Писмо до любимата 8: Отпуски и командировка!

Писмо до любимата 8: Отпуски и командировка!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

Здравей,любима!
Сигурно се чудиш какво се случи по-нататък ... сега ще ти разкажа.

Март

И така на 18 март отидох на работа ... отново!
Колко неща свърших - нямат бройка.
Питах началниците кога ще трябва да подам документи а отпуската,но ми казаха чак след 25 март.
Ох,колко далече ми се струваше тази пуста отпуска.
Така исках да си почина,а и ми се спеше,и не виждах съвсем добре.
През тази седмица се случи нещо интересно.
В нашата стая идва една клиентка от селата,която аз наричам Розата.
Тя е циганка,но е малко по-... излъскана от другите цигани и се облива цялата с парфюм на рози.
Дойде да се подпише и така се беше оляла,че аромата на рози изпълни стаята.
Всъщност аз съм виновен за това й поведение,защото й казах,че парфюма й ми харесва.
Колежката Клюкарка като й надуши аромата и зад гърба й взе да я обижда.
Стана ми неприятно.
Не е редно да обижда момичето при положение,че полага толкова много усилия да изглежда и мирише добре.
Подобни тенденции трябва да бъдат насърчаване,а не укорявани.
Розата се беше облякла с едни орязани дрехи,явно искаше да ме впечатли.
Аз се изненадах доста от външния й вид.
И с цялата си глупост взех,че й дадох номера на телефона си.
Вероятно в онзи момент съм мислил с долната си глава.
След като Розата си тръгна колежката Клюкарка изля толкова помия върху момичето,че ... си потънах в земята от срам.
Каза цитирам:"Тая ставала само за свирки и за нищо друго.Да я изчукаш веднъж и да я хвърлиш на боклука!".
Ебахти отношението!
Каквато и да е Розата,дори и долна проститутка да е,не може да я обижда така!
Направо онемях.
Накрая на деня проверих дали данните на Розата са въведени в системата и се оказа,че колежката Клюкарка случайно е забравила да ги въведе.
Аз ги въведох вместо нея.
Избутах седмицата докрай с триста зора и в събота на обяд се събудих от звъна на пристигащо съобщение на телефона ми.
Пишеше ми Розата.
Любима,няма да ти цитирам съобщенията,въпреки че ги пазя.
Накратко се уговорихме на следващия подпис на Розата да излезем на кафе,за да си поговорим.
Да,ама ... в неделя започнах да търся повече информация за Розата в Интернет и я открих.
Имаше вестникарска статия,в която се споменаваше,че е празнувала Бабинден преди няколко години - този празник се чества само от жени родили през същата година.
Явно Розата си имаше дете.
В понеделник,25 март,проверих в нашата система,в профила на Розата и се оказа,че има не едно,а две деца.
Направо онемях!
Дори и сега не знам какво да кажа.
Много кофти ми стана.
Може би Розата се е разделила с мъжа си или той е умрял и сега тя си търси нов баща на децата си.
Но аз нямам нито едно дете и не съм подходящ за тази жена.
Това осъзнах аз.
Тя обаче не го осъзнаваше.
За нея аз бях подходящ.
Тя учи средно образование в момента,а аз имам висше Магистър.
Интересно за какво ли ще си говорим?!?
Не знам!
Както казват в една реклама:"Само с хубост не става,трябва и акъл!".
И въпреки че Розата скри от мен децата си не беше редно колежката Клюкарка да я обижда така.
Всеки си има достойнство и не трябва да бъдем зли,дори и към хората,които не са съвсем честни с нас.
Остана ми само да кажа на Розата,че няма да излизам с нея на среща,но не знаех как да се оправдая.
Сетих се как да се измъкна едва в деня преди да тръгна за командировка,пет дни преди срещата с Розата.
На 25 март подадох документи за отпуската и за доходите - че не получавам странични доходи от граждански договори и че не притежавам никакви имоти на мое име.
Голям кеф!
С нетърпение избутах седмицата докрай,само и само да дойде отпуската,която започваше в петък,29 март,в 17:00 часа.
Колежката Клюкарка и колегата Началник като разбраха,че ще съм в отпуска две седмици и се подразниха доста - това значеше,че ще трябва да си вършат работата както трябва сами и няма да могат да я прехвърлят на някой друг.
Голяма гавра!
В петък ми изписаха лекарствата на баща ми и си направих кръвни изследвания - за да разбера дали очите ми не са повредени от кръвно заболяване.
Изследванията се оказаха толкова прекрасни,че лаборантката ги пуснала два пъти,защото не била сигурна дали не е сбъркала.
Нищо ми нямаше и на кръвната захар - 4.
Нямам диабет,слава Богу!
Но не виждах.

