Трети март - Денят на освобождението или Денят на свободата?
Един въпрос ме измъчва от известно време:
Какво се е случило на 3 март?
Ето какъв е моят отговор:
Първо, трети март не е датата, на която е подписан Санстефанския предварителен мирен договор.
Всъщност договорът е подписан на 19 февруари 1878 г.
След
приемането на Григорианския календар през април 1916 г. много българи,
включително и политици, които отказват да приемат календарната реформа
продължават да отбелязват датите по Юлианския календар като си измислят
така наречения "стар стил/нов стил".
До това объркване се е стигнало още през 1916 г.
Тогава подписването на
Санстефански мирен договор е било отбелязано на 19 февруари 1916 г.
Месец по-късно Народното събрание е приело закон за календарната реформа.
След това 31 март 1916 г. е последван от 14 април 1916 г.
После някой е преброил 365 дни от 19 февруари 1916 г. и се е паднало на 3 март 1917 г.
Така макар че сме приели Григорианския календар продължаваме да честваме някои дати по Юлианския календар.
Априлското въстание
започнало на 20 април 1876 г., днес се отбелязва на 2 май.
Обесването
на Васил Левски случило се на 6 февруари 1873 г. днес се отбелязва на 18/19
февруари.
Смъртта на Христо Ботев на 20 май по "нов стил" е на 1 юни, а се отбелязва на 2 юни.
Не всички дати обаче се отбелязват по "нов стил" или по Юлианския календар.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия се отбелязва на 6 септември, а обявяването на независимостта на Княжество България - на 22 септември.
И двете дати се честват по "стар стил", т.е. по Григорианския календар.
По така наречения "нов стил" Съединението трябва да се отбелязва на 18 септември, а обявяването на независимостта трябва да се отбелязва на 5 октомври.
Събитията отбелязвани по "нов стил" са по Юлианския календар.
Събитията отбелязвани по "стар стил" са по Григорианския календар.
Същото се случва и в Русия където отбелязват Октомврийската революция на 7 ноември.
Не е точно така на Запад от нас.
Там си отбелязват историческите събития на датите, на които са се случили.
За да се разбере коя дата е преди календарната реформа към нея в скоби се добавя "с.с." или "стар стил".
За да се разбере коя дата е след календарната реформа към нея в скоби се добавя "н.с." или "нов стил".
За разлика от нас датите в западните страни не се местят.
Пример за объркване има и при Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Сега се чества на 6 май, но преди се е отбелязвал на 23 април.
С указ № 5 от 9 януари 1880 г. княз Александър Батенберг постановява
честването на Деня на храбростта и празник на Българската армия на 23
април.
Датата 23 април е денят на Свети Георги Победоносец по църковния Юлианския календар.
Но 20 декември 1968 година Българската православна църква приема в летоизчислението си Новоюлианския календар.
Така денят на Свети Георги Победоносец се премества на 6 май.
Затова Гергьовден и Деня на храбростта и празник на Българската армия се отбелязват на 6 май, а не защото сме приели Григорианския календар през 1916 г.
Денят на храбростта и празник на Българската армия от самото си начало е свързан с деня на Свети Георги Победоносец.
Интересно е, че и сега има хора, дори служители на Българската православна църква, които не приемат Новоюлианския календар, а продължават да отбелязват църковните празници по Юлианския календар.
Новоюлианския календар не е приет и от Руската православна църква, сръбската православна църква, Грузинската православна църква, Йерусалимската православна църква, епархиите на Румънската православна църква в Украйна и от манастирите в Света гора.
Всички те си отбелязват църковните празници по Юлианския календар.
Само че Юлианския календар изостава от реалното астрономическо време и колкото повече време минава толкова по-голяма ще е разликата.
През 4000 г. сл. Хр. разликата между Юлианския календар и реалното астрономическо време ще е 1 месец.
И второ, трети март не е Денят на освобождението.
Санстефанския предварителен мирен договор е преразгледан на Берлинския конгрес, който се е провел от 1 юни до 1 юли 1878 г.
На
1 юли 1878 г. е подписан Берлинския договор, който урежда промените в
положението на Османската империя след Руско-турската война (1877 -
1878).
Този договор отменя разпоредбите на предварителния
Санстефански мирен договор от 19 февруари 1878 г. между Руската и
Османската империи.
Берлинският договор определя територията на
Княжество България в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния
софийски санджак.
Между Стара планина и Родопите се обособява
автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна
Тракия остават под пряката власт на султана.
Сърбия запазва завладяното през войната Южно Поморавие с градовете Ниш, Пирот и Враня.
Северна Добруджа е предоставена на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, отнета ѝ в полза на Русия.
