До Областния управител
на Област Бургас
Уважаеми г-н Янев,
Казвам се biggeorge и живея в Моя град.
Пиша ви това писмо във връзка с един случай на насилие в училище, за който преди време научих от медиите.
В началото на декември 2023 година гледах репортаж по Нова телевизия за Милияна Попова, ученичка от Бургас, която две години е била тормозена от свои съученички.
Тогава в репортажа вие казахте, че случилото се с нея и липсата на адекватна реакция от страна на институциите е провал на образователната ни система и на обществото ни като цяло.
Напълно съм съгласен с вас.
Но според мен този провал започна още през 1990 година.
Насилието в училище започна тогава, а не през 2023 година.
Още когато бях в първи клас един съученик биеше всички деца наред.
Когато родителите ми казаха на неговите родители какво се случва, те обвиниха всички други, че са виновни, но не и тяхното дете.
Липсата на реакция от родителите му и от учителите го окуражи да продължи с насилието чак до четвърти клас.
Когато се озовах в пети клас имах лошия късмет да попадна в паралелка, където насилието беше нещо нормално.
Насилието беше не само физическо, но и сексуално, от което страдаха най-много съученичките ми.
Това, което се случваше в училище беше толерирано от учителите, за да не стават лоши в очите на родителите на насилниците и да не загубят работата си.
В шести клас към физическото насилие се добави и тормоз от класната ми ръководителка.
Тя всеки ден ме изпитваше и ми пишеше двойки, въпреки че аз винаги съм си учил уроците и съм имал отличен успех.
В края на първи срок на шести клас баща ми разбра какво се случва в училище и не можа да изтърпи всичко това.
Слава богу той ме премести в ново училище, където нямаше такова насилие и тормоз.
Това не попречи насилниците от старото ми училище да ме намерят и набият за последен път за спомен от тях.
Няколко години по-късно съучениците ми от пети и шести клас пребиха и родителите ми, т.е. омразата им е била насочена не само към мен, но и към тях.
В осми клас имах една съученичка, която биеше всички ученици наред, защото тя беше останала без родители, а всички останали си имахме майки и бащи.
Добре, че беше класната ни учителка, чиято любов и отдаденост успяха да променят поведението на всички ученици с проблеми.
В средното ми образование физическо насилие нямаше, но имаше психически и вербален тормоз.
Резултатът от всички конфликти беше, че накрая на дванайсти клас нямахме абитуриентски бал.
Във висшето ми образование по-голямата част от състудентите ми бяха наркомани и алкохолици.
Неадекватното им поведение и проблемите, които създаваха доведоха до там, че на завършването нямахме абсолвентски бал.
Зависимостите на моите колеги-състуденти им попречиха да завършат семестриално, затова от моята група се дипломирахме само трима.
Впоследствие работейки на различни места съм срещал изпълнени с омраза хора, чието забавление беше да тормозят другите около тях.
Дори и на сегашното ми работно място има няколко човека, които всеки ден изливат омразата си върху мен и колегите ми.
Изводът от всичко това е, че насилниците остават, а жертвите ги гонят.
Както се оказа години по-късно насилниците са успелите хора в живота.
Насилниците имат високоплатена работа, семейства и деца и са най-уважаваните членове на нашето общество.
Жертвите най-често са бедни, самотни, безработни и отхвърлени от обществото.
В резултат на цялото насилие и тормоз, които съм преживял мога да кажа за себе си, че нямам особено доверие на хората, защото никога не се знае какво замислят и какво могат да направят.
Злото и насилието са ежедневие в България, а за да бъдеш добър човек се искат всекидневни усилия.
Защо ви споделям всички тези лични неща?
Благодарение на това, че родителите ми не ме оставиха неграмотен и без образование сега имам дузина професии.
Придобил съм и още професии и умения, заради различните места, на които съм работил през годините.
В момента работя като шлосер, което изисква завършено средно специално образование и няма нищо общо с това, което съм учил, но благодарение на знанията и уменията, които съм натрупал успявам да върша работата си бързо и качествено.
Имам съученички, които не успяха да завършат средното си образование и впоследствие им беше много трудно да си намерят работа.
В този ред на мисли искам да ви попитам дали Милияна Попова е успяла да завърши средното си образование?
