biggeorge Lyrics

понеделник, 11 март 2013 г.

Писмо до любимия 7: Терзания за банки

Писмо до любимия 7: Терзания за банки

от Анонимница

Редактор:
Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

Здравей, любими! Изображение
Днес банките все едно, че се бяха наговорили да тормозят мен и семейството ми.
Никога не съм имала по-каръшки ден свързан с банкови операции!
Днес ми беше падежа на един депозит, който смятах да закрия, тъй като се налагаше на всеки 3 месеца да ходя до банката, за да си прехвърлям лихвата към депозита ( тя се начислява в отделна сметка).
Което честно казано си беше затормозяващо.
Затова снощи проверих лихвените проценти в други банки и смятах днес евентуално, ако не ме мързи, да отида до банката, да закрия депозита и да го преместя в друга банка.
Като видях колко е мрачно и студено времето сутринта се отказах.
Лежах си и си четях книжка, когато майка ми пристигна вкъщи и започна да се оплаква от банките и държавата.
Беше ходила да изтегли пенсиите на баба ми и дядо ми с дебитните карти.
Когато пъхнала първата карта и въвела кода, банкомата я глътнал. Изображение
Оказало се, че картите са изтекли през февруари и трябва да се подновят.
Майка ми предвидливо си носела пълномощното, с което баба ми и дядо ми като инвалиди я упълномощават да се занимава с банковите им операции.
Оказва се обаче, че по същото време са изтекли картите и на други няколко хиляди пенсионери-инвалиди, които се редят на опашка, за да си ги подновят.
Офисът за подновяване, естествено, е само един за цяла София ( логично, нали?!). Изображение
Опашката била километрична.
Майка ми все пак решила да опита.
Чакала известно време, докато не излязъл служител и не поискал тези с пълномощно да влязат.
Майка ми му показала нейното и той като го погледнал казал, че има промени в изискванията и вече банката изисква нотариално заверено копие от пълномощното.
Посъветвал майка ми да издири нотариуса, който го е правил ( преди n на брой години) и да направи копие и да го завери ( трябвало да е същия нотариус).
Т.е. пенсиите няма как да ги вземе в същия ден.
Майка ми ме посъветва да използвам картата за пътуване ( която е и моя като придружител на баба ми), за да си свърша моята работа по банките.
Реших да отида.
Голяма грешка! Изображение
Първо се запътих към банката, където да си закрия депозита, чийто падеж е днес.
Отидох, нямаше много клиенти, което беше добре.
Веднага дойде моят ред.
Този път се паднах на някаква лелка, която не ме е обслужвала преди.
И от там се започна моята одисея.
Казах й, че днес имам падеж на еди си кой депозит ( назовах точното име на депозита, защото в банката имам и друг).
Тя провери в компютъра.
Попитах я колко ми е лихвата до момента и тя ми каза лихвата по другия депозит, който беше с авансова лихва и отдавна бях изтеглила.
Поправих я. Изображение
При втората справка ми потвърди правилния депозит.
Казах й, че искам да го закрия, тъй като днес му е падежа и да изтегля и сумата от лихвата, която се превежда на отделна сметка.
Тя ме попита " Всичките ли сметки да закрия?".
Аз казах " Да, всички свързани с депозита, чийто падеж е днес".
От там нататък лелята изпадна в дълбок размисъл.
Загледа се в монитора, започна да мисли, цъкна тук там, пак продължи да мисли и да гледа монитора.
Така минаха около десетина минути.
Аз се учудих, че й отнема толкова време да закрие един прост депозит и една сметка.
Най-накрая вдигна телефона, набра някакъв номер и каза на отсрещната страна " Ще се кача при теб да оправим един депозит, защото е с авансово изплащане на лихвата и е сложно при закриване, сама не мога да го направя".
Само като чух "авансово изплащане на лихвата" се сетих, че тя тотално ми е объркала депозитите и е тръгнала да закрива този, чийто падеж е почти след година и чиято лихва аз отдавна съм си взела.
Щеше да стане тотално мазало! Изображение
Затова веднага я поправих, като й казах, че този депозит не съм искала да го пипа, а да закрие другия, заедно със сметката към него!
