#КОЙ е Делян Пеевски?
Вълкът козината си мени, но нрава - не
За да отговорим на въпроса #КОЙ е Делян Пеевски? трябва първо да разберем коя е Ирена Кръстева.
Ирена Кръстева е родена на 22 юли 1955 г.
Завършва класическа филология и журналистика в Софийския университет.
През 80-те години работи като коректорка в издателството на БАН.
През март 2002 г., по време на правителството на НДСВ, е назначена от тогавашния спортен министър Васил Иванов-Лучано за изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор, а скандалите с представители на спортните федерации започват веднага.
Освободена е от позицията през ноември 2005 г. от новия министър Весела Лечева.
През 2008 г. купува и телевизия ТВ7, но през май 2009 г. в собствеността на телевизията настъпват промени.
Съсобственик е в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“.
През юни 2009 година прокуратурата обявява, че парите, с които Ирена Кръстева е придобила куп медии, а след това става и мажоритарен собственик в ИПК „Родина", са чисти, а собственичката им няма никакви задължения към държавата под формата на данъци и осигуровки.
Майка е на депутата от ДПС Делян Пеевски.
И така #КОЙ е Делян Пеевски?
Делян Славчев Пеевски е роден на 27 юли 1980 г.
През 2001 г. Делян Пеевски става член на НДСВ, тогавашният министър на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на „Пристанище Варна“ ЕАД – най-голямото пристанище в България.
Тогава Пеевски е само на 21 години, пост от който по-късно е освободен поради липса на образователен ценз.
Според Юрген Рот тогава пристанището се владее от свързваната с организирана престъпност групировка ТИМ.
През това време той е студент по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
При правителството на Симеон Сакскобургготски майката на Пеевски, Ирена Кръстева, е шеф на Българския спортен тотализатор.
От май 2005 г. Пеевски е следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба, макар че според закона за тази длъжност се изисква двегодишен стаж.
Пет месеца по-късно е назначен за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев.
Там той наблюдава Държавния резерв.
Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.
През 2007 г. срещу Делян Пеевски има повдигнато обвинение за изнудване.
Изпълнителният директор на „Булгартабак“ Христо Лачев се оплаква, че Пеевски поискал на близки до него фирми да бъде осигурена работа с тютюневата компания.
По обвинението е образувано дело за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага.
Това води до уволнението на Делян Пеевски.
Прокуратурата преустановява разследването срещу него „поради липса на доказателства“, а Висшият съдебен съвет го възстановява и като следовател, тъй като законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници.
Две седмици по-късно Пеевски е възстановен на поста зам.-министър на бедствията и авариите.
Пеевски е член на ДПС, както и народен представител от 14 юли 2009 г. насам.
От 29 юли 2009 г. е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а от 20 януари 2010 г. член на Комисията по правни въпроси.
По предложение на министър-председателя Пламен Орешарски на 14 юни 2013 г. с гласовете на 116 народни представители Делян Пеевски е избран за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).
Под натиска на последвалите протести срещу това назначение и изразено недоверие от представители на евроатлантически партньори Народното събрание единодушно отменя това свое решение на 19 юни същата година.
Случаят става известен в цяла Европа.
Следват няколко месеца на неяснота дали при това положение Пеевски все още е депутат или не.
През месец декември 2013 г. Конституционният съд със 7 на 5 гласа решава, че Делян Пеевски все пак остава депутат.
Избран е за евродепутат от листата на ДПС на изборите за Европейски парламент през май 2014 г., но се отказва от мястото си.
На извънредните парламентарни избори проведени на 26 март 2017 г. Делян Пеевски отново е избран за народен представител от ДПС.
На 11 април 2017 г. сайтът "Бивол" съобщи за презентация, правена за дубайски инвеститори, която разкрива бизнес империята на Делян Пеевски.
Бивол: Тайна презентация разкрива богатството на Делян Пеевски
Става дума за презентация пред инвеститори на дубайската офшорка "Ти Джи Ай Мидъл Ист" (TGI Middle East), която се хвали, че притежава крупни активи в България.
