде един клиент за регистрация.
Беше леко пиян.
Накрая ми пожела да се оженя за някоя БЪЛГАРКА!
Подчерта го, за да се сбъдне.
Аз му пожелах весели празници с намек да се изнася по-бързичко!
Вечерта на тръгване от работа видях, че и Британката си тръгва и скорострелно се изнесох заедно с нея.
Минахме заедно по централната улица и си говорихме.
"Голям праз" ще кажеш, любима, но все пак след фиаското от четвъртък това си беше едно приятно разнообразие.
Тя е мило момиче, но не мисля, че от този храст ще излезе някакъв заек.
Най-много ако си има приятел да си изям боя защо се мотам около нея.
Всъщност аз мисля, че Британката си има партньор, но не е мъж, а една нейна приятелка.
Не твърдя, че е лесбийка, но имам такова усещане.
Сигурно е плод на параноята ми!
В събота, 21. 12. 2013 г., най-накрая си купих нов телефон.
Новият ми телефон е Нокиа 106.
Оказа се, че в комплекта на новия ми телефон липсват слушалки и ще трябва да си ги поръчам от Индия за 799 рупии.
Ако не успея да с сдобия с оригинални слушалки винаги мога да си купя едни обикновени слушалки-тапи и да си слушам радио с тях.
Освен това добавих номерата на родителите ми в "Семейство и приятели".
Получих картичка за Коледа и Нова година от Анонимницата.
Голям кеф!
Аз също й пратих картичка, като излагацията ми беше пълна.
В пощата половин час писах като малоумен, а хората ме гледаха все едно съм Паисий Хилендарски.
Написах на Анонимницата следното:
"Анонимнице, пожелавам на теб, семейството ти и приятелите ти да сте живи и здрави през цялата 2014 г.
Нека през новата година всичките ти желания да се сбъднат в троен размер, а живота ти да се подреди по най-правилния начин.
Дано вкусните храни на тази картичка бъдат твоя реална трапеза и в делник, и в празник.
Нека късметът и щастието да те преследват през цялата година и колкото и да се опитваш да не можеш да се отървеш от тях!
С добри мисли и искрено сърце ти желая всичко това!
biggeorge, 21.12.2013 г., Моя град"
Накрая попълних правилно адресите(надявам се! ), отидох при пощальонката и й казах:
"Тая марка как да я залепя?"
Тя ми се ухили и ми даде едно тампонче да намокря марката.
След това ми вика: "Пуснете плика в кутията!", а аз: "А как да залепя плика?!?" и й показвам, че е отворен.
Тя пак ми даде тампончето, аз го намокрих и залепих.
Тогава тя ми отпрати с думите: "Хайде, готов сте!", а аз й отговорих: "В коя кутия да го пусна?".
Жената едва не падна на земята!
Каза ми: "В кутията с надпис "За страната", там пуснете плика!".
Аз отидох до кутията и прешепнах на плика: "Чао, чао, много поздрави на Анонимницата!", а хората около мен взеха да се дърпат, защото не бяха сигурни дали лудостта ми няма да премине в агресивна фаза.
В този ден ходих да пазарувам от Кауфланд, където беше фрашкано с народ и след това си направихме бисквитена торта и мусака.
Кльопачка-кльопачка-кльопачка!
И понеже 21 декември е последният ден на късното лято реших най-накрая да ти пратя писмото си до теб.
До скоро, любима!
23.09.2013 г. - 21.12.2013 г.
Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!
Спуках се от работа, защото колежката Клюкарка не искаше да работи.
Има проблем със сина си и си го изкарва на всички.
В среда, 02.10.2013 г., обслужих седемдесет човека.
Направо ми се взе акъла.
Колежката пак не й се работеше.
След обяд изключиха системата и не можах да си въведа информацията за обслужените хора.
Останах след края на работния ден и около 18:00 часа системата дойде.
За половин час въведох всичко и ... системата пак спря.
А колежката колкото и малко работа да свърши за този ден не успя да въведе нищо.
Голям кеф, а!
В четвъртък на работата не успя да дойде Директорката от София.
Всички посраха кълки от страх, но тя така и не се появи.
Колежката Клюкарка даже си беше облякла най-новите дрехи, ама височайшото посещение ни се размина.
На мен не знам защо, но ми беше много спокойно.
Дори и Господ да беше слязъл на Земята пак нямаше да ми пукне.
Същият ден колежката Клюкарка успя да разплаче едно момиче.
Много кофти ми стана.
Момичето си тръгна насред регистрацията.
Аз казах на колежката да не притиска психически момичето,а тя се ядоса.
Не я била притискала ... да, бе, да, а аз съм краля на Англия!
В петък колежката не дойде на работа - явно пак беше болна или пък симулираше за отмъщение, че й направих забележка за работата й.
При мен изпратиха колежката Цербер да ми помага с работата.
Възползвах се от отсъствието й и звъннах по телефона на момичето.
Помолих я да дойде и да си прекрати регистрацията по желание.
Тя се съгласи и след обяд дойде сама.
Казах й, че може отново да регистрира във всеки един момент, когато пожелае.
Тя остана много доволна.
И аз бях доволен, че реших един изкуствено създаден проблем.
В събота качих всички клипове, които имах за качване.
В неделя отидох да бера шипка и забравих да си взема телефона.
Нашите си изкараха акъла.
Върнах се, оставих шипката и отново излязох - да пазарувам от "Кауфланд"-а.
Накупих бая неща!
След това се прибрах в нас, избръснах се, изкъпах се, и си легнах около полунощ, което си беше рекорд за ранно лягане за мен.
В понеделник, 07.10.2013 г., пак ми беше трудно да стана за работа.
Е, станах, ама с доста усилия!
В първият ден от седмицата в стаята работихме само аз и колегата Началник.
Във вторник при нас се нанесе и колегата Шефче.
В сряда при нас цъфна и колегата Набожен.
За съжаление в този иначе толкова хубав ден чорапа на левия ми крак ми убиваше и като се прибрах в нас ми идеше да вия от болка.
На другият ден едва ходех.
В четвъртък и петък крака ме болеше ужасяващо, но някак си оцелях.
В четвъртък си направих снимка за Зелена карта.
В петък, 11.10.2013 г., ми казаха, че е време да се качвам горе.
А охраната ми предложи да правя секс с проститутка.
Но не с каква да е проститутка, а с евтина, защото съм беден и не мога да си позволя някоя елитна, скъпо платена жрица на любовта.
Отказах му предложението, а той не остана доволен.
В петък най-накрая си получих заплатата.
В събота платих сметките, купих лекарствата на баща ми и пазарувах.
В неделя си подадох документите за Зелената карта, избръснах се, изкъпах се и си легнах толкова късно, че нямаше смисъл да спя.
В понеделник, 14.10.2013 г, едва станах за работа!
Мразя понеделниците!
В понеделник не се качих горе в новата стая, защото колегата Началник беше излязъл в болнични за една седмица.
В този ден работих с колежката Клюкарка и колегата Набожен.
Кошмар!
И двамата не искаха да работят.
Колежката и колегата не искаха да подписват и регистрират хора.
Обслужих толкова много хора, че не успях да изляза в обедна почивка.
Най-шантавото беше, че една от моите клиентки дойде и ми поиска телефона пред всички.
След нея и друга клиентка ми поиска телефона публично.
Колегата и колежката ме гледаха осъдително и с омраза.
Направо си потънах в земята от срам - защо ли и аз не знам!
Дадох си телефона, разбира се!
Всъщност в този ден си дадох телефона на дузина хора.
Ама няма нищо лошо в това.
А ония двамата ме анатемосаха все едно съм убил десет малки негърчета!
Освен това колегата Набожен не харесва музиката на БГ радио и едновременно с мен пуска негови набожни песни.
Страшна работа!
не стига, че върша цялата работа ами и трябва да търпя лудостта на колегите си!
