Честито следене в Интернет, уважаеми потребители!

Честито следене в Интернет, уважаеми потребители!
Кажете "Здравей!" на ДАНС, МВР, военното разузнаване, НРС и прокуратурата



Надали някой си спомня, но през 2014 г. Конституционния съд обяви следенето в Интернет за противозаконно.С решение по конституционно дело № 8/2014 г. Конституционният съд обяви част от разпоредбите на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за противокоституционни, с което на практика постави следенето в Интернет извън закона.
Делото бе образувано в средата на април 2013 г. по искане на омбудсмана Константин Пенчев, който атакува всички разпоредби на ЗЕС, приети през 2010 г., за да регламентират следенето в Интернет.
Тогава решението на КС за трафичните данни гарантира правата на гражданите, но се оказа голям проблем за службите.

Пак през 2014 г. съдът на ЕС също постави следенето в Интернет извън закона.
Съдът на Европейския съюз, базиран в Люксембург прие, че Европейската директива за запазване на трафични данни на гражданите до две години с цел да послужат при евентуално разследване на тежки престъпления е невалидна.
Още през 2014 г. магистратите приемат, че разпоредбите на директивата, задължителна за всички страни членки, са твърде всеобхватни и неконкретни и дават възможност на службите за необосновано сериозна намеса в личния живот на гражданите, което противоречи на Хартата за основните права в ЕС.
Според решението на съда в Люксембург задължението интернет доставчиците да пазят трафичните данни на клиентите си от 6 месеца до две години позволява на разследващите органи безпроблемно да установят с кого и по какъв начин даден абонат е общувал в мрежата, колко е продължила комуникацията и къде се е намирал през това време той, както и да изследват детайлно навиците и кръга от приятели на дадено лице във виртуалното пространство.

През май 2016 г. Народното събрание по предложение на Министерски съвет прие на първо четене промени в Закона за електронните съобщения позволяващи на службите за сигурност безконтролно да следят всички в Интернет.
За да следят някого в Интернет е нужно само да има "обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление".
Дори и народните представители да внесат поправки в законопроекта те няма да променят общия смисъл на промените.
ДАНС, МВР, военното разузнаване, НРС и прокуратурата под прикритието на борба с престъпността искат да следят всички.
Което е добре за тях и покровителите им от управляващата класа, но не е добре за обикновените граждани.
Това е поредната стъпка в посока към диктатурата.

Кой ще оказва контрол над следенето в Интернет?
Никой.
Няма как службите да оказват контрол над самите себе си.
Това е все едно лявата ръка да проверява дясната ръка.
Очевидно е, че управляващата класа се страхува от народа.
От свободните, мислещи хора.
И от Интернет потребителите.
Много е глупаво да си мислим, че полумафиотски, дълбоко корумпирани, силно зависими, шуробаджанашки организации като ДАНС, МВР, военното разузнаване, НРС и прокуратурата ще получат толкова силен коз в ръцете си и няма да го използват за нечия изгода.
На властимащите не може и не бива да се вярва.
Никакво доверие не може да се има на хора, които твърдят, че правят добро в името на народа.
Той и Хитлер така е твърдял, но накрая са умрели 60 милиона човека.
Когато гражданите не оказват контрол над управляващите това е крайният резултат.

По bTV Емануил Йорданов предложи в текста на законопроекта да се добави, че "трафичните данни могат да се пазят и използват дотогава докато е необходимо или докато потрябват".
Тази идея е страхотна.
Даже защо е нужно да се иска разрешение от съдия?
Много по-лесно е да се следят всички граждани.
Така ако някой евентуално извърши престъпление ще бъде незабавно заловен и арестуван.
Освен ако не е човек на управляващите.
Тогава всичко ще му бъде простено.

Чудовищният експеримент (1939 г.)

Чудовищният експеримент (1939 г.)






Уендъл Джонсън, преподавател в Университета на Айова, се занимавал с проблемите на речта при децата и най-вече с причините за заекването.
Това изглежда много хуманно, но всъщност той ще остане в историята като създателя на един ужасен психологически експеримент с деца.
Технически погледнато той се провежда от неговата студентка Мери Тюдор, която обаче стриктно следвала насоките му.

В експеримента били включени 22 деца от сиропиталище в Айова, разделени на две групи.
Децата от първата група преминали вербална сесия, при която били хвалени и поощрявани за това колко свободно говорят и колко добре боравят със средствата на речта.
Точно обратното се случило при децата от втората група - по време на вербалната сесия те били поправяни строго за всяка своя грешка, било то стил на изказ или произношение, като постоянно били наричани пелтеци.

На пръв поглед това не изглежда толкова неетично, но обектите на изследването били деца, които тепърва щели да се изграждат като личности.
Още по-лошото е, че тези деца били сираци - т.е те нямали подкрепата на близките си, които да ги поощряват.
Оказало се, че след експеримента много от децата от втората група, които преди това са говорели нормално, започнали да заекват и да проявяват редица психологически проблеми.
За съжаление някои от тях не успели да се възстановят от травмата и запазили проблемите с речта, както и други негативни психологически последици през целия си живот.

След като колегите на Джонсън видели катастрофалния резултат върху психиката на децата експериментът бил потулен.
През 2001 година Университета на Айова публично се извинил и заклеймил експеримента като неморален и неетичен.
Въпреки това някои изследователи на речта отбелязват, че данните получени в резултат от експеримента са най-голямата колекция от научна информация за заекването и че Джонсън е първия, който открито дискутира мислите на заекващите, техните нагласи, убеждения и чувства.