В списъка влизат "Булгартабак" (оценен на 320 млн. долара), пловдивската цигарена фабрика "Юрий Гагарин" (50 млн. долара), фирмата за млечни продукти "Лакрима" (50 млн. долара), веригата за търговия на дребно "Табак Маркет" ("Лафка"), компанията за доставки "Експрес Лоджистикс енд Дистрибюшън" (30 млн. долара), "Дореко" и софтуерната фирма "БГ Бизнес Солюшънс".
TGI Middle East се рекламира, че притежава активи за 700 млн. долара в Европа и Азия, от което "Бивол" прави извода, че бизнес империята на Делян Пеевски може да се оцени на около 1.5 млрд. лв.
У нас дубайската офшорка нашумя в края на 2016 г., когато Комисията за защита на конкуренцията й разреши да придобие контрол върху веригата за техника "Техномаркет България" - дружество, в което Делян Пеевски официално притежава дял.
В средата на 2016 г. през фирмата си "НСН Инвестмънг" Пеевски придоби 72.65% от "Техномаркет".
Междувременно, "Техномаркет" е в тежка съдебна битка със собственика на повечето от магазините си - "Глориент инвестмънт", който твърди, че дружеството на Пеевски не си плаща наемите.
По данни на Централния депозитар към края на 2016 г. TGI Middle East FZE притежава и дялове (12.2%) от "Булгартабак холдинг", след като ги придоби от Делян Пеевски и Едоардо Миролио през пролетта на 2016 г.
"Дореко комерс", която също е в портфолиото на дубайската офшорка, пък беше фирмата, на която Делян Пеевски през пролетта на 2016 г. прехвърли своите 18% от пловдивската цигарена фабрика "Юрий Гагарин".
"Дореко комерс" изплува и като собственик на "Бояна клуб" - фирмата, която придоби "Дипломатическия клуб" в Бояна за 8.5 млн. лв. след
приватизацията му.
Сайтът "Бивол" твърди, че е извършил надлежни проверки и е устанвил, че има формална връзка между изброените в портфолиото на TGI компании.
"Факт е, че сайтовете на всички компании от портфолиото (с изключение на "Юрий Гагарин" АД), се обслужват от едно място и имат общ сървър за имена за техните интернет домейни.
Той е ns.infosecbg.com, който принадлежи на "БГ Бизнес Солюшънс".
Това важи и за домейна на компанията майка – tgimiddleeast.com.
Домейнът на БГБС от своя страна е собственост на "Булгартабак-Холдинг", изтъква "Бивол".
Оттам напомнят, че "Булгартабак-Холдинг" има дял в "Табак Маркет", а "Експрес Лоджистикс енд Дистрибюшън" принадлежи на дъщерната му фирма "Благоевград-БT".
До средата на 2015 г. Делян Пеевски не декларираше официално участието си в българската икономика.
От лятото на 2015 г. стартира процес на постепенно изсветляване на собствеността му, като той започна да се включва с директно участие в част от компаниите си.
След конфликта с турските власти заради официалните им твърдения, че най-сериозната заловена контрабанда в страната са цигари на
"Булгартабак", Пеевски обяви, че се оттегля от бизнеса си в България и спира износа на цигари към Турция и Близкия Изток.
Тогава депутатът от ДПС постепенно започна да прехвърля част от собствеността си на офшорки, но обещанието му да изостави българските си бизнес проекти така и не се реализира.
Откъде пари?
В своите разследвания до момента Биволъ идентифицира три източника на пари за придобивките на корпулентното семейство: кредити от КТБ, контрабанда на цигари и комисионни от обществени поръчки.
Първоначалният капитал е от кредити от КТБ в периода, когато Цветан Василев и Делян Пеевски са неофициални бизнес партньори, според признанията на самия Василев.
Кредитите така и не се върнаха в КТБ след фалита на банката.
Проучване на Биволъ по данни от Кредитния регистър показа, че е налице прекредитиране от КТБ в ПИБ.
Сега свързаните с Пеевски фирми дължат стотици милиони на Първа инвестиционна банка и продължават да осъществяват с нейна помощ бизнес плановете си.
Подробни разследвания на Биволъ от началото на 2014 г. за покупката на медиите от пресгрупата „Монитор“ доказа и конкретния механизъм на началото на обсебването на медии „на колограм“ от Пеевски и майка му Ирена Кръстева.
