biggeorge Blog: Русия ли стои зад организацията "Кръв и чест" в Пловдив?

Русия ли стои зад организацията "Кръв и чест" в Пловдив?
Произход и разлики между неонацизма, либералния фашизъм, руския нацизъм, рашизма и украинския неонацизъм и неофашизъм!

На 17 август 2026 г. в предаването "Здравей, България" по Нова ТВ проф. Анна Кръстева, преподавател в частния Нов български университет, се изказа "компетентно" по темата за българските неонацисти и фашисти.

Какво стои зад организацията „Кръв и чест” в България и опасни ли са последователите? | 17 авг. 2026

В разговора проф. Анна Кръстева направи аналогия между българските и руските неонацисти, като директно обвини Русия и "рашизма", че стои зад организацията "Кръв и чест" и са в основата на българските неонацисти.
Пропаганда ли прави проф. Анна Кръстева?
Каква е истината всъщност?
Каква е разликата между неонацизма, либералния фашизъм, руския нацизъм, рашизма и украинския неонацизъм и неофашизъм?

Проф. Анна Кръстева

Какво е нацизъм?

Нацизмът (кратко име на националсоциализма) е крайнодясна тоталитарна идеология, възникнала в Германия след Първата световна война под ръководството на Адолф Хитлер и неговата партия.
Тя се основава на расизъм, краен национализъм, антисемитизъм и пълна липса на демокрация, което води до Втората световна война и масовото унищожение на хора по време на Холокоста.

Какво е фашизъм?

Фашизмът е крайна, авторитарна и националистическа политическа идеология.
Тя възниква в Италия през 20-те години на ХХ век под ръководството на Бенито Мусолини.
При фашизма държавата контролира всичко, личните права се отнемат, а властта се държи от един лидер с пълна сила.

Какво е рашизъм?

Рашизъм (или руски фашизъм) е пропаганден политически термин, който описва идеологията и обществените практики на днешното управление в Русия.
Думата е съставена от английското наименование на Русия (Russia) и думата фашизъм.
Тя набира сила през 2014 година след анексията на Крим, а след това и по време на пълномащабната война в Украйна през 2022 година.
Думата "рашизъм" се използва от западната неонацистка и либерално-фашистка пропаганда в средствата за масова дезинформация (пропагандните медии и Интернет).

Максим Марцинкевич

Кой е руският неонацист Максим Марцинкевич и кои са последователите му в България?

Максим Марцинкевич (по прякор Тесак, или „Секирата“) е руски неонацист, основател на крайнодясната организация „Формат 18“ и движението „Реструкт“.
Той добива печална известност с проекта си „Оккупай-Педофиляй“, чиято уж благородна цел за борба с педофилията всъщност прикрива насилствени актове, побои и унижения срещу хора, записани на видео и разпространявани в интернет.
По това време се ражда и основният визуален символ на движението - леко свитият вдигнат палец на дясната ръка. Жестът възниква случайно поради прекъснато сухожилие на пръста на Марцинкевич, но бързо се превръща в негова запазена марка и символ на подкрепа за извънсъдебното правораздаване.
У нас моделът се появява през 2021 г., когато Ален Симеонов се самопровъзгласява за „ловец на педофили“ и застава начело на група за подобни акции. Симеонов започва инициативата си още като ученик и организира засади (т.нар. „сафарита“) чрез фалшиви профили на подрастващи в мрежата, като самият той води комуникацията с заподозрените от личния си телефон.
Под мотото „Педофилските животи нямат значение“ (препратка към движението Black Lives Matter), акциите на групата се превръщат в публично видеошоу: заловените биват заснемани, публично унижавани и принуждавани да дават „признания“.
В свое гостуване в „Телеграфно подкастът“ от февруари 2026 г. Симеонов заявява, че заловените от екипа му лица надхвърлят 200 души в цялата страна (от които 64 в София), и твърди, че е разкрил повече подобни казуси от МВР. Той определя метода си като „любител на учтивия натиск“ и посочва, че дейността му е фокусирана върху борбата с т.нар. случаи на груминг – процес, при който възрастни лица търсят уязвими деца или тинейджъри с цел постепенно сближаване и последващи блудствени действия.
Според представените от него данни, сред засечените от групата му има общински съветник и бизнесмени, а през март 2022 г. СДВР провежда спецакция въз основа на негови сигнали, задържайки 21 души. Симеонов описва профила на заловените като хора без видими външни разлики от средностатистическия човек — с престижни професии, семейства и деца. В подкаста той коментира и бавната реакция на институциите, като отбелязва, че първата ефективна присъда по негов заловен случай идва едва след четири години и половина (при 64-тия заловен).
По-късно Симеонов издава и книга, озаглавена „Училище за ловци на педофили“ („Пътеводител на любителите на учтивия натиск“). Идеологическата връзка с метода на Марцинкевич проличава най-ясно от корицата ѝ - там Симеонов позира със същия характерно вдигнат палец, използван от руския неонацист.

