Гей парад и еднополов брак

Гей парад и еднополов брак



1. Какво е гей парад?

Гей парадите или ЛГБТ паради (или още паради на гордостта, прайд събития, прайд фестивали, прайд шествия, от англ. pride – гордост) са събития на ЛГБТ културата, събиращи гей мъже, лесбийки, бисексуални, трансполови и хетеросексуални хора.
Според региона могат да съчетават карнавални елементи, протестни шествия или и двете.
Повечето такива събития се провеждат веднъж годишно, най-вече в края на юни, в памет на Стоунуолските бунтове и имат за цел да консолидират общността на ЛГБТ хората, да повишат видимостта им и да декларират подкрепа за недискриминацията им и социалните им, граждански и политически права.

2. Какво е еднополов брак?

Еднополов брак (наричан още "гей брак") е термин, означаващ признат от гражданското право или обществото брак между двама души от един и същ пол.
Други законови институции, наподобяващи брака, са гражданският съюз и съвместното съжителство.
Термините "гей-брак" и "хомосексуален брак" понякога не са съвсем точни, тъй като единият или и двамата партньори в подобна връзка може да не са "гей" или "хомосексуални".
Те могат да бъдат както хомосексуални, така и бисексуални, транссексуални и пр.

В края на 20 и началото на 21 век, се оформя една нарастваща тенденция за признаване на правото на граждански брак и на еднополовите двойки.
Това законово признаване им предоставя широк спектър от права, като тези на съвместно социално осигуряване, наследяване, данъчно равенство и пр., недостъпни за небрачните двойки.
Ограничаването на правото на брак само върху разнополовите двойки, лишава еднополовите двойки от такива правомощия, и ако първите могат сами да избират дали да сключат брак и да ги придобият, на вторите тази възможност им е отнета от закона.
И макар че някои от горепосочените права, могат да бъдат подсигурени чрез други правни средства (примерно чрез договори), еднополовите двойки продължават да се сблъскват с трудности в областта на наследяването, болничните посещения и имиграцията.
Липсата на законово признаване също лишава еднополовите двойки и от правото на осиновяване.

3. Защо няма еднополов брак в България?

Чл. 46, ал. 1 на Конституцията на Република България гласи, че: "Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.".
Липсата на политическа воля е причината да не може да се промени този текст в Конституцията и да се узакони еднополовия брак.
Но има и друга законова алтернатива за еднополовите семейства в България.
През 2008 г. Комисията за защита от дискриминация изпраща Препоръка № 2/01.07.2008 г. до Министерски съвет.
В нея КЗД препоръчва на Министерски съвет да въведе в Семейния кодекс т.нар. фактическо съжителство за разнополови и еднополови двойки.
За съжаление псевдоморала на управляващата класа не позволява на Министерски съвет и Народното събрание да узаконят фактическото съжителство.

Ще се присъедините ли към гей парада?
Одобрявате ли еднополовия брак?
Отговорете на въпросите с коментар под видеото!

Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД (след текста на английски)
------------------------------------------------------------------------ 
Gay parade and same-sex marriage


1. What is the gay parade?

Pride parades (also known as pride marches, pride events, and pride festivals) for the LGBT community are events celebrating lesbian, gay, bisexual, and transgender (LGBT) culture and pride.
According to the region can combine carnival elements, protest marches or both.
Most of these events are held annually, mostly in late June, to commemorate the Stonewall Riots and aim to consolidate the community of LGBT people, to increase their visibility and to declare their support to stopping discrimination against them and to protect their social, civil and political rights.

