Кинопреглед 10: The Judge / Съдията (2014)
Изгледах го целия от край до край.
Много истински филм.
Без специални ефекти, без позиране, без фалш.
Нямаше извънземни, нямаше магьосници, нямаше вампири и върколаци, нямаше измислици.
Просто една история, която си заслужава да се види.
Жалко е, че няма повече такива филми.
Робърт Дауни Джуниър и Робърт Дювал, както и останалите актьори, бяха много добри в ролите си.
Филмът ме накара да се замисля за моите родители и за техните родители, които вече ги няма.
Честно да си призная съжалявам, че докато бях дете се занимавах с глупости, вместо да прекарвам повече време с тях.
Иска ми се времето да се върне назад, за да мога да променя това-онова.
Няма как да стане и в това е трагедията.
Времето не се връща назад.
Спомням си, че като бях много малък починаха дядовците ми.
На погребението на единия с родителите ми отидохме на гробищата.
Там братовчедите ми ме заведоха до един чужд гроб и ме накараха да се изпикая на него.
Не го направих, разбира се.
Баща ми дойде при мен и ме издърпа настрани.
Каза ми: "Не ги слушай! Така не се прави! Това, което те карат да направиш е лошо нещо! Трябва да уважаваш паметта на хората!".
Като гледах филма ми стана адски гадно, когато лошия каза, че ще се изпикае на убитата от него жена и на гроба на починалата съпруга на съдията.
Най-жалкото е, че лошите хора не съжаляват за нищо.
Просто живеят ден за ден и мачкат всичко и всички по пътя си.
Много мъчно ми стана накрая на филма, но не съжалявам, че го гледах.
Препоръчвам го на всеки, който обича да гледа истински истории.
 |
| Източник: imdb.com |
Изгледах го целия от край до край.
Много истински филм.
Без специални ефекти, без позиране, без фалш.
Нямаше извънземни, нямаше магьосници, нямаше вампири и върколаци, нямаше измислици.
Просто една история, която си заслужава да се види.
Жалко е, че няма повече такива филми.
Робърт Дауни Джуниър и Робърт Дювал, както и останалите актьори, бяха много добри в ролите си.
Филмът ме накара да се замисля за моите родители и за техните родители, които вече ги няма.
Честно да си призная съжалявам, че докато бях дете се занимавах с глупости, вместо да прекарвам повече време с тях.
Иска ми се времето да се върне назад, за да мога да променя това-онова.
Няма как да стане и в това е трагедията.
Времето не се връща назад.
Спомням си, че като бях много малък починаха дядовците ми.
На погребението на единия с родителите ми отидохме на гробищата.
Там братовчедите ми ме заведоха до един чужд гроб и ме накараха да се изпикая на него.
Не го направих, разбира се.
Баща ми дойде при мен и ме издърпа настрани.
Каза ми: "Не ги слушай! Така не се прави! Това, което те карат да направиш е лошо нещо! Трябва да уважаваш паметта на хората!".
Като гледах филма ми стана адски гадно, когато лошия каза, че ще се изпикае на убитата от него жена и на гроба на починалата съпруга на съдията.
Най-жалкото е, че лошите хора не съжаляват за нищо.
Просто живеят ден за ден и мачкат всичко и всички по пътя си.
Много мъчно ми стана накрая на филма, но не съжалявам, че го гледах.
Препоръчвам го на всеки, който обича да гледа истински истории.
