Свободни ли са медиите в България?
Преди броени дни международната независима организация "Репортери без граници" представи своята годишна класация за свободата на медиите по света.
За срам България е на 111 място от 180 страни.
Ето и сами можете да видите на кое място е България.
Това ни поставя между Боливия на 110 място и Централно африканската република на 112 място.
От европейските страни след нас са само Русия на 148 място, Беларус на 155 място и Турция на 157 място.
Дори страните от Западните Балкани са преди нас, а те са кандидати за членство в ЕС.
И Украйна е преди нас - на 101 място, а там на власт са украинските националисти.
Ето какво са написали за нас "Репортери без граници":
Непрозрачни и корумпирани
България продължава да пада в Индекса за свобода на пресата и е на по-ниско място от всеки друг член на Европейския съюз.
Въпреки че България е сегашният председател на ротационното председателство на Съвета на Европейския съвет (до края на юни 2018 г.) вече е по-ниско в индекса, отколкото всички страни от Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС.
Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени.
Най-прословутото въплъщение на това необичайно състояние е Делян Пеевски, бивш шеф на ДАНС в България и собственик на "Нова българска медийна група".
Групата му има шест вестника и контролира близо 80 % от разпространението на печатните медии.
Правителството на България разпределя финансиране от ЕС на определени медии, като това се извършва при пълна липса на прозрачност и в действителност по този начин ги подкупва, за да улеснят правителството при отразяването му или да се въздържат от отразяване на някои проблемни за обществото истории като цяло.
Заплахите и атаките срещу журналистите се засилиха през последните месеци.
Може да се окаже опасно да бъдеш журналист в България.
Според доклада на "Репортери без граници" основни виновници за състоянието на медийната среда са корупцията, политиците, олигарсите, а персонално е посочен Делян Пеевски:
За "Репортери без граници" е ясно, че медиите в България НЕ са свободни.
Това обаче не е проблем за никого в милата ни родина.
Да не говорим, че тази новина беше слабо отразена в медиите в България.
Коментираше се само за един ден и това беше всичко.
Голяма работа, че сме на 111 място.
Какво толкова.
Да, ама не, уважаеми журналисти!
С поведението си вие подпомагате диктаторски мислещите хора да установят своята диктатура в България.
Да не говорим, че нарушавате собствения си Етичен кодекс.
И тъй като явно сте го забравили ще се наложи да ви го припомня ... отново:
Етичен кодекс на българските медии
- Съгласно конституцията на България и нейните международни споразумения в сферата на човешките права;
- Като потвърждаваме, че всеки има основното право на свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот и право на безопасност и сигурност;
- Като потвърждаваме, че трябва да бъде гарантирано правото на медиите да работят без всякаква цензура;
- Като съзнаваме, че за да се балансират тези права, медиите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения;
- Като декларираме, че нашата основна цел, възприемайки духа и буквата на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация;
- Като признаваме своята отговорност да уважаваме тези права, ние, представителите на българските медии, приемаме следните принципи:
1. ПРЕДOСТАВЯНЕ НА ДOСТOВЕРНА ИНФOРМАЦИЯ НА OБЩЕСТВOТO
1.1 Точност
1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.
1.1.2 Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.
1.1.3 Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.
1.1.4 Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.
1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.2 Поправки
1.2.1 Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо.
1.2.2 Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации.
1.3 Източници
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.
1.3.2 Предпочитаме да използваме идентифицирани източници пред анонимните, чиято честност и надеждност не може да се прецени от обществото.
1.3.3 Няма да разкриваме поверителните си източници на информация.
1.3.4 Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена.
2. СЪБИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФOРМАЦИЯ
2.1 Идентификация
2.1.1 Ще събираме информация с честни и законни средства.
2.1.2 Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи.
2.2 Тормоз
2.2.1 Няма да използваме заплахи, принуда и тормоз за събиране на информация.
2.3 Неприкосновеност на личния живот
2.3.1 Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки.
2.3.2 Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни.
2.3.3 Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
2.3.4 Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.
2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот.
2.3.6 Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека публичните лица се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот и затова информация за техния личен живот може да бъде разкривана, но само когато се налага от обществения интерес.
2.4 Деца
2.4.1 Ще проявяваме специална отговорност за спазване на правата на децата, включително и правото им да бъдат чути.
2.4.2 Няма да се възползваме от тяхната неопитност и доверчивост.
2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
2.4.4 Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления, когато това може да им навреди.
2.4.5 Ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях.
2.5 Дискриминация
2.5.1 Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.
2.5.2 Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.
2.6 Престъпления и жестокост
2.6.1 Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого като “престъпник” преди издадена присъда.
2.6.2 Ако сме информирали за обвинения срещу някого, ще съобщим и за изхода от съдебния процес.
2.6.3 Ще проявяваме предпазливост при разкриването на самоличността на жертви на престъпления и свидетели на престъпления, особено в случаите на сексуално насилие, освен ако самите жертви не се съгласят да бъдат идентифицирани.
2.6.4 Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост.