Вечерта платих здравните и си върнах книгите в библиотеката.
Взех си нови книги - много яки!
След това се прибрах в нас и се натъпках като морско свинче!
Бях толкова гладен, защото нищо не бях ял цял ден.
След вечеря си заших дънките, защото през деня установих, че са скъсани точно на дупето ми.
Свърших си работата и си легнах да пя - отново след полунощ.
Във вторник едва се събудих!
През този ден се замислих за нещо.
Ясно е, че колежката Цербер ме харесва.
Какво ще стане ако за целия ми живот тя е единствената, която иска да има нещо общо с мен?
Сега аз не я харесвам и не искам да съм с нея, но ако тя е единствения ми шанс да имам съпруга и деца не е ли най-логично да се хвана с нея?
Алтернативата е да остана сам за цял живот.
Откъде да знам дали някоя някога ще ме поиска.
Това най-вероятно никога няма да се случи.
Ти какво мислиш, любима?
Днес колежката Клюкарка каза, че иска и тя да се качи горе в осма стая.
Бахти простотията!
Аз гледам да се отърва от нея, тя иска да идва при мен.
Имам чувството, че ме преследва!
Ако наистина се кача горе и тя дойде при мен значи е преследвачка, но истинска, а не измислена!
В сряда, 16.10.2013 г., изобщо не слушах радио.
Колегата Набожен ми пречи да си слушам музика.
Като пусна БГ радио и пуска набожни или цигански песни и ги надува до дупка.
Бахти лудака!
И аз спрях радиото.
Щом го спрях и той си спря музиката.
Между другото колегата Набожен и колежката Клюкарка показват такова разбирателство все едно са излезли от една и съща вагина и са сукали от една гърда.
Бахти (из)мамата!
Те се мразят и в червата, ама хайде, правя се, че им вярвам!
Във вторник отидох горе и свързах кутията на новия ми компютър с клавиатурата и мишката.
Това беше причината, която накара Клюкарка да иска да се качва горе.
Иска да продължим да работим заедно.
Това си е класическо преследване с неясно дефинирана цел, а това изобщо не ми е приятно!
В сряда реших да си тръгна в 16:59 и колегата Шефче ми направи забележка, че си тръгвам твърде рано.
В четвъртък, 18.10.2013 г., колегата Набожен си тръгна четири часа по-рано.
Странно е, че колегата Шефче не забеляза действията на колегата Набожен, но веднага установи, че си тръгвам с минута по-рано.
Като се има предвид факта, че обедната ми почивка е десет минути вместо трийсет една минута по-ранно тръгване не е проблем, нали, любима?.
След като Набожен си отиде аз си пуснах БГ радио.
А през остатъка от деня Шефче и Клюкарка говориха мръсотии.
А Охраната каза на Шефче, че не искам да се свалям на никоя - аз му казах, че не се свалям на обвързани жени, защото това ще ми създаде излишни проблеми, от които нямам нужда.
Дърт откачалник!
В петък охраната доведе братовчедка си, която е родена през 1961 година, за да ме сватосва с нея.
Слава Богу, поне жената имаше малко разум в главата си и сама се отказа от тази безумна идея.
Направихме и съвещание и Шефката каза, че най-накрая в понеделник се качвам горе.
Разгеле!
В събота и неделя пазарувах като за световно.
Естествено в неделя си легнах да спя в два след полунощ.
В понеделник, 21.10.2013 г., сутринта се чувствах като пребито куче.
Прекрасно усещане, което аз обожавам!
Събрах си нещата и се качих горе.
Веднага Цербер започна да ме стресира.
Това да направя, онова да не правя.
Казах й само едно изречение, което предизвика Третата световна война:
"Стига си ме юркала, мама му стара!".
Оная се ядоса, че псувам умрялата й от рак майка.
Моментално й се извиних, ама тя не млъкна до обяд.
А аз си мълчах, защото нямам какво да кажа, когато някой дрънка простотии.
Айнщайн е прав - Вселената и глупостта са безкрайни, но за Вселената и двамата не сме много сигурни!
Регистрирах само трима клиенти, един, от които беше моя съученичка от 6, 7 и 8 клас.
Подписах само 5 човека.
За деня обслужих по-малко от 10 души.
Ако тази липса на клиенти продължи твърде дълго накрая аз ще изляза некадърният администратор, който е излишното колелце в системата.
Понеделник беше един слаб ден!
За малко да заспя на бюрото си.
Реших във вторник да отида облечен само с фланелка, без дебела блуза, защото жегата в горната стая е убийствена.
По едно време ходих да си измия лицето на чешмата в тоалетната, защото усетих как главата ми завира под преките лъчи на октомврийското слънце.
А какво ли ще е през лятото?!?
Не ми се мисли!
А компютърът, на който работя е лаптоп, собственост на Набожния.
Компютърджията отказа да ми даде монитор, захранващи кабели и мрежови кабел.
Няма сила на света, която да може да го принуди да ми донесе нужните части, за да си сглобя конфигурацията.
Свързах клавиатурата и мишката, които той ми даде към лаптопа на Набожния и горе-долу започнах да се справям с машинката, но ми е трудно, първо, защото не съм работил с лаптоп и второ, защото ме е страх да не го повредя и след това собственика му да поиска да му го платя.
Вече не мога да закъснявам за работа.
Ако закъснея ония двете клюкарки ще ме издадат на Шефката.
Така де, то и Клюкарката ме издаваше на Шефката, но тук доносничките са две, а и кабинета на Шефката е на 5 метра.
Няма как тихомълком да се промъкна в стаята си със закъснение и да започна работа без никой да ме усети.
Ако го направя цялата Администрация ще разбере.
Тръгнах си точно в 17:00 часа.
Нямах търпение да избягам от работата.
И в крайна сметка и аз ще се превърна в бюрократ.
Ще ходя и ще си тръгвам навреме от работа, която мразя, няма да правя нищо по цял ден, ще редя пасианси на компютъра си, ще вземам незаслужено заплата ... единствено няма да тормозя клиентите, но това ще го вършат колегите в моята стая.
Дано поне някой терористи-камикадзе да дойде да се взриви на бюрото ми, за да мога да разнообразя малко деня си.
А иначе ти как си?
Как минава един твой ден, любима?
Във вторник денят не беше по-различен от понеделника.
Цербер мрънкаше през всичките 8 часа работен ден.
Добре, че не ми е в къщата.
По-добре сам, отколкото с нея.
Осъзнах и защо мъжете изневеряват - защото свръх контрола от страна на жените води до крайности като изневерите.
Изневярата е отмъщението на подтиснатите мъже.
Луда работа!
Във вторник имаше обучение как да работим с агресивни клиенти.
По нареждане на директорката горе в залата се качиха всички държавни служители плюс Бонбонка.
Аз, Набожния, Шефчето, колежките Цербер и Секси тяло не се качихме.
Любима само искам да уточня, че аз, Цербер и Секси тяло сме администратори, Набожен е ромски администратор, а Шефче е информатор.
Явно ние тримата нямаме бъдеще в тази администрация и затова нямаме нужда от обучение как да работим с агресивни клиенти.
Но за сметка на това Бонбонка е човека!
Интересно, много интересно!
Дреме ми за обучението или за това, че върших работата на колегите.
Дразни ме двойният стандарт, който ми прилагат!
На 22.10.2013 г., сряда, най-накрая получих отговор от Народното събрание.
Хип-хип-ура!
Сега остава и да приемат предложението за задължително гласуване на изборите и готово!
Между другото циганите нямат нужда от специален ромски администратор.
Както стана ясно покрай мен всеки може да ги обслужва.
Самите те не изпитват уважение към Набожния, по-скоро го презират, защото той нищо не прави за циганите, държи се гадно с тях, като с животни.
Назначили са Набожния, защото е връзкар.
Преди е бил в Общината и там са се отървали от него, сега се е вклинил в Администрацията и няма отърване от него.
