Рецепта "Картофена салата ала Бигджордж"

Рецепта "Картофена салата ала Бигджордж":
(за 6 порции)

2 кг. картофи
2 кисели млека
3 средно големи глави(около 300 гр.) кромид лук
5 супени лъжици олио
червен пипер
черен пипер
чубрица
пъстра сол
готварска сол
извара

Начин на приготвяне:
Сварете картофите.
Обелете ги и ги смелете с машинка за мелене на месо.
Ако нямате такава машинка можете да смачкате картофите с вилица, но от това ще ви заболи ръката.
Обелете лука и също го смелете.
Ако нямате машинка можете да нарежете лука на ситно.
Добавете лука към картофите.
Към сместа добавете и киселото мляко.
Отгоре поръсете с червен пипер, черен пипер, чубрица, пъстра и/или обикновена готварска сол.
Накрая залейте всичко с олио на вкус.
Разбъркайте добре сместа, докато не стане хомогенна, т.е. докато всички съставки се разпределят равномерно в общото количество.
Разделете готовата картофена салата на шест порции.
Върху всяка порция поръсете извара.

ABV DESIGN CHALLENGE / АБВ дизайн конкурс

ABV DESIGN CHALLENGE / АБВ дизайн конкурс
Моето предложение!

Кутия

Навигационно меню

Нов имейл

Знам, че моето предложение е малко встрани от това, което търсите, но много се забавлявах, докато го правих, което мисля, че е по-важно. :)
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 Източник: Предложение на biggeorge

Европейска инициатива за медиен плурализъм

Европейска инициатива за медиен плурализъм
Подкрепете свободата на словото като се подпишете в подписката

Какво правим:
Европейската гражданска инициатива е нов, интригуващ инструмент на транснационалната демокрация на участието, който позволява поне 1 млн. европейски граждани да представят директно на Европейската комисия законодателно предложение.
Европейската гражданска инициатива не е друга подобна петиция или подписка – това е реален процес на законодателство, отдолу-нагоре, който позволява на Вас да зададете европейския дневен ред.

Кратко видео:




Какво искаме ние:
Европейската директива трябва ясно да посочва:
1. Ефективно законодателство за предотвратяване на концектрацията на медийната собственост и контрола върху рекламата;
2. Гаранция за независимост на органите на медиен надзор, независимо от политическата власт;
3. Дефиниция на конфликт на интереси, за да се предотврати практиката медийни олигарси да заемат високи политически длъжности;
4. Ясна европейска система за мониторинг, която да проверява редовно “здравето” и независимостта на медиите в държавите членки;
5. Правила и добри практики на нови модели на издадетели, с които устойчиво да се гарантира качеството на журналистиката и в подкрепа на тези, които работят в сектора.

Подписка:
http://www.mediainitiative.eu/
Натиснете бутона Read and Sign, а след това бутона Sign now.
Изберете език - български.
Натиснете бутона Подкрепа.
Изберете държава - България.
Напишете ЕГН-то си, трите си имена и изберете националността си.
Означете двете квадратчета с чавки и попълнете кода за сигурност.
Накрая натиснете бутона Изпращане.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Европейска инициатива за медиен плурализъм

Падам си по "лелички" ...

Падам си по "лелички" ...
Които всъщност са ми връснички ...

Като бях 15 годишен 20-25 годишните жени бяха каки, а 30-35 годишните - лелички.
Сега съм 30 годишен и 15 годишните момичета ми се струват смешни и инфантилни (чудя се как съм харесвал толкова безмозъчни същества!), а 25-35 годишните ми изглеждат опитни, привлекателни и секси.
Явно съм остарял.
Това е единственото разумно обяснение за тази коренна промяна във възгледите ми.
Иначе как да обясним факта, че си падам по "лелички"?
Изводът е, че възрастта определя предпочитанията.
И не говоря само за биологичната възраст, а и за мисловната.
Интересното е, че преди години предпочитах да си общувам с по-малки от себе си.
Това ме караше да се чувствам ... в крак с времето.
А сега общуването с 15-20 годишни ме натоварва.
Техните вълнения ми се струват безсмислени и като им слушам глупостите се чувствам безнадеждно остарял.
Сега предпочитам да си общувам с хора на моята възраст - не, че и те не дрънкат глупости, но поне успявам да ги разбера, а с по-малките съм в пълна мъгла за какво иде реч.
Та затова е и темата.
Чувствате ли се остарели?
Промениха ли се предпочитанията ви с годините?
По какви си падате?
Разбирате ли младите?
Не "разбирате ли се с младите?", а "разбирате ли ги?".

