Национализъм - същност и видове
1. Какво е национализъм?
Национализмът е политическа идеология, построена около силната идентификация на дадена група индивиди с определена нация.
Национализмът често ангажира като изразни средства националният флаг и химн, националните герои и други символи на националната идентичност.
2. Видове национализъм
2.1. Граждански национализъм
Гражданският национализъм (други названия: революционно-демократически, политически, западен национализъм) утвърждава, че легитимността на държавата се определя от активното участие на гражданите й в процеса на вземане на политически решения, тоест, степента, в която държавата представлява "волята на нацията".
Основният инструмент за определянето на волята на нацията е плебисцитът, който може да е под формата на избори, референдум, допитване, открита обществена дискусия и др.
При него, принадлежността на индивида към дадена нация се определя на основата на доброволен личен избор и се отъждествява с гражданството.
Хората са обединени от равния си политически статус като граждани, равния си правен статус пред закона, личното желание да участват в политическия живот на нацията, привързаността си към общи политически ценности и общата гражданска култура.
Същественото е, че нацията е съставена от хора, които искат да живеят заедно на една и съща територия.
В рамките на гражданския национализъм се различават следните видове:
- Държавен национализъм - твърди, че нацията се формира от хора, подчиняващи собствените си интереси на задачата за укрепване и поддържане на силата на държавата.
Този вид национализъм не признава независими интереси и права, свързани с полова, расова или етническа принадлежност, доколкото се предполага, че подобна автономия нарушава единството на нацията.
- Либерален национализъм - поставя ударението върху либералните ценности и твърди, че съществуват общочовешки ценности, по отношение на които патриотичните нравствени категории заемат подчинено положение.
Либералният национализъм не отрича приоритета по отношение на тези индивиди, които са по-близки към общността, но смята, че не трябва да бъде за сметка на други.
2.2. Етнически национализъм
Eтнически национализъм (други названия: етнонационализъм, културно-етнически, романтичен, източен национализъм) - смята, че нацията се явява фаза от развитието на етноса и отчасти се противопоставя на гражданския национализъм.
Понастоящем "националистически" се наричат по правило тези движения, които акцентират на етнонационализма.
От неговата гледна точка, индивидите на нацията са обединени от общото наследство, език, религия, традиции, история, кръвната връзка на основата на общия произход, емоционалната привързаност към земята, така че те всички заедно образуват един народ, кръвнородствено съобщество.
За да са в основата на национализма, културните традиции и етническата принадлежност трябва да съдържат в себе си общоприетите представи, които са способни да бъдат ориентир за обществото.
Понякога, при класификацията се отделя "културен национализъм", така че етническият национализъм като цяло е по-тясна концепция.
Изначалният етнически национализъм счита, че нацията се основава на общ реален или предполагаем произход.
Принадлежността към нацията се определя от обективни генетични фактори.
Поддръжниците на този тип смятат, че националната самоидентификация има древни етнически корени и затова има естествен характер.
Те настояват за самоизолация на културата на етническото мнозинство от другите групи и не одобряват асимилацията.
2.3. Ултранационализъм
Крайният национализъм нерядко се асоциира с екстремизма и води до остри вътрешни или междудържавни конфликти.
В повечето страни крайният национализъм официално е признат за обществено опасно явление.
Желанието на една нация, съществуваща в друга страна, да се отдели в отделна държава, води до сепаратизъм.
Радикалният държавен национализъм е ключов за идеологиите на фашизма и нацизма.
Много етнически националисти споделят идеите за национално превъзходство и национална изключителност (шовинизъм), както и за културна и религиозна нетърпимост (ксенофобия).
Редица международни документи, в това число Всеобщата декларация за правата на човека и Международната конвенция за ликвидация на всички форми на расова дискриминация, осъждат етническата дискриминация и я поставят извън закона.
Характерната за национализма размитост на идеологията и еклектичната структура на политическите движения често дават възможност за "политика на двойните стандарти".
Например, стремящата се към съхранение на своята култура "нация-хегемон" е обвинявана в държавен шовинизъм, борбата на малките народи за национална независимост се нарича сепаратизъм, и т.н.
1. Какво е национализъм?
Национализмът е политическа идеология, построена около силната идентификация на дадена група индивиди с определена нация.
Национализмът често ангажира като изразни средства националният флаг и химн, националните герои и други символи на националната идентичност.
