Да бъдеш или да не бъдеш ... Човек?
В прекрасната страна България!
Днес с мен се отнесоха по два коренно различни начина.
Един от колегите ми си позволи а ме гаври - използва ме по всякакъв начин, защото той самият е некадърен да си свърши работата.
От друга страна една клиентка, с която преди време се сприятелих миналата година ме попита как е баща ми.
Той получи инсулт и сега се възстановява.
Тя е първата от две години насам, която ме пита за него.
Отнесе се човешки с мен и прояви човечност, на която други не са способни.
А всички се имат за нещо повече от нея, но не могат да й стъпят на малкото й пръстче.
Преди три години ходих до един град, за да намеря истината.
Бях толкова нещастен.
Не бях посрещнат или изпратен, бях унизен.
Но по пътя си срещнах толкова много Хора, които се отнасяха човешки с мен, че успях да отида и да се върна жив и здрав.
България е страна крайностите.
Тук можеш да видиш огромно страдания и пълно щастие.
Можеш да намериш любов и омраза.
Можеш да срещнеш и хора, и зверове.
С теб могат да се отнесат човешки и нечовешки.
И точно това е прекрасното на тази държава.
Тук проблемите не се решават по правилния начин.
Никой изобщо не се занимава с тях.
Ако се решат от само себе си - решат се, ако ли не - здраве да е!
И всички сме разделени.
Не по някакъв признак.
Просто сме разделени - всеки е в свой собствен свят, никой никого не слуша и никой от никого не се интересува.
За да те забележат трябва да навлезеш в света на другите около себе си и да ги разтърсиш.
Едва тогава ще ти обърнат внимание.
Защо се откриваме едни други, само когато страдаме силно?
Защо сме толкова сами?
Защо не сме обединени?
Защо не сме по-човечни?
Има ли значение какви сме?
Не сме ли всички човешки същества с еднакви проблеми и мечти, с еднакви стремежи и надежди?
Какво ни разделя?
Глупостта ни ли?
Не ни остава много време - само един живот.
И след него нищо.
Поне никой не се е върнал да разкаже дали има нещо и след това.
Докато сме живи не можем ли да бъдем Хора?
И защо не можем?
Какво ни пречи?
Пак ли глупостта ни?
Хората сме много глупави същества, а българите сме най-глупави от всички.
Когато дойде денят на нашата смърт и се обърнем назад трябва да сме горди от извървяния път, а не да ни е срам.
Затова аз продължавам да бъда Човек и да се отнасям човешки с всички.
Така е редно, това е нормално.
Така мисля аз и не искам да се променям.
Остава ми остатъка от моя живот.
Ludacris ft. Usher And David Guetta - Rest Of My Life
06.03.2014 г. - 07.03.2014 г.
В прекрасната страна България!
Днес с мен се отнесоха по два коренно различни начина.
Един от колегите ми си позволи а ме гаври - използва ме по всякакъв начин, защото той самият е некадърен да си свърши работата.
От друга страна една клиентка, с която преди време се сприятелих миналата година ме попита как е баща ми.
Той получи инсулт и сега се възстановява.
Тя е първата от две години насам, която ме пита за него.
Отнесе се човешки с мен и прояви човечност, на която други не са способни.
А всички се имат за нещо повече от нея, но не могат да й стъпят на малкото й пръстче.
Преди три години ходих до един град, за да намеря истината.
Бях толкова нещастен.
Не бях посрещнат или изпратен, бях унизен.
Но по пътя си срещнах толкова много Хора, които се отнасяха човешки с мен, че успях да отида и да се върна жив и здрав.
България е страна крайностите.
Тук можеш да видиш огромно страдания и пълно щастие.
Можеш да намериш любов и омраза.
Можеш да срещнеш и хора, и зверове.
С теб могат да се отнесат човешки и нечовешки.
И точно това е прекрасното на тази държава.
Тук проблемите не се решават по правилния начин.
Никой изобщо не се занимава с тях.
Ако се решат от само себе си - решат се, ако ли не - здраве да е!
И всички сме разделени.
Не по някакъв признак.
Просто сме разделени - всеки е в свой собствен свят, никой никого не слуша и никой от никого не се интересува.
За да те забележат трябва да навлезеш в света на другите около себе си и да ги разтърсиш.
Едва тогава ще ти обърнат внимание.
Защо се откриваме едни други, само когато страдаме силно?
Защо сме толкова сами?
Защо не сме обединени?
Защо не сме по-човечни?
Има ли значение какви сме?
Не сме ли всички човешки същества с еднакви проблеми и мечти, с еднакви стремежи и надежди?
Какво ни разделя?
Глупостта ни ли?
Не ни остава много време - само един живот.
И след него нищо.
Поне никой не се е върнал да разкаже дали има нещо и след това.
Докато сме живи не можем ли да бъдем Хора?
И защо не можем?
Какво ни пречи?
Пак ли глупостта ни?
Хората сме много глупави същества, а българите сме най-глупави от всички.
Когато дойде денят на нашата смърт и се обърнем назад трябва да сме горди от извървяния път, а не да ни е срам.
Затова аз продължавам да бъда Човек и да се отнасям човешки с всички.
Така е редно, това е нормално.
Така мисля аз и не искам да се променям.
Остава ми остатъка от моя живот.
Ludacris ft. Usher And David Guetta - Rest Of My Life
06.03.2014 г. - 07.03.2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!