Саботажът на референдума
За електронното дистанционно гласуване
Ще си го кажа директно още в първото изречение - референдума беше саботиран.
Целенасочено, умишлено, организирано.
Поръчителите бяха политиците, а изпълнителите бяха ЦИК, ОИК и СИК, както и т.н. хакери, които "хакнаха" сайтовете на ЦИК, МВР, ГРАО и МВнР.
Защо виновни са ЦИК, ОИК и СИК?
Защото секционните избирателни комисии в някои населени места целенасочено питаха хората "Искате ли да гласувате на референдума?" и вместо директно да им дават бюлетина и плик те ги подканваха да кажат "Не".
А ако някой кажеше "Да" те любезно му отказваха, защото нямаше кой да даде бюлетината и плика за референдума.
Онагледявам тези си твърдения с този клип.
Гледайте внимателно как Рада Богданова прави забележка на СИК и как те не обръщат никакво внимание на воплите й.
Друго помощно средство, с което искам да докажа тезата си за саботаж е тази статия от в. Капитал, в която накратко са описани всички изборни нарушение около референдума.
ЦИК се опита да замаже положението, което създадоха СИК, но не успя, понеже по същото време се провеждаше друг етап от саботажа на референдума.
Някой(ДАНС и ГДБОП ще установяват КОЙ!
) организира безпрецедентна хакерска атака срещу сайтовете на ЦИК, МВР, ГРАО и МВнР.
Тази атака нямаше за цел да разбие сайтовете, а само да затрудни достъпа до тях и да демонстрира на избирателите колко "уязвимо" е електронното гласуване.
Това не е класическата хакерска атака, при която хакери разбиват системата, проникват в нея и открадват каквото могат.
Това, което се случи всъщност беше т.нар атака за отказ на услуга (DDoS attack) - сървърите на ведомствата са били "наводнени" от посещения, като това е направило достъпа до тях невъзможен.
Материали по темата има в сайтовете на Нова ТВ и в. Капитал.
В материала на Нова ТВ се изказа Проф. Константинов, който кой знае защо е председател на Съвета на директорите в "Информационно обслужване" АД.
Той е математик, преди работеше в ЦИК, а сега са го командировали в Информационно обслужване, където математици работа нямат.
Най-лошите програмисти са математиците, защото нямат мисленето нужно за програмиране.
В репортажа той каза, че по време на атаката е имало пробиви в системата, което не може да е вярно.
DDoS атаката няма за цел да пробива защитите, а да спре достъпа до ресурса.
Това му изказване само доказва , че не му е мястото в Информационно обслужване.
Всъщност DDoS атаката не е класическо компютърно престъпление.
Тя е по-скоро етично компютърно престъпление, защото няма загуба на данни, а е просто блокиране на достъпа.
При този тип атаки е трудно да се установи кой е източника, защото фактически атаката се извършва от заразени компютри по целия свят.
А извършителят е дълбоко скрит.
Това, което се случи със сайтовете на ЦИК, МВР, ГРАО и МВнР в деня на изборите обаче беше широко отразено от всички медии, най-вече от свързаните с партии и олигарси.
И така с помощта на медиите(най-вече медиите на Пеевски) хиляди гласоподаватели разбраха, че електронното гласуване е най-лошото, което може да ни се случи.
Така саботажа на референдума беше пълен и тотален.
При избирателна активност на местните избори 53,60 % активността на референдума беше 39,57 %.
Ако всички гласували бяха получили бюлетина и плик за референдума сега щяхме да имаме валиден резултат, задължителен за Народното събрание.
Ако DDoS атаката не беше така широко отразена и "добре" обяснена на избирателите повече хора щяха да отидат и да гласуват на референдума.
От друга страна купения вот беше категорично против референдума.
На ромите им беше казано да не гласуват за партия "Референдум".
В някои секции имаше две тъмни стаички - една за местния вот и една за референдума, което е тотално нарушение.
Но в крайна сметка има и нещо, което трябва да признаем.
Ако българите искаха да гласуват на референдума те щяха да го направят - независимо какви пречки им поставяха политиците и свързаните с тях лица.
Факт е, че само 40 % от избирателите отидоха да гласуват на референдума.
Останалите 60 % просто не искаха да участват във всенародното допитване.
Може би ние все още не сме дорасли за подобни неща.
Все пак България не е Швейцария.
Може би българите не искат да управляват, а предпочитат да бъдат управлявани и някой друг да взема решенията вместо тях.
Вероятно това е основната причина за провала на референдума.
Самият народ провали референдума.
Защото ако искахме да наложим нашата воля на народните представители щяхме да го направим на 25 октомври 2015 г.
Само че вместо това ние оставихме в техните ръце да решават кое е добро за нас.
Чл. 23, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление гласи, че: "Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.".
Чл. 52, ал. 1 от същия закон гласи, че: "Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии."
Казано просто сега след като над 20 % са гласували на референдума Народното събрание е длъжно в тримесечен срок да разгледа поставения въпрос и да приеме или отхвърли мнението на гласувалия народ.
Разбира се, политиците по свое усмотрение ще преценят какво да е окончателното решение на електронното гласуване.
И не си мислете, че ще бъде в наша полза.
В крайна сметка народа винаги е губещия.
Дори и когато уж печели всъщност пак губи.
