Секс за една нощ

Секс за една нощ





Съществуват различни статистики, основани на анкети, относно времето между първата любовна среща и първия сексуален контакт.

По правило мъжете се стремят да скъсят времето за "опознаване", а жените да го удължат.

Голяма част от анкетираните твърдят, че с брачния си партньор са имали продължителна платонична любов, преди първото полово сношение.

Понякога продължителността на "периода на опознаване" зависи от обективни причини.

В други случаи жената фабрикува "обективни причини", за да отложи първия сексуален контакт.

До голяма степен зависи и от подхода на мъжа, колко дълъг да бъде периодът от момента на запознаване до момента на първия полов акт.

Някои мъже целят и успяват да осъществят секс за една нощ.

Секс за една нощ или както често се нарича "секс без обвързване" или "само за секс" е практика, която често се възприема от жената като унизителна за нея, особено когато след секса мъжа при случайна среща в обществото се прави, че не познава жената.

Обикновено при сексът за една нощ жената си мисли, че мъжа е искал от нея само секс.

В действителност той иска секс, но само за един път, след което губи интерес.

В практиката съществуват и други варианти на секс за една нощ.

Например жени, с недостатъчен успех в любовта, поради външността и/или възрастта си, да се срещат с по-млади, добре изглеждащи мъже само за секс (за една нощ), тъй като тези мъже са с по-нисък от жените социален статус.

Стереотипът мъже, които практикуват "секс без обвързване" се наричат "лоши момчета", в противоположност на "добрите момчета" - мъже, които предлагат сериозна връзка.

В класовото общество, каквото е демократичното общество с пазарна икономика, отношенията между половете почти изцяло се определят от социалния статус на партньорите.

Мъжете преди да се оженят, имат полови връзки с жени с по-нисък социален статус от техния, за които не биха искали да се оженят, често с жени от малцинствата или имигрантки от по-бедни държави.

За тези жени, мъжете са "лоши момчета".

Респективно жените преди да сключат граждански брак имат сексуални връзки с мъже от по-висок ранг от техния, за които възможностите им да се омъжат не достигат.

Това ще рече, че в повечето случаи жените не се омъжват за най-голямата си любов, а "се простират според чергата си".

Защото разумните жени не искат да се окажат в положението на жабата от приказката "Жабата и вола".

Казано с други думи жените не се омъжват за "лошите момчета", а за "добрите момчета", като същите тези "добри момчета" за други, по-малко успешни жени, са били "лоши момчета".

Същото съотношение се запазва и след брака, в случай че съпрузите си изневеряват:
- за мъжа - той изневерява с жени с по-нисък социален статус от съпругата му;
- за жената - тя изневерява с мъже с по-висок социален статус от съпруга й.

Колкото разликата в социалния статус между мъжа и жената е по-голяма в полза на мъжа, толкова по-лесно за мъжа е да склони една жена, минути след като се е запознала с него, да имат секс без обвързване.

Колкото ранга на мъжа е по-висок от този на жената, толкова по-лесно за мъжа е да убеди жената да се включи в различни сексуални практики: орален секс, анилингус, анален секс, групов секс.

Роля играе и възрастта на жената и мъжа.

С напредване на възрастта, социалния статус (особено при жената) губи от тежестта си в сексуалните отношения.

Причината за това е, че успеха на жената в любовта през всички времена е зависел предимно от външността й, която се променя с времето.

А ти правил/а ли си секс за една нощ?
Сподели в коментар под клипа!
------------------------------------------------------------------------
Източник: Любов от пръв поглед

Експериментът Живата глава

Експериментът Живата глава





1. Първите опити

В началото на 19-ти век френският хирург Жан Лаборде пръв се опитал да съживи отрязана глава.
По време на Френската революция на хората им отсичали главите по-често отколкото на пилетата, така че материал за експериментите на французина имало много.
Всъщност опитите му завършили неуспешно, което не е изненадващо, като се има предвид нивото на медицината тогава.

2. Жива глава на риба

Следващият, който се опитал да измами природата, е руският учен Алексей Кулябкo.
Осъзнавайки огромната значимост на своята задача, той не се опитал да експериментира с човешки глави, а провеждал опити с по-прости организми.
През 1902 г. Kулябко успешно съживил глава на риба, като вкарал в кръвоносните й съдове специален кръвен заместител.
Главата въртяла очи, мърдала с плавниците си и с хрилете, отваряла устата си, т.е. живеела.
Повече ученият не успял да постигне.

3. Жива глава на куче

През 1928 г. съветският физиолог Брюхоненко шокирал учените по света, показвайки главата на куче, която живее разделена от тялото.
Животът в отделената кучешка глава се поддържал от апарат за изкуствено кръвообръщение, така наречения автожектор, който Брюхоненко с екипа си създавал в продължение на 4 години.
Главата реагирала на светлина, мърдала с ушите си при силен звук.
Когато някой казвал името на кучето - главата мърдала очите си.
Усещайки миризмата на колбас главата се облизвала и дори глътнала парче сирене!
Двеминутният филм за кучешката глава станал истински хит на Запад.
И въпреки че главата живяла малко повече от два часа до експериментите с човешка глава оставало малко.
Демонстрацията на Брухоненко се превърнала в сензация из цяла Европа.
Дори известният писател Джордж Бърнард Шоу заявил: "Самият аз съм изкушен да отрежа главата си, за да мога да продължа да диктувам пиеси и книги без да страдам от никакви болести, да се налага да се обличам и събличам, да ям и изобщо без да правя нищо друго освен да създавам шедьоври на драматичното изкуство и литературата".

4. Жива глава на човек

През 70-те години в една германска клиника докарали тялото на 40-годишен мъж, пострадал при автомобилна катастрофа.
Почти откъснатата му глава се държала на няколко жили, артерии и вени.
Спасяването на живота му било невъзможно, но двама неврохирурзи, Хенри Куридж и Валтер Крайтер, решили да експериментират.
Те отделили главата от тялото, свързали я към система за поддържане на живот и в продължение на почти три седмици я поддържали жива.
Главата не само живеела, но и можела да мисли.
Тя не можела да говори, но с движението на клепачите, устните и очите давала да се разбере, че е наясно какво се случва и дори отговаряла на някои въпроси.

5. Защо са го направили?

Лекарите не са чудовища или садисти.
Спасяването на човешки живот в глава, отделена от тялото е само междинна стъпка в решаването на по-сложна задача: пресаждане на глава от едно тяло на друго.
Лекарите многократно са зашивали на човек почти откъсната глава.
Но във всички тези случаи самото тяло не е имало щети.
Ако е било увредено сърцето, белите дробове или черният дроб шансовете за спасяване са нулеви.
Умират органите, а няколко минути по-късно загива и мозъкът.
Но ако главата получи ново тяло, човек ще получи шанс за втори живот в бъдеще.
Засега обаче лекарите не могат да съединяват нервните влакна на гръбначния мозък, затова при трансплантиране на глава новото тяло ще бъде обречено на неподвижност.
Да се поддържа живот в глава без тялото да може да се движи е лишено от смисъл (освен ако не е на гений от планетарен мащаб).
Кой човек би се съгласил на живот като "растение", без да може да се движи?