Така започна създаването на тоталната медийна империя на младия олигарх и превръщането й в система за пропаганда и публични екзекуции в стил „дадзибао“ на всички неудобни на престъпното статукво субекти.
В резултат България се срина на последното място в Европа по свобода на словото и се нареди по този показател на демокрация между Гвинея и Замбия.
Пеевски се превърна в ментор на българския печат стана монополист на вестникарското разпространение с пари получени от тогавашната „банка на властта“, захранвана от три правителства с пари на данъкоплатците чрез влоговете на държавните предприятия.
След предизвикания умишлено фалит на КТБ с натиска на политическото и съдебно лоби около Пеевски, бившите активи на банката се разграбват чрез назначените синдици /разкрито в Яневагейт/, ЧСИ-та и безразлични държавни институции в активи основно на свързани с корпулентния олигарх фирми и субекти.
Така фактически капиталите на КТБ бяха употребени 2 пъти за създаването и разширението на икономическата империя около несменяемия депутат от ДПС и превръщането й фактически в зловещ задкулисен център на държавната власт, налагайки репресивен режим върху всички несъгласни да му се подчинят субекти.
Самият Василев преди няколко месеца призна в серия от интервюта разкритите от Биволъ факти преди години.
Вторият източник е развихрилата се мащабна контрабанда на цигари от „Булгартабак“ към Близкия изток.
Тя съществува още докато Булгартабак е собственост на държавата, но при Пеевски придобива такива размери, че турските и други служби я идентифицират като заплаха.
Подробности за главните действащи лица в тази незаконна дейност можете да видите в серията разследвания на Биволъ „Мафията Булгартабак“ (виж тук).
Третият източник са големите обществени поръчки за инфраструктурни обекти, в които фирми контролирани от Пеевски, основно „Водстрой 98“ се явяваха като участници в консорциуми в качеството на комисионери.
Биволъ направи проучване на базата на отворени данни от Агенцията за обществени поръчки и установи, че фирмите свързвани с корпулентния депутат са участвали в поръчки за над 1 млрд. лв.
При комисионна от около 30-40% това допринася за забогатяване на групировката с близо 400 млн. лв., а данъкоплатците получават некачествено и опасно за здравето им строителство.
Показателно е, че след публикуването на тези данни от Биволъ и изпращането им до ОЛАФ, Бойко Борисов внезапно спря огромната обществена поръчка за магистрала „Хемус“, позовавайки се на някакво имагинерно собствено проучване: „попроверил съм кой кой е“.
Всъщност, по информация на Биволъ, му е било заявено категорично от Брюксел, че поредната почерпка за Пеевски няма да мине току така.
Най-циничното е, че в края на октомври 2017 г. Делян Пеевски внесе в Народното събрание проектозакон срещу вторичното разграбване на КТБ.
Ето я и новината:
Две седмици след като депутатът от ДПС Йордан Цонев съобщи, че заедно с колегата му Делян Пеевски подготвят законодателство срещу "вторичното ограбване" на Корпоративна търговска банка (КТБ), такъв проект се появи в деловодството на парламента.
Става дума за общо осем параграфа в Закона за кредитните институции и Закона за банковата несъстоятелност.
Идеята е с обратна дата да бъдат отменени цесии, прихващанията и промяната в собствеността на дружества, които са имали задължения към КТБ.
Отделно от това периодът, в който синдиците на банката могат да внасят отменителни искове, се увеличава от две на пет години.
Ретроактивното действие на законопроекта е откровено противоконституционно, коментираха юристи.
След внасянето на текстовете Йордан Цонев коментира в парламента, че ако те бъдат приети, синдиците ще могат да "върнат всички разграбени активи".
Третият вносител - Хамид Хамид, намекна, че триото работи и по изменения в Наказателния кодекс, които също ще имат обратно действие.
По-късно Делян Пеевски разпространи съобщение до лоялни нему медии, в което изрази позицията си по проекта.
"Искаме да бъде създадена законова рамка, която да се противопостави както на порочния пирамидален модел на функциониране на банката, реализиран от Цветан Василев и неговото обкръжение, така и на създадената след затварянето на банката престъпна организация за отклоняване на активите", се казва в обръщението на депутата от ДПС, който до 2014 г. беше от най-близкото обкръжение на Василев и именно с пари от КТБ успя да изгради медийна империя.