Никаква работа не върши, само се кара на хората и ги тормози на цигански.
Не регистрира, не възстановява и много рядко прекратява.
Само подписва хората, но по десетина души на ден.
А само днес аз подписах 30 човека и регистрирах двама.
Голям кеф, а?
Всъщност аз не съм държавен служител, заплатата ми идва от ЕС по ОП РЧР(оперативна програма развитие на човешките ресурси).
Като приключи програмата през 2014 година ще ме уволнят и няма да назначат мен, некадърника, повторно на такава отговорна длъжност.
Вероятно през 2014 г. ще се проведе конкурс за държавен служител на позицията "младши специалист".
Предполагам, че ще го спечели Бонбонка.
Аз на конкурс няма да се явявам, защото не искам да ставам държавен служител и не искам цял живот да остана в тази Администрация.
А колегите не са агресивни, те са строги, но справедливи и спазват писаните и неписаните правила на Администрацията.
А аз съм недисциплиниран, невъзпитан, груб, агресивен, прост, ограничен, зъл, мързелив(по данни от Клюкарката).
Кой е лошият в случая?!?
Май аз!
Не се отчита фактът, че моите клиенти за подпис седят по 2-3-5 минути при мен, а при регистрация по 15-20-30 минути.
А докато аз подписвам с ум и разум колегите се гаврят с клиентите.
За съжаление няма друга работа за мен в този град.
Когато напусна сегашната си работа колегите ми така ще ме оплюят пред работодателите, че повече нормална работа няма да мога да си намеря.
Където и да ида ще се гаврят с мен.
И разбира се аз сам съм си виновен, защото не трябваше да започвам работа точно в Администрацията.
Нямаше ли друга работа за мен - не трябваше да се тикам в най-връзкарското работно място, ама аз реших да си пробвам късмета.
Идиот!
Колегите ми няма да се променят, аз няма да се променя, следователно конфликта е неизбежен.
Т.е. изгонването ми е сигурно!
Да видим какъв ще е начина.
Дано да е мирно и тихо, че не ми се иска да се излагам!
И така в сряда денят се оказа осран тотално.
Както се пее в песента на Годжи - Празна стая: "Жив съм , но не питай как, не питай ...".
С цялата си глупост си позволих да извикам една клиентка да седне при мен.
Тя се беше засилила към Цербер, но аз я извиках,
Стана страхотен скандал - Цербер ми се развика защо й крада клиентите.
Нищо не й отговорих.
След това станах, слязох долу до партера и си намерих една друга клиентка, която да регистрирам.
Качихме се горе, но се оказа, че клиентката е майката на снахата на Цербер.
Тя дойде при мен и взе да ми наднича в документите.
Аз й казах: "Нали току що му направи забележка да не ти крада клиентите, не ми кради клиентката, отивай си на твоето бюро!".
Цербер се ядоса още повече и предложи да си разменим клиентките, като директно взе документите на жената и я извика при себе си.
Разменихме си клиентите, но в един момент Цербер се усети, че обслужва роднина и може да се получи конфликт на интереси.
Искаше пак да си ги разменим, но аз отказах.
В този момент се появи колегата Осмак и попита защо отвън чакат десет човека за подпис, а ние и двамата регистрираме хора.
Цербер се ядоса още повече и изпрати роднината си да пие кафе и започна да подписва и едновременно с това да се кара с мен.
Аз пак си мълчах!
Колегата Осмак й направи забележка да не прави скандали пред клиентите, което още повече я ядоса.
Когато тя излезе от стаята той ми каза да не си каня клиенти с думата "Заповядайте!", а те сами да си решават къде да си седнат.
Цербер се върна и аз изпратих моята клиентка.
Следващият клиент влезе в стаята и аз казах на Осмак: "Е, ся ме е страх да кажа едно Заповядайте!", което пак ядоса Цербер, защото сме я коментирали зад гърба й.
Когато и тя приключи с клиентите си реши да си потърси някой клиент за регистрация както аз направих, но ... нямаше никой!
Злобя до обяд и след това й мина.
След обяд започна да ми прави културни забележки как точно да си върша работата според нейните изисквания.
Нищо не й казах.
Гледах да приключа работния ден и точно в 17:00 ч. се изнесох скорострелно от работата.
В четвъртък бързайки няколко пъти минах зад гърба й, вместо по пътеката пред бюрото й.
Тя ми направи остра забележка да не го правя.
Повече не минах зад нея.
След обяд се опита да ме убеди да минавам зад нея, че няма нищо против и не й преча.
Продължих да си минавам по пътеката пред бюрото й.
Опита се да ме накара насила да мина зад бюрото й, като ме стискаше за врата, но аз отказах.
Тръгнах си от работата точно в 16:59 ч.
Поне в този иначе толкова хубав ден регистрирах няколко красиви момичета, което пак ядоса Цербер.
Извиках си и няколко клиента от долу и от опашките пред другите стаи, за да има какво да правя през деня.
Това подразни колегите.
След обяд като стана горещо в стаята се изнесох и целия следобед се мотах по етажите и по чуждите стаи.
Колегите от новата ми стая казаха, че не ги харесвам и не ми е приятно да стоя заедно с тях, че искам да избягам от тях и затова седя долу, а не, че ми е горещо както аз твърдях.
Как разбраха какво си мисля, не знам!
Сигурно са телепати.
Колегите в старата ми стая искаха да разберат дали ми липсват.
Казах им, че ми липсва хладната стая и бързия компютър.
Те се обидиха, че не ми липсват.
А Бонбонка се държи надменно с мен и не ми говори.
Пълно неглижиране на моята личност!
Аз също няма да й говоря, докато не си промени отношението!
За сметка на това колежките, при които се подписвах, когато бях регистриран ми обясниха как точно да си върша работата по-добре и по-правилно.
От тях научавам много нови неща!
Харесвам ги!
Те са умни и търпеливи с мен, а и водим интелигентни разговори.
Иска ми се да работя с тях или с колежката, с която работих за един месец през август 2013 г.
Мисля си, че с тях работата ще бъде по-спокойна и по-интересна.
В петък Набожен си прибера лаптопа и нямах компютър, на който да работя.
Голям кеф, а?
Аз пак намерих начин да работя на компютър в съседната стая, ама така направиха работата ми трудно осъществима и дори невъзможна.
В последният работен ден на седмицата обслужих един човек, звъннах на друг и си поговорих с коридора с трети.
Това ми беше работата за целя ден.
Все още нямах монитор, но ми дадоха захранващи и мрежов кабел.
Всички тези мизерии стават само и единствено по нечия заповед.
Компютърджията никога не би направил такива спънки, ако някой не му заповяда.
А Шефката и Шефа са в отпуска.
Шефчето е долу в стара ми стая.
На моя етаж няма нито един началник, който да ми оказва контрола, заради който ме качиха горе.
Защо тогава съм горе?!?
Не знам, но надали е за нещо хубаво!
И не съм песимист, а реалист, любима!
В събота и неделя се разболях от грип.
Наложи се да си купя Осцилококцинум.
В почивните дни си лягах все късно и не успях да си отспя.
В понеделник едва станах за работа.
Не стига, че имах грип, а и ми се спеше зверски!
Обслужих четирима човека - две регистрации и два подписа.
Голям кеф!
Цял ден нищо друго не свърших.
Толкова ми беше скучно, че ми се искаше метеорит да ме удари, за да ми стане малко по-интересно.
Поне ми дадоха монитор.
Сега вече си имам пълна конфигурация.
Не, че имам работа за вършене, де!
Ъпдейтвах си компютъра.
Махнах вирусите.
Направих го да работи като швейцарски часовник.
Но мониторът е така завъртян, че всички могат да виждат какво правя на него, докато техните монитори са така поставени, че да не виждам какво правят.
И в последните няколко дни ми държат сметка какво правя на компютъра си.