За електронното дистанционно гласуване
Ще си го кажа директно още в първото изречение - референдума беше саботиран.
Целенасочено, умишлено, организирано.
Поръчителите бяха политиците, а изпълнителите бяха ЦИК, ОИК и СИК, както и т.н. хакери, които "хакнаха" сайтовете на ЦИК, МВР, ГРАО и МВнР.
Защо виновни са ЦИК, ОИК и СИК?
Защото секционните избирателни комисии в някои населени места целенасочено питаха хората "Искате ли да гласувате на референдума?" и вместо директно да им дават бюлетина и плик те ги подканваха да кажат "Не".
А ако някой кажеше "Да" те любезно му отказваха, защото нямаше кой да даде бюлетината и плика за референдума.
Онагледявам тези си твърдения с този клип.
Гледайте внимателно как Рада Богданова прави забележка на СИК и как те не обръщат никакво внимание на воплите й.
Друго помощно средство, с което искам да докажа тезата си за саботаж е тази статия от в. Капитал, в която накратко са описани всички изборни нарушение около референдума.
ЦИК се опита да замаже положението, което създадоха СИК, но не успя, понеже по същото време се провеждаше друг етап от саботажа на референдума.
Някой(ДАНС и ГДБОП ще установяват КОЙ!
) организира безпрецедентна хакерска атака срещу сайтовете на ЦИК, МВР, ГРАО и МВнР.Тази атака нямаше за цел да разбие сайтовете, а само да затрудни достъпа до тях и да демонстрира на избирателите колко "уязвимо" е електронното гласуване.
Това не е класическата хакерска атака, при която хакери разбиват системата, проникват в нея и открадват каквото могат.
Това, което се случи всъщност беше т.нар атака за отказ на услуга (DDoS attack) - сървърите на ведомствата са били "наводнени" от посещения, като това е направило достъпа до тях невъзможен.
Материали по темата има в сайтовете на Нова ТВ и в. Капитал.
В материала на Нова ТВ се изказа Проф. Константинов, който кой знае защо е председател на Съвета на директорите в "Информационно обслужване" АД.
Той е математик, преди работеше в ЦИК, а сега са го командировали в Информационно обслужване, където математици работа нямат.
Най-лошите програмисти са математиците, защото нямат мисленето нужно за програмиране.
В репортажа той каза, че по време на атаката е имало пробиви в системата, което не може да е вярно.
DDoS атаката няма за цел да пробива защитите, а да спре достъпа до ресурса.
Това му изказване само доказва , че не му е мястото в Информационно обслужване.
Всъщност DDoS атаката не е класическо компютърно престъпление.
Тя е по-скоро етично компютърно престъпление, защото няма загуба на данни, а е просто блокиране на достъпа.
При този тип атаки е трудно да се установи кой е източника, защото фактически атаката се извършва от заразени компютри по целия свят.
А извършителят е дълбоко скрит.
Това, което се случи със сайтовете на ЦИК, МВР, ГРАО и МВнР в деня на изборите обаче беше широко отразено от всички медии, най-вече от свързаните с партии и олигарси.
И така с помощта на медиите(най-вече медиите на Пеевски) хиляди гласоподаватели разбраха, че електронното гласуване е най-лошото, което може да ни се случи.
Така саботажа на референдума беше пълен и тотален.
При избирателна активност на местните избори 53,60 % активността на референдума беше 39,57 %.
Ако всички гласували бяха получили бюлетина и плик за референдума сега щяхме да имаме валиден резултат, задължителен за Народното събрание.
Ако DDoS атаката не беше така широко отразена и "добре" обяснена на избирателите повече хора щяха да отидат и да гласуват на референдума.
От друга страна купения вот беше категорично против референдума.
На ромите им беше казано да не гласуват за партия "Референдум".
В някои секции имаше две тъмни стаички - една за местния вот и една за референдума, което е тотално нарушение.
Но в крайна сметка има и нещо, което трябва да признаем.
Ако българите искаха да гласуват на референдума те щяха да го направят - независимо какви пречки им поставяха политиците и свързаните с тях лица.
Факт е, че само 40 % от избирателите отидоха да гласуват на референдума.
Останалите 60 % просто не искаха да участват във всенародното допитване.
Може би ние все още не сме дорасли за подобни неща.
Все пак България не е Швейцария.
Може би българите не искат да управляват, а предпочитат да бъдат управлявани и някой друг да взема решенията вместо тях.
Вероятно това е основната причина за провала на референдума.
Самият народ провали референдума.
Защото ако искахме да наложим нашата воля на народните представители щяхме да го направим на 25 октомври 2015 г.
Само че вместо това ние оставихме в техните ръце да решават кое е добро за нас.
Чл. 23, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление гласи, че: "Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.".
Чл. 52, ал. 1 от същия закон гласи, че: "Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии."
Казано просто сега след като над 20 % са гласували на референдума Народното събрание е длъжно в тримесечен срок да разгледа поставения въпрос и да приеме или отхвърли мнението на гласувалия народ.
Разбира се, политиците по свое усмотрение ще преценят какво да е окончателното решение на електронното гласуване.
И не си мислете, че ще бъде в наша полза.
В крайна сметка народа винаги е губещия.
Дори и когато уж печели всъщност пак губи.
