Май ще ставам пастрок!

Май ще ставам пастрок!
Или защо ми се свалят само самотни майки с деца?!?

Днес обслужих няколко клиентки,които имат малки деца.
Всичките бяха необвързани и без мъже,а децата бяха под десетгодишни.
Та ... една от клиентките я обслужвам за втори път и тя определено ми се сваля.
Но въпросът ми е следния:
Защо започнаха да ми се свалят само самотни майки с деца и обвързани жени,които са недоволни от мъжете си?
Ясно е,че искат от мен да стана баща на децата им,но не разбирам какъв е този наплив от кандидатки.
Не съм доволен,защото аз самия нямам деца и не съм ЧАК толкова стар,че да започна да налитам на готините и сексапилни самотни майки с деца.
Озадачен съм!
Толкова ли свършиха момите,че трябва сега да се хвана с някоя самотна майка с дете?
Интересно ми е ако не се обвържа сега,а след 10 години,тогава децата две ли ще са?
Или три?
Не съм стар ерген,за Бога!
Та аз съм на 28 години!
Нали?
Или бъркам?
Честно да си призная не се виждам в ролята на баща на чуждо дете - отговорността е твърде голяма.
Ами ако нещо се случи с това дете,след като му стана баща?
Ще стана аз виновен.
Иначе майката дето ми се сваляше днеска беше много готина ...
Някой може ли да ми отговори на въпросите?
Ще съм ви много благодарен!
Докъде я докарах - да се чудя дали да се свалям на майки с деца!
Боже,колко мъка има по тоя свят,Боже!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Май ще ставам пастрок!

Моите стихотворения 12: Уловен / Caught /

Уловен / Caught /

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Ти си моят свят,
на красота е той богат,
обичам аз безкрайно,
лицето ти омайно.

2
Когато те прегръщам,
в настоящето се връщам,
когато те целувам,
в Рая бавно плувам.

3
Ти си последната надежда,
душата ти към мен поглежда,
обгръщам със ръце,
ангелското ти лице.

4
Когато се събуждам,
първо тебе виждам,
когато пък заспивам,
с тебе аз се сливам.

5
Ти си вихър в мен,
държиш ме в сладък плен,
за миг поне поспри,
душата ми за теб крещи.

6
Когато заминавам,
душата си на теб оставям,
когато пък се връщам,
не спирам аз да те прегръщам.

7
Ти си мечта осъществена,
надеждата е съживена,
любовта не е измама,
път е тя за двама.

8
Когато теб те няма,
за мен това е драма,
а когато си до мен,
пак съм уравновесен.

9
Ти си моята Вселена,
душата ми е запленена,
сърцето ми за теб тупти,
поне за миг ме прегърни.

10
Когато ме прегръщаш,
живота в мене връщаш,
когато те прегръщам,
света голям обгръщам.

04.06.2013 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!