Писмо до любимата 10: Лято!

Писмо до любимата 10: Лято!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

Здравей,любима!
Ето какво се случи по-нататък ...

Юни

Бузата и мускула продължиха да ме болят още много време.
Едвам се хранех и говорех.
За сметка на това имах доста време за мислене и осъзнах,че на боулинга съм присъствал на нещо много странно.
Бяхме четирима - аз,Бонбонка,Цербер и Началник и най-странното беше,че колежката Цербер и колегата Началник се държаха като двойка.
Излязохме заедно от работата и цербер намери колата на Началник сред десетина други коли.
След това седна до него на предната седалка и отидохме до Кауфланд,където двамата влязоха и излязоха заедно.
През цялото време си гукаха като малки,сладки влюбени птички.
Качихме се пак на колата и отидохме до дома на Цербер,който Началник намери без обяснения от къде да мине.
След това се занесохме до боулинга и там докато играхме Цербер и Началник се държаха като влюбена двойка - гукаха си през цялото време.
След това отидохме в един ресторант,викат му Зелената къща,в който двамата седнаха един до друг.
Накрая си тръгнахме и Началник закара Цербер до дома й.
Аз и Бонбонка се прибрахме сами,пеша и по отделно.
Колежката Клюкарка беше права,че Цербер и Началник са влюбени.
Може да е дърта интригантка,но е проницателна дърта интригантка.
На 25.06.2013 г.,вторник,питах Цербер дали тя и Началник имат връзка и тя откачи.
Разбесня се,изчерви се,взе да сипе клетви и проклятия.
Оказа се,че аз съм най-големият клюкар на Администрацията,а аз и Бонбонка също имам връзка.
Като казах на Бонбонка тя се спука от смях.
Според Цербер ние двамата с Бонбонка сме си "гукали".
Гу-гу!
Му-ха-ха!
Единственото гадно е,че бащата на приятеля на Бонбонка е починал от рак.
Имам чувството,че всеки е болен от рак!
Какво става,бе?
Ебахти ненормалния свят!
Всички сме раково болни!
Думи нямам просто!
Колежката Клюкарка се опитва да си говори с мен,защото не иска да сме сърдити и да не си говорим.
Аз си мълча - след като според нея я мразя няма смисъл да си говорим.
На мен така ми е по-добре,ама тя не може да изтърпи моето мълчание.
Мълчанието на Джорджи!
Ха-ха-ха!
В понеделник,24.06.2013 г. една клиентка беше довела внучка си да я жени за мен - аз като разбрах,че има само 8 клас образование й казах да завърши поне средно и тогава пак да дойде ... шегувам се!
Просто й казах,че трябва първо да се образова преди тръгне да се жени!
В последната седмица на юни получихме писмо за ТЕЛК-а на баща ми и трябваше да приготвим производствената му характеристика.
Освен това колегата Началник излезе в болнични за две седмици.
След болничните ще е в отпуска за няколко седмици.
И така до края на месеца аз върших всичко в нашата стая.
Не стига това ами колежката Клюкарка започна да ме припира да върша и нейната работа,и то скорострелно.
Накрая на 27 юни ми избиха чивиите и излях недоволството си в писмена форма.
Голям кеф!
В петък,28.06.2013 г.,си направих отчетите и ги предадох навреме,въпреки опитите на Клюкарката да ме забави.
Съботата и неделята бяха скучни както винаги.

