Интерсексуалност

Интерсексуалност



1. Какво е интерсексуалност?

Интерсексуалност е наличието у един индивид на неопределени или смесени полови белези.
Интерсексуалните хора по рождение притежават полови белези, които ги причисляват или ги отличават и от двата пола.

2. Колко често се среща интерсексуалността?

Статистиката на Фаусто-Стърлинг (2000 г.) сочи че около 1% от живородените деца показват някаква форма на полова двойственост, а при 0,1%-0,2% се налага специално медицинско внимание и евентуална хирургическа намеса с цел прикриване на вторичния пол.
Според източници като Леонард Сакс (2002 г.) обаче, процентите са едва 0,018 от всички живородени.

3. Гени и интерсексуалност

В развитието на плода важна роля играе т.нар. SRY ген, който кара ембрионалните гонади да се превърнат в тестиси.
Липсата на този ген позволява гонадите погрешно да се трансформират в яйчници.
Впоследствие развитието на определени вътрешни и външни репродуктивни органи се определя от хормона, произвеждан от гонадите (вече трансформирани в тестиси или яйчници).
Няколко седмици след зачатието у плода се формират женски гениталии, които в зависимост от развитието на гонадите или се преобразуват в мъжки, или си остават женски.
За да започне преобразуването на първоначално женските гениталии в мъжки е необходимо гонадите да се развият като тестиси, тестисите да започнат да произвеждат тестостерон и клетките да реагират правилно на тестостерона.
Тогава вече формираните урогенитални гънки набъбват, срастват се и образуват скротума, а все още неоформения клитор нараства значително, за да се превърне в пенис.

4. Видове интерсексуалност

Поради сложния и променлив процес е възможно да се роди дете с типично женска полова анатомия и женствена външност, но с твърде голям клитор или с типично мъжка анатомия и външност, но с необичайно малък пенис с отвор в основата.
Възможни са и всякакви междинни вариации между тези два варианта - например съвсем неразвит пенис с ясно изразен отвор и празен скротум или твърде голям клитор и частично срастнати срамни устни.

5. Причини за интерсексуалност

Редица причини могат да доведат до интерсексуалност.
Някои от тях са на хромозомно ниво.
Макар в общия случай хората да имат XY (при мъжете) и XX (при жените) хромозоми това съвсем не са единствените възможни комбинации.
Доста често се наблюдават и комбинациите XO, XXX, XXY, XYY, XO/XY, XX у мъже, XY у жени и пр.
В някои случаи половите хромозоми са над четири в комбинация.

Експериментът Малкият Албърт - 1920 г.

Експериментът Малкият Албърт - 1920



Джон Уотсън е известен американски психолог от началото на ХХ век.

Той е считан за бащата на бихейвиоризма (от behaviour - поведение).

По това време експериментът с класическото обуславяне (условните рефлекси) на Павлов (за кучето и лампата) е бил много популярен, ето защо Уотсън решава да доразвие теорията му, като докаже, че емоционалните реакции на човека също са условни рефлекси.

Малкият Албърт бил емоционално стабилно 9-месечно бебе, което за пръв път в живота си се запознало с бял заек, бяла мишка, маймуна, маски с и без косми, памук и други стимули.

Алберт опознал обектите около себе си с любопитство, както всяко едно дете на неговата възраст, без да дава индикации за каквото и да било неудобство, свързано с животните или предметите.

След това Уотсън оставил детето да си играе с една бяла мишка, но в момента, в който то я докоснало, зад гърба му се разнесъл силен и пронизителен звук от дърводелски чук, удрящ по метален прът.

Детето реагирало веднага, изплашило се и започнало да плаче.

Уотсън обаче искал да доведе експеримента си до край, затова всеки път, когато Алберт докосвал бялата мишка, се чувал и силният звук.

След няколко дни бебето започвало да плаче само при вида на мишката, защото вече я асоциирало с неприятния, плашещ звук.

Това не задоволило Уотсън и той решил да провери дали този, вече ирационален, страх е само от мишките, или и от други обекти.

За негова радост Алберт започвал да плаче, щом видел бяло зайче, топка памук и дори брадата на Дядо Коледа.

Уотсън обаче не спрял дотук - той се опитал да определи дали придобитият страх продължава.

Изследователите дали на детето почивка от един месец, след което отново го подложили на тестовете за страх от бели пухкави животни и предмети.

Сами можете да се досетите какъв бил резултатът - остра реакция на страх от страна на детето.

За съжаление, "тъй като нямал време", Уотсън пропуснал да "излекува" страховете, които собственоръчно е създал.

Не е ясно какво се е случило с малкия Албърт впоследствие, но вероятно тези придобити страхове са довели със себе си множество негативни последици за него и бъдещото му психично и емоционално развитие.