Какво е украинския неонацизъм и неофашизъм?

Според западната неонацистка и либерално-фашистка пропаганда в средствата за масова дезинформация (пропагандните медии и Интернет) в Украйна никога не е имало нацизъм и фашизъм.
Роман Шухевич и Степан Бандера са "националисти, борещи се за освобождението на украинския народ".
УПА, Степан Бандера и Роман Шухевич – история, война и памет
Характерна черта на западната неонацистка и либерално-фашистка пропаганда е смесването на лъжи и истини в едно, за да е трудно за незапознатите хора да различат каква е обективната истина.

Ще цитирам няколко абзаца от тази статия, на който му е интересно може да я прочете цялата:
Украинският неофашизъм – мит или реалност?

Същностен белег на съвременния украински неофашизъм е пренаписване на историята от ултранационалистическа украинска гледна точка. Подобни процеси има и в прибалтийските страни с маршовете на наследниците на фашистките СС дивизии, с Луков марш в България, с антиемигрантските погроми на Алтернатива за Германия, движенията скинхедс и т.н. Реабилитацията на помагачите на Хитлер е най-голямото доказателство за въвеждане на нов нравствен фашистки кодекс в съвременна Украйна. Използват се и нови методи – събаряне на паметници, промяна на имена на селища (името на маршал Ватутин бе заменено с това на откровения фашист Бандера), предприятия, училища и т.н., всякакви символи на бившата съветска власт, сякаш Украйна не е била част от Съветския съюз. И това е проява не само на откровен нацизъм, но и е съчетано с същностният за фашизма антикомунизъм. Отмяната на празнуването на победата над фашизма е най-вярната оценка за фашисткия характер на съвременната украинска власт. Но подобно значение то има и в другите източноевропейски страни, включително и в България. Сега в Украйна съвсем не е случайно, че т.нар. нацбатальони носят открито фашистки символи и използват открито фашистки ритуали. Съвсем не са случайни неофашистките факелни шествия в Украйна. Новото в нравствения кодекс на украинските неонацисти е заместването на величаенето на немския фашизъм с американския хегемонизъм.

И още:

В нравствения кодекс на съвременния неофашизъм важно и водещо място има ксенофобията към другите етноси. В съвременна Украйна такава идеология набра скорост в отношенията почти изключително към рускоезичното население на страната. Това най-рязко се изрази на Майдана, а и след него, в политическата антируска насоченост на средства за информация, политическите идеи и изяви. „Който не скача е москал“ – е само един бегъл принцип на разграничаване и подигравателно отношение към руското население на Украйна. Такова значение има словесното – „русняка“. Нещо повече – „Москаляку на гилляку!“, „Москаля на сук!“, т.е. „Московците на бесилото“. Подобни изрази и отношението към руснаците е и определянето им като към „ватници“, „недочеловеци“, „колоради“ и т.н. Това е отношението на украинските нацисти, на дейците на „Десен сектор“, „Баткивщина“ и др. В редица случаи омразата и преследването са вплетени в приеманите от Украинската Дума, а и от парламентите на прибалтийските република и става законова форма за преследване на расов, етнически, духовно-културен признак. Приетите в Украйна ксенофобски и русофобски закони потвърждават нацизма на властващите в тази страна.

