Задава ли се тотална цензура в Интернет?

Задава ли се тотална цензура в Интернет?





„Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат промени в Закона за електронните съобщения, насочени към борбата с дезинформацията и т.нар. фабрики за тролове.
Борбата с дезинформацията - Божидар Божанов в "Лице в лице"
ПП-ДБ предлагат законопроект за борба с дезинформацията и фабриките за тролове
Ето го законопроекта качен на сайта на Dnes News:
Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения
Ето го законопроекта качен на сайта на BNT News:
Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения
Но този законопроект не е създаден за борба с дезинформацията и фалшивите новини.
Политиците от ПП-ДБ искат да наложат цензура в Интернет, да закриват сайтове само с едно нареждане на ДАНС, да запушат устата на опозицията, за да не им пречи да си въртят далаверите.
Ето какви са промените в Закона за електронните съобщения, които засягат свободата на словото:

Създава се чл. 318а със следния текст:
“Чл. 318а. (1) В случаи, определени със закон, държавни органи могат да налагат ограничаване на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес по реда на ал. 25.
(2) Актовете за налагане на ограниченията по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на наказващия орган в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването.
(3) Ако в тридневен срок от публикуването по ал. 2 лицето не преустанови нарушението, наказващият орган подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници или интернет адреси.
(4) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместникпредседател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува в деня на получаването му на интернет страницата на наказващия орган, а списъкът с интернет адресите се публикува на интернет страницата на комисията в машинночетим формат.
(5) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници и интернет адреси в срок до 24 часа от публикуване на данните на сайта на комисията.
(6) Наказващият орган изпраща интернет страниците и интернет адресите по ал. 4 в сигнал до доставчици на услуги за обикновен пренос със значително влияние, определени от Комисията за регулиране на съобщенията.

С този член се нарушава Конституцията на Република България, тъй като се ограничават правата на гражданите за равнопоставеност в съдебния процес.
Според текста в рамките на 1 седмица всеки сайт може да бъде закрит, без собствениците му дори да разберат.
Възможно е сайт да бъде блокиран по донос или по личното решение на някой политик, а в Софийския районен съд ответната страна (собствениците на сайта) дори няма да бъде представена.
Този член задължава българските Интернет доставчици да блокират достъпа до сайта от България.
От друга страна с промените в Наказателния кодекс, глава Тероризъм, всеки собственик на сайт може да бъде обявен за терорист, лидер на терористична организация, член на организирана престъпна група или Интернет трол.
С тези свои действия управляващите целят отвличане на вниманието от истинския законопроект за изменение на Закона за електронните съобщения.
Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

В крайна сметка и двата законопроекта могат да бъдат обединени в един и приети от мнозинството на сглобката в Народното събрание.

И това са само част от глупостите, които са сътворили от ПП-ДБ.
Чрез законопроекта на ДАНС се вменява задължението да следи дали социалните мрежи действат срещу троловете.
Оперирането на платформа с повече от 2 милиона български потребители се определя като стратегическа за страната дейност.
Ако се докаже, че една социална мрежа не изпълнява новите текстове в Изборния кодекс и така застрашава изборите, може да получи санкция от 50 000 лв. до 5 000 000 лв.
Само че Фейсбук, Екс, Инстаграм и Тик Ток не са регистрирани в България и всякакви ограничителни мерки срещу тях ще имат обратен ефект.
Налагането на санкции срещу големите социални мрежи ще доведе до ограничаване на достъпа на българските потребители до тези много големи онлайн платформи.
Българският пазар е много малък и Фейсбук, Екс, Инстаграм и Тик Ток с лекота ще блокират достъпа на българските потребители до техните услуги.
Със законопроектът на много големите онлайн платформи се вменяват задължения, които не са характерни за тях - идентифициране на координирани групи от неавтентични потребителски профили.
Нещо повече - с промените се дават права на ЦИК, ДАНС и КРС да изискват подробна информация, в т.ч. документация и изходен програмен код от много големите онлайн платформи по ал. 1 с оглед установяване на спазването на изискванията на този закон.
Преди няколко години имаше огромен проблем с британската анализаторска компания "Кеймбридж Аналитика" (Cambridge Analytica, CA), която използваше неправомерно данни на потребители на социалната мрежа Фейсбук от 2014 до 2018 г.
Какво е известно досега за скандала с "Кеймбридж Аналитика" и "Фейсбук"
Facebook ще се откупи със $725 млн. от скандала с Cambridge Analytica и теча на милиони лични данни
Каквито и глоби да заплашват Фейсбук, Екс, Инстаграм и Тик Ток, ако тези социални мрежи позволят достъп на ЦИК, ДАНС и КРС до личните данни на потребителите, съда в САЩ може да ги глоби с 100 пъти по-голяма глоба от предвидената в законопроекта.