Април

Във вторник,2 април отидох при личната ми лекарка и тя ме прати на очен преглед.
Нямаше ми нищо на очите,естествено,само дето в сряда ми разширяваха зениците напразно.
Офталмоложката ме прати или в Стара Загора,или във Варна.
Отказах поради липса на пари за път!
Тогава със злоба в очите ме насочи към невролог да си лекувам "лудостта".
Отидох при невролога,който баща ми НЕ избра за свой диспансерен лекар - пълен некадърник.
Другият(свестен) невролог беше зает изцяло за този ден.
И така ... невролога ми изписа анксиолитик.
Според него имам стрес,който трябва да лекувам.
Купих лекарството,прибрах се в нас и си легнах да спя,че бях уморен.
Събудих се от болки в горните зъби от дясната страна.
Скочих и хукнах към зъболекаря.
Това беше мъдреца ми и аз знаех,че той е мръсника,който ми повреди очите.
Извадиха ми мъдреца много качествено срещу 30 лева.
Изплюх и глътнах толкова кръв,че ми се искаше да не бях го вадил.
Боля ме два дни и ми мина.
Очите ми малко се пооправиха.
Явно болката,която изпитвам от зъбите си се потиска от организма ми до момента,когато стане прекалено силна и тялото ми изпадне в състояние на непрекъснат стрес- обикновено тук получавам лека аритмия,болки в главата,ушите,понякога и очите.
Когато ми никнеха горните два мъдреца едновременно от очите ми течеше гной през слъзните канали.
Тогава не отидох на лекар и горните ми мъдреци си израснаха правилно и се наредиха до нормалните ми зъби.
След няколко дни реших да извадя и другия си горен мъдрец - болеше ме,но слабо и подозирах,че от него очите ми все още не са напълно възстановени.
Преди да извадя горния десен мъдрец виждах разсеяно,разфокусирано и осветено,виеше ми се свят,болеше ме главата и ми се гадеше всяка сутрин.
След като го извадих остана само осветеността на очите,
Другите симптоми изчезнаха и започнах да се наспивам както трябва.
Във вторник,9 април,на гости в нас дойде леля ми(сестрата на баща ми) заедно със сина си,снаха си и внучето си.
Поседяха трийсетина минути и си тръгнаха.
Напълно излишно гостуване,само подразниха баща ми,който и като беше здрав не се разбираше със нея.
След като си заминаха отидох на зъболекаря да ми извадят и другия горен мъдрец.
Да,ама този,който ми извади първия го нямаше и влязох при друг - Д-р Некадърников.
Той ми извади зъба,но ми счупи парченце от костта.
Раната зарасна за три дни,но костта все още си ме боли.
В петък отидох до работата и се срещнах с колежката Цербер и колежката Секси тяло.
Разбрахме се в понеделник,15 април да се срещнем в 07:45 на автогарата,за да хванем автобуса за Бургас.
И двете изглеждаха леко превъзбудени от предстоящата командировка.
Държаха се така все едно отиваме не на обучение,а на секс ваканция.
Питах Анонимницата какво да правя ако някоя от колежките поиска да прави секс мен(и четирите са обвързани,не са ми нужни излишни проблеми).
Тя предложи или да кажа,че имам главоболие,или да кажа,че си имам приятелка.
Няколко седмици преди този разговор Анонимницата ми предложи да ме запознае със "сестра си" Извънземната.
Аз се съгласих естествено.
Толкова съм го закъсал,че съм готов и с чудовището от Лох Нес да се запозная,какво остава за хубавата Извънземна.
Затова,когато спомена идеята за приятелка,която да ме отърве от досадните колежки на мен ми хрумна да кажа същото и на Розата - просто като дойде за подпис ще й кажа,че не мога да изляза с нея на среща,защото оси имам приятелка.
Гениално,нали,любима?!?
Така ще мога да се измъквам и от досадниците,които ми се свалят,а не виждат,че не са подходящи за мен.
Как пък де сега не ми е хрумвало подобно оправдание,не знам!?!
И така в понеделник,15 април,заминахме за хотела в Несебър.
Сутринта започна обичайно с ранно ставане,предшествано от късно лягане,така че бях спал само 2-3 часа,но първи се озовах на автогарата.
Аз,колежката цербер и колежката Секси тяло хванахме маршрутката за Бургас - 11 лева в едната посока.