След затварянето на банката големите активи вече са преразпределени като самият Пеевски пое контрола над доста от тях: "Техномаркет", недовършената печатница за вестници до летището, цесията на "Дунарит".
Първият прочит на така написаните текстове показва, че най-плътни са текстовете в една посока - да се върнат обезпеченията, които преди близо две години освободиха квесторите на затворената банка.
В този период най-големият освободен от ипотеки актив бяха сгради на "Петрол", цялото търговско предприятие "Елит петрол", в което са най-ценните бензиностанции.
Тогава собственикът Гриша Ганчев след цесии и прихващания успя да погаси част от дълга към КТБ.
В закона за банковата несъстоятелност се създава забрана за синдика до осребряване имуществото на банката да заличава учредени от длъжници обезпечения, освен ако не са били погасени с парично плащане.
Въвежда се и механизъм за обявяване за недействителни на сделки, извършeни от трети лица.
Според законодателното трио "недействителна по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността е всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице (независимо от броя на прехвърлянията), ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество — парични средства или актив (различен от вземане за цена по сделка), съразмерно на прехвърленото вземане".
Този текст е очевидно насочен към "Петрол".
Друго предложение е да бъде увеличен от две на пет години срока, при който синдиците могат да внесат отменителни искове на сделки, които увреждат банката.
Промените в закона за кредитните институции, които се предвиждат в преходните и заключителните разпоредби на проекта, са насочени към цесиите и прихващанията.
Това Делян Пеевски да направи закон за вторичното ограбване на КТБ е все едно Вълка да направи Закон за защита на овцете от вълците.
Всъщност за Делян Пеевски с пълна сила важи поговорката: "Вълкът козината си мени, но нрава - не".
А значението на тази поговорка е: "Хората не се променят".
И накрая искам да попитам следното:
Има ли връзка между тези трима души и каква е тя?
Политическа, икономическа, олигархична, корупционна или просто логична е връзката между тримата?
Отговорите можете да напишете в коментар!
Вълкът козината си мени, но нрава - не
За да отговорим на въпроса #КОЙ е Делян Пеевски? трябва първо да разберем коя е Ирена Кръстева.
Ирена Кръстева е родена на 22 юли 1955 г.
Завършва класическа филология и журналистика в Софийския университет.
През 80-те години работи като коректорка в издателството на БАН.
През март 2002 г., по време на правителството на НДСВ, е назначена от тогавашния спортен министър Васил Иванов-Лучано за изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор, а скандалите с представители на спортните федерации започват веднага.
Освободена е от позицията през ноември 2005 г. от новия министър Весела Лечева.
През 2008 г. купува и телевизия ТВ7, но през май 2009 г. в собствеността на телевизията настъпват промени.
Съсобственик е в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“.
През юни 2009 година прокуратурата обявява, че парите, с които Ирена Кръстева е придобила куп медии, а след това става и мажоритарен собственик в ИПК „Родина", са чисти, а собственичката им няма никакви задължения към държавата под формата на данъци и осигуровки.
Майка е на депутата от ДПС Делян Пеевски.
И така #КОЙ е Делян Пеевски?
Делян Славчев Пеевски е роден на 27 юли 1980 г.
През 2001 г. Делян Пеевски става член на НДСВ, тогавашният министър на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на „Пристанище Варна“ ЕАД – най-голямото пристанище в България.
Тогава Пеевски е само на 21 години, пост от който по-късно е освободен поради липса на образователен ценз.
Според Юрген Рот тогава пристанището се владее от свързваната с организирана престъпност групировка ТИМ.
През това време той е студент по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
При правителството на Симеон Сакскобургготски майката на Пеевски, Ирена Кръстева, е шеф на Българския спортен тотализатор.
От май 2005 г. Пеевски е следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба, макар че според закона за тази длъжност се изисква двегодишен стаж.
Пет месеца по-късно е назначен за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев.
Там той наблюдава Държавния резерв.
Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.
През 2007 г. срещу Делян Пеевски има повдигнато обвинение за изнудване.