Наложи се да скастря Цербер да си гледа нейният компютър, а аз да си гледам моя си.
Тя не остана доволна.
Във вторник регистрирах четирима човека.
Това беше всичката работа, която свърших този ден.
Справих се с работата за 1 час.
В останалите седем часа броих мухите в стаята.
В новата стая имам и втора колежка - наричам я Командорката.
Тя е достойна заместничка на Клюкарката.
Тя и Цербер започнаха да ме тормозят още от първия миг, в който стъпих в тяхната стая.
В този ден излезе обява за работа като държавен служител в моята Администрация.
Цербер, Бонбонка и Секси тяло решиха, че ще подават документи и ще се явяват на изпит.
Аз отказах да подавам документи и да се явявам на изпит и всях смут в душите на всички колеги.
Казах им, че не искам да ставам държавен служител, което ги хвърли в оркестъра.
В сряда регистрирах четирима човека и подписах двама.
Голямо щастие, няма що!
Бахти скуката!
Цербер се скара с мен защо заговарям нейните клиенти.
Бонбонка дойде специално в обедната ми почивка, за да ме попита защо не искам да участвам в конкурса.
След като разбра, че не искам да ставам държавен служител ме попита какво ям.
След като й казах,че ям хляб ми се присмя, че откакто съм в новата стая не регистрирам толкова много хора, както преди ... т.е. върша по-малко работа от нея.
Преди няколко седмици аз на майтап й казах, че върша повече работа от нея.
Явно тази ми шега е накърнила нейното достойнство!
О, Господи, какъв шок!
Мисля, че на конкурса ще спечели Бонбонка, въпреки че Цербер има огромното желание да стане държавен служител.
В тази иначе толкова хубава сряда осъзнах защо ме качиха в осма стая.
За да ме отделят от клиентите, които обслужвах в първа стая.
Вече обслужвам едва по 3-4 души на ден, защото в новата ми стая не ми дават до клиент да припаря.
Ако поискам да стана държавен служител ще ме натоварят с административна работа и пак няма да работя с клиенти.
Всъщност се опитват да ме превърнат в един бюрократ - и понеже не искам да стана бюрократ доброволно го правят насилствено.
Жалко за тях!
Точно на края на работния ден дойде колежката от съседната стая и ми каза, че не съм си свършил работата докрай.
Преди месец ми се наложи да прекратя регистрацията на една жена.
Не изпълни указанията ми и в крайна сметка наруши правилата.
Попитах всички какво да правя - казаха ми "прекрати я".
Обаче не довърших всичко.
Остана едно нещо, което не знаех как да оправя, а и нямаше кого да попитам.
След две седмици шефовете взеха решение как да се процедира в случай като моя.
Обаче аз вече бях прекратил жената и си мислех, че нищо повече не може да се направи, така че оставих нещата такива каквито са.
И точно в тази среда, половин час преди края на работния ден стана ясно, че не съм си свършил докрай работата.
Колежката Командорка, която уж е много компетентна не знаеше какво да направи.
Даде ми толкова нелеп съвет, но с крясъци, че ако я бях послушал щеше да ми създаде по-голям проблем.
Не я послушах, а взех да й се обяснявам какво всъщност се е случило, но нея не я интересуваше, просто искаше да изпълня заповедта й.
За мой късмет в стаята точно в този момент дойде колегата Началник.
Аз му обясних набързо за какво иде реч и той каза какво трябва да се направи.
Оказа се, че в новата ми стая никой не знаеше това, което колегата ми каза.
Отидох при Шефката и двамата направихме това, което колегата Началник каза и проблема лесно беше решен.
И сега как да слушам съветите на колежката Командорка ... е, няма как!
Още повече, че мен достатъчно добре ме обучиха как да си върша работата.
В старата ми стая обслужвах по 50-100 човека на ден!
Никога не съм показвал неуважение към някого - просто отказвам да се подмазвам на псевдо авторитети.
Освен това моето мнение не е едно и също с колектива.
Но аз съм личност, а не овца от стадо.
Имам право на свое мнение.
Имам право да реша на кого да показвам респект и уважение и на кого да не го правя.
Само някои хора заслужават респект и уважение - тези, които показват същото към мен, тези, които не ми забиват ножове в гърба,тези, които са хора, а не зверове към клиентите.
Мога да разказвам с часове, дни, години за нещата, които съм чул и видял в тази администрация.
Лошото е, че много от нещата са толкова гадни, нелепи, налудничави, че никой нормален човек не би ги приел за истина.
На всички места, на които съм бил хората около мен са показвали най-лошото от себе си по отношение на мен.
Това се случва първоначално, след като мине време и се разкрие истинското ми лице всички си променят отношението, но вече е късно, защото вече са показали лошото си лице и няма как да изтрият действията и думите си.
В четвъртък регистрирах само един човек.
Да, това беше последният ден на месеца и трябваше да си направя отчетите, но можех да свърша и повече работа.
Накрая на деня цербер установи, че отчета й не е съвсем верен и се скара с мен, за да си призная, че и моя отчет е сгрешен.
В 17:00 часа скорострелно се изнесох от работата, за да си почина малко от крясъците й през последния един час от работния ден.
Ноември
В петък, 01.11.2013 г., в първия работен ден на месец ноември не свърших много работа.
Регистрирах двама души и четох закона и правилника през останалото време.
Колегите свършиха останалата работа.
Нямах търпение да дойде вечерта и да се прибера в къщи.
От началото на месец ноември си имам нов колега администратор.
Не съм му измислил прякор все още, защото не го познавам какъв човек е.
През първите десет дни в новата стая се чувствах като машина, която е оставена да работи на празен ход.
Жалко за мен!
Шефовете ми не се интересуват колко работа върша и как се чувствам, следователно и мен не трябва да ме интересува колко работа вършат и как се чувстват!
В събота пазарувах перилни препарати.
А в неделя ходих да тичам на игрището и разбира се си легнах късно както винаги.
В понеделник, 04.11.2013 г., едва станах за работа.
Мислех си, че цял ден нищо няма да правя!
Регистрирах 11 човека и подписах двама.
И всичко това, защото колегите ми пращаха хора за регистрация.
Колежката Цербер не остана много доволна, защото при мен имаше доста хубави жени и тя ревнуваше.
Във вторник регистрирах само 4 човека и подписах петнайсет, само защото ме извикаха в старата ми стая да им помогна с работата и опашката.
Другите хора, особено младите момичета ги регистрираха колегите ми в новата ми стая.
Явно не искат да си общувам с млади, необвързани жени, за да може Цербер да има шанс за връзка с мен.
А дано, ама надали!
В сряда установих колко много съм надебелял.
Тежа 89 кг.
А аз се чудя защо ме боли кръста и защо се уморявам толкова лесно.
Започнах да се движа повече и да ям по-малко.
Изключих сладките от хранителния си режим.
Ама за сега не съм отслабнал и с грам.
Също в сряда тръгнах за обедна почивка и на входа ме спря едно момиче да ми пита нещо за работните места.
Аз я поканих да я регистрирам.
Влязохме в старата ми стая, регистрирах я на компютъра на колегата Шефче, дадох й телефона си, свалях й се на воля, свободен от всякакви ограничения.
След това регистрирах още едно момиче.
След това един мъж.
Обядвах в стаята и си стоях долу до 16:30.
Качих се горе колкото да си подредя досиетата и в 17:00 си тръгнах.
Колегите от новата ми стая, разбира се, знаеха къде съм бил, защото Клюкарка им беше разказала всичко с подробности.
Тя докладва и на Шефката, и на Директорката.
Цербер беше бясна, че съм се измъкнал от контрола й.
Ако ми е съпруга ще й изневерявам всеки божи ден!
Ей така, напук на откачения й контрол!
А момиченцето, което регистрирах вместо обедна почивка е сладка като меденка!
Жалко, че не ми е колежка.
В четвъртък Цербер отиде до Бургас да си подава документи за държавната служба.
