Краят на референдума за лева ли е началото на диктатурата?

Краят на референдума за лева ли е началото на диктатурата?

На 7 юли 2023 г. Народното събрание на Република България не се съобрази с желанието на гражданите и отхвърли предложението на партия "Възраждане" за провеждане на референдум за това българският лев да остане единствената официална валута в страната до 2043 г.
С решението си парламентът наруши Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Костадинов: Парламентът наруши закона, президентът да вземе отношение за референдума
Парламентът отхвърли референдума на "Възраждане" срещу еврото. Костадинов поиска Радев да сезира КС
Според Чл. 10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление:

"Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.".

Подписката на "Възраждане" съдържа 604 000 подписа на граждани, от които 470 000 са валидни, т.е. Народното събрание е задължено да приеме решение за провеждане на референдум за лева.
Противниците на референдума на "Възраждане" твърдят, че подобно допитване нарушава Чл. 9, ал. 4 от Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление:

"Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация".

Тук обикновено се цитира Договора за Европейския съюз (подписан на 13 декември 2007 г., влязъл в сила на 1 декември 2009 г.), в който е записано, че държавите-членки трябва да въведат еврото като официална валута.
Процесът по интеграция в еврозоната минава през приемането на еврото и е възприет още с подписването на договора за присъединяване на България към ЕС.
Само че никъде в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз не е написано в какъв срок страните-членки трябва да приемат еврото.
Има критерии за приемане на еврото, на които България към момента не отговаря, но не и срокове.
Но въпросът от референдума на "Възраждане" е докога да се запази българския лев, а не дали да се отмени приемането на еврото в България.
За доказателство ще цитирам въпроса от подписката:

"Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?".

Еврото може да се приеме като официална валута в България и след 2043 г.
Такова отлагане на приемането на еврото е направено за Дания, Швеция и Великобритания.
Чехия, Унгария и Полша също не бързат с приемането на еврото.

Целта на трите източноевропейски държави да отлагат влизането в еврозоната е първо да настигнат по доходи Франция и Германия и едва след това да приемат еврото.

След като България приеме еврото като официална валута темпа на нарастване на доходите в нашата страна ще бъде същия като в другите страни-членки на еврозоната.

Т.е. никога няма да можем да настигнем западноевропейските държави по доходи и ще останем завинаги бедни.

Каква ще бъде съдбата на референдума на "Възраждане"?
От ГЕРБ дадоха да се разбере, че въпросът за всенародното допитване може да бъде редактиран.
За същото намекна и лидерът Бойко Борисов на националното съвещание с кметове на партията във Велико Търново на 24 юни 2023 г.

"Възраждане" не са толкова страшни. Ще станат, ако почнат с административни методи да ги спират", каза той и допусна, че може да се споразумеят за дата за приемане на еврото между 2024 г. и 2043 г. - например януари 2025-та.

Ако продължим с логиката на Бойко Борисов можем да редактираме въпроса на референдума за лева по следния начин:

"Съгласни ли сте еврото да бъде единствената официална валута в България от 1 януари 2025 г.?"
Отговорите трябва да са: "Да, съгласен съм." и "Не, не съм против."
За радост на евроатлантическите политици който и отговор да избереш, резултата ще е един и същ.
А както всички знаем при диктатурите има само една "правилна" гледна точка.

Решението на Народното събрание може да бъде оспорено пред Конституционния съд от президента, правителството, поне 48 депутати, председателите на върховните съдилища или главния прокурор.
В четвъртък, 6 юли 2023 г., Костадин Костадинов каза, че ако парламентът отхвърли предложението в пленарна зала, от партията ще сезират прокуратурата, Конституционния съд и ще поискат разговор с президента.
За съжаление Конституционния съд е инструмент в ръцете на управляващите и конституционните съдии не биха нарушили волята на политическите си господари.
Затова ми се струва малко вероятно Конституционния съд да обяви за противоконституционно решението на Народното събрание и да го отмени.

Но дори и Конституционния съд да се произнесе срещу решението на Народното събрание и да постанови, че референдум трябва да има, няма гаранция, че народните представители ще се съобразят с това решение.

През последните 14 години управляващите от ГЕРБ-СДС или ПП-ДБ много пъти са нарушавали законите и Конституцията и няма да имат никакви скрупули да откажат да се съобразят с едно решение на Конституционния съд.
Според Чл. 10, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено и от:

- не по-малко от една пета от народните представители (48 бр.);
- Президента на Републиката;
- Министерския съвет;
- не по-малко от една пета от общинските съвети в страната.

Но дори и президентът Румен Радев да изпрати предложение до Народното събрание за провеждане на референдум за запазване на лева, мнозинството може да го отхвърли и пак да се окажем в същата патова ситуация, в която сме сега.

