biggeorge Party Zone

петък, 15 януари 2016 г.

Писмо до любимата 15: Болен!

Писмо до любимата 15: Болен!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)


Здравей, любима! Изображение
Ето какво се случи с мен след последното ми писмо до теб.
Представям ти кратката версия, защото дългата е твърде тегава за четене.
Любима, теб надали те интересуват дребните ми битовизми, затова ще четеш само най-важните неща, а ежедневните за твое облекчение ще ги пропусна.

Ноември


В края на октомври 2014 г. си напуснах работата.
Това беше най-доброто решение, което бях вземал в последните 3-4 години.
От 1 ноември бях свободен като птица и можех да си правя каквото си поискам.
След като си тръгнах с изненада установих, че всички хора, които са ми се правили на приятели са били тотално фалшиви.
Търсели са ме, само защото работех в държавната администрация.
Това беше крайно разочароващо за мен.
Нали бяхме приятели?
Явно няма незаменими хора. Изображение
В сряда, 05.11.2014 г., ме потърси колегата Шефче, за да му подпиша няколко отчета, които уж били сбъркани.
Чак дойде до дома ми.
Толкова му беше спешно.
Изказа ми съболезнованията си по повод напускането ми.
Чудеше се дали не съм отишъл в София.
Защо трябваше да съм в София не ми стана ясно.
Искаше да знае защо съм напуснал.
Аз му казах, че не съм напуснал, а че договора ми е свършил и че не искам да подавам молба за удължаване на договора.
Той се усъмни в думите ми.
Каза, че съм се ядосал на Цербер и затова съм напуснал.
Не признах подобно твърдение. Изображение
Оправда се, че стои в Администрацията, защото има семейство и дете.
Шефче ми пожела успех и се разделихме като първи приятели.
След обяд ме извика да отида до бившата ми работа, за да подпиша още някакви отчети.
Там колегите ми казаха, че много им липсвам и ще страдат навеки за мен.
Щях да се разплача от умиление, ако не знаех, че всичко това е лъжа. Изображение
Искаха да разберат дали съм напуснал заради Цербер или поради някаква друга причина.
Е, не бях длъжен да им давам обяснения, затова и не им отговорих на въпросите им.
На тръгване охраната Адаш ми изказа съчувствието си за напускането на работата ми.
Беше много ядосан, че Цербер е останала да работи, а аз съм си тръгнал.
На мен този яд ми се стори прекален.
Казах му, че не трябва да му пука и си заминах. Изображение
Ако си спомняш, любима, защото вероятно вече си забравила, през Октомври 2014 г. подадох жалба до Общината за незаконния строеж на съседите.
Служителите в Общината не искаха да си свършат работата, но под натиска на майка ми, която се обади на един от заместник-кметовете, служителите от Строителен контрол дойдоха да видят къде е проблема.
Огледаха незаконния строеж на съседите ни, снимаха, записаха си телефона ми и си тръгнаха.
Аз очаквах повече от тях.
В неделя, 09.11.2014 г., с помощта на коректора, който си купих преди време написах на колонката на пътната ни врата номера на къщата ни.
Боята, която смятах да използвам беше напълно изсъхнала в кутията си.
Във вторник, 11.11.2014 г., си получих последната заплата.
По едно време дойдоха полицаи да търсят квартирантите на съседите.
Това са същите съседи с незаконния строеж. Изображение
Та съседите, където квартиранти живееха се направиха на луди и изпратиха полицаите на нашата врата.
Упътих полицаите къде да намерят квартирантите, въпреки че това не ми влизаше в работата.
После ходих до бившата ми работа, а там колегите преливаха от любезност.
Разпитваха ме защо съм напуснал и какво смятам да правя от тук нататък.
Всички ме здрависваха така все едно съм най-добрият им приятел.
Даваха ми съвети как да си продължа живота.
Ходих и при Шефката.
Дори и тя се зарадва да ме види. Изображение
Върнах й лентата за баджа, която тя ми беше дала преди година.
Лентичката не беше моя и нямах право да я задържам, освен това какво щях я правя в нас.
А само преди месец Шефката не можеше да ме гледа.
Колегата Осмак ми поиска месечните графици.
Казах му, че ще му ги пратя по мейл и той ми даде електронната си поща.
Колегата Шефче и колежката Вдовица бяха толкова щастливи, че ме виждат все едно им бях роднина.
Видя ме дори Командорка, която също се зарадва. Изображение
Дори охраната Адаш беше щастлив да ме види.
Аз бях озадачен от това спонтанно щастие. Изображение
След това ходих до банката, до НОИ ...
Прибрах се в нас уморен от обикаляне по институциите.
В сряда, 12.11.2014 г., се събудих от силен шум от пробиване с дрелка.
Съседите с незаконния строеж правеха ремонт, който продължаваше твърде дълго.
След час-два опити да продължа да спя на шум станах и майка ми реши да се обади на Общината, за да ги сигнализира, че съседите ни отново строят незаконно.
Естествено жената, която прие сигнала на майка ми й се скара, че толкова късно го подава и е толкова неадекватна по телефона.
След обяд служителките на Общината дойдоха.
Говориха със съседите ни и ги подучиха как да се разберат с нас и да убедят майка ми да си оттегли жалбата срещу незаконния им строеж.
Така като няма жалба ще могат да си узаконят незаконното си строителство.
Т.е. ще запазят постройките си и ще строят още колкото си искат.
Да, бе, да! Изображение
Тъпи сме, но не чак толкова.
Съседите ни говориха с нас.
Не им се получиха нещата и си тръгнаха.
Майка ми отказа да оттегли жалбата си.
Естествено знаехме, че ще последва справедливо отмъщение за действията ни.
Същият ден платих сметките.
На връщане минавайки по нашата улица видях една парирана патрулка, а полицаите извършваха проверка на две много красиви, оскъдно облечени момичета.
Само че полицаите вместо да си вършат работата флиртуваха с момичетата.
Като ме видяха, че си осветявам пътя с фенерчето на джиесема си единия каза на другия с насмешка:
"Е-е-е, де да беше всеки телефон като тоя - с фенерче!".
А другият полицай се засмя подигравателно.
Аз се прибрах в нас да си мастурбирам самотно, а полицаите отидоха зад гаражите да правят секс с момичетата.
Това се нарича божествена справедливост! Изображение
В четвъртък, 13.11.2014 г., се събудих от шума на ремонта на съседите с незаконния строеж.
Милите, отишли в Общината и дали подкуп на служителките от Строителен надзор - по 1000 лева на всяка.
От къде знам ли, любима?
Ами похвалиха ни се.
Същият ден си потърсих нов ръчен часовник, защото стария се беше повредил окончателно.
Намерих един, но ми се стори скъп и не го взех.
Реших да потърся още и тогава да си взема.
В петък, 14.11.2014 г., се събудих рано-рано, защото съседите ни искаха да си оттеглим жалбата срещу тях, за да могат да си узаконят незаконния строеж.
Казаха, че документите за узаконяване на строежа са готови със съдействието на цялата Общинска администрация.
Майка ми отказа да си оттегли жалбата и тогава един от съседите стреля с пистолета си.
Освен това съседите искаха майка ми да слезе до пътната врата, за да я залеят с киселина в лицето.
Дадоха на майка ми следният избор - или си оттегля жалбата, или ще я убият.
Майка ми отново отказа да си оттегли жалбата.
Казаха й да си купи календар и да си брои дните, докато Смъртта я застигне.
Ние календар си имаме, ама на него никъде не пише кога Смъртта ще дойде за нас. Изображение
Само Господ знае какъв е реда за умиране.
Цял ден съседите стояха пред нас, чакайки майка ми да излезе и да отиде с тях в Общината, където да си оттегли жалбата.
Тя не го направи и те най-накрая си тръгнаха в 17:00 ч.
Работното време на Общината беше вече свършило и нямаше смисъл да стоят повече.
Преди да си легна да спя публикувах в блога си предишното писмо до теб, любима.
Надявам се, че ти е харесало.
В понеделник, 17.11.2014, излязох по магазините да си търся часовник.
В крайна сметка си купих часовникът, който видях преди няколко дни.
Парите ми се досвидяха, но поне бях доволен от покупката си. Изображение
Във вторник, 18.11.2014 г., се опитах да правя упражнения.
Толкова много ме заболя корема, че ми мина желанието да тренирам.
Вечерта захранването на къщата се повреди и всички лампи започнаха да мигат.
Компютърът ми се самоизключи няколко пъти.
Накрая ми омръзна да ми мига лампата и си легнах да спя.
В сряда, 19.11.2014 г., още със събуждането установих, че имаме проблем със захранването с електричество.
Обадих се на Енергото.
Разказах им какъв в проблема.
След 1 час дойдоха двама техници.
Отвориха таблото и се оказа, че един от захранващите кабели е прегорял и затова се получава мигането на лампите и спирането на тока.
Махнаха бушона, свързаха директно кабелите, изолираха ги с изолирбанд и това беше всичко.
Пуснаха захранването и си тръгнаха.
Не бяха длъжни да ни оправят тока, но го направиха от добра воля.
Браво на техниците от Енергото.
Да са живи и здрави! Изображение
Казаха ни, че трябва да си извикаме фирма, която да ни ремонтира електрическата система и да ни подменят таблото.
В следващите няколко дни ми беше лошо, не разбрах от какво.
В понеделник, 24.11.2014 г., написах писмо до Цецка Цачева.
След това освободих едно синигерче влязло на терасата ни.
В сряда, 26.11.2014 г., съседите ни решиха сами да си съборят незаконния строеж, за да не ги глобят от Общината.
Цял ден един работник къртеше тухли и тресеше цялата къща.
В четвъртък, 27.11.2014 г., къртенето продължи с пълна сила.
Вечерта с майка ми слязохме на двора и го почистихме от листа и тухли.
В събота, 29.11.2014 г., сутринта в 10:00 ч. ми звънна една моя бивша клиентка, която ми беше съученичка в средното.
Не успях да разбера за какво ми звъни, защото тя затвори преди да успея да й вдигна.
През целият месец се чувствах изключително зле, но не разбрах какво ми има.

Декември


През Ноември се опитах да уча в Софтуерния университет, но нямах сили за това.
Осъзнах, че нямам пари за път, за престой, за такси, за лаптоп и т.н.
Любима, какъв е смисълът да влагам усилия в нещо, което ще ми отнеме пари и усилия, а няма да ми донесе никаква полза?
В понеделник, 01.12.2014 г., към 10:00 ч. ми се обади пак моята съученичка.
Искаше съвет от мен какво да прави, защото не можеше да отиде до Администрацията.
Обясних й как да си оправи проблема и тя остана доволна.
Казах й, че вече не работя там.
Тя се изненада. Изображение
Съседите пък доведоха две жени от Общината, които да агитират майка ми да си оттегли жалбата срещу незаконния им строеж или поне да им даде нотариално заверено съгласие за строеж на обща имотна граница.
Много нахални хора! Изображение
Не стига, че са в нарушение, но си позволяват да ни заплашват и изнудват.
Майка ми отказа да си оттегли жалбата.
Двете жени от Общината я принудиха да признае поне, че строежа е приведен в нормален вид и че проблема е разрешен.
Във вторник, 02.12.2014 г., получихме писмо от Общината, че жалбата ни е удовлетворена и повече нямаме проблем със съседския строеж.
После пред нас отново дойдоха съседите да ни заплашват да им дадем нотариално заверено съгласие за строеж на обща имотна граница.
Майка ми отказа да им даде каквото и да е.
Ако тя им подпише такъв документ ще могат да си построят каквато сграда си поискат.
На нас ни се искаше да възстановят оградата както в началото обещаха.
Но за ограда не им трябва нашето съгласие.
В петък, 05.12.2014 г., взех радиото, което купих лятото и го занесох да ми го поправят.
Като си тръгвах претърсиха раницата ми да не би да съм откраднал нещо.
Прибрах се в нас с празни ръце, чакайки да ми се обадят, че радиото ми е поправено.
В събота, 06.12.2014 г., купих цаца за Никулден.
В понеделник, 08.12.2014 г., се оказа, че казанчето за варене на буркани се е повредило и изпуска вода.
Във вторник, 09.12.2014 г., отидох в Администрацията.
Там охраната се зарадва да ме види. Изображение
След това видях Директорката(която се направи, че не ме вижда), Секретарката й(която искаше да ме превъзпита) и Компютърджията.
Качвайки се нагоре по стълбите срещнах колегата Поп.
Пред бившата ми стая имаше тълпа хора.
Не беше моя работа и не ме интересуваше.
Седнах при бившата колежка, която беше сама в стаята.
Поговорихме си малко.
След това се върна колегата Поп и тръгна да ми се прави на приятел, който е готов да ми съдейства да си намеря работа.
Даде ми ценни съвети за живота ми от тук нататък.
Бях му толкова благодарен, че ми идеше да повърна от отвращение. Изображение
По едно време влезе Осмак, но не ме забеляза, защото в бившата ми стая "купона" с Цербер продължаваше на макс.
След това от почивка се прибра другата бивша колежка и искаше да си поговорим, ама аз бързах и нямах много време за приказки.
Безработните сме много заети хора - имаме много работи за вършене.
На излизане охраната ми се оплака, че Мозилата на компютъра му се е повредила и аз с две кликвания на мишката я оправих, като просто я анулирах.
В сряда, 10.12.2014 г., ми се обади леля ми, за да ме пита дали съм започнал работа и кога смятам да започна работа.
Искаше подробна информация за моите бъдещи "творчески" планове, за здравословното състояние на баща ми, за икономическото положение на семейството ни, за взаимоотношенията ни с хората около нас.
Изобщо такъв разпит ми дръпна, че ако бях в полицията по-малко неща щяха да ме питат.
В петък, 12.12.2014 г., се облякох и отидох на разходка по течението на река Тунджа.
Тръгнах покрай канала, който беше пълен с един метър вода.
Стигнах до същинското корито на реката и се изумих колко е пълноводна Тунджа.
Толкова много вода имаше, че й оставаше само метър-два да прелее над дигата.
Тръгнах към водопада.
Като стигнах до него с изненада установих, че него го няма.
Той е висок 3 метра, но само едно завихряне показваше къде се намира.
От там реших да се кача до върха на хълма, за да погледна наводненията от високо.
Като стигнах горе видях море от вода. Изображение
Всъщност по-скоро бяха езера, но на мен ми се сториха огромни.
Цялата равнина беше залята и единствената причина града да е на сухо бяха високите диги и отводнителните канали.
След като видях залеза реших да се прибирам към нас.
На прибиране срещнах Цербер, но не я видях и затова не й се обадих.
В неделя, 14.12.2014 г., ходих да пазарувам.
На връщане минах покрай канала на реката.
Стелеше се мъгла на височина 1 м. от земята.
Беше много странно като влизах и излизах от нея.
Все едно влизаш в облак.
Въздухът в мъглата е по-студен от немъгливия въздух.
В мъглата се виждаше на 3-4 метра напред, а извън мъглата на 20-30 метра.
Ако някой върви след теб в мъглата няма и да го усетиш.
Винаги съм се чудил какво е да влезеш в облак, вече знам какво е.
Най-опасно беше пресичането на булеварда.
На ляво - няма коли, на дясно - няма коли.
Обаче коли има, просто не ги виждаш, но ги чуваш.
Само фаровете се виждаха на 20 метра как се приближаваха ... и след това пак изчезваха в мъглата.
Опасна работа! Изображение
В четвъртък, 18.12.2014 г., приготвих продуктите за една супа и написах подробна рецепта как трябва да се сготви.
В петък,19.12.2014 г., купих картичка на Анонимницата за Коледа.
Реших да й купя подарък - мускалче с розова масло, обаче се отказах, защото не знаех дали ще й хареса.
Мислех си да я питам дали иска такъв подарък, но като се върнах в нас майка ми каза, че за подарък не се питало и че мускалчето ще й хареса, защото жените харесват такива неща.
Между другото и майка ми поиска същият подарък за Коледа.
Като се прибирах минах по центъра.
Имаше сергии, на които продаваха всякакви неща - кебапчета и вино, бонбони, локум и други вкусотии.
Видях и въртележка.
Много ми хареса сергията с шапки и ръкавици - всякакъв размер за всякакви хора.
Накрая преди да се прибера купих един мързелив ключ за тавана.
Електричарските неща ми идват отръки. Изображение
В неделя, 21.12.2014 г., получих смс, че радиото ни най-накрая е поправено.
В понеделник, 22.12.2014 г., дойде астрономическата зима и деня най-накрая започна да нараства.
В този ден съседите отново дойдоха да ни тормозят.
Искаха да им подпишем нотариално заверено съгласие за строителство на обща имотна граница.
Обаче ние нищо не подписахме и те леко се ядосаха.
Вечерта отидох да си взема радиото.
По пътя на там срещнах една позната от детските ми години.
Тя не ме поздрави, погледна ме с насмешка и високомерие и си продължи по пътя си.
Докато чаках да ми дойде реда да си взема радиото на един щанд открих две книги, които реших да си купя.
Едната е "Български рецепти за криза".
Другата е "Класическа българска кухня".
След като разгледах книгите отидох да си взема радиото.
Оставих го в шкафчето при раницата ми и се върнах да купя книгите.
Като си тръгвах казах на касиерката, че повечето хора идват да си купуват техника, а аз съм си купил книги.
Тя каза, че те затова са сложени там - за да се купуват.
Аз й казах, че въпреки това е необичайно клиент да влезе в магазин за техника и да си тръгне с книги.
Исках да се изкарам специален. Изображение
Тя не обърна особено внимание на глупостите ми.
Аз си платих книгите, взех си раницата с радиото и си тръгнах.
Като се прибрах в нас родителите ми много се зарадваха да видят, че радиото работи и ще могат пак да си го ползват.
Зарадваха се и на готварските книги.
Във вторник, 23.12.2014 г., надписах готварските книги, за да се знае кога са купени.
В този ден най-накрая написах писмото до Анонимницата.
Надписах и картичката.
Даже й написах и стихотворение за Коледа.
Вътре в плика добавих мускалчето с розовото масло, една мидичка в знак на приятелство, писмото и картичката.
Вечерта видях плъх на стълбите. Изображение
Явно е дошъл от съседите през тавана.
Подготвих капана и го поставих до кофата с боклук.
В сряда, 24.12.2014 г., отидох да пратя писмото на Анонимницата.
Пратих й го препоръчано.
Като влязох в пощата пощаджийката ми вика: "Какво съдържа писмото?".
Е, какво може да съдържа - експлозиви, наркотици и антракс.
Казах й: "Писмо, картичка и други неща ...".
Като чу "други неща" и ми даде да попълня една декларация, че писмото не съдържа никакви опасни вещества.
Направо изтръпнах да не открие контрабандната ми стока, която съдържа писмото ми.
Смахната пощаджийка! Изображение
После отидох до църквата "Св. Николай Чудотворец" и купих три свещи.
След това се разходих из града.
Отидох до хълма "Боровец".
Там един мъж ме заприказва.
Разказа ми как през 1923 г. анархистите от целия свят се събрали на среща на същият този хълм.
Според него това бил първият анархисти събор.
Обаче явно не е разбрал напълно какво е станало с анархистите през 1923 г.
Ето и истината:
След това ми разказа личната си житейска история.
Живеел в чужбина, а сестра му била омъжена за чужденец, който майка му не одобрявала и се опитвала да ги раздели.
Поговорихме си малко и накрая той спешно си тръгна да се разправя с майка си.
Отидох да си купя слушалки за телефона, за да мога да си слушам радио, но бяха много скъпи.
От там си тръгнах за нас, но пътем минах през един зеленчуков магазин и купих малко ябълки.
Хапнах малко ябълки в тази тиха и свята нощ на Рождество Христово.
Много се дразня, когато някой каже "Свята Коледа".
Какво й е святото на Коледата?
Коледата е езически празник.
Свято е Рождеството Христово.
Не е ли дразнещо, любима? Изображение
Както и да е!
Преди да си легна да спя плъхът се хвана в капана.
Като отидох да го убивам се чудех дали да го удавя или да го оставя да умре от глад и жажда.
Като го изнесох на двора започна да пищи отчаяно, знаейки какво го очаква.
Стана ми гадно да убивам плъх на връх Рождество Христово.
Взех капана и го изнесох до контейнера за боклук на улицата.
Донесох метлата с дългата дръжка и внимателно отворих капана от разстояние.
Плъхът първоначално не повярва, че го освобождавам и си стоеше в капана.
След 3-4 секунди се осефери и хукна към контейнера за боклук.
Скри се в шумата зад казана.
Аз си прибрах капана и метлата.
Влязох в къщи доволен, че точно тази вечер не съм убил друго живо същество.
Измих си ръцете и си легнах да спя спокоен и с чиста съвест.
В четвъртък, 25.12.2014 г., вечерта, след като всички заспаха и останах сам с мислите си получих паническа криза, че остарявам и ще умра в самота.
Започнах да се задушавам и сърцето ми биеше бързо.
Ужасът ме задушаваше.
След това осъзнах, че на никого не му пука за за мен, примирих се с действителността и си легнах да спя.
В понеделник, 29.12.2014 г., писмото ми до Анонимницата най-накрая потегли за София.
Във вторник, 30.12.2014 г., тя го получи и остана много доволна от подаръка си.
В сряда, 31.12.2014 г., си легнах да спя още в 17:30 ч.
Първо, не ми работеше Интернета както трябва, защото прекъсваше.
И, второ, не ми се чакаше до 00:00 ч. да дойде новата година.
Събудих се директно в полунощ, когато започнаха фойерверките.
Все едно се водеха военни действия на територията на града.
Пълна лудост! Изображение
Взривовете спряха около 02:00 ч.
Най-накрая дойде новата 2015 година.
Време беше! Изображение