В Европа, в съвременните условия, има някои нови моменти, маскиращи неофашисткия характер на властта. Сега в повечето западноевропейски страни борбата за „чистотата“ на нацията се съсредоточава, се превръща само в борба с мигрантите от други страни, в антиемигрантски движения и послания. В миналото на фашизма външнополитическата агресия бе под мотото на борбата за необходимото „жизнено пространство“, което не достига за развитието на „чистата“ нация, на „избрания“ народ, за реализация на политиката на Бисмарк за поход на изток (Драх нах Остен), на Хаусфоферовите геополитически идеи. Сега идеята за „жизненото пространство“ за развитието на националистическа Украйна се свързва не само и не толкова с външна териториална агресия към съседните страни, а предимно към Русия. Това става с твърдението, че Ростовска област и земите северно от Кавказ са исторически украински земи. През последните осем години фашистката идея за „жизненото пространство“ се трансформира в идеята и политическия стремеж да се украинизират всички други етноси и най-вече да се обезлюди, заеманото от други етноси географско пространство в самата Украйна. Това става чрез политико-военните средства, за избиване на огромен брой руснаци (т.е. „недочеловеци“ и „ватници“) – около 15 000 в Донбас, а голяма група руснаци (около 2.5 млн.) да бъдат принудени да напуснат своите родни места, населени от техните деди преди повече от 200 години, за да се освободи „жизненото пространство“ на „великия“ новоучреден украински народ. Тази политика на обезлюдяване на населени с други етноси територии в Украйна по същество е израз на неофашистка политика на геноцид, не чрез газовите камери на хитлеристка Германия, а чрез авиационни бомбардировки, ракети, гаубични снаряди, мини, всяване на шок и ужас и т.н.

Използва се и методът на хитлеристките окупатори на съветските земи (включително днешните украински) през 1941-1944 г. на изгорената (опустошената, изпепелената и разрушената) земя. Тава се извършва в Донбас чрез унищожаването на руското население пряко, физически, чрез неговото прогонване в емиграция от страха за живота, целенасоченото унищожаване на детски градини, училища и болници, битовата инфраструктура – електроснабдяване, топлоподаване, газоподаване, водоснабдяване, чрез разрушаване на пътни съоръжения, предимно мостове, взривяване на мини (рудници), фабрики, заводи и т.н.

Третият актуализиран подход на фашисткото действие е изготвяне и публикуване в Интернет сайтове на списъци на лица, които могат да бъдат унищожавани, застрашавани, сплашвани и в крайна сметка прогонвани „колорадите“, „русняка“, „москалите“ и т.н. В интернет има посочени домашният им адрес, телефон, снимка и т.н. и остава на инициативните нацисти набелязания да го „отстрелят“.

Най-зловещият фашистки метод, използван от хитлеристите в окупираните съветски земи и сега от украинските нацисти от специализираните батальони и чуждестранните наемници е използването на деца, жени и старци като жив щит срещу донбаските милиции, а сега и срещу руските войски. Човешкият живот на безпомощният, на невъоръженият младенец, майка, старец и баба не струват и пет копейки в очите на съвременните нацисти. Хитлеристите в Украйна при сраженията с партизаните и поделенията на Червената армия в полето, на открито се прикриват с веригата деца, жени и старци. Така те се сражават срещу редовните части на Червената армия, но и срещу множеството различни партизански отряди и включително и тези на Сидор Ковпак (укр. Сiдор Артемевич Ковпак; 1887-1967) на украинска територия. Сегашните украински ултранационалисти (фашисти, нацисти) не се сражават в открито поле, а използват гъстонаселените жилищни блокове в градовете. В тях те инсталират своите смъртоносни оръжия, не допускат евакуацията на малки деца, жени, старци.