Юли

И така в началото на месеца се изсипа една даля с народ за регистрация.
Едва успях да се справя с хората.
А колежката се правеше,че работи.
Цял ден!
Всеки ден!
В понеделник,01.07,2013 г.,колежката Бонбонка излезе в отпуска.
В същият ден отблокирах мейла на Анонимницата в пощата си.
Няма смисъл да е блокирана.
Така или иначе аз не й се сърдя за простотиите,които изръси.
А във вторник,02.07.2013 г. издразних колежката Клюкарка.
тя много настоява хората,които идват за подпис при нас да си спазват часовете.
Аз й казах,че не гледам часовете на хората,а бързам да ги подпиша и да ги пратя да си ходят на село.
Казах й също,че тя дразни хората като ги гони и затова те са ядосани.
Тя се вбеси.
След като клиентите си тръгнаха аз й казах със сериозен тон:"Не ми казвай какво да правя и как да си върша работата!".
Тя оцапа гащите!
След това се оплака на колегата Шефче,на охраната,на бившата чистачка(сега архиварка) ... станах по-черен и от дявола.
Но за сметка на това до края на деня ми беше толкова леко и весело на душата,че направо ми се пееше от кеф.
Целият ден колежката Клюкарка очакваше да й се извиня,но аз нямах такова намерения,защото не се чувствах виновен изобщо.
След края на работния ден останах още ас и половина допълнително,за да довърша работата в нашата стая.
Когато си тръгнах набрах малко сливи от едно дърво.
Готино изживяване!
В следващите няколко дни до петък с колежката си мълчахме като пукали - аз не си говорех с нея,тя ходеше при шефовете и говореше гадории за мен.
Изобщо гледаше да ми вгорчи живота по всякакъв начин.
Накара шефката на отдела да ни забрани да слушаме радио.
Аз направих едно съобщение,а тя ме издаде,че съм го залепил без позволение на вратата и че съм сбъркал информацията в него.
Продължих да върша всичко в нашата стая.
Общо взето върша 30 % от работата в администрацията.
В петък се запознах с една готина клиентка и й дадох телефонния си номер.
Тя ми се обади с в събота,06.07.2013 г.,за да разбере защо съм й дал телефона си - аз я питах дали иска да излезем на среща,тя каза,че е съгласна,но не определи дата и час,което значи,че срещата може и никога да не се състои.
След това ми се обади пак във вторник,09.07.2013 г.,за да ми иска консултация за нейн административен проблем
За среща не се уговорихме.
В началото на седмицата реших да се държа добре с колежката,въпреки че е ужасен човек.
Тя все така ме ненавижда,но няма повод и причина да се ебава с мен - само ми прехвърляше работата си.
В същия този вторник се запознах с една сладка и умна клиентка,дадох й телефона си,опитах се да й се харесам по всякакъв начин,но тя май не разбра,защото не ми се обади,нито ми даде някакъв сигнал,че и тя ме харесва.
Жалко за мен.
От вторник започнах да ставам в 07:00 часа и да ходя рано на работа.
Вече не закъснявам и никой няма повод да ми мрънка,че не съм дошъл навреме на работа.
Колегите не бяха щастливи от тази радикална промяна.
В четвъртък,11.07.2013 г.,казах на шефовете,че в петък ще водим баща ми на ТЕЛК.
Не останаха доволни.
В петък на ТЕЛК-а поискаха да направим скенер на главния мозък на баща ми.
Вечерта на съвещание на работата ни казаха,че в понеделник ще започнем да работим по нови правила и с нови бланки.
Получих си и заплатата.
В събота купих лекарствата на баща ми и храна за целия месец.
В неделя беше ден за бръснене, къпане и почивка.
В понеделник,15.07.2013 г.,се събудих рано.
След това се домъкнах на работата и цял ден върших всичко,защото колегата Началник беше в отпуска,а колежката Клюкарка не знаеше как да си върши работата по новите правила и с новите бланки.
На обедната почивка отидох да платя сметките
Не обичам понеделниците!
Във вторник от невролога взех направление за скенера.
В сряда заведохме баща ми на скенера и това отне целия преди обед.
Колегите подивяха.
Колежката Клюкарка ме гледаше с омраза през остатъка от деня.
Поне тати мина през скенера и приключихме с това.
В петък си получихме решението от ТЕЛК-а.
Дадоха му 95 % с придружител.
Ние не искахме високи проценти,а да оздравее напълно.
В събота пазарувах перилни препарати и други неща и се преуморих зверски.
В неделя се изкъпах със студена вода и се простудих.
В понеделник,22.07.2013 г.,ми беше лошо ,сополивих се,но изкарах деня.
Във вторник ми беше по-зле,но не можех да разбера от къде ми е дошло.
В среда сутринта едва станах и се замъкнах при личната ми лекарка,която набързо ме диагностицира,че имам грип със сила 7 по Рихтер.
Даде ми едни лекарства и три дни болничен.
Занесох си болничния на работата и там не останаха доволни.
Честно да си призная не ми повярваха,че ми е зле.
Обясних им,че имам разтройство,но усетих съмнението им.
Нямаше културен и възпитан начин,по който да докажа болестта си,затова си отидох в къщи да се лекувам.
Три дни се гърчих в болки и страдания и в петък ми писна,затова отидох до аптеката и си купих истински лекарства,които веднъж завинаги да ме излекуват.
В събота и неделя бях малко по-добре.
Разтройството ми поспря,болките понамаляха,не оздравях напълно,но и не бях толкова зле.
Имах сили да се избръсна и изкъпя.
Същият ден съседите си направиха почистване и си изхвърлиха цялата покъщнина - повечето неща бяха чисто нови.
Ние си взехме три почти неизползвани дюшека,за друго не можахме да се вредим от клошарите.
Ако бяхме успели да вземе и столовете щеше да е добре,ама не ни се поличи.
Тъпите ни съседи си хвърлиха дори и книгите,които също не можахме да гепим.
Ей,крадлив народ,ей!
Човек не може вече със стара покъщнина да се уреди!
В неделя си легнах рано,още преди полунощ,за да мога да стана в 07:00 часа сутринта в понеделник за работа.
Седмицата започна гадно,защото колегите ми бяха сърдити,че ме е нямало три дни.
Понеделникът,вторникът и срядата изобщо не бяха натоварени,но за сметка на това колежката Клюкарка се държеше неадекватно и това допълнително натоварваше работната атмосфера.
В сряда,31.07.2013 г.,дойде края на юли и се наложи да си направя отчетите колко точно работа съм свършил.