Януари


В четвъртък, 01.01.2015 г., и в петък, 02.01.2015 г., Интернета ми спираше.
Реших да се обадя на доставчика ми.
Казаха ми, че на 06.01.2015 г., вторник, между 08:30 и 09:00 ч. техници ще дойдат в нас да ми оправят Интернета.
В събота, 03.01.2015 г., цял ден седях пред компютъра и се мъчех да го оправя, че пак нещо забиваше.
В неделя, 04.01.2015 г., установих, че казанчето за топлене на вода е пробито и има нужда от ремонт.
По едно време привечер ни спряха тока.
В понеделник, 05.01.2015 г., пак ни го спряха, за да ремонтират трафопоста.
Аз използвах спирането на тока, за да монтирам две фасонки - една на северната стая и една на кухнята.
Развих бушоните и ги монтирах успешно за един час.
Когато приключих пак завих бушоните, а тока вече беше пуснат.
Във вторник, 06.01.2015 г., сутринта в 09:25 дойде техника за Интернета.
Установихме, че Интернета ми спира заради рутера и го сменихме.
Интернета ми стана малко по-бърз.
Усетих как на техника не му хареса студа в нас. Изображение
След обяд Интернета ми спря за няколко часа.
Вечерта пак отказа и повече не дойде.
В сряда, 07.01.2015 г., всичко беше наред с Интернета ми и успях да кача всичко, което се беше натрупало на компютъра ми.
Във Франция двама ненормалници убиха една даля народ.
Така се ядосах, че вечерта имах адски кошмари.
В четвъртък, 08.01.2015 г., терористи продължиха да убиват хора във Франция.
Аз се присъединих към кампанията "Аз съм Шарли (Je suis Charlie)".
В петък, 09.01.2015 г., преди обяд в нас дойде пощальонката и ми донесе писмо-пакет от Анонимницата.
За пръв път виждах толкова ядосана пощальонка. Изображение
Беше бясна, че е трябвало да идва до нас, за да ми донесе писмото-пакет. Изображение
Гледаше ме все едно съм международно издирван терорист. Изображение
Като отворих писмото-пакет вътре намерих книгата на Толкин - "Хобит".
Така се изненадах. Изображение
Това беше единствената негова книга, която не съм чел.
Не знам как Анонимницата е запомнила, когато съм й казал, че не съм чел тази книга.
В събота, 10.01.2015 г., си купих календар за 2015 г.
Като видях антикварната книжарница попитах продавача имат ли "Властелинът на пръстените".
Оказа се, че имат книгата в два тома издадени през 1990 г.
Обадих се на Анонимницата да я питам има ли нужда от тази книга, защото тя искаше да си я купи.
Тя каза, че вече си я е купила на един том и съжали, че не се е сетила, че в Моя град може да има двутомната версия.
След като приключихме разговора аз се замислих каква е вероятността да си купя тази книга чисто нова.
Тогава се сетих, че чисто нова е три пъти по-скъпа.
И понеже имах пари в себе си купих "Властелинът на пръстените".
Изхабих пари за нещо, което нито се яде, нито се пие, нито би ми помогнало по някакъв начин в реалния живот.
Изобщо хвърлям си парите на вятъра, а нямам нито работа, нито доходи, нито нищо.
От там се прибрах в нас, за да си взема още пари за пазаруване.
Аз изхабих всички, които имах в себе си за книгите и трябваше да презаредя.
Оставих книгите в нас и казах на нашите какво съм направил.
Те бяха разочаровани от моята безотговорност. Изображение
В неделя, 11.01.2015 г., веднага след като се събудих отидох да ремонтирам казанчето.
Успях за 5-6 часа да се справя с пробойната.
Обаче не тествах веднага казанчето - оставих го за понеделника, за да не се ядосвам излишно, ако не съм се справил.
В понеделник, 12.01.2015 г., тествах казанчето и то работеше без проблеми.
Във вторник, 13.01.2015 г., отидох до НОИ, за да си взема документите и разпореждането за обезщетението за безработица.
Оказа се, че са ми изгубили документите и ми казаха да отида пак след 15 януари, с надеждата, че до тогава ще са ми намерили документите.
От там отидох до библиотеката и си върнах книгите.
Платих си годишната такса.
Прибрах се, за да оставя новите книги, които си взех.
След това отидох да си купя пяна за бръснене.
Намерих два вида пяна, но едната беше с изтекъл срок на годност, затова я върнах на една от служителките в магазина.
Купих и продукти за бисквитена торта.
Срещнах Секретарката на Директорката от бившата ми работа.
Поздравих я, а те ме попита какво правя.
Като й казах, че пазарувам тя ме попита дали съм си намерил работа.
Отговорих й, че има време и избягах от нея, за да не ми задава повече лични въпроси.
Тя искаше още да си говорим, ама аз не исках.
Като се прибрах приготвих тортата.
В сряда, 14.01.2015 г., се случи един инцидент. Изображение
След като се наобядвах реших да си изчистя зъбите с конец и си изкъртих пломбата на единия зъб.
Обадих се на една зъболекарка да ме прегледа, но тя отказа.
Отидох при друга, а тя ми изпили зъба и ми сложи лекарство.
Прибрах се в нас и след 2 часа чакане лекарството да стегне се навечерях с торта.
В четвъртък, 15.01.2015 г., зъболекарката ми беше определила час - 13:00 ч., за да ми пломбира зъба с фотополимерна пломба.
Досега не съм имал такава, любима!
Зъболекарката ми пломбира зъба и ми подмени пломбата на още един зъб, без да ми слага лекарство.
След това отидох до НОИ и ги попитах какво става с документите ми.
Казаха ми да отида да си ги взема в края на януари.
Т.е. загубили са ми документите и се надяват дотогава да ги намерят.
Прибрах се в нас уморен.
В петък, 16.01.2015 г., ми се повреди мишката.
Тя си беше повредена - колелцето й не въртеше страниците, но поне другите бутони работеха.
А в този ден дори и те отказаха.
Ползвах тази мишка от 6 години - откакто купихме компютъра.
Явно й беше дошло времето да я подменя.
Само че късно вечерта е малко трудно да го направя, а мишка ми трябваше, затова се измъчих, докато направя това, което исках.
В събота, 17.01.2015 г., се замъкнах до магазина и си купих нова мишка и нови слушалки за телефона.
Оказа се, че слушалките имат фабрично ограничение до 85 децибела и звука от тях ми се струваше малко тих.
Но по-добре така, защото аз обичам да надувам слушалките на максимум, а от това може да оглушея, което не е добре.
Прибрах се в нас, монтирах мишката и о, чудо, тя проработи.
Да живее новата ми мишка! Изображение
Има си ляв и десен бутон, и разбира се, колелце.
След монтажа се заех да приготвя макарони с лютеница и извара.
В понеделник, 19.01.2015 г., в 13:00 ч. беше време за чистене на зъбен камък при зъболекарката.
А как мразя да ходя на зъболекар! Изображение
Оправи ми зъбите и си тръгнах по живо по здраво.
Отидох до аптеката и си купих лекарствата, защото имах нужда от тях - венците ми кървяха зверски.
От там се прибрах в нас.
Изчаках да минат двата часа, после хапнах и пих лекарства.
Компютърът ми започна да прави проблеми.
Новата нишка също започна да дава двоен и троен клик, както правеше и старата.
И понеже не е възможно две мишки да имат един и същи бъг това означаваше, че компютъра ми се е повредил.
Реших да го занеса на ремонт, след като приключа с всичката си текуща работа.
Във вторник, 20.01.2015 г., се опитах да си довърша всичката работа.
Ренднах каквото ренднах, качих каквото качих, записах каквото записах, изтрих каквото изтрих.
Изчистих си компютъра, така че да е готов за техниците.
В сряда, 21.01.2015 г., реших да си занеса компютъра на ремонт.
Разкачих кутията и я занесох.
Там ми смениха СМОС батерията за 1 лев и ми обясниха, че трябва да си купя нов компютър в най-близко бъдеще.
Е, да де, но аз нямах излишни пари за нов компютър, затова реших, че тази покупка ще чака по-добри времена.
Прибрах се в нас и си сглобих кутията.
О, чудо, компютърът проработи. Изображение
В четвъртък, 22.01.2015 г., реших да си оправя кариесите в устата.
Отидох при зъболекарката и й обясних, че ме болят два долни десни зъба - шести и седми.
Тя ми ги пломбира веднага без дори да им сложи лекарство, но с това болките ми не изчезнаха, а станаха още по-силни.
Оказа се, че ми ги е пломбирала лошо, горните и долните зъби не си пасваха и се налагаше да отида пак при нея.
Това не ми хареса.
Вечерта си легнах да спя с болки в зъбите.
В петък, 23.01.2015 г., щом се събудих отидох при друга зъболекарка, която ми запили пломбите, но и с това болките ми в тези два зъба не изчезнаха.
Уговорих си дата и час за преглед при новата ми зъболекарка.
Тя ми предложи да отида при нея в четвъртък, 29.01.2015 г., в 16:20 ч.
Съгласих се, къде щях да ида. Изображение
Забрани ми да ям сладкиши и лимони, защото ми съсипвали зъбите.
В този толкова гаден ден се опитах да си сменя мишката в магазина, от където я купих.
Отказаха да ми я сменят, защото според тях нямала дефект - двойния и троен клик на левия бутон не се прояви при техния компютър.
Прибрах се ядосан в нас, че хем ме болят зъбите, хем не искат да ми сменят мишката.
Едновременно с това в същия този скапан ден ми се бъгна Уиндоуса и се опитах да го поправя с оригиналния си Уиндоус, но и диска се бъгна и не можех повече да си ползвам компютъра както преди.
Реших да си инсталирам Убунту, след това да си запиша на един диск Уиндоус 10, да си изтрия хард диска и да си инсталирам Уиндоус 10.
Цяла нощ седях буден и се мъчех да инсталирам Убунтуто.
Накрая пак си легнах да спя с болки в зъбите и яд в ума. Изображение
В събота, 24.01.2015 г., се събудих със страшни болки в зъбите.
Толкова силно ме боляха, че веднага станах и се обадих на зъболекарката, за да й кажа, че съм зле.
Тя ме накара да си направя рентгенова снимка на зъба.
Погледна я и ми каза да отида при нея в неделя, 25.01.2015 г., в 10:30 ч., с надеждата, че до тогава болките ми ще отшумят.
Аз се прибрах в нас, но болките ми не отшумяха.
Накарах майка ми да се обади на зъболекарката и да я накара да ме приеме веднага.
Тя й звънна и зъболекарката й каза, че зъбите ми са съсипани.
Съгласи се да отида при нея.
Замъкнах се до там и тя ми отвори болния зъб.
Оказа се, че пломбата е пльосната директно върху зъба, без подложка, като е сипана киселина, уж за по-добро сцепление.
Сложи ми лекарство и ми предписа успокоителни.
Каза ми да отида при нея в понеделник, 26.01.2015 г., в 10:30 ч.
Тръгнах си малко по-спокоен. Изображение
Прибрах се в нас и информирах нашите за настоящото положение на нещата.
Изпих пет валериана и отидох да си купя Аулин.
Купих лекарствата и се замъкнах до един магазин.
Исках да си купя ДВД-та за Убунтуто и Уиндоуса, но беше затворено.
На връщане към нас на централната улица срещнах Набожния охранител от бившата ми работа.
Той ме покани да отида с него на съботен семинар за протестанти, но аз бях твърде уморен и му отказах.
Поговорихме си доста на религиозна тематика.
Искаше да се включа към неговата църква, но на мен не ми се искаше.
Прибрах се в нас, оставих лекарствата и отидох до друг магазин за ДВД-та.
На връщане минах през хипермаркета и си купих кисело и прясно мляко.
Като се прибрах изядох едно кисело мляко, докато чаках да ми се свари прясното.
Направих си една попара от хляб с прясно мляко, изпих един Аулин и седнах на компютъра.
Инсталирах си Убунту 14 и исках да си инсталирам Уиндоус 10, но не успях.
Легнах си да спя уморен от болките в зъбите.
В неделя, 25.01.2015 г., се събудих без болки или с малки такива.
По някакъв невероятен начин успях да си инсталирам Уиндоус 10. Изображение
Но мишката продължаваше да прави двоен и троен клик.
Явно проблемът не беше от операционната система.
Или беше от хардуера(компютъра), или беше от периферията(мишката).
Приготвих си вечеря от картофи с кренвирш и кисело мляко.
В понеделник, 26.01.2015 г., се събудих недоспал.
Закусих с попара от кисело мляко и хляб.
Отидох при зъболекарката.
Тя ми махна лекарството и ме прати да си снимам зъба на рентген, за да е сигурна, че е махнала цялата стара пломба.
Ако продължавах да се снимам така интензивно скоро щях да стана радиоактивен. Изображение
Върнах се при нея и тя установи, че е махнала цялата пломба.
Сложи ми ново лекарство и ме прати в нас да си почивам за още 24 часа.
Каза ми да отида при нея във вторник, 27.01.2015 г., в 16:15 ч.
Прибрах се и седнах да поработя на компютъра.
Обядвах, почивах, вечерях, а като се стъмни отидох да пазарувам.
Навън беше студено.
След като се прибрах работих на компютъра, хапнах още малко и накрая си легнах да спя.
Седмият зъб, който се опитвахме да излекуваме не ме болеше.
За сметка на това ме боляха всички останали лекувани от старата ми зъболекарка зъби.
Във вторник, 27.01.2015 г., се събудих уморен. Изображение
Наядох се, измих си зъбите леко и в 16:10 ч. тръгнах към зъболекарката.
В 16:15 ч. й звъннах, но тя имаше пациент.
Попита ме дали ме боли седмия зъб.
Казах й, че не ме боли, но ме боли съседния шести зъб.
Тя ме попита стои ли си лекарството.
Аз казах,че е непокътнато.
Тя ми предложи да отида при нея в редовния си час в четвъртък, 29.01.2015 г., в 16:20 ч., след като нямам спешни болки.
Попитах я дали зъба ми може да стои с лекарството още два дни - тя каза, че може, но не трябва лекарството да пада от зъба.
След това отидох да си купя мляко - прясно и кисело.
Пред хипермаркета имаше просещ мъж, който ми поиска петте стотинки от количката.
Дадох му ги за пореден път, но понеже вече ми омръзна да просят от мен реших да си намеря една стотинка от преди 1989 г., за да не могат да ми ги искат.
Прибрах се в нас спокоен.
Инсталирах си на компютъра виртуална машина.
На нея инсталирах Уиндоус ЕксПи и о, чудо, той проработи.
Тогава си дадох сметка, че ако си изтрия напълно хард диска мога да си инсталирам наново Уиндоус ЕксПи.
В сряда, 28.01.2015 г., се събудих от шума на съседите отдолу.
Явно смятаха да се нанасят да живеят под нас.
Първата ми работа след като станах беше да си изтрия хард диска.
Отне ми 2 часа.
Програмата за триене на хард дискове наистина работела много бавно.
След това си инсталирах Уиндоус ЕксПи-то.
Сложих си и всички програми и опции, за които се сетих.
Така казано звучи много лесно, но ми отне часове. Изображение
Мишката ми пак даваше бъг с двоен и троен клик на левия бутон, но явно не е от софтуера, а от хардуера(компютъра).
Вечерта отидох да пазарувам.
Преди това се качих на тавана и намерих 20 стотинки от 1989 г., които пасваха на 50 стотинковия процеп на количката.
Така просещия мъж повече нямаше да може да ми иска стотинките.
В четвъртък, 29.01.2015 г., в 16:15 ч. се облякох и тръгнах към зъболекарката.
Отидох там, имаше друг пациент, изчаках да си тръгне и седнах на стола.
Дойде обаче една друга пациентка - по-спешна от мен.
За 15 минути зъболекарката ми отвори петия зъб, горе в ляво.
Почисти го, сложи му лекарство и ме изпрати в къщи до петък, 30.01.2015 г., в 15:30 ч.
Прибрах се в нас, оставих си рентгеновите снимки и отидох да си купя мляко - кисело и прясно.
Там срещнах Психоложката от бившата ми работа.
Похвали ми се, че учи немски език и ще ходи в Германия.
Като се върнах преведох един клип.
В петък, 30.01.2015 г., се събудих уморен.
Закусих, облякох се и отидох на зъболекар.
Зъболекарката ми отвори и шестия зъб, долу в дясно.
Тя най-накрая разбра, че всичките ми зъби са съсипани от бившата ми зъболекарка.
Сложи ми лекарство и ми каза да отида при нея в сряда, 04.02.2015 г. в 16:15 г.
След това си купих прясно и кисело мляко.
Върнах се, вечерях и седнах на компютъра.
В събота, 31.01.2015 г., осъзнах, че беше последният ден на Януари, а за този месец не бях успял да си оправя окончателно нито един зъб.
Освен това болите ми не бяха намалели.
И се чувствах все по-зле. Изображение