Изпълнителният директор на „Булгартабак“ Христо Лачев се оплаква, че Пеевски поискал на близки до него фирми да бъде осигурена работа с тютюневата компания.
По обвинението е образувано дело за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага.
Това води до уволнението на Делян Пеевски.
Прокуратурата преустановява разследването срещу него „поради липса на доказателства“, а Висшият съдебен съвет го възстановява и като следовател, тъй като законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници.
Две седмици по-късно Пеевски е възстановен на поста зам.-министър на бедствията и авариите.
Пеевски е член на ДПС, както и народен представител от 14 юли 2009 г. насам.
От 29 юли 2009 г. е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а от 20 януари 2010 г. член на Комисията по правни въпроси.
По предложение на министър-председателя Пламен Орешарски на 14 юни 2013 г. с гласовете на 116 народни представители Делян Пеевски е избран за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).
Под натиска на последвалите протести срещу това назначение и изразено недоверие от представители на евроатлантически партньори Народното събрание единодушно отменя това свое решение на 19 юни същата година.
Случаят става известен в цяла Европа.
Следват няколко месеца на неяснота дали при това положение Пеевски все още е депутат или не.
През месец декември 2013 г. Конституционният съд със 7 на 5 гласа решава, че Делян Пеевски все пак остава депутат.
Избран е за евродепутат от листата на ДПС на изборите за Европейски парламент през май 2014 г., но се отказва от мястото си.
На извънредните парламентарни избори проведени на 26 март 2017 г. Делян Пеевски отново е избран за народен представител от ДПС.
На 11 април 2017 г. сайтът "Бивол" съобщи за презентация, правена за дубайски инвеститори, която разкрива бизнес империята на Делян Пеевски.
Бивол: Тайна презентация разкрива богатството на Делян Пеевски
Става дума за презентация пред инвеститори на дубайската офшорка "Ти Джи Ай Мидъл Ист" (TGI Middle East), която се хвали, че притежава крупни активи в България.
В списъка влизат "Булгартабак" (оценен на 320 млн. долара), пловдивската цигарена фабрика "Юрий Гагарин" (50 млн. долара), фирмата за млечни продукти "Лакрима" (50 млн. долара), веригата за търговия на дребно "Табак Маркет" ("Лафка"), компанията за доставки "Експрес Лоджистикс енд Дистрибюшън" (30 млн. долара), "Дореко" и софтуерната фирма "БГ Бизнес Солюшънс".
TGI Middle East се рекламира, че притежава активи за 700 млн. долара в Европа и Азия, от което "Бивол" прави извода, че бизнес империята на Делян Пеевски може да се оцени на около 1.5 млрд. лв.
У нас дубайската офшорка нашумя в края на 2016 г., когато Комисията за защита на конкуренцията й разреши да придобие контрол върху веригата за техника "Техномаркет България" - дружество, в което Делян Пеевски официално притежава дял.
В средата на 2016 г. през фирмата си "НСН Инвестмънг" Пеевски придоби 72.65% от "Техномаркет".
Междувременно, "Техномаркет" е в тежка съдебна битка със собственика на повечето от магазините си - "Глориент инвестмънт", който твърди, че дружеството на Пеевски не си плаща наемите.
По данни на Централния депозитар към края на 2016 г. TGI Middle East FZE притежава и дялове (12.2%) от "Булгартабак холдинг", след като ги придоби от Делян Пеевски и Едоардо Миролио през пролетта на 2016 г.
"Дореко комерс", която също е в портфолиото на дубайската офшорка, пък беше фирмата, на която Делян Пеевски през пролетта на 2016 г. прехвърли своите 18% от пловдивската цигарена фабрика "Юрий Гагарин".
"Дореко комерс" изплува и като собственик на "Бояна клуб" - фирмата, която придоби "Дипломатическия клуб" в Бояна за 8.5 млн. лв. след
приватизацията му.
Сайтът "Бивол" твърди, че е извършил надлежни проверки и е устанвил, че има формална връзка между изброените в портфолиото на TGI компании.
"Факт е, че сайтовете на всички компании от портфолиото (с изключение на "Юрий Гагарин" АД), се обслужват от едно място и имат общ сървър за имена за техните интернет домейни.
