На кои дати е роден и умира Васил Левски?

На кои дати е роден и умира Васил Левски?

Знаете ли кои са правилните дати в празничния календар на България?

Васил Левски

Този въпрос възникна в мен, когато кмета на Карлово Емил Кабаиванов каза, че всички в България трябва да отбелязват смъртта на Васил Левски на една и съща дата - 19 февруари.
Според Уикипедия Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово и умира на 18 февруари 1873 г.
Смъртната му присъда е изпълнена в околностите на София.
Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.
Тези дати обаче не са правилните.
Всъщност Васил Левски е роден на 6 юли 1837 г. и е обесен на 6 февруари 1873 г.
Преди в Уикипедия бяха написани и двете дати с пояснение стар/нов стил.
Явно някой се е престарал и е написал само едната дата - по така наречения "нов стил".

И така нека да разберем защо се получава това объркване и коя дата е правилната?!?
До 31 март 1916 г. в България за отчитане на датите се използва Юлианския календар.
В Юлианския календар се приема, че времето между 2 последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни (365 дни 6 часа 00 минути 00 секунди) и дробната част се компенсира, като 1 на всеки 4 години има с 1 ден повече (високосна година), т.е. нормалната календарна година има 365 дни, а високосната – 366 дни.
В него няма нулева година, броенето на годините започва от 1 спрямо новата ера (за което се приема рождението на Христос) и годините се изписват преди или от новата ера.
При Юлианския календар се получава отклонение от тропическата (слънчевата) година.
Тропическа година, известна понякога още като слънчева година е периодът на завъртане на Земята около Слънцето, с други думи времето, което изминава, докато Слънцето се завърне на същата позиция на небето, гледано от Земята.
Друга дефиниция е: промеждутъкът от време от едно пролетно равноденствие до следващото.
Думата тропическа идва от гръцки и означава въртя се.
Средната тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди.
Тя варира слабо, с една до две минути, в зависимост от началната точка.
Точната стойност, изчислена на 1 януари 2000 година е 365,242 190 419 дни.
За да се улесни създаването на календара слънчевата година е закръглена на 365 дни и 6 часа.
Това закръгление на 365,25 дни създава изоставане на календара с 1 ден на всеки 128,04 години.
То се компенсира от Григорианския календар и решението всяка година кратна на 100 да не е високосна, с изключение на тези, кратни на 400.
Това също ще се окаже проблем, но след много години, защото на около 3000 години ще се загубват по около 3450 минути, което се равнява на 21 часа и 30 мин., тоест на около 3000 – 3100 години ще губим по 1 ден.
И така за да се коригира тази неточност в Юлианския календар Папа Григорий XIII въвежда нов календар (който днес носи неговото име) - Григорианския календар.

Григорианският календар е съвременният международно признат светски календар, но също така се използва като църковен календар от католическата църква.
Православните църкви отказват да използват Григорианския календар, защото е предложен от папата и се предполага, че с този календар той се опитва да наложи волята си на Православните църкви.
Част от православните църкви използват Новоюлианския календар.
В настоящо време 11 от 15-те Автокефални православни църкви използват новоюлианския календар, като Българската православна църква е последната от посочените 11, приела този календар в летоизчислението си на 20 декември 1968 година.
В тези 11 църкви новоюлианският календар се ползва за неподвижните празници (напр. Рождество Христово, Богоявление, Благовещение), докато за подвижните, като Възкресение Христово, се ползва юлианският календар, поради което Великден е на една и съща дата за всички православни църкви.
Църквите, които не ползват този календар, а се придържат към юлианския, са Руската православна църква, Грузинската православна църква, Сръбската православна църква и Йерусалимската патриаршия.
Често допускана грешка е да бъде споменаван Григорианския календар, като използван в коя да е от Православните църкви, тъй като посоченият календар е осъден на Константинополския църковен събор от 1583 година и забранен за използване от православните с Църковна цел.

Проблемът с разминаването на датите и неразбирането на календарната реформа се получава, защото в различните държави Григорианския календар е приет по различно време.
Приемане на григорианския календар
В България Григорианския календар е въведен за гражданска употреба през 1916 г.
31 март 1916 г. е последван от 14 април 1916 г.
31 март 1916 г. е последната дата по Юлианския календар в България.
14 април 1916 г. е първата дата по Григорианския календар в България.