Февруари


В неделя, 01.02.2015 г., баща ми успя да си счупи стола, на който седи, докато се храни и бръсне.
Анонимницата ми поръча през новата седмица да отида до един мебелен магазин, за да проверя няколко дивана, които правят в Моя град.
Обещах й, че до края на седмицата ще й предоставя актуална информация.
В понеделник, 02.02.2015 г., ходих до магазина за инвалидни материали, за да питам колко струва комбиниран стол за баня и тоалетна.
Обясниха ми редът на действие, за да получим стола безплатно, но след като получих информацията ми мина желанието да се занимавам с това.
Реших, че ще купя на баща ми обикновен стол.
Комбинираният струва една камара пари, а никой лекар няма да ни го изпише.
Личната ми лекарка прави проблеми за едно обикновено направление, какво остава за цял стол.
Освен това шефката на неврологията преди години искаше подкуп, а ние не й дадохме.
Затова дори джипито да ми даде направление за ЛКК малко ме съмнява Невроложката да ни даде протокол за Социално подпомагане.
Изобщо мафия голяма. Изображение
А и собственичката на магазина за инвалидни материали ми каза с ехидна усмивка: "Ако вземете протокол от Невроложката - обадете ми се!".
И ми се подхили, все едно ми разказва виц.
Другият вариант е да му купим комбиниран стол на наши разноски.
Така или иначе реших, че ще му купя стол, но обикновен, за да има на какво да стои като се храни или като го бръсна.
А за банята и тоалетната ще си ползва това, което и досега.
Във вторник, 03.02.2015 г., се събудих с болки в гърлото.
Предположих, че най-вероятно предния ден съм настинал.
Или просто съм се заразил с грип някъде, където съм ходил.
Аман от грипове! Изображение
Пих партацетамол, ама гърлото не ми мина.
Не ми се искаше да ходя на лекар, защото ще си лепна още някоя болест.
Освен това личната ми лекарка щеше да ми предпише антибиотици, а на мен ми беше омръзнало да се тровя с хапове.
Реших, че ще си кихам и кашлям, докато имунната ми система се задейства и се отърва от грипа.
Важното беше да не вдигам висока температура.
Лошото беше, че се разболях точно преди да отида при зъболекарката си.
Ама и тя вместо да ми излекува зъбите се моташе сума ти време.
В сряда, 04.02.2015 г., се събудих малко уморен.
Предстоеше ми преглед при зъболекар.
Хапнах и отидох.
Казах й, че от два дни имам грип.
Тя реши да ми направи само една пломба на шестия долен зъб в дясно.
Аз бях доволен. Изображение
След това ходих да си купя нещо за грипа.
Прибрах се в нас и се натъпках с парацетамол и други лекарства.
Чудих се дали постъпих правилно, че не си купих антибиотици.
Може би да! Изображение
Взе да ми омръзва от тях.
В четвъртък, 05.02.2015 г., вечерта обаче отидох до аптеката да си купя антибиотици, защото само от парацетамола не искаше да ми мине.
В петък, 06.02.2015 г., трябваше да отида на зъболекар, но грипа не ми беше минал.
Обадих се на зъболекарката, за да й кажа, че няма да ходя при нея.
В 14:00 ч. на обяд отидох до Администрацията.
Докато бях там видях Цербер как се гаври с една жена.
На тръгване жената каза: "Тия се намърдали тука на топло, а се подпичкват с хората!".
Беше възмутена.
Нищо не можех да направя за нея, затова просто си тръгнах. Изображение
Вечерта заваля дъжд и духаше силен вятър, а аз отидох до хипермеркета за мляко, за да си направим мляко с ориз.
Купих и пилешка кайма, за да си направим мусака.
Имахме и картофи, червено цвекло и лук.
Това беше достатъчно за две хубави мусаки.
В събота, 07.02.2015 г., се събудих уморен.
Лекарството на седмия, долен, десен зъб леко се олющи и зъба леко се оголи.
Ходих да купя парацетамол.
След това пазарувах за мусаката, която си направихме.
Когато се изпече я изядохме.
В неделя, 08.02.2015 г., се събудих уморен и все още болен от грип.
Майка ми и баща ми също бяха болни, но в по-лека фаза.
В понеделник, 09.02.2015 г., отидох да купя антибиотици.
Вечерта Анонимницата ми написа какво е мнението й за мен. Изображение
Обясни ми накратко що за човек съм - самосъжаляващо се мрънкало, което има странен начин на мислене, с конспиративно-параноично поведение и със слаб характер.
Подобно нещо ми каза и един потребител в АБВ Форуми ден по-рано.
Накратко искаха да се променя - да променя поведението си, да променя начина си на мислене, да променя живота си и да стана друг човек - част от масата, групата, стадото.
Да престана да се отличавам от тълпата, да бъда нормален, да спра да мисля ... нещо, което обичаше да казва и Шефката на бившата ми работа.
За съжаление, промяната на стари години е малко трудна.
Анонимницата ми каза, че след тормоза, което ми се причува и ми се привижда, но реално не ми се е случил най-вероятно ще стана сериен убиец и ме помоли да не я правя своя жертва.
След три години познанство с Анонимницата не очаквах да каже това. Изображение
Почувствах се много тъпо.
Дори и да си помисля нещо гадно за някого не бих го казал, защото така ще уроня достойнството на човека.
При мен обаче няма проблем, защото аз нямам достойнство.
Любима, не знаех какво да отговоря на всичко това, но на теб ти обещавам, че няма да стана сериен убиец!
Честен кръст, да пукна от сериен убиец, ако лъжа! Изображение
Във вторник, 10.02.2015 г., се събудих уморен.
Първата ми работа беше да се наобядвам и след това отидох при зъболекарката да ми оправи лекарството на седмия, долен, десен зъб.
Част от лекарството ми падна, докато ядях.
След това отидох да пазарувам.
Краката ме заболяха от толкова много ходене.
Прибрах се уморен.
В сряда, 11.02.2015 г., пак ходих да пазарувам.
Краката ми се подбиха от ходене.
Занесох котлона на ремонт.
Купих леген.
Старият го изхвърлих в контейнера за боклук.
Изметох двора.
Прибрах се уморен и гладен.
В четвъртък, 12.02.2015 г., като се събудих ми беше лошо. Изображение
Станах, облякох се и отидох на зъболекар.
Зъболекарката ми пломбира седмия, долен, десен зъб.
Зъбът стана страхотен, но за напред ще трябва много да го пазя.
След това ми пломбира и петия горен, ляв зъб.
За съжаление дойде един друг клиент и тя ме изпрати да си ходя, а зъба остана с остри ръбове, които ме дразнеха.
След като се върнах в нас закуско-обядвах.
Обадиха ми се по телефона, за да ми кажат, че повредения ни котлон не може да се поправи и трябва да ни дадат чисто нов.
Приготвих макарони с кренвирши, яйца и лютеница.
После като стана 20:00 ч. реших да отида до спешния кабинет в болницата да ми бият ваксина против тетанус.
Първо си купих ваксината от аптеката, а след това се замъкнах в болницата.
Там имаше голяма опашка и се наложи да изчакам.
Като ми дойде реда ми биха инжекцията.
Сестрата проведе с мен следния разговор:
- Ти за какво си?
- За ваксина против тетанус.
- Личният лекар ли те праща?
- Да!(не е вярно, аз сам се пратих! Изображение )
- На колко години си?
- На 29 г.
- Учиш ли или работиш?
- Работя(не е вярно, но друг отговор би породил нова поредица от въпроси).
- Ако си студент или ученик няма да плащаш потребителска такса!
- Не съм.(и си платих таксата, голямата работа!)
- В следващите 6 месеца няма нужда да си правиш такава ваксина.
- Добре.
- Ако ръката ти се зачерви или има друга остра реакция на организма потърси лекарска помощ.
- Добре. Довиждане! Лека работа!
Сега вече можех да си се инфектирам колкото си искам - нищо нямаше да ми стане.
Почувствах се доволен! Изображение
В петък, 13.02.2015 г., като се събудих установих, че пак съм се разболял от грип.
Явно не е добре да си биеш ваксина, докато се лекуваш от грип.
Макар че аз си мислех, че вече ми е минало.
Отидох да взема котлона от магазина.
Старият се беше повредил тотално и не можаха да го поправят, затова ми дадоха нов.
Прибрах се, хапнах, пийнах чай и си легнах да спя.
Като се събудих в събота, 14.02.2015 г., симптомите ми на грип бяха понамалели.
Чувствах се по-добре и ваксинираното място вече нито ме болеше, нито ме сърбеше.
Излязох да пазарувам.
Всички бяха на вълна Свети Валентин.
Гаден празник! Изображение
Аз бях на вълна прибиране в нас.
Като си тръгвах от хипермеркета ме спря просещия стотинки и ме пита дали не съм син на някой си от някакво село.
Казах му, че не съм.
Поиска ми стотинките и аз му казах, че са от 1989 г.
Този път не му се получи просенето.
В понеделник, 16.02.2015 г., отидох до библиотеката и си върнах книгите.
В четвъртък, 19.02.2015 г., най-накрая отидох до мебелния магазин да проверя мебелите, за които Анонимницата ми беше писала.
Харесах едни столове за вкъщи и реших да предложа на майка ми и баща ми да ги купим.
На прибиране забелязах, че в 20:00 ч. града е пуст.
Това не е нормално откъдето и да го погледнеш.
В петък, 20.02.2015 г., отидох до другият мебелен магазин да потърся мебелите на Анонимницата.
Докато бях там намерих един чудесен стол за баща ми.
Оказа се малко скъп, но беше страхотен.
Стабилен е, защото е направен от дърво.
А най-важното е, че е с подлакътници.
В събота, 21.02.2015 г., сутринта майка ми установи, че част от уредите в къщи не работят.
Първоначално помислих, че са се повредили, но след това се усъмних в тази теория и заподозрях бушона, че е изгорял.
Оказа се, че наистина е изгорял. Изображение
Подмених го с нов и проблема със захранването на уредите беше решен.
Оказа се, че новия котлон е изгорял.
Приготвих и продуктите за една мусака, а на майка ми оставих само да я изпече.
В понеделник, 23.02.2015 г., отидох ма зъболекар.
Отвори ми седмия горен десен зъб и го почисти.
Сложи му лекарство.
След това се прибрах в нас, взех повредения котлон и го занесох в магазина.
Отново.
Приеха ми го и ми казаха, че ще ми се обадят.
Отново.
От там отидох до мебелния магазин и купих нов стол на баща ми.
Занесох го в нас с 300 зора.
Направо се изкилих от носене.
Станах вир вода.
Прибрах се в нас ни жив, ни умрял. Изображение
След това отидох да купя прозрачно фолио за готвене.
С него усуках стола.
Купих и две ролки тиксо, за да олепя целия стол.
Видях едно сладко 15-16-годишно момиче в книжарницата, от където купих тиксото.
Нито съм й се свалял, нито нищо.
Цяла тема в АБВ Форуми направих за това.
Потребителите ме изкараха едва ли не педофил, само защото момичето ми се е сторило красиво.
После така изолирах стола, все едно ще лети в космоса.
Легнах си уморен до смърт.
Във вторник, 24.02.2015 г., ми беше лошо.
Ходих да купя малко храна и лекарства.
Прибрах се още по-уморен.
В сряда, 25.02.2015 г., ми беше още по-лошо.
Ходих на зъболекар.
Смени ми лекарството.
Даде ми нов час след 1 седмица.
Докато бях на зъболекар ми се обадиха от бившата ми работа, за да ми предложат нова работа.
За съжаление батерията ми падна и нямаше как да проведа разговор.
Като се прибрах в нас забравих да си заредя телефона и бившите ми колеги нямаше как да се свържат с мен.
Вечерта си легнах уморен.
В събота, 28.02.2015 г., приготвихме пържени шпроти, пържени картофи, пържен лук и ряпа.
Вкусна кльопачка. Изображение
Така свърши и този месец.
През целият Февруари се чувствах изключително зле, но не можех да разбера от какво, любима.

Март


В неделя, 01.03.2015 г., дойде Баба Марта.
В нейна чест приготвихме бисквитени торти.
В понеделник, 02.03.2015 г., изядохме и бисквитените торти.
Във вторник, 03.03.2015 г., превеждах клипове.
В сряда, 04.03.2015 г., пощата ми в АБВ-то стана на 14 години.
Получих мартеница по пощата от Анонимницата.
Отидох при зъболекарката да ми оправи седмия, горен, десен зъб.
Платих данъка на къщата в Общината.
Отидох да купя още един стол - по-обикновен за мен или за майка ми, но нямаха единична бройка.
Обещаха ми, че ще ми донесат един стол, но на другия ден.
В четвъртък, 05.03.2015 г., отидох да си взема стола от магазина.
Продадоха ми един от четирите стола, които и предния ден си бяха там.
Платих го и ми останаха 11 стотинки в портфейла.
Срамна работа. Изображение
В петък, 06.03.2015 г., беше спокоен ден.
През деня работих на компютъра, а вечерта отидох да купя млека.
За съжаление успях да пукна едното прясно мляко и то ми изцапа раницата.
След това се оказа, че и едно от киселите млека е пукнато и е изтекло.
Маслините също бяха протекли.
Дори и олиото беше протекло.
Изобщо голямо течане, голямо нещо.
В събота, 07.03.2015 г., заваля сняг.
За втори път тази зима и се опита да натрупа, но не успя.
Снега се стопи за по-малко от ден.
Аз качих 20 клипа и с тях броя на клиповете в профила ми станаха над 5000.
Ура! Изображение
В неделя, 08.03.2015 г., беше Денят на жената.
Голямата работа! Изображение
Вместо един ден в годината мъжете да се подмазват на жените е по-добре всеки ден от годината да е Ден на жената.
Така мъжете ще се отнасят с жените както трябва.
В понеделник, 09.03.2015 г., отидох на зъболекар в 11:00 сутринта.
Зъболекарката ми отвори пети, горен, десен зъб.
Оказа се, че имам гангрена на пломбата.
Самата пломба миришеше на фекалии.
Гнусота! Изображение
Зъболекарката беше ужасена!
Каза ми, че е можело да умра от натравяне на кръвта.
Сложи ми лекарство и ме прати у нас.
Аз обаче отидох в НОИ да ми попълнят трудовата книжка и да си получа документите.
Срещнах Набожния охранител от бившата ми работа.
Той ми каза, че колегата Поп е напуснал Администрацията и че на мое място и на мястото на колежката Секси тяло са назначили нови, по-послушни хора.
Във вторник, 10.03.2015 г., отидох да си снимам болния зъб на рентген.
В онзи момент едновременно ме боляха осем зъба:
Пети, горен, десен.
Четвърти, горен, десен.
Четвърти, горен, ляв.
Шести и седми, горен ляв(единият от двата, не можах да разбера кой Изображение ).
Шести, долен, ляв.
Пети и шести, долен, десен, но те ме болят, защото се удрят под остри ъгли в горните четвърти и пети.
До този момент зъболекарката ми беше оправила:
Шести и седми, долен, десен.
Пети, горен, ляв.
Седми, горен, десен.
Оставаха ми още много болни зъби.
Може би имаше и още, но не можех да разбера, защото болките, които изпитвах заглушават всичко. Изображение
В четвъртък, 12.03.2015 г., от бившата ми работа ми се обадиха да ме викат за едно работно място.
В петък, 13.03.2015 г., отново отидох на зъболекар.
Същият ден най-накрая отидох до бившата си работа да си прекратя регистрацията.
Така щяха да спрат да ми звънят.
След това отидох до пощата, за да взема бланки за изпращане на пощенски записи.
С тях исках да платя данъка на къщата на баща ми.
Като се прибрах в нас се обадих до общината, за да питам колко е данъка,
Казаха, че мога да платя данъка през Изипей.
Облякох се и отидох да платя данъка.
В събота, 14.03.2015 г., спах целия ден.
Беше ми много лошо. Изображение
В неделя, 15.03.2015 г., купих риба шпроти, за да я изпържим с картофи и лук.
Като се прибрах нарязах лука на ситно.
Във вторник, 17.03.2015 г., усетих как корема ми гори от вътрешен огън и си помислих, че имам инфекция на пикочно-половата система.
Отидох до аптеката и си купих лекарството, което преди година ми беше изписал един уролог.
В сряда, 18.03.2015 г., майка ми разбра за лекарството и се скара с мен, че се самолекувам.
Реших на другият ден да отида на уролог и да се прегледам.
Освен това от лекарството не само, че не ми минаха симптомите, ами болките ми се усилиха и вечерта ме втресе.
Цяла вечер треперех като лист в леглото. Изображение
Имах температура и не можех да спя спокойно.
Толкова ми беше лошо, че едвам изкарах нощта.
В четвъртък, 19.03.2015 г., първо отидох до НАП, за да подам декларация 7 и да си платя здравните.
Купих батерия за будилника.
След това отидох на уролог.
Прегледа ме.
Провери ми тестисите.
Прегледа ме на ултразвук.
Каза ми, че имам инфекция на покочно-половите пътища.
Предписа ми три различни лекарства и ми обясни как да ги пия.
След това ми поръча като ми свършат лекарствата пак да отида на преглед.
Прибрах се у нас, за да си взема още пари и отидох да си купя лекарствата.
Започнах да пия първото лекарство и веднага почувствах облекчение - огъня и болките в корема ми намаляха.
В петък, 20.03.2015 г., реших да си избръсна тялото и да си махна всички косми.
Това беше най-тъпата идея, която ми беше хрумвала. Изображение
Избръснах си ръцете, раменете, гърдите и гърба.
Болката на кожата беше толкова голяма, че не се търпеше.
Не посмях да си бръсна краката, задника и половите органи.
Слава Богу, че не го направих! Изображение
Още на следващият ден космите ми отново започнаха да растат.
Кожата ме болеше зверски.
Но цялата болка ми мина за 2 дни.
В петък ходих и на зъболекар, за да ми пломбира горния, пети, десен зъб.
Много съм доволен, любима. Изображение
Нямам никаква болка в този зъб.
А преди беше болен и гангренясал.
Горкото зъбче, горкият аз. Изображение
Разказах на зъболекарката за пикочната инфекция и тя ми даде съвет да си купя витамин Ц, витамин Б комплекс и някакъв пробиотик.
Купих ги.
Започнах да ги пия и се почувствах по-добре.
В този ден имаше слънчевото затъмнение, но то си мина и замина.
В събота, 21.03.2015 г., дойде пролетта.
Ура-а-а! Изображение
Успях да свърша много работа на компютъра, въпреки неговата съпротива.
Определено имам нужда от нов компютър.
В неделя, 22.03.2015 г., пазарувах като за последно.
За целият ден обиколих града три пъти.
Най-интересното е, че откакто започнах да си лекувам инфекцията сънят ми стана по-продължителен и пълноценен.
В понеделник, 23.03.2015 г., отидох до Общината и подадох молба да ни отсекат дърветата пред нас.
Знаех, че няма да си мръднат пръста, но въпреки това реших да си пробвам късмета.
Установих, че са ни оправили осветлението на цялата ни улица.
Да не повярва човек, че имаме улично осветление след 26 години пълна тъмнина.
Във вторник, 24.03.2015 г., си изпих второто лекарство.
После отидох на зъболекар.
Този път започнахме да оправяме шести, долен, ляв зъб.
Оказа се, че зъба е издълбан почти до корен.
Направо не можах да повярвам. Изображение
Всичките ми болни зъби са били издълбани до корен.
Зъболекарката каза, че това си е живо престъпление.
Сложи ми антибиотик и ме прати да си ходя в нас.
Прибрах се.
Отидох да купя гумичка за кранчето на мивката.
След това видях колегата Осмак.
Каза ми, че на моето място са назначили някаква приятелка на Цербер.
Браво! Изображение
Държавната администрация най-накрая започна да се пълни с качествени и послушни служители.
Добре, че Администрацията се оттърва от некадърник като мен, а след това на мое място са сложили един способен човек.
Някой, който да превъзпита клиентите и да им дава хубав урок за цял живот.
Някой, който да им иска подкупи и да не им предоставя качествени услуги след това.
Някой, който да дерибейства над мирното население.
Това е нужно на държавата.
А не некадърници като мен.
Да живей! Изображение
Ура! Изображение
Прибрах се в нас и монтирах гумичката на кранчето.
В сряда, 25.03.2015 г., започнах да пия третото лекарство.
Още след първото хапче получих сърбежи по цялото тяло.
Не спрях да го пия, защото си помислих, че това е нормалното действие на лекарството.
Нормално е да те сърби цялото тяло, след като пиеш лекарство, нали, любима?
След второто хапче сърбежите спряха, но започнах да се чувствам зле.
Беше ми лошо, виеше ми се свят и не можех да се концентрирам. Изображение
Пратих писмо на Меглена Кунева.
Знаех, че няма да получа отговор.
Незнайно защо държавните институции отказваха да ми отговарят на писмата. Изображение
В четвъртък, 26.03.2015 г., се обадих на фирма за изграждане на ел. инсталации да дойдат и да ни оправят електрическото табло и захранващия кабел.
В крайна сметка се оказа, че целия ремонт ще струва една камара пари.
И всичко това за едно табло, 5 прекъсвача и 10 метра двужилен кабел.
Баси кожодерите! Изображение
Техникът явно ме помисли за пълен идиот, който не разбира от нищо.
Не му казах, че съм Магистър Електроинженер, не спорих с него и се съгласих с цената.
Надявах се поне да стане качествено. Изображение
В петък, 27.03.2015 г., техниците дойдоха в 08:30 ч.
Спряха тока, смениха кабела, смениха таблото и прекъсвачите, свързаха всичко и пак пуснаха тока.
Докато правеха ремонта се обадих на зъболекарката и й казах, че не мога да отида при нея, защото ремонтираме електрическата система на къщата.
Тя се съгласи да отложим прегледа за понеделник, 30.03.2015 г.
Отидох с техниците до офиса им и платих.
Като се прибрах в нас почистих всичко, обядвах и отидох до магазина за ел. материали, от където купих шест контакта.
Исках да подменя контактите и ключовете в къщата заедно със смяната на таблото.
Смених три контакта и се уморих до краен предел.
Спрях да си почина и реших да приключа с ремонтите за деня.
В събота, 28.03.2015 г., целият ден работих на компютъра.
В неделя, 29.03.2015 г., смених още три контакта - два в кухнята и един на стълбите.
В понеделник, 30.03.2015 г., отидох на зъболекар, за да ми смени лекарството на шестия, долен, ляв зъб.
Зъболекарката ми сложи ново лекарство.
След това купих още контакти и ключове и като се върнах у нас започнах да ги сменям.
След 3 контакта се уморих.
Не знам какво ми ставаше, но се чувствах смазан от умора. Изображение
Във вторник, 31.03.2015 г., с малко закъснение отидох на зъболекар, за да ми пломбира шестия, долен, ляв зъб.
След това се прибрах в нас, обядвах и монтирах 5 контакта.
Отидох до магазина за ел. материали, за да ми обяснят как се инсталират електрическите им ключове.
Обясниха ми всичко.
Казаха, че тези ключове са нови модели и затова не знам как да ги свържа.
Май искаха да ме успокоят, че не съм толкова тъп и некомпетентен, колкото се чувствах в онзи момент.
По пътя към магазина ме спряха две мормонски момчета и ме поканиха да се присъединя към църквата им.
Казах им, че съм към Православната църква и че за сега искам да си остана там.
Записах си телефона на едното момче и си заминах.
Не им дадох телефона си.
Месец Март беше смазващ за здравето ми.
Накрая му се чувствах по-болен, отколкото в началото.
Нямах си идея защо се случва всичко това. Изображение