Колежката Бонбонка се придвижи до Несебър с колата на гаджето си.
Аз дремах през цялото време и имаше мъгла по целия път.
Като изключим това пътуването беше забавно.
Стигнахме до Автогара Запад в Бургас и се оказа,че автобуса ни от Бургас до Несебър тръгва от Автогара Юг и трябва да хванем автобус 4,за да стигнем до жп гарата.
Пристигнахме успешно на Автогара Юг и там намерихме колежката,която беше дошла с влака.
Колежката Секси тяло отиде до тоалетната,а аз - не,въпреки че зверски ми се пикаеше.
Голяма грешка!
Още в Бургас щях да се напикая,какво оставаше да стигна до Несебър,
Е,не се напиках,само това оставаше.
Пристигнахме в Несебър точно по обяд,когато започна да пече слънце и да духа студен вятър - чудно априлско време.
Колежките искаха да се разкарваме из Несебър,а аз исках да се изпикая някъде - за предпочитане в банята на хотелската си стая.
Срещнахме и Бонбонка с гаджето й.
Всички взеха да се мотат,а на мен ми писна и тръгнах към хотела да им ползвам тоалетната,ако не друго.
Отидох на рецепцията и си дадох личната карта - дадоха ми магнитна карта-ключ и бележка,на която пишеше,че от 15 до 17 април имам право да обядвам в ресторанта на хотела.
Скорострелно се качих в стая 219 и се изпиках с удоволствие и облекчение.
Според програмата имах обяд в 12:30 часа.
Разгледах си стаята - имах си телевизор,диванче,масичка,две шкафчета,две легла,бюро с опразнен хладилник в него,баня с тоалетна чиния,баня,мивка,сешоар,кърпи,две сапунчета и две шампоанчета.
На тръгване си откраднах едното сапунче и двете шампоанчета,които не бях използвал - взех си ги за спомен.
В банята имаше едно шнурче излизащо от стената,с което можеш да сигнализираш,ако ти се случи нещо лошо,докато си под душа.
Опитах се да включа телевизора и след половинчасова борба най-накрая успях да се справя с дистанционното.
Каналите бяха пълна скука - няколко руски,няколко английски,няколко български и нито един порно канал.
Може би се предполага,че като си в Несебър ще си намериш някого,с когото да правиш секс,а няма да седиш сам в стаята си и да гледаш порно.
Имах си и тераса,от която се откриваше прекрасен изглед към морето.
Обожавам морето!
Оказа се,че всичко в стаята работа с магнитната карта - пъхаш в едно устройство на стената и лампите и телевизора се включват,махаш картата и тока спира!
След като изпробвах всичко - включително и тоалетната се облякох и слязох с вътрешния асансьор долу във фоайето на хотела,втория външен асансьор го изпробвах доста по-късно.
Срещу рецепцията имаше диванчета,където се бяха настанили колежките от другите градове.
Запознах се с тях и след малко моите колежки слязоха от техните стаи.
С нетърпение очаквах обяда,защото бях гладен като вълк.
Като стана 12:30 всички се втурнахме към ресторанта и като озверели се нахвърлихме на храната.
А тя беше божествена.
Аз си напълних една чиния с домати,краставици,сирене,шопска салата,взех си вилица и седнах да я изям.
През това всички се втурнаха да си пълнят чиниите,а аз си хапвах сладко-сладко.
Колежките се настаниха на съседните столове,а аз тъкмо приключвах със салатата си.
След това станах да си напълня малко основно ястие - пържени картофи,мусака и някакви задушени зеленчуци.
Седнах да изям и тази кльопачка.
След малко приключих и с втората чиния и си взех десет плюс ябълка.
Изплюсках и десерта,но усетих,че ми се яде още нещо - отидох с чинията при салатите и си напълних още една чиния с домати и краставици.
Сервитьорката се видя в чудо да ми отнася празните чинии.
Колежките бяха шокирани като видяха колко много храна изтъпках.
Накрая ми стана тежко и усетих,че спешно трябва да отида в в тоалетната.
Извода от командировката е,че аз съм прасе!
След като облекчих коремната си кухина си взех раницата и слязох долу във фоайето да потърся колежките.
Те вече бяха приключили с обяда и се мотаеха напред-назад.