Август

В четвъртък и петък свърших всичката работа само и само мир да има и все пак нямаше мир.
В четвъртък набрах една раница със сливи и направихме малко сливово сладко.
В петък,02.08.2013 г.,колежката Клюкарка се скара с всички възможни хора,които успя да намери.
Добре,че аз си траех и не успя да се скара с мен.
В събота и неделя проспах почивката си - то и без това нямаше какво друго да правя при положение,че имах само 5 лева останали до заплатено време.
В неделя си легнах твърде късно и в понеделник сутринта едва станах.
В понеделник,05.08.2013 г.,изобщо не ми се работеше.
Как мразя да ставам сутрин за работа!
Не мога ли да ходя в 10-11 часа?!?
Кой ще забележи липсата ми?
Както и да е!
Във вторник ми се обадиха ми се от работата на баща ми,за да ми кажат да му занеса трудовата книжка,за да му прекратят веднъж завинаги договора му за работа.
Естествено съгласих се с удоволствие,защото ми беше писнало да им гледам злобните физиономии.
Като отидох там чух как шефа на баща ми крещи като ненормален.
Той си е ненормален!
В сряда моята шефка ме прати да помагам на колежката на горния етаж.
В нейната стая едната колежка е болнични,а другата в отпуска.
Така няколко седмици няма да работя в моята стая.
Ура-а-а!
Много съм доволен!
Само че компютрите в новата ми стая не работят като хората,затова три дни се опитвах да разбера къде им е проблема.
Накрая установих,че нито един не е ъпдейтван и затова не искат да работят.
Започнах да ги ъпдейтвам и о,чудо!
Проработиха!
Защо ли не съм изненадан!?!
Обслужвам по 40-50 човека на ден,само че за да ползвам компютър трябва да ходя до моята стая и там да обслужвам хората.
Докато ме няма долу колежката Клюкарка издевателства над клиентите.
Заедно с колегата Началник се гаврят наред с всеки.
Поне в горната стая съм по-близо до тоалетната.
През цялата седмица брах плодове и правихме сладка.
Обрах едно дърво,което беше в близост до един жилищен блок.
Справих се без никой да ме забележи.
В петък ходих и на библиотека.
Събота и неделя просто си почивах!
В понеделник,12.08.2013 г.,не си получих заплатата.
Във вторник не си получих заплатата.
В сряда не си получих заплатата.
Най-накрая в четвъртък си получих заплатата.
В петък платих сметките,купих продукти,пазарувах какво ли не.
Една от моите клиентки,Колибрито,ме покани на среща.
Всъщност първо ми поиска пет лева,за да се прибере до тях,а в събота вместо на среща в града ме покани да отида на гости в тяхното село.
Аз й отказах.
Съботата и неделята минаха някак неусетно.
В понеделник,19.08.2013 г.,колежката Клюкарка излезе в отпуска.
Аз обаче си работех в другата стая и не ми пукаше,че колегата Началник е сам.
Само че когато долу се струпваха много хора на мен ми се налагаше да му помагам.
Затова сега работя на повече от едно бюро.
Любима,многоръкия Шива виждала ли си?
Е,ако не си виждала,ела и ме виж!
Цяла седмица се потях на два фронта.
В петък Бонбонка излезе в отпуска.
Като дойдоха почивните дни изпитах облекчение.
Проспах и съботата,и неделята.
В последната седмица на август продължих да се трудя на двата фронта.
Не за дълго обаче!
В понеделник, вторник и сряда бях в двете стаи и помагах, където мога.
Колегата Началник не беше много доволен, но се задоволи със спорадичното ми присъствие.
Бонбонка, Цербер и Секси тяло бяха в отпуска.
За тези няколко седмици си дадох сметка, че харесвам колежката от горната стая - тя беше добра с мен и това ми хареса.
А аз гледах да й помагам с каквото мога.
В четвъртък,29.08.2013 г.,обаче колежката, която беше в болнични се върна и аз се занесох в моята си стая.
Там си подредих всичко и започнах да се трудя като един малък, сладък пчелун(мъжка пчела ).
И така в същия този четвъртък се запознах със сестрата на Розата.
Голям кеф, няма що!
Необвързана е и Розата я е пратила да ми се сваля.
Му-ха-ха!
Тъп съм, но не чак толкова.
Измъкнах се от този мечи капан като просто не й дадох номера си.
Тя ще го получи от сестра си, но аз нямам никакво намерение да ходя където и да е с нея.
Писна ми от това сваляне, вече на никоя няма да се свалям до края на живота си.
До това крайно решение достигнах след като си осъзнах, че ми се свалят само неподходящи за мен жени, които имат някаква,дори и минимална изгода от мен.
Накрая на месеца си направих отчетите, а колегата Началник каза, че ако не ни продължат трудовите договори, наведнъж ще им се струпа всичката работа.
Гений,а,любима!
Явно му е хрумнало, че липсата на трудолюбивия Георги ще натовари всички останали.
Нда-а-а!
В петък свърших всичката работа, която беше за вършене и се прибрах в нас доволен от извършеното.
Да, ама не предвидих, че работата, която върша ще ми създаде толкова много проблеми.
През втората половина на месец юли и целия август ни бяха забранили да насочваме клиентите към конкретни стаи.
Накрая на август отново ни разрешиха да насочваме хората към стаите и аз реших в последния ден на август да насоча всички от последните шест седмици наведнъж.
Дадох си сметка, че ако не го направя в този спокоен последен работен августовски ден ще ме накарат да го върша в края на септември, а не мен не ми се занимаваше пак със същото.
Така че насочих всички и толкова.
И скоро след това ада се изсипа върху главата ми.
Събота си отядох на пъпеши и доматена салата.
Обожавам домати!
Както и да е ...