2. What is same-sex marriage?

Same-sex marriage (also called "gay marriage") is a term denoting marriage between two people of the same sex recognized by civil law or society.
Other legal institutions like marriage are the civil union and the cohabitation.
The terms "gay marriage" and "homosexual marriage" are sometimes not quite accurate, because one or both partners in such a relationship may not be "gay" or "homosexual".
They can be homosexual or bisexual, transgender or intersexual and etc.
In the late 20th and early 21st century is formed a growing trend towards recognition of the right of civil marriage to same-sex couples.
This legal recognition provides them with a wide range of rights as a joint social security, inheritance, tax equality and etc., which are inaccessible to unmarried couples.
Restricting the right of marriage only to heterosexual couples, deprives same-sex couples of such powers and if the first be able to choose whether to marry and acquire them, at the second this opportunity is taken away by law.
And although some of the aforementioned rights can be secured through other legal means (for example through contracts) same-sex couples continue to face difficulties in matters of succession, hospital visits and immigration.
The lack of legal recognition also deprives same-sex couples from the right of adoption.

3. Why have no same-sex marriage in Bulgaria?

Article 46 paragraph 1 of the Constitution of the Republic of Bulgaria states that: "Marriage is a voluntary union between a man and a woman.".
Lack of political will is the reason we can not change the text of the Constitution to legalize same-sex marriage.
But there is another legal option for same-sex families in Bulgaria.
In 2008 the Commission for Protection against Discrimination(CPD) sends Recommendation № 2 / 01.07.2008 to the Council of Ministers.
In it CPD recommends to the Council of Ministers to introduce in the Family codex so-called actual cohabitation for heterosexual and same-sex couples.
Unfortunately the fake moral of the ruling class does not allow the Council of Ministers and the National Assembly to legalize cohabitation.

Will you join to the gay pride?
Do you approve of same-sex marriage?
Answer of the questions with comment below the video!

Recommendation № 2 / 01.07.2008 of Commission for Protection against Discrimination

стр.1

стр.2

стр.3

стр. 4

стр. 5

стр. 6

стр. 7

стр. 8

стр. 9

стр. 10

Експериментът на Джоунс: Третата вълна

Експериментът на Джоунс: Третата вълна



Бихте ли станали член на Нацистка партия?
Бихте ли участвали в масови митинги и преследвания?
През 1967 г. учителя по история Рон Джоунс провежда един социален експеримент със своите ученици в гимназията Kибърли, Пало Алто, в щата Калифорния.

Учениците на Джонс били категорични, че не биха се включили в движението на нацистите преди и по време на Втората световна война при каквито и да е обстоятелства.
Пред своя професор всички ученици заявили, че щели категорично да устоят и да не участват в подобно движение.
Джоунс решава да помогне на своите ученици да разберат по-добре социалните влияния, които са съществували по времето на Нацизма.
Професорът организира учениците в движение наречено "Третата вълна" и провежда един кратък експеримент, чието развитие дава изненадващи резултати.

Професорът по история създава условия, които симулират някои от нацистките социални условия за периода от пет дни сред своите ученици.
До края на експеримента учениците му не осъзнават какво става.

За ужас на Джоунс престорената игра става доста реална.
Пред очите му учениците изграждат една система с вярвания аналогични на тези от нацистката система, включващи подобни методи за контрол, дисциплина и обединение.
Джоунс подава определени вербални стимули и въвежда строг модел на поведение.
Историкът прави няколко прости неща:

Първо ограничава всички отговори в клас до изречения от три или по-малко на брой думи - това води и до определянето на нови "невербални" лидери;
Въвежда се използването на поздрав - неслучайно поздрава бил подобен на този, който бил използван от нацистите;
Въвеждат се девизи като "сила чрез обединение", които трябва да се извикват от учениците - членове на новото общество - в един глас;
Изработват се плакати, избират се и нови членове от другите класове и се въвежда задължителна стойка при седене в час;
Джоунс дава името "Третата вълна" на новото движение;

Групата нараства до 100 членуващи ученици и последва издаване на членски карти;
Всеки, който изказва несъгласие с установените стандарти от групата просто бива изключен;

Джоунс си позволява да отиде още по-далеч като обявява, че кандидат президент на САЩ ще направи посещение за да обяви формирането на Третата Вълна.
Учениците са поканени в аудиториума за да гледат събитието, което ще се излъчи по телевизията.
На следващия ден около 250 ученици пристигат в аудиториума носещи своите специални униформи и значки.
Те вярват, че са на път да станат част от национално движение.
Докато всички стоят и чакат излъчването, Джоунс пуска запис на нацистки митинг и историята на Третия Райх.
Учениците стоят втрещени постепенно осъзнавайки, че виждат своето отражение на екрана.