П.п.: Колежки-съфорумки, моля ви, не се обиждайте от думата "лелички", изобщо не сте стари, само ви броят за такива.
Всъщност сте толкова млади, колкото се чувствате, а не колкото ви определят хората около вас.
Онзи ден на работата ме нарекоха "чичко" :
"- Мълчи, мама, че чичкото ще ти се кара!".
Направи ми забиха нож в душата.
Тая жена не можа ли да каже "батко"?
Как така изведнъж станах "чичко"?
Нямам думи просто!
Та така ... лелички, добре сте ми дошли!
"Я елате лелички при чичко ...(младежка версия)"
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Падам си по "лелички" ...

Рецепта "Обикновена бисквитена торта ала Бигджордж"

Рецепта "Обикновена бисквитена торта ала Бигджордж":
(за 6 порции)



Необходимите продукти са:
1 л. прясно мляко
500 гр. обикновени бисквити
2 пакетчета нишесте по 60 гр. всяко с различен аромат
200 мл. вода
200 гр. захар

Забележка: 1 пакетче нишесте е за 700 мл. течност. Съобразете броя на пакетчетата нишесте с количеството мляко, което ще ползвате.

Начин на приготвяне:
Сварете прясното мляко.
Ако млякото е пастьоризирано няма нужда да се вари, само го загрейте на умерен огън.
Докато млякото е горещо към него добавете захарта и бъркайте интензивно, за да се разтопи.
Изсипете нишестетата в подходяща съдина и ги разтворете с водата.
Разбъркайте нишестето и водата до получаване на хомогенна смес.
След това добавете сместа към топлото мляко на тънка струя и бъркайте интензивно, така че нишестето да не стане на топки.
Загрявайте на умерен огън цялата смес, докато се получи гъст крем.
Кремът не трябва да е прекалено течен, защото тортата ще стане водниста, но и не трябва да е много гъст, защото трудно ще се изсипва при приготвянето на тортата.
След като сместа е готова вземете една тава и покрийте дъното й с крем.
Отгоре наредете пласт бисквити и отново ги покрийте с крем.
Повтаряйте това, докато бисквитите свършат и тавата се запълни.
Трябва така да разпределите крема, че последния слой бисквити да бъде покрит с крем.
Можете да украсите повърхността на тортата с шоколадови пръчици или настърган шоколад, или смлени орехи, или стафиди, или каквото там си решите.
В пластовете вътре също можете да добавите разни пълнежи, но за мен тези неща са глезотии.
Най-лесната украса е да вземете едно ренде и да настържете няколко бисквити върху тортата.
След като сте готови с тортата я оставете на мира за 24 часа, за да омекнат бисквитите.
Преди консумация я нарежете на равни парчета.
Приятен апетит!

Моята река 2

Моята река
(алтернативна история)