2.6.5 Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие; ще съобщаваме за техните действия с необходимата сдържаност и само ако това е в очевиден обществен интерес.
2.7 Благоприличие
2.7.1 Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации.
2.8 Самоубийства
2.8.1 При съобщаване за самоубийства, ще избягваме да огласяваме подробности за начина, по който са извършени, за да ограничим риска от подражание
3. РЕДАКЦИOННА НЕЗАВИСИМOСТ
3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
3.2 Ясно ще разграничаваме вземането на редакционни решения от търговската политика на медията.
3.3 Ясно ще разграничаваме редакционното съдържание от платените публикации, рекламните или спонсорираните материали.
3.4 Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация.
3.5 Няма да използваме достъпа си до информация като средство за лично облагодетелстване, особено по отношение на информация за развитието на бизнеса и финансовите пазари.
3.6 Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен интерес, или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение към материала.
3.7 Уважаваме правото на журналиста да откаже да изпълни задачи, или да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на този Кодекс.
3.8 Ние няма да плащаме на източници за информация, но където се наложи плащане, за да се получи информация, която обществото има право да знае, ние ясно ще посочим, че е било платено за нея.
4. ВЗАИМOOТНOШЕНИЯ В МЕДИИТЕ И МЕЖДУ МЕДИИТЕ
4.1 Ние вярваме, че взаимоотношенията между медиите, както и между медийните професионалисти, работещи в тях, трябва да се характеризират с взаимно уважение и честна конкуренция, с цел запазване на авторитета на професията.
4.2 Ние вярваме, че обществото има право да знае кой притежава и контролира медиите.
4.3 Ние смятаме за неприемливи всички форми на плагиатство.
4.4 Ние уважаваме авторското право и спазваме авторскоправните споразумения.
4.5 Кратки извадки от чужди материали могат да се използват без разрешение, но задължително трябва да се посочва от коя медия са взети.
4.6 По-дълги откъси или цели материали от други медии могат да се използват само с предварително разрешение и като се посочат авторът и медията.
4.7 Ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправедливо нападани или критикувани. Oт друга страна обаче, професионалната солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на информация.
4.8 Ние вярваме, че журналистите, които са спазили буквата и духа на този Кодекс, но са преследвани в съда от трети страни заради техни публикации, трябва да бъдат подкрепяни от медиите, в които работят.
5. OБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС
5.1 Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано, само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.
5.2 По смисъла на този Кодекс информацията “в обществен интерес” не бива да се обърква с информацията, която е “интересна на обществото”
5.3 Една публикация е “в обществен интерес”, само когато:
- е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
- съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
- предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
Преди броени дни международната независима организация "Репортери без граници" представи своята годишна класация за свободата на медиите по света.
За срам България е на 111 място от 180 страни.
Ето и сами можете да видите на кое място е България.
Това ни поставя между Боливия на 110 място и Централно африканската република на 112 място.
От европейските страни след нас са само Русия на 148 място, Беларус на 155 място и Турция на 157 място.
Дори страните от Западните Балкани са преди нас, а те са кандидати за членство в ЕС.
И Украйна е преди нас - на 101 място, а там на власт са украинските националисти.
Ето какво са написали за нас "Репортери без граници":
Непрозрачни и корумпирани
България продължава да пада в Индекса за свобода на пресата и е на по-ниско място от всеки друг член на Европейския съюз.
Въпреки че България е сегашният председател на ротационното председателство на Съвета на Европейския съвет (до края на юни 2018 г.) вече е по-ниско в индекса, отколкото всички страни от Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС.
Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени.
Най-прословутото въплъщение на това необичайно състояние е Делян Пеевски, бивш шеф на ДАНС в България и собственик на "Нова българска медийна група".
Групата му има шест вестника и контролира близо 80 % от разпространението на печатните медии.
Правителството на България разпределя финансиране от ЕС на определени медии, като това се извършва при пълна липса на прозрачност и в действителност по този начин ги подкупва, за да улеснят правителството при отразяването му или да се въздържат от отразяване на някои проблемни за обществото истории като цяло.
Заплахите и атаките срещу журналистите се засилиха през последните месеци.
Може да се окаже опасно да бъдеш журналист в България.
Според доклада на "Репортери без граници" основни виновници за състоянието на медийната среда са корупцията, политиците, олигарсите, а персонално е посочен Делян Пеевски:
За "Репортери без граници" е ясно, че медиите в България НЕ са свободни.
Това обаче не е проблем за никого в милата ни родина.
Да не говорим, че тази новина беше слабо отразена в медиите в България.
Коментираше се само за един ден и това беше всичко.
Голяма работа, че сме на 111 място.
Какво толкова.
Да, ама не, уважаеми журналисти!
С поведението си вие подпомагате диктаторски мислещите хора да установят своята диктатура в България.
Да не говорим, че нарушавате собствения си Етичен кодекс.
