Десетте най-необикновени езера в света

Десетте най-необикновени езера в света





Езерата са едни от най-красивите естествени водни образувания на Земята и въпреки че има повече от три милиона езера в света, има някои, които просто се открояват от останалите.
Вижте десетте най-необикновени езера в света.

1. Езерото Натрон, Танзания

Езерото Натрон в Танзания е едно от най-спокойните езера в Африка, но също така е източник на фантастични снимки, които изглеждат така, сякаш живи животни незабавно са се превърнали в камък.
Алкалната вода в Натрон има рН по-високо от 10,5 и е толкова разяждаща, че може да изгори кожата и очите на животните, които не са адаптирани към нея.
Алкалността на водата идва от натриевия карбонат и другите минерали, които се вливат в езерото от околните хълмове.
Утайките на натриев карбонат, който някога е бил използван за мумифициране в Древен Египет, действат като фантастичен консервант за тези животни, които са имали "късмета" да умрат във водите на езерото Натрон.

2. Езерото Хилиър, Австралия

Езерото Хилиър, разположено в Австралия, е известно, защото водите му са оцветени в розово.
От разстояние, езерото Хилиър на остров в австралийския архипелаг Решерш прилича на балон от розова дъвка.
Учените все още търсят тайната причина, поради която водата на езерото има такъв необичаен цвят.
Тя е около десет пъти по-солена от океана и вероятно солеността привлича сололюбиви водорасли и микроорганизми, които дават този розов оттенък.

3. Катраненото езеро, Тринидад

Езерото, което се състои от чист течен асфалт, се намира в близост до село Брий, в югозападната част на остров Тринидад.
То е с площ от около 40 хектара и дълбочина около 75 метра.
Най-големият резервоар на природен асфалт в света е бил открит от Уолтър Рали през 1595 г.
Той веднага му намерил приложение като използвал битума, за да запуши цепнатините на дъното на кораба си.

4. Врящото езеро, Доминика

Парата издигаща се над това езеро в хладен ден може да бъде изкушаваща, карайки го да изглежда като една голяма гореща вана.
Но влезете ли вътре ще бъдете мъртви в рамките на няколко минути.
Врящото езеро в Доминика е в постоянно състояние на кипене.
Всъщност само водовъртежа в центъра ври, но водата в близост до брега достига температура 71-88 градуса по Целзий.
Тъй като езерото е под влиянието на вулканична дейност, можете да видите много интересни неща тук.

5. Езерото Ниос, Камерун

Кратерното езеро Ниос в северозападния район на Камерун в Африка е изключително дълбоко и доста опасно.
Разположено е в периферията на вулкан и се намира над джоб от магма, която изпуска достатъчно въглероден диоксид, за да превърне водата във въглеродна киселина.
Всъщност в това езеро има достатъчно въглероден диоксид, за да убие всички живи същества около него.
През 1986 г. езерото Ниос изхвърля голям облак от въглероден диоксид, който задушил 1700 души и 3500 глави добитък.
В последствие е поставена тръба, която да отвежда вода от дъното на езерото до повърхността, за да може въглеродния диоксид да се отделя постепенно и в безопасни количества.

6. Плитвишки езера, Хърватия

Плитвишките езера са серия от шестнайсет езера, свързани помежду си чрез зрелищни водопади, разположени в дълбока гориста местност населена от елени, мечки, вълци, глигани и редки видове птици.
Част от световното наследство на ЮНЕСКО, езерата са известни с техните отличителни цветове, вариращи от небесносиньо до зелено, сиво или тъмносиньо.
Цветовете се променят постоянно, в зависимост от количеството минерали или организми във водата и ъгъла на слънчевата светлина.

7. Езеро Маникуаган, Канада

Докато много езера са кръгли, езеро Маникуаган в Канада е единственото известно езеро, който е във формата на пръстен.

8. Лагуна Колорада, Боливия

Това езеро в Боливия има кървавочервена вода и е осеяно с бели острови, направени от боракс, материал използван в много препарати.
Цветът на водата идва от наносите и голямото количество червени водорасли, които виреят тук.
Още по-впечатляващи са розовите фламинго, които често газят във водите на езерото, добавяйки още един щрих към контрастите на този неземен пейзаж.

9. Езерото на медузите, Палау

Езерото на медузите е едно от най-известните места за гмуркане (само с шнорхел) в Палау.
То се отличава с милионите златни медузи, които мигрират хоризонтално през езерото всеки ден.
В Езерото на медузите в Палау в западната част на Тихия океан посетителите могат да станат свидетели на тази красота от близо, без да изпитват страх.
Медузите тук са безвредни за хората.
Медузите, които са постоянни обитатели напълно са загубили способността си за опарване, защото не са имали нужда да се защитават от хищници.