И още:

Главна цел на укрофашизма е засилване на украинската нация, превръщането ѝ в господстваща нация чрез овладяване на държавната власт, използване властта за терор над всички другояче мислещи хора, за премахване и унищожаване на политическите противници, за потискане на „малоценните“ народности и геноцид, т.е. тяхното унищожаване и прогонване от родните им територии. Засилването на ролята на украинската народност е същностен белег на проявите на съвременния украински неофашизъм. Това става чрез изкуственото налагане на един единствен държавен официален език, независимо от това, че в тази държава по-голямата част от населението има други майчини езици и предимно руски език. Преди обявяването на независимостта на Украйна през 1991 г. всички на тази територия бяха един народ – съветски и говореха официално на един език – руски. Насилствената украинизация премина през задължително изучаване и ползване на украински език, решително намаляване на броя на училищата, в които се преподава на руски и други местни езици, въвеждане на украинската именна система, принизяване ролята на православната църква, забрана за излъчване на руски радио и телевизионни програми.

За „засилването“ на украинската нация е непременно необходим враг, който да сплоти редиците на колебаещите в своята етническа идентичност граждани на Украйна. И съвсем естествено този враг са русите, не руското правителство, а русите като етнос и руската нация. И това дори е част от държавни украински документи.

И още:

Пълно подчиняване на държавата и тотален контрол над личността, на свободата на кореспонденция, на общуване, на придвижване и т.н. създаване на специализирани места за изолиране и унищожаване на различно мислещите хора (Освиенцим, Бухенвалд, Треблинка и др), на хората от друга народност, раса и религия. Държавата има право да убива без съд и присъда, само по командата на някакъв офицер. Да си спомним Лидице, Бабий яр, Ястребино и много други. Фашистката държава има право и може по своя преценка да прави всичко, дори да отнема живот и лично частно имущество. При фашизма държавата се превръща в главен орган на фашисткия терор. Държавата е псевдодемократично устроена, има си парламент, Правителство и т.н.

Нещата в Украйна се повтарят като гротеска. Украинската Рада може да приема всякакви закони за репресия срещу гражданите. Държавата може да провежда т.нар. антитерористични акция (АТО), които са абсолютен терор. Това е акция на поголовно избиване на мирни граждани на своята държава, дори на престарели хора и бебенца, поголовни унищожаване на инфраструктура и предприятия, произволно отнемане на социални права (пенсии др.) и т.н. Украинската Рада предвижда със закон отпращане на различно мислещи в специални лагери (интерниране), отчуждаване на имуществото на гражданите, въвеждане на задължителна трудова повинност за трудоспособните хора. И нещо „свръх демократично“ – никой не може да иска и отпраща в оставка Правителството, да избира нов Президент и т.н. Подобно на фашизма в Италия, Германия, Унгария, Румъния и България (преди и по време на Втората световна война) фашистката идеология и политика напълно подчинява съдебната система и тя става пълен придатък на фашистките действия. Е, в Украйна не само не са разкрити убийците от Майдана, не са разкрити убийците от Одеса, но и никой от съдебната система няма намерение да ги разкрива и преследва. Нещо повече, пострадалите от терор не могат да получат защита и справедливост не само от украинския съд, но и от Европейския съд за правата на човека. В този международен съд жители от Донбаска и Луганска народна република са подали над 5000 жалби срещу украинските военни насилия и жестокости срещу мирно население, но нито една от тях не е разгледана. Поставя се въпросът: Европейският съд за правата на човека защитава ли пострадалите хора от терор и насилие или прикрива и защитава фашизоидните действия на украински военни? А защо безотговорността на ЕСПЧ не стои на вниманието ва Европарламента?

И още:

Тотално идеологическо въздействие върху населението на страната чрез пълно овладяване на средствата за масова информация, използване на социална демагогия за „интересите на нацията“, насаждане на русофобия, овладяване на масови организации и движения или създаване на нови такива. Особен привкус има фашистката демагогия в стила на непрекъснато натрапване само на манипулирана, единствено вярната, на „правилната“ политическа информация и оценка на събитията, и голословно отричане на „вредната“, „грешната“ позиция и практика (с едностранно използване на верни и в повечето случаи на измислени факти). За фашистката диктатура навсякъде по света е характерен подхода на пълно информационно затъмнение за другите политически и идейни позиции, липсата на достъп до медиите на инакомислещите хора. Този подход сега е наложен не само в Украйна, но и в Прибалтика, в Полша, Румъния и България и други бивши социалистически страни. Но в това, в което сегашната украинска власт се отличава е убийство на журналисти не само в Донбас, но и на улиците на Киев, масовото „самоубиване“ на видни представители на бившите управляващи и най-вече превръщането на журналистите и културните деятели в послушници и агитатори на свръхнационализма (нацизма).