Април


В сряда, 01.04.2015 г., отидох отново при уролога, за да ми прегледа инфекцията на пикочно-половите пътища.
Прегледа ме набързо.
Разказах му, че все още имам болки и симптоми.
Той каза, че ще ми мине.
Препоръча ми да изпия второто и третото лекарство отново.
Аз го попитах дали имам фимоза и късо гемче.
Той ме попита как ми е хрумнало това. Изображение
Обясних му, че като съм бил на 5 г. родителите ми са ми отлепили препуциума по препоръка на детския ми лекар.
С 300 зора го убедих да ме прегледа.
Той ми огледа пениса и с половин уста призна, че имам късо гемче.
Отрече да имам фимоза.
Помоли ме да си взема раницата и да си тръгвам, защото има и други пациенти.
Отношението му беше гадно - все едно съм хипохондрик.
Почувствах се много унизително.
Тръгнах си без да му кажа нищо за сърбежите по цялото тяло, които имах от третото лекарство.
Купих си лекарствата(второто и третото), пазарувах и се прибрах в нас.
Дъждът ме наваля.
Прибрах се уморен.
Изпих си второто лекарство.
Легнах си много рано.
В четвъртък, 02.04.2015 г., започнах да пия втора опаковка от третото лекарство.
Започна да ми става още по-зле.
Този ден беше кошмарен. Изображение
Отидох при личната си лекарка, за да получим инвалидна количка за баща ми.
Не искаше да ми даде направление за ЛКК.
Искаше да го диспансеризира.
Искаше да му смени лекарствата, защото били грешни и ние сме некадърни да му ги даваме.
Моля? Изображение
Казах й, че няма да му сменяме лекарствата.
Заради нейните глупости да вземе да получи нов инсулт.
Ай сектир! Изображение
Казах й да ми даде направление за ЛКК и че след като получим инвалидната количка ще й го доведем.
Съгласи се! Изображение
Взех направлението и отидох до кабинета на нашия невролог, който обаче е в безкрайна отпуска и повече нямаше да работи с пациенти.
Явно баща ми е бил последния му пациент.
Върнах се в поликлиниката, но пред кабинета на невролога имаше 20 човека.
От там отидох до болницата, но в неврологичното отделение нямаше никой.
Върнах се обратно в поликлиниката и 4 часа чаках пред кабинета.
Работа за 3 минути, а никой не ми даваше да мина.
В 17:20 ч. си тръгнах и се прибрах да ям и да ползвам тоалетна.
Отидох отново в 18:00 ч. и чаках половин час.
Накрая сестрата ме забеляза и каза на доктора.
Той ме извика и след 3 минути бях готов.
Каза, че няма да му изпише инвалидна количка, а проходилка.
В 18:35.ч. си тръгнах.
Бях уморен до краен предел.
Много гаден ден! Изображение
Легнах си късно и бях толкова уморен, че едвам заспах.
В петък, 03.04.2015 г., реших, че ще подадем документи в ДСП.
За да получим проходилка трябваше да сме подали документи.
Предварително попълних документите, които ми дадоха при предишното ходене.
Чаках 30 минути само, за да вляза вътре.
Служителката ми разгледа документите и ме попита от къде съм ги взел.
Казах й, че съм ги получил предишният път.
Върна ми бланките с презрение и леко отвращение.
Попита ме защо не сме подали документи досега.
Обясних й, че ние сме хора, който не обичаме да се молим за пари на държавата, независимо дали става дума за пари за лекарства или за личен асистент.
Тя ми каза, че ДСП не осигуряват лични асистенти.
Ако не те, тогава кой?
Аз ли?
Изображение
Работил съм 2 г. и 3 м. в системата на МТСП, все нещо знам по въпроса.
Реших да не споря с нея.
С държавни служители не се спори.
Даде ми няколко нови бланки, обясни ми как да ги попълня и ме изгледа така все едно съм углавен престъпник.
Взех бланките, излязох в коридора и започнах да ги попълвам.
Тя излезе навън и ме попита какво правя.
Обясних й, че попълвам документите.
Тя ми каза, че няма смисъл да го правя на място, да си се прибирам в нас.
Тя си влезе в стаята, а аз упорито продължих да попълвам документите.
Най-отдолу трябва да се подпише баща ми, но се подписах аз.
Влязох вътре.
Подадох й документите.
Тя ги разгледа и ме попита кой се е подписал. Изображение
Казах й, че аз съм се подписал, защото той се подписва трудно с миниатюрен подпис понеже е болен.
Тя ми каза, че това е престъпление, че съм откраднал личната карта на баща си и сега идвам да му подам документите, за да открадна добавките му.
И след като той не може да се подпише трябва да отидем в МВР да му издадат нова лична карта с новия му подпис.
Гледах и не вярвах на ушите си! Изображение
Започнах да мисля усилено какво да направя.
Казах й, че щом е така в понеделник ще го доведем на живо при нея.
Тя беше много доволна, че ще доведем болния ми баща, за да може да се изгаври с него.
Изпрати ме със злобна усмивка на уста и поглед предвещаващ нови проблеми.
"Приятен ден!" - ми каза служителката на излизане.
Ашколсун! Аферим! Изображение
Прибрах се в нас и казах на майка ми какво ни предстои.
Тя категорично отказа да натоварваме инсултно болния ми баща с административен тормоз.
Каза, че като не искат да ни приемат документите в ДСП и като няма да ни изпишат проходилка ще си я купим сами.
Важното е човека да е жив, а не да умре на нечие бюро.
Съгласих се с нея, то и без това нямаше какво друго да направя.
Сега разбрах защо майка ми не искаше да подаваме документи в ДСП.
Защото системата казва "Не!". Изображение
Легнах си да спя спокоен, докато си тананиках песента "Нема такава държава".
В събота, 04.04.2015 г., монтирах два ключа - един в северната и един в южната стая.
Стана по-лесно и бързо, отколкото си мислех.
Купих продукти за бисквитена торта.
Като се прибрах в нас с майка ми приготвихме две бисквитени торти.
В този ден симптомите ми се влошиха още повече.
Не спрях да пия третото лекарство.
В неделя, 05.04.2015 г., установих, че електрическите ключове са сложени на обратно и ги завъртях в правилната посока.
Над лявото ми око се появи екзема.
Кожата беше като издрана и започна да се бели.
В понеделник, 06.04.2015 г., и във втоник, 07.04.2015 г., ми беше лошо.
Спеше ми се и ми беше трудно да правя каквото и да е.
Имах сърбежи по цялото тяло - очите, ушите, слабините и къде ли не още.
В сряда, 08.04.2015 г., третото лекарство най-после свърши.
Освен сърбежи имах главоболие, виене на свят, сърцебиене, болки в ушите, очите, корема, мускулите и костите.
Отидох на очен лекар да ме прегледа и да ми каже защо ме сърбят очите.
За съжаление лекарката ми отказа преглед, защото съм отишъл твърде късно.
Това, че чаках час и половина беше без значение. Изображение
Прибрах се в нас.
Пътем купих два девиаторни ключа за стълбите и два контакта за моята стая.
Върнах се в нас уморен.
След това монтирах контактите и единия ключ и още повече се уморих.
Легнах си съсипан.
В четвъртък, 09.04.2015 г., бях твърде уморен за каквото и да е.
В петък, 10.04.2015 г., купих продукти за две мусаки.
Едната щях да я приготвя със сурови картофи, а другата с предварително сварени картофи.
Купих два козунака и боза.
Даже опитахме единия и пихме боза.
Купения козунак не е като домашно приготвения.
И този ден ми беше лошо.
В събота, 11.04.2015 г., ядох още козунак и приготвих мусаката със сварените картофи.
Отне ми няколко часа.
Като изстина си изядох си моята част от мусаката наведнъж.
Много съм лаком, а това не е добре. Изображение
В неделя, 12.04.2015 г., приготвих още една мусака - този път със сурови картофи.
Беше Великден.
Във вторник, 14.04.2015 г., отидох при зъболекарката да ми изчисти зъбния камък.
След това като се върнах в нас монтирах един девиаторен ключ на стълбите.
Вечерта разходихме баща ми до улицата и обратно.
На него много му хареса.
В сряда, 15.04.2015 г., купих два ел. контакта и един ел. ключ, за да подменя докрай старите в къщи.
Монтирах ги успешно.
Почистих терасата.
Вечерта отново разходихме баща ми до улицата и обратно.
На него пак много му хареса.
В четвъртък, 16.04.2015 г., майка ми ме събуди рано-рано, защото пред нас бяха дошли служители от Общината, за да огледат дърветата пред нас.
С майка ми подадохме молба да ни отрежат дърветата, защото са опасни за нашата къща.
Тя ме събуди, за да ги видя със собствените си очи. Изображение
След това не успях да заспя отново.
Станах, облякох се и тръгнах към полилиниката, за да ме прегледа очен лекар.
Като тръгвах за лекаря майка ми беше в партера и не ме чула, че излизам.
Само видяла, че някой отключва входната врата.
И като се развика: "ПОМОЩ! ПОМОЩ! КРАДЕЦ!".
Аз й викам: "Мамо, спокойно, бе, аз съм!", а тя ме загледа с подозрение. Изображение
Голям купон!
Така ми изкара акъла!
Ако бях крадец щях да умра от страх. Изображение
Майките са опасна работа.
Отидох в поликлиниката и платих преглед за очен лекар на частно.
3 часа чаках, защото другите пациенти не искаха да ме пуснат да мина.
Лекарката най-накрая ме видя, че седя в коридора, дойде при мен и ме прегледа.
Каза, че имам екзема на кожата на клепача над окото и не съм само за преглед при нея, но и за кожен лекар.
Каза ми да отида на другият ден в 10 сутринта.
Върнах се в нас.
Прочетох си листовката на третото лекарство и забелязах, че 1:10 000 получават алергична реакция.
След това бяха изброени всичките ми симптоми.
Реших на следващият ден вместо на очен и кожен лекар спешно да отида при уролога и да му кажа какво ми се е случило.
В петък, 17.04.2015 г., се събудих много зле.
Майка ми като ме видя се ядоса, че не вземам никакви мерки и се обади на една аптека, за да й кажат какво да прави.
Като разбраха, че съм пил третото лекарство и имам странични ефекти й казаха да отида в спешното отделение.
Аз се облякох и вместо на очен лекар отидох при уролога.
Докторът ме прие.
Оказа се, че наистина имам алергична реакция от третото лекарство.
Алергична реакция, представяш ли си, любима?!? Изображение
Предписа ми антиалергично лекарство.
Изпих едно още щом го купих и за около два часа симптомите ми намаляха.
След това се почувствах все едно са ме били банда побеснели маймуни.
Цялото тяло ме болеше от напрежението, на което е било подложено.
А преди да изпия антиалергичното лекарство имах следните симптоми:
- сърбеж и болки в очите
- сърбеж и болки в ушите
- замайване
- главоболие
- сърбеж по кожата в различни точки на тялото
- болки в червата
- подут език
- затруднено дишане
- подуто лице
- обрив
Никога не съм имал алергична реакция.
За пръв път ми е. Изображение
Ако знаех още в началото, че това е алергична реакция щях да отида директно при уролога.
А аз ходих два пъти на очен лекар и чаках една седмица.
Любима, вече ще знам какво е алергичната реакция и ще мога да я разпозная, ако, не дай си Боже, ми се случи пак.
Вечерта обаче симптомите започнаха да се завръщат малко по малко.
През нощта лицето и гърлото ми се подуха, започнах да се задушавам, получих сърцебиене, главоболие, световъртеж, сърбежи и болки по цялото тяло.
В събота, 18.04.2015 г., в 04:00 сутринта се събудих от стомашна киселина в гърлото.
Станах, помотах се малко.
Имах следните симптоми:
- температура
- болки в мускулите
- сърцебиене
- коремни болки
- сърбеж по кожата в различни точки на тялото
- болки в ушите и сърбеж.
Изпих още едно хапче от антиалергичното лекарство и легнах да спя.
Събудих се в 11:00 ч., а лицето и ръцете ми бяха много подути.
Майка ми се изнерви, че не съм взел правилните мерки.
Обади се в една аптека да ги попита какво да правя.
Казаха й да отивам веднага в Спешното и да ми бият Урбазон в дупето. Изображение
Отидох в болницата и зачаках в Спешното.
След 1 час една медицинска сестра ми обърна внимание.
Обясних й какъв е случаят.
Каза ми да отида в Неотложния кабинет.
Отидох там.
Чаках 1 час и ме приеха.
Обясних на доктора всичко.
Той ми предложи да ми бие Урбазон и аз се съгласих.
Отидох до аптеката и с неговата рецепта си купих двете ампули Урбазон 40 мл.(другото му име е МЕТИЛПРЕДНИЗОЛОН).
Върнах се, изчаках да ми дойде реда пак и влязох вътре.
Биха ми инжекцията в лявата страна на дупето.
Беше ме срам да се събуя, а на сестрата й стана смешно.
От какво ли? Изображение
Много ме заболя.
Дупето, де. Изображение
След това се изнесох от кабинета и отидох да седна на една скамейка в двора, защото болката беше толкова силна, че не можех да ходя.
Легнах на скамейката и изчаках 15 минути.
След това болката намала и си тръгнах към нас.
Докато се прибера болката поотмина.
От инжекцията дупето ми направо изстина.
След това и краката, и кръста ми станаха студени.
Накрая цялото ми тяло стана студено и ми се доспа.
Хапнах, пих много чай, уринирах няколко десетки пъти, ходих до тоалетната.
Симптмомите ми изчезнаха като с магическа пръчка.
Единствено ме болеше леко корема, сърцето ми биеше много силно, а главата ме наболяваше.
Освен това кръста, може би бъбреците ме наболяваха леко.
Усещах си тялото като смазано.
Легнах и спах няколко часа. Изображение
Станах, хапнах, пийнах, гледах телевизия и пак си легнах.
В полунощ симптомите ми отново започнаха да се завръщат.
Не заспах цяла нощ от силно сърцебиене.
В неделя, 19.04.2015 г., в 08:30 ч. най-накрая успях да заспя.
Събудох се на обяд.
Установих, че главата ми гори, а лицето ми отново е подуто.
Не разбрах какво става с мен.
Премерих си температурата.
Оказа се, че имам 36,8 градуса по Целзий.
Т.е. нямам температура.
Облякох се и отидох в болницата.
Там ме прегледа същият доктор от предния ден.
Накара ме да купя още една ампула Урбазон 40 мл.
Биха ми ижекцията в дупето и много ме заболя. Изображение
След това ми предписа антихистаминово лекарство за вкъщи.
Купих си го, къде ще ида.
Преди да си легна в полунощ изпих една таблетка от антихистаминовото лекарство.
Понеделникът, 20.04.2015 г., започна зле.
Действието на антихистаминовото лекарство започна да отминава.
Като се събудих в 07:00 се задушавах.
Изпих още един антихистамин, избръснах се и закусих.
След това в 09:00 ч. се обадих на зъболекарката си да я питам за съвет какво да правя.
Каза ми да ям само ориз.
През това време алергичната ми реакция отново започна да агресира.
Отидох при личната си лекарка, обясних й случая, тя се паникьоса, че ще умра при нея, но като разбра какво са ми правили досега уролога и в Неотложния кабинет се успокои, че отговорността не е нейна и ми предложи да ми бие още една ампула Урбазон 40 мл.
Съгласих се, купих я, сестрата ми я би в дупето. Изображение
От там се прибрах в нас.
Пътем от пазара купих картофи, които личната лекарка ми препоръча да ям.
Голяма грешка! Изображение
Като се прибрах в нас усетих как алергичната ми реакция отново намалява.
Най-вероятно заради Урбазона.
Това затишие продължи 6 часа.
В 17:00 ч. отидох до Мтел да презаредя картата си, която беше почти празна.
След това се отбих при зъболекарката си, която ми каза в началото да ям само ориз, а на по-късен етап и картофи.
Обясни ми, че трябва да си успокоя организма самичък. Изображение
Прибрах се в нас.
Ядох картофи и към 20:30 ч. лицето ми започна да се зачервява и загрява.
С майка ми отдохме до Неотложния кабинет.
Не ми биха нищо.
Докторът ми предписа разтворим Витамин Ц и Шуслерови соли 3, 7 и 8.
Купихме ги и се прибрахме.
Пих едно Витамин Ц и соли.
Ядох и легнах да спя.
Във вторник, 21.04.2015 г., се събудих, след като бях спал 6 часа с прекъсвания.
Станах, закусих, изпих едно антихистаминово лекарство и цял ден си лежах.
Посетих толкова много пъти тоалетната, че накрая ми омръзна.
Пих малко Шуслерови соли Витамин Ц.
На обяд и вечерта говорих със зъболекрката.
Тя беше много притеснена за мен. Изображение
От картофите имах алергична реакция.
Вечерта се обадих на леля ми.
Разказах й какво ми се е случило.
Тя първоначално се притесни, но след това ме успокои, че всичко ще премине.
В сряда, 22.04.2015 г., цял ден ядох варен ориз и се чувствах не толкова зле.
По обяд леля ми звънна и ми каза да не прекалявам с притесненията(излишната истерия!), че нищо ми няма и че всичко е заради заболяването на баща ми.
Т.е. състоянието ми е плод на стреса в къщи.
Беше адски спокойна за моето здраве, за разлика от предишната вечер.
Каза, че не иска да се занимава с несъществуващи проблеми.
Вечерта бях много уморен.
На заспиване имах алергична реакция и се задушавах. Изображение
В четвъртък, 23.04.2015 г., се събудих в 10:00 ч. след 10 часов сън.
Цял ден ядох ориз.
Вечерта пак имах алергична реакция - зачервяване на бузите, тежест в гърдите, задушаване.
В петък, 24.04.2015 г., алергичната ми реакция намаля.
Ядох ориз смесен със сварени картофи.
На стомаха ми му беше малко тежко, но се справи.
В събота, 25.04.2015 г., алергичната ми реакция намаля още малко.
Ядох ориз смесен със сварени картофи и сирене.
Пих и пробиотик, който понесох много добре.
Това ми показа, че мога да ям кисело мляко. Изображение
Изпих и една лъжица зехтин преди ядене и хранисмилателната ми система се почувства много добре.
През деня монтирах три обикновени светещи ключа.
Лвгнах си уморен.
В неделя, 26.04.2015 г., станах в 09:00.
През този ден ядох зехтин, ориз, варени картофи, сирене и кисело мляко.
Пих витамин Ц, винтамин Б комплекс и калциум фосфор Ц.
От много ядене ми стана тежко на корема.
Монтирах един светещ ключ на банята и един двоен контакт в стаята на партера.
В понеделник, 27.04.2015 г., ядох ориз и ябълки.
Стомахът ми ги понесе доста добре.
От магазина си купих контакти, за да подменя последните стари, но се оказа, че този, който искам да сменя е от друг модел.
Наложи се да отида до друг магазин и да купя подходящия модел.
След това срещнах трудности с монтажа.
Реших, че на другият ден ще го монтирам докрай.
Трбяваше да купя бургии и винтове.
И пак не беше сигурно, че ще се справя.
Но поне щях да опитам. Изображение
Легнах си да спя уморен от проблеми.
Във вторник, 28.04.2015 г., ядох ориз, кисело мляко, зехтин и хляб.
За целият ден успях да монтирам единичен, двоен и троен контакт, както и контакт, и кутия за открит монтаж на тавана.
Много се уморих.
В сряда, 29.04.2015 г., ядох ориз, хляб, зехтин, картофи и извара.
Купих много храна.
Едвам я пренесох до нас.
Вечерта бях крайно уморен.
В четвъртък, 30.04.2015 г., ядох ориз, извара, зехтин, сирене, кисело мляко и хляб.
Чувствах се доста добре.
Купих перилни препарати.
Ходих до магазина за ел. материали и купих последните неща за ел. инсталацията на тавана.
Купих сирене и домати.
Сиренето беше много вкусно. Изображение
Истината е, че през месец Април за малко щях да умра.
Чист късмет е, че не пукнах като куче.

