Животът на Тодор Живков

Животът на Тодор Живков






Тодор Христов Живков е български политик от Българската комунистическа партия.
Често неофициално е наричан Тошо, бай Тошо и Тато.
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в Правец, Орханийско (старото име на Ботевград).
В продължение на 35 г. (в периода от 1954 до 1989 г.) оглавява управляващата Българска комунистическа партия (БКП), заема централни ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962 - 1971) и председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 - 17 ноември 1989).
На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП, а през април 1956 г., след отстраняването на предишния диктатор Вълко Червенков от ключовите му постове, окончателно оглавява БКП.
През 1981 г. неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар.
Той е министър-председател на България в 70-то (1962 – 1966) и 71-то (1966 – 1971) правителства - втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров.
От приемането на Конституцията през 1971 до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава.
На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков.
На 11-та сесия на 9-то Народно събрание на 17 ноември 1989 г. Тодор Живков е освободен и от Председател на Държавния съвет на НР България.
Тодор Живков е арестуван на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления.
През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.
Главната прокуратура започва срещу него 5 дела:
- През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г.
- На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.
- На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. "лагери на смъртта".
- Привлечен е като обвиняем и по делото за (Дело №3) отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет с още 21 бивши заместник председатели на Министерския съвет и секретари на ЦК на БКП.
- Обвинен е и по т.нар. дело "Фонд Москва" (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.
Когато свалят държавната охрана на Тодор Живков, охранителната фирма "Ипон" на Бойко Борисов поема тази дейност.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София, България.
След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

Агресията при тийнейджърите

Агресията при тийнейджърите






Напоследък тийнейджърите стават все по-агресивни, склонни са към насилие, отнасят се грубо и проявяват неуважение към родителите и учителите си, а в новинарските емисии периодично се съобщава за убийства, извършени от тийнейджъри.

1. Откъде идва агресията при тийнейджърите?

Причините за детската агресия са много, включващи липса на внимание или пък прекалено "меко" възпитание и глезене, даването на прекалено голяма свобода на детето, с която то злоупотребява поради липсата на изградени собствени граници, които да ограничават действията му в рамките на нормалното.
Възпитанието с наказания също може впоследствие да отключи агресията в тийнейджъра.
Целта е чрез наказание да се сломи волята и да се вземе страха на детето, но обикновено единственото, което се постига, е протест и правене напук от страна на тийнейджъра.
Децата пък, които отрастват в семейства, където насилието е ежедневие, е силно вероятно скоро да се озлобят и да започнат да подражават на агресивния си баща - да викат, обиждат, да се бият и т.н.
Ако самото дете е било някога жертва на насилие, нищо чудно, след като порасне, да реши да си "отмъсти", превръщайки се в насилник на по-слабите.
В много случаи агресията в тийнейджърите се корени дълбоко в миналото и е резултат от емоционални проблеми.
Но агресията при децата може да бъде резултат и от стремеж за подражание на свои връстници, на любими герои от филми, а също да е продукт и от неистовото желание на децата да извършват забранени неща, да бъдат готини и да са център на внимание.
Употребата на наркотици и алкохол също могат да са причина за детската агресия.

2. В какво се изразява агресията при тийнейджърите?

Проявата на неуважение, склонността към насилие, побой, разрушение (на имущество например) са все форми на агресия.
Но докато неуважението към възрастните, отправянето на обиди и заплахи са просто притеснителни, то склонността към престъпления и посягане на нечий чужд живот будят сериозен страх в обществото ни.
Деца започнаха да се избиват едно друго за 5 лв., размахват пистолети и ножове пред собствените си родители, защото са им бесни, че не са ги пуснали на купон, убиват учителите си и магазинери просто докато са си играели "случайно".
Друга форма на агресия е тази към самия себе си - все повече са случаите на самоубийства сред тийнейджърите.
Агресията сред децата в днешно време е нещо по-различно от просто един сърдит или депресиран тийнейджър.

3. Как да изкорените агресията от тийнейджъра?

Общувайте повече с детето, но на равни начала, стремете се да разберете проблемите му и да му помогнете в разрешаването им, но без агресия.
Запишете от рано детето на спорт, който ще го научи на дисциплина и ще му помогне да изразходва енергията и натрупаната агресия.
Не позволявайте на детето си, поне докато е все още малко, да гледа филми пълни с насилие.
Разумните, а не суровите наказания също биха могли да дадат положителен резултат.
Важно е още от съвсем малки да възпитате емпатия в децата.