Сбогом, Антония! Почивай в мир!

Сбогом, Антония! Почивай в мир!
В памет на Антония Парушева Игнатова!

Антония Парушева Игнатова, некролог за 6 месеца от смъртта й

Антония Парушева Игнатова, некролог за 3 месеца от смъртта й

Антония Парушева Игнатова, некролог за 40 дни от смъртта й

Антония Парушева Игнатова, некролог за смъртта й

На 17 септември 2020 г. на крехката възраст от 36 години почина една моя съученичка - Антония Парушева Игнатова.




С нея бяхме съученици от първи до четвърти клас.
Понякога ходехме заедно на училище
Тя беше много добро дете.
После когато порасна стана добър човек.




Днес нея вече я няма, както го няма и баща ми.
Най-циничното в нейния случай е, че тя беше единствено дете на майка си и на баща си.
Родителите й и баба й все още са живи и здрави.

Затова е толкова странно, че тя е починала толкова млада.
Никой родител не заслужава да погребе собственото си дете.

Разбрах за смъртта й случайно.
Минавах покрай дома й, когато прочетох некролога й.
Толкова много се шокирах, че първоначално не повярвах на очите си.

Много странно съвпадение е, че по случайност присъствах на погребението й.

С майка ми отидохме на гроба на баща ми, а в същото време близките й я изпращаха.
Тогава не осъзнах какво и кого съм видял, но по-късно, когато видях некролога й разбрах, че тя е била там, само на няколко метра от мен.

Без да искам и да знам за това имах възможността да бъда близо до нея в последния й път.

Сега не спирам да се питам кои са тези терористи, които си позволяват да ни отнемат близките ни, хората, които толкова много обичаме?
Как и защо се случи това с Антония?
Кой я мразеше толкова много, че да причини смъртта й?

Не е честно добрите хора да умират, а убийците им да живеят до дълбоки старини.
С целият гняв и мъка, които изпитвам пожелавам бавна и мъчителна смърт на всички, които умишлено са прекратили нечий човешки живот.
Смърт за терористите и за хората, които прикриват престъпленията им!

Кинопреглед 23: The Promise / Обетът (2016)

 Кинопреглед 23: The Promise / Обетът (2016)

Източник: imdb.com

Гледах един филм, които разказва за арменския геноцид в Османската империя.
Каква е историята?
Скромният арменски аптекар Микаел напуска селото си в Южна Анадола, за да учи медицина в столицата Константинопол.
Той е сгоден за момиче от селото и има намерение да финансира следването си с нейната зестра.
Майка му Марта го предупреждава да не се жени заради парите, но Микаел е убеден, че с времето той и бъдещата му съпруга ще се заобичат.
Ала това е преди Микаел да срещне Ана.
Изящна, образована в Париж и с таланти както в рисуването, така и в танците, Ана изглежда момичето на мечтите за Микаел.
Но той е решен да спази дадения обет.
Още повече, че Ана има връзка с Крис - американски светски фотожурналист.
Тези трима герои са въвлечени в драма, каквато не биха могли дори да си представят, когато Османската империя се обединява с Централните сили (Германия, Австро-Унгария и България) и се развихря невиждано насилие.
Никой от главните герои не е злодей, но те се оказват подложени на изпитания, които ще калят характерите им и ще ги принудят да решат кои от дадените обети могат да спазят.
Както ви е станало ясно от историята в основата на филмът стои любовен триъгълник между арменец, американец и арменка.
За мен арменецът Микаел е слабохарактерен използвач, който мислеше само за себе и собственото си добруване.
Употреби парите на момичето, за което щеше да се жени без да му мигне окото.
От друга страна беше много чудно, че бъдещия му тъст му даде зестрата на доверие.
А най-странното е, че бъдещата съпруга на Микаел беше туркиня.
Друго, което ми направи впечатление в тази история беше, че главната героиня Ана имаше сексуални взаимоотношения с различни мъже в период от историята, в който подобни волности не са били широкоразпространени и на тях не се е гледало с добро око.
Във филмът имаше много смърт, много насилие и много омраза срещу арменците, но историята добре отразява духа на времето на Първата световна война.
Показана е и младотурската революция и как гневни националистически тълпи тичат по улиците и викат "Турция на турците".
Това ми напомни на простотиите на българските националисти, които със същия жар в сърцата казват "България на българите".
Предполагам, че гръцките националисти казват "Гърция на гърците", румънските националисти казват "Румъния на румънците", сръбските националисти казват "Сърбия на сърбите", а македонските националисти казват "Македония на македонците".
А всички тези хора с промити мозъци не осъзнават, че сме временно на тази земя и че в която и държава да живееш трябва да имаш работа, покрив над главата си и безопасност за семейството си, както и че правилата трябва да важат за всички по един и същи начин.
Само че по време на арменския геноцид правилата за турските националисти и турските военни не важат.
Те убиват наред мъже, жени и деца, само защото са арменци.
По същият начин през 1913 г. от Тракия са прогонени хиляди българи.
За справка - Разорението на тракийските българи през 1913 година.
Събитията от 1913 г. са генерална репетиция за арменския геноцид от 1915 г.
А най-гадният момент от филма беше, когато убиха близките на Микаел край реката.
Също толкова ужасен момент беше, когато убиха приятеля му Емре, само защото се опита да помогне на приятелите си.
По време на война политиците и военните се превръщат в терористи, които унищожават човешки съдби.
Филмът разказва за истински събития, защото битката край планината Муса Даг е реална.
В крайна сметка целта на арменския геноцид е постигната и арменците са прогонени от Османската империя.
В противен случай днешна източна Турция трябваше да бъде част от днешна Армения.
Подробности могат да бъдат намерени в Уикипедия: Историческа Армения, Западна Армения и United Armenia.
Това е и причината арменци и турци да се мразят взаимно толкова много.
Това е и причината Турция да подкрепя Азербайджан в конфликта й с Армения за Нагорни Карабах.

Много тежък филм.
Но на всеки, който иска да гледа филма пожелавам приятно гледане.