Безплатно ли ще бъде безплатното висше образование?!?

Безплатно ли ще бъде безплатното висше образование?!?

Който плаща, той определя кой може да стане студент и да придобие висше образование!

Безплатно ли ще бъде безплатното висше образование?!?

В края на януари 2024 г. управляващите от сглобката лансираха идеята за безплатно висше образование за студенти и докторанти, приети с държавна поръчка.

Правителството предлага безплатно образование в държавните университети (допълнена)
Правителството предлага да отпаднат таксите за обучение на студенти и докторанти в държавните университети, приети по държавна поръчка. Промяната ще влезе в сила още от втория семестър на настоящата академична 2023/2024 г., обяви премиерът Николай Денков.
Денков посочи, че основната цел на промяната е да се подобри достъпът до висше образование за студентите, идващи от по-ниски социални слоеве, от по-малки населени места, които изпитват затруднения. Обясни, че годишно нужните средства ще бъдат между 120 и 150 млн. лв.
Денков уточни, че още днес подготвените промени в Закона за висшето образование ще бъдат качени на сайта за обществено обсъждане.
Председателят на Съвета на ректорите на висшите училища Лъчезар Трайков заяви, че Съветът подкрепя безплатното обучение, и допълни, че следващата седмица е насрочен управителен съвет, на който ще бъдат обсъдени в детайли промените, в това число и финансирането на университетите.
Справка на "Дневник" в Националната карта на висшето образование за 2023 г. показва, че студентите, приети по държавна поръчка през академичната 2022/2023 г., са 36 011.
Семестриалните такси за една и съща специалност често са различни в зависимост от това къде се изучава. Таксата зависи и от формата на обучение - редовна, задочна или дистанционна. Годишната такса за специалност "Право" за 2023/2024 г. например в Софийския университет в редовна форма е 800 лв., толкова е и в УНСС, във Великотърновския университет е 840 лв., а в Югозападния - 920 лв.
Средствата, които държавните университети досега получаваха като такса от един студент, приет по държавна поръчка, ще бъдат включени в рамките на средствата за издръжка, които държавата и досега заплаща. Тези средства ще бъдат увеличени, за да компенсират отпадането на таксите.
Таксите за платено обучение на студенти и докторанти в държавните висши училища и таксите в частните университети остават.