Отишъл един човек на реката да налови малко риба, за да може жена му да му сготви рибена чорба.
Седнал на брега под една върба и хвърлил въдицата.
И тъкмо започнал да се унася в дрямка в лятната горещина и плувката трепнала, а след това рязко забила надолу към дъното.
Рибарят бързо започнал да навива макарата и след секунди от водата се подала една малка златна рибка.
Рибката изведнъж проговорила с човешки глас:
- Пусни ме, рибарю и ще ти изпълня три желания.
Замислил се рибаря и си казал: "Какво толкова, ще я пусна, дори и да не ми изпълни никакви желания надали ще стане чорба от тая малка рибка ...".
Откачил рибката от кукичката и я хвърлил в реката.
Тя се подала на повърхността на водата и казала:
- Кажи си първото желание?
- Искам да имам голяма къща, скъпа кола, луксозен живот, красива жена, успели деца ...
Рибката плеснала с перка в знак на съгласие и се потопила под водата.
Рибаря си тръгнал и като се прибрал на мястото на колибата си видял триетажна къща с балкони и барбекю в двора.
На алеята бил паркиран най-новия модел Мецедес, а до него стояла жена му, която можела да засрами и богинята Афродита.
Седнал си човека в трапезарията с жена си, вечерял с черен хайвер и шампанско и си легнал да спи.
На другата сутрин станал рано-рано и на бегом отишъл до реката.
Там изчакал рибката да се появи и й казал второто си желание:
- Искам да съм известен по целия свят, да имам много пари, повече и от Бил Гейтс, да имам власт над всичко и всички.
Рибката плеснала с перка в знак на съгласие и се потопила под водата.
Човекът се прибрал в дома си, а там го чакали охранители от Сикрет Сървис и бронирана лимузина.
В гаража имало складирани бали с пари от всякаква валута.
Когато пуснал телевизора си по всички канали давали само него - как дава интервюта, как се пече на плажа, как изнася реч пред Общото събрание на ООН, как кара колело, как помирява Северна и Южна Корея.
След вечерята с Обама и Путин, където той бил домакина, а те гостите, рибаря си легнал да спи и сънувал как става Президент на света.
На другият ден като се събудил по новините съобщили, че човечеството спонтанно е решило да го избере за Президент на всичко и всички.
Но имало нещо, което разваляло идилията и човъркало рибаря отвътре - след всичко, което си пожелал той така и не бил ял рибена чорба, а така му се хапвало.
Отишъл пак на реката и след като рибката се появила й казал третото си желание:
- Искам да те сготвя на рибена чорба.
Рибката плеснала с перка в знак на съгласие и се потопила под водата.
...
В този миг рибаря се събудил, а пред очите му се разкрила ужасяваща гледка.
Реката била пълна с боклуци и в нея плували труповете на умрели хора, животни и риби.
Цветът на водата бил синьо-зелен, а миризмата била ужасна.
Човекът скочил, хвърлил въдицата и хукнал към дома си.
По пътя си видял изсъхнали дървета, изгоряла трева, опожарени коли, разрушени жилища, а във въздуха се носел прах и пепел.
Като се прибрал в къщи заварил старата си колиба полуразрушена и празна.
Жена му я нямало, само един надгробен камък показвал къде е лобното й място.
В дворът вятъра въртял един стар вестник, на който с големи букви пишело: "Президентът на света предизвика Третата световна война!", а отдолу с по-ситни букви: "Всички ще умрем - атомни бомби падат по света!".
И докато радиацията бавно убивала клетките в тялото му рибарят тихо седнал на стария пън и си помислил: "За какво ми беше да ходя на реката?".

Моята река

Моята река
(есе)

