Коледно-новогодишни пожелания! Какво ще си пожелаете за новата година?
Скоро ще дойдат коледно-новогодишните празници и се чудя какво да си пожелая за новата година?!?
Задължително ще си пожелая дълъг живот и здраве за мен и родителите ми. Пожелавам си и много късмет през новата година. Дано поне една от мечтите ми да се сбъдне през 2013 г. Друго не се сещам какво да си пожелая. А вие какво ще си пожелаете? От Дядо Коледа ли ще го искате или от половинката си? Кое е най-голямото ви желание? Ако имате право на три желания(като от златната рибка) кои ще са те? Давам ви линк към един блог,в който е публикувана приказката за златната рибка(за тези,които не са я чели). А от блога ще цитирам едно нещо: ----------------------------------------------- Отпуснете малкоо : )) Май не знаем кога да спрем да искаме.. : ))) ----------------------------------------------- И ще кажа само:"Внимавайте какво си пожелавате,защото може и да се сбъдне!".
Въпроса е защо тези млади хора извършват брутални престъпления? Кое точно поражда тази жестокост и агресия-възпитанието, филмите и сериалите в които напоследък агресията е водеща или компютърните игри в интернет? Как мислите вие- има ли виновни?
-----------------------------------------------
Липсата на човечност е основната причина да има толкова много насилие. Вече не сме хора,станали сме зверове. Ето онзи ден помогнах на една жена да си попълни документите и след като приключихме проведохме следния диалог: Тя:"Благодаря ви много,колко ви дължа?!?". Аз:"Нищо не ми дължите,това ми е работата!". Тя:"Вие в коя стая работите?А,в тази!Добре в понеделник ще дойда при вас да се регистрирам!". Аз:"Както си решите,избора е ваш!". Тя:"Колко сте любезен с възрастните хора!Помогнахте ми за всичко!Благодаря ви много!".
Аз:"А,госпожо,не говорете такива неща,че си потъвам в земята от срам!".
Жената не очакваше помощ,а по-скоро да й кажа:"Госпожо има си образци,гледайте си и попълвайте!". Е,да,ама ако я бях оставил сама да си ги попълва половината й неща щяха да са грешни и след това колегите щяха да й се карат защо е сбъркала,а така няма да има никакви грешки и утре регистрацията й ще мине като по мед и масло. Това да съм любезен с хората и да се отнасям човешки с тях не ми струва нищо. Влизам в "Кауфланд" и на рецепцията казвам:"Добър вечер,заповядайте!" и си подавам раницата. Момичето ми взема багажа,подава ми номерчето и казва:"Заповядайте!",а аз й отговарям:"Благодаря!" и се усмихвам. Прибирам си номерчето в джоба и се затътрям с количката навътре. Е,добре де,думите "добър вечер","заповядайте" и "благодаря" не са толкова трудни за произнасяне,защо обаче никой не ги казва?!? На касата момичето ми казва:"Доволни ли сте от покупката?",а аз й отговарям:"Да,много!" и пак се усмихвам. След това отивам да си взема багажа,подавам си номерчето,а момичето ми пожелава:"Приятна вечер!",а аз й отговарям:"Приятна вечер и на вас!". Ау-у-у,колко е трудно да бъдеш любезен,човечен,нормален! Направо е смешно,защото нищо не се иска да се държиш добре с хората и да ги караш и те да се държат добре с теб. Не съм ли прав? Прав съм! Личният пример е най-важен. Ако не даваме личен пример държейки се човешки с останалите малките шматки няма как да се научат на човечност. А те копират това,което големите хора правят. Големите са зверове и децата стават зверове. Т.е. не трябва да съдим тях,а да осъдим себе си,защото ние сме виновни,че те са такива каквито са. Агресията им е плод на нашата агресия. Още когато бях в 1 клас един съученик ме наби и никой не му направи забележка. Наложи се майка ми да направи забележка на родителите му,заради което те ни намразиха за цял живот. След това в 5 и 6 клас отново имаше много агресия,която не само,че не беше спряна,а дори се поощряваше от класната ми. Накрая аз излязох лошия и се наложи да се преместя в друго училище. Парадоксално,но факт - в новото училище изкарах трите най-хубави години от ученичеството си. В средното и висшето агресията беше по-скрита,по-потайна. Нямаше физически тормоз,но имаше психически,който е много труден за доказване. Изтърпях си всичко,защото нямах алтернатива къде да избягам. След това сам се набутах в агресивна среда в Интернет - сам съм си виновен,но аз смятах,че Интернет е една обетована земя,където всичко е коренно различно от реалния живот,а се оказа,че Интернет е точно копие на света,който ни заобикаля. В крайна сметка осъзнах.че да си Човек в днешно време е трудна и неблагодарна работа. А да бъда лош за мен не е добра идея,защото омразата създава омраза,агресията поражда агресия,а това се отразява на кармата ми. Предпочитам да съм добър и да се отнасям добре с хората - така самият аз се чувствам по-добре,защото не мога да искам хората да се отнасят добре с мен,а аз да съм лош с тях. Има една поговорка:"Каквото повикало,такова се обадило" и обикновено се използва в негативния смисъл,че като си лош ще получиш в отговор лошотия. Но тази логика важи и в обратния случай - като си добър би трябвало в отговор да получиш доброта. Не можем да искаме без да даваме ... ако искате нещата около вас да се променят давайте добър пример и малко по малко хората ще започнат да се държат по-човешки едни с други. Но не става за един ден,за една седмица,за една година ... става за цял един човешки живот. Не,че и аз понякога не злобея,но се старая миговете на злоба и ненавист към неправдите,които ме заобикалят да се редки и лични,така че да не нанасям вреди на хората около мен. Хайде,стига толкова,че стана дълго,пък и вятърните мелници ме чакат.