Безплатно висше за всички: защо мярката поляризира мненията
Към момента в страната има 51 акредитирани висши училища - 38 държавни, които предлагат обучение в стотици специалности в 52 професионални направления. Студентите в държавни университети през учебната 2022/2023 са били над 179 хил. души. От тях 116 хил. са "бакалавър", 58 хил. "магистър", 5 хил. - "професионален бакалавър", а над 6 хил. са докторанти. Сред тях малко над 36 хил. са приети държавна поръчка (в т.ч. магистри, професионален бакалавър и докторанти).
Според изчисленията на правителството и финансовия министър ще са нужни около 150 млн. лв., за да се покрият годишните им такси през втория семестър на настоящата учебна година и първия на следващата, разясни пред БНТ министърът на образованието Галин Цоков.
По данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) минималната годишна такса за обучение по държавна поръчка сега е 530 лв. (за специалност "Педагогика"), а максималната - 3752 лева (за специалност "Квантова и космическа теоретична физика"). Оттам припомнят, че минималната работна заплата вече е 933 лв.
От справка на сайтовете на различни университети в страната пък става ясно, че годишните такси за популярни специалности като "Право" варират според ВУЗ-а - от 1600 в Софийския университет, през 2200 лв. в Пловдивския до едва 760 лв. във Великотърновския. "Психология" пък се учи срещу 1200 лв. в София и Пловдив и 760 лв. във Велико Търново.
Проектът провокира коментари от специалисти и анализатори. Според Петя Георгиева от ИПИ тази мярка е абсолютно безцелна и няма да постигне нищо. Пред "Дарик радио" тя припомни, че целта на висшето образование е човек да придобие конкретни знания и умения, за да упражнява определена професия, докато промяната ще провокира повече младежи да избират университети и специалности, които смятат, че ще завършат най-лесно, "и този факт намалява качеството на образованието", казва тя. И добавя, че в резултат от промените "ще имаме една крайно отворена и достъпна услуга, която всеки ще може да достъпи с диплома за средно образование".
Колегата ѝ в ИПИ Адриан Николов също смята, че безплатно висше образование си е чист популизъм и по никакъв начин няма да повлияе на решението на този или онзи студент да предпочете СУ или УНСС пред Лунд или Йена", написа той във Facebook. И добавя резонния въпрос "дали на хората с 1000 лв. месечен доход и тези със 7 хил. трябва да им даваме едно и също благо". Всички процеси, разяждащи българското образование и отблъскващи все повече кадърни млади хора, сега ще бъдат финансирани със средства от държавния бюджет, който се пълни от данъците на цялото общество, за което напомни и той самият.
Петя Георгиева посочва още, че с новата мярка университетите няма да имат стимул да ограничават броя на студентите, да намалят бройките или да закриват неатрактивни специалности или такива, които не се търсят на пазара на труда. А това е необходимо, защото всяка година дори на големите и най-желани университети се налага да провеждат по три или четири класирания, за да запълнят бройките си. Така до висшето образование се добират младежи без или с по-ниски от нужните качества, а това сваля значително и изходното ниво.
Дори престижни специалности като "Право" се обезценяват поради завишения прием и невъзможността тези кадри след това да си намерят работа в сферата. Голяма част от тях са принудени да упражняват несвойствени професии като консултант за обслужване на клиенти в outsourcing компании или дори продавачи в магазини.
Всъщност по-вероятно е новата мярка да има точно обратния ефект - по-лесно запълване на празните места в специалностите, което пък носи финансова полза на университетите - те получават субсидия за брой учещи. Това е една от очевидните причини, заради които академиците по-скоро харесват предложението за "безплатно" образование.
Друг проблем е, че с предложението си държавата се отказва да работи за стимулиране на приема в специалности с най-голям видим и задълбочаващ се недостиг на кадри - предимно в научните специалности, математиката, корабостроене, производството на машини за хранително-вкусовата и биохимичната промишленост и т.н. Безплатното обучение само в тези направления (а не във всички) би било по-мотивиращо за младите хора да кандидатстват по тях.

Дори синдикатите не харесаха идеята за безплатно висше образование
В два поредни дни първо синдикатът "Висше образование" към КНСБ, а след това и една от работодателските организации - АИКБ, разпространиха своите аргументи, които не са в подкрепа на идеите на правителството.
От ВОН-КНСБ смятат, че с промените ще изчезне конкуренцията между отделните учебни заведения и че цената на образованието ще бъде определяна от управляващите към дадения момент, а не от качеството на образованието във ВУЗ-а, а "това крие огромен риск от съвсем явни обвързаности и зависимости от политическата конюнктура".
"В държавния бюджет за последните три години няма актуализация на средствата за висше образование и цялата система е ощетена с над 320 млн. лв.", заявяват от синдиката и посочват, че "това е видно от ръста на брутния вътрешен продукт и дела за висше образование, който намалява от 0.76% на 0.6%" за същия период. Вместо 150 млн. лв. за покриване на таксите на студентите, от ВОН-КНСБ предлагат те да се използват целенасочено за висшето образование - за увеличение на работните заплати, за повишаване на коефициентите за финансиране на професионалните направления (в момента то е далеч под средното за ЕС), както и "за комплексната оценка за качеството на обучението".
В заключение от синдиката посочват, че с предвидените промени "от партньор в образователния процес студентът се превръща в клиент, ръководен не от вътрешната си мотивация, а от възможността за лесен и непосредствен достъп до образователния ресурс".