Май


В петък, 01.05.2015 г., продължих да се храня умерено - рибена супа, кисело мляко, ябълки, ориз, зехтин и сирене.
В този ден ми беше много уморено и нищо не правих цял ден.
Майка ми започна да чисти тавана.
В събота, 02.05.2015 г., валя дъжд.
Много дъжд. Изображение
Изхвърлихме част от боклуците на тавана.
Храних се умерено - рибена супа, кисело мляко, домати, моркови, варени картофи, сирене и зехтин.
Сложиха още един мой клип на заглавната страница на Vbox7.com.
В неделя, 03.05.2015 г., ядох ориз и грах с риба.
Не ядох хляб.
Нищо не ми стана от рибата.
През деня монтирах кабелите на тавана и една от фасонките.
Успях да свържа захранващия кабел с новата инсталация.
Всичко се получи много добре.
За съжаление при монтажа успях да счупя втората фасонка. Изображение
Вечерта бях много уморен.
В понеделник, 04.05.2015 г., купих нова фасонка и я монтирах.
Купих и две енергоспестяващи крушки и ги монтирах и тях.
Смених и ключа за включване и изключване на лампите на тавана.
Най-накрая тавана беше осветен изцяло.
Много се уморих.
По-късно същата вечер си влязох във Фейсбук профила и изтрих всички страници, които бях харесал преди години.
Махнах и половината си приятели във Фейсбук - и без това не ги познавах тия хора, даже се зачудих как и от къде съм ги добавил в списъка си с приятели.
Във вторник, 05.05.2015 г., ходих да пазарувам.
В хипермаркета видях една бивша клиентка, но тя не ми се обади.
Аз също реших да не й досаждам. Изображение
В сряда, 06.05.2015 г., имах имен ден.
Леля ми се обади да ме поздрави за празника и да ми каже, че братовчед ми ще се жени и ще ме канят на сватбата му.
Обади ми се и един от охранителите в бившата ми работа.
Той напусна около година преди мен.
Поздравиха ме и повечето ми Интернет познати.
Не ядох нещо особено - леща с риба, сирене и маслини.
В четвъртък, 07.05.2015 г., изхвърлих боклуци от тавана.
Хапнах супа от риба и ябълки, но без хляб.
Исках да си облекча стомаха и червата от натоварването.
Вечерта обаче получих алергична реакция от рибата.
Сварих си ориз, добавих кисело мляко и ядох.
Легнах си и спах 12 часа.
В петък, 08.05.2015 г., все още имах лека алергична реакция.
Ядох ориз, кисело мялко и картофи.
Пазарувах.
Прибрах се нас уморен.
Изхвърлих още боклуци в казана.
В събота, 09.05.2015 г., имах рожден ден и станах на 30 години. Изображение
Да ме поздравят ми се обадиха двете ми лели и едната ми баба.
Поздравиха ме и много хора в Интернет.
Даже Анонимницата ми се обади.
Да не повярва човек.
Хубав ден беше.
Аз купих на майка ми и баща ми халва по случай рождения ми ден.
Нямахме торта и подаръци, но пак беше забавно.
В понеделник, 11.05.2015 г., освен ориза, картофите, киселото мляко, ябълките и сиренето ядох и прясно мляко.
Нищо не ми стана! Изображение
Във вторник, 12.05.2015 г., в хипермаркета срещнах Набожния охранител от бившата ми работа.
Той искаше да си говорим, ама аз имах да пазарувам, така че размених 2-3 приказки с него и си тръгнах по пътя.
Заприказвах се с една жена, която просеше стотинки.
Питах я защо не си намери работа и няма ли близки, които да й помагат, за да не проси.
Оказа се, че жената е болна и няма как да работи.
А близки жената нямаше. Изображение
Купих си картофи, бял лук, кисело мляко и ябълки.
В сряда, 13.05.2015 г., си купих пълнители и контейнер за стерилна урина.
Освен това изчистих тревата пред къщи.
Изхвърлих още малко боклуци от тавана.
Много се уморих.
В четвъртък, 14.05.2015 г., успях да изчистя още малко от тревата пред нас.
Изхвърлих още болуци от тавана.
Бях много уморен.
В петък, 15.05.2015, изхвърлих още боклуци от тавана и чистих още трева пред нас.
В събота, 16.05.2015 г., съседите дойдоха и бяха крайно недоволни от това, че съм чистил пред тях. Изображение
Този ден пак изхвърлих боклуци от тавана и вместо да чистя пред съседите реших да почистя малко около контейнера за боклук.
В неделя, 17.05.2015 г., ходих до аптеката да си купя витамини.
След това изхвърлих още боклуци от тавана.
Почистих пътната врата с една шкурка и я измих с ръждопреобразувател.
След това отидох да чистя тротоара пред нас.
За съжаление заваля дъжд.
В понеделник, 18.05.2015 г., грундирах пътната врата.
Изчистих троторара пред нас.
Изхвърлих боклуците в казана.
Във вторник, 19.05.2015 г., махнах пощенската кутия от пътната врата и грундирах вратата докрай.
Грундирах и кутията.
Изчистих двора и пътя.
В сряда, 20.05.2015 г., си почивах.
Само купих малко зеленчуци.
Много скъпи се оказаха.
Не бях никак доволен. Изображение
В четвъртък, 21.05.2015 г., изхвърлих боклуците от тавана.
Почистих тревата пред нас.
Прибрах се уморен в къщи.
След това почистих мивката, която се беше запушила.
Пуснах да се вари един ориз и го забравих.
Нагоря леко, но не се подпалихме.
Анонимницата ми каза, че може да ми дойде на гости.
А дано, ама надали! Изображение
В петък, 22.05.2015 г., се събудих от звука на косачките на трева.
Косачите бяха пратени от Общината.
Само вдигнаха шум без дори да си свършат работата докрай.
След като станах не ядох, а отидох до застрахователната компания да сключа застраховка на имота ни.
Обясниха ми, че трябва да сключим скъпа застраховка, защото и жилището ни е скъпо.
Съгласих се, но реших да я сключа в по-нататък.
На прибиране купих гумички за кранчето в кухнята.
Срещнах един от колегите от бившата ми работа - Шефче.
Поговорихме си малко и аз си заминах.
След това минах през автогарата - оказа се, че билет до Бургас струва космическите 12 лева. Изображение
Прибрах се в нас, хапнах и отидох да пазарувам.
От хипермаркета си купих нова възглавница.
Като се прибрах в нас си сецнах кръста.
Правих упражнения, за да го оправя.
В събота, 23.05.2015 г., правих много упражнения.
Хвърлих и буклуци от тавана.
Едни от последните.
В неделя, 24.05.2015 г., успях да изчистя сребърната си верижка от мръсотията. Изображение
Много бях доволен.
В понеделник, 25.05.2015 г., боядисах пътната врата.
Останах много доволен, защото стана чудесна.
За да не си нацапам ръцете с боя си сложих по една торбичка на всяка ръка и работни ръкавици.
Доста се уморих.
Във вторник, 26.05.2015 г., боядисах вратата още веднъж, за да стане по-плътна боята.
Купих зеленчуци от хипермарета и витамини от аптеката.
Като се прибрах в нас си заших раницата,
От предната й страна имаше джобче с мрежичка, но джоба беше скъсан от няколко години.
Изрязах мрежичката и на нейно място заших парче дънков плат.
Вярно, отне ми цяла нощ, но поне стана прекрасно. Изображение
В сряда, 27.05.2015 г., ходих да купя зеленчуци.
Успях да си направя упражненията.
В четвъртък, 28.05.2015 г., купих калъфка на възглавницата.
Освен това боядисах пощенската кутия на пътната врата и после я монтирах.
В петък, 29.05.2015 г., боядисах пътната врата още веднъж.
Успях да си направя упражненията.
В събота, 30.05.2015 г., купих плодове и зеленчуци.
Оказаха прекалено скъпи.
Преди десет години със същите пари щях да купя 10 пъти повече зеленчуци.
В неделя, 31.05.2015 г., свърши месец Май.
През целият месец се чувствах ту зле, ту по-зле. Изображение
Но не толкова зле, колкото през Април.

Юни


В понеделник, 01.06.2015 г., беше Денят на детето. Изображение
Не празнувах естествено, защото не съм дете и нямам деца.
Отидох в застрахователното дружество и сключих застраховка на къщата ни.
След това купих още една възглавница.
Изхвърлих боклука и една бабичка ме заприказва.
Започна да ме разпитва кой живее под нас, къде живея аз, какво работя и ако не работя да отивам на село да копая и да гледам крави.
То крави и в града има. Изображение
На края на града има краварници, но на мен не ми се работи такава работа.
За какво съм учил 6 години висше?!?
Вечерта едни хлапета хвърляха камъни по дома ни.
Във вторник, 02.06.2015 г., в 10:00 ч. сутринта дойде застрахователят и снима къщата.
Каза ни ако направим ремонт пак да ги извикаме да снимат.
В 12:00 ч. на обяд за Денят на Ботев сирени нямаше.
Вечерта чистих тревата пред нас.
В сряда, 03.06.2015 г., щом се събудих отидох до лабораторията да занеса стерилна урина за изследвания.
Казаха ми, че резултатите ми ще са готови в четвъртък или петък.
В четвъртък, 04.06.2015 г., не отидох за резултатите си, защото предположих, че урината ми няма да е стерилна.
В петък, 05.06.20015 г., занесох сперма за спермограма.
Отидох за резултатите си от урината и за моя голяма изненада тя се оказа стерилна.
След обяд пък спермата ми се оказа в норма и всичко беше наред с нея.
Така се зарадвах. Изображение
След това отидох и купих един буркан с мед.
Изядох една чаена лъжичка и нищо не ми стана.
В събота, 06.06.2015 г., в хипермаркета отново видях Набожния охранител от бившата ми работа.
Не му се обадих, нямаше нужда да му досаждам с присъствието си.
В неделя, 07.06.2015 г., си направих пълната версия на упражненията.
В понеделник, 08.06.2015 г., получих лека алергична реакция.
Във вторник, 09.06.2015 г., пак си направих упражненията още щом се събудих.
Пазарувах и направо ми се скапаха краката от ходене.
В сряда, 10.06.2015 г., си почивах от алергичната реакция, която имах предните два дни.
В четвъртък, 11.06.2015 г., валя и много силен дъжд.
В петък, 12.06.2015 г., просякинята пред хипермаркета пак ми поиска пари.
През нощта на петък срещу събота чух някакъв шум на улицата и излязох на терасата.
Видях един човек, който се беше качил на електрическия стълб до нас и се мъчеше да отреже кабелите за кабелната телевизия.
Беше се качил директно без стълба и очевидно крадеше кабели.
Друг негов съучастник го чакаше на 10-15 метра от стълба.
Като видях каква е работата се развиках силно: "Слизай веднага от стълба или ще извикам полиция". Изображение
Крадецът на кабели слезе от електрическия стълб за 2 секунди и избяга нагоре по улицата, а неговия съучастник избяга в другата посока.
Аз се прибрах в стаята си спокоен.
До сутринта нямаше никакви инциденти.
В събота, 13.06.2015 г., ходих до зеленчуковия пазар и купих малко краставици, домати, лук и ябълки.
След това ходих по магазините да купя още неща, но нямаха това, което търсех.
Накрая отидох зад хипермаркета и седнах на едно високо място, откъдето се насладих на залеза.
Поседях 15-20 минути.
Реших да вляза вътре и просякинята ме помоли да й купя кисело мляко ... с мои пари естествено.
Нищо не й купих, защото нямах пари за моите си неща, камо ли да й купувам на нея.
В понеделник, 15.06.2015 г., вечерта си направих разходка на хълма и гледах мълниеносната активност над Горнотракийската низина.
Във вторник, 16.06.2015 г., платих сметките.
В сряда, 17.06.2015 г., валя много дъжд.
В четвъртък, 18.06.2015 г., пак валя много дъжд и беше много хладен ден.
Направих си упражненията, доколкото можах, защото ми беше лошо.
В петък, 19.06.2015 г., си смених личния лекар.
Ура, най-после! Изображение
Оказа се много лесна и бърза работа.
В неделя, 21.06.2015 г., дойде астрономическото лято.
В понеделник, 22.06.2015 г., си свърших всичката работа на компютъра.
Във вторник, 23.06.2015 г., отидох да сменя личния лекар на майка ми и баща ми.
Първо отидох до НАП да взема декларация, че и двамата са здравноосигурени.
След това посетих кабинета на лекаря.
Там ги записаха и вече и тримата си имахме нов личен лекар. Изображение
Накрая купих зеленчуци, плодове и млечни продукти.
Като се прибрах в нас звъннах на един от братовчедите на баща ми да ги поговорим за здравословното му състояние.
В сряда, 24.06.2015 г., си почивах.
В четвъртък, 25.06.2015 г., пазарувах и си направих упражненията.
В петък, 26.06.2015 г., качих всичко във Вбокс-а.
В събота, 27.06.2015 г., ходих до Търговията да купя ренде, боя, грумд, ръждопреобразовател, разредител и перилни препарати.
Вечерта купих хранителни продукти от хипермаркета.
В неделя, 28.06.2015 г., валя страшен дъжд.
В понеделник, 29.06.2015 г., се занимавах с компютъра.
Във вторник, 30.06.2015 г., като отидох на зеленчуковия пазар ме питаха как е баща ми и защо не го виждат вече.
Искаха да ми подарят люти чушки, но аз ги отказах.
Пред хипермаркета група младежи тормозеха просещите хора.
Аз пък дадох на просещата жена малко стотинки.
През месец Юни стомашно-чревната ми система се поуспокои и корема вече не ме болеше както преди, но все още се чувствах зле.
Дали това някога щеше да има край, любима? Изображение