Септември

Още в първия ден на септември усетих по нощни хлад, че зимата идва.
Мразя зимата!
Мразя студа!
В понеделник, 02.09.2013 г., едва станах, толкова много ми се спеше, че с триста зора изкарах работния ден.
Понеделник, вторник и сряда се спуках от работа.
Направо дъх не можех да си поема.
В четвъртък, 05.09.2013 г., обаче нямахме какво да правим.
И след обяд към три часа шефката дойде да ме пита защо всички клиенти от месец август са насочени по стаите.
Голяма трагедия!
Директорката на администрацията поиска от мен чрез Шефката ми да напиша доклад за злодеянието си.
Така ако шефовета на администрацията от София или Бургас поискат обяснение защо всички хора са насочени ще могат да им пратят доклада ми и да хвърлят вината върху мен.
Обаче си мисля, че деянието ми не е чак толкова фатално на фона на всичко, което се случва в момента в България и по света.
Разбира се, за едни бюрократи моите самоволните и безразсъдни действия са много по-опасни от война,например.
Така или иначе повечето от хората, които съм насочил щяха да бъдат насочени щом дойдат за подпис, а другите, които не дойдат ще бъдат прекратени, така че действията ми не са фатални.
Да, действал съм на своя глава, но това не е като да съм объркал мозъчна операция или да съм изчислил грешно пенсиите на пенсионерите, нали така?
Разбирам да бях убил някого или да бях взривил атомна бомба по погрешка - тогава си заслужавам да мис е карат, ама за едното умряло насочване просто не си струва стреса и напрежението, което Шефката и Директорката ми създадоха.
Най-интересното е начина, по който са установили какво съм направил - в процеса на работа колежките забелязали, че някой е насочил всички хора и отишли при Шефката да докладват.
Тя изтичала при Директорката, а двете се сетили кой може да е направил тази простотия.
Аз, разбира се!
И така през трите почивни дни (6,7, и 8 септември) писах доклад до Директорката:

До Директора
на Администрацията

Доклад

на biggeorge, администратор в Администрацията.