Когато бях студент аз си плащах студентски такси в продължение на 6 години.
Нещо повече - плащах си всичко, включително учебници, път, храна, средства за живот.
Ако трябва да се върна по-назад - в средното си образование сам си купувах учебниците.
И учех всичко, защото бедните нямат друг избор освен да учат и да работят, за да изкарват с честен труд парите си.
Моите родители не са крадци да вземат едни пари от тотото и да ми ги дадат, за да се правя с тях на най-успелия млад българин.
Баща ми не е бил депутат, а майка ми не е била министър и не сме се къпали в охолство.
Точно обратното.
Моето висше образование е изгладувано, изстрадано, постигнато с много учене, пестене на пари и труд.
Висшето ми образование беше трудноосъществима мечта, но аз успях да завърша въпреки всички трудности.
И сега работя като обикновен работник, работата ми изисква завършено средно специално образование или основно образование в най-лошия случай.
Колегите ми се шегуват с мен, че те не са учили висше образование, но работим една и съща работа.
Само че висшето образование дава възможност да разбереш процесите в дълбочина и да си вършиш работата по-качествено, отколкото ако си завършил само 8 клас.
Защо аз плащах семестриални такси, завърших с отличен успех и сега работя като обикновен работник, а едни бъдещи висшисти няма да плащат семестриални такси и ще работят като висшисти?
С какво тези бъдещи "безплатни" висшисти са повече от мен и другите като мен, които също са плащали семестриални такси, а не работят по специалността си?
Това за децата на управляващите ли се прави или е за обикновените хора?

Висшето образование трябва да се превърне в стандарт за качество и всеки един човек трябва да има достъп до него.
Но също така висшето образование не трябва да се приравнява на средното образование и не трябва да се обезценява.
България има спешна нужда от лекари, медицински сестри, инженери, учители и специалисти във всяка една сфера.
Само след няколко години сегашните специалисти ще се пенсионират и системите, в които са работили ще се сринат поради липсата на кадри.
Но подготовката на голямо количество нискоквалифицирани кадри няма да реши проблема.
Никой не иска да бъде лекуван от лекар завършил висшето си образование с успех 3,00.
Аз завърших средното си образование, ОКС Бакалавър и ОКС Магистър с отличен успех.
Имам три професии от средното си образование и две професии от висшето си образование и съм придобил още три професии по време на трудовия си стаж.
Това, че не ги работя в момента не значи, че съм загубил компетентност по придобитите от мен професии.
Но какво ще научат едни студенти, които са били приети, само защото са кандидатствали?
Ако висшето образование е безплатно това няма ли да го обезцени за студентите, които го учат?
Колко студенти ще ходят на лекции?
Колко студенти ще се явят на изпити и ще изкарват отлични оценки със знанията, които са придобили?
Колко студенти ще завършат със знания и умения да си вършат компетентно работата?
И какви ще са критериите на преподавателите, ако студентите само мотат крачоли из залите знаейки, че ако ги изгонят университета ще загуби пари?
Колко студенти ще примат сериозно ученето в университета, след като те така или иначе ще завършат, дори и с 3,00?

Парите, които правителството ще дава всяка година, за да компенсира липсващите студентски такси няма ли да поставят университетите в зависимост?
Възможно ли е управляващите да започнат да се месят във вътрешните работи на университетите и да определят кой може и кой не може да учи в тях?
Кой ще решава колко пари ще се дават на университетите и кой ще определя кой университет колко средства ще получи?
Как ще има автономия на университетите, ако управляващите осигуряват 100 % от финансирането им?
Възможно ли е висшето образование да се превърне в запазена територия на елита на България, а прошляци като мен и хиляди други да останат извън университетските зали?
Дали бедните хора ще имат по-лесен достъп до висшето образование или то ще остане за богатите, които така или иначе могат да си платят семестриалните такси?
Вместо да се дават пари на калпак не е ли по-добре държавата да осигури стипендии на учениците и студентите-отличници, които да покриват семестриалните им такси през целия период на обучение?
А дали идеята на управляващите за безплатно висше образование не е да накарат студентите да гласуват за партиите от сглобката, както е предположил Даниел Вълчев?
„Драги студенти, ние мислим за вас, гласувайте за нас“: Вълчев за идеята държавата да финансира ВУЗ-ове

