Тръмп и България: Атаките срещу свободните медии увреждат демокрацията
от Джеймс Пардю, 22 ноември 2019 г.
Бойко Борисов, министър-председател на България, нация, дълбоко засегната от широко разпространената корупция, трябва да посети президента Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник (25 ноември 2019 г.). Липсата на свобода на пресата в България вероятно не е в дневния ред на техните преговори.
Българската политическа система е доминирана от Борисов и неговата партия (ГЕРБ). Борисов е на власт в България почти непрекъснато от десет години и няма сериозна политическа опозиция. Междувременно Русия, която продължава да разглежда Балканите като регион на стратегическа конкуренция със Запада, се предполага, че косвено финансира политически партии в цяла Европа.
Липсата на свободни и независими медии в България днес е още едно условие, което подкопава демокрацията в тази страна-членка на НАТО и Европейския съюз.
Тръмп, американският домакин на Борисов, често се нахвърля срещу законната американска преса. Когато прави това, президентът следва модела, използван от няколко настоящи и бивши чуждестранни лидери - като Борисов - които (чрез цензурата в медиите) искат да задушат истината и отчетността на правителството пред своите нации.
Най-агресивният подход е този на Владимир Путин в Русия, който според слуховете използва убийства, сплашване и юридическо преследване, за да задуши политическата опозиция и пресата.
Някои правителствени лидери в Европа - България и Унгария изникват в ума ми - използват или дават възможност за по-фина комбинация от мерки за манипулиране и сплашване на пресата. Най-добре съм запознат със ситуацията в България, където служех като американски посланик. България днес предоставя примери как правителствата и политическите партии прилагат различни мерки, за да приведат медиите в подчинение.
Консолидирането на медийната собственост във виртуален монопол, контролиран от малка група български олигарси, е една от техниките за контрол. През 2002 г. националната преса в България, притежавана до голяма степен от международни медийни компании, беше сравнително независима и донякъде агресивна в отразяването на държавни престъпления. Днес независими международни медийни групи няма, заменени в по-голямата си част от местни олигарси и "бизнесмени", които използват медиите, за да влияят на правителството и съдебната система.
Един човек - Делян Пеевски, депутат в българския парламент, е "големия шеф" на частните български медии днес. Съобщава се, че държи 80 % от пазара, включително голям дял от разпространението на печатни медии в страната. Финансирането на местния контрол върху медиите в България е в най-добрия случай мрачно, но Пеевски и шепа други олигарси могат да притежават или контролират почти всеки основен "частен" всекидневник и телевизия в България.
Пеевски и неговите сътрудници използват своите публикации в подкрепа на съществуващата структура на политическата власт, която ги защитава. Техните медийни издания дискредитират независими журналисти, политически противници, бизнес конкуренти и атакуват неправителствени организации и активисти, които изискват върховенство на закона, свобода на печата и защитават правата на човека.
Тъй като информационните медии в България често са затруднени финансово, българското правителство, включително това на сегашния премиер Борисов, използва финансиране от ЕС и друго източници като средство за създаване на зависимост на публичните медии от средствата от правителството.
Заплашването на българските журналисти е често срещано. По принцип отделните журналисти се самоцензурират, защото знаят, че разследващата журналистика, водеща до излагане на престъпност и корупция, може да доведе до уволнението им от работата, да им повдигнат съдебни обвинения в предубеден български съд или да претърпят физическо насилие.
Някои забележително смели български журналисти поеха риска да съобщят истината за корупцията в държавата и големите престъпления, но няколко от тези честни национални и местни журналисти бяха заплашени и нападнати.
Резултатът от потискането на независимата преса в България изкриви медийния сектор, разруши доверието на обществеността в пресата и създаде национална политическа среда с малка държавна или наказателна отговорност и няма сериозна опозиция, която да се противопостави на настоящото правителство.
Намаляването на свободата на печата в България е добре документирано от "Репортери без граници", Европейския център за свобода на печата и медиите и други медийни наблюдатели. Но сериозният международен или вътрешнополитически натиск върху българското правителство за повишаване на свободата на печата не успя да подобри ситуацията.
Когато Доналд Тръмп използва силата на своята президентска платформа, за да атакува и унижава професионалната, независима преса (в САЩ) за поставяне под въпрос на правителствени решения и разкриване на истината за корупцията и провалите на неговото хаотично правителство, той по същество се включва в тактики за сплашване на пресата, подобни на някои от тези употребени в България и Русия. По същия начин, когато Главния прокурор на САЩ стане политически инструмент, който защитава президента от правна опасност, върховенството на закона в САЩ е изложено на риск. Когато висшите членове на Конгреса и националните телевизионни мрежи станат безспорни защитници на президента и насърчават теориите на конспирацията за търсенето на факти, общественият интерес към истината не е задоволен.
България, заедно с няколко други държави, които се стремят към пълна демокрация, са примери за това какво може да се случи, когато програмите за компрометиране на независимата и агресивна преса са успешни. Свободата на пресата в САЩ все още не е спаднала до това ниво, но не благодарение на Доналд Дж. Тръмп, който изглежда би предпочел повече българския модел.
Джеймс У. Пардю е бивш американски посланик в България и офицер в кариерното армейско разузнаване. Той е заместник помощник-генерален секретар на НАТО и е автор на книгата "Миротворците: Американското лидерство и края на геноцида на Балканите".
Бел. ред. biggeorge: В скоби съм добавил пояснения на основния текст на статията.