2. Видове национализъм
2.1. Граждански национализъм
Гражданският национализъм (други названия: революционно-демократически, политически, западен национализъм) утвърждава, че легитимността на държавата се определя от активното участие на гражданите й в процеса на вземане на политически решения, тоест, степента, в която държавата представлява "волята на нацията".
Основният инструмент за определянето на волята на нацията е плебисцитът, който може да е под формата на избори, референдум, допитване, открита обществена дискусия и др.
При него, принадлежността на индивида към дадена нация се определя на основата на доброволен личен избор и се отъждествява с гражданството.
Хората са обединени от равния си политически статус като граждани, равния си правен статус пред закона, личното желание да участват в политическия живот на нацията, привързаността си към общи политически ценности и общата гражданска култура.
Същественото е, че нацията е съставена от хора, които искат да живеят заедно на една и съща територия.
В рамките на гражданския национализъм се различават следните видове:
- Държавен национализъм - твърди, че нацията се формира от хора, подчиняващи собствените си интереси на задачата за укрепване и поддържане на силата на държавата.
Този вид национализъм не признава независими интереси и права, свързани с полова, расова или етническа принадлежност, доколкото се предполага, че подобна автономия нарушава единството на нацията.
- Либерален национализъм - поставя ударението върху либералните ценности и твърди, че съществуват общочовешки ценности, по отношение на които патриотичните нравствени категории заемат подчинено положение.
Либералният национализъм не отрича приоритета по отношение на тези индивиди, които са по-близки към общността, но смята, че не трябва да бъде за сметка на други.
2.2. Етнически национализъм
Eтнически национализъм (други названия: етнонационализъм, културно-етнически, романтичен, източен национализъм) - смята, че нацията се явява фаза от развитието на етноса и отчасти се противопоставя на гражданския национализъм.
Понастоящем "националистически" се наричат по правило тези движения, които акцентират на етнонационализма.
От неговата гледна точка, индивидите на нацията са обединени от общото наследство, език, религия, традиции, история, кръвната връзка на основата на общия произход, емоционалната привързаност към земята, така че те всички заедно образуват един народ, кръвнородствено съобщество.
За да са в основата на национализма, културните традиции и етническата принадлежност трябва да съдържат в себе си общоприетите представи, които са способни да бъдат ориентир за обществото.
Понякога, при класификацията се отделя "културен национализъм", така че етническият национализъм като цяло е по-тясна концепция.
Изначалният етнически национализъм счита, че нацията се основава на общ реален или предполагаем произход.
Принадлежността към нацията се определя от обективни генетични фактори.
Поддръжниците на този тип смятат, че националната самоидентификация има древни етнически корени и затова има естествен характер.
Те настояват за самоизолация на културата на етническото мнозинство от другите групи и не одобряват асимилацията.
2.3. Ултранационализъм
Крайният национализъм нерядко се асоциира с екстремизма и води до остри вътрешни или междудържавни конфликти.
В повечето страни крайният национализъм официално е признат за обществено опасно явление.
Желанието на една нация, съществуваща в друга страна, да се отдели в отделна държава, води до сепаратизъм.
Радикалният държавен национализъм е ключов за идеологиите на фашизма и нацизма.
Много етнически националисти споделят идеите за национално превъзходство и национална изключителност (шовинизъм), както и за културна и религиозна нетърпимост (ксенофобия).
Редица международни документи, в това число Всеобщата декларация за правата на човека и Международната конвенция за ликвидация на всички форми на расова дискриминация, осъждат етническата дискриминация и я поставят извън закона.
Характерната за национализма размитост на идеологията и еклектичната структура на политическите движения често дават възможност за "политика на двойните стандарти".
Например, стремящата се към съхранение на своята култура "нация-хегемон" е обвинявана в държавен шовинизъм, борбата на малките народи за национална независимост се нарича сепаратизъм, и т.н.
Партията на Костадинов не е крайно националистическа, защото той не играе за България, а за Кремъл. Същата бе и на Сидеров.в бЪЛГАРИЯ ВСЯКА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЩЕ БЪДЕ СМА
ОтговорИзтриванеЗАНА ОТ ПЛАТЕНИТЕ РУСОФИЛИ. кОМУНИЗМЪТ КАТО ИДЕОЛОГИЯ УВРЯ, НЯМА КОМУНИСТИ ОСВЕН В НЯКОИ ПРИМИТИВНИ ДЪРЖАВИ, СЕГА ИМА КУПЕНИ РУСОФИЛИ, Т.Е ПРОФЕСИОНАЛНИ РУСОФИЛИ.