А тя ми отговори " А, вие нали казахте всички сметки да закрия, аз този вече го закрих"!
Направо се вбесих като чух това, защото означаваше, че ми е закрила авансовия депозит и дължа лихва + неустойки на банката затова, че не съм изчакала падежа.
Естествено, че веднага й обясних какво е направила и че искам да ми възстанови депозита както си беше.
Тя обаче каза, че е сложно и отива някъде си, за да види дали ще стане.
Взе ми личната карта и излезе.
От този момент до момента, в който се появи отново изминаха повече от 30 минути! Изображение
Вече се чудех дали изобщо ще се появи и гледах сърдито към видео камерата срещу мен ( така де, този който ме наблюдава да види, че търпението ми се изчерпва!), когато тя отново се появи.
Каза, че са ми възстановили депозита и сега подробно трябва да й обясня какво точно искам.
Обясних й подробно и с раздразнителен тон, но все пак любезно, какво се иска от нея.
Най-накрая загря и ми закри депозита, заедно със сметката с лихвата към него.
Тъпата държава си прибра 10 % от лихвата, за което Дянков отнесе доста псувни.
Взех си парите, вече малко по-спокойна, и се запътих към следващата банка, където ми предлагаха 7 % промоционална лихва, за разлика от 6.15 % в предишната банка.
Отидох в близкия мол, защото според Интернет сайта на банката, там се помещаваше едни от клоновете й, който ми беше най-удобен.
Пишеше, че се намирал някъде до магазина на Пикадили.
"Лесна работа", викам си аз. Изображение
Толкова пъти съм пазарувала там, няма начин да не я намеря, знам точно на кой етаж се намира.
Слязох с ескалаторите и започнах да издирвам въпросната банка.
От последното ми слизане на този етаж ( а това беше преди около година) се бяха променили доста неща.
Освен Пикадили, сега имаше само един огромен магазин за козметика и нищо друго.
Направих няколко кръгчета и вече започнах да се ядосвам, че не намирам това, което търся, когато съзрях някаква опашка, в близост до супермаркета.
Позачетох се из надписите на гишето и освен Easypay видях и името на въпросната банка.
Стана ми странно, че не изглежда като нормален офис на банка, а е някакво гише.
Беше абсолютно необезопасено, без обособена каса, различно от нормалните офиси на банки.
Все пак реших да се пробвам.
За мой късмет на гишето с името на банката не чакаше никой.
Отидох и гордо заявих, че идвам да си открия промоционален депозит.
Момичето съчувствено ми обясни, че този депозит вече не е валиден и лихвата му не е 7 %, а 6,25 %.
Аз, безкрайно учудена, попитах " Ама как така?! Аз снощи проверих на сайта ви и пишеше до 31-ви март?".
Девойката ми обясни, че от днес са й наредили, че депозита е прекратен, защото явно са си събрали капитала, който им е нужен и затова са смъкнали и лихвите.
Е, голям късмет, няма що. Изображение
Обезсмислиха се всичките сложни парични операции, които правих до момента!
Все пак се успокоих от факта, че в предишната банка лихвата ми беше 6.15 %, а тук ще ми е 6.25 % - голямата далавера!
Но пък от началото на годината бившата ми банка беше смъкнала лихвите на 5 %, така че сега и да се върнех там щеше да ми е още по-неизгодно.
Реших да приема офертата, която момичето ми предлага.
Дадох си личната карта, за да направи копие.
Принтера засече, смачка хартията и злобно я изхвърли.
Все пак успях да се подпиша на нея.
Сега оставаше договора и внасянето на сумата.
Момичето ми каза, че поради проблема с принтера трябва да изчакам десетина минути, за да ми изпечата договора.
Реших да се помотая из магазините.
Тя каза, че ще ми се обади, когато е готова.
Започнах да се шляя безцелно из мола. Изображение
В главата ми настъпи дилема " А,бе защо изобщо се разправям с тия банки, защо не изхарча парите тук и сега, като си купя някоя ненужна, но скъпа вещ и така ще си спестя разправиите с банки за в бъдеще. Така ще правя винаги, когато спестя пари - ще ги харча в мола, само и само да не попадат в някоя банка. Ще се отрази добре на нервната ми система и на здравето ми".