И тъй като явно сте го забравили ще се наложи да ви го припомня ... отново:
Етичен кодекс на българските медии
- Съгласно конституцията на България и нейните международни споразумения в сферата на човешките права;
- Като потвърждаваме, че всеки има основното право на свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот и право на безопасност и сигурност;
- Като потвърждаваме, че трябва да бъде гарантирано правото на медиите да работят без всякаква цензура;
- Като съзнаваме, че за да се балансират тези права, медиите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения;
- Като декларираме, че нашата основна цел, възприемайки духа и буквата на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация;
- Като признаваме своята отговорност да уважаваме тези права, ние, представителите на българските медии, приемаме следните принципи:
1. ПРЕДOСТАВЯНЕ НА ДOСТOВЕРНА ИНФOРМАЦИЯ НА OБЩЕСТВOТO
1.1 Точност
1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.
1.1.2 Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.
1.1.3 Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.
1.1.4 Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.
1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.2 Поправки
1.2.1 Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо.
1.2.2 Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации.
1.3 Източници
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.
1.3.2 Предпочитаме да използваме идентифицирани източници пред анонимните, чиято честност и надеждност не може да се прецени от обществото.
1.3.3 Няма да разкриваме поверителните си източници на информация.
1.3.4 Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена.
2. СЪБИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФOРМАЦИЯ
2.1 Идентификация
2.1.1 Ще събираме информация с честни и законни средства.
2.1.2 Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи.
2.2 Тормоз
2.2.1 Няма да използваме заплахи, принуда и тормоз за събиране на информация.
2.3 Неприкосновеност на личния живот
2.3.1 Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки.
2.3.2 Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни.
2.3.3 Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
2.3.4 Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.
2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот.
2.3.6 Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека публичните лица се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот и затова информация за техния личен живот може да бъде разкривана, но само когато се налага от обществения интерес.
2.4 Деца
2.4.1 Ще проявяваме специална отговорност за спазване на правата на децата, включително и правото им да бъдат чути.
2.4.2 Няма да се възползваме от тяхната неопитност и доверчивост.
2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
2.4.4 Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления, когато това може да им навреди.
2.4.5 Ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях.
2.5 Дискриминация
2.5.1 Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.
2.5.2 Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.
2.6 Престъпления и жестокост
2.6.1 Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого като “престъпник” преди издадена присъда.
2.6.2 Ако сме информирали за обвинения срещу някого, ще съобщим и за изхода от съдебния процес.
2.6.3 Ще проявяваме предпазливост при разкриването на самоличността на жертви на престъпления и свидетели на престъпления, особено в случаите на сексуално насилие, освен ако самите жертви не се съгласят да бъдат идентифицирани.
2.6.4 Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост.
2.6.5 Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие; ще съобщаваме за техните действия с необходимата сдържаност и само ако това е в очевиден обществен интерес.
2.7 Благоприличие
2.7.1 Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации.
2.8 Самоубийства
2.8.1 При съобщаване за самоубийства, ще избягваме да огласяваме подробности за начина, по който са извършени, за да ограничим риска от подражание
3. РЕДАКЦИOННА НЕЗАВИСИМOСТ
3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
3.2 Ясно ще разграничаваме вземането на редакционни решения от търговската политика на медията.
3.3 Ясно ще разграничаваме редакционното съдържание от платените публикации, рекламните или спонсорираните материали.
3.4 Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация.
3.5 Няма да използваме достъпа си до информация като средство за лично облагодетелстване, особено по отношение на информация за развитието на бизнеса и финансовите пазари.
3.6 Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен интерес, или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение към материала.
3.7 Уважаваме правото на журналиста да откаже да изпълни задачи, или да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на този Кодекс.
3.8 Ние няма да плащаме на източници за информация, но където се наложи плащане, за да се получи информация, която обществото има право да знае, ние ясно ще посочим, че е било платено за нея.
4. ВЗАИМOOТНOШЕНИЯ В МЕДИИТЕ И МЕЖДУ МЕДИИТЕ
4.1 Ние вярваме, че взаимоотношенията между медиите, както и между медийните професионалисти, работещи в тях, трябва да се характеризират с взаимно уважение и честна конкуренция, с цел запазване на авторитета на професията.
4.2 Ние вярваме, че обществото има право да знае кой притежава и контролира медиите.
4.3 Ние смятаме за неприемливи всички форми на плагиатство.
4.4 Ние уважаваме авторското право и спазваме авторскоправните споразумения.
4.5 Кратки извадки от чужди материали могат да се използват без разрешение, но задължително трябва да се посочва от коя медия са взети.
4.6 По-дълги откъси или цели материали от други медии могат да се използват само с предварително разрешение и като се посочат авторът и медията.
4.7 Ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправедливо нападани или критикувани. Oт друга страна обаче, професионалната солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на информация.
4.8 Ние вярваме, че журналистите, които са спазили буквата и духа на този Кодекс, но са преследвани в съда от трети страни заради техни публикации, трябва да бъдат подкрепяни от медиите, в които работят.
5. OБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС
5.1 Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано, само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.
5.2 По смисъла на този Кодекс информацията “в обществен интерес” не бива да се обърква с информацията, която е “интересна на обществото”
5.3 Една публикация е “в обществен интерес”, само когато:
- е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
- съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
- предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
