Как отбелязваш датите? По стар стил или по нов стил?
Григорианският календар (понякога наричан и "нов стил") е съвременният международно признат светски календар.
Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година.
В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година).
При Григорианския календар годините, кратни на 100 не са високосни (с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропускат три високосни години, като например 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни.
Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година - например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Преминаването от юлианския към григорианския календар не става едновременно във всички страни.
Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври).
Страните под негова власт, Испания, Португалия и Полша го приемат веднага.
Други (Франция), съвсем скоро след тях.
Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през 18 век, а източно-православните - чак в началото на 20 век.
В България 31 март 1916 г. е последван от 14 април.
Българската православна църква преминава към поправения Юлиански календар (който съвпада с Григорианския до 2800 г.) на 20 декември 1968 г. като прескача 13 дни от църковния календар.
През последните 100 години в България тече едно непрекъснато местене на датите по стар и по нов стил, като това създава календарен хаос за всички събития случили се преди 31 март 1916 г.
Емблематичен пример е отбелязването на раждането и смъртта на Васил Левски.
Рождената дата на Левски е 6 юли 1837 г., но се отбелязва на 18 юли.
Датата на обесването му е 6 февруари 1873 г., но се отбелязва на 19 февруари.
Всъщност отбелязването на раждането на Левски трябва да бъде на 6 юли, а смъртта му - на 6 февруари.
Същото се случва и с Априлското въстание, което е избухнало на 20 април 1876 г., но се отбелязва на 2 май.
Моето мнение е, че за да се спре календарния хаос събитията трябва да се отбелязват на датите, на които са се случили.
Единствено към датите трябва да се добавя "стар стил" за дати преди календарната реформа и "нов стил" за дати след календарната реформа.
А ти как отбелязваш датите - по стар стил или по нов стил?
Григорианският календар (понякога наричан и "нов стил") е съвременният международно признат светски календар.
Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година.
В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година).
При Григорианския календар годините, кратни на 100 не са високосни (с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропускат три високосни години, като например 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни.
Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година - например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Преминаването от юлианския към григорианския календар не става едновременно във всички страни.
Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври).
Страните под негова власт, Испания, Португалия и Полша го приемат веднага.
Други (Франция), съвсем скоро след тях.
Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през 18 век, а източно-православните - чак в началото на 20 век.
В България 31 март 1916 г. е последван от 14 април.
Българската православна църква преминава към поправения Юлиански календар (който съвпада с Григорианския до 2800 г.) на 20 декември 1968 г. като прескача 13 дни от църковния календар.
През последните 100 години в България тече едно непрекъснато местене на датите по стар и по нов стил, като това създава календарен хаос за всички събития случили се преди 31 март 1916 г.
Емблематичен пример е отбелязването на раждането и смъртта на Васил Левски.
Рождената дата на Левски е 6 юли 1837 г., но се отбелязва на 18 юли.
Датата на обесването му е 6 февруари 1873 г., но се отбелязва на 19 февруари.
Всъщност отбелязването на раждането на Левски трябва да бъде на 6 юли, а смъртта му - на 6 февруари.
Същото се случва и с Априлското въстание, което е избухнало на 20 април 1876 г., но се отбелязва на 2 май.
Моето мнение е, че за да се спре календарния хаос събитията трябва да се отбелязват на датите, на които са се случили.
Единствено към датите трябва да се добавя "стар стил" за дати преди календарната реформа и "нов стил" за дати след календарната реформа.
А ти как отбелязваш датите - по стар стил или по нов стил?