Почти се бях навила, когато покрай мен чух някакъв досаден женски глас " Добър ден, как си изправяте косата?!".
Учудено погледнах към посоката на гласа и видях някакво същество от женски пол, което ме гледаше.
Явно въпросът беше насочен към мен.
В следващия момент се сетих, че косата ми си е естествено права и въпросът е напълно безсмислен.
Отговорих й, че не я изправям, косата ми си е такава.
Тогава тя ме попита " А искате ли тогава да си я накъдрите?".
Аз вече пораздразнена от безсмисления разговор казах " Не, да си я изправям повече ми харесва". Изображение
Момичето се стъписа от отговора ми и използвах момента докато вниква в смисъла му да се измъкна от обсега й.
В този момент ми звъннаха от банката - договорът бил готов.
Веднага слязох пак до т.нар. офис-клон-гише на банката, защото вече нямах търпение да се омитам от този лъскав, безсмислен мол, който на всичкото отгоре се запалва вече няколко пъти (за щастие когато не съм наблизо).
Подписах набързо договора и вече извадих портмонето в готовност да хвърля парите и да изчезвам.
Да, ама не. Изображение
Момичето любезно ми обясни, че те там пари не приемали, а трябвало да отида до офиса на банката, който се намира на три пресечки от мола, или на пет-десет минути пеша, за да ги внеса!
Е няма такова безумие!
На въпроса ми "Вие се шегувате, нали?!", момичето отговори съвсем сериозно, че не се шегува.
Те пари не приемали и не давали.
Само издавали договорите, а вече в истинският офис на банката се оперирало с пари.
Така значи.
Вече има истински и неистински офиси.
Интересно е да се знае, само че е хубаво това да го пише на сайта на банките! "
Ако искате да си свършите работата - елате в истинския ни офис на еди кой си адрес.
Ако обаче ви кефи да си шляете безцелно, да чакате, за да си извадите документ без никаква стойност и да си губите времето - то елате в нашия фалшив офис в еди кой си мол." - това е само пример как може банките да информират клиентите си.
Както и да е, мърморейки се замъкнах до другия офис.
Там ме посрещнаха усмихнати момче и момиче ( добре, че поне не попаднах пак на някоя неориентирана лелка).
От вратата ги попитах припряно: " Къде ви е касата?". Изображение
Хм, сега като го написах ми изглежда доста съмнителна тази реплика.
Човек би помислил, че следващите ми думи ще бъдат " Горе ръцете, това е банков обир!". Изображение
Нищо чудно, че служителите ме изгледаха доста странно и казаха: " Еми нямаме каса".
Тогава вече се развиках: " Ама как така нямате каса! Пратиха ме тук, за да си вложа парите, а вие нямате каса?!".
Тогава ми обясниха, че те нямат обособена каса, а самите те приемат парите от бюрата си.
Успокоих се, седнах, извадих парите и зачаках.
Въпреки, че имах договор, трябваше да чакам докато въведат данните му в системата.
След което зачаках да изпечатат вносните бележки.
В три екземпляра.
Хубаво,но принтера реши да пусне само две.
Третата явно задържа за себе си.
Момичето тръгна да печата и третата и изведнъж.....мда-а-а, още преди да чуя репликата:" Опа-а, системата ни пак се изключи, ще трябва да.....", аз я довърших: ".... да изчакам. Да знам. Цял ден чакам. Днес ми е ден за чакане в банки. Ако знаех щях да си взема с мен храна, вода и роман за четене, или поне таблета ми и да позлвам безплатно банковия wi-fi-, ей така, докато си чакам,за да не прекарвам времето си чак толкова безцелно". Изображение
После млъкнах, защото явно поведението ми будеше подозрение, че не съм съвсем с всичкия си.
Изчаках търпеливо системата да се "съживи" и принтера да изплюе и третото копие от документа.
Само още един подпис и АЛИЛУЯ! Изображение
Отървах се от парите, взех си купищата хартийки и се запътих доволна към вкъщи!
С банковата ми одисея е приключено!
Ще мога да спя спокойно.....до следващия ми падеж! Изображение

07.03.2013 г.

Забележка:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!

Бел.ред:Запазен е оригиналният правопис и съдържание на писмото!

2 коментара:

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!