По едно време като наближи 13:30 часа и беше време за първата ни лекция ни поведоха към една от конферентните зали на хотела.
В нашата стая се събраха само младите колежи от нашата и съседните ни области - по-възрастните колежки ги събраха в другата зала.
На масата пред всеки имаше по една папка с копче,в която бяха поставили материали,които да ползваме.
Лекциите бяха много интересни.
Любима,не ме карай да ти преразказвам какво точно ни казаха,ако искаш и сама можеш да си ги прочетеш от моите материали,които накрая си останах за мен и си ги прибрах в нас.
В 15:00 часа ни беше почивката,по време на която можехме да пийнем кафе,да изпушим цигара и да хапнем сладки в ресторанта на хотела.
Аз обаче се прибрах в стаята ми,за да ползвам тоалетната.
След това тъпкане на обяд отново имах нужда да си опразня коремната кухина.
В 15:30 слязох долу за още една порция лекции,която продължи до 17:00 часа.
Времето не ни стигна и при двете лекции,но се справихме някак си.
Вечерята се оказа чак в 18:30 и от 17:00 до 18:30 реших да се върна в стаята,да ползвам отново тоалетната и след това да се облека и да се разходя из Несебър.
Облякох си всичките дрехи,които си бях взел,защото навън беше студено и духаше вятър,както и леко валеше дъжд.
Разходих се из Несебър,по-точно из стария град в тъмното,но бях сам,защото колежките ги достраша от дъжда - те са направени от захар и може да се стопят ако ги навали.
Те също се разходиха из града,но след като спря дъжда.
Аз се прибрах отново в хотела,изкъпах се с гореща вода и след като се облякох отидох на вечеря.
Така се насвиних,че сигурно и готвача се е уплашил,че ще му свърши храната.
Всъщност и на обяд,и на вечеря не само аз прекалих с тъпкането - всички колежки ядоха като за последно.
След вечеря се прибрах в стаята да ползвам тоалетната и се оказа,че няма какво друго да правя,защото всички забавления в хотела бяха спрени и не функционираха.
Жалко,че си бях взел банския и нямаше как да се изкъпя в басейна.
Вместо това отидох на гости на колежките в тяхната стая.
Гледахме заедно Dancing Stars по bTV - голяма скука.
Направо ми се доспа още на петата минута.
Минаха новините в 22:00 часа и тъкмо започна Шоуто на Слави и колежките решиха,че искат да спят и аз се изнесох към моята стая да си гледам сам шоуто.
Изгледах Слави и след това се зачудих защо нито една от жените,с които се запознах през този ден не поиска да ми дойде на гости в стаята.
Завладяха ме мисли,на които ще завидят и най-добрите сценаристи на порно.
След половин час осъзнах,че никоя няма да дойде в стаята ми и реших да погледам голотии - в крайна сметка вече беше след 00:00.
Да,ама на нито един канал нямаше това,което ми се искаше.
И жена си нямах в стаята.
Лежах си на леглото,гол и разгонен,неспособен да задоволя първичните си страсти.
Около 02:00 часа заспах уморен от фантазии как правя груб,животински секс.
На сутринта се събудих в 07:45 с главоболие и адски вкиснат,защото бях заспал неудовлетворен.
Мислех си:"Добре де,нали съм в Несебър?!?Българското черноморие е известно със своя секстуризъм!Защо не можах да правя секс с никоя!?!".
И така налегнат от тежки мисли ползвах тоалетната.
В 08:00 започна закуската.
На третото ми ядене вече бях захитрял и си вземах от всяко ястие по едно - малко шопска салата,малко сирен,малко домати,малко краставици,малко зелена салата,малко репички,малко млечна салата,малко майонеза.
Всичко това го натрупвах в една чиния и го сложих на масата си.
След това във втора чиния сложих един две къси кренвиршчета,една биренка,едно забулено яйце,малко бъркани яйца,малко пържени картофи,малко кисело мляко и т.н.,и т.н.
Взех си и десерт плюс плод,разбира се.
Така се натъпках,че едвам се добрах до стаята си,за да ползвам отново тоалетната.
След това в 09:00 започнаха лекциите.
В 10:30 беше закуската,която аз пропуснах,защото бях в тоалетната.
В 11:00 часа бяха следващите лекции.