Между 31 март 1916 г. и 14 април 1916 г. други дати няма, това са два последователни дни по два различни календара.
В западните държави, където Григорианския календар е приет най-напред, със "стар стил" се означават датите преди календарната промяна, а с "нов стил" се означават датите след календарната промяна.
В България от 1916 г. до днес много исторически събития случили се преди календарната промяна се нагаждат по новия Григориански календар.
Това се получава, заради неразбирането, че събитията преди 31 март 1916 г. са отбелязани по Юлианския календар, а събитията след 14 април 1916 г. са отбелязани по Григорианския календар.
Това са два различни календара и те не трябва да се нагаждат един към друг.
Т.е. датите случили се по Юлианския календар не трябва да се местят, за да се нагодят към Григорианския календар.
Това нагаждане на датите от Юлианския календар към Григорианския календар се прави само в България и Русия.
Поради тази причина Октомврийската революция се отбелязва през ноември.
Единствените дати в празничния календар на България случили се преди 31 март 1916 г., които се отбелязват на правилните дати са Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и Обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г.
За съжаление има много некомпетентни хора, които искат да преместят тези дати по "нов стил", което показва пълно непознаване на историята.

Кои са правилните дати?
Събитията случили се преди 31 март 1916 г. са отбелязани по Юлианския календар и трябва да се честват на датите, на които са се случили т.е. по "стар стил".
Събитията случили се след 14 април 1916 г. са отбелязани по Григорианския календар и трябва да се честват на датите, на които са се случили т.е. по "нов стил".
Примери за дати, които са се случили по Юлианския календар:

Васил Левски е роден на 6 юли 1837 г. и умира на 6 февруари 1873 г.
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. и умира на 20 май 1876 г.
Априлското въстание е избухва на 20 април 1876 г.
Санстефанският (предварителен) мирен договор е подписан на 19 февруари 1878 г.

Примери за дати, които са се случили по Григорианския календар:

Нападението на Нацистка Германия над Съветския съюз на 22 юни 1941 г.

Идването на комунизма в България се случва на 9 септември 1944 г.

Идването на псевдодемокрацията се случва на 10 ноември 1989 г.

Влизането в Европейския съюз се случва на 1 януари 2007 г.

Това са реалните дати, на които са се случили тези събития.
Тук могат да се изброят всички събития случили се преди и след 1916 г., но нямам времето и желанието.

Защо пиша всичко това?
Защото заради всички неясноти около календарната реформа през 1916 г. много хора са в заблуждение на коя дата какво се е случило.
И тук възниква логичния въпрос защо не местим датите на историческите събития случили се през Първата и Втората българска държава между 7 и 14 век?!?
За улеснение на неграмотните и некомпетентните хора ще обобщя с няколко думи:
Историческите събития преди 31 март 1916 г. се отбелязват на датите, на които са се случили по Юлианския календар.

Не се местят и не се нагаждат към Григорианския календар.
Историческите събития след 14 април 1916 г. също се отбелязват на датите, на които са се случили по Григорианския календар.

Това не пречи 2 юни да си остане Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, а 3 март - Деня на Освобождението на България от османско иго.
Макар че освобождението идва по различно време в различните части на България, така че по-добре би било 3 март да бъде Деня на свободата.
Ако Васил Левски и Христо Ботев бяха живи днес щяхме да изядем по един голям бой, защото отбелязваме на грешни дати и раждането, и смъртта им.
Но ако двамата можеха да видят в какво състояние е България днес вероятно щяха да вдигнат една революция.
Христо Ботев щеше да нахлуе с четата си в Народното събрание и щеше да раздава справедливост наред, а Васил Левски щеше да организира нови тайни революционни комитети за сваляне на сглобката от власт.

Със сигурност сегашните управляващи биха осъдили на смърт и Васил Левски, и Христо Ботев, за да не им пречат да си въртят далаверите.
За съжаление управляващите политици в България са национални предатели, които биха продали родината си за 5 стотинки.
На тях не им пука за бъдещето на българския народ, а какво остава да мислят кои са правилните дати от близкото ни и далечно минало.

За финал едно стихотворение от Христо Ботев:

Христо Ботев - "Обесването на Васил Левски"

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.