Уважаема Г-жо Директор,

От 15.07.2013 г. до 28.08.2013 г. на новорегистрираните клиенти в Администрацията не съставяхме хартиени документи и не означавахме стаята им.
В последствие, когато през месец август тези лица идваха за подпис, на 10 от тях в процеса на работа пропуснах да попълня стаята.
Реших, че в края на месеца ще направя проверка в системата и че с лекота ще открия кои са лицата, на които съм пропуснал да им напиша стаята.

На 30.08.2013 г. проверих в системата колко и кои са лицата без стая от 15.07.2013 г. до 31.07.2013 г. с цел да открия профилите на моите клиенти и да им означа стаята.
Резултатът от проверката показа 68 лица без стая - 43 от тях се бяха явили за подпис, но нямаха означена стая.
Опитах се да означа стаята само на лицата, които бях обслужил, но това се оказа трудно осъществима задача, затова за един час означих стаята на всички 68 лица, включително 25-те, които не бяха дошли за първия си подпис.
За да не сбъркам стаите използвах хартиения регистър на новорегистрираните лица, който всеки ден изготвяме.

След това направих проверка колко и кои са лицата без стая от 01.08.2013 г. до 28.08.2013 г.
Резултатът от проверката показа 388 лица без стая.

Направих следната равносметка:
За двете седмици през месец юли, в които не означавахме стаята на клиенти регистрираните са 202.
Лицата без стая за този период бяха 33 % от общия брой или 68 клиенти.
От тях 63 % бяха минали за подпис, но не им беше означена стаята или 43 клиенти.
Съобразявайки се с тази статистика пресметнах, че за месец август с неозначена стая ще останат 128 клиенти (33 % от 388 клиенти).
От тях 81 (63 % т 128 клиенти) щяха да се явят за подпис, но нямаше да имат означена стая.

През този последен работен ден за месец август натоварването от клиенти беше минимално, затова прецених, че е по-добре да означа стаята на всички лица регистрирани през месец август.
В противен случай тази задача щеше да се стовари върху мен в края на месец септември, а не исках да върша отново същия непосилен труд.
Означих стаята на всички 388 лица за около 4 часа.

Докато означавах стаята на последните няколко клиенти колегата Началник приключи със задачите си за деня и забелязвайки моята дейност ме попита какво правя.
Обясних му логиката на действията си, но той ми каза, че след като никой не ми е дал такава задача не трябва го върша.
Съгласих се, че е прав, но вече нямаше как да премахна стаите на клиентите.
Смятах да докладвам на прекия си началник Шефката за извършеното от мен означаване на стаите в края на септември, когато щеше да стане ясен общия брой на неподписалите се клиенти.
Освен това предположих, че ще получим заповед от Администрацията да означим стаята на неявилите се лица и да им съставим хартиени документи преди да бъдат прекратени.
Сега съжалявам за действията си и се надявам, че не съм навредил на колегите си и на Администрацията.