А в 12:30 беше обяда.
Мислех си,че след като съм се натъпкал така зверски сутринта на обяд няма да ми се яде,но от многото умствена работа така бях изгладнял,че изядох три чинии с храна.
Всички бяха изумени от моята лакомия.
Доброто прасенце Джорджи!
След обяда следваше посещение в тоалетната.
След това от 13:30 отново лекции.
В 15:00 имаше закуска и кой знае защо на мен не ми се ходеше до тоалетната,затова се възползвах от фекалната почивка,която имах и се запътих към градинката срещу хотела,в която имаше уреди за трениране.
След 15 минутна тренировка се наложи спешно да се върна в стаята си,за да ползвам тоалетната.
В 15:30 започнаха последните лекции за деня.
В 17:00 се измъкнах и хукнах към стаята ми.
Там използвах тоалетната(каква изненада!) и си обух банските.
Бях решен да отида на плажа и да се изкъпя в морето,независимо колко е студена водата.
Облякох си всичките си дрехи,защото беше студено и духаше вятър.
Взех си една хавлия,за да се избърша.
Сложих си дори и шапката.
Като тръгнах да излизам срещнах едни колежки и им се похвалих накъде съм тръгна - те помислиха,че есе шегувам или че съм полудял.
Слязох до плажа,съблякох се и влязох във водата.
Беше толкова студена,че изгубих чувствителността на краката си за секунди.
Реших,че или веднага трябва да вляза във водата,или трябва да изляза.
Засилих се срещу една вълна и се бухнах във водата.
А тя беше ледена!
Изскочих като попарен и хукнах към брега.
Грабнах си кърпата и си избърсах главата,сложих си шапката,след това си избърсах тялото до кръста и си облякох всички горни дрехи.
Накрая си подсуших и долната половина на тялото,събух си банския под хавлията и си обух дънките на голо.
Прибрах кърпата и банския в раницата,грабнах си обувките и хукнах към брега,защото вълните започнаха да ме заливат.
След това си обух чорапите и обувките и се затичах към хотела.
На влизане видях още колежки и м се похвалих какво съм направил - не ми повярваха или си помислиха,че съм изперкал.
Качих се в стаята си,изкъпах с гореща вода,ползвах тоалетната,изпрах си банския и го обух наново.
След това слязох долу в сауната на хотела.
Там бяха и моите колежки,без Бонбонка.
Поседях десетина минути и накрая не издържах и се качих в моята стая.
Преоблякох се отново,ползвах пак тоалетната и в 18:30 се облякох и слязох за вечеря.
Натъпках се чутовно!
Толкова храна изядох,че сигурно затова децата в Африка гладуват.
Най-накрая разбрах защо хората взимат подкупи и вършат престъпления - за да си подсигурят този луксозен,скъп начин на живот.
Казах ни,че около 20:00 ще се съберем всички и ще ходим на дискотека,но се каза,че куверта е 30 лева на човек.
Отказахме се.
Боулинга бил 10 лева на човек за една игра.
И от това се отказахме.
Басейна уж не работел,защото му паднал покрива - нищо такова нямаше.
Парната баня не работеше.
Билярда и джагите бяха с пари.
В 20:00 се събрахме в ресторанта пуснаха ни музика и някои поиграха хоро.
Колежките пийнаха вино,а аз - вода.
Поговорихме си за туй-онуй.
Накрая към 23:00 всички се умориха и решиха да си лягат.
Жените си легна в техните си стаи,аз - в моята.
Отново бях сам,гол и разгонен.
Жалко,че си купих презервативи.
Моята секс ваканция всъщност беше пълна скука.
И така накрая около 02:00 заспах уморен от мечти за секс.
Събудих се още по-вкиснат от предния ден.
Станах,ползвах тоалетната и отидох да ям.
Освиних се,разбира се,като за последно.
След това пак ползвах тоалетната и накрая в 09:00 отидох на лекции.
В 10:30 не ходих на почивка,а се качих в стаята да си събера нещата и да ползвам тоалетната за последно.
Слязох долу и в 11:00 започнаха последните ни лекции.
В 12:30 обучението приключи.
Взех си раницата,снимах се с колегите и се запътихме към изхода.
За малко да забравя да си върна магнитната карта на рецепцията.
След това се сбогувахме с всички и запознахме да търсим спирката.