Целият ден си виках на ум:"Ура-а-а, свобода-а-а-а!".
Аз измислих как да прецакам филтъра на колегите.
Като свърша работата си с някой клиент/ка ставам и отивам до вратата, отварям я и си каня следващия клиент.
Колегите са бесни, а на мен не ми пука!
В петък установих защо нито едно момиче/жена не иска да ми се обади след като я регистрирам.
Регистрирах едно сладко момиченце и отидох да взема документите й от принтера.
Като се върнах момичето беше цялото мораво и ме гледаше притеснено, все едно съм й предложих да правим секс там на място върху бюрото ми.
Осъзнах, че за да изглежда така смутена колегите ми са й казали нещо, но какво не се досетих.
В обедната почивка ме потърси една клиентка, която регистрирах няколко седмици по-рано.
Помогнах й да си попълни документите, за да се отпише от Администрацията.
Колегата Осмак измърмори нещо ехидно по мой и нейн адрес, но аз не му обърнах внимание.
След обяд регистрирах една жена, с която бях разговарял няколко дни по - рано.
Обясних й какви документи са й нужни, за да може да ползва услугите на Администрацията и тя дойде в петък, за да я регистрирам.
Беше довела и малката си сладка дъщеря.
След края на регистрацията колегата Осмак и колежката Командорка започнах да коментира колко много време съм задържал жената и че явно я харесвам.
Колегата Осмак ми каза, че тя е много подходяща за мен, защото има вече голямо отгледано дете и ще съм на сметка.
Направо онемях.
Опитах се да извъртя разговора в посока, че това, което Осмак говори е тъпа шега, но той май не ме разбра.
Продължи да говори мръсотии за жена и за мен.
Тогава осъзнах какво са казали на момичето, което бях регистрирал по-рано - същите курварски простотии.
Ето защо никоя не иска да ми се обади - защото зад гърба ми колегите ми говорят гадории за мен и никоя не би посмяла да се занимава с отвратителен човек като мен.
Любима, как не ми е хрумнало досега, не знам!
Много съм тъп!
През събота и неделя се опитах да си почина максимално, но не знам доколко успях с тази задача.
В неделя се постарах да си легна рано-рано!
В понеделник, 11.11.2013 г., се събудих рано-рано и то наспан.
Хип-хип, ура!
Толкова бях добре, че през деня успях да свърша адски много работа.
Толкова ми се работеше, че чак окрадох клиентите на колегите.
Вечерта си легнах рано.
Във вторник пак се бях наспал и отново имах сили за работа.
За сметка на това колежката Командорка се беше разболяла от същия грип, от който аз бях болен преди време.
Ходи на лекар, взе си болничен.
А аз работех и работех.
В сряда се оказа, че и колежката Цербер е болна от грип.
И тя ходи на лекар и си взе болничен.
Аз естествено си работех, какво друго да правя.
Получих си и заплатата.
Платих тока и водата.
Купих и малко храна.
В четвъртък при нас пратиха колегата Новак.
Опитах се няколко пъти да му обясня туй-онуй, ама той все нищо не знае, все нищо не разбира ... обясних му едно и също нещо по няколко пъти и в един момент усетих, че ми писва.
Оставих го да си прави каквото си иска, а колегата Осмак да му дава съвети.
Реших, че повече с нищо няма да му помагам.
В крайна сметка не съм й длъжен да го уча как да си върши работата - имам колеги, които са много по-"компетентни" от мен.
А и видях как му дават грешни съвети и той ги следва сляпо без да влага и капка мисъл.
В петък беше ден за почивка, макар че на мен ми беше скучно и цял ден се мотах насам-натам.
Появи се един клиент, който имаше сериозен проблем.
Колегата Осмак отказа да ми помогне.
Доста време отне, докато се разберем с клиента.
Накрая отидохме при Шефката и с помощта на Директорката насочихме клиента към друга институция, която може и да му помогне.
Аман от "такива" колеги!
Повече няма да искам помощ от Осмак.
Като ми трябва съвет ще ходя при Шефката - ясно е, че от друг на моя етаж помощ няма да получа.
В събота платих телефона и Интернет-а.
След това купих лекарствата на баща ми.
Накрая купих и храна.
Вечерта като се прибрах бях доста уморен.
В неделя се избръснах и изкъпах.
Отново се постарах да си легна рано-рано!
В понеделник колежката Цербер я нямаше, защото беше в болнични - беше приятно и спокойно без нея.
Свърших малко работа ...
Във вторник се върна и лудницата започна отново.
Едва я изтърпях.
За сметка на това имах усилена чревна дейност.
Цял ден ходих до тоалетната.
Голям кеф, а, любима?
През този ден не свърших нищо - обслужих само пет човека.
В сряда Цербер откачи и започна истерично да учи за изпита, на който смята да се яви.
Едва я изтърпях.
В четвъртък се опитах да се концентрирам върху работата си, но не ми беше добре и побързах да се прибера в нас.
А Цербер ми каза, че съм най-твърдоглавия колега, който е имала.
Аз й казах, че не съм твърдоглав, а просто не се оставям да ме командват.
Тя злобя през остатъка от деня.
В петък ми беше много гадно на корема, имах болки и ми се виеше свят, а обслужих една даля народ.
Едва изтърпях да мине деня и да се прибера в нас.
Оказа се, че съм прекалил с яденето на люти храни.
В събота пазарувах.
А БТК ми спряха Интернет-а.
Големи лайнари.
В неделя се избръснах и изкъпах и за съжаление си легнах късно.
Официално прекръстих Бонбонка на Нагаждачката - тя обича да се нагажда към колегите, само и само да им се хареса.
Така че, любима, помни, че Бонбонката и Нагаждачката са едно и също лице!
В понеделник, 25.11.2013 г., гледах да си свърша малкото работа качествено - така или иначе имам много "работливи" колеги, оставих ги да се оправят както могат с клиентопотока.
Преди обед в първия ден от седмицата регистрирах четирима човека, а Цербер не можа да регистрира никого и ми завидя за моите регистрации.
Започна да мрънка и да изисква от мен аз да й намеря някого за регистрация.
Е, да, ама точно в този момент нямаше клиенти за регистрация.
По едно време при мен дойде едно момче, което аз бях регистрирал преди време да ме пита за информация, която в петък Цербер ни съобщи, но аз не си записах, защото имах клиент.
Като видя момчето започна да натяква с крясъци защо не съм си записал информацията, която тя толкова много искала да ми каже.
Направо си потънах в земята от срам.
Така ме изложи, че се почувствах като някакъв малоумен идиот.
Освен това тръгна да ми се меси как точно да обслужвам клиента си - дали да му давам насочващо писмо, къде да го пратя, какво да му кажа, направо се нахвърли отгоре ми с думи.
Когато при нея има човек не дава да си говорим с него, защото е "нейн" клиент.
А когато при мен има някой, тя идва да ми казва как точно да го обслужвам.
Е, това вече ме вбеси!
Не млъква по цял ден, мрънка с часове за щяло и нещяло, крещи, когато има клиенти, а иска да й пазим тишина, когато тя работи, опитва се да ме командва, да се налага над мен, все едно съм й слуга, на всичкото отгоре е и некадърна, а се мисли за нещо, когато всъщност е едно голямо нищо.
Казах й, че е луда - напълно и тотално луда!
Тя се обиди, а на мен хич не ми пука.
Тя си заслужава всичките обиди на света.
Не е нормално да се държиш по този начин.
Не е колегиално.
Не е човешко да тормозиш околните.
И само напълно луд човек би се държал така при положение, че другите около него не одобряват поведението му!
И ако си мисли, че ще я търпя ... дълбоко се лъже.
Искала да става държавен служител.
Тя е толкова неадекватна, че не заслужава да стъпва в администрация, какво остава да работи в такава.
Най-лошото е, че тя не е единствената в тази администрация.
