Колко е чист въздуха, който дишаме?
78% азот, 21% кислород, 1% въглероден диоксид, аргон, метан, хелий, водород и други.
Това е съставът на атмосферния въздух, който ни дава живот.
Всекидневно всеки един от нас поема между 15 000 и 20 000 литра въздух - за една година това количество е достатъчно да запълни обема на три въздушни балона.
И докато без храна можем да издържим над 30 дни, а без вода не повече от 2-3 дни, то без въздух не можем повече от няколко минути.
С внимание следим каква храна ядем и каква вода поемаме, но рядко се замисляме за въздуха, който дишаме.
Какво дишаме, защо е попаднало във въздуха, как е попаднало там, какво означава това за моето здраве?
Това са важни въпроси, защото ако въздухът стане вреден за дишане, това би имало значителни ефекти върху живота на планетата ни.
Природните явления и катастрофи (пожари, вулканична дейност и др.) винаги са оказвали влияние върху съдържанието на прах и други вредни вещества в атмосферния въздух.
Но с навлизане на индустриализацията и развитието на икономиката, транспорта, земеделието през последните два века, човешката дейност е сред водещите източници на замърсяване на атмосферния въздух.
Сред най-замърсяващите човешки дейности се нареждат транспорта, преобразуването и горенето на изкопаеми горива (въглища, нефт, газ), производството, жилищният сектор, земеделието.
Замърсяването на въздуха е невидим проблем.
Въпреки това последиците за нашия всекидневен комфорт и здраве са сериозни.
Доброто качество на въздуха е предпоставка за благоденствието и доброто ни здраве.
Замърсеният въздух предизвиква дискомфорт, задух, кашлица, парене на очите.
Дълготрайното влошаване на качеството на атмосферния въздух може да доведе и до по-сериозни последици за нашето здраве като астма, сърдечно-съдови заболявания, рак на белите дробове, заболявания свързани с нервната и репродуктивната системи.
Според изследване на Световната здравна организация (СЗО) годишно над 7 милиона души умират преждевременно от заболявания, свързани със замърсяването на въздуха.
Отново по статистика на СЗО в България над 18 000 души умират преждевременно заради замърсения въздух.
Въздухът е на всички нас.
Ние всички сме отговорни за неговото замърсяване.
Но и всички ние заедно можем да спомогнем за намаляване на вредните емисии и подобряване качеството на това, което белите ни дробове поемат.
За да постигнем това трябва да сме добре информирани.
Какво дишаме?
Какво можем ние да направим, за да ограничим или спрем източника на вредни емисии?
Както можем да направим, за да подобрим качеството на въздуха около нас?
78% азот, 21% кислород, 1% въглероден диоксид, аргон, метан, хелий, водород и други.
Това е съставът на атмосферния въздух, който ни дава живот.
Всекидневно всеки един от нас поема между 15 000 и 20 000 литра въздух - за една година това количество е достатъчно да запълни обема на три въздушни балона.
И докато без храна можем да издържим над 30 дни, а без вода не повече от 2-3 дни, то без въздух не можем повече от няколко минути.
С внимание следим каква храна ядем и каква вода поемаме, но рядко се замисляме за въздуха, който дишаме.
Какво дишаме, защо е попаднало във въздуха, как е попаднало там, какво означава това за моето здраве?
Това са важни въпроси, защото ако въздухът стане вреден за дишане, това би имало значителни ефекти върху живота на планетата ни.
Природните явления и катастрофи (пожари, вулканична дейност и др.) винаги са оказвали влияние върху съдържанието на прах и други вредни вещества в атмосферния въздух.
Но с навлизане на индустриализацията и развитието на икономиката, транспорта, земеделието през последните два века, човешката дейност е сред водещите източници на замърсяване на атмосферния въздух.
Сред най-замърсяващите човешки дейности се нареждат транспорта, преобразуването и горенето на изкопаеми горива (въглища, нефт, газ), производството, жилищният сектор, земеделието.
Замърсяването на въздуха е невидим проблем.
Въпреки това последиците за нашия всекидневен комфорт и здраве са сериозни.
Доброто качество на въздуха е предпоставка за благоденствието и доброто ни здраве.
Замърсеният въздух предизвиква дискомфорт, задух, кашлица, парене на очите.
Дълготрайното влошаване на качеството на атмосферния въздух може да доведе и до по-сериозни последици за нашето здраве като астма, сърдечно-съдови заболявания, рак на белите дробове, заболявания свързани с нервната и репродуктивната системи.
Според изследване на Световната здравна организация (СЗО) годишно над 7 милиона души умират преждевременно от заболявания, свързани със замърсяването на въздуха.
Отново по статистика на СЗО в България над 18 000 души умират преждевременно заради замърсения въздух.
Въздухът е на всички нас.
Ние всички сме отговорни за неговото замърсяване.
Но и всички ние заедно можем да спомогнем за намаляване на вредните емисии и подобряване качеството на това, което белите ни дробове поемат.
За да постигнем това трябва да сме добре информирани.
Какво дишаме?
Какво можем ние да направим, за да ограничим или спрем източника на вредни емисии?
Както можем да направим, за да подобрим качеството на въздуха около нас?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!