Той е ns.infosecbg.com, който принадлежи на "БГ Бизнес Солюшънс".
Това важи и за домейна на компанията майка – tgimiddleeast.com.
Домейнът на БГБС от своя страна е собственост на "Булгартабак-Холдинг", изтъква "Бивол".
Оттам напомнят, че "Булгартабак-Холдинг" има дял в "Табак Маркет", а "Експрес Лоджистикс енд Дистрибюшън" принадлежи на дъщерната му фирма "Благоевград-БT".
До средата на 2015 г. Делян Пеевски не декларираше официално участието си в българската икономика.
От лятото на 2015 г. стартира процес на постепенно изсветляване на собствеността му, като той започна да се включва с директно участие в част от компаниите си.
След конфликта с турските власти заради официалните им твърдения, че най-сериозната заловена контрабанда в страната са цигари на
"Булгартабак", Пеевски обяви, че се оттегля от бизнеса си в България и спира износа на цигари към Турция и Близкия Изток.
Тогава депутатът от ДПС постепенно започна да прехвърля част от собствеността си на офшорки, но обещанието му да изостави българските си бизнес проекти така и не се реализира.
Откъде пари?
В своите разследвания до момента Биволъ идентифицира три източника на пари за придобивките на корпулентното семейство: кредити от КТБ, контрабанда на цигари и комисионни от обществени поръчки.
Първоначалният капитал е от кредити от КТБ в периода, когато Цветан Василев и Делян Пеевски са неофициални бизнес партньори, според признанията на самия Василев.
Кредитите така и не се върнаха в КТБ след фалита на банката.
Проучване на Биволъ по данни от Кредитния регистър показа, че е налице прекредитиране от КТБ в ПИБ.
Сега свързаните с Пеевски фирми дължат стотици милиони на Първа инвестиционна банка и продължават да осъществяват с нейна помощ бизнес плановете си.
Подробни разследвания на Биволъ от началото на 2014 г. за покупката на медиите от пресгрупата „Монитор“ доказа и конкретния механизъм на началото на обсебването на медии „на колограм“ от Пеевски и майка му Ирена Кръстева.
Така започна създаването на тоталната медийна империя на младия олигарх и превръщането й в система за пропаганда и публични екзекуции в стил „дадзибао“ на всички неудобни на престъпното статукво субекти.
В резултат България се срина на последното място в Европа по свобода на словото и се нареди по този показател на демокрация между Гвинея и Замбия.
Пеевски се превърна в ментор на българския печат стана монополист на вестникарското разпространение с пари получени от тогавашната „банка на властта“, захранвана от три правителства с пари на данъкоплатците чрез влоговете на държавните предприятия.
След предизвикания умишлено фалит на КТБ с натиска на политическото и съдебно лоби около Пеевски, бившите активи на банката се разграбват чрез назначените синдици /разкрито в Яневагейт/, ЧСИ-та и безразлични държавни институции в активи основно на свързани с корпулентния олигарх фирми и субекти.
Така фактически капиталите на КТБ бяха употребени 2 пъти за създаването и разширението на икономическата империя около несменяемия депутат от ДПС и превръщането й фактически в зловещ задкулисен център на държавната власт, налагайки репресивен режим върху всички несъгласни да му се подчинят субекти.
Самият Василев преди няколко месеца призна в серия от интервюта разкритите от Биволъ факти преди години.
Вторият източник е развихрилата се мащабна контрабанда на цигари от „Булгартабак“ към Близкия изток.
Тя съществува още докато Булгартабак е собственост на държавата, но при Пеевски придобива такива размери, че турските и други служби я идентифицират като заплаха.
Подробности за главните действащи лица в тази незаконна дейност можете да видите в серията разследвания на Биволъ „Мафията Булгартабак“ (виж тук).
Третият източник са големите обществени поръчки за инфраструктурни обекти, в които фирми контролирани от Пеевски, основно „Водстрой 98“ се явяваха като участници в консорциуми в качеството на комисионери.
Биволъ направи проучване на базата на отворени данни от Агенцията за обществени поръчки и установи, че фирмите свързвани с корпулентния депутат са участвали в поръчки за над 1 млрд. лв.