10. Мъртво море, Израел/Йордания

Мъртво море всъщност е голямо солено езеро.
Това е най-ниската точка на Земята (приблизително 400 м. под морското равнище).
Количеството вода, което се изпарява е по-голямо от това, което се влива в него, затова Мъртво море има най-високата концентрация на сол в света (340 грама на литър).
Нарича се Мъртво море, защото солеността убива почти всички форми на живот в езерото.
Същата сол, от друга страна, осигурява огромно облекчение за много болни посетители, които идват тук периодично, за да се възползват от нейните лечебни свойства.
Тук е бил и първия в света курорт за Ирод Велики (около 50 г. пр. н.е.), както и убежището на цар Давид описано в Библията.

Три "Не"-та на Референдума на Слави Трифонов

Три "Не"-та на Референдума на Слави Трифонов





Искам да ви представя моята гледна точка за всеки един от въпросите на Референдума на Слави Трифонов.
Вие можете да споделите вашите мнения в коментар под клипа.

Въпрос 1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Мажоритарна система не означава просто "ще гласуваме за личности, а не за партии", както мнозина си мислят, включително и г-н Трифонов.
При мажоритарната изборна система всеки отделен народен представител се избира на мажоритарен принцип от едномандатен избирателен район, като броят на районите е равен на броя на депутатите.
При 240 народни представители ще имаме 240 едномандатни района.
Във всеки един район спечелилият най-много гласове ще бъде избран, а останалите кандидати ще отпаднат.
За разлика от пропорционалната система, където е важен общият процент, който дадена партия е спечелила в цялата страна, то при мажоритарната система е важно коя партия е спечелила в повече на брой райони.
При сегашното разпределение на гласовете между партиите и в резултат на купения вот, корпоративния вот, фалшификациите по време на изборния процес и т.н. при мажоритарни избори ГЕРБ най-вероятно ще има пълно мнозинство.
Дори бих казал не просто мнозинство - 121 депутати, а конституционно мнозинство - 180 депутати и нагоре.
От другите партии в Народното събрание евентуално ще влязат БСП и ДПС.
И то при условие, че успеят да победят ГЕРБ на местно ниво.
Представени в парламента ще бъдат едва 15 % от българските граждани.
За сравнение сега народните представители са избрани с гласовете на 25 % от българските граждани.
Т.е. ще имаме управление на малцинството над мнозинството.
На практика мажоритарният избор ще доведе до еднопартийно управление и диктатура.
Затова моето мнение е, че е добре да се избират личности, но е важно да има равно представителство на всички граждани в Народното събрание.
Всъщност и по сегашния Изборен кодекс могат да се избират личности - примерно независими кандидати за народни представители, за президент, за кмет на община и т.н.
Просто никой досега не е успял да го направи.
Лошото на мажоритарната избирателна система е, че народните представители ще се избират от много малка част от българското общество, а на партиите попаднали в парламента и получили конституционно мнозинство ще им се даде прекалено голяма власт, включително да променят Конституцията по свой образ и подобие.
А твърдението, че мажоритарната избирателна система ще "измете" политическата класа е повече от смешно.
Изборният кодекс се пише от Министерски съвет и се гласува от депутатите в Народното събрание.
Какъв ще е регламента за гласуване по мажоритарната избирателна система ще решат същите хора, които трябва да бъдат изметени.
Те не биха написали изборните правила, така че накрая да останат без работа.
Нали?

Въпрос 2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Моето мнение за задължителното гласуване се променяше във времето.
Първоначално бях "За" задължителното гласуване като мярка, която да промени настоящото положение в България.
Но с времето осъзнах, че не е нормално аз да гласувам задължително, а политиците да не са задължени да си вършат работата.
Кой упражнява контрол над дейността на Министерски съвет и Народното събрание?
Никой или поне не и народа.
Те са оставени да се самоконтролират, а това е неефективно от каквато и да е гледна точка.
Това е все едно затворниците сами да се пазят да не избягат или парите в банките сами да се пазят да не бъдат откраднати.
След като ние трябва да гласуваме задължително, тогава политиците трябва да са задължени да се отчитат всеки месец пред народа за свършената от тях работа.
Така и ние, и те ще бъдем равнопоставени.
В противен случай задължителното гласуване е една голяма стъпка по посока към диктатурата.

Въпрос 3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Моето мнение е, че намаляването на субсидиите на партиите е добра идея, но ако няма контрол над финансирането на политическите партии тогава е възможно да се стигне до скрита зад дарения корупция и зависимости към бизнеса и обръчи от фирми.
Подобно на положението в момента, но в още по-силна и изкривена форма.
За съжаление контролът в България е силно занижен или е оставен в ръцете на самите партии, които трябва да се"самоконтролират".
Както се вижда от последните 26 години това не се случва на практика.
Единственият вариант е да се осъществява външен граждански контрол, но дори и за това е нужно съгласието и участието на политическата класа.
Малко са политиците в България, които биха се съгласили някой, включително и народа да ги контролира.
А без контрол над финансите партиите и бизнеса ще се слеят в една олигархична структура.
На практика ограничаването на партийните субсидии и липсата на последващ контрол ще доведе до диктатура на олигархията.