Когато правителствата на Бойко Борисов започнаха да дават пари на медиите ги поставиха в зависимост, от която и до днес журналистите не могат да се отърват.
Нещо повече - днес медиите са послушните кучета на властта.
Да не стане същото и с безплатното висше образование: "Който плаща - той поръчва музиката!".
Или в нашия случай - който плаща, той определя кой може да стане студент и да придобие висше образование.
Възможно ли е премахването на семестриалните такси да доведе до същия резултат при университетите, както стана с медиите?
Вместо премахване на семестриалните такси, защо не се вкарат в училище неграмотните жители на циганските махали?
Или според управляващите те са лош човешки материал и не заслужават да бъдат образовани?
За кого ще бъде безплатно висшето образование - за привържениците на управляващите или за тези на опозицията?
Ако някой враг на управляващите нацисти кандидатства в университет ще му позволят ли да учи безплатно или ще трябва да си плаща, въпреки че учи държавна поръчка в държавен университет?
Безплатното висше образование само за привърженици на управляващите нацисти ли ще бъде запазено или всеки ще има достъп до него?
Възможно ли е след като висшето образование стане безплатно, висшисти да стават само последователите на сглобката - ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС?
Какво гарантира равния достъп до безплатното висше образование на всички български граждани, без значение на политическите им пристрастия?
Какви са истинските цели на идеята за безплатно висше образование?
Опитват ли се управляващите от сглобката да си подсигурят широка обществена подкрепа?
И дали управляващите не се опитват бързо да подготвят верни кадри, които да назначат на мястото на уволнените русофилски настроени висшисти, заели ключови държавни постове в момента?

И какъв е смисълът висшето образование да е безплатно, след като всяка година хиляди ученици отпадат от образователната система заради бедност, липса на равен достъп, ранни бракове, бременност и т.н.?
Не трябва ли да се предприемат мерки да се гарантира равния достъп до образование на жените в България?
Една жена без образование все едно е глуха и сляпа, а аз съм срещал много неграмотни жени, които поради своите образователни липси стават жертви на трафик, проституция, бедност, изолация, безработица и т.н.
Има толкова много въпроси, на които никой не иска да отговори и те са по-важни от това дали висшето образование ще бъде безплатно.
Както всички знаем безплатен обяд няма.
Зад идеята за безплатно висше образование стоят други користни цели, които в момента не знаем, но ще разберем един ден, когато вече ще е твърде късно да направим каквото и да е, за да се противопоставим.
Бог да пази Майка България!

Безплатно висше образование: Какъв ще е ефектът?

Има ли далавера при избора на хеликоптер за спешна медицинска помощ в България? - актуализиран на 15.03.2024 г.

Има ли далавера при избора на хеликоптер за спешна медицинска помощ в България?

Дали някой е взел подкуп, за да бъде избран конкретен модел хеликоптер за HEMS?