- Сине, отиваме на едно място, което много обичах, когато бях малък като теб.
- Къде ще ходим, тате?
- Когато бях дете, всяко лято ходех на село при моята баба. Там се катерехме по дърветата и по цял ден не се прибирахме в къщи. Обикаляхме цялата борова гора. Аз най-много обичах да крада ябълки от съседите и да си бера орехи от дървото пред нас. Правехме си лагерни колички и се пързаляхме с тях. Беше страхотно. А когато станеше много горещо, се къпехме в реката под селото. Обичахме да си ловим риба и да я печем на огън. Това е най-вкусната храна, която съм ял - не купена, а директно уловена от моята река.
- Яденето на мама не е ли вкусно?
- Вкусно е. Ще кажеш на майка си, че така съм казал! Но когато сам си уловиш храната и я приготвиш със собствените си ръце е различно. Като бях дете, ходехме по нивите и си беряхме царевица, а след това я печахме на жар. Аз вземах "на заем" яйца от курника на баба и също ги изпичахме. И сега като се сетя, устата ми се пълни със слюнка. Ще видиш, че много ще ти хареса. Взех храна в една кошница за пикник и две въдици с малко стръв - ще половим риба, ще хапнем и вечерта ще отидем да спим при баба ти.
- Тате, а защо не взехме и мама?
- Защото тя няма това търпение да седи с часове край водата и да чака да клъвне рибата. А и като ме види как приготвям храната, ще ми мърмори, че не го правя както трябва и ще настоява тя да го сготви по "правилния начин". Това не го казвай на майка си!
- Добре! А кога ще пристигнем?
- След малко, сине. Изгледай едно клипче на таблета и ще сме там.
...
- Тате, къде сме?
- Не знам. Опитвам се да позная мястото. Преди тук имаше обработваеми ниви, а сега има само бурени и тръни. Ето там бяха селскостопанските сгради, а сега са в руини.
- Защо колата друса така?
- Пътят е целият в дупки. Имай търпение, скоро ще стигнем.
- Тате, какви са онези хора, които копаят в земята?
- Не знам, но не обработват нивата. Мисля, че са иманяри и търсят злато.
- А защо тази табела е така надупчена?
- Това беше табелата на входа на селото, но някой е стрелял по нея.
- Тате, защо тази къща е съборена? И къде са хората?
- Не знам, сине, почакай малко, все ще видим някого.
- Защо къщите нямат прозорци и врати?
- Някой им ги е откраднал, предполагам.
- Тате, защо дърветата са отрязани? Останали са само дънерите.
- Хората са искали да се стоплят с тях и са ги отрязали целите.
- Но нали има гора? Защо са рязали селските дървета?
- Ами тя и гората я няма. Погледни в дясно. Виждаш ли голата планина? Там имаше гъста борова гора, а сега няма нищо.
- Тате, защо на тази сграда пише библиотека, а покрива й го няма?
- Като бях малък, тук идваха по сто деца за книги, а сега в селото няма много деца и някой е използвал керемидите, за да си построи свой покрив.
- Защо хората, които стоят пред магазина изглеждат така? Дрехите им са скъсани и миришат ужасно - усеща се дори от тук.
- Ами защото са бедни и нямат какво да работят, а като нямат пари, няма как да си купят храна и дрехи.
- Тате, виж! Три деца! Защо не са на училище?
- Ами училището е съборено. Не го ли видя? Току-що минахме край него.
- Това училище ли беше? От него бяха останали само стените. Къде са чиновете и дъските? Къде е сградата?
- Не знам, сине!
- А каква е тази къща? Цялата е оградена с бодлива тел и това куче, което лае вътре, изглежда зло.
- Това е домът на баба ти.
- Не искам да влизам вътре, страх ме е от кучето.
- Добре, изчакай ме, ще се обадя на баба ти, че сме тук.
...
- Сега отиваме на реката. Само да слезем по хълма и сме там ...
- Тате, стигнахме ли? Къде е реката?
- Не знам, сине, моята река я няма. Тук имаше дълбок вир, а сега има само боклук. Някой е превърнал коритото на реката в сметище.
- Виж там! Един човек води стадо крави. Да го питаме къде е водата?
- Добре, да го попитаме.
- Добро утро! Знаете ли къде е реката и какво е станало с нея? И защо има толкова много боклук?
- Добро да е! Явно не сте от тук и затова не знаете. Преди години иманяри копаха около изворите горе в планината и водата се разсърди и спря да тече. След това започнахме да изсипваме боклука в празното корито - поне да го ползваме за нещо. Пък и общината спря да събира боклука и за да не се трупа по улиците го докарвахме тук. Вие на кой сте деца?
- На баба Пена.
- А, ясно. Ония двете крави с черните петна са нейни.
- Сполай ви.
- Айде, лек път.
- Тате, какво е сполай?
- На диалект това означава "благодаря".
- А защо не му каза директно така?
- Защото по-лесно ще ме разбере, ако му го кажа така, както той си го знае.
- Тате, други диалектни думи знаеш ли?
- Знам. По-късно ще ти ги кажа, за да ги знаеш и ти.
- Добре. Така и аз ще знам как да си говоря с хората. А сега какво ще правим?
- Ами най-добре е да се връщаме при баба ти. Нямаме повече работа тук.
- Тате, в България е ужасно.
- Знам, сине. Добре, че ние не живеем тук. При нас има и вода, и реки, а боклукът е в сметищата, а не навсякъде.
- А защо в България се случва всичко това?
- Не знам. Никой не знае. И надали някога ще разберем.
- Тате, много ми е мъчно за България - никоя страна на света не заслужава това.
- И на мен ми е мъчно, но нищо не можем да направим. Не зависи от нас.
- А от кого зависи?
- От всички българи. И от политиците. Когато всички се променят и държавата ще се промени. Ще видиш.
- Наистина ли?
- Не знам, сине, бъдещето ще покаже. Но не спирай да се надяваш - надеждата умира последна. Може един ден и нашата река отново да потече, кой знае.
- Тате, обичам те.
- И аз много те обичам. Знаеш ли ... откакто се роди, ти си моята река. Понякога просто обичам да седя край теб и да те слушам как шумиш около мен. Докато теб те има, в мен ще има надежда за бъдещето.
- Тате, защо плачеш?
- Не плача. Нещо ми влезе в окото. Ей сега ще ми мине. Хайде, да отиваме при баба ти, за да обядваме. Много съм гладен.
- И аз съм гладен.
- Добре, да тръгваме ...

Източник: Моята река (есе) за конкурса "Екомания"

Гришо, ти си номер едно!

Гришо, ти си номер едно!
Едно лично послание

Гришо, за нас ти си номер едно.
Ние сме с теб.
Ти си нашата гордост.
Пожелавам ти успех, макар че ти нямаш нужда, защото си роден да успееш и да прославиш България!