Самият Джоунс споделя, че сам се учудва на това колко бързо учениците възприемат правилата за дисциплина.
Той въвежда успешно идеите за сила чрез обединение, сила чрез действие и сила чрез гордост.

За пет кратки дни здрави и нормални ученици от гимназията Къбърли, Калифорния, сформират група, прочистват "интелигенцията" си и са готови да последват национален лидер.
Изпитват гордост от факта, че разчитат на принудата и дискриминацията като средство за организация.
Тези ученици едва ли ще получат по-добър урок по история и социална психология.
Самият Джоунс напуска работата си.

Експеримента остава в тайна дълги години.
В крайна сметка Джоунс описва всичко, което се е случило в една от 30-те си книги "Лудостта няма заместител", доста след като е вече приключил с преподаването.
Направени са пиеса и филм по разказите на Джоунс.

Хронология на експеримента според Рон Джоунс

Ден 1 (Понеделник): Дисциплина

След интензивни упражнения за поддържане на правилна стойка на тялото, бързина на движенията и отговорите, концентрация и енергичност, унифицираният начин на реагиране на заповеди и въпроси на учителя става по-важен от съдържанието.
Резултат: вниманието на учениците е по-фокусирано от обичайно, повече ученици вземат участие в часа.

Ден 2 (Вторник): Общност

Двама ученици трябва да повтарят свързани с темата лозунги, след което, постепенно се включва целият клас.
Разучават поздрав с ръка, който да се изпълнява когато учениците се срещат и извън класната стая.
Резултат: учениците се забавляват и се чувстват съпричастни към заниманието и групата.

Ден 3 (Сряда): Действие

Учителят издава членски карти на всички, които искат да продължат участието си в експеримента.
Всички ученици остават, а към тях се присъединяват още тринайсет.

Учениците получават различни индивидуални задачи:
- да докладват за членове на общността, които нарушават правилата;
- да направят проект за знаме на движението;
- да не позволяват на ученици, които не са членове на общността да влизат в класната стая;
- да научат до следващия ден имената и адресите на всички членове;
- да убедят в полезността на правилната стойка и да обучат двайсет ученици от съседната прогимназия;
- да прочетат брошура и да докладват за съдържанието й пред класа.
Всички получават задача да дадат името на доверен приятел, който би искал да се включи в "Третата вълна".
До края на учебния ден в организацията се включват 200 ученици.

Резултат: Посредствени непопулярни ученици, които до този момент са били пасивни, са мотивирани и се включват активно.
Някои от най-интелигентните, уверени и популярни ученици участват вяло и не се чувстват стимулирани.

Ден 4 (Четвъртък): Гордост

В часа по история присъстват осемдесет души.
Учителят съобщава, че заниманията не са експеримент, а част от национална програма, в която са се включили хиляди ученици, които искат да работят активно за политически промени.
Присъстващите са специално подбрана група, която да представлява региона.
В нейни ръце е бъдещето на страната.
Членовете на организацията са поканени на събрание, което ще се проведе на следващия ден.
Предстои официалното учредяване на националната младежка програма.
Резултат: Учениците са ентусиазирани.

Ден 5 (Петък): Събранието

Учителят съобщава, че не се учредява национална организация и обявява приключването на експеримента.
След излъчването на филм за Третия Райх Джоунс заявява, че поведението на участниците в експеримента е било подобно на това на жителите на Нацистка Германия и споделя изводите си, че всички хора попаднали в подобна среда биха могли да се държат по подобен начин, тъй като вярват, че човешката природа е изначално зла и хората не биха могли да поддържат социален ред без силен лидер.