В съвременни условия насаждането на русофобия премина всякакви граници. В Украйна се разви особен процес на дерусификация – премахване отвсякъде на всичко руско – култура, филми, музика, театър, художествена литература, традиции, обичаи и т.н. За съжаление това уродливо укрофашистко русофобско действие премина и международните граници и все повече се пренася в Европа. Четем различни съобщения, които разумният човек не може по никой начин да възприеме. Украински съд е разпоредил задочен арест на известния руски естраден певец Олег Газманов. Украинците обявяват за международно издирване на световно известният руски филмов режисьор Никита Михалков. Укрофашисткият антирусизъм засегна и световноизвестните руски писатели от XIX век. В Милано бе забранено изнасянето на лекции за Фьодор Достоевски, вероятно италианските образователни власти го считат за помагач на „руския тиран“ Путин! Дори бе забранено и дървото на Тургенев. Дъбът от дома на майката на писателя Иван Тургенев в Орел е изключен от участие в международния конкурс „Европейско дърво на годината“ през 2022 г.

И още:

Политическата профашистка диктатура в Украйна се реализира и чрез наличието на самостоятелни, извън армията и полицията, въоръжени отряди (паравоенни формирования от типа на черноризците в Италия и кафяворизците в Германия). Те се използват за смачкване каквато и да е съпротива, за всяване на страх и ужас у инакомислещите жители на Украйна. Такива паравоенни образувания има в историята и на България – т.нар. шпицкоманди. В Украйна има по-голямо разнообразие Нещо повече, подобно на фашистка Италия и нацистка Германия има формиране на култ към използване на силата, включително и военната и полицейската сила както вътре в страната, така и при решаване на международни спорове. Батальоните от типа „Азов“, „Айдар“ и т.н. не се съобразяват с никакви международни договорености, с указания от страна на военното командване и т.н. Изпълзяха и анонимни убийци на интелигенцията, подобно на убийството на поета Гео Милев в България. Само, че в Украйна това е писателят Олес Бузина. И нещо ново – привличане към активна подкрепа и брутални действия срещу инакомислещите чрез използване на платените футболни агитки, обилно финансирани от украинския олигархат. Те са оръжие на украинските олигарси, участници в протестите на Майдана и в масовите убийства в Одеса и др.

Главното средство за утвърждаване и удържане на власт на фашизоидните елементи в Украйна е насаждането на страх. Страх от безработица и лустриране, страх от пряко убиване, страх от мъчения и задържане произволно и продължително време без обвинения в арестите и затворите, страх от принудителна военна мобилизация и изпращане на фронта, страх от изпращане в лагерите, страх за бъдещето на семейството, на децата, страх дори да напишеш истината в интернет-мрежата (за невнимателно написана дума можеш да попаднеш дори в затвора) и т.н. Само страхът, целево налаган и формиран, задържа за сега украинските народи – украинци, руснаци, румънци, поляци, унгарци, българи, татари и т.н. от свалянето на дошлата на власт фашистка хунта. Но вероятно украинските неофашисти не си дават ясната сметка, че страхът на народите е само до време.

Факторите за развитието на съвременния неофашизъм общо и конкретно в Украйна са няколко. И в миналото, и сега, фашистката идеология се основава на монистическите възгледи за някакви фундаментални и всеобхватни истини за света и хората, опростенческо обяснение на събитията и действията, на основата на две крайни оценъчни позиции – „добро“ и „лошо“, без всякакви нюанси. Подходът – нашето, украинското е само добро, а чуждото и предимно руското, е само лошо, е същностен белег на национал-социализма в съвременна Украйна. Доброто е тотално доминиране на „националния, на всенародния интерес“, всеобхватно и пълно единство на нацията за реализацията на утранационалистическите цели. Всичко останало е лошо, чуждо и трябва да бъде отстранявано и преследвано.