За референдума на "Възраждане"се изговориха много лъжи.

Противниците му твърдят, че след провеждането на допитването ще бъде отменен и валутния борд.
Само че това не е вярно.
Валутният борд е валиден, поне докато Народното събрание не вземе друго решение.

Валутният съвет, наричан по-често неточно валутен борд, също и паричен съвет, е орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица.
В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута.
Валутният съвет има два основни фактора влияещи върху макро-рамката на финансовата система, в която се прилага.
За да си набави необходимите й валутни резерви съответната страна трябва или да изнася продукция, или да вземе назаем необходимата валута.
Освен преките загуби от използване на чужда валута в обращение, дефицитът на финансов ресурс позволява навлизането на чужди финансови ресурси във финансовата система при изключително неизгодни за страната условия.
Така на практика лихвите в страните с валутен съвет са значително по-високи от лихвите в страната на използваната валута.
Парите стават „скъпи“, стимулира се натрупването вместо инвестирането им.
Потреблението спада, банките започват да натрупват депозити, икономиката започва да се свива, бизнесът губи пазари поради намалена конкурентоспособност, икономиката изпада в рецесия.
В България след политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни 1997 г.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка.
След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли същата година става 1,95583 лева за 1 евро.

С въвеждането си валутния борд попречи на българските политици да си играят с валутния курс и да печатат пари, когато им дотрябват.
Но след въвеждането на еврото като официална валута държаните на депозит средства на търговските банки, които покриват задълженията им за поддържане на минимални резерви срещу депозитната им база ще се освободят и най-вероятно ще бъдат преместени в банките-майки.
В статията, линк към която съм дал по-долу, подробно е обяснено как влизането в еврозоната няма да освободи валутните резерви на България и че политиците няма да могат да се възползват от спестяванията на народа.
Влизане в еврозоната няма да освободи резервите на България

Но също така трябва да имаме предвид и факта, че след приемането на еврото Европейската централна банка (ЕЦБ) ще оказва директен контрол над финансовата система в България.

Примерно, ако правителството откаже да изпълни "препоръките" на ЕС и САЩ, е възможно ЕЦБ да блокира банковата система на България и да ограничи банковите транзакции, както се случи по време на финансовата криза в Гърция.

Също така полза от влизането на България в еврозоната ще имат българите с незаконни доходи скрити в офшорни сметки, които ще имат свободен достъп до парите си и ще могат да ги върнат в страната като чисти инвестиции.
Най-големи проблеми от приемането на еврото ще имат българите с ниски доходи, които след конвертирането лев-евро ще намалеят два пъти, а цените на стоките ще се увеличат, както се случи във всички страни приели еврото.
След приемането на еврото минималната пенсия ще е около 250 евро, а минималната заплата ще е приблизително 400 евро.

Никой не задава въпроса какво ще могат да си купят гражданите с тези пари?

Ето един прост пример:

Средната работна заплата в България е около 1800 лева, това са 900 евро.

Към момента цената на килограм хляб е 2,40 лв, това са 1,20 евро.

След приемането на еврото цената на хляба ще се увеличи с 25-30 % до 3,00 лв, това са 1,50 евро.

Сега с 1800 лева могат да се купят 750 килограма хляб на цена 2,40 лв/кг.

След приемането на еврото с 900 евро ще могат да се купят 600 кг. хляб на цена 1,50 евро/кг.

Т.е. след влизането на България в еврозоната българите ще обеднеят, а покупателната им способност ще намалее.

Фирмите в България също ще пострадат от влизането в еврозоната, тъй като ще станат неконкурентноспособни на фирмите в другите държави-членки в ЕС.

За съжаление политическата класа не се интересува какво ще се случи с българския народ.
Всякакви псевдоексперти говорят колко хубав ще стане живота ни след приемането на еврото, но същите лъжи се говореха и за влизането в Европейския съюз.
Факт е, че от 2007 г. до днес живота ни не се подобри, а всичко стана по-зле - бедност, болести, безработица, неграмотност, емиграция, липса на чуждестранни инвестиции, фалити, корупция, неработеща съдебна система и липса на справедливост.

Единственото предимство на приемането на еврото е, че българите ще могат по-лесно да сравнят доходите и разходите си, цените по магазините, сметките за ток, вода и телефон с другите страни-членки на еврозоната.

Тогава ще дойде момента, в който българите ще си зададат най-логичния въпрос:
Защо сме бедни, след като сме част от Европейския съюз и от еврозоната и кой е виновен за състоянието, в което сме?
Чудя се как ли ще реагират хората, след като осъзнаят, че за 30 години някои българи станаха "честни" милионери, а други - бездомници и прошляци!?!