Григор Димитров на "Уимбълдън"

Простотийки от нета 14 ... :D

Виц: Трите плика

Нов Министър-председател заел поста си.
Ден преди това, той се запознал с досегашния си предшественик, който му казал: "Ще ти помогна да навлезеш бързо в работата. Оставям ти три номерирани плика в чекмеджето на бюрото. Отваряй по един всеки път, когато държавата е в криза и не знаеш какво да правиш.".
Три месеца по-късно възникнал сериозен проблем и новият Министър-председател изведнъж се сетил за "завещанието" на предишния.
Отворил първия плик и вътре открил бележка: "ОБВИНИ ТОЗИ ПРЕДИ ТЕБ!".
Министър-председателят решил да последва съвета и бурята отминала.
Половин година по-късно страната била изправена пред сериозни проблеми.
Министър-председателят отворил втория плик и вътре открил съвета: "НАПРАВИ ПРОМЕНИ!".
Веднага се заловил да изпълни препоръката и не след дълго и тази криза отшумяла.
Известно време нещата вървели по мед и масло, но естествено щастието не било вечно и възникнал трети проблем.
Положението било толкова сериозно, че гражданите се разбунтували.
Министър-председателят мислил, чудил се и накрая решил да отвори и последния плик.
А в него пишело: "ПОДГОТВИ ТРИ ПЛИКА ЗА СЛЕДВАЩИЯ!".

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели!

Няма нищо по-хубаво от политическата криза

Няма нищо по-хубаво от политическата криза
Всеки ден ще е така!

В навечерието на нови избори сме.
Ще валят оставки.
Ще падат правителства.
Ще има служебен кабинет.
Ще има предизборна кампания.
Политиците ще се плюят едни други.
За сметка на това народът ще избира своите представители по същите правила.
Няма задължително гласуване, няма електронно гласуване, няма мажоритарна избирателна система.
Все същите стари муцуни, все същите партии, все същите глупости, които слушаме 25 години.
Но това, което ще се случи тази есен е най-добрата възможност пред нас - сами да избираме кой да ни представлява.
Ако се окаже, че тези, които сме избрали не искат да си вършат работата, както сегашните и предишните, винаги можем да излезем по площадите и да протестираме - така те ще си отидат, за да можем отново да ги изберем.
Този процес на безкрайно преизбиране ще приключи, когато нашите политици разберат, че ги назначаваме на работа не за да грабят народа, а за да решават проблемите ни.
За да осигурят работа, образование, здравеопазване, ред, законност, справедливост.
Вместо това те ни осигуряват хаос, корупция, престъпност, несигурност, безработица, неграмотност, болести, смърт.
Хубаво е да има политическа криза, защото тя показва, че на хората в България им пука за това кой и как ги управлява.
25 години безхаберие бяха достатъчни за всички да осъзнаят, че от тези, които ни управляват зависи как ще живеем.
Ето защо изискванията към политиците се завишиха.
На много хора им се иска да влязат в Народното събрание и да си получават спокойно заплатите 4 години без дори да ходят на работа.
Но времето и гражданите са различни.
В България има много работа за вършене и този, който я свърши ще остави дълбока следа в българската история.
Институциите трябва да бъдат прозрачни и отворени за гражданите.
Властите(изпълнителна, законодателна, съдебна, медийна) трябва да са независими една от друга.
Прокуратурата трябва да си свърши работата веднъж завинаги.
МВР и ДАНС трябва да работят така както трябва, за да има ред в България.
Министерствата и Агенциите трябва да контролират ресорите си.
А обикновените хора трябва да си плащат данъците, да спазват законите и да наблюдават гореизброените.
Ако някой не си свърши работата трябва да има политическа криза и отказващите да работят да напуснат.
Защото правилата важат за всички.
Затова не трябва да ни е страх от кризи и сътресения.
Те показват, че нещо се случва в държавата - дали в положителна или в отрицателна посока.
Всеки ден в България трябва да е криза.
Всеки ден трябва да е като преди избори.
Всеки ден трябва да е като преди оставка.
Всеки ден на политиците трябва да им се напомня, че могат да си отидат щом не си вършат работата.
Защото повече не можем да чакаме да се накрадат и наядат.
Искаме реална промяна!
Искаме хора, които така да си вършат работата, че да бъде очевиден ефекта от техните действия.
Искаме резултатите да се виждат.
Омръзнаха ни задкулисни игри и договорки.
Омръзна ни от лъжи.
Омръзна ни от тревоги.
Омръзна ни от страха.
И най-вече ни омръзна от цялата тази болна среда.
Затова политическата криза ще продължи дотогава докато всички не направят това, което трябва, за да стане България истинска демократична държава с работещи институции и установен законов ред.
След като не можем да имаме задължително гласуване, електронно гласуване и мажоритарна избирателна система ще има избори всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден.
Докато всички не разберат, че повече така не може, че животът ни не е игра.
И няма да позволим на никого да си играе с нас.