09.09.2013 г. С уважение:
Моя град biggeorge

Както виждаш, любима, посипах си главата с пепел.
В неделя естествено си легнах след полунощ и на другия ден едва станах за работа.
В понеделник, 09.09.2013 г., разпечатах доклада на работата си, показах го на колегата Началник, на Шефката и на Директорката.
След това във вторник от Бургас взе, че дойде По-голямата Директорка.
Цял ден стоя на работата и заедно с Шефката размишляваха какво да правят с мен.
Накрая в сряда сутринта Шефката ме извика при себе си и ме накара да обещая, че повече няма да правя подобни неща и няма да взимам решения на своя глава.
Аз обещах!
И ще удържа това свое обещание ... надявам се!
Алтернативата беше да не ми продължат договора за работа.
След като обещах и Шефката говори с По-голямата Шефка от Бургас ми каза,че ще ми продължат договора, но ще ме държат под око, за да не направя пак някоя глупост.
Аз още веднъж обещах да не върша нищо на своя глава!
След това показах доклада си на колежките Бонбонка и Цербер - те много се натъжиха, че има вероятност да ме уволнят, заради своеволията ми.
След това всички колеги и двамата охранители започнах да се държат странно - все едно сме на погребението на любимото ми куче.
Всички са едни тъжни и умислени, направо жал да ти стане!
Чудя се от какво толкова се депресираха?
Дори и наистина да не ми продължат договора в крайна сметка аз ще остана без работа, а не те, какво им пука?!?
Не съм ли прав, любима?
Вечерта реших да се разходя до Боровец и ходейки на края на града набрах една раница с ябълки.
В четвъртък на работа се върна колежката Клюкарка.
Целият ден мълчеше сърдита, незнайно на какво.
Не й казах за доклада и глупостите, които съм извършил, че ще откачи съвсем!
Същият ден си получих заплатата - оказа се, че са ми я увеличили със 82 лева и 30 стотинки, считано от 1 август.
Ура, ще стана милионер!
Само че ще ми трябват 210 години при новата заплата, която получавам.
Голям майтап!
Не се оплаквам, де!
Доволен съм и то много.
Най-накрая ще си купя собствен телефон, че ми писна да ползвам този на баща ми!
А и на джиесем-а му се повреди жака за слушалките и вече не мога да слушам радио, така че задължително трябва да си купя нов телефон.
Най-вероятно ще е Нокия 100.
Може да набира телефонни номера, да приема и изпраща смс-и, има си фенерче и радио, това е всичко, от което имам нужда!
В петък си платих сметките.
Освен това занесох на Шефката писмото, което миналата година пратих до Голямата Директорка в София.
Тя каза, че го е чела още миналата година, но че съм постъпил много честно и почтено като съм й го занесъл.
Вечерта смелих ябълките и майка ми ги свари на сладко.
В събота купих перилните препарати, лекарствата на баща ми, както и храната за цял месец.
В неделя Анонимницата ми писа писмо, в което искаше да се сдобрим и отново да си говорим,
Слава Богу!
През тази седмица направих и някои малки козметични промени в блога си.
Добавих нови елементи във вертикалната лента - часовник, линк към дарителски сайт, бутони за споделяне на блога в социалните мрежи, брояч на посещенията и формуляр за връзка.
В неделя си легнах в два часа след полунощ - как станах на другия ден и аз не знам!
В понеделник,16.09.2013 г., при мен дойде една разведена, разгонена жена, която ми се сваляше, а аз я отрязах като не й дадох номера на телефона си.
Не ми хареса, че и колегите ми й се натискаха.
Предпочитам сам да си ора нивата, а не да се надпреварвам с цяла банда орачи!
Ако ме разбираш какво иска да кажа, любима ...
Беше си разгонена, гледаше ме съблазнително.
По-голяма е от мен с 9 години.
Разгонена си беше!
Надуших я от километри!
Колегата Началник щеше да си счупи краката да й се мазни.
Чак й взе телефона, за да й се обажда.
Това за пръв път го виждам от негова страна.
А и тя беше много "любезна" с него!
Направо ако мен ме нямаше щяха да се ... под бюрото.
Аз побързах с регистрацията и я разкарах от главата си.
Оказа се, че приятелят на Бонбонка й бил "познат".
И колегата й е "познат", и сега пак искат да се "опознаят".
Съжалявам, но не смятам да се редя на опашка за нея ...
Освен дупе, цици и баджаци жената си има и осемнайсетгодишен син.
А вечерта секретарката на Директорката имаше рожден ден и всички се събрахме да купонясваме.
Аз хапнах малко баница и едни сандвичи, малко сладки и една чашка кока-кола.
След половин час си тръгнал любезно.
Във вторник не се случи нищо интересно.
В сряда Шефката ми донесе обратно доклада до Директорката.
На него ръкописно беше написано, че Директорката ми прави остра забележка за извършеното от мен нарушение на правилата.
Това е най-ниската степен на дисциплинарно наказание - пише го в Закона за държавния служител, чл. 90, ал. 1, т. 1.
