Внимавайте, когато пазарувате в хипермаркет!
Не знам как да разкажа какво ми се случи вчера в Билла.
По принцип, когато си пазарувам разни неща си избирам стоки, които вече съм купувал и ми харесват.
Не съм човек на навика, просто купувам нещата, които обичам да ям.
От време на време обаче решавам да си купя нещо нестандартно, което никога не съм опитвал.
Правя го, за да изненадам сам себе си с някакъв непознат вкус, който дотогава не съм пробвал.
Така веднъж си купих бирен фъстък Уасаби без да знам, че е лют и за малко щях да пукна от лютивия му вкус.
Сега ми е смешно за Уасабито, но тогава хич не ми хареса.
И така какво се случи вчера.
Реших да вляза в Биллата, за да видя какво мога да си купя за хапване.
На топлата витрина видях, че продават всякакви печени меса.
Аз по принцип не съм голям фен на месото.
Не, че съм вегетарианец или веган.
Просто предпочитам месото препечено, а не недопечено както го приготвят на повечето места.
Докато разглеждах витрината с печените меса видях, че на една табелка пише: "Кълцан бургер с праз".
Зачудих се какво е това и реших, че ще си взема, за да опитам.
Обаче цената ми се стори прекалено висока.
Не ми се искаше да дам 1,79 лева за едно парченце месо.
После си казах, че кефа цена няма и трябва да пробвам вкуса на кълцания бургер с праз, за да видя какво е.
Реших, че ще взема 2 броя - един за мен и един за майка ми, за да опита и тя от този "специалитет".
Oбадих се на майка ми, за да й се похваля какво смятам да купя.
Включих си слушалките с микрофон към телефона, за да са ми празни ръцете и започнах да й обяснявам какво имам намерение да купя.
Казах на служителката на щанда с месата какво искам.
Тя напъха два кълцани бургера с праз в един хартиен пакет, запечата го и ми го подаде.
Докато обяснявах на майка ми по телефона какво съм взел обикалях из Биллата и разглеждах стоките, но нищо друго не ми хареса.
В количката ми имаше само един хартиен пакет с два кълцани бургера с праз в него.
След като не взех нищо друго се насочих към касата, за да си платя и да си ходя към нас.
Сложих си хартиения пакет с двата кълцани бургера с праз в него на лентата.
Между моята стока и тази на предходния клиент сложих разделител.
След моя пакет също сложих разделител.
Клиентът преди мен имаше доста стоки и започна да си ги прибира в найлоновата торбичка.
През това време аз извадих портфейла си.
Сетих се, че трябва да приготвя Билла картата си, за да я маркирам на касата.
Касиерката приключи с предходния клиент, той плати с телефона си (вероятно с онлайн банкиране), после тя извади касовата му бележка и я остави на плота.
След това взе моя пакет с двата кълцани бургера с праз в него, маркира го и го остави до торбичката на предходния клиент.
Човекът се пресегна, взе моя пакет с двата кълцани бургера с праз в него, прибра си го и си замина.
Аз обаче не обърнах внимание на действията му, защото в този момент си ровех в портфейла, за да извадя Билла картата си.
Маркирах я на касата и извадих 5 лева, за да си платя сметката.
Касиерката ми върна рестото и ми подаде касовата бележка.
Обърнах се да си ходя и установих, че количката ми е празна.
Погледнах към плота на касата и не видях пакета с двата кълцани бургера с праз в него.
Обърнах се към касиерката и я попитах: "Къде ми е стоката?".
Тя ме погледна леко изненадано и ми каза: "Ами предишния клиент го взе!".
Аз й казах: "Е, браво, обраха ме в Биллата!".
Тя ме гледаше неразбиращо, макар че й беше пределно ясно, че платих стока, която не беше в мен.
Взех си количката и си тръгнах.
Майка ми, която беше на отсрещната страна на телефона ме попита как така са ме обрали.
Обясних й какво е станало и тя се шашна.
Излязох навън, паркирах си количката и забелязах предишния клиент на паркинга.
Говореше си с другия човек, с когото беше в магазина.
Приближих се към него и му казах съвсем спокойно: "Прибрахте моята стока, която си купих в магазина!".
Той ме гледаше неразбиращо и нищо не ми отговори.
Аз си тръгнах към нас.
Нямаше смисъл да се обяснявам повече.
Двамата мъже приличаха на чужденци, но това не е оправдание, за да крадеш от някого.
От тук нататък повече не искам да стъпвам в Биллата.
Вие ако искате ходете там, но рискувате да бъдете обрани с любезното съдействие на касиерката.