Обиколихме целия град,а то се оказа,че спирката била на гърба на хотела.
Аз казах на колежките,че там има спирка,но те настояваха,че трябва да намерим истинската спирка.
Е,намерихме я,ама след половинчасово обикаляне.
Рейса дойде и ние се качихме на него.
Едва не повърнах от лудото каране на шофьора.
Озовахме се на Автогара Юг в Бургас и на колежките им хрумна гениалната идея да се разходиим и града,
Поне да бяхме отишли на моста или на плажа,а то - обикаляхме по центъра като хамави.
Накрая си взехме едно такси и стигнахме до Автогара Запад.
След едночасово чакане на силния вятър дойде маршрутката и си тръгнахме за нас.
Аз почти заспах в бусчето,а Бонбонка,Секси тяло и Цербер си дремнаха един як сън.
Бонбонка седеше до мен и така се беше облегнала,че се чувствах като възглавница.
Като пристигнахме всички спящи красавици ги чакаха,аз се прибрах сам като куче.
Ебати и самотата,братко!
Върнах се в нас с облекчение и с един буркан пчелен мед от Бургас.
На другия ден бях на работа и всички ни разпитваха,все едно сме били не в Несебър,а на Луната.
Този ден имахме доста работа - организирахме едно масово мероприятие,аз обслужих една даля народ и накрая вече нямах сили за нищо.
Невролога,при когото ходех ми каза в петък,че съм много зле с нервите и следващия път ще ми изпише лекарства от зелената рецепта.
Разбра какво ми има като ме удари два пъти с чукчето и ми провери рефлексите,за които каза,че са ненормално бързи.
Познай кога ще отида при него?!?
Никога!
Дъртия боклук се опитва да ме наркотизира - лекарствата от зелената и жълтата рецепти са със специално предназначение.
Дават се на наркотично зависими и хора с тежки психически заболявания - шизофрении,личностни разстройства и т.н.
Ако тези лекарства се дават на здрави хора могат да предизвикат необратими поражения върху мозъка.
Аз по време на отпуската си извадих двата горни мъдреца и очите ми,с които не виждах добре се пооправиха,така че проблема,с който отидох при невролога почти се реши.
Сега смятам да си извадя и долните два мъдреца,които ме болят и да си приключа веднъж завинаги проблемите със зъбите.
Откакто си извадих горните мъдреци спя по-добре и си почивам по-добре.
Освен това зъбите ми вече не задържат храна така както преди.
След като махна и долните мъдреци ще си изчистя останалите зъби с ултразвук и ще си гледам кефа.
Изобщо не трябваше да ходя на лекар за очите си,но исках да си направя изследвания,за да елиминирам диабета и анемията като възможно заболявания причиняващи лошо зрение.
Просто ме е страх от зъболекари и затова исках да проверя другите възможни заболявания преди да се насоча към зъбите.
Но май беше по-добре да не ходя при личната си курвенска лекарка,която е некадърница и ме прати на очен лекар,въпреки че аз вече бях ходил и ми казаха,че нищо ми няма на очите,а проблема е другаде.
Другаде - в бъбреците, в кръвта или в мозъка.
Накрая се оказа,че съм много зле с нервите и имам нужда от спешно лечение с конска доза медикаменти.
Невролога ми предписа две лекарства - антидепресант и анксиолитик.
От тях на мен нищо не ми стана - антидепресанта ме развеселяваше, а анксиолитика ме успокояваше.
В събота дадох на майка ми по едно хапче от двете и на нея й стана лошо.
Призля й, едвам оцеля два дни, след това се оправи.
Чудна работа на мен защо не ми действат така тези хапчета?!?
Хич и не ги усещам.
С тях ходих в Несебър,с тях ходих на работа,с тях си извадих мъдреците.
Много съм корав.
Невролога явно затова беше изненадан,че нищо ми нямаше на прегледа - очакваше да съм парцал,а аз си бях в кондиция на 100 %.
Ха-ха-ха!
Страшен организъм имам!
Но няма да му позволя да ме дрогира с лекарства от зелената рецепта.
Заради неговите експерименти може да стана зависим.
А и на следващото ходене може да му хрумне да ме изпрати в лудницата в Хаджидимитрово - не съм съгласен с неговите диагнози поставени само с едно чукче.
Хората поставят диагнози след лекарски комисии и редица изследвания,а той ме обяви за луд само с един поглед.
Хайде де!
Спрях да му пия хапчетата му и си виждам чудесно.
Общо взето си реших проблема с очите,но по мой си начин.
Не му казах за ваденето на мъдреците,защото веднага щеше да извика санитарите с усмирителната риза.
Та така минава живота ми - от лудница в лудница.
Не е смешно!
В петък бях и на среща с Розата - една моя клиентка,която отдавна ми се сваля,готина циганка с две деца.
Оказа се,че си има съпруг,с когото не се разбирала,биел я,тормозел я,ревнувал я - искаше от мен да прогоня съпруга й и да я освободя от нещастния й брак.
Не ми стана ясно след като го прогоня какво ще стане между мен и нея.
Според мен нищо няма да стане,защото тя само иска да ме използва като причина за раздяла с мъжа й - аз да изляза виновен и да опера пешкира,а тя и роднините й да са невинните.
Така аз ще съм мъртъв в гробищата,мъжа й ще е в затвора за убийството ми,а тя ще е свободна да се омъжи законно за първата си любов,от когото има двете си деца.
Казах й,че не мога да й помогна с нищо,че трябва сама да се раздели с мъжа си и чак след това да си търси нов мъж.
Тя не остана много доволна.
Излязох на среща с нея,защото исках да разбера какви са намеренията й и какво точно иска от мен.
Вече всичко ми се изясни.
Като се прибрах в нас се оказа,че телевизора ни се е повредил.
Писна ми от този телевизор - повреди се през декември,през януари и сега пак.
Решихме,че няма да го поправяме повече.
Но му купих ново дистанционно за 10 лева и нов цифров приемник за 50 лева.
А нов телевизор със същия размер струва около 400 лева.
Аз да не печатам пари,за Бога!
Не,че няма да си купим нов телевизор,ама ... както и да е!
Харесах този модел!
Анонимницата ми каза,че ще мине през Ямбол като идва насам,но се оказа,че няма да идва.
Аз й казах,че искам да дойда в София през отпуската си,но подозирам,че и това няма да стане.
Анонимницата обеща,че ако се озова в София ще ме приюти при приятеля й,като за да не ревнува излишно ще му кажем,че аз съм гей.
Идеята не ми хареса особено - да спя в чужда къща е малко странно.
Иначе гейската лъжа ме осени за следната идея - така и така не ми върви с жените,защо да не стана гей!
Първите няколко дни бях въодушевен от идеята,че най-накрая ще си намеря другарче в живота,но всяко чудо за три дни - в един момент осъзнах,че и като гей ще съм същия провал във връзките,какъвто съм и като хетеросексуален.
Пък и е малко късно на 28 години да ставам гей.
Още повече,че мъжете са по-непривлекателната(да не кажем грозни,че ще стане обидно!) част от човечеството.
След като минаха събота и неделя започна новата работна седмица.
Още в понеделник,22 април,си подадох молбата за отпуската през месец май.
Отпуската е от 29 април до 29 май,включително.
Избутах някак си седмицата,като нямах търпение да дойде петък.
През тази седмица писах на колежките от обучението да им искам снимките,които си правихме.
Казах за това на Бонбонка и тя изревнува защо съм им писал.
По време на обучението се свалян на всяка срещната и Бонбонка пак ревнуваше.
Много ми е странно защо ме ревнува при положение,че си има приятел?!?
Даже през тази последна априлска седмица с Бонбонка се прибрахме заедно по централната улица.
Шантава работа!
В петък си направих отчетите за месеца и ги предадох на колегата Шефче.
След това си взех нещата и дим да ме няма!
В петък,26 април,си купих мултицет.
От години си мечтаех за това.
Струваше ми 20 лева.
В събота,27,април,успях да повредя мултицета като го свързах неправилно.
Аз съм идиот!
Иначе прекарах съботата и неделята в спане и джиткане из Интернет.
В понеделник,29 април,купих лекарствата на баща ми и занесох повредения мултицет на техник,за да го проверят дали може да се поправи.
На 30 април колежката Цербер ми звъннала,но батерията на телефона ми паднала и не съм я чул.