При комисионна от около 30-40% това допринася за забогатяване на групировката с близо 400 млн. лв., а данъкоплатците получават некачествено и опасно за здравето им строителство.
Показателно е, че след публикуването на тези данни от Биволъ и изпращането им до ОЛАФ, Бойко Борисов внезапно спря огромната обществена поръчка за магистрала „Хемус“, позовавайки се на някакво имагинерно собствено проучване: „попроверил съм кой кой е“.
Всъщност, по информация на Биволъ, му е било заявено категорично от Брюксел, че поредната почерпка за Пеевски няма да мине току така.
Най-циничното е, че в края на октомври 2017 г. Делян Пеевски внесе в Народното събрание проектозакон срещу вторичното разграбване на КТБ.
Ето я и новината:
Две седмици след като депутатът от ДПС Йордан Цонев съобщи, че заедно с колегата му Делян Пеевски подготвят законодателство срещу "вторичното ограбване" на Корпоративна търговска банка (КТБ), такъв проект се появи в деловодството на парламента.
Става дума за общо осем параграфа в Закона за кредитните институции и Закона за банковата несъстоятелност.
Идеята е с обратна дата да бъдат отменени цесии, прихващанията и промяната в собствеността на дружества, които са имали задължения към КТБ.
Отделно от това периодът, в който синдиците на банката могат да внасят отменителни искове, се увеличава от две на пет години.
Ретроактивното действие на законопроекта е откровено противоконституционно, коментираха юристи.
След внасянето на текстовете Йордан Цонев коментира в парламента, че ако те бъдат приети, синдиците ще могат да "върнат всички разграбени активи".
Третият вносител - Хамид Хамид, намекна, че триото работи и по изменения в Наказателния кодекс, които също ще имат обратно действие.
По-късно Делян Пеевски разпространи съобщение до лоялни нему медии, в което изрази позицията си по проекта.
"Искаме да бъде създадена законова рамка, която да се противопостави както на порочния пирамидален модел на функциониране на банката, реализиран от Цветан Василев и неговото обкръжение, така и на създадената след затварянето на банката престъпна организация за отклоняване на активите", се казва в обръщението на депутата от ДПС, който до 2014 г. беше от най-близкото обкръжение на Василев и именно с пари от КТБ успя да изгради медийна империя.
След затварянето на банката големите активи вече са преразпределени като самият Пеевски пое контрола над доста от тях: "Техномаркет", недовършената печатница за вестници до летището, цесията на "Дунарит".
Първият прочит на така написаните текстове показва, че най-плътни са текстовете в една посока - да се върнат обезпеченията, които преди близо две години освободиха квесторите на затворената банка.
В този период най-големият освободен от ипотеки актив бяха сгради на "Петрол", цялото търговско предприятие "Елит петрол", в което са най-ценните бензиностанции.
Тогава собственикът Гриша Ганчев след цесии и прихващания успя да погаси част от дълга към КТБ.
В закона за банковата несъстоятелност се създава забрана за синдика до осребряване имуществото на банката да заличава учредени от длъжници обезпечения, освен ако не са били погасени с парично плащане.
Въвежда се и механизъм за обявяване за недействителни на сделки, извършeни от трети лица.
Според законодателното трио "недействителна по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността е всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице (независимо от броя на прехвърлянията), ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество — парични средства или актив (различен от вземане за цена по сделка), съразмерно на прехвърленото вземане".
Този текст е очевидно насочен към "Петрол".
Друго предложение е да бъде увеличен от две на пет години срока, при който синдиците могат да внесат отменителни искове на сделки, които увреждат банката.
Промените в закона за кредитните институции, които се предвиждат в преходните и заключителните разпоредби на проекта, са насочени към цесиите и прихващанията.
Това Делян Пеевски да направи закон за вторичното ограбване на КТБ е все едно Вълка да направи Закон за защита на овцете от вълците.
Всъщност за Делян Пеевски с пълна сила важи поговорката: "Вълкът козината си мени, но нрава - не".
А значението на тази поговорка е: "Хората не се променят".
И накрая искам да попитам следното:
Има ли връзка между тези трима души и каква е тя?
Политическа, икономическа, олигархична, корупционна или просто логична е връзката между тримата?
Отговорите можете да напишете в коментар!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!