В началото на февруари 2024 г. най-накрая в България пристигна първият хеликоптер за спешна медицинска помощ по въздух.
България вече разполага с първи хеликоптер за спешна медицинска помощ по въздух
Това беше чакано с години.
Но остава необяснимо защо е избран точно този модел хеликоптер при наличието на толкова много други?!?
Според статия в пропагандния сайт "Свободна Европа" единствения кандидат в обществената поръчка е била италианската компания "Leonardo S.p.a".
Съдът даде зелена светлина на процедурата за купуване на медицински хеликоптери
В резултат на това обществената поръчка беше прекратена и се премина към процедура по пряко договаряне.
Американската компания "Бел Текстрон Инк.“ (Bell Textron Inc.) обжалва това решение пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховният административен съд (ВАС).
Жалбата е отхвърлена, тъй като американците не са успели да докажат, че са заинтересована страна, която би могла да оспори решението за откриване на процедурата.
Съдът посочва, че в случая се касае за процедура по пряко договаряне, която е организирана след неуспешна открита обществена поръчка, която е прекратена.
Когато има прекратена процедура и подадените оферти по нея отговарят на условията, но надвишават финансовия ресурс, възложителят може да пристъпи към процедура по пряко договаряне, като покани всички участници от първата.
В случая "Леонардо" беше единствен участник, но офертата ѝ надвишаваше заложената прогнозна стойност.
Затова Министерство на здравеопазването пристъпи към пряко договаряне, като запази финансовите параметри от предходната процедура, но предвиди опция за национално съфинансиране.
В процедурата по пряко договаряне Министерство на здравеопазването заложи прогнозна стойност от 135 593 113 лв. без ДДС, колкото е европейското финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост и оперативната програма "Региони в растеж".
Това е цената за 6+2 хеликоптера, т.е. за 8 хеликоптера, като придобиването на двата допълнителни е по избор на българската държава.
Само за шестте хеликоптера цената е 123 363 956 лв. без ДДС.
Този път Министерство на здравеопазването предвиди опция за осигуряване на допълнително национално съфинансиране, ако поръчката се възложи на цена, която надвишава прогнозната стойност от 135.5 млн. лв.
"Леонардо" даде оферта от 160 млн. лв. за 8 хеликоптера.
Преди да бъде обжалвана процедурата, преди месец, срокът за доставка на първият хеликоптер трябваше да е до 1 декември, 2023 г.
„Leonardo S.p.a” предлага модела AW109 GrandNew, който е оптимизиран за мисии за спешна медицинска помощ и търсене и спасяване по суша и вода.

Конкурсът изглежда тотално нагласен, за да спечели един конкретен кандидат.

Защо не са изпратени покани за участие до другите два големи производители на хеликоптери в света - Airbus и Bell?

Производителите на хеликоптери няма как да знаят, че Министерство на здравеопазването в България е обявило конкурс за "въздушни линейки".

Единствено производителите на Agusta имат изпреварваща информация, защото вече са продавали хеликоптери на България.

Съвсем друг въпрос е, че хеликоптерите Agusta са предназначени за богаташи.

Това са луксозни машини, които са адаптирани за медицинска и гражданска употреба, а не са произведени специално за тези цели.

Производителите Airbus и Bell имат достатъчно модели хеликоптери, които са специализирани за медицинско и планинско спасяване.

Защо тогава беше избран модела Agusta AW109 GrandNew при наличието на толкова много други (по-добри) модели медицински хеликоптери?

Air medical services

Тук трябва да добавим и че хеликоптерите на гранична полиция също са Agusta.
Как става така, че управляващите в България се сменят, но при покупката на техника с държавни пари се избират едни и също производители, доставчици, снабдители и т.н.?

Всъщност парите за покупката на хеликоптери за спешна медицинска помощ по въздух не са само български.

По-голямата част от финансирането идва по Плана за възстановяване и устойчивост.

В този случай може би Европейската прокуратура трябва да разследва тази съмнителна сделка?!?

Eurocopter EC130

Eurocopter EC135

Eurocopter EC155

Като пример за по-добри хеликоптери ще дам Eurocopter EC130 (сега Airbus Helicopters H130) или Eurocopter EC155 (сега Airbus Helicopters H155), или Eurocopter EC135 (сега Airbus Helicopters H135).
От изброените най-подходящ е Eurocopter EC135, който е малък, лек и се е доказал във времето като надежден хеликоптер за полицията, за медицински цели и за планинско спасяване.
И трите хеликоптера са по-безопасни и тихи при излитане и кацане в сравнение с купените от Министерство на здравеопазването хеликоптери модел Agusta AW109 GrandNew.

Причината за това е, че опашния ротор на Eurocopter Fenestron е затворен от всички страни и няма опасност някой случайно да попадне под перките, както е при конвенционалния опашен ротор на Agusta AW109 GrandNew, който управляващите в България купиха.