Тя е една от многото и това е трагедията на България.
Държавата ни е пълна с луди хора, назначени на ръководни позиции.
И след това се чудим защо вървим назад, а не напред.
Няма накъде друга де да отидем, освен в батака с такива хора.
Жалко за нас, жалко за България.
Жалко и за мен, че ми се налага да търпя подобни хора около себе си.
Искам да живея в нормална държава с нормални хора, които се държат човешки едни с други.
А не да търпя тормоза на банда хаховци, които се мислят за елит!
Бахти елита!
Изпитвам гняв.
Дълбок, първичен гняв.
И няма да се успокоя, докато не намеря поне един нормален човек в тази ненормална държава.
Трудна задача си поставям, нали, любима!?!
Направо невъзможна за изпълнение.
До края на деня си мълчах и не говорих нито с Цербер, нито с Командорката, нито с Осмак.
Не е нормално Цербер да се държи по този начин - работил съм с нея в долната стая и там тя не се държеше така.
Не е нормално Командорка и Осмак да си мълчат и да гледат сеири при положение, че се правят на шефове и би трябвало да се намесят.
Шефката преди време ми каза, че не трябва да вземем решение, които не са от моята компетенция.
Би трябвало в средата, в която работя някой друг, по-висшестоящ да налага ред и дисциплина.
И Командорка, и Осмак отказват да поемат отговорност - и за работата, която вършим, и за сработването в екип, и за всичко.
Във вторник, 26.11.2013 г., целият ден си мълчах.
Не ми се говореше нито с Цербер, нито с Командорка, нито с Осмак.
То няма и смисъл да говоря с тях.
Нямаме какво да делим, нямаме какво да обсъждаме.
Трябва просто да изкараме работния ден и да си ходим кой откъдето е.
Във вторник ми се обади една моя клиентка да иска помощ, за да си прекрати регистрацията.
Помогнах й с каквото можах.
Звънна ми и някаква непозната жена да иска информация по телефона.
Казах й да дойде на живо.
Тя се съгласи с мен, но не се представи и след това не дойде на живо.
Така и не разбрах коя беше.
Вечерта се опитах да заредя 10 лева в сим-картите ни, но в магазина на Мтел ми отказаха, защото трябвало да сключим договори.
Писах на Мтел през сайта им, за да ги питам дали трябва да сключваме договори.
В сряда пак си мълчах.
Цербер беше превъзбудена от предстоящия изпит.
От Мтел ми звъннаха и ми казаха, че няма нужда да сключвам никакви договори, а просто трябва да си заредя парите в сим-картите.
В четвъртък имаше пълно и тотално спокойствие в стаята.
Тишината беше дар от Бога!
Цербер беше на изпита и си починах от нея и крясъците й.
За съжаление на този ден, 28.11.2013 г., спрях да правя упражнения.
Омръзнаха ми!
В петък звуковия тормоз беше непоносим, но все пак го изтърпях някак си.
Цербер разказваше как е минал изпита.
Аз си направих отчетите за месец ноември и приключих всичката работа, която имах.
Успях даже да прекратя регистрацията на една клиентка, които не можеше да дойде лично в Администрацията.
Затова аз отидох при нея и заедно попълнихме всички документи, тя ми се подписа навсякъде и това беше всичко.
Върнах се обратно на работа и приключих случая.
Освен това отказах на секретарката на Директорката да плащам за Коледния купон, на който ще ходят всички - без мен обаче.
Първо нямах 20 лева.
И второ, не ми се ходеше.
Трето, незнайно защо колегите адски много искаха да отида на купона.
Като се има предвид, че не съм им любимец за какво съм им да им развалям веселбата.
Освен това няма да сме сами в ресторанта - с нас ще бъдат и служителите на ВИК.
Супер, а, любима!?!
Отказах естествено.
Няма работа на място където ще има алкохол и леки жени.
Ако ме разбираш какво искам да кажа, любима!
Защото аз не пия и по жени не ходя ... те ходят по мен.
Имам чувството, че искат да отида на купона или за да ме напият/дрогират и да се изложа публично - т.е. да ми лъсне добре прикритата простотия., или за да ме сватосват с някоя женена/разведена жена или престаряла мома.
И двата варианта не ме устройват!
В събота и неделя мотах крачоли и си почивах от тежката седмица.
Декември
В неделя, 01.12.2013 г., се избръснах, подстригах и изкъпах.
Легнах си късно и в понеделник, 02.12.2013 г., станах рано.
В понеделник колежката Цербер беше особено дразнеща.
Нямам си и идея защо се държи така!?!
Подадох си документите за шестте дни платен отпуск за 2013 г.
Датите, които си избрах са 14, 21, 27 и 30 декември и 2 и 3 януари.
Колежката цербер каза, че не мога да си слагам дати за почивка през януари, след като отпуската е от 2013 година.
Така й казали от Бургас.
Аз се усъмних в думите й и реших да направя проверка по-нататък през седмицата.
За първия ден от седмицата обслужих 15-20 човека, което беше много приятно.
Във вторник също обслужих около 20 човека и денят мина почти неусетно.
В сряда също обслужих две дузини народ.
Общо взето и клиентите са доволни от мен.
В този ден колегата Началник ме пита какво станало с моя декодер.
Казах му, че все още си е в къщи, непродаден.
Тук се включи пазача Адаш, който поиска да ми купи приемника за 25 лева.
Обаче началник предложи да ми даде стария си принтер и малко пари.
Отказах му офертата и поисках само пари и той се съгласи.
Пазача Адаш се ядоса и се разсърди, че не му подадох декодера.
В четвъртък отивайки на работа пазача Адаш пак поиска да купи приемника, но аз не му го дадох.
По-късно същия ден колегата ми даде 30 лева за устройството.
Аз останах много доволен, но пазача се нацупи и повече не пожела да ми говори.
Голям праз!
С парите реших да си купя нов телефон - само ще добавя 20-30 лева и готово!
В предпоследния ден на седмицата реших да пиша писмо на Шефката на проекта в Бургас, за да я питам дали датите ми за отпуската са подходящи.
Тя ми звънна на джиесема и каза, че няма никакъв проблем.
Колежката цербер пак дрънка глупости - нейната работа става: "Царя дава, пъдаря не дава!".
За съжаление в четвъртък при мен минаха само 5 човека.
В петък, 06.12.2013 г., при мен дойде един клиент, който беше болен от хепатит B.
След него ходих да си мия ръцете със сапун.
След това проверих къде в моя град мога да се тествам за хепатит.
Оказа се, че в болницата има кабинет, където мога безплатно да се тествам за хепатит C.
За другите хепатити трябва да си платя.
Ваксината за хепатит A и B струва 60 лева едната доза, а трябва да се направят три дози, което ме отказа да се ваксинирам, въпреки че имам нужда.
В обедната почивка ходих до болницата, за да се тествам за хепатит C, ама ми казах да дойда в понеделник около 07:00-07:30, сутринта - тогава сестрата щяла да е там и да ме обслужи, в петък вече си била тръгнала.
И в петък през моето бюро минаха само пет човека.
Последните два дни от седмицата колегите не ми позволиха да свърша никаква работа.
И да искам не мога да свърша нещо, при положение, че щом някой влезе в стаята Цербер, Командорка или Осмак го викат при себе си.
Аз съм в дъното в ъгъла и никой не може да стигне до мен.
Сутринта срещнах във фоайето една бивша съученичка и я извиках да я регистрирам, а Командорка с цялата си наглост ми я открадна и хич не й пукна.
Накрая на седмицата уволниха Директорката на Администрацията.
Слава Богу, аз вече си бях тръгнал от работа и нямаше как колегите да ме тормозят на тази тема.
Събота и неделя успях да кача всички клипове, които се бяха натрупали през последните 3-4 седмици.
В неделя си легнах късно и на сутринта в понеделник, 09.12.2013 г., едва се събудих за работа.