Още един текст от този законопроект е некомпетентно написан:

Създава се чл. 7г със следния текст:
“Право на информация от много големи онлайн платформи
Чл. 7г. Доставчици на медийни услуги, разпространяващи съдържание чрез интернет страници, вписани в регистъра по чл. 7в, ал. 1, имат право на информация от много големите онлайн платформи за ограничаване на видимостта на техни публикации в рамките на много голямата онлайн платформа."

Малко вероятно е социалните мрежи да дадат информация защо са блокирали този или онзи новинарски сайт.

Преди години сайтът Vbox7 имаше проблем с блокирането на всички видеоклипове във Фейсбук.

Тогава всички потребители на Vbox7 групово алармирахме Фейсбук, че са допуснали грешка и неправилно са блокирали видеоклиповете от сайта.
После Фейсбук отблокира Vbox7 и видеоклиповете можеха отново да се споделят свободно.
Ако някой сайт не е доволен, че неговото съдържание е блокирано от Фейсбук, Екс, Инстаграм и Тик Ток, тогава могат да помолят потребителите си за помощ и да алармират много голямата онлайн платформа, че неправилно са блокирали сайта.

През 1948 г. британския писател Джордж Оруел пише антиутопичния политически роман "1984" като противопоставяне на тоталитаризма.
В този роман Оруел измисля „Министерството на истината“, което ръководи пропагандата и историческия ревизионизъм.
Законопроектът на ПП-ДБ вменява борбата с дезинформацията, като отговорност на министъра на електронното управление.
В този смисъл Министерството на електронното управление се превръща в „Министерството на истината“.
Министерство на истината, или борба с дезинформацията и троловете в социалните мрежи

Най-новото ни министерство ще се сдобие с тежка задача - да определя държавната политика по ограничаване на системните рискове от незаконното съдържание и онлайн дезинформацията.
Министърът ще трябва и да публикува ежегоден доклад за мерките, които се вземат от институцията.
А Комисията за регулиране на съобщенията ще помага - особено с налагането на наказания.
Първа мишена за такива ще бъдат всякакви интернет страници, които публикуват дезинформация - като различни държавни органи ще могат да налагат ограничаване на достъпа до такива сайтове.
Добрата новина е, че наказващият орган първо трябва да отправи предупреждение и да даде три дни за отстраняване на дезинформацията. След това е налице съдебен контрол - председателят на Софийския районен съд или негов пълномощник трябва до 72 часа да се произнесе дали забраната на сайта е легитимна, и ако е, да нареди на интернет доставчиците да я блокират до 24 часа.
По какви критерии обаче ще се определя какво е "дезинформация", на базата на която държавни органи ще имат право да пращат предупреждения до сайтове, и как председателят на СРС ще се справи с потенциалния бум на подобни сигнали, не се коментира в проекта.

От друга страна Съюзът на българските журналисти излезе с критична позиция за законопроекта, предоставящ на държавни органи права и лостове за цензура.
СБЖ: ПП-ДБ се опитват да узаконят цензурата
Предлагам ви позицията на Съюза на българските журналисти (СБЖ) по този повод, изразена от неговата председателка Снежана Тодорова:

Снежана Тодорова

„Водещата сила в правителствената „сглобка” – ПП-ДБ – разпространи вчера свой проект за Закон за изменение и допълнение към Закона за електронните съобщения, чието съдържание бе масово разгласено в медиите. Както става ясно от посочените в текста мотиви, „с настоящия законопроект се допълва проекта на Министерския съвет в частта, която обхваща противодействието на системните рискове, свързани с незаконното съдържание и онлайн дезинформацията”.
С тази си инициатива ПП-ДБ прави и законодателна стъпка по траекторията, вече ясно очертана от многобройни изяви на представители на дадената политическа формация, пледирали нееднократно за ограничителни и наказателни мерки за онлайн публикации с дежурния и универсален мотив за „борба с дезинформацията” – без да съществува ясна формулировка какво точно представлява дезинформацията, впрочем.
Въпросните изяви и досега предизвикваха остро критични обществени реакции заради пристрастието към мятане на юзди връз свободата на словото. Но сега, когато се предлага това да се облече и в законодателна рамка, тази обсесия вече носи риск от институционализиран репресивен подход от страна на държавни органи.
Ето какво буквално се предлага в законопроекта на ПП-ДБ: „В случаи, определени със закон, държавни органи могат да налагат ограничаване на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес”. В следващите алинеи още по-откровено се говори направо за „наказващ орган” и за неговите ходове, способни да доведат до съд и до закриване на онлайн страници.
От мотивите към проекта става ясно и кои държавни структури е предвидено да изпълняват тези по същество цензорски функции: „Със законопроекта се въвеждат изрични компетенции на Комисията за регулиране на съобщенията и на министъра на електронното управление по определяне и привеждане в действие на политиката за ограничаване на системните рискове, свързани с незаконното съдържание и онлайн дезинформацията, в т.ч. възможността за извършване на анализи, административнонаказателна дейност и спомагателна дейност спрямо други органи, както и публикуването на документи свързани с одитите на много големите онлайн платформи и даването на становища по тях”.
Законопроектът лансира и други зашеметяващи инициативи – например, ДАНС да следи публикации в социалните мрежи. Конкретно се предлага „много големи онлайн платформи с повече от 1 милион потребители в България да бъдат определени като стратегическа дейност по смисъла на Закона за ДАНС”.
Тук е редно да се вметне, че законопроектът не е само допълнение към другия законопроект на Министерския съвет от декември м. г., също внасящ изменения и допълнения към Закона за електронните съобщения, но предлага корекции и в още 6 съществуващи закона, сред които е и споменатият за ДАНС, както и Изборният кодекс.
Целият този изумителен законопроект на ПП-ДБ, за чийто автор е смятан депутатът от „Да, България!” и бивш министър на електронното управление Божидар Божанов (тъй като неговият имейл е даден като обратен контакт за мнения по проекта), изисква наистина задълбочена и широка обществена дискусия. В нея ясно трябва да бъде чут гласът и на журналистическата гилдия, на професионални обединения като СБЖ, на медийни експерти, на юристи, на правозащитни организации, на цялото ни общество.
Но още „на първо четене” веднага следва да се изтъкне следното. Недопустимо е на държавни органи като Комисията за регулиране на съобщенията и на министъра на електронното управление да се придават ограничителни, че и наказателни функции спрямо онлайн публикации и страници, защото това не може да бъде оприличено на нищо друго, освен на създаване на „Министерство на истината” а ла Оруел. И си е чиста проба държавна цензура.
Ако въобще може да се приеме за обоснована идеята за някакъв мониторинг на онлайн пространството – а това може да е допустимо само с чисто информативна цел – то подобна мисия е редно да се възложи единствено на гарантирано независим обществен съвет извън всякакви държавни структури.

Още по-скандално е хрумването ДАНС да шета из социалните мрежи. За откровена оруеловска държава ли мечтаят предлагащите законопроекта ПП-ДБ? Защо толкова държат да се излагат все повече и повече пред избирателите?
Впрочем, по повод излагането, не може да се пропусне и шизофреничното впечатление, което оставя този законопроект. Той е предложен по-малко от месец, след като е изтекъл срокът за общественото обсъждане на другия, вече споменатия законопроект на Министерския съвет от декември м. г., който също предлага промени в Закона за електронните съобщения – там целта е синхронизиране с европейския регламент. Неизбежно изникват въпроси. ПП-ДБ нали са водеща сила в настоящия Министерски съвет? Не са ли разбрали, че МС, част от който са, внася такъв законопроект? Не са ли се сетили през декември да добавят и своите антидезинформационни предложения в него? Защо толкова скоро след това се налага да излизат с нов проект по ремонт на същия закон? Или някой им се е скарал междувременно, че през декември са пропуснали да направят въпросните предложения; или са толкова зле коорднирани в този МС, че едната ръка не знае какво прави другата; или остават наистина будещите притеснение шизофренични отклонения.
Обществото ни обаче вече е претоварено от експерименти върху фундаментални устои на стабилността му. Подмяната на демокрацията с полицейска държава под предлога за борба с митичната дезинформация е истинската заплаха за всички ни. И изисква решителен отпор.“

Дори и водещият на предаването "Политически НЕкоректно" по Програма Хоризонт по БНР Петър Волгин коментира този безумен законопроект.
Коментар на Петър Волгин: Евроатлантическа цензура