Юли


В сряда, 01.07.2015 г., ходих и в полицията да си върна международния паспорт.
Беше му изтекла валидността.
Вечерта пратих писмото до Министъра на труда и социалната политика. Изображение
Не очаквах да ми отговорят, но се надявах да предприемат някакви мерки, за да се промени ситуацията на пазара на труда.
В четвъртък, 02.07.2015 г., бях уморен и ядосан от блъскането на съседите и реването на баща ми.
Само се оревава, че е зле, а всъщност не е.
В петък, 03.07.2015 г., грундирах решетката на прозорците на банята.
Целият се изпоцапах с грунд.
Самият грунд беше засъхнал отгоре и се наложи да му сипя разредител, за да мога да го използвам ефективно.
Успях да се справя само за час и половина.
След това ходих да пазарувам.
Като се върнах се заех с компютъра.
В събота, 04.07.2015 г., грундирах още веднъж решетката на банята и решетката на избената стая.
Изчистих и боклука на перваза на стаята.
Имаше цяла кофа с пясък.
Според теб, любима, от къде ли се е появил? Изображение
Вероятно децата на квартирантите на съседите са го изсипали там.
В понеделник, 06.07.2015 г., се събудих отпочинал и наспан.
Закусих, облякох се и отидох да купя сирене от търговската къща и зеленчуци от пазара.
След това отидох до РЗОК да заверя здравната книжка на баща ми.
Оказа се, че тя е заверена.
След това отидох до Общината да попитам какво става с нашите две дървета и кога ще ни ги отсекат.
През пролетта на 2015 г. подадохме молба и получихме отговор, че има график за рязането на дървета, и когато дойде реда на нашите две дървета, тогава ще ги отсекат.
В Приемната не можаха да ми кажат нищо и ме пратиха да говоря със служителката отговаряща за дърветата.
Обясни ми, че нашите дървета са в Графика на Общината, но Кмета не иска да го подпише.
Каза ми, че имам два варианта - единият е да чакаме, докато Кмета на Общината подпише графика, а другия начин да отсечем дърветата е да си платим сами за това. Изображение
Даде ми телефоните на две фирми за кастрене на дървета.
Прибрах се в нас да оставя документите.
Отидох до хипермаркета да купя кисело мляко.
Като се върнах грундирах отвътре решетката на избената стая.
След това вечерях.
Към 20:00 ч. слязох пред нас да почистя тревата.
За 2 часа изчистих цялата трева.
Прибрах се в нас много уморен.
Пак хапнах и седнах на компютъра.
Във вторник, 07.07.2015 г., си почивах от работата предния ден.
Чувствах се като пребит.
В сряда, 08.07.2015 г., ходих да пазарувам.
Като е върнах реших да измета двора и пътя.
Като приключих реших да почистя около контейнера за боклук.
Накрая реших да почистя тревата от зелената площ пред нас.
И точно преди да приключа с чистенето си набодох средния пръст на лявата ръка на медицинска игла, която някой беше захвърлил в тревната площ.
Толкова се ядосах! Изображение
Приключих с чистенето за деня, прибрах се, измих се, почистих раната с реванол, изкъпах се, вечерях и си легнах да спя.
В четвъртък, 09.07.2015 г., отидох при личния си лекар.
Разказах му какво ми се е случило.
Докторът веднага ме заведе в манипулационната.
Там ми промиха пръста с кислородна вода, риванол, йод, сложиха ми превръзка напоена с риванол и я хванаха с лейкопласт.
След това докторът ме заведе в лабораторията, където ми взеха кръв за изследване за ХИВ, хепатит B и хепатит C.
Оказа се, че тези три изследвания струват много скъпо.
Върнах се при доктора и той ми предписа антиботичен спрей за пръста и антибиотик на таблетки.
Каза ми да пия пробиотик и витамини, които аз и без това си пиех.
Прибрах се в нас, взех си пари и отидох да си купя лекарствата.
След това се върнах в нас уморен.
Вечерта си махнах превръзката.
Напръсках си пръста със спрея.
Наядох се и си изпих антибиотика.
Нищо не ми стана от него.
В петък, 10.07.2015 г., сутринта отидох до лабораторията да си взема резултатите от изследванията за ХИВ, хепатит C и хепатит B.
И трите теста бяха отрицателни. Изображение
Във вторник, 14.07.2015 г., беше облачно и това ми позволи да грундирам решетките на партера докрай.
В сряда, 15.07.2015 г., си почивах.
В четвъртък, 16.07.2015 г., сутринта отидох да платя сметките.
Върнах се в вкъщи, оставих всичко и от там отидох на библиотека.
Взех книги за мен и за нашите.
Прибрах се, оставих всичко и отидох да купя лекарствата на баща ми.
На връщане минах през магазин за работни облекла и си купих защитни очила и маска за лице.
Така няма да има опасност за здравето ми като боядисвам и мета в двора и около къщата.
Само ръкавици не си купих.
На връщане от магазина минах през зеленчуковия пазар и купих домати и краставици, както и един полуразвален пъпеш.
Големи боклуци продават вече.
Прибрах се изморен и обезводнен.
В петък, 17.07.2015 г., си почивах.
В събота, 18.07.2015 г., с майка ми ходихме до Търговията.
Тя си купи чехли за баня, чехли за улицата и малко дрехи.
Аз се опитах да си намеря работни ръкавици, но нямаха кожени.
Като се прибирахме минахме през градския парк и там срещнах един съученик със шестгодишния си син.
На прибиране купихме сладки за баща ми.
Като се прибрахме се оказа, че той е ревал през цялото време за нас и направо се е поболял от мъка.
След обяд ходих до магазина за ел, материали да ми сменят една от енергоспестяващите крушки, която изгоря.
След това отидох до хипермаркета, от където си купих кожени работни ръкавици.
Прибрах се в жегата. Изображение
В понеделник, 20.07.2015 г., с майка ми отидохме при личния ни лекар да си прегледа очите и ушите.
За ушите й предписаха капки.
Освен това я пратиха на очен лекар, където и предписаха лекарства и я прати на невролог.
Прегледите отнеха 4 часа.
След това пазарувах, купих лекарствата на майка ми и се прибрах в нас уморен.
Във вторник, 21.07.2015 г., се обадих до Общината да ги попитам защо не искат да ни отсекат дърветата пред нас безплатно, а трябва да си плащаме от собствения джоб.
Заместник-кмета ми отговори, че или трябва да чакаме да ни отсекат дърветата, когато те решат, или трябва да си платим от собствения джоб.
Нямало друг начин. Изображение
След това с майка ми отидохме на невролог.
Предписа й лекарства.
В сряда, 22.07.2015 г., ходих да занеса резултатите от прегледите на майка ми на личния й лекар.
След това се обадих на една от фирмите за кастрене на дървета, за да ги попитам колко ще ни струва да ни отсекат дърветата пред нас.
Вдигна ми някаква жена и ме замота на две, на три.
Не искаше да ми отговори точно и ме отмахна от главата си.
Като разбра, че покрай дървото минава проводник отказа директно да се занимава с нас, но аз настоях поне да ми каже някаква цена.
Тя поиска телефона ми и ми каза, че ще ми се обади.
Струва ми се малко вероятно да се обади ... Изображение
В четвъртък, 23.07.2015 г., с майка ми отидохме при личния й лекар, за да й промият ушите.
След това се заех с компютъра.
В петък, 24.07.2015 г., се обадих на другата фирма, която кастри дървета.
Попитах ги колко ще ни струва отсичането на дърветата пред нас.
Човекът като разбра, че дървото е високо над 25 метра отказа да се занимава с нас.
В моя град явно няма да намерим фирма, която да иска да отреже дърветата ни.
В събота. 25.07.2015 г., боядисах решетките на избената стая и на банята.
Най-накрая! Изображение
Обаче го направих по обяд и се опекох от жегата.
Вечерта излязох навън и на гаражите до нас видях шест момчета да хвърлят зелени орехи по един от блоковете.
Веднага разбрах, че те са хвърляли орехи и по нашата къща.
Направих им забележка веднага да престанат да хвърлят орехи.
Те обещаха, че повече няма да правят така.
Да, бе да! Изображение
Направо им повярвах! Изображение
Прибрах се уморен в нас.
В неделя, 26.07.2015 г., се събудих рано.
Станах и се избръснах.
След това пазарувах в жегата.
Като се прибрах бях много уморен, затова си починах час-два.
Вечерта взех боята и отидох да боядисам решетките на избената стая и на банята за последен път.
Приключих за 2 часа.
После си остригах главата и се изкъпах.
Накрая вечерях.
Легнах си да спя късно.
В понеделник, 27.07.2015 г., с майка ми ходихме на очен лекар още веднъж.
Изписаха й нови очила и крем за очите.
Денят беше прекалено горещ.
Във вторник, 28.07.2015 г., занесох резултата от прегледа на личния лекар.
След това платих очилата на майка ми и ги взех от оптиката.
Вечерта излязох на разходка и се качих на хълма, който както винаги беше осеян с боклуци. Изображение
На връщане от един магазин точно преди да затворят успях да купя зеленчуци и плодове.
Едвам ги занесох в къщи, толкова много тежаха.
В сряда, 29.07.2015 г., потърсих помощ за покрива ни през Интернет от един администратор в АБВ Форуми.
Той не можа да ми помогне, но ми даде съвет да си намеря фирма или майстор от моя град, а не от някъде другаде.
След това се обадих на една фирма, която ремонтира покриви.
Човекът ми каза да се обадя на другия ден сутринта.
В четвъртък, 30.07.2015 г., беше най-горещия ден от лятото.
В този ден получих поканата си за сватбата на братовчед ми.
Реших, че няма да ходя на сватбата и да хабя излишни пари.
Обадих се на фирмата за ремонтиране на покриви от предния ден.
Дойде едно момче, огледа покрива отвън и отвътре и отказа да го ремонтира.
Каза да си намерим майстор.
Попитах го дали знае някой.
Каза, че не знае и че трябва да се обърна към съседите си, те да ми помогнат, за да си намеря майстор за ремонта на покрива.
Когато си тръгна изпитах облекчение, че няма да ни ремонтира покрива.
След това се отидох до бившата си работа и поисках телефона на Набожния охранител от новия пазач, когото бяха назначили там.
Реших, че Набожния охранител познава много хора и ще може да ми намери майстори за покрива.
След това отидох до Търговията.
Купих боя и грунд за входната врата.
Върнах се в нас.
След обяд звъннах на Набожния охранител.
Обясних му проблема си.
Той ме разбра и ми каза, че ще потърси майстори за покрива ни. Изображение
В петък, 31.07.2015 г., пак ми беше много горещо, но не толкова колкото в четвъртък.
След обяд ходих до Търговията да купя леген.
След това си почивах от горещината.
През месец Юли се чувствах по-добре и това ми позволи да свърша повече неща, отколкото предишните месеци.

Август


В събота, 01.08.2015 г., ми се обади Набожния охранител.
Даде ми номера на един майстор на покриви.
Обадих му се и се уговорихме в понеделник, 03.08.2015 г., в 17:00 ч. да дойде на оглед.
След това изкупих всичко евтино, което намерих.
След това играх играта Agar.io.
В неделя, 02.08.2015 г., на зеленчуковия пазар срещнах личната си зъболекарка.
Тя е много добър човек. Изображение
Поговорихме си малко и си заминах към нас.
В понеделник, 03.08.2015 г., почистих листата пред нас.
След това дойдоха майсторите за покрива - Адаш и Инсулт.
Огледаха го и казаха, че ремонта на покрива ще струва около 30 лв. на кв. м. без материалите.
Нашата част от покрива е 100 кв. м., затова цената ми се стори разумна и ми хареса.
Това, че материалите ще си ги платим ние го разбрах по-късно.
Във вторник, 04.08.2015 г., си почивах.
В сряда, 05.08.2015 г., ходих до Търговията в проливен дъжд, за да купя перилни препарати.
Като се прибрах говорих с един от братовчедите на баща ми, който изяви желание да ни помогне с покрива.
За съжаление си остана само желание.
В четвъртък, 06.08.2015 г., отидох до банката да внеса пари на сметката си, за да мога от тях да платя за ремонта на покрива.
Носех много пари в себе си и много ме беше страх да не ме оберат.
След това пазарувах.
В хипермаркета ме преметнаха с 90 стотинки.
Надписаха ми 2 кисели млека.
Усетих се чак на изхода, но не се върнах да си ги търся. Изображение
Вечерта говорих с Набожния охранител от бившата ми работа.
Помолих го да говоря с неговия човек, на когото майсторите са правили ремонт на покрива.
Той се съгласи да се срещна с него на следващия ден вечерта в Протестантстката църква.
В петък, 07.08.2015 г., изтеглих още пари за строителни материали за покрива.
Вечерта отидох до Протестантстката църква и говорих с Набожния охранител и неговия познат.
Гарантираха ми, че майсторите ни са добри и честни хора.
Запознах се с другите миряни от Протестантстката църква.
На прибиране говорих с майстора в събота сутринта да отидем за строителните материали.
В събота, 08.08.2015 г., сутринта в 09:00 ч. с майсторите Адаш и Инсулт отидохме до фирмата за дървесина и купихме дъски, летви, греди, хартия, пирони, скоби, цимент.
Докарахме ги до нас и разтоварихме камиончето.
След това ми се наложи да кача шестте греди на тавана самичък.
В неделя, 09.08.2015 г., изтеглих още малко пари.
Срещнах Цербер от бившата ми работа, но не я познах.
В понеделник, 10.08.2015 г.,рано сутринта дойдоха майсторите за покрива - майстор Адаш, майстор Инсулт и сина на Адаш.
Започнаха да работят от северната страна на покрива.
Махнаха керемидите.
Изчистиха глината.
Наковаха летви.
Положиха хартия.
Наредиха оцелелите керемиди.
Монтираха улуците, които с единия майстор отидохме да купим.
Оказа се, че трябва да купим още керемиди, за да заменим счупените.
Наех трима хамали да почистят боклуците от двора.
Платих им по 10 лева на човек за работата.
Ходих няколко пъти до банките да тегла и внасям пари. Изображение
Помолих баба ми и леля ми да ми изпратят онези пари, за които все ми говореха, че искат да ми дадат.
Не ми трябваха повече пари, но те никога не са излишни.
След обяд съседката дойде да ни направи забележка, че започваме работа твърде рано - в 06:00 ч. и будим детето й преди да се е наспало.
Като приключиха с работата за деня платих на майсторите аванс.
След обяд бях много уморен.
Изметох вътрешното стълбище от праха и боклуците.
После си почивах, но се чувствах уморен.
Вечерта си легнах рано.
Във вторник, 11.08.2015 г., се събудих в 06:00 ч.
Майсторите дойдоха скоро след това.
В 07:00 ч. започнаха работа.
Разкриха източния скат на покрива.
Почистиха го от глината.
След това майстора Адаш отиде за керемиди.
После дойдоха хамалите.
Разтовариха керемидите и ги качиха на тавана.
По обяд леля ми преведе още пари.
С другия майстор Инсулт отидохме за материали, за да направят покрив над терасата.
Като се прибрахме тримата хамали бяха почистили боклуците и ми поискаха да им платя по 25 лева на човек.
Обадих се на майстор Адаш и той каза да им дам по 15 лева.
Те не останаха доволни. Изображение
След обяд се обадих на кабелната да дойдат да си оправят кабела, който майсторите скъсаха, докато сваляха улуците.
Вечерта излязох навън и срещнах една от съседките.
Питах я дали те ще правят ремонт, но тя каза, че няма.
В сряда, 12.08.2015 г.,станах рано, за да отключа на майсторите.
През деня направиха покрива на терасата ни.
Стана прекрасен.
По обяд монтираха една от гредите на тавана.
След това ме накараха да купя битумен грунд за покрива на терасата.
Като приключиха се чувствах много уморен.
Уж те работят, а аз се уморявам. Изображение
В четвъртък, 13.08.2015 г., бях много изтощен.
Майсторите започнаха работа рано сутринта.
Аз се опитах да поспя до по-късно.
По някое време около 08:00 ч. дойдоха едни мъже с косачки и започнаха да косят тревата около нас.
Около 10:00 ч. станах, закусих и отидох да платя здравните вноски.
Имаше огромна опашка в банката.
Отказах се да плащам, на връщане купих батерия за часовника.
Прибрах се и с единия от майсторите отидохме да купим хартия за покрива.
Майсторите работиха до 12:30 ч.
Майка ми се обади до Общината да ги пита какво става с дърветата ни и кога ще ги отсекат.
Казаха й, че Кмета не е подписал графика за кастрене и няма да ни отсекат дървото.
След обяд отново отидох да платя здравните вноски.
Този път успях.
Прибрах се уморен от горещината и задуха.
Вечерта си легнах да спя много уморен.
В петък, 14.08.2015 г., майсторите не работиха много.
За 2-3 часа довършиха покриването на източния скат на покрива и покрива на терасата.
Казаха ми, че ще дойдат пак в понеделник, 17.08.2015 г. Изображение
Ходих на библиотека.
Вечерта си легнах да спя късно.
В събота, 15.08.2015 г., майсторите не дойдоха.
В неделя, 16.08.2015 г., майсторите пак ги нямаше.
Пазарувах, платих телефона, купих си мазило за гъбичките по краката.
В понеделник, 17.08.2015 г., майсторите за покрива дойдоха сутринта в 06:30 ч.
Към 10 ч. майсторите ме накараха да им купа пирони.
След това по обяд дойде едно камионче и двамата хамали събраха боклука и го натовариха.
Струваше ми 50 лева да ми откарат боклука и по 15 лева за хамалите.
Между другото част от чистенето на боклука си го свърших аз.
Аз обаче пари не получих. Изображение
Няма как да си платя сам на себе си.
След обяд започна да духа силен вятър, излезе буря, заваля и майсторите си тръгнаха.
След това бурята спря.
Ходих да купя продукти за бисквитена торта и приготвих две тави.
Вечерта заваля дъжд, а южния покрива не беше покрит докрай.
Там където течеше вода тавана се намокри.
Легнах си късно.
Във вторник, 18.08.2015 г., майсторите за покрива дойдоха в 07:30 ч.
Започнаха да работят в 08:00 ч.
Не си даваха много зор.
По обяд се оказа, че не са измазали комините.
Оказа се, че това не е включено в цената на ремонта.
Поисках да ми поставят и шапки на комините.
Отказаха.
И това не влизало в цената на ремонта. Изображение
Пратиха ме да купя лопата, за да забъркат сместа за замазване на капаците на керемидите.
След това ме пратиха да купя шапки и тръби за комините.
Синът на майстора ми даде колелото си, но то нямаше спирачки.
Едвам отидох и се върнах.
Нищо не купих, но поне оцелях от колоезденето.
След това отидох пеша на друг магазин.
От там купих шапки и поръчах тръби.
Казаха ми, че ще са готови в сряда в 10:00ч.
Върнах се и се оказа, че майсторите са в почивка.
Почивката им продължи 2 часа.
Върнаха се и поискаха останалите пари за ремонта.
Поисках от тях да сключим договор.
Започнаха да ме заплашват. Изображение
Майка ми слезе при нас на двора и те започнах да заплашват и нея.
Понеже бяхме сами и безпомощни си подвих опашката и изтеглих парите, които искаха.
Те си довършиха работата по южния скат, капандурата и поставиха капаците на ъглите, но не монтираха водосточни тръби.
Казаха, че влизало в цената, но ще го свършат някой друг ден.
Дадох им парите с ясното съзнание, че няма да дойдат да си довършат работата.
Исках просто да се махнат и повече да не се връщат.
По тяхно желание написахме на един лист, че съм им дал пари.
Майсторът Адаш ми продиктува ЕГН, което аз проверих в сайта на ГРАО.
Беше фалшиво.
Казах му го и той, с цялата си наглост, се обиди.
Тръгнаха си и аз изпитах облекчение.
Временно, разбира се. Изображение
Къщата ни беше мръсна и леко съсипана след ремонта им.
Огледахме покрива ни - изглеждаше добре, но как беше в действителност един Господ знаеше.
След това се обадих на леля ми да я помоля за помощ, но тя не можа да ми помогне.
Явно сам трябваше да намеря други хора, които да довършат на ремонта ни.
Обадих се на чичо си - той ми каза, че сина му може да ни помогне, евентуално, но не беше много сигурен.
В крайна сметка не ми помогна с нищо.
Оставаха да се направят вертикалните улуци, да се измажат комините и да се монтират шапките.
Само че нямаше кой да го свърши и вече бяхме дали една камара пари за строителни материали, за хамали и за работата на майсторите.
Това бяха много пари за нас и детска играчка за всички кръвопийци.
Чувствах се много уморен след този дълъг и изморителен ден.
В сряда, 19.08.2015 г., станах рано - в 08:30 ч.
Закусих и отидох до фирмата за дървени материали да си поискам фактурата за купените стоки.
Не искаха да ми я дадат, но все пак го направиха.
На връщане си взех тръбите за комините от железарския магазин.
Прибрах се и ги складирах на тавана.
Отидох до застрахователите, за да ги помоля да дойдат да снимат покрива.
Обещаха, че ще го направят.
Прибрах се в нас уморен.
До края на деня не дойде никакъв застраховател.
Вечерта заваля дъжд.
Тавана не прокапа ... засега. Изображение
Легнах си рано - още в 21:00 ч.
В четвъртък, 20.08.2015 г., станах рано, за да чистя.
Почистих тавана от едрите боклуци, почистих плочата до терасата и плочата над входната врата, почистих тротоара пред нас, почистих и двора и събрах всичкия боклук на купчина.
Всичко това ми отне цял ден.
Уморих се адски много.
В петък, 21.08.2015 г., си купих вестник "Ало", намерих телефона на един, който поставя водосточни тръби и му се обадих.
Обеща в понеделник, 24.08.2015 г., да дойде на оглед.
В събота, 22.08.2015 г., заваля дъжд.
Посред лято температурата беше не повече от 15 градуса по Целзий.
В неделя, 23.08.2015 г., контейнерът най-накрая беше изпразнен от боклука и това ми позволи да почистя двора до блясък.
Много се уморих от чистенето и ме болеше кръста.
В понеделник, 24.08.2015 г., извиках майстора на водосточните тръби.
Той огледа къщата и поиска да му платя половината пари за ремонта веднага, а другите да му ги дам след приключване на ремонта.
Нямах пари и му отказах.
Да не съм луд да дам пари на непознат човек. Изображение
Предложи ми на следващият ден да му ги дам в 09:00 ч. сутринта.
Съгласих се.
Изтеглих пари, но като се върнах в нас реших на другия ден да не му давам парите, а да отида с него при купуването на материалите.
Във вторник, 25.08.2015 г., в 09:00 ч. дойде майстора за водосточните тръби.
Отидохме до железарския магазин и купихме тръбите.
Не ми стигнаха парите и дължах на магазинера 12 лева.
Върнахме се и майстора и сина му монтираха водосточните тръби.
В 13:30 ч. бяха готови.
Питах майстора може ли да измаже комините и да ни монтира шапките.
Каза, че може и че ще ми се обади допълнително, за да се уточним.
След това отидох до железарския магазин да си платя 12-те лева.
Магазинерът ми каза, че майстора е върнах три тръби и нищо не му дължа.
Даде ми фактурата за материалите и аз си тръгнах.
Прибрах се уморен в нас.
В сряда, 26.08.2015 г., се събудих уморен и леко настинал.
Вечерта си активирах Фейсбука, започнах да пиша коментари във Вбокс-а и си дадох снимките на потребителите във Вбокс-а.
В четвъртък, 27.08.2015 г., само пазарувах.
На връщане огледах къщата отдалеч.
Покривът изглежда много добре. Изображение
В петък, 28.08.2015 г., ми беше малко лошо.
Болеше ме главата и тялото.
Вечерта отидох да изтегля последните си пари от дебитната си карта.
Като се прибрах почистих двора и пътя.
Най-накрая успях да разкарам всички боклуци от двора.
В събота, 29.08.2015 г., отидох до пазара и купих домати, пиперки и пъпеши.
После отидох до хипермаркета за още храна.
Прибрах се уморен от жегата.
Вечерта си легнах късно.
В неделя, 30.08.2015 г., се качих на тавана и изметох 6 кофи боклук от пода.
Много се измърсих.
Станах целия в прах.
Добре, че имах маска за лице, предпазни очила и работни ръкавици.
След като приключих с работата се избръснах, подстригах и изкъпах.
Вечерта готвих.
В понеделник, 31.08.2015 г., се обадих на майстора, който ни направи водосточните тръби.
Попитах го дали иска да ни оправи и комините.
Той каза, че ще ми се обади до 1 седмица, за да ми каже какво ще правим.
После отидох до банката да си взема новата дебитна карта.
Бюрокрацията е голяма работа.
30 минути чакане за едното нищо.
Като приключих в банката отидох в един магазин да си купя обувки за лятото.
Нищо не ми хареса и си тръгнах разочарован.
Месец Август беше натоварващ и физически, и психически, и финансово.
И пак ми беше лошо, любима, но нямах време да обръщам внимание на здравословното си състояние. Изображение