Още от петък подозирах, че в понеделник ще ме тормозят заради уволнението на Директорката и се оказах прав.
Цял ден ме разпитваха какво знам по случая.
Все едно аз и Директорката сме свързани по някакъв начин.
Лудница!
Понеже не знаех какво да им кажа нищо не им и отговорих на малоумните въпроси!
Сутринта като се събудих в 07:30 така ми се спеше, че две не виждах.
В 07:50 ми звънна телефона.
Обаждаше се една клиентка, която не можеше да дойде за подпис и ме молеше да не я прекратяваме, а да дойде във вторник.
Аз й записах ЕГН-то, за да й намеря по-лесно досието.
Като отидох на работа отидох при колежките и ги предупредих за случая, те се съгласиха да не я прекратяват.
През деня регистрирах една много красива бесарабска българка.
Ама направо сладкиш!
За съжаление беше обвързана.
Естествено дадох й номера на телефона си, ако има нужда от помощ да се обажда.
В първия ден на седмицата си дадох номера на телефона на цели четири клиентки.
Много съм доволен от себе си.
В понеделник стана ясно, че на конкурса за държавен служител победител е Нагаждачка(бившата Бонбонка).
Ха-ха-ха!
Знаех си, че тя ще е победител.
Един ден може и Директор да стане.
Това момиче има голямо бъдеще с това нагаждане и манипулируемост.
Браво, браво, така се прави!
На държавната администрация са нужни точно такива хора - които да нямат собствено мнение и като ветропоказател да се завъртат спрямо вятъра.
Да живее!
Пожелавам на Нагаждачка да се пенсионира в тази Администрация.
И децата й да работят тука.
И внуците й.
И правнуците й.
Нагаждаческа Администрация!
Колегата Новак, когото назначиха по нашия проект също е пълен некадърник.
Измислих му прякор - колегата Поп.
Защото е учил богословие и така му викат клиентите цигани - Попе.
Нищо не върши по цял ден, от компютри не разбира, нищо не знае, за нищо не може да говори, само си джитка във Фейсбук и си говори с приятелите си по телефона.
Изобщо го е ударил на тотална почивка.
100 % съм сигурен, че и той като Нагаждачка ще стане държавен служител - такива хора са нужни на държавата, за да се движи тя ... назад!
На края на работния ден колежката, при която се подписвах, докато бях регистриран в Администрацията ми предложи замина за Германия, за да уча немски и да работя там.
Аз й отказах с обяснението, че няма как да оставя родителите си тук сами.
Тя би трябвало много добре да го знае това ...
Във вторник сутринта бях неприятно изненадан - навън беше навалял сняг.
Като отивах на работа снега вече се стапяше, ама духаше адски студен вятър.
Гадно време!
Жената, която чаках от понеделник дойде и аз я обслужих.
Доволен съм, че приключих този случай!
Във втория ден на седмицата регистрирах двама и подписах десетина човека.
Другата работа я свършиха Осмак и Цербер.
Командорка я нямаше цялата седмица, защото детето й уж било болно.
Вярвам й - отсъствието й няма нищо общо с уволнението на Директорката в София и евентуалните трусове в Администрацията.
Хората си пазят работата ... на всяка цена!
Нагаждачка обикаляше целия ден насам-натам и си въртеше опашката гордо, че е станала държавен служител.
Това издразни много Цербер.
Най-накрая и на моето бюро седна една работодателка.
Аз обаче не знаех какво да я правя и си поговорихме по човешки с нея.
Обаче това подразни Цербер и тя я извика при себе си.
След като не можа и тя да я обслужи като хората я прати при Осмак, който довърши започнатия от мен разговор.
Накрая Осмак предложи на работодателката да си комуникира с него или с колегата Шефче.
Това вбеси Цербер.
Осмак я пропусна и това беше повод за един ведър и шумен скандал пред клиентите.
Ха-ха-ха!
Цербер твърдеше, че Осмак е пропуснал да спомене Клюкарка, но всъщност я беше яд, че Осмак пропусна нея като евентуален администратор, с който работодателката да си комуникира.
На моето бюро по цял ден звучи БГ радио.
А колежката Цербер откача като чуе музика.
Иска тишина.
А аз искам шум и хаос!
Да живее анархията!
В сряда Цербер се скара с колегата Шефче.
Покрещяха си малко и накрая и двамата се успокоиха.
Не беше приятна гледка и не ми се слушаше простотия, но нямах друг избор.
Колежката Командорка имаше рожден ден и й се обадихме по телефона, за да й честитим.
Тя остана много доволна.
В четвъртък регистрирах само трима човека.
За сметка на това успях да почистя компютъра на колежката Командорка от вируси.
Но докато го правех колежката Цербер отиде при системния администратор да ме докладва, че си позволявам да пипам чуждия компютър и да му правя кой знае какво.
Компютърджията нищо не ми каза за това тежко провинение.
Един час преди края на работния ден отидох да си купя крем "Здраве" от близката аптека.
Колежката Цербер отиде при Шефката да ме докладва, че напускам работното си място без да дам обяснение на никого.
Шефката нищо не ми каза за тежкото ми престъпление.
Накрая на деня дойде Нагаждачка(бившата Бонбонка) да се оплаква, че след като е станала държавен служител ще й вземат хубавия компютър, който й дадоха по нашия проект.
А на мен хич не ми пука за нейните терзания.
Вечерта като се прибрах в нас най-накрая успях да заснема клипа за паролите, който отдавна исках да направя.
Много съм доволен.
В петък, 13.12.2013 г., пак регистрирах трима човека.
Цяла седмица чаках да си получа заплатата и до края на седмицата не я получих.
Затова в обедната почивка изтеглих 190 лева, спестени от старите заплати и с тях платих тока и водата, както и здравните вноски за месец декември на майка ми.
След това се върнах на работата, където през остатъка на деня слушах кудкудякането на колежката Цербер.
След обяд колегите от съседната стая ме накараха да свърша тяхната работа и аз започнах да мърморя пред колегата Осмак.
След един час колежката от съседната стая дойде да се обясняваме, защо точно ме е накарала да върша нейната работа.
Явно Осмак е клюкарка.
Друг път нищо няма да му казвам.
Мъж-клюкарка е по-лошо дори и от жена-курва.
Вечерта като се прибрах в нас установих, че монитора ми се е повредил.
Настройката на режима на работа на монитора се включваше и изключваше, когато си иска.
И както си работех режима на работа внезапно започна да се сменя - Standart, sRGB, Photo, Dynamics, Movie и отново.
В събота беше работен ден, но аз си бях пуснал един ден платен отпуск и се наспах като хората.
Като станах, някъде по обяд, се нахраних и след това отидох до Търговията да купя перилни препарати.
След това отидох до аптеката да купя лекарствата на баща ми и до Билата за хранителни продукти.
Два пъти ходих и до Пени Маркет.
Накрая отидох и до Кауфланд.
Вечерта избръснах баща ми, навечерях се, седнах на компютъра и повече нямах сили да мръдна.
Този ден не забелязах да имам някакви проблеми с монитора.
В неделя още с включването на компютъра монитора взе сам да си сменя режима.
Избръснах се и се изкъпах много късно и си легнах в 02:00 часа.
В понеделник станах в 07:30 и отидох на работа.
Казаха ми, че трябва да си избера датите за отпуската през 2014 година.
Избрах си от 17 април до 18 май включително и от 20 септември до 28 септември включително.
Отпуската ми е 21 дни, но с почивните става 41 дни.
Ура-а-а-!
Почивка!
В обедната почивка платих домашния телефон, ходих си до нас, защото имах стомашно-чревни проблеми, купих тоалетна хартия, върнах си книгите на библиотеката и се върнах пак на работа.
След обяд, въпреки че е в отпуска дойде Цербер да си довърши работата от предишната седмица.
След работа отидох пак до библиотеката и си взех книги.
