Експериментът на Цинян Куо
Този експеримент проучил агресията сред низшите животни.
Изследванията върху инстинктивността на човешката агресивност са провокативни, но не дават категорични резултати, защото не е възможно да се проведе точен експеримент върху хора.
Затова учените прибягнали до експерименти върху видове, различни от човека.
Целта им била да получат допълнителна информация до каква степен агресията може да е вродена.
Изследователите решили да проверят дали разпространеното схващане за котките и плъховете е вярно.
Мнозинството от хората приемат, че котките дебнат и ловят плъховете по инстинкт.
Преди близо половин век биологът Цинян Куо направил опит да опровергае този мит.
Експериментът му бил съвсем прост.
Цинян Куо отгледал котенце и плъх в една и съща клетка.
Котката не само че не нападала плъха, но дори се сприятелила с него.
Освен това тя не проявявала никакво желание да гони или убива други плъхове, когато имала възможност за това.
Следователно котката не проявявала миролюбиво поведение само към своето другарче, но и към другите плъхове, които никога не е срещала.
Въпреки че е привлекателен този експеримент не доказал, че агресивното поведение няма инстинктивен характер.
Той само показал как ранният опит може да потисне агресивния инстинкт.
Но какво щяло стане, ако едно същество порасне, без да има контакт с други същества?
Щяло ли да прояви склонност към агресия или не?
Оказало се, че плъхове отгледани в изолация (т.е. без да са имали по-ранен опит да се бият с други плъхове), се нахвърляли върху друг плъх, който е въведен в същата клетка.
Нещо повече, отгледаните в изолация плъхове използвали същия модел на заплаха и нападение, който използвали и плъховете с опит.
Следователно, въпреки че агресивното поведение може да се модифицира с опита (както показва експериментът на Цинян Куо), очевидно не е необходимо агресивността да се научава.
Този експеримент проучил агресията сред низшите животни.
Изследванията върху инстинктивността на човешката агресивност са провокативни, но не дават категорични резултати, защото не е възможно да се проведе точен експеримент върху хора.
Затова учените прибягнали до експерименти върху видове, различни от човека.
Целта им била да получат допълнителна информация до каква степен агресията може да е вродена.
Изследователите решили да проверят дали разпространеното схващане за котките и плъховете е вярно.
Мнозинството от хората приемат, че котките дебнат и ловят плъховете по инстинкт.
Преди близо половин век биологът Цинян Куо направил опит да опровергае този мит.
Експериментът му бил съвсем прост.
Цинян Куо отгледал котенце и плъх в една и съща клетка.
Котката не само че не нападала плъха, но дори се сприятелила с него.
Освен това тя не проявявала никакво желание да гони или убива други плъхове, когато имала възможност за това.
Следователно котката не проявявала миролюбиво поведение само към своето другарче, но и към другите плъхове, които никога не е срещала.
Въпреки че е привлекателен този експеримент не доказал, че агресивното поведение няма инстинктивен характер.
Той само показал как ранният опит може да потисне агресивния инстинкт.
Но какво щяло стане, ако едно същество порасне, без да има контакт с други същества?
Щяло ли да прояви склонност към агресия или не?
Оказало се, че плъхове отгледани в изолация (т.е. без да са имали по-ранен опит да се бият с други плъхове), се нахвърляли върху друг плъх, който е въведен в същата клетка.
Нещо повече, отгледаните в изолация плъхове използвали същия модел на заплаха и нападение, който използвали и плъховете с опит.
Следователно, въпреки че агресивното поведение може да се модифицира с опита (както показва експериментът на Цинян Куо), очевидно не е необходимо агресивността да се научава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!