Септември


Във вторник, 01.09.2015 г., ми беше много топло и не ми се правеше нищо.
Вечерта се разходих из града.
В сряда, 02.09.2015 г., отидох да купя продукти за бисквитена торта.
След това приготвихме 2 бисквитени торти.
В четвъртък, 03.09.2015 г., най-накрая получих писмо от 7Talants.
Същият ден пред нас дойдоха полицаи.
Май търсеха бежанци, но не ги намериха.
В петък, 04.09.2015 г., ми беше лошо от топлината.
Едвам излязох навън.
Как се прибрах и аз не знам.
В събота, 05.09.2015 г., ми беше лошо, но излязох навън.
Прибрах се в нас уморен от ходенето.
В неделя, 06.09.2015 г., почистих двора и прибрах всички строителни материали на тавана.
После почистих южната част на тавана.
Измърсих се страшно.
Изхвърлих 3 кофи с боклук.
После се изкъпах, вечерях и отидох да пазарувам.
Прибрах се много уморен.
Реших да се претегля и установих, че съм напълнял още.
Сега съм 91 кг. Изображение
А аз се чудех защо ми е тежко и защо съм толкова уморен.
Реших, че трябва да отслабна.
Но как да стане?
Трудна работа!
В понеделник, 07.09.2015 г., отидох да си купя маратонки.
Взех си едни много хубави - в синьо и черно.
След това като се прибрах реших да тренирам.
Във вторник, 08.09.2015 г., отидох до Търговията и купих канче и перилни препарати.
След това ходих до търговската къща за храна.
После отидох до един зеленчуков магазин и купих краставици, пиперки и патладжани.
Накрая се замъкнах до хипермаркета.
С триста заора намерих каквото търсех, защото всичко беше свършило и рафтовете бяха опразнени.
Прибрах се много уморен.
В четвъртък, 10.09.2015 г., не ходих никъде през деня.
Разбрах, че екипа на Vbox7 ще бъде подменен изцяло. Изображение
Това ме шокира и целият ден не можах да направя нищо.
Много трудно заспах.
Бях много разстроен.
В петък, 11.09.2015 г., купих на баща ми комбиниран стол за тоалетна и баня.
Магазинерите докараха мен и стола до нас, което си беше облекчение да не нося стола през целия град.
След това купих картофи и пъпеши от зеленчуковия пазар.
В събота, 12.09.2015 г., целият ден си бях в къщи.
Спеше ми се и бях уморен.
В понеделник, 14.09.2015 г., тръгнах към библиотеката.
Пътем минах през една книжарница и си купих пълнители.
След това минах през разкопания център.
Срещнах Фотографката. Изображение
Тя ме позна, но не ме поздрави.
Аз също я познах, но със закъснение и докато й кажа "Здрасти!" тя ме подмина.
Отидох в библиотеката, избрах си книги, докато библиотекарката ме следеше с поглед какви ги върша.
После си тръгнах и тогава стана инцидент.
На края на ремонтираната пешеходна алея някой от работниците беше сложил дъска.
Аз и едно семейство мъж и жена се разминахме точно над дъската и аз стъпих накриво, понеже дъската стърчеше над дупката, която покриваше.
Кракът ми хлътна, дъската подскочи, спъна жената, тя залитна, падна по лице, но не се удари.
Търколи се по гръб, а след това мъжа й помогна да се изправи.
Аз им се извиних няколко пъти и поех вината за случилото се.
Въпреки че нямах никаква вина. Изображение
Някой некадърен работник беше сложил дъската, така че някой да се спъне и да падне рано или късно.
След това отидох до аптеката и купих витамини.
После се прибрах.
С повишено внимание, за да не се пребия.
Във вторник, 15.09.2015 г., си почивах.
Беше ми малко лошо.
В сряда, 16.09.2015 г., най-накрая от 7Talants ми пратиха задача.
Анонимницата ми се разсърди и каза, че повече никога няма да ми пише.
В четвъртък, 17.09.2015 г., си почивах в нас.
В петък, 18.09.2015 г., платих сметките.
След това купих картофи.
Беше ми лошо.
В неделя, 20.09.2015 г., пак ми беше лошо.
В понеделник, 21.09.2015 г., си почивах.
В сряда, 23.09.2015 г., установих, че майстора на водосточните тръби няма да ми се обади за комините. Изображение
Затова звъннах на други майстори да ни оправят комините.
Намери се един да свърши работата.
Каза, че ще дойде в четвъртък, 24.09.2015 г., в 14:30 ч.
Изтеглих пари, за да платя ремонта и пак пазарувах.
Направихме си тиквеник.
В четвъртък, 24.09.2015 г., цял ден валя дъжд.
Дойдоха две момчета да огледат покрива и казаха, че могат да свършат работата.
Решиха да работят в събота, за да може в петък да изсъхне покрива от дъжда, който валя в четвъртък.
После направих докрай клипчето за 7Talants.
В петък, 25.09.2015 г., се събудих уморен.
Момчето за покрива не се обади.
В събота, 26.09.2015 г., ходих до аптеката да си купя витамини.
След това се разходих до техникума, в който учих едно време.
Момчето за покрива се обади и каза, че в понеделник ще работят.
В неделя, 27.09.2015 г., се събудих от звъна на телефона.
Обади ми се момчето за комините.
Каза, че ако не завали дъжд в понеделник в 10:00 ч. идват. Изображение
В понеделник, 28.09.2015 г., в 10:00 ч. момчетата за комините не дойдоха.
Дойдоха в 10:30ч.
Помотаха се.
Купихме варов разтвор.
Тръгнаха да мажат единия комин и заваля дъжд.
И безславно си тръгнаха.
Съседите под нас дойдоха и започнах да правят ремонт.
Къртиха и вдигаха шум.
Във вторник, 29.09.2015 г., не валя дъжд.
Ходих да купя гумичка за кранчето в кухнята.
Видях колко некадърно е замазан единия комин.
След като смених гумичката на кранчето продължи да капе вода от него.
Съседите продължиха с ремонта и вдигаха още повече шум.
Като се прибирах от пазаруването видях, че са избили нова врата на северната си стая.
Старата са я зазидали.
А коридора са го преградили, за да си правят баня.
100 % съм сигурен, че нямат разрешение за тези кардинални ремонти, но няма на кого да ги докладвам.
На общинарите не им пука - те са корумпирани и прилагат закона така както им изнася. Изображение
В сряда, 30.09.2015 г., в 10:00 ч. дойдоха момчетата за комините.
Казах им, че нямаме нужда от услугите им, платих им за работата до тук и те си заминаха.
Купих батерия за кранчето и я смених, но водата продължи да тече от него.
Явно цялото кранче беше за подмяна.
Съседите пак правиха ремонт и вдигаха шум.
През Септември отново започнах да се чувствам зле.
Любима, нямах си и идея какво ми има!?! Изображение

Октомври


В четвъртък, 01.10.2015 г., съседите не се върнаха и повече нямаше шум.
В петък, 02.10.2015 г., вечерта ми стана много лошо.
Имах висока температура и треска, разтройство и ми се повръщаше. Изображение
Заспах късно и доста трудно.
В събота, 03.10.2015 г., не ми беше толкова лошо както предния ден.
Имах само висока температура.
Реших в този ден да се обадя на всички майстори на покриви, които мога да намеря.
Исках да намеря някой, който да ни оправи веднъж завинаги комините.
Всички ми отказаха.
Най-накрая намерих един човек от Средец.
Той се съгласи в неделя да ни измажат комините и да ни поставят шапките.
Легнах си късно с висока температура.
В неделя, 04.10.2015 г., сутринта в 10:00 ч. дойдоха майсторите за комините.
Започнаха работа.
Докато работеха началника им "установи", че на покрива ни има дефекти.
Капаците ни не бяха замазани както трябва.
И се оказа, че ремонта няма да струва колкото се уговорихме по телефона, а доста повече.
Не ми стана приятно това оскъпяване.
Той усети това и намали малко цената.
Аз се съгласих.
Стана ми ясно, че ако не му платя колкото иска ще ни повредят покрива. Изображение
За 4 часа измазаха комините, поставиха шапките и измазаха капаците отново.
Не стана ясно какво е качеството на работата.
Майка ми огледа покрива и го одобри.
Платих парите.
Те останах доволни.
Тръгнаха си, а аз почистих двора и тавана.
После отидох до магазина за строителни материали, за да си взема фактурата за хоросана, който купихме за моя сметка.
После се опитах да си почина, но деня не беше свършил.
Чувствах се много уморен.
В понеделник, 05.10.2015 г., отидох до застрахователите да им кажа да дойдат да снимат покрива.
Във вторник, 06.10.2015 г., дойде застрахователя.
Снима покрива и си замина преди да успея да сляза до долу.
В сряда, 07.10.2015 г., направих три бисквитени торти.
Вечерта се запознах с една жена, която имаше семейни проблеми.
Накара ме да си говорим през Скайпа.
Сподели ми твърде много лични неща.
Аз й казах да потърси помощ от семеен консултант или психолог/психотерапевт.
В четвъртък, 08.10.2015 г., си направих снимка за Зелена карта и си подадох документите.
Изхвърлих доста боклук, който майка ми беше събрала от тавана.
В петък, 09.10.2015 г., установих, че съм 92 кг.
Много съм напълнял. Изображение
В събота, 10.10.2015 г., почиствах тавана.
След това се къпах, защото бях целия в прахоляк.
В неделя, 11.10.2015 г., бях уморен.
Почивах си целия ден.
Във вторник, 13.10.2015 г., ходих на библиотека и си взех нови книги.
След това купих лекарствата на баща ми и платих сметките.
После се прибрах в нас, за да си почина от ходенето.
В сряда, 14.10.2015 г. и четвъртък, 15.10.2015 г., ми беше лошо.
В петък, 16.10.2015 г., като станах отидох до НАП да платя здравните вноски.
После ходих до магазина за ВИК части и купих ново кранче за мивката.
Потърсих тръбния ключ на баща ми и го намерих в една щайга с инструменти.
Обаче се оказа, че нямаме кълчища.
След като се прибрах в нас около 19:30 ч. един мъж се беше напил зверски и му стана лошо до нашата ограда.
Дойде линейка да го прибере.
После дойде полиция да огледа района.
Аз реших да отида да пазарувам.
Излизайки намерих до оградата ни телефона му и 10 лева.
След като се върнах от хипермаркета ходих до полицията да предам парите и телефона. Изображение
Полицаите казаха, че е бил мъртво пиян.
После като се върнах хапнах и седнах да гледам телевизия.
В събота, 17.10.2015 г., още след като се събудих отидох до магазина до нас да купя кълчища за кранчето.
После си почивах, защото се чувствах недоспал и уморен.
В неделя, 18.10.2015 г., монтирах кранчето на мивката.
Много трудно стана.
По съвет на баща ми трябваше да затегна кранчето до краен предел.
Но така се смачка резбата в началото на кранчето.
Затова го усуках с кълчища и го навих без да го затягам до краен предел.
Стана на 99,99 %. Изображение
От снадката капе леко вода, но по една капка на 2-3 часа.
Това надали ще е проблем.
В понеделник, 19.10.2015 г., ходих до магазин за ВИК части и купих гумичка за батерията, която бях сложил на старото кранче.
След това смених гумичката и монтирах батерията на кранчето на топлата вода на смесителя в банята.
Качих първият си авторски клип във Vbox7.
Във вторник, 20.10.2015 г., бях уморен.
Качих всички клипове, които имах.
През останалите дни от седмицата ми беше лошо.
В неделя, 25.10.2015 г., гласувах на местните избори и на референдума.
Волен Сидеров се сби на центъра на София.
В началото на новата седмица пак ми беше лошо.
Не можех да разбера какво ми има.
В петък, 30.10.2015 г., купих килимче.
Според майка ми трябваше да отида на лекар за профилактичен преглед и да ми кажат какво ми е здравословното състояние в момента.
За съжаление беше права.
През месец Октомври се чувствах изключително зле.
Любима, дали ще имат край мъките ми? Изображение

