Мартеница
Мартеницата, известна също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, е обредна украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве.
Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята - бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март - празника Баба Марта.
Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие.
Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки.
Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта.
След това се поставят на дърво или под камък.
Ако мартениците се поставят под камък по тях може да се гадае.
Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще бъде плодородна.
Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст.
Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти.
Друг обичай е мартениците да се носят, докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво.
В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни, и плодните дръвчета.
Понякога мартеницата се пуска в най-близката река "че да върви, както тече реката".
Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена.
Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници.
В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята конец.
Мартеницата, известна също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, е обредна украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве.
Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята - бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март - празника Баба Марта.
Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие.
Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки.
Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта.
След това се поставят на дърво или под камък.
Ако мартениците се поставят под камък по тях може да се гадае.
Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще бъде плодородна.
Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст.
Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти.
Друг обичай е мартениците да се носят, докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво.
В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни, и плодните дръвчета.
Понякога мартеницата се пуска в най-близката река "че да върви, както тече реката".
Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена.
Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници.
В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята конец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!