За съжаление в понеделник не си получих заплатата.
Във вторник най-накрая си получих заплатата и в обедната почивка отидох до нас, разглобих монитора и го занесох на техник.
Казаха, че ще се опитат да го оправят.
След работа отидох да купя молив за очи за майка ми, след това изтеглих пари от картата, на банкомата срещнах Цербер и се прибрах в нас.
Взех и втората раница и отидох да напазарувам малко продукти.
Напълних четири раници с храна и на два курса ги донесох до нас.
Като се прибирах срещнах Цербер, но не си говорих с нея.
Като се върнах в нас се оказа, че на хладилника му е изгоряла лампичката.
След това се навечерях и си легнах да спя.
На сутринта в сряда се събудих още в 07:00 часа.
Станах, наядох се и отидох на работа навреме, защото исках да поработя малко на компютър.
В 09:15 часа получих смс от техниците, че монитора ми е готов.
В обедната почивка две фасунги и ги занесох в нас.
През деня направих анкетна карта за проучване на общественото мнение за възстановяването на оригиналния вид и предназначение на Минералната баня, но няма да анкетирам никого.
Няма смисъл - така или иначе не е моя работа да правя такива проучвания.
Като цяло през този ден не обслужих много хора.
Но не защото ме нямаше на работното ми място, а защото никой не искаше да сяда при мен.
Колежката Командорка привикваше всички клиенти при себе си.
Добре поне, че Цербер я нямаше на работа.
За сметка на това аз обикалях по коридорите и си търсех клиенти, които виках да дойдат при мен.
А една от редовните ми клиентки ми даде визитка и ми каза да отида в един магазин, където имало готина продавачка и ако съм ерген да й се свалям.
Не разбирам защо ми предлага продавачката след като самата тя има готина дъщеря - защо не ме запознае с дъщеря си, а ми пробутва някакво друго момиче.
Не, че бих тръгнал да се свалям на напълно непозната.
Най-накрая си получих резултатите от медицинското изследване с биорезонанс, което ми направиха в началото на ноември.
В изследването се казва, че съм дебел - това аз и без това си го знам.
След работа отидох и си прибрах монитора, след това купих лампичка за хладилника и се прибрах в къщи.
Сглобих си монитора и о, чудо - той проработи.
Сложих лампичката на хладилника и о, боже - тя светна!
В четвъртък точно преди обедната почивка на стълбите срещнах една бивша моя клиентка.
Тя е много красива, по моите критерии.
Поговорихме си малко и тя си замина.
През последните няколко седмици я срещах всеки ден отивайки на работа или разхождайки се из града.
Десет минути след като тя си тръгна аз се сетих, че мога да я поканя да излезем заедно на среща.
Обаче тя вече си беше тръгнала и момента, в който можеш да я попитам директно лице в лице беше минал.
Затова се облякох ксерокопирах медицинските си изследвания, занесох ги в нас, обядвах, починах си малко и се върнах обратно на работа.
След обяд се сетих какъв е номера на телефона на момичето и реших да й звънна и да я попитам дали не иска да дойде с мен, когато отида да си купувам нов телефон.
Това ми се стори идеален повод хем да я поканя на среща, хем да не изглеждам като долен, нагъл навлек.
Обадих й се, представих се, разпознахме се, предложих й да дойде с мен на пазаруване на телефон:
"Ще ходя да си купувам нов телефон, искаш ли да дойдеш с мен?"
"Не, заета съм!" - отговори тя и ми затвори.
Направо се втрещих.
Стана ми кофти.
Пак се отказва, ама не така все едно я преследвам.
Почувствах се неудобно - като навлек.
За секунди вдигнах температура от 40 градуса Целзий.
Познавам тялото си, знам колко ми е температурата във всеки един момент.
Доповръща ми се.
От години не съм се чувствал толкова глупав, нелеп, засрамен, мухльо.
Както и да е!
В петък се оказа, че имам нова колежка, която работи в другия отдел - познавам я, защото съм я регистрирал, нея и приятелката й.
Наричам я Британката, защото е ходила във Великобритания.
След фиаското вчерашния ден обаче дори и не искам да си помисля да й се свалям, дори и да е необвързана.
В този последен за мен работен ден за тази година си направих отчетите и приключих с всичко още преди обед.
В обедната почивка отидох при личната си лекарка да й занеса резултатите от изследванията си.
А след обяд си почивах и чаках да дойде края на работния ден.
Нямах търпение да си отида в нас най-накрая и 16 дни само да си гледам кефа!
По едно време при мен дойде един клиент за регистрация.
Беше леко пиян.
Накрая ми пожела да се оженя за някоя БЪЛГАРКА!
Подчерта го, за да се сбъдне.
Аз му пожелах весели празници с намек да се изнася по-бързичко!
Вечерта на тръгване от работа видях, че и Британката си тръгва и скорострелно се изнесох заедно с нея.
Минахме заедно по централната улица и си говорихме.
"Голям праз" ще кажеш, любима, но все пак след фиаското от четвъртък това си беше едно приятно разнообразие.
Тя е мило момиче, но не мисля, че от този храст ще излезе някакъв заек.
Най-много ако си има приятел да си изям боя защо се мотам около нея.
Всъщност аз мисля, че Британката си има партньор, но не е мъж, а една нейна приятелка.
Не твърдя, че е лесбийка, но имам такова усещане.
Сигурно е плод на параноята ми!
В събота, 21. 12. 2013 г., най-накрая си купих нов телефон.
Новият ми телефон е Нокиа 106.
Оказа се, че в комплекта на новия ми телефон липсват слушалки и ще трябва да си ги поръчам от Индия за 799 рупии.
Ако не успея да с сдобия с оригинални слушалки винаги мога да си купя едни обикновени слушалки-тапи и да си слушам радио с тях.
Освен това добавих номерата на родителите ми в "Семейство и приятели".
Получих картичка за Коледа и Нова година от Анонимницата.
Голям кеф!
Аз също й пратих картичка, като излагацията ми беше пълна.
В пощата половин час писах като малоумен, а хората ме гледаха все едно съм Паисий Хилендарски.
Написах на Анонимницата следното:
"Анонимнице, пожелавам на теб, семейството ти и приятелите ти да сте живи и здрави през цялата 2014 г.
Нека през новата година всичките ти желания да се сбъднат в троен размер, а живота ти да се подреди по най-правилния начин.
Дано вкусните храни на тази картичка бъдат твоя реална трапеза и в делник, и в празник.
Нека късметът и щастието да те преследват през цялата година и колкото и да се опитваш да не можеш да се отървеш от тях!
С добри мисли и искрено сърце ти желая всичко това!
biggeorge, 21.12.2013 г., Моя град"
Накрая попълних правилно адресите(надявам се!
), отидох при пощальонката и й казах:"Тая марка как да я залепя?"
Тя ми се ухили и ми даде едно тампонче да намокря марката.
След това ми вика: "Пуснете плика в кутията!", а аз: "А как да залепя плика?!?" и й показвам, че е отворен.
Тя пак ми даде тампончето, аз го намокрих и залепих.
Тогава тя ми отпрати с думите: "Хайде, готов сте!", а аз й отговорих: "В коя кутия да го пусна?".
Жената едва не падна на земята!
Каза ми: "В кутията с надпис "За страната", там пуснете плика!".
Аз отидох до кутията и прешепнах на плика: "Чао, чао, много поздрави на Анонимницата!", а хората около мен взеха да се дърпат, защото не бяха сигурни дали лудостта ми няма да премине в агресивна фаза.
В този ден ходих да пазарувам от Кауфланд, където беше фрашкано с народ и след това си направихме бисквитена торта и мусака.
Кльопачка-кльопачка-кльопачка!
И понеже 21 декември е последният ден на късното лято реших най-накрая да ти пратя писмото си до теб.
До скоро, любима!
23.09.2013 г. - 21.12.2013 г.
Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!
