biggeorge Lyrics

сряда, 27 юли 2016 г.

Шест техники за мастурбиране при жените

Шест техники за мастурбиране при жените



Мастурбирането е уникално и почти винаги се стига до оргазъм.
Но ако всеки път правиш едно и също, когато се самообслужваш може би трябва да въведеш малко въображение в удоволствието.
Не е важно, че си сама.
И тогава нещата могат да бъдат забавни.

1. Клитор

Най-лесният начин да задоволиш себе си е със стимулиране на клитора, докато стените на влагалището не започнат да контрактират.
Милвай срамните си устни и бавно се приближавай към клитора.
С постоянни движения със среден натиск раздалечи пръстите си в малки кръгове около клитора и използвай лубрикант по-лесно да постигнеш оргазъм.

2. Оргазъм

Забавяй сама себе си преди да стигнеш до оргазъм.
Като се приближаваш до върха спри поне три пъти преди да позволиш това да се случи.
Колкото повече чакаш, толкова по-силен оргазъм ще преживееш.

3. G-точка

За да намериш G-точката, плъзни пръстите си във вагината и ги свий към предната стена.
Бръкни към гърлото на матката, а след това плъзни пръстите си по стената на вагината.
G-точката е тази по-грапава част на стената на вагината, която се различава от останалата и щом я стимулираш можеш да преживееш множествен оргазъм и скуирт.
Наслади й се.

4. U-точка

Някои жени изпитват интензивна чувствителност около тяхната U-точка - малко местенце на тъканите над пикочния канал.
Милвай тази част и добави магията в изследването на тялото си.

5. Вибратор

Ако не успяваш да стигнеш до края само с пръсти или искаш малко да подправиш нещата най-добрата асистенция може да бъде вибратора.
При някои жени докосването на вибратора до клитора може да бъде твърде интензивно, затова ако го поставиш в близост, а не върху самия клитор ще постигнеш отличен ефект.
Опитай се да стимулираш и срамните си устни или проучи какво би било да стимулираш и двете заедно.

6. "Без ръце"

Някои жени могат да изпитат "фантастичен" оргазъм, т.е. буквално да доведат себе си до оргазъм с помощта на своите мисли.
Опитай се да имаш мокри мечти наяве.
Легни на леглото и фантазирай за горещото преживяване, което би искала да имаш или си имала.
Позволи и на въображението си да бушува.

вторник, 26 юли 2016 г.

Ислямски фундаментализъм или радикален ислям

Ислямски фундаментализъм или радикален ислям



1. Какво е фундаментализъм?

Фундаментализмът (на латински: fundamentum – основание) е събирателно наименование на крайно консервативни философски, морални и социални движения, следващи стриктни норми и принципи за разглеждане на дадена доктрина, а често пъти и проповядващо връщане към отминали (в исторически и културен план) принципи и ценности.
Най-известен от всички е религиозният фундаментализъм, чиято основна задача е възвръщане на религиозните структури като господстващи в обществото.
Основните му идеологически положения са необходимостта от строго спазване на предписанията, установени в религиозните свещени книги, като не се допуска никаква критика или либерално тълкуване на тези текстове.

2. Какво е ислямски фундаментализъм?

С понятието ислямски фундаментализъм, чийто синоним е радикален ислям, се описва всяко религиозно-политическо движение в поддръжка на строгото съблюдаване на Корана и ислямския закон шериат при уреждане на общественото устройство и в личния живот.
Трябва да се посочи, че не съществува единно разбиране за съдържанието на понятието.

3. Възникване на ислямския фундаментализъм

В края на 70-те години на 20 век американските медии, опитващи се да обяснят идеологията на Иранската революция по достъпен начин на публиката, слабо запозната с исляма, започват да я описват като "фундаменталистка версия на исляма" по аналогия с протестантския фундаментализъм в Съединените щати.
Така възниква понятието ислямски фундаментализъм, което през следващите години получава широко разпространение по света.
Категоричното отрицание на голям брой западни ценности и склонността към радикални методи на борба с това, което Осама бин Ладен и други ислямисти наричат завладяване на неверниците и окупация на арабските земи, дават основание на много учени, публицисти и политици да въведат термина ислямофашизъм, който за първи път е използван от френския писател и публицист Максим Роденсон, обозначаващ с него режима на революционната ислямска диктатура в Иран след събитията около 1979 година.
Някои източници твърдят, че автора на термина е италианската писателка Ориана Фалачи.
Известният философ Френсис Фукуяма в 2002 година утвърждава, че сегашният конфликт на цивилизациите е не просто борба с тероризма или борба с исляма като религия или цивилизация, а по-скоро борба с ислямофашизма, тоест с радикално непримиримите и антисъвременни доктрини, отрицаващи ценностите на западната цивилизация, неотдавна получил разпространение в много части на ислямския свят.
Все пак някои известни учени и политици критикуват употребата на термина.
В частност, Евгений Примаков счита, че има ислямски екстремизъм, но не и ислямофашизъм, тъй като фашизма се строи на национализъм.
Някои критици казват, че термина се използва с пропагандни цели.