За доказателство на историята, която описвам тук прилагам касовата бележка от вчера:
Не знам как да разкажа какво ми се случи вчера в Билла.
По принцип, когато си пазарувам разни неща си избирам стоки, които вече съм купувал и ми харесват.
Не съм човек на навика, просто купувам нещата, които обичам да ям.
От време на време обаче решавам да си купя нещо нестандартно, което никога не съм опитвал.
Правя го, за да изненадам сам себе си с някакъв непознат вкус, който дотогава не съм пробвал.
Така веднъж си купих бирен фъстък Уасаби без да знам, че е лют и за малко щях да пукна от лютивия му вкус.
Сега ми е смешно за Уасабито, но тогава хич не ми хареса.
И така какво се случи вчера.
Реших да вляза в Биллата, за да видя какво мога да си купя за хапване.
На топлата витрина видях, че продават всякакви печени меса.
Аз по принцип не съм голям фен на месото.
Не, че съм вегетарианец или веган.
Просто предпочитам месото препечено, а не недопечено както го приготвят на повечето места.
Докато разглеждах витрината с печените меса видях, че на една табелка пише: "Кълцан бургер с праз".
Зачудих се какво е това и реших, че ще си взема, за да опитам.
Обаче цената ми се стори прекалено висока.
Не ми се искаше да дам 1,79 лева за едно парченце месо.
После си казах, че кефа цена няма и трябва да пробвам вкуса на кълцания бургер с праз, за да видя какво е.
Реших, че ще взема 2 броя - един за мен и един за майка ми, за да опита и тя от този "специалитет".
Oбадих се на майка ми, за да й се похваля какво смятам да купя.
Включих си слушалките с микрофон към телефона, за да са ми празни ръцете и започнах да й обяснявам какво имам намерение да купя.
Казах на служителката на щанда с месата какво искам.
Тя напъха два кълцани бургера с праз в един хартиен пакет, запечата го и ми го подаде.
Докато обяснявах на майка ми по телефона какво съм взел обикалях из Биллата и разглеждах стоките, но нищо друго не ми хареса.
В количката ми имаше само един хартиен пакет с два кълцани бургера с праз в него.
След като не взех нищо друго се насочих към касата, за да си платя и да си ходя към нас.
Сложих си хартиения пакет с двата кълцани бургера с праз в него на лентата.
Между моята стока и тази на предходния клиент сложих разделител.
След моя пакет също сложих разделител.
Клиентът преди мен имаше доста стоки и започна да си ги прибира в найлоновата торбичка.
През това време аз извадих портфейла си.
Сетих се, че трябва да приготвя Билла картата си, за да я маркирам на касата.
Касиерката приключи с предходния клиент, той плати с телефона си (вероятно с онлайн банкиране), после тя извади касовата му бележка и я остави на плота.
След това взе моя пакет с двата кълцани бургера с праз в него, маркира го и го остави до торбичката на предходния клиент.
Човекът се пресегна, взе моя пакет с двата кълцани бургера с праз в него, прибра си го и си замина.
Аз обаче не обърнах внимание на действията му, защото в този момент си ровех в портфейла, за да извадя Билла картата си.
Маркирах я на касата и извадих 5 лева, за да си платя сметката.
Касиерката ми върна рестото и ми подаде касовата бележка.
Обърнах се да си ходя и установих, че количката ми е празна.
Погледнах към плота на касата и не видях пакета с двата кълцани бургера с праз в него.
Обърнах се към касиерката и я попитах: "Къде ми е стоката?".
Тя ме погледна леко изненадано и ми каза: "Ами предишния клиент го взе!".
Аз й казах: "Е, браво, обраха ме в Биллата!".
Тя ме гледаше неразбиращо, макар че й беше пределно ясно, че платих стока, която не беше в мен.
Взех си количката и си тръгнах.
Майка ми, която беше на отсрещната страна на телефона ме попита как така са ме обрали.
Обясних й какво е станало и тя се шашна.
Излязох навън, паркирах си количката и забелязах предишния клиент на паркинга.
Говореше си с другия човек, с когото беше в магазина.
Приближих се към него и му казах съвсем спокойно: "Прибрахте моята стока, която си купих в магазина!".
Той ме гледаше неразбиращо и нищо не ми отговори.
Аз си тръгнах към нас.
Нямаше смисъл да се обяснявам повече.
Двамата мъже приличаха на чужденци, но това не е оправдание, за да крадеш от някого.
От тук нататък повече не искам да стъпвам в Биллата.
Вие ако искате ходете там, но рискувате да бъдете обрани с любезното съдействие на касиерката.
За доказателство на историята, която описвам тук прилагам касовата бележка от вчера:
