Спомен за 11 септември 2001 г.

Спомен за 11 септември 2001 г.
Дванайсет годни по-късно през призмата на времето!

Днес е 11 септември 2013 г.
Къде бяхте и какво правехте по време на атентатите в Ню Йорк през 2001 г.?
Ето моите спомени за 11 септември 2001 г.:
=====================Цитат=====================
С перфектна яснота си спомням къде бях на 11 септември 2001 г.
Беше четири часа след обяд и след няколко дни трябваше да започна училище.
Щях да бъда в 11 клас.
Този ден реших да си избръсна лицето.
Цял ден се мотах и накрая към 16:00 часа се подкъртих към кухнята.
Там си нагласих радиокасетофона на масата и го пуснах на Дарик радио.
Намазах си лицето с пяна и тъкмо започнах да се бръсна, когато чух някаква новина по радиото и понеже водата шумеше увеличих звука на максимум.
Водещият каза, че нещо се е случило в Ню Йорк.
Не разбрах какво.
Всъщност май и той не знаеше.
Някакъв инцидент.
Пожар може би.
В Световния търговски център.
Даже го давали и по телевизора.
Като чух това оставих бръсначката и отидох в моята стая.
Включих телевизора и видях димящата кула на Близнаците.
Седнах на леглото както си бях с пяната и се загледах.
"Какво, по дяволите, става?" - помислих си аз.
След минута ми стана ясно, че това не е американски игрален филм и че няма да има щастлив край.
И докато си гледах екрана още един самолет се блъсна в Близнаците.
Направо не повярвах на очите си.
В онзи момент не разбрах, че при двете катастрофи са умрели хора.
Просто някак си тази мисъл минаваше по повърхността на съзнанието ми, без да остави трайна следа.
Осъзнах, че умират хора едва когато някои започнаха да скачат от прозорците на етажите над разбилите се самолети.
Тогава ... звукът от ударите на телата в земята, хората, които махаха с кърпи на прелитащите покрай тях хеликоптери от последните етажи на небостъргачите ... това ме остави в едно състояние, от което много трудно се излиза.
Станах и отидох до кухнята, където се доизбръснах за рекордните две минути, след това изключих радиото, за да не работи напразно и пак се върнах пред телевизора.
Като седнах да гледам, майка ми стана и отиде оттатък - явно за разлика от мен беше осъзнала, че ще умрат още хора и не искаше да става свидетел на това.
А аз седях пред екрана и се чудех какво ще стане от тук нататък.
По едно време едната кула на Близнаците рухна.
Ей, така за секунди се срути!
Както си стоеше права се наклони и рухна като къщичка от карти.
Вдигна се такъв прахуляк, че улиците на Ню Йорк заизглеждаха така все едно е дошъл краят на света.
След още малко време рухна и другата кула.
Тогава наистина проумях какво съм видял.
Онези хора, които махаха с кърпите вече ги нямаше.
Те бяха мъртви!
Нямаше да оживеят след финалните надписи.
Щеше да има само надгробни надписи и страдащи близки.
По принцип рева за щяло и нещяло, но в този случай причината за душевното ми страдание си беше съвсем реална.
В онези часове ми се искаше да съм супер герой и да спася хората, да върна времето назад и да поправя случващото се.
Да, ама не!
В часовете по история в средното все питах:"Госпожо, а какво щеше да стане ако ... нещата се бяха случили по друг начин?!?"
Един ден учителката ми каза:"Георги, стига си питал какво щеше да стане, ако ...! Историята вече се е случила и не може да бъде поправена!".
Така че не можех да спася хората.
Дори и в Ню Йорк да живеех пак никого не можех да спася.
Ако бях в Световния търговски център щях да умра заедно с всички останали.
Ако бях в някой от самолетите щях да умра в експлозията при удара в сградата.
Гледах цялата вечер.
На другия ден също.
И така, докато дойде първия учебен ден.
В училище никой не коментираше събитията от 11 септември.
Все едно не нищо не беше станало.
След месец започна войната в Афганистан.
След година в Ирак.
След това терористите от Ал Кайда продължиха да извършват атаки по целия свят.
Въпреки активната политика на САЩ тероризма продължи да се разпространява по света и да държи хората в страх.
Войните не доведоха до мир, а до нови войни.
Мюсюлманите малко по малко се радикализираха, защото самия факт, че вярват в Аллах ги превръщаше в убийци на невинни хора.
Изход от тази ситуация няма и до днес, а би трябвало да има, защото не можем да продължаваме вечно по този начин.
И исляма, и юдаизма, и християнството учат, че трябва да бъдем добри и да обичаме хората около нас, но вместо това се мразим едни други.
Не можем ли да живеем заедно без да си пречим?
Вероятно можем, но за това трябват специални усилия, докато за да се мразим не се иска нищо.
Надявам се, че един ден всички ще осъзнаят безсмислието на омразата и войната.
Под всички имам предвид и бойците на Ал Кайда, и управляващите в САЩ.
В крайна сметка те са двете страни на една и съща монета, двете крайности, двата полюса.
Само че за разлика от преди, по времето на Студената война, когато имаше две суперсили(САЩ и СССР), които можеха и си комуникираха, за да не се стига до война, то сега имаме една суперсила САЩ и една терористична супермрежа Ал Кайда, между които комуникация не може и нямам как да има(защото САЩ не преговарят с терористи).
И извода от 11 септември и другите атентати е, че когато Великите сили спорят обикновените хора страдат.
А на нас ни писна да страдаме, заради чужди грешки и решения, които са взети без нашето гражданско участие.
Ако САЩ смятат да започват война трябва да попитат не само Конгреса, но и обикновените хора.
Малцина са тези, които ще подкрепят още една война, още смърт и разрушения.
Обикновените хора по целия свят искаме мир и спокойствие, бъдеще за децата, работа и доходи, образование и здравеопазване, нормален живот!
Толкова ли е трудно за изпълнение?
Не, нали?
==============================================
9/11~September 11th 2001-Attack on the World || Trade Center



11-ти Септември 2001 - Атаката На Световния Търговски Център


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Спомен за 11 септември 2001 г.