Ако тя не завърши дванайсти клас и не се дипломира ще има проблеми с намирането на работа.
Въпреки че имам много професии аз винаги изпитвам трудности да си намеря работа, защото както всички знаем България е държава, в която връзките и познанствата са от жизненоважно значение, за да имаш успех в живота.
За да си намериш подходящата работа трябва да имаш познати или приятели на ключови места.
Ако не разполагаш с такива, си никой.
Това е една от многото причини, поради които е задължително Милияна Попова да завърши средното си образование.
Ако тя няма професия от средното образование (както повечето деца днес, които не искат да учат в професионална гимназия), ще трябва да учи и висше образование.
В 21 век за жените е задължително да имат професия и колкото може по-висока степен на образование.
Образованието дава независимост и сигурност на тези, които го имат.
Когато бях студент и пътувах до университета си, чакайки на автогарите съм срещал жени, които не могат да четат и пишат.
Те много трудно намираха точния автобус, на който искаха да се качат.
Тогава си мислех, че неграмотните хора са изключение.
Но преди години, докато работих по европейска програма за младежка заетост в една държавна администрация установих, че неграмотните хора в България са стотици хиляди, а може би дори и милиони.
Най-жалкото е, че никой в Министерски съвет и Народното събрание не се интересува какво се случва с хората останали без образование.
Преди четири години написах писмо на министъра на образованието и науката (по това време министър беше Красимир Вълчев), за да го информирам за проблемите на неграмотните хора в България.
За съжаление дори не получих отговор от МОН.
В края на това писмо ви изпращам пълния текст на писмото ми до МОН, за да се запознаете и вие с него.
Надявам се, че вие като областен управител можете да повлияете по някакъв начин на кметовете на общините и селата в Област Бургас и на директорите на училищата да предприемат мерки за справяне с неграмотността.
Според мен всички трябва незабавно да отидат на училище – мъже, жени, деца, млади и стари, безработни и работещи, бедни и богати.
Произходът и етническата принадлежност нямат никакво значение.
Всички сме хора, всички сме равни, всички имаме еднакви права и задължения, едно от които е да се изучим.
От моя опит знам, че има пряка връзка между образованието и трудовата реализация.
Затова си мисля, че ако в България няма неграмотни, няма да има и безработни.
А най-важното според мен е да се следи качеството на образователния процес.
Така дипломиралите се ученици ще имат нужните знания и умения, с които ще бъдат адаптивни на пазара на труда.
Когато споделих мнението си в Интернет, че образованието е най-важно и че всички трябва да отидат на училище, другите потребители ми казаха, че съм наивен до глупост и че на никого не му пука за неграмотните.
След като гледах репортажа по Нова телевизия за случая на Милияна Попова останах с впечатлението, че вие не сте безразличен на проблемите на образованието.
Надявам се, че с вашето съдействие най-накрая ще има реална промяна в България и неграмотните в Област Бургас ще се образоват.
Свободни работни места има всеки ден, но неграмотните не могат да бъдат нищо повече от общи работници.
Няма как един неграмотен човек да поставя инжекции, да прави мозъчни операции, да пилотира самолет или да проектира мостове и сгради.
През следващите десет години голяма част от днешните работещи ще се пенсионират и тогава цели сектори от икономиката ще се сринат поради липсата на кадри.
Едновременно с това в България има милиони неграмотни и безработни.
Няма никакъв смисъл тези хора да си стоят вкъщи, вместо да учат, да работят и да внасят данъци в държавния бюджет.
Също толкова нелогично е да се внася работна ръка от чужбина, след като в България има стотици хиляди безработни и бедни хора.
Затова всички трябва да отидат да учат, да придобият професия, да научат чужд език, за да се измъкнат от дупката, в която са попаднали.
Бедните и неграмотни хора нямат никаква вина, че са се озовали в тази ситуация.
Те имат скрит потенциал, който могат да разкрият с много учене.
Това се случи с мен и въпреки че не съм постигнал нищо значимо в живота си, все пак успях да докажа, че съм достатъчно умен, за да се дипломирам няколко пъти, напук на лошите прогнози.
Завършвам това писмо с надеждата, че от позицията си на областен управител ще предприемете действия за ликвидирането на неграмотността и решаването на проблемите на образованието в Област Бургас.