Ноември


В неделя, 01.11.2015 г., спах целия ден, за да имам сили за прегледа в понеделник.
В понеделник, 02.11.2015 г., в 14:00 ч. се явих на профилактичен преглед, но ми казаха, че трябва да отида сутрин до 10 ч.
Върнах се в нас решен на другия ден да отида рано сутринта.
На тази паметна дата усетих, че в Интернет се носи някакво брожение за моето обвързване.
Всички навсякъде в един и същи глас започнах да ми говорят как трябва да си намеря жена.
На Лични, в публични чатове, изобщо страшна работа.
То хубаво да се обвържа, ама с коя? Изображение
Това са пълни глупости.
За да се обвърже един човек за нужни хора.
Хора, които да те запознаят.
Хора, които да кажат поне една добра дума.
Не става да ходя по улиците и да се запознавам с напълно непознати жени, каквито идея ми дадоха всички.
Мисля, че се бъзикат с мен, а това е обидно. Изображение
Във вторник, 03.11.2015 г., ходих на лекар.
Направиха ми профилактичен преглед.
Пуснах ми изследвания на кръв, урина и ми направиха кардиограма.
В този ден истерията в Интернет продължи.
Не знам кой я създава, но когато разбера ... Изображение Изображение
Вечерта ходих до аптеката да купя лекарство за храносмилателната система.
На връщане минах през центъра и един Вибоксър ме е видял, но не ми се е обадил.
В сряда, 04.11.2015 г., отидох до личната си лекарка.
Тя ми каза, че няма направления.
Каза ми на другият ден да отида в болницата и да си направя изследване на стерилна урина.
Накарах администраторите на Вбокс-а да ми изтрият снимките, които бях дал на Вибоксърите.
В четвъртък, 05.11.2015 г., рано сутринта отидох в болницата да занеса стерилна урина.
По обяд ходих до личната лекарка, но тя си беше тръгнала.
Вечерта почистих около къщи.
После някой запали казана за боклук и той изгоря напълно. Изображение
В петък, 06.11.2015 г., се събудих рано и отидох до личната си лекарка да я питам дали да си направя други изследвания.
Тя каза да не правя нищо.
После ходих до Търговията.
В събота, 07.11.2015 г., ходих на пазара и купих картофи, а една жена ми подари една чанта повредени, но все пак здрави картофи.
Досрамя ме, но ги взех.
Ако не ги бях взел щях да я обидя.
После купих душче за банята.
Ходих и до търговската къща, и до хипермаркета.
Изобщо голямо пазаруване.
В понеделник, 09.11.2015 г., ходих до болницата да си взема резултатите от урината.
Оказа се стерилна.
Ходих и при личната си лекарка.
Тя каза да не се тревожа, че всичко е наред и да дойда при нея на 6 или 7 декември за направление.
Прибрах се в нас с коремни болки. Изображение
Реших, че няма да чакам до декември, а ще отида при леля ми, която да ми помогне с диагнозата.
През цялата седмица ми беше лошо.
Подготвих се за пътуването.
В неделя, 15.11.2015 г., изметох листата пред нас и ги запалих.
Изкъпах се.
Легнах си уморен.
В понеделник, 16.11.2015 г., ходих до жп гарата да питам за влаковете.
После се обадих на леля ми и й казах, че ще ходя при нея за преглед.
Преди да си легна си приготвих багажа за пътуването.
Във вторник, 17.11.2015 г., реших, че този ден ще отида при леля ми за медицинска консултация. Изображение
Отидох на жп гарата, но там ми казаха, че влака, с който аз исках да пътувам не съществува.
Така де - имаха го, но касиерката не знаеше за него.
Обади се до Карнобат, но от там й казаха, че такъв влак какъвто искам аз - няма!
Системата каза "Не"! Изображение
Дадоха ми билет за влак през Синдел-разпределителна.
Пълна простотия! Изображение
Тръгнах с влака в 12:30 с 20 минути закъснение.
Стигнах на Церковски.
После се качих на автобус до Карнобат.
След час и половина чакане се качих на друг автобус за Завет.
И двата автобуса летяха със 100 км./ч.
Направо бях замръзнал от ужас, че аз и останалите пътници ще умрем като кучета на някой завой.
От Завет хванах влака за Варна и слязох на Синдел-разпределителна.
После се прехвърлих на влака Варна - Плевен.
В 19:30 ч. вечерта след 7 часа пътуване слязох на моята гара. Изображение
Веднага се отправих към Информация, за да разбера в колко часа има влаковете за връщане в обратната посока.
После със спокойна крачка потеглих за дома на леля ми.
Навън беше тъмно, но мен тъмнината не ме плашеше.
Отидох до първият хипермаркет, който видях и си купих четири кисели млека.
После се запътих към леля ми.
Тя беше (не)приятно изненадана да ме види.
Явно не очакваше, че наистина ще й отида на гости.
Видях и братовчед си.
Висок както винаги! Изображение
Влязъл-невлязъл последва обстоен разпит за здравословното ми състояние.
Накрая извода, до който леля ми достигна беше, че имам депресия и емоционално разтройство, а в резултат на тези тежки психични заболявания съм развил гастрит(възпаление на стомаха), ентерит(възпаление на тънките черва) или колит(възпаление на дебелото черво).
Изобщо според леля ми не бях добре с нервите.
Разпита ме за бившата ми работа, за бившите ми колеги, за всичко случило се през последните няколко години.
Накрая разпита приключи и бях освободен за вечеря.
След като хапнах кисело мляко със сварени картофи и погледах малко телевизия си легнах да спя.
Спах добре, но не бях в собствения си дом, на собственото си легло, върху собствената си възглавница, затова не ми беше комфортно.
В сряда, 18.11.2015 г., се събудих рано сутринта.
Още в 06:30 бях буден.
Изкъпах се и закусих с кисело мляко и варени картофи.
Облякох се и отидохме до лабораторията в болницата, за да ми вземат кръв.
От там ходихме да ми правят рентгеново изследване, но лекарката я нямаше.
Отложихме го за следващия ден сутринта.
Накрая отидохме до кожната лекарка.
Тя ме прегледа Изображение и установи, че нищо ми няма на кожата, а проблема е по-скоро вътрешен(стомашно-чревен).
Кожните ми симптоми(като сърбежи) бяха причинени от вътрешното състояние на организма ми.
Прегледите отнеха целия преди обед, затова като приключихме се върнах в дома на леля ми и се наобядвах с кисело мляко, картофи и сварено яйце.
По обяд свако ми се върна от село.
Скара ми се, че съм пуснал телевизора да работи в хола, а стоя в кухнята.
После ме посъветва "любезно" да не му хабя топлата вода.
И накрая ми каза със заповеден тон, че ще ходя при баба ми щом минат всички изследвания.
После дойде леля ми и отидохме на нейната рехабилитация.
Докато чакахме пред кабинета й разказах за късото гемче.
Тя не се впечатли особено.
След като приключихме процедурите й минахме през центъра на града на разходка.
Тя беше твърдо убедена, че ще ми купи ново яке, нови обувки и ново бельо за подарък.
Категорично й отказах и тя се разсърди. Изображение
Тя явно не си даваше сметка, че ще трябва да нося всички тези неща на гръб на 200 км. разстояние?!?
Купихме храна и се прибрахме.
Накара ме да ям юфка.
Отказах й, защото знаех, че от нея ще ми стане лошо, но тя настоя и ме принуди почти насила да я изям.
Изпих си лекарствата, които тя ми беше купила по-рано.
После седнах да гледам "Малката булка".
Накрая на филма дойде леля ми.
След 1 час дойде и братовчед ми.
После се обади майка ми.
По тона й разбрах, че баща ми цял ден е ревал за мен. Изображение
Казах на леля ми, че в петък си тръгвам с най-ранния влак за моя град.
Тя не остана доволна.
Предложи още същата вечер да отида до селото на баба ми, за да се видя с нея.
С братовчед ми отидохме до там с колата.
Баба ми не ме позна първоначално. Изображение
После естествено ме позна, къде ще иде.
Говорихме два часа.
Накрая се върнах при леля ми.
И на отиване и на връщане ми беше лошо от юфката и ми се повръщаше.
Като се прибрах леля ми отрече юфката да е виновна за състоянието ми.
За да докаже твърдението си ме натъпка с кисело мляко, принцеси с кайма(с черен пипер) и сирене с яйце.
Изядох и един банан.
Изпих си и лекарствата.
Легнах си да спя след полунощ.
В четвъртък, 19.11.2015 г., станах рано и се изкъпах.
После отидох да ме гледат на рентген.
Заведе ме една приятелка на леля ми.
Дадоха ми да изпия бариева каша.
Снимаха хранопровода и стомаха ми на рентгена.
Всички бяха много весели и засмени. Изображение
След един час чакане бариевата каша да се придвижи надолу по храносмилателната ми система ме снимаха отново - заради тънките черва.
Незнайно защо усмивките на всички угаснаха.
Купонът свърши! Изображение
Докато чакахме с приятелката на леля ми отидохме за резултатите от кръвните ми изследвания.
Оказаха се повече от добри.
Направо перфектни.
После с приятелката на леля ми си поговорихме за сина й.
Тя ми разказа неговите перипетии в живота, а аз и разказах моите.
В крайна сметка тя достигна до правилния извод, че сина й не е чак толкова лош човек, както твърдят всички.
След още един час ме снимаха отново.
Този път искаха да видят долната част на тънките черва и дебелото черво.
Тук вече всички се притесниха.
Защо ли? Изображение
Докато чакахме си поговорих с приятелката на леля ми и й дадох ценни съвети как да възпита детето си.
Общувайки си с леля ми жената беше развила хипер-контролиращо поведение към сина си.
Обясних й, че постепенно трябва да го освободи от контрола си, за да може да се научи сам да взема правилните решения.
Не съм сигурен доколко ме разбра. Изображение
Надявах се да ме послуша и да даде свобода на сина си.
А дано, ама ... кой знае!
След още един час чакане взехме експертизата на рентгеноложката.
В нея пишеше, че имам гастрит и ентерит - възпаление на стомаха и на тънките черва. Изображение
После отидохме при гастроентероложката.
Тя каза, че стомаха ми, тънките ми черва и дебелото ми черво са възпалени, т.е. раздразнени.
Предписа ми лекарства и диета.
Приятелката на леля ми беше с мен в кабинета и беше свидетел, че наистина червата ми са възпалени.
После се прибрахме обратно при леля ми.
По пътя си купих вълнени чорапи.
Като се прибрах леля ми даде още неща - вълнени чорапи, терлици, шал, одеколон, сусамов тахан, ябълки, бисквити, месо, колбаси, две патици.
На връщане щях да бъда максимално натоварен.
Целият останал ден се тъпках с храна приготвена от леля ми.
На обяд ядох грах с патешко, яхния със свинско, парче луканка, пих кафе, хапнах торта.
Вечерта ядох луканка, хляб и руло "Стефани" с кайма, яйце и моркови.
Този храноден беше изключително неподходящ за човек с доказан гастрит и ентерит.
Но какво можех да направя?!?
Докато се тъпчех леля ми каза какъв е нейният извод от моите изследвания.
Беше същия като този, когато пристигнах - състоянието на стомашно-чревния ми тракт е причинено от психологическот оми състояние и стреса, който моите родители ми създават.
Какъв стрес, какви пет лева?!? Изображение
Отново ми повтори, че имам депресия и неизяснено психично заболяване.
Не спорих с нея.
Само хората с депресия и неизяснено психично заболяване спорят, когато им поставят "правилната" диагноза. Изображение
После леля ми разказа, че братовчед ми си има приятелка-туркиня.
Каза ми, че тя и свако няма нищо против той да се ожени за нея, но това изказване прозвуча много лицемерно.
Явно не искаше снаха й да е туркиня, но нямаше как директно да си го признае.
Много глупаво от нейна страна! Изображение
Аз й казах, че най-важно е братовчед ми да е щастлив, а не дали момичето е туркиня или не.
Дали един човек с депресия и неизяснено психично заболяване може да каже подобно нещо?
Сигурно, кой знае!
Вечерта се изкъпах.
Болките ми намаляваха прогресивно с пиенето на лекарствата.
Накрая леля ми си легна да спи, а аз седнах да гледам телевизия и останах буден до доста късно. Изображение
В петък, 20.11.2015 г., се събудих още в 06:00 ч.
Станах, оправих си леглото, приготвих си багажа и зачаках леля ми да се събуди.
В 06:30 ч. тя стана.
Изненада се като ме видя буден. Изображение
Към 07:00 ч. се облякох, извика ми такси и след 5 минути се озовах на жп гарата.
Купих си билет, отидох на перона и зачаках влака от Комунари.
Той дойде навреме.
Така потеглих за Варна.
Купето, в което седнах беше празно.
После при мен седнаха две възрастни туркини.
Те не говореха много добре български, но обстойно обсъдихме всички сериали, включително "Малката булка", политическата обстановка, включително Волен Сидеров, ситуацията във Франция, включително международното положение и разбира се личните ни съдби.
Това беше едно "искрено и лично" преживяване във влака за Варна. Изображение
На гара Синдел-разпределителна слязох и чаках 25 минути влака от Варна за София.
Като се качих на влака седнах в едно купе с един възрастен човек.
Обсъдихме всичко от риболов до политика.
Носеше орехи и искаше да ми даде, но аз не исках, защото раницата ми вече беше пълна и нямаше как да ги нося до нас.
Слязохме на Завет.
Помогнах на една жена да слезе от влака.
В автобусът до мен седна един възрастен човек, който беше нацупен и не искаше да си говорим.
За съжаление нито едно момиче не поиска да седне до мен. Изображение
От Завет до Церковски пътувахме с автобус.
На Церковски се качихме на влака.
В купето при мен седнаха едни много приказливи мъже.
Те бяха недоволни от младото поколение, но бяха приятно изненадани от моята интелигентност и общителност.
С тях разкостихме миналото, настоящето и бъдещето на България.
Най-странното беше, че с всички си говорих за зелето. Изображение
В моя град е 0,50 лв. на килограм.
Обаче зелето тази година нещо не е както трябва.
И е скъпо.
Българите сме странен народ. Изображение
Най-озадачаващото в цялото пътуване беше, че никой млад човек не искаше да си говори с мен или с когото и да е било другиго.
Нямам си идея защо, но младите хора пътуващи насам-натам бяха много задръстени и мълчаха като пукали.
Аз не съм задръстен, даже съм си много отдръстен.
Като слизах на моята си гара единия човек в купето ми вика:
"Момче, ами сега кой ще прави приказката?".
Аз се засмях и му отговорих:
"Е, нали сте двама, говорете си докато стигнете вашите гари!". Изображение
В моя град пристигнах в 12:35 ч.
Прибрах се пеша от жп гарата до нас.
Майка ми и баща ми много се зарадваха да ме видят.
През остатъка от деня и им разказвах за пътуването си.
Показах им какво съм донесъл.
Сварихме двете патици.
Почистих и смлях месото.
Разделих го на две и с едната половина направих супа с картофи и ориз.
Другата половина я оставих за мусака.
Ядох.
Пих си лекарствата.
Гледах телевизия.
Вечерта си легнах да спя рано-рано. Изображение
В събота, 21.11.2015 г., се наспах.
Ходих до Търговията, но не можах да купя нито ново бельо, нито кюнци за дървената печка.
Вместо това купих перилни препарати.
Едва се прибрах.
Много тежаха.
След това приготвих мусака с патешко месо.
Пих си лекарствата.
И този ден си легнах да спя рано.
В неделя, 22.11.2015 г., ядох от мусаката - оказа се много вкусна.
В понеделник, 23.11.2015 г., се разходих хубаво преди лягане.
Във вторник, 24.11.2015 г., отидох при нотариус, за да изготвим пълномощно, с което да представлявам баща ми пред институциите.
Успешно свърших и тази работа. Изображение
В сряда, 25.11.2015 г., ходих до Търговията.
Заради интензивния трафик едвам се прибрах.
В четвъртък, 26.11.2015 г., ходих до търговската къща, за да купя сусамов тахан.
Оказа се много скъп.
После се разходих до хълма.
Качих се до върха.
Прибрах се по живо, по здраво.
Уморих се доста.
Отдавна не бях ходил толкова много.
В петък, 27.11.2015 г., валеше дъжд и се намокрих много.
В събота, 28.11.2015 г., ходих на разходка.
Аз ядох доста този ден.
Направо се освиних.
В неделя, 29.11.2015 г., направих още едно авторско клипче.
В понеделник, 30.11.2015 г., ми беше малко лошо.
Месец Ноември беше най-приятният месец на 2015 г., защото най-накрая разбрах от какво съм болен и предприех адекватно лечение.
Любима, не си ли доволна и ти? Изображение

Декември


В първите дни на Декември ми беше лошо.
В събота, 05.12.2015 г., с майка ми излязохме на разходка.
Пътем минахме през магазин за техника и разгледахме хладилниците и пералните машини.
После по най-бързия начин се прибрахме в нас.
Вечерта ходих да пазарувам.
Купих мляко.
Явно то не ме дразни или поне ме дразни най-малко от всички храни.
В неделя, 06.12.2015 г., беше Никулден, затова сготвих рибена чорба. Изображение
Във вторник, 08.12.2015 г., после почистих дървената печка.
Махнах всичко, което баща ми беше сложил в нея.
Изчистих я изцяло.
След обяд излязох из града да потърся кюнци(бурии) за дървената печка.
Купих си две тръби-кюнци, един крив кюнец и един преходен кюнец.
Накрая като се прибрах приготвих две мусаки.
Уморих се много.
В сряда, 09.12.2015 г., смених буриите на печката.
Успях и да почистя отвора на комина, както и доизчистих печката.
Много измърсих и се наложи да чистя два часа.
Този ден ядох мусака.
Пак се уморих много.
В четвъртък, 10.12.2015 г., запалих печката за пръв път от много време.
Температурата на стаите се повиши с цели три градуса. Изображение
В събота, 12.12.2015 г., направих супа от пилешки черен дроб с картофи и ориз.
В неделя, 13.12.2015 г., сготвих мусака.
В понеделник, 14.12.2015 г., платих сметките.
Във вторник, 15.12.2015 г., качих още един авторски клип.
В сряда, 16.12.2015 г., платих телефонната сметка в пощата, защото на гишето в хипермаркета отказаха да ме обслужат.
Прибрах се уморен.
В четвъртък, 17.12.2015 г., почистих компютъра и стаята си.
В петък, 18.12.2015 г., запалих дървената печка.
Като се прибрах пак заредих печката и така докато си легнем.
Къщата малко или повече се постопли.
В понеделник, 21.12.2015 г., купих свещи за Рождество Христово.
Във вторник, 22.12.2015 г., дойде зимата.
В сряда, 23.12.2015 г., си купих още лекарства за храносмилателната си система.
Пазарувах, а като се прибрах установих, че слушалките ми окончателно са се повредили. Изображение
В четвъртък, 24.12.2015 г., ходих до Билата и до търговската къща до нас преди да са затворили.
В петък, 25.12.2015 г., започнах да пиша поредното писмо до теб, любима. Изображение
В събота, 26.12.2015 г., срещнах една съседско момиче, заради което ме ухапа куче преди много години.
В хипермаркета една от касиерките започна да ми говори на "ти". Изображение
Каза ми: "Здрасти! Как си?".
А преди ме гледаше враждебно.
Това беше странно, но щом иска няма да я спирам.
И аз й говорих на "ти". Изображение
В понеделник, 28.12.2015 г., отидох до един магазин за въглища.
Нищо не купих, защото всичко беше скъпо.
От там отидох до Топливо, но се оказа, че превозът е много скъп.
Такситата не искаха да ме вземат, за да не им изцапам багажниците с въглищен прах. Изображение
Отказах се от въглищата.
Отидох до Търговията и купих ножове, боксери и сапун.
После ми хрумна, че мога да купя въглища и да си ги пренеса сам.
Отидох до Вторични суровини да потърся количка.
Оказа се, че нямат.
Тръгнах си и на връщане минах през пазара.
Питах на автогарата колко е билета до Сливен.
Беше си 3 лева, колкото и преди.
После си купих количка от един магазин.
Взех най-голямата, която имаха.
Хареса ми, че е лека и удобна.
На нея ще е лесно да нося въглища и други товари.
Прибрах се уморен, а краката ме боляха зверски от многото ходене. Изображение
Във вторник, 29.12.2015 г., се облякох и отидох да купя лекарства.
После отидох до Търговията, от където купих къдрав нож.
И накрая отидох до Топливо, от където купих един чувал с въглища.
С количката, която си купих предния ден докарах въглищата до нас, но се уморих много.
Направо бях съсипан.
Оказа се, че количката е паянтова и трудна за мъкнене.
Стана ми лошо, докато се прибера. Изображение
В сряда, 30.12.2015 г., се уморих от ходене.
Толкова много не бях пазарувал отдавна.
Изчистих старите бурии и ги качих на тавана.
В четвъртък, 31.12.2015 г., беше Нова година.
Събудих се рано сутринта.
Изчистих канала на мивката.
Съседите под нас дойдоха и започнаха да чукат и пробиват с дрелка.
Приключиха около 14:00 ч.
После закусих и преведох един клип.
След това отидох да си купя лекарства.
Навън беше голям студ. Изображение
Като се прибрах запалих печката.
Много добре гореше.
А комина пушеше много симпатично.
След това преведох още един клип.
Обядвах, готвих и чистих.
Гледах телевизия.
Чух речта на Президента. Изображение
После си легнах да спя.
Най-накрая дойде 2016 година.
Надявах се, че през новата година поне ще бъда здрав.
Друго нищо не исках.

Януари


В петък, 01.01.2016 г., излязох на разходка из града. Изображение
По улиците нямаше много хора.
Качих се до хълма.
Всичко изглеждаше мирно и спокойно, а беше адски студ.
Прибрах се премръзнал.
В събота, 02.01.2016 г., отидох да си купя стенен календар за 2016 г.
После пазарувах като за последно.
В неделя, 03.01.2016 г., заваля първия сняг за тази зима и времето омекна, слава Богу.
И не само, че заваля, ами и натрупа около 20 см. Изображение
В понеделник, 04.01.2016 г., се наложи да чистя двора и пътя с една малка лопатка и това адски ме измори.
Най-лошото беше, че след като почистих вечерта отново заваля и след това снега замръзна, което направи двора, пътя и улиците трудно проходими.
Няколко дни не посмях да изляза от нас, за да не падна някъде.
Още във вторник, 05.01.2016 г. снегът започна да се топи.
В сряда, 06.01.2016 г. се топеше толкова интензивно, че леда върху почистената част на двора изчезна и пътеката изсъхна.
Докато бяхме под снежна блоката събирахме боклука си в огромни найлонови торби.
След четвъртък, 07.01.2016 г., започнах да излизам насам-натам, но с повишено внимание.
Изхвърлих и натрупания боклук.
В петък, 08.01.2016 г., отново усетих болки.
Явно не бях напълно излекуван.
Кога ли ще оздравея. любима? Изображение
В събота, 09.01.2016 г. и неделя, 10.01.2016 г., ходих насам-натам, но внимавах да не падна някъде.
В понеделник, 11.01.2016 г., съседите под нас дойдоха да вдигат шум.
Във вторник, 12.01.2016 г., сутринта съседите под нас запалиха печката си и след това сложиха влажен парцал в нея, за да създадат гъст дим.
Този дим се просмукваше през телата на комините на тавана и се стелеше надолу по стълбите.
Първоначално като го видях си помислих, че сме се подпалили, а после като установих кои са виновниците се зачудих кого да извикам на помощ - пожарната или полицията.
В крайна сметка съседите сами загасиха печката си и не се наложи да викаме никого.
После така и така бях станал рано отидох до Търговията да си купя още боксерки.
За съжаление заваля дъжд.
Като се прибрах в нас чорапите на левия ми крак бяха мокри.
Не разбрах от къде е дошла тази вода, затова си огледах зимните обувки.
Оказа се, че подметката на лявата ми бота се е сцепила по ширина.
Е, време има беше - ползвах тези обувки 6-7 години.
Нямаше как да изкарам цял живот с тях.
Но посред зима останах без зимни обувки.
Честито! Изображение
Вечерта сготвих патешка яхния с ориз и картофи.
Баща ми много я хареса.
В сряда, 13.01.2016 г., ходих да си търся зимни обувки в два магазина.
По пътя към първия магазин срещнах Командорка от бившата ми работа.
Разменихме една-две думи.
На връщане от втория магазин срещнах Цербер, но не я видях.
В четвъртък, 14.01.2016 г., с майка ми ходихме на лекар.
После платих сметките и си купих нови зимни обувки.
В петък, 15.01.2016 г., публикувах писмото си до теб, любима.
Обещавам, че следващото писмо ще е по-кратко. Изображение

До скоро, любима! Изображение

03.11.2014 г. - 15.01.2016 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!