Директорката възложила на Шефката перманентно наблюдение над работата ми.
Чувствам се кофти от всичко, което стана.
Още по-неприятно ми е, че в крайна сметка ще се окажа прав за всичко, което направих.
Все тая!
В четвъртък като се върнах от работа видях, че на мрежата против комари е кацнал един скакалец.
Реших да го махна и свалих мрежата.
Да, ама докато я свалях изтървах от терасата единият от пироните, с който мрежата се държи към рамката.
Слязох долу да го потърся, но не го намерих.
Майка ми омрънка орталъка за единия пирон и междувременно спомена, че така и не съм оправил казанчето за варене на буркани.
Това ме подразни, защото от шест месеца се канех да смяна нагревателя, но все нямах пари и време.
Взех казанчето и започнах да го разглобявам.
Оказа се, че един от нагревателите е изгорял.
Но свалянето на нагревателя се оказа много трудно.
Имах нужда от специални инструменти, за да развия една гайка, а не разполагах с тях.
Затова взех ножовката и срязах два от електродите на нагревателя и с един малък гаечен ключ развих проклетата гайка.
След това събрах всички части е една торбичка и реших на другия ден да отида до магазина и да купя каквото ми е нужно, за да мога да поправя пустото казанче.
В петък, 20.09.2013 г., в обедната почивка, след като се наядох отидох до техничарския магазин.
Купих за 20 лева един нагревател за бойлер и ги попитах с какво да завия гайката.
Човекът ми обясни, че ми трябва специален инструмент, тънкостенна осмица.
Каза ми, че в техния магазин нямат такъв инструмент, но на половин километър има друг магазин, от където мога да си купя каквото ми трябва.
Отидох до другия магазин, но и там нямаше тънкостенна осмица.
Върнах се пак в първия магазин и човека ме насочи към друг магазин за инструменти.
Отидох и до него и там вече намерих каквото ми трябваше.
Купих си тънкостенна осмица и се върнах на работа след час и половина почивка.
То пък една почивка!
Добре, че се сетих да си купя и една машинка за цип, защото ципа на раницата ми се беше повредил.
Вечерта ме мързеше да сглобявам казанчето, затова си легнах да спя.
В събота като станах и се наядох се заех с казанчето.
Почистих го от варовика в една шкурка.
След това се опитах да напъхам новия нагревател на мястото на стария, но ... той не искаше да влезе в отворите си.
Пробвах с една пила да разширя отвора, но видях, че не става.
След това взех дрелката на баща ми и след като сложих по-голяма по размер бургия започнах да разширявам отворите.
Голяма битка беше!
Титанична!
Тъкмо се отчаях, че няма да се справя със задачата и при един от опитите ми да напъхам нагревателя на мястото му успях да го вмъкна.
След това с тънкостенната осмица завих гайката.
Така я стегнах, че метала скърцаше.
След нея сложих гайката на стария нагревател.
Затегнах я и нея, за да не се разтече вода през отворите на казанчето.
Изолирах всеки от електродите на нагревателя с изолирбант.
Изолирах и кабелчетата на захранващия проводник с изолирбант.
След това свързах електродите и кабелчетата с две лустер клеми.
Изолирах всичко с още изолирбант, за да не стига водата до електрическите елементи.
Накрая сипах малко вода в казанчето и го включих да видя какво ще стане.
Водата се завря за 15 минути.
След това майка ми призна, че е сгрешила и че съм успял да поправя казанчето, макар че ми е отнело само два часа.
Исках да увековеча този миг, но нямах камера, с която да го запиша.
Като приключих с казанчето се заех с ципа.
Смених машинката за един час.
Накрая се уморих и си легнах да спя.
В неделя, 22.09.2013 г., най-напред избръснах баща си.
След това изключих бушоните и разглобих ключа на лампата в кухнята, който не работеше много добре напоследък - заради него лампата примигваше непрекъснато.
Почистих го и го позатегнах, за да работи по-добре от преди.
Като пуснах тока установих, че ключа по принцип си е повреден и трябва или да се купи нов, или да си го ползваме както до сега.
След това и аз се избръснах.
Като приключих с личната си хигиена се заех с почистването и поправянето на кухнята.
Разглобих кранчето на мивката и установих, че е много мръсно.
За половин час го почистих, както и тръбите, по които тече водата, а също и поставката на гъбата за чинии.
Голяма мръсотия беше - тотална гнусота!
Сглобих всичко и забелязах, че и мивката е запушена.
За 15 минути я отпуших и сега кухнята блести като нова!
След като свърших всичко това седнах на компютъра.
Днес в 23:44 часа приключва астрономическото лято и е време и аз да си приключа писмото си до теб, което пиша вече цели три месеца.
До скоро,любима!

21.06.2013 г. - 22.09.2013 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!