17.04.2024 г. С уважение:
Моя град biggeorge
Ето и новината от декември 2023 г.:
СИСТЕМЕН ТОРМОЗ В УЧИЛИЩЕ? Защо момиче от Бургас твърди, че е малтретирано от свои съученици - Vbox7.com
Областният управител на Бургас се зае с казуса с малтретирана ученичка - Nova.bg
Областният управител на Бургас се зае с казуса на малтретирана ученичка - Vbox7.com
Ето и писмото до Министъра на образованието и науката Красимир Вълчев от декември 2020 г.:
До Министъра
на образованието и науката
гр. София
Уважаеми г-н Вълчев,
Моето име е biggeorge и живея в Моя град.
Преди няколко години имах възможността да работя в държавната администрация и благодарение на това успях да се запозная отблизо с проблемите на хората в България.
По време на работата си установих, че част от нашите сънародници или са напълно неграмотни, или са полуграмотни.
Някои от тях имат завършен 4 клас и могат да четат и пишат.
Други имат завършен 8 клас и не знаят нито една буква.
Има хора с дипломи за основно образование без да стъпвали в училище и един ден.
Тези неграмотни и полуграмотни хора нямат професия, не знаят чужди езици, нямат работа, нямат доходи, а вследствие на това нямат и бъдеще.
Както всички знаем бъдещето принадлежи на умните, образованите и креативните хора, но когато не си ходил на училище или си учил само до 2-3 клас няма как да създаваш каквото и да е.
Най-лошото е, че цялата тази неграмотност се възпроизвежда в следващите поколения.
Ако възрастните хора не са учили достатъчно те не възприемат образованието като ценност и не се опитват да образоват децата си.
Или ако се опитат да изучат децата си използват грешните методи – насила ги водят на училище, от което впоследствие децата бягат зад гърба на родителите си.
Резултатите от тази масова неграмотност са безработица, нисък стандарт на живот, бедност, болести и ранна смърт.
Лично за мен е неприемливо в 21 век в България да има хора, които не могат да четат и да пишат, които нямат знания, умения и професия, които не говорят чужди езици и които нямат и един ден трудов стаж.
Г-н Вълчев, искрено се надявам, че и за вас това състояние на нещата е неприемливо!
През годините съм се опитвал да убеждавам хората, че ученето е полезно, че за тях това е най-доброто, че никога не е късно да започнат да учат и че така ще променят живота си.
Повечето хора обаче са демотивирани, защото всеки ден те се опитват да оцелеят с минималните средства, с които разполагат.
Ако същите тези хора работеха щяха да живеят един по-добър живот, нямаше да са толкова нещастни и угнетени, а държавата щеше да увеличи брутния си вътрешен продукт и приходите в хазната.
За да започнат работа обаче хората първо трябва да отидат на училище и да научат това, което са пропуснали преди време.
За целта Министерство на образованието и науката трябва да състави списък на всички неграмотни и полуграмотни хора в България.
Необразованите хора трябва да бъдат разделени на три групи – първа група за курс по ограмотяване, втора група за завършване на основно образование и трета група за завършване на средно образование.
Първата група възрастни ученици трябва да придобият знанията и уменията, които децата научават от 1 до 4 клас включително.
Втората група възрастни ученици трябва да придобият знанията и уменията, които децата научават от 5 до 8 клас включително.
Възрастните ученици в тази група трябва да научат един чужд език писмено и говоримо и да придобият професия по техен избор.
Третата група възрастни ученици трябва да придобият знанията и уменията, които децата научават от 9 до 12 клас включително.
Възрастните ученици в тази група трябва да научат втори чужд език писмено и говоримо и да придобият втора професия по техен избор.
По време на целия образователен процес Министерство на образованието и науката трябва да оказва контрол по изпълнение на критериите за качество.
За целта трябва да се провежда външно оценяване на възрастните ученици два пъти в годината - след всеки срок.
Така ако един ученик има пропуски в знанията те могат да бъдат компенсирани до края на годината или през следващата година.
Ако Министерство на образованието и науката не оказва контрол е възможно за пореден път неграмотни хора да придобият диплома за начално, основно или средно образование.