Май

Прекарах добре дните от 1 до 6 май - купих си фъстъци,слънчоглед и тиквени семки.
На 6 май имах имен ден.
На този ден ми честитиха(в този ред):

• Анонимницата
• Мама и Тати
• Сашето
• Тошо Уърлдуайда
• Леля ми Командирка
• Леля ми Шматка
• Бонбонка
• Олинеза
• Скенара
• Еми Еми

Благодаря на всички за милите пожелания!
На 7 май купих бонбони за колегите и за нас.
На 8 май от много ядене на слънчоглед ми падна пломбата на единия зъб.
На 9 май имах рожден ден.
Навърших 28 години.
Рано сутринта занесох бонбоните на работата и ги оставих при пазача,като идват сутринта колегите да има с какво да се почерпят.
Вечерта на 9 май ми пломбираха зъба - отново!
На 9 май ми честитиха(в този ред):

• Мама и Тати
• Баба Откачалка
• Пазача Адаш
• Леля ми Шматка
• Леля ми Командирка
• Бонбонка
• Анонимницата
• Тошо Уърлдуайда
• Модератор

Още веднъж благодаря на всички за милите пожелания!
На 9 май реших,че на парламентарните избори на 12 май ще гласувам,само че не бях решил за кого.
На 11 май окончателно реших,че ще гласувам за Зелените.
За две седмици отпуска режима ми на спане се завъртя на обратно и на 10 май реших да се върна към нормалното спане - ден-нощ,а не нощ-ден.
Някак си е кофти да спя,докато другите будуват,а да съм буден,докато другите хора спят.
Реших на 12 май да стана рано и да съм сред първите,които ще гласуват.
В следващото си писмо ще ти разкажа какво е станало на изборите.
До скоро,любима!
П.п.: Любима, поздравявам те с тази песен :



Слушай си я,докато разглеждаш снимките на колежките Секси тяло и Бонбонка от Несебър!

Това е лицевата страна на хотела, където се намира и входа.Моята тераса беше два етажа по-нагоре! :D

Не съм сигурен дали това не е жилищен блок, боядисан като хотела.
В ниското са градините - красиви са.

.

Снимката е направена от терасата на стаята на колежките.
Освен че се вижда морето долу се виждат и пирамидалните прозорци
на басейна, в който не ни пуснаха да влезем.

Това е градинка, оформена в близост до морската алея на Несебър.
Имат си и стара лодка, която плува само в мечтите на влюбените, седящи в нея.
Чудно колко ли деца са заченати на тази лодка?!?
Един Бог знае! :D

Така изглеждаше небето, когато тръгнах на разходка из Несебър.
Случихме на време - студено и ветреливо.
Оставаше и сняг да забръска и зимата ни беше в кърпа вързана.

Като вървях към стария град дъжда вече беше спрял и се откри перфектна гледка.
Нощният Несебър прилича приказка от друго време!
В стария град имаше една стара църква, от която бяха останали само стените.
Уникално място!
Ако се вгледате внимателно в снимката ще ме видите на моста! :D

А на другия ден печеше слънце, макар че духаше силен вятър.
Казват, че от такова слънце магаретата умирали.
Е, аз и в морето се изкъпах и още съм жив и здрав - кораво магаре съм!

Ето го и моста отблизо, но мен вече ме няма - аз вече съм в стария град.
На полуострова имаше адски много котки - беше косткосвърталище. :D
И се биеха като бесни - вероятно от морския въздух бяха изперкали.

Това е вятърна мелница на моста - мислех да си я взема за спомен,
но ме домързя да нося чак до нас. :D
На отиване минах по този тротоар,а на връщане по тротоара на мелницата.

Понеже беше валял дъжд не смеех да ходя много близо до камъните
да не се подхлъзна и да падна, и да счупя нещо.
Ако бях счупил моста несебърци нямаше да ми го простят! :D

Не ходих до този паметник, защото камъните бяха мокри и хлъзгави.
За сметка на това пипнах камъните на крепостната стена.
Направо потръпнах целия - тези камъни са били там от хиляди години
и аз ги докосвах с голи ръце както са го правили хиляди преди мен.
Прииска ми се да прегърна всички хора по целия свят.
Историята не ми действа добре - размеквам се и след това ставам още по-твърд!

Снимката е от външния асансьор, снимахме я аз и Бонбонка от шестия етаж на хотела.
Мен ме беше страх от високото - ако падна от такава височина ще пробия дупка до центъра на Земята
и ще изригне вулкан , който ще унищожи красивия Несебър.
Затова побързахме да слезем обратно на земята! :D

Това е бара на хотела с диванчетата и масичките - тук бях седнал заедно с колежките.
Телевизора насреща беше включен вечерта и въртеше едни и същи песни до втръсване.

Снимката е от същите диванчета, но в обратната посока.

Това е снима от външния асансьор на хотела, но от втория етаж.
Пак се вижда любимото ми море.

Още една снимка от терасата на колежките.
Вижда се покрива на басейна, където припомням не ни пуснаха! :|

Снимка отново от терасата на колежките, но в обратната посока.
Хотела е бая голям, между другото,
въпреки че не можеш да се изгубиш - опитах, ама не се получи! :D

Снимка от шестия етаж на хотела от външния асансьор.
С Бонбонка се снимахме на тръгване - не искахме да пропуснем това неземно забавление.
Всъщност май това беше единственото забавление в този хотел - да се повозиш на външния асансьор.

Още една снимка от шестия етаж - изтръпвам само като я гледам. :D
А като се сетя къде с бях качил и ми омекват краката.
Сигурно съм си изгубил ума да се качвам по височини. :)

18.03.2013 г. - 11.05.2013 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!