---------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Trump and Bulgaria: Attacks on free media damage democracy
от Джеймс Пардю, 22 ноември 2019 г.
 |
| Срещата на Доналд Тръмп и Бойко Борисов в САЩ, 25 ноември 2019 г. Снимка: Нова телевизия |
Бойко Борисов, министър-председател на България, нация, дълбоко засегната от широко разпространената корупция, трябва да посети президента Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник (25 ноември 2019 г.). Липсата на свобода на пресата в България вероятно не е в дневния ред на техните преговори.
Българската политическа система е доминирана от Борисов и неговата партия (ГЕРБ). Борисов е на власт в България почти непрекъснато от десет години и няма сериозна политическа опозиция. Междувременно Русия, която продължава да разглежда Балканите като регион на стратегическа конкуренция със Запада, се предполага, че косвено финансира политически партии в цяла Европа.
Липсата на свободни и независими медии в България днес е още едно условие, което подкопава демокрацията в тази страна-членка на НАТО и Европейския съюз.
Тръмп, американският домакин на Борисов, често се нахвърля срещу законната американска преса. Когато прави това, президентът следва модела, използван от няколко настоящи и бивши чуждестранни лидери - като Борисов - които (чрез цензурата в медиите) искат да задушат истината и отчетността на правителството пред своите нации.
Най-агресивният подход е този на Владимир Путин в Русия, който според слуховете използва убийства, сплашване и юридическо преследване, за да задуши политическата опозиция и пресата.
Някои правителствени лидери в Европа - България и Унгария изникват в ума ми - използват или дават възможност за по-фина комбинация от мерки за манипулиране и сплашване на пресата. Най-добре съм запознат със ситуацията в България, където служех като американски посланик. България днес предоставя примери как правителствата и политическите партии прилагат различни мерки, за да приведат медиите в подчинение.
Консолидирането на медийната собственост във виртуален монопол, контролиран от малка група български олигарси, е една от техниките за контрол. През 2002 г. националната преса в България, притежавана до голяма степен от международни медийни компании, беше сравнително независима и донякъде агресивна в отразяването на държавни престъпления. Днес независими международни медийни групи няма, заменени в по-голямата си част от местни олигарси и "бизнесмени", които използват медиите, за да влияят на правителството и съдебната система.
 |
| Делян Пеевски |
Един човек - Делян Пеевски, депутат в българския парламент, е "големия шеф" на частните български медии днес. Съобщава се, че държи 80 % от пазара, включително голям дял от разпространението на печатни медии в страната. Финансирането на местния контрол върху медиите в България е в най-добрия случай мрачно, но Пеевски и шепа други олигарси могат да притежават или контролират почти всеки основен "частен" всекидневник и телевизия в България.
Пеевски и неговите сътрудници използват своите публикации в подкрепа на съществуващата структура на политическата власт, която ги защитава. Техните медийни издания дискредитират независими журналисти, политически противници, бизнес конкуренти и атакуват неправителствени организации и активисти, които изискват върховенство на закона, свобода на печата и защитават правата на човека.
Тъй като информационните медии в България често са затруднени финансово, българското правителство, включително това на сегашния премиер Борисов, използва финансиране от ЕС и друго източници като средство за създаване на зависимост на публичните медии от средствата от правителството.
Заплашването на българските журналисти е често срещано. По принцип отделните журналисти се самоцензурират, защото знаят, че разследващата журналистика, водеща до излагане на престъпност и корупция, може да доведе до уволнението им от работата, да им повдигнат съдебни обвинения в предубеден български съд или да претърпят физическо насилие.
Някои забележително смели български журналисти поеха риска да съобщят истината за корупцията в държавата и големите престъпления, но няколко от тези честни национални и местни журналисти бяха заплашени и нападнати.
Резултатът от потискането на независимата преса в България изкриви медийния сектор, разруши доверието на обществеността в пресата и създаде национална политическа среда с малка държавна или наказателна отговорност и няма сериозна опозиция, която да се противопостави на настоящото правителство.
Намаляването на свободата на печата в България е добре документирано от "Репортери без граници", Европейския център за свобода на печата и медиите и други медийни наблюдатели. Но сериозният международен или вътрешнополитически натиск върху българското правителство за повишаване на свободата на печата не успя да подобри ситуацията.
Когато Доналд Тръмп използва силата на своята президентска платформа, за да атакува и унижава професионалната, независима преса (в САЩ) за поставяне под въпрос на правителствени решения и разкриване на истината за корупцията и провалите на неговото хаотично правителство, той по същество се включва в тактики за сплашване на пресата, подобни на някои от тези употребени в България и Русия. По същия начин, когато Главния прокурор на САЩ стане политически инструмент, който защитава президента от правна опасност, върховенството на закона в САЩ е изложено на риск. Когато висшите членове на Конгреса и националните телевизионни мрежи станат безспорни защитници на президента и насърчават теориите на конспирацията за търсенето на факти, общественият интерес към истината не е задоволен.
България, заедно с няколко други държави, които се стремят към пълна демокрация, са примери за това какво може да се случи, когато програмите за компрометиране на независимата и агресивна преса са успешни. Свободата на пресата в САЩ все още не е спаднала до това ниво, но не благодарение на Доналд Дж. Тръмп, който изглежда би предпочел повече българския модел.
 |
| Джеймс У. Пардю |
Джеймс У. Пардю е бивш американски посланик в България и офицер в кариерното армейско разузнаване. Той е заместник помощник-генерален секретар на НАТО и е автор на книгата "Миротворците: Американското лидерство и края на геноцида на Балканите".
Бел. ред. biggeorge: В скоби съм добавил пояснения на основния текст на статията.
---------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Trump and Bulgaria: Attacks on free media damage democracy
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!