Денят на освобождението за Княжество България е 1 юли 1878 г. - датата, на която е подписан Берлинския договор.
Денят
на освобождението за Източна Румелия е 22 септември 1885 г. - датата,
на която е осъществено Съединението на Княжество България и Източна
Румелия.
И понеже трети март не е датата, на която е подписан
Санстефанския предварителен мирен договор, нито е Денят на
освобождението аз предлагам на този ден да бъде Деня на свободата.
Защото българите не сме стояли със скръстени ръце и не сме чакали да бъдем освободени от друг.
Българския народ се е борил за свободата си наравно с всички други народи участвали в Освободителната война от 1877-1878 г.
Това, че няма да го има Деня на освобождението не омаловажава жертвите, които са дали руските, румънските, сръбските и черногорските народи.
Денят на освобождението ще се превърне в Деня на свободата, защото борбата за освобождение накрая завършва със свобода.
Макар че свободата не идва по едно и също време за всички земи населени с българи.
А и не са много народите, които имат Ден на свободата.
На
Трети март - Деня на свободата българския народ ще отбелязва, че е един
свободен народ, който си няма началници и сам взема решения за бъдещето
си.
Подписването на Санстефанския предварителен мирен договор трябва да се отбелязва на 19 февруари.
Обесването на Васил Левски трябва да се отбелязва на 6 февруари, а раждането му на 6 юли.
Смъртта на Христо Ботев трябва да се отбелязва на 20 май, а раждането му на 25 декември.
2 юни може да си остане само като Ден на загиналите за свободата и независимостта на България.
Априлското въстание трябва да се отбелязва на 20 април.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия трябва да се отбелязва на 6
септември.
Обявяването на независимостта на Княжество България трябва да се отбелязва на 22
септември.
А Денят на храбростта и празник на Българската армия трябва да се отбелязва на 6 май, когато е и църковния празник Ден на Свети Георги Победоносец (Гергьовден).
Всички събития в българската история трябва да се отбелязват на датата, на която са се случили.
Но това не може да се случи на практика, защото националистите ще гракнат в един глас, че някой се опитва да открадне миналото на българския народ.
За
да можете да разберете календарната реформа от 1916 г. ви предлагам да
прочетете една статия на проф. дин Иван Стоянов, председател на Фондация
“Васил Левски”:
Един век не ни стига, за да разберем календарната реформа от 1916 г.
На
1 април 2016 г. се навършват 100 години от въвеждането на Григорианския
календар в България. Е, с малко закъснение в сравнение с останалите
европейски страни – с около три века и половина, но иначе как ще се
различаваме от останалите европейци. Календарът, разработен от папа
Григорий ХIII, е факт още от 1582 г. и редица страни като Италия и Полша
го приемат непосредствено след появата му. Българите правят това едва
след включването си в Първата световна война на страната на Централните
сили Германия и Австро-Унгария през 1915 г. А някои и днес не знаят, че
т. нар. “нов стил”, чиято същност е реалното отчитане на времето в една
календарна година, е факт точно отпреди 100 години и продължават да си
прибавят по 12 и 13 дни към паметните за българската история дати. По
този начин изместват – т.е. отлагат и забавят, отбелязването на
съответното събитие с толкова дни, посочени в предходните числа. И какво
се получава? Априлското въстание “избухнало” на 2 май, а не на 20
април! Е, то бива, бива, ама чак такава глупост не бива! И се чудим на
днешния си хал. Ако управляващите от 1916 г. до днес не могат да
разберат, че няма как Априлското въстание да се казва Априлско, ако е
започнало през май – на кого да се сърдим, освен на себе си? Ботев бил
роден на 6 януари, а не на 25 декември. Ами ако е така, той щеше да се
казва Йордан, а е кръстен Христо, защото е роден точно на 25 декември. И
още – поетът революционер е убит на 20 май, а отдаваме почит към всички
паднали в борбата за свобода на 2 юни! Левски е роден на 18 юли, а е
обесен на 19 февруари…, които дати в ХIХ век са съответно 6 юли и 6
февруари и които след реформата са отново 6 юли и 6 февруари. Но –
спокойно! Не сме напълно сами в тази бъркотия. Всички си спомнят, че
началото на Октомврийската революция, поставено със залповете на
“Аврора” от 25 октомври, се отбелязваше на 7 ноември в СССР. Уж
октомврийска, пък то било ноемврийска. И все пак – ноемврийска или
октомврийска? Нали сме славяни – следователно трябва да си приличаме. И
Санстефанският договор, макар и прелиминарен, с който се възстановява
българската държавност в проект, вместо като национален празник да се
отбелязва на датата, на която е сключен – 19 февруари, се “премества” на
3 март! Най-вероятно, защото българите не искат този празник да съвпада
с коронацията на Александър II, извършена на 19 февруари 1855 г. и с
отмяната на крепостното право в Русия – 19 февруари 1861 г. А Н. П.
Игнатиев избира точно 19 февруари за договора, за да ознаменува
годишнината от посочените две събития в руската история! Ако си нямаш
работа, върви обяснявай на ученици, студенти и общественост това, което
не могат да проумеят дори държавниците. А как ще обясниш на посочените
категории интелигентни хора, че Учредителното събрание в Търново се
открива на 10 февруари 1879 г., а Търновската конституция е приета на 16
април същата година. Напълно резонен би бил техният въпрос – “Защо към 6
юли, 6 февруари, 25 декември, 20 април, 20 май, 19 февруари прибавяме
12 дни, а към други значими събития от българската история през ХIХ век
не правим това?”. И какъв трябва да бъде отговорът на този въпрос?
Всъщност
какво става през 1916 г.? Ами много “простичко” нещо – след 31 март
следва датата 14 април. Т.е. “изчистват” се онези “натрупани” 13 дни
разлика за ХХ век между Юлиянския и Григорианския календар. Датите обаче
след 14 април си остават все същите, каквито са били и в предходните
векове. Става повече от ясно, че няма нужда да се добавят още 12 или 13
дни днес за датите след 14 април 1916 г., както правим това до тази
дата. В това се състои и смисълът на проведената реформа. А днешното
добавяне на съответното число за ХIХ, ХХ и ХХI век говори само едно – че
съдържателният смисъл на реформата не е разбран и продължаваме да
“изравняваме” времето, както се прави това до 31 март 1916 г. Да се
надяваме, че дори средно статистическият българин не се затруднява да
разбере написаното!
През 2016 г. ще се отбелязват няколко кръгли
годишнини на изключително важни събития за родната ни история. На първо
място трябва да се постави 140-та годишнина от Априлското въстание през
1876 г. Ако националните чествания са отново на 2 май, това означава
само едно – че българският народ и неговите политици са балканци от
най-чиста проба и че сто години са недостатъчни, за да разберат една
реформа, която е проведена преди цял един век. Но може да се каже и нещо
успокоително – на фона на няколко вековните закъснения в сравнение с
останалите европейски народи сега закъснението само с век може да се
оцени като чист напредък. 140 години се навършват и от участието на
почти 2500 българи в Сръбско-черногорско-турската война от юни –
октомври 1876 г. Още толкова години изминават от появата на песента
“Шуми Марица” с автор Никола Атанасов Живков от Търново. Същият период
от време ни отделя и от изработването на първия български хоризонтален
трицвет с последователност от горе надолу бяло, зелено червено, който е
дело на Иван Параскевов – преселник от Ямбол в Браила, и Стилияна
Иванова Параскевова. По-късно това знаме става един от основните
национални символи на възстановената българска държава, а песента “Шуми
Марица” се превръща в национален химн. И сега ли – 100 години след
въвеждането на творението на папа Григорий ХIII ще добавяме 12 или 13
дни. Ами защо е направена тогава тази календарна реформа и толкова ли е
трудно да се разбере нейният смисъл?
Днес, когато вече сме членове на
голямото европейско семейство, трябва да покажем, че сме достойни за
тази чест – не с напъни за минало величие и световни открития, които
раждат само снизходителни усмивки и потупване по рамото, а с това, което
сме в действителност. Ние сме един много малък и преминал през
преизподнята на ада измъчен народ, който неслучайно се намира в дъното
на всички европейски класации, но въпреки всичко го има. Ако вместо
напъните за участие в решаването на световни проблеми и хвалбите, че сме
наследници на древни култури, пристъпим към подреждане на собствената
си “градинка” – няма да сбъркаме. Няма да сбъркаме, а ще докажем, че сме
европейци, ако не от повече, то поне от 100 лета. Но Министерският
съвет трябва да предложи и Народното събрание трябва да приеме само
една-единствена фраза – “Всички събития в българската история (да) се
отбелязват на датата, на която са се случили”. Точка! Без повече
обяснения. Който трябва да разбере защо е така – ще разбере, а който не
разбере, ще го приеме “на вяра”, както става с много от решенията на
законодателния орган. Още повече, че на 1 април се навършва цял един век
от наистина знаменателното събитие! Какво по-голямо доказателство за
съпричастността и принадлежността ни към Европа?! Не от 2007 г., а от
доста по-рано!
Някой някога ще направи това и ще влезе в историята
през парадния вход, но ако продължаваме да го отлагаме ще докажем само
едно, – че като българи все закъсняваме, и то не с година-две, а с
векове. Дано второто десетилетие на третото хилядолетие опровергае тази
прогноза!
