Простете ...

Простете ...
Ако съм ви обидил или наранил с нещо!

=====================Цитат=====================

Днес Православната църква отбелязва Прощалната неделя, наречена още Прошка. Денят е отреден, за да простим един на друг грешките си от изминалата година. На празника по-младите посещават по-стари роднини и близки, за да им да поискат прошка и целунат ръка. Според традицията по-възрастен не може да иска опрощение от по-млад член от семейството.
Празникът се отбелязва всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя и преди началото на Великденския пост. Днес пряко в ефира на БНТ2 от столичния храм “Преображение Господне” в квартал “Лозенец” се излъчи Неделната божествена света литургия. Предаването на неделната литургия става традиция и ще може да се гледа веднъж месечно в ефира на обществената медия.

==============================================
Днес е ден за прошка!
Простете ми ако съм ви обидил или наранил с нещо, не е било нарочно.
Понякога дори и без да искам ръся глупости и хората ми се обиждат все едно съм го направил умишлено.
Е, днес е дянат, в който мога да поискам прошка за злодеянията си.
Вие поискахте ли прошка и от кого?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Простете ...

Лудостта!

Лудостта!
Как да я открием?

Чудя се нещо от известно време ...
Има ли начин да се разбере дали един човек е луд?
Някакъв психологически тест може би?
На бившата си работа съм обслужвал клиенти с шизофрения и психични разтройства, но не разбирам как точно са им ги открили тия заболявания.
Чудите се защо питам?
В последно време някои от познатите ми(нито един от тях не е медицински специалист) се опитват да ме убедят, че нещо с мен не е наред.
Не знам дали са прави, но започнах да се замислям.
Ако съм луд защо не върша лудории?
Ако съм нормален защо ми казват, че съм луд?
Да звънна ли на най-близката психиатрична клиника и да ги повикам да ме приберат, или да си сменя познатите?
Или просто да изчакам лудостта ми да се прояви и тогава да предприема мерки?
Или след като не съм очебийно луд да си трая и да си налягам парцалите?
Но нали първата стъпка към излекуването е признаването на проблема и предприемането на мерки за решаването му?
Какво да правя?
Или нищо да не правя?
Не знам, вече и аз се обърках.
Между другото не си говоря сам, не ми се привиждат или причуват неща, не съм виждал извънземни.
Не се чувствам по-различно от преди или по-различен от останалите хора.
Единствено обичам да досаждам, но това си го правя откакто съм се родил, следователно е производствен дефект.
Хубавото е, че в последно време ограничавам потока от глупости и гледам да не преча на никого с присъствието си.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Лудостта!