Безопасният опашен ротор е по-добър за екипажа и медицинските екипи, които ще ползват хеликоптера всеки ден.
Освен това затворения опашен ротор на изброените от мен модели Eurocopter е по-тих в сравнение с Agusta AW109 GrandNew.
Това означава, че при излитане и кацане в градски условия хеликоптера ще създава по-малко шумово замърсяване и няма да пречи на жителите на градовете да си живеят спокойно живота.
Също така по-тихия опашен ротор е по-добър за пациентите превозвани с него.

По-добре е един болен пациент да бъде транспортиран с по-тих хеликоптер, който няма да го стресира толкова много в момент, когато човека се чувства зле здравословно.

Също така в един по-тих хеликоптер медицинския екип ще може да си комуникира по-добре.

Защо сделката е съмнителна?
Нека да направим сравнение на цената на купените от България медицински хеликоптери Agusta AW109 GrandNew и един от другите модели хеликоптери Eurocopter EC135.
Цената на един брой Agusta AW109 GrandNew е около 6 милиона долара или приблизително 11 милиона лева.
Цената на един брой Eurocopter EC135 е около 3 милиона долара или приблизително 6 милиона лева.
"Leonardo S.p.a" са дали оферта от 160 млн. лв. за 8 броя хеликоптера Agusta AW109 GrandNew.
Това прави по 20 милиона лева за един хеликоптер Agusta AW109 GrandNew.
Необяснимо е защо цената е толкова висока, както и защо не са избрани по евтини, но също толкова качествени, хеликоптери от друг модел.
Европейското финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост и оперативната програма "Региони в растеж" е 135.5 млн. лв.
За тези пари можехме да купим над 20 броя хеликоптери Eurocopter EC135.
Вместо това бяха купени скъпи и малко на брой хеликоптери, като Министерство на здравеопазването не може да даде логично обяснение защо беше направен този избор.

Модел-играчка на Agusta AW109 GrandNew

И така защо политиците от сглобката избраха хеликоптер Agusta AW109 GrandNew на "Leonardo S.p.a"?
Дали някой е взел подкуп, за да бъде избран конкретен модел хеликоптер за HEMS?
Кой има интерес да бъде избиран един и същи производител на хеликоптери и това поставя ли България в зависимост от една фирма?
Отговори няма да получим, защото никой не задава такива въпроси.
За българската прокуратура няма нарушение на закона при избора на хеликоптер за спешна медицинска помощ.
Това няма защо да ни учудва, тъй като политиците от сглобката контролират по един или друг начин съдебната система и  медиите в България.
Никой никога няма да разкрие далаверите на българските управляващи политици.
А българският народ е в будна кома и се събужда веднъж на 4 години, за да отиде на избори и да напълни с мат'рял парламентарната "тоалетна".

Slavi Trifonov - Nema Takava Durjava (Слави Трифонов)

П.п.: bTV са направили репортаж за дефектите открити в първия медицинския хеликоптер в България.

Откритите недостатъци са критични и не позволяват безопасното използване на медицинския хеликоптер.

Аз лично не бих се качил на този хеликоптер.

Предпочитам да рискувам с наземен транспорт, отколкото да летя с хеликоптер, на който не му се затваря вратата.

Дали някой ще понесе отговорност и ще бъде осъден за тази далавера?

Дали другите 7 хеликоптера ще бъдат изправни?

Ако стане катастрофа с медицинския хеликоптер кой ще носи отговорност?

Краткият репортаж можете да гледате тук:

Първият медицински хеликоптер у нас - доставен без черна кутия и с незатваряща се врата | БТВ

Пълният репортаж можете да гледате тук:

Първият медицински хеликоптер у нас - доставен без черна кутия

От репортажа лесно можем да се досетим, че хеликоптера, който са ни продали италианците е втора употреба.

Някой е купил употребявани хеликоптери като чисто нови и е прибрал разликата в цената.

Това е отговора на въпроса дали има далавера при избора на хеликоптер за спешна медицинска помощ в България!