Кои са политическите неонацисти и либерални фашисти в България?

През февруари 2009 г. Бойко Борисов, тогава кмет на София, заявява на среща с българи в Чикаго, че в България е останал „лош човешки материал“ след миграцията на трудоспособното население.
Изказването предизвиква силен обществен отзвук, остри политически реакции и дългогодишни дебати.
Бойко Борисов недоволен от лошия човешки материал в България
През ноември 2020 г. Бойко Борисов произнесе фразата: "Трудът носи свобода".
Този надпис е поставен над входа на концлагера "Аушвиц" в Нацистка Германия.
"Arbeit macht frei": Какво значи репликата на Борисов и защо е окачена над входа на Аушвиц
Това подсказва, че ГЕРБ-СДС е неонацистка партия.

Основополагащите идеи на фашизма са антидемократични (против либералната политическа демокрация) и антикомунистически.
Най-върлите антикомунисти са ПП-ДБ, "Синя България" и другите производни партии на бившето ОДС.
Съдейки по медийните им изказвания през последните години тези партии са откровенно неофашистки.
Или както аз ги наричам "либерални фашисти".
В Украйна неонацистите и либералните фашисти крещахя: "Който не скача е москал".
В България през 90-те неонацистите и либералните фашисти крещахя: "Който не скача е червен".
В Европа, в съвременните условия, има някои нови моменти, маскиращи неофашисткия характер на властта.
Сега в повечето западноевропейски страни борбата за „чистотата“ на нацията се съсредоточава, се превръща само в борба с мигрантите от други страни, в антиемигрантски движения и послания.
Типично за либералните фашисти е изготвяне и публикуване в Интернет сайтове на списъци на лица, които могат да бъдат унищожавани, застрашавани, сплашвани и в крайна сметка прогонвани.
Тотално идеологическо въздействие върху населението на страната чрез пълно овладяване на средствата за масова информация, използване на социална демагогия за „интересите на нацията“, насаждане на русофобия, овладяване на масови организации и движения или създаване на нови такива.
Особен привкус има фашистката демагогия в стила на непрекъснато натрапване само на манипулирана, единствено вярната, на „правилната“ политическа информация и оценка на събитията, и голословно отричане на „вредната“, „грешната“ позиция и практика (с едностранно използване на верни и в повечето случаи на измислени факти).
За фашистката диктатура навсякъде по света е характерен подхода на пълно информационно затъмнение за другите политически и идейни позиции, липсата на достъп до медиите на инакомислещите хора.
Този подход сега е наложен не само в Украйна, но и в Прибалтика, в Полша, Румъния и България и други бивши социалистически страни.
Ето още един цитат от статията за Украинския неофашизъм - мит или реалност?:

Почвата за развитието на фашизма в отделните страни е различна, но факторите, подпомагащи развитието му са само няколко.

Първият от тях е задълбочаването на социалните проблеми, масовото обедняване на хората, несигурността и страхът за бъдещето. Това е най-благоприятната социална среда за възникване и развитие на фашистките идеологии, движения, политики и управления. На тази почва се възраждат и неофашистките движения в бившите социалистически страни от Източна Европа. Събарянето на социализма, бе съпроводено с разрушаване на естествените икономически връзки между страните от бившия СИВ, нахлуване на техния пазар на западни и източни стоки, внедряването на неолибералните принципи в икономиката, които доведоха да разрушаването на икономическата база на обществото, изкуственото разделение на обществото чрез създаването нови капиталисти, формиране на обстановка, в която огромната маса от хората загубиха своите работни места и своята социална стабилност, обезвериха се за бъдещето си.