След като Министерство на образованието и науката успее да организира всички неграмотни хора да учат, на един следващ етап те по-лесно и организирано могат да преминат през медицински прегледи, да им бъдат направени изследвания, да бъдат консултирани от лекари и в крайна сметка държавата да подобри здравословното им състояние.
Също така добре би било възрастните ученици да получат помощи от държавата под формата на ваучери за храна, за битови сметки или за учебници, тетрадки и помагала.
Така възрастните ученици ще се концентрират само върху ученето, а няма да мислят за оцеляването си.
Средствата за подпомагане трябва да бъдат под формата на ваучери, за да не могат да бъдат похабени за алкохол, цигари и други зависимости.
Финансирането на програмата за образоване на възрастни може да бъде със средства на Европейския съюз.
След като Министерство на образованието и науката разполага с пълен списък на всички възрастни ученици може да се направи проект за техните потребности, който да бъде представен извънредно пред Европейската комисия.
Надявам се, че институциите на Европейския съюз ще одобрят идеята неграмотните българските граждани да бъдат образовани и обучени, а после да се влеят в трудовия пазар на общността, отколкото да стоят бедни и маргинализирани.
След завършване на образованието си, ако не успят да си намерят работа в България, има риск възрастните ученици да заминат за чужбина.
Дори и в този случай за България ще е по-добре емигриращите да са образовани и квалифицирани, отколкото да са неграмотни и десоциализирани.
Процесът на образоване на възрастните ученици ще отнеме 9 години – 1 година за курс по ограмотяване, 4 години за основно образование и 4 години за средно образование.
Г-н Вълчев, тази образователна програма значително надхвърля рамките на вашия мандат, както и мандатите на поне още двама министри на образованието и науката.
Т.е. в процеса на образоване на неграмотните трябва да има приемственост, независимо коя партия е победила на изборите и кой е министър на образованието и науката.
Най-важното е този образователен процес да не спре, както за съжаление се е случило преди тридесет години.
По-далечната цел на тази образователна програма е хората, които успеят да придобият средно образование, след това да продължат да учат висше образование в университетите в България.
Както стана очевидно пред последните години страната ни се нуждае от лекари, медицински сестри, инженери, учители, компютърни специалисти и т.н.
Българската икономика има остра нужда от всякакви висококвалифицирани специалисти.
Само след няколко години част от работещите към този момент хора ще се пенсионират и техните места ще останат незаети.
Тогава или правителството ще трябва да закрие цели сектори от икономиката, или работодателите ще трябва да наемат хора от чужбина.
Много по-лесно е държавата да подготви собствени кадри, които да се влеят на пазара на труда, отколкото да се търси работна ръка от чужбина, докато българските граждани стоят неграмотни и безработни у дома.
Г-н Вълчев, това е причината да ви напиша писмото си.
Имам огромното желание всички неграмотни хора в България да бъдат ограмотени, да придобият професия, да научат чужди езици, да си намерят работа и в крайна сметка живота им да се промени към по-добро.
За съжаление не е в моите възможности да извърша това дело.
Обмислям този проблем от доста време и единствения извод, до който достигнах е, че това може да бъде организирано от Министерство на образованието и науката и да бъде извършено със съдействието на училищата и учителите, които работят в тях.
Според мен като министър на образованието и науката, вие имате нужния авторитет, с който да убедите хората, че трябва да започнат да учат.
За да ви помогна реших да напиша мотивационна реч, която може да ви бъде от полза, за да убедите хората в положителните страни от ученето.
Ако решите, че речта е неподходяща можете да не се придържате към нея.
Ето текста:
Изявление на Министъра на образованието и науката
Уважаеми сънародници, скъпи братя и сестри, 2020 беше изключително тежка година за всички.
Сблъскахме се с трудности, пред които не се бяхме изправяли преди.
Някои от нас се бориха и продължават да се борят за оцеляването си със сетни сили, други загубиха битката с болестта, трети се изгубиха в лабиринта на здравната ни система и загинаха вследствие на това.
Икономиката ни пострада тежко и не е сигурно, че през следващите години ще се възстанови на нивата от преди 2020 година.
В един момент кризата от здравна и икономическа се превърна в политическа.
Всичко, което се случи ни показа, че трябва да сме задружни и да си помагаме с каквото можем едни на други.