Петър Волгин

Управляващите партии ПП и ДБ разпространиха тези дни свой проектозакон, озаглавен Закон за изменение и допълнение към Закона за електронните съобщения. Напълно невинно заглавие, нали? Само че зад това уж безобидно заглавие се крие неистовото желание на управляващите евроатлантици окончателно да убият свободата на словото в България. И веднага обяснявам защо това е така. В текста специално се казва, че „държавни органи могат да налагат ограничаване на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес“. Даже специално са посочени и органите, които могат да извършват подобни цензорски действия. Това са Комисията за регулиране на съобщенията, както и министърът на електронното управление. А, и още нещо много важно – предвижда се възможността ДАНС да следи големите онлайн платформи с над един милион потребители в България. И това ако не е подготовка за тотална цензура, не знам какво друго може да бъде наречено така.
Разбира се, всички тези цензорски намерения биват оправдавани с благородно звучащия мотив, че трябва да се борим с дезинформацията. Само че опитът, при това не само в България, а и в целия останал евроатлантически свят, много добре показва какво имат предвид управляващите, когато заговорят за борба с дезинформацията. За тях дезинформация е всяко опозиционно мнение или пък факт, който не се вписва в официалната пропаганда. Съвсем политически некоректно казано, ако критикувате властта, ако дори само дръзнете да се усъмните в нейната свещена правота по всички въпроси, задължително ще ви определят като „дезинформатор“.
С интерес наблюдавам как разни представители на властта са налазили медиите през последните дни, за да обясняват, че нищо страшно нямало във въпросния проектозакон, че единственото, с което той щял да се бори, били фалшивите реклами и фабриките за тролове. Обаче опитът ни е научил, че когато някой от ПП или ДБ почне да ви убеждава в нещо, трябва да бъдете сигурни, че нещата стоят по точно обратния начин. Същите тези ПП-ДБ години наред обясняваха, че основната цел на тяхното съществуване е да отстранят ГЕРБ завинаги от властта и окончателно да разградят модела „Пеевски“, който бил съсипал съдебната система. Днес същите тези вдъхновени обяснявачи и моралисти управляват заедно с ГЕРБ, а същият този Пеевски им нарежда какво да правят. Е, само някой наивен до глупост човек може отново да повярва на такива хора.

Между другото в този проектозакон, чиято цел е да постави под тотален контрол интернет медиите и социалните мрежи, откриваме едно към едно възгледите на военния министър Тагарев. По време на последното си посещение в САЩ той чистосърдечно призна, че властта трябва да следи изкъсо не само традиционните медии, но и тези в интернет-пространството, за да не би там да се промъкнела някаква дезинформация. А според управляващите елити дезинформация е всичко, което противоречи на официозния разказ. Типично по оруеловски звучи и частта в проектозакона, която вменява и на ДАНС извършването на наказателни функции срещу неудобните медии. Тук веднага се сещам за съществуването на едно лице, което от години обикаля телевизиите, твърдейки, че било медиен експерт и либерал. Разбира се, това лице не е нито едното, нито другото. Това е един класически Тартюф. Помните, че този герой на Молиер зад лицемерната си набожност криеше най-низки страсти. Та и нашият херой зад фалшивото свободомислие крие тоталитарни нагласи. Този съвременен Тартюф открито призовава специалните служби да нахлуват във всяка медиа, в която се говорят нелицеприятни за властта неща. Явно и неговите верноподанически подобия на мисли са послужили за вдъхновение на авторите на споменатия проектозакон.
Всъщност нищо изненадващо няма в опитите на управляващите евроатлантици да облекат в законова форма омразата си към свободата на словото. Абсолютно същото правят и техните брюкселски началници. Съвсем скоро на територията на Евросъюза ще влезе в действие закон, който в момента носи крайно благородното име Европейски законодателен акт за свободата на медиите. Само че истинската цел на брюкселските еврочиновници е тъкмо обратната – те искат не да защитават, а да премахнат медийната свобода. В европейското законово творение също се говори за борба с дезинформацията, както и за това какво огромна опасност за съзнанието на клетите европейци били медиите на държави извън ЕС. Сещате се кои държави се имат предвид, нали? Освен това в този Законодателен акт се предвижда създаването на общоевропейски СЕМ, чиято основна роля отново е борбата с дезинформацията и фалшивите новини. А както знаем управляващите – и в ЕС, и в България – наричат по този начин всичко, което им пречи.
От опита, който имам, а и от четенето на исторически книги съм стигнал до следния извод – тръгнат ли някакви управляващи, които и да са те, да регулират средствата за масова информация, можете да бъдете сигурни, че за никакви принципи не става дума. Става дума за цензура. Става дума за директни наследници на Йозеф Гьобелс и Андрей Жданов. Да, тези идеологически цербери, вилняли в хитлеристка Германия и в сталинския Съветски съюз, са действали безцеремонно, докато днешните им последователи са доста по-лустросани. Но същността им е еднаква.
Основната им цел е да унищожат свободата на словото. С всички възможни средства.