Вторият фактор за възникване и развитие на фашизма е националното унижение на народите на Германия, Италия, Австрия, Унгария, България и други страни от несправедливите международни договори, наложени от страната на държавите победителки в Първата световна война. Неофашизмът в Източна Европа сега се възражда не само поради неудовлетворението от разгрома на социалната система в Източна Европа, бедността и мизерията, но и останките и наслоенията от историческото минало, които формират определени етнофобски настроения като тези в Естония, Литва, Латвия, Полша и Западна Украйна. Тези етнофобски настроения в Източна Европа бързо бяха премоделирани под външно влияние в краен, радикален национализъм (нацизъм) и специфичната за политиците на съвременна Европа русофобия. В Украйна сега да си патриот се възприема като да си задължително русофоб, независимо дали си от някакъв друг етнос.

Третият фактор, специфичен за XXI век, е външното политическо влияние и стимулиране на фашистките движения. Това се реализира сега пряко от САЩ и Великобритания, както и ръчно управляваните от тях „велики“ сили като Германия и Франция. В борбата за отстояването на своето досегашно световно господство САЩ и Колективния Запад използват множество идеологически, политически, икономически и военни средства. В идеологически план доминиращ е неолиберализма, който използва като оръжие комунистофобията и русофобията. Чрез тях искат да изолират от международното поле Русия и Китай и да продължат безразделното си световно господство. Европейските политически лидери се превърнаха в активен помощник и изпълнител на тази политика на САЩ. Американската дипломатка Нюланд сама призна, че фашизоидния преврат в Украйна е струвал на САЩ 5 млрд. долара, а поляк разкри, че снайперистите на Майдана, проляли кръвта на много хора, са подготвяни в Полша.

И още:

Съвременният украински фашизъм (нацизъм) не е мит, а сурова реалност. Този, който сега не вижда тази реалност, има опасност в бъдеще много сериозно да съжалява, понеже борбата с фашизма винаги е много трудна.

И в новите исторически условия, и при новите технологии, фашизмът си остава фашизъм – крайно дясна националистическа идеология, политика и държавна власт, базираща се на тоталитарни и репресивни структури, на антидемократичното и дори терористично действие. Засега той е под контрола на американците в страните от ЕС, но историята учи, че политическите ситуации понякога рязко се променят. Засега фашизмът не само е под контрола, но и се използва и като средство за борба срещу Русия и комунистически Китай.

Знамето на бъдещата политическа организация Европейски неонацистки съюз

Изводът от всичко написано по-горе е, че неонацизма и либералния фашизъм идват от Колективния Запад.
Същият този Колективен Запад активно подкрепя всякакви терористични и диктаторски режими, стига те да са приятелски настроени към него.
Рашизмът или руският национализъм са опасни за Колективния Запад, защото Русия и съюзниците й Китай и Иран имат потенциала да го унищожат.
Рашизмът (руският национализъм), неонацизма и либералния фашизъм са несъвместими.
Неонацистите като Максим Марцинкевич нямат бъдеще в Русия.
След 24 февруари 2022 г. стана ясно, че и украинските неонацисти и неофашисти нямат бъдеще в Украйна.
Без отговор остава въпроса дали европейските неонацисти и либерални фашисти имат бъдеще в ЕС и НАТО?
Съдейки по политическите изявления на Урсула фон дер Лайен и други европейски политици, ЕС и НАТО трябва да се готвят за война с Русия до 2030 г.
Германското разузнаване: До 5 години Русия ще е готова за голяма война с НАТО

„Военните разходи на Русия нарастват с рекордни темпове - през 2025 г. те ще достигнат около 120 млрд. евро, което е повече от 6% от БВП. В сравнение с 2021 г. военният бюджет всъщност се е увеличил четири пъти. Според плановете на Кремъл числеността на армията трябва да нарасне до 1,5 млн. души, а обемът на оръжията и оборудването на границата с НАТО да се увеличи с 30-50%“, предупреждава германската разузнавателна агенция.

Очевидно е, че Колективният Запад се готви за война с Русия.
Съдейки по конфликта между САЩ и Иран победа не може да се постигне без сухопътна операция.
Коя НАТО-вска държава ще изпрати войниците си да умират на Източния фронт в Украйна и на Южния фронт в Иран?
И къде остава България в тази геополитическа ситуация?