Но някои от нас нямат нужните знания и умения, с които да преодолеят проблемите, пред които сме изправени.
За огромно мое съжаление през последните тридесет години стотици хиляди хора останаха без завършено образование, без професия и без умения за работа.
Отговорността за това е моя и на моите предшественици, защото за три десетилетия ние не предприехме адекватни мерки за ограмотяването на всички български граждани.
Кризата от 2020 година разкри пред мен, че неграмотните хора мизерстват на ръба на оцеляването всеки ден.
Сигурен съм, че всички сте виждали хора да обикалят контейнерите за боклук в търсене на храна или метали, които да предадат в пунктовете за преработка.
Някои от тези хора умират от глад всеки ден.
Много от тях няма къде да живеят, затова спят бездомни по улиците, в парковете и по жп гарите.
Живеейки в мизерия бедните и неграмотните хора боледуват от болести, които преди смятахме за изчезнали.
Това безкрайно страдание на част от българския народ е пречка пред развитието на българското общество и на България.
За мен, като министър на образованието и науката, е неприемливо в 21 век в България да има неграмотни хора.
Ако нямате образование, няма да имате и работа.
Ако нямате работа, няма да имате и заплата.
А ако нямате заплата, вие и децата ви сте обречени на бедност завинаги.
Това повече не може да продължава така!
Затова днес се изправям пред вас с една молба.
Моля ви за следното:
Всички български граждани на възраст между 16 и 65 години, които нямат завършено начално, основно или средно образование, още утре да отидат в най-близкото до тях училище и да се запишат да учат.
Няма значение дали живеете в град или в село, просто го направете.
Хората, които нямат завършено образование трябва да започнат да учат незабавно, за да се подобри живота им.
Целта на тази програма за образоване е след няколко години в България да няма неграмотни хора.
Също така е много важно възрастните да дадат личен пример на младежите и на децата, че неграмотността и липсата на образование е недостатък и пречка пред развитието им.
Личният пример е най-възпитателен, затова всички родители трябва да започнат да учат, без да се срамуват от възрастта си.
Това е единственият начин да покажете на децата си кой е правилния път пред тях.
В Министерство на образованието и науката искаме всички неграмотни хора да придобият средно образование, да усвоят професия, да научат поне един чужд език и да си намерят добре платена работа.
Ако след като завършите 12 клас продължите да учите още, това само ще бъде от полза за вас и за вашите семейства.
Високообразованите специалисти получават по-големи заплати, но и носят повече отговорности.
А България има спешна нужда от още лекари, учители, медицински сестри, инженери, полицаи и всякакви други висшисти.
Тези високи цели не могат да се постигнат за един ден, но все от някъде трябва да се започне.
Като министър на образованието и науката ви гарантирам, че знанията и уменията, които ще придобиете в училище, ще ви се отплатят един ден.
От своя страна Министерство на образованието и науката ще потърси съдействието на европейските институции, за да финансираме тази извънредна програма за ограмотяване.
Всички българи трябва да осъзнаем едно: бъдещето принадлежи на умните, образованите и висококвалифицираните хора.
Светът върви напред и ние не можем да изоставаме в развитието си, защото това може да е фатално за българския народ и за България.
За да ни има като народ и за да оцелеем в трудните времена, които предстоят трябва да бъдем по-умни и по-адаптивни.
Само така ще можем да осигурим бъдеще за нашите деца.
Благодаря ви за вниманието!
Г-н Вълчев, надявам се, че с вашите усилия и със съдействието на всички училища и на учителите работещи в тях, след няколко години в България няма да има нито един неграмотен човек.
Разчитам на вас, че ще си свършите работата по най-добрия възможен начин.
Осъзнавам, че ви възлагам много сложна задача.
Но именно когато човек си постави високи цели, в опитите си да ги постигне ще се изкачи по-надалеч и по-нависоко, отколкото ако си поставя малки или никакви цели.
По-голямата и по-трудно достижима цел на тази образователна програма е един ден неграмотните хора да станат студенти и да завършат висше образование.
Това ще промени не само техния живот и живота на децата им, но и бъдещето на България и на българския народ.
24.